gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомни за онзи, който го е направил. А името на архонта е Омуртаг кана сюбиги. Нека Бог да го удостои да живее сто години. "
Кан Омуртаг

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Именник на българските канове

Владетели

(15 Гласа)

Именник на българските кановеИменникът на българските канове (князе) е кратък летопис, съдържащ имената и родовете на няколко ранни български владетели. В него са посочени също и датите на възкачването им на престола и продължителността на тяхното управление, която включва и времето когато са били съвладетели или в гражданска война. Интересното е, че титлата хан (кан) не се споменава при нито едно от изброените имена. Единствената спомената титла е „княз“, с която са наречени Аспарух и петимата му предшественици.

История на Именника

Именникът е открит през 1861 г. от руския учен Александър Попов при изследването на руски летописи. Досега са известни три руски преписа на документа: най-ранният от тях — Уваровият, е от края на 15 век, а другите два — Погодинов и Московски, са от 16 век. Между трите преписа има някои различия в транскрипцията на имената на владетелите. Текстът на творбата е вмъкнат в книгата „Елински и римски летописец“: между първата част — Четвърта книга на царете, и третата — Хрониката на Георги Амартол, без да бъде отделен от тях. Твърде е вероятно оригиналният документ да е бил прикрепен към Хрониките на Константин Преславски и двете заедно да са изглеждали подобно на руската редакция на Хронографа на патриарх Никифор Константинополски.

Превод на Именника
Превод на Уваровия препис на новобългарски от Петър Добрев:

Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година (на завземането на властта) дилом твирем
Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а неговата година дилом твирем.
Гостун, наместникът, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
Курт управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
Безмер 3 години, а родът му Дуло, а пък годината му шегор вечем.
Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега.

Аспарух княз 61 години (управлява). Родът му Дуло, а годината му верени алем.
Тервел 21 години. Родът му Дуло, а неговата година теку читем.
Твирем (неизвестен княз) 28 години. Родът му Дуло, а неговата година дван шехтем
Севар 15 години. Родът му Дуло, а неговата година тох алтом.
Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а неговата година шегор твирем.
Този княз смени рода Дуло, наречен Вихтун.

Винех 7 години. Родът му Укил. А неговата година шегор алем.
Телец 3 години. Родът му Угаин, а неговата година сомор алтем.
И сiй иного рад. (спорно тълкуване)

Умор (управлява) 40 дни. Родът му Укил, а годината дилом тутом.

За всеки владетел е дадена годината на възкачване на престола според прабългарския календар. В Именника липсват имената на хановете Кормесий, Сабин и Токту.
Разсъждения и факти от Стивън Рънсиман

Именникът на българските канове ни е оставен от самите прабългари като един писмен паметник, който, съдейки по сведенията за Кубрат, можем да съпоставим с византийските документи. В Москва се пази ръкопис (почти същият, но може би от малко по-късен период ръкопис се съхранява в Санкт Петербург), който представлява Именник на българските ханове от Авитохол до Умор. И двата преписа датират от средните векове, написани са на старославянски, но очевидно са преводи от неизвестен днес документ, създаден на твърде простонароден гръцки в края на VIII в., далеч преди да бъде създадена славянската азбука и също така преди протобългарският език да бъде заменен със славянски. По това време българските владетели използвали гръцки пленници като писари. Този Именник ни поразява най-вече с това, че годините, когато наследниците встъпват във владение, са дадени на прабългарски, като е приложена система за датиране, която откриваме в два-три по-ранни български писмени паметника, а също така е била използвана и от Тудор Доксов, автор от времето на цар Симеон. Сред хората, които все още нямат писмен език, традицията по право е исторически достоверна. Ето защо смятам, че — като се изключи легендарната епоха — документът се превръща в повече или по-малко автентично свидетелство за поредността на владетелите. Но можем ли да вярваме на в датите? Трябва да имаме предвид, че на места самите преписвачи са привнесли объркване. Въпросът е как да тълкуваме датирането.

Именникът поставя едновременно филологични и аритметични пролеми. Съществуват и вътрешни несъответствия, като най-очевидното от тях е: царуването на първите петима владетели е общо 470, а не 515 години. Времето, през което е властвал Ирник, следователно трябва да се поправи от 105 на 150 години. В края на краищата, щом е бил в състояние да управлява толкова дълго, какво пречи да се добавят и още няколко десетилетия. Така или иначе, ясно е, че Авитохол и Ирник са полулегендарни фигури и за тях ще говоря по-късно. В състояние ли сме да обясним другите очевидни несъответствия?

От визнтийските източници знаем, че Кубрат, или Курт, е умрял около 642 г. Известно ни е, че Аспарух, или Исперих, е прекосил Дунава през 680 г. Знаем също, че Телец се възкачва на трона през 761—762 г. Но най-голяма помощ ни оказва едно странично доказателство, а именно надписът, открит при разкопките край с. Чаталар през 1905 г., където се описва основаването на Преслав от хан Омуртаг, като се датира през 15-тиндиктион, или септември 821 — септември 822 г., и е добавено българското датиране „шегор алем“.

През последните години на миналия век филолозите, интересуващи се от угро-монголската група езици, за пръв път обърнаха внимание на Именника. Но първият историк, направил опит да даде пълно тълкуване, бе Дж. Б. Бъри в статия, публикувана в „Вугапйшзспе ХепзсппЙ“ (1910). В нея той прави предположението — прието от повечето историци, — че датите, изписани на български, отразяват годината, когато даденият владетел се е възкачил на трона. Макар и забележителен лингвист, Дж. Б. Бъри се отнасяше подозрително към филолозите и създаде теория, която според него е лишена от опасните капани на вербалните сходства. Като обръща внимание, че властването на Кубрат трае 60 години и че той и неговите приемници на трона имат общата дата „шегор вечем“, Бъри предлага цикъл от 60 години — като изхожда от своеволното предположение, че това е цикъл, общоприет сред повечето азиатски народи, — след което заключава, че първата дума означава единиците, а втората — десетилетията. Въз основа на всичко това той построява една оригинална система с единствения недостатък, както бърза да посочи Маркварт, че датите, които се получават в резултат, се отклоняват от исторически общоизвестните. В такъв случай българите би трябвало да са прекосили Дунава двадесет години по-рано.

Бъри публикува своята теория през 1910 г. Четири години по-късно проф. Микола от Хелзинки предлагага ключ към Именника. Микола е преди всичко филолог с широки познания по азиатските езици. Няколко години преди това Петрович, руски учен, излага твърдението, че може да се говори за серия от двадесетгодишни цикли, като всяка година е обозначена с името на някое животно — система, твърде разпространена сред азиатските народи. Микола идентифицира животните, чