Управление 814–831
Роден 8 век
Починал 831г
Предшественик кан Крум
Наследник Маламир
Потомци Енравота, Звиница, Маламир
Династия Крумова династия
Баща Крум

Илюстрации

От ляво на дясно:
1. Кан Омуртаг - Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, препис от 12в.
2. Кан Омуртаг преследва Тома Славянина - миниатюра от същата хроника.
3. Българските вестители се завръщат при Омуртаг с отговор на Михаил II.
4. Медалъон на Омуртаг - виж обясненията по-долу в статията.
5. Аулът на кан Омуртаг.
6. Каменен надпис, в който се споменава името на кан Омургаг.
7. Омуртагов надпис от църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново (Търновски надпис на кан Омуртаг - виж обяснителните бележки и превод по-долу в статията)

 

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
•  

 

Името Омур-таг има тюркски произход и означава планина/връх Омур. Едноименен връх се намира в планинат Тян Шан в днешен Китай. Има мнение, поддържано от покойния професор Рашо Рашев, че името на кана не е добре разчетено от преводача.

Възкачване на престола

След смъртта на хан Крум настъпва кратък период на политическа нестабилност. Изворите споменават, че страната за периода 814-816 била управлявана от трима прабългарски велможи – Дукум, Диценг и Цог. Има няколко теории за събитията от този период. Според тях тези личности били възприемани или като Крумови военачалници с важна роля в събитията, но без да владеят трона, или като кратко управлявали ханове, или като регенти на малолетния Омуртаг. Тъй като е невъзможно да се определи точно какво е станало, като компромисно решение се приема възгледът на професор Васил Гюзелев, че Омуртаг е наследил баща си след кратки смутове в държавното управление.

Първи години от управлението на хан Омуртаг

Ненадейната смърт на хан Крум оставя множество български войски в Тракия, защитаващи важни стратегически позиции. Възползвайки се от временната криза през лятото на 814 г. Лъв V Арменец повежда войските си срещу тях. Решителната битка се състои край град Буртодизос и завършва с победа на ромеите. Тя няма фатални за българите последствия, но определено дава своето отражение. Освен това нападение византийците предприемат и други мерки срещу българите. В началото на 814 г. византийско пратеничество било прието от франкския владетел Людовиг Благочестиви. Според западните аналисти целта била съюз между двете държави насочен срещу България. Не се знае дали се е стигнало до съюз, но се предполага, че франкският император не се ангажирал с конкретни действия. Въпреки това новината за преговорите между двете империи стигнала до Плиска и това подтикнало българите към сключване на мир. Освен това българите трябвало да укрепят властта си в новозавзетите територии. А появата на Франкската империя като фактор на западната граница и раздвижването на племената в южните степи налагало подсигуряването на тила преди следващи военни действия срещу Византия. Така през 815 г. бил сключен мирен договор, отделни части, от който намираме в Сюлейманкьойския надпис (на старото име на село Сечище, Шуменско). От него разбираме, че този договор уточнявал:

- границата в Тракия. Тя започвала от Черноморското крайбрежие при Девелт, минавала по окопа Еркесия, продължавала към Макри Ливада (Хасковско) на река Марица и оттам към Родопите и Стара планина, но без да включва Пловдив и областта му;
- въпросът със славяните останали в пределите на Византия. Българите искали да заменят византийските военнопленници за славянско население от Тракия;
- размяната на останалите военнопленници.

Този договор бил изключително полезен за България, тъй като страната се нуждаела от мир. Войската била изморена, столицата Плиска все още била в развалини, а и империята вече не била заплаха за българите. Договорът бил сключен за период от 30 години и е спазван и от двете страни като е подновен при идването на новия византийски император Михаил II Балба . Това може би е продиктувано от размяната на клетвени ритуали между двамата владетели (Лъв V трябвало да се закълне по езическите обичаи, а Омуртаг по християнските). През 823 г. избухва бунтът на византийския пълководец Тома Славянина, който обсажда Константинопол с войските си с цел да се възкачи на императорския престол. Омуртаг оказва военна помощ на император Михаил II Балба и удря бунтовническите войски в гръб.Действията на българския владетел са или в съответствие с клауза от сключения през 815 г. мирен договор, или по лична инициатива на кана.

Отношения с Франкската империя

През 818 г. по неизвестни причини славянските племена тимочани, абодрити и браничевци (населяващи земите по средното течение на Дунав, бившите територии на Аварския каганат) изпратили пратеничество до Людовик Немски с молба да преминат в състава на Франкската империя. Не се знае какъв е бил отговорът на императора, но на следващата година същите племена преминали в състава на Хърватското княжество. Това не се харесало на франките и посочените племена останали под властта на Людовиг. В продължение на три години (824-826) Омуртаг се опитвал да реши спора с мирни средства, изпращайки делегации при Людовиг Благочестиви. След като този подход не помогнал, канът изпратил войската си по поречието на р. Драва и покорил славяните в земите на Долна Панония. Франките се опитали да противодействат, но не се стигнало до сериозни сражения. След този краткосрочен конфликт отношенията между двете държави се подобрили, а Омуртаг поставил на мястото на славянските князе в района свои наместници. Подобни събития се разиграли и през 829 г. със същия резултат. За тези събития научаваме доста от възпоменателен надпис в чест на зера-таркан Онегавон, който се удавил в Тиса. Трябва да се отбележи, че победата на българите била до голяма степен резултат на факта, че Франкската империя нямала претенции към териториите на България. Освен това между двете държави се простирала обширна буферна зона, простираща се между реките Дунав и Тиса. По-важното в случая е желанието на славянските племена да извоюват по-голяма автономност, а това е в разрез с политиката на централизация и приобщаване на славянските племена. Освен това е намерен още един възпоменателен надпис на копан Окорис, удавил се в Днепър. Тойн свидетелства за военни действия по североизточната граница на страната, които се датират от преди 824 г. Не е сигурно обаче с кого са воювали българите. В историята е залегнала тезата, че това са били маджарите, но в последно време все по-голяма популярност печели мнението на професор Иван Божилов, че това са били хазарите. Въпреки че няма свидетелства за крайния изход от войната, може да се предположи, че тя завършила успешно за българите, вследствие на бързите и енергични действия на кан Омуртаг.

Административна реформа

В църквата Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново) се съхранява Омуртаговата колона, на която е изписана известната негова мисъл - Човек и добре да живее — умира и друг се ражда, и нека роденият след него, като гледа тези (писмена), си спомни този, който ги е направилВъв вътрешната си политика Омуртаг успял да довърши административната реформа, започната от хан Крум. Той разделил държавата на военно- административни области наречени комитати, управлявани от комити (те били назначавани от хана, а това засилва централната власт). Новите управители имали както граждански, така и военни правомощия. С това окончателно бил сложен край на дуализма в държавата и на автономията на славянските племена.

Под влияние на Византия Омуртаг извършва и една сакрализация на властта, като почва да се титулува “от Бога даден”. Това показва, че е нараснала в значителна степен ролята на кана.

Строителна дейност

Преди всичко Хан Омуртаг ще остане в българската история със строителната си дейност, допринесла за развитието на Плисковско-Преславската култура. Съхранени са редица извор(Чаталарски и Търновски надписи) и мемориални надписи, свидетелстващи за възстановяването на Плиска, както и построяването на нов кански дворец с тронна палата и храм на Тангра. Освен това била построена алея с каменни колони с имената на завладените в Тракия градове. Построени били дворци и крепости по поречието на Дунав, както и кански резиденции в Търново и Чепеларе. Омуртаг оставя знаменития надпис "Човек и добре да живее — умира и друг се ражда, и нека роденият след него помни делата му". Строителство в такива размери може да бъдеосъществено единствено от икономически силна държава, а България очевидно е такава по онова време.

Аулът на кан Омуртаг

Още една църква - пета поред, разкри на територията на известния Омуртагов аул при с. Хан Крум в Шуменско екипът на археоложката Кремена Стоева от музея във Велики Преслав с консултант н.с. Тодор Балабанов от филиала в Шумен на Националния археологически институт с музей при БАН. Всъщност през това лято Балабанов довери на младата си колежка и следовничка в професията обекта, който сам е проучвал в течение на години. Изненадата, която поднесе сега т.нар. Църква номер 5, е именно времето на построяването й. Според Балабанов тя е изградена през тХ-Х в., във времето, когато възниква Първата българска държава, чиито столици Плиска и Велики Преслав се намират в близост до днешното с. Хан Крум. Вече сме свикнали с "натрупването" на култури почти навсякъде из българските земи - обикновено върху тракийски светилища по-късно са се раждали късноантични и средновековни храмове и селища. Да припомним, че случаят с т.нар. Омуртагов аул също е в рамките на тази традиция, но има и своите уникални особености. На това място през ттт-тV век във взаимодействие с традициите на местното тракийско население, попаднало под римска власт, се е развила културата на готите, които са дошли от север на три големи групи след т век от н.е.

Особено голяма група - около 300 000 готи, предвождана от епископ Вулфила, напускайки Северното Черноморие, се е заселила тук в средата на тV в. тук - в тогавашната римска провинция Мизия. След повече от 100 години, във втората половина на V в., заради нашествията на хуните по тези места пристига нова голяма група готи със своя крал Теодорих Велики, който сетне тръгва в посока към днешна Италия и премества столицата си в Равена. Готите са първите федерати (население на римските провинции), които приемат християнството. Общо 4 църкви тук са свързани с готите и тяхната религия - арианството. Те са единствените неримляни, които в Римската империя и Византия са били административно автономни и на които е разрешено да изповядват своите вярвания, след като при император Теодосий църковният събор в Константинопол през 382 - 383 г. осъжда и забранява арианството.

Според Балабанов Вулфила, който е бил защитник на арианството, "има пръст" в построяването на готските църкви при с. Хан Крум. Именно в днешните български земи епископът превежда на готски Библията. Във взаимодействието с традициите на местното къснотракийско население се ражда онази култура, която наричаме готска, а тя от своя страна вероятно трябва да се приеме като четвърти елемент от конгломерата траки- славяни-прабългари, който е в основата на българската държавност. До тези изводи стига Тодор Балабанов при проучванията си на обекта при с. Хан Крум - един много труден и за разкопки и за проучване терен. Но, както твърдят колегите му, Балабанов е "великолепен разкопвач". Да припомним, че в епископския център бяха разкрити четири раннохристиянски готски църкви, съществували по едно и също време или последователно през тV и V век, когато са разрушени, вероятно при хунски нашествия. На това място първи археологически проучвания са правени през 60-те години на ХХ в., но не са били завършени. През 1976 г. тук е била открита малка църква от тV в. със запазени останки от най-ранните християнски стенописи по нашите земи. Според Балабанов тази ранна църква е била лична, вероятно на самия Вулфила. До нея под по-късен средновековен насип екипът на Балабанов разкри голяма базилика - навярно самата епископия на района. Тази година проучването й е завършено напълно. Тя е интересно съоръжение - скъсена е, има три кораба и апсида с две крила, широка е 29.7 м и е дълга 26 м, обяснява археологът. Върху базиликата има друга постройка - осмостенна, с апсида от север, която е играела ролята на мавзолей и напомня гробницата на Теодорих край Равена.

В непрекъсната надпревара с иманярите, които ровят и дълбаят огромни изкопи наоколо едва ли не всяка нощ, Балабанов успя да открие няколко готски гроба с великолепни находки - козметично-медицински комплекти, характерни готски накити, токи от колани, фибули (закопчалки за дрехи), богато украсени със злато и скъпоценни камъни. Единият от гробовете е бил на воин, но в него вандалите са оставили единствено смачкани части от плетена ризница. В друг пък е била погребана жена с характерна деформация на черепа, която се е правела изкуствено, за да бележи благороден произход при всички преселващи се в началото на хилядолетието племена - сармати, готи, прабългари, обяснява Балабанов.

Трудността при проучването тук се дължи на тясното преплитане на ранните паметници с по-късни - от тХ век, когато заради стратегическото място на района тук строи аул, както се смята, хан Омуртаг (през 822 г.). Приема се, че описанието на аула върху надписа на знаменитата Чаталарска колона, се отнася именно за укреплението при с. Хан Крум. При разкопките Балабанов установява, че южният кораб на готската църква епресечен от средновековно съоръжение - т.нар. палисада. Сега вече мога да кажа точно, че тя е с размери 240 на 340 м, заяви миналата седмица археологът. Палисадата е траншея, по която е имало дървени колове. Земен ров и вал, палисадата с колове са здаграждали пространството преди каменната крепостна стена (95 на 113 м). В крепостта са се намирали жилището на началника на гарнизона и казармени помещения. Тази година екипът е установил, че източната порта на палисадата се е намирала при източната порта на каменното укрепление. Това прави цялата конструкция много сходна с укрепленията в Плиска, обяснява Балабанов.

Тъкмо при източната порта археолозите се натъкват на петата църква, която има 3 корба и 3 апсиди и е от времето след покръстването на българите, убеден е Балабанов. Намерената на това място керамика също свидетелства за времето около тХ-Х век. А там, където палисадата пресича южната част на готската базилика, е разкрито пространство около половин декар, което е било заградено с лека ограда. Според учените това е езическо култово съоръжение, където са се правели жертвоприношения. Открит е каменен блок, замазан с дебел слой хоросан, който е оформял "бордюрчета", от тях през каналче кръвта на животното е изтичала в яма. В ямата екипът е открил останките на две кучета, а в съседство - друга ритуална яма с погребение на 6 кучета и 6 заека. Жертвопринасянето на кучета е известна култова практика при прабългарите. За това, че жертвеникът е от времето на Омуртаг, свидетелстват и фрагментите от ранносредновековни излъскани съдове.

Каква е била ролята на аула във военната система на Първата българска държава учените тепърва ще анализират. Възсъздаването на този период от българската история чрез свързването на археологическите проучвания с писмени източници и исторически аналогии продължава.

Отношение към християните

По времето на Омуртаг, в резултат на териториалното разширение, в пределите на България попаднали и много славяни, които били приели християнството. То от своя страна било смятано за “проводник” на византийско влияние в държавата. На всички християни в българската държава било наредено (под страх от смъртно наказание) да ядат месо по време на Великите пости по повеля на кана. Всички се подчинили на канската воля, но неколцина епископи и свещеници отказали да пристъпят християнския закон, били убити и се сдобили с мъченически венец. Религиозната ревност на хан Омуртаг изглежда най-малкото странна, след като знаем, че прабългарите поначало били толерантни спрямо чуждите религиозни култове. Някои придават на решението му антиславянска насоченост, като твърдят, че в огромната си маса славяните вече били приели християнството. Всъщност на преследване били подложени не славяните, а византийските пленници, които още хан Крум преселил в отвъддунавска България - там те живеели в компактни маси, управлявали се от собствени вождове и постепенно се превърнали в заплаха за българската държава. Следователно действията на хан Омуртаг предвиждали да се отслаби византийският елемент в страната. С оглед на това на преден план били изтъкнатирелигиозните различия, тъй като по онова време прабългари, славяни и ромеи се разграничавали предимно на верска основа.

По повод на тези събития е записана следната любопитна история. Когато един от изтъкнатите византийски пленници започнал да възхвалява Христос и да ругае езическите идоли на прабългарите, хан Омуртаг му отговорил със следните думи: “Не унижавай нашите богове, че тяхната сила е голяма. За доказателство служи това, че ние, които им се кланяме, покорихме цялата ромейска държава. Защото, ако твоят Христос беше истински бог, както казваш, без друго би се съюзил с вас, би ви запазил незаробени, защото му служите и му се кланяте.”

В “Мъченичеството на 15-те тиверополски мъченици” написано от Теофилакт Охридски се твърди, че Енравота - един от синовете на Омуртаг, приел новата вяра. Това още повече озлобило кана и гоненията над християните се засилилили.
Омуртаг умира през 831 г. и е наследен на престола от третия си син Маламир.

Образът на кан Омуртаг

Образът на хан Омуртаг е запечатан върху няколко късни миниатюри (от Мадридския ръкопис на хрониката на Йоан Скилица) и в неговия медальон - всъщност това е едностранна златна монета. Върху медальона Омуртаг е изобразен с облеклото и инсигниите на византийските императори. Той е облечен с туника и хламида, която на дясното му рамо е закопчана с кръгла фибула. На главата си има ниска корона (императорски венец), увенчана на върха с кръст. В дясната си ръка българският владетел държи кръст, а в лявата - торбичка, напълнена с пръст, която трябвало да му напомня, че е простосмъртен. В горната половина на медальона е изписан следният текст: Хан сюбиги Омуртаг, т. е. великият хан Омуртаг.

Обстоятелството, че в своя медальон хан Омуртаг е представен с всичките белези на императорската власт не може да предизвика някакво удивление - в по-голямата си част тези владетелски знаци са използувани още от хан Тервел. Известно недоумение предизвиква кръстът, който Омуртаг държи в дясната си ръка и който украсява неговата корона - при положение, че го знаем като гонител на християнството и суров езичник. Известно е например, че Омуртаг разполагал и с правата на върховен жрец - в един от надписите му се говори за даровете, които ханът поднесъл на Тангра. Друг византийски извор съобщава за бляскаво жертвоприношение, което Омуртаг извършил пред християните с намерението да им покаже превъзходството на своя бог и да ги приобщи към вярата на българите.

Но във византийската императорска идеология кръстът отдавна загубил значението си на символ на страданията и мъченичеството на Христос и се превърнал в най-важен белег на властта; чрез това победоносно дърво императорът оставал винаги победител. Следователно Омуртаг заел този символ откъм показната му страна като най-важен белег на властта и символ на идеята за непрекъснатата победа, с което формално се изравнявал с византийския император.

Търновски надпис

Търновският надпис на хан Омуртаг е строителен надпис на гръцки език, издълбан върху колона от тъмен сиенит, намерена в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново. Надписът е известен от 1858 година, когато възрожденецът Христо Даскалов от Трявна успява да посети

църквата (по това време джамия) и да снеме копие от надписа. Заедно с Чаталарския надпис Търновският надпис на Омуртаг отразява активната строителна дейност на този владетел. Приема се, че надписът е изсечен преди 822 г. Сред историците съществуват различни мнения за първоначалното местонахождение на надписа (вероятно Плиска) и за местоположението на “новия дом на Дунав”, за който се съобщава в надписа – Дръстър, с. Малък Преславец или на остров Пъкуюл луй Соаре. Надписът гласи:

"Кана сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунава и по средата на двата всеславни дома, като измери (разстоянието), направи на средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по- късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кана сюбиги. Нека Бог да го удостои да проживее сто години."

Чаталарският надпис

Това е строителен надпис на кан Омуртаг. Издълбан върху варовиков стълб с височина 6,15 м, диаметър в основата 0,75 м, а на върха 0,53 — 0,54 м. Намерен недалеч от село Чаталар (днес Хан Крум), Шуменска област. Надписът е на гръцки език, но е силно повреден на няколко места, което води до различни тълкувания на текста. Първият му изследовател е Фьодор Успенски. Според прочита на професор Васил Златарски надписът гласи:

“ Великият хан Омортаг е княз от бога в земята, дето се е родил. Като остая [да пребъдва] в лагера на Пл(и)ска, той построи аул [дворец] на Туца [Туча] и уголеми силата спроти гърци и славяни. И построи изкусно мост на Туца [Туча] зад аула [двореца]; а в самата крепост постави четири стълба и между стълбовете два медни лъва. Нека бог удостои божествения княз да натиска с ногата си императора, докато тече Туца и докато тя задържа многото български противници, и покорявайки враговете си, да преживее в радост и веселие сто години. А времето, когато [дворецът или крепостта] биде построен, беше по български сигор елем, а по гръцки 15-и индиктион.”

Според Златарски реката Туца/Туча е река Камчия, а новопостроената крепост е в близост до самото село Хан Крум. Надписът свършва с датиране на самото събитие — построяването на двореца и крепостта, по два начина:

 

според българското летоброене, сигор елем, а според византийското летоброене, 15-и индиктион.Петнадесетият индиктион по византийското летоброение е продължавал от 1 септември 821 до 31 август 822 година и следователно годината сигор елем се отнася за близък до този период.

Източници

bg.wikipedia.org
duma.bg - От епископ Вулфила до хан Омуртаг, статия на Велиана Христова
29 Август 2009, брой 197
kroraina.com
kaminata.net - статия “Хан Омуртаг /814 – 831/. Биография и управление”

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (1)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар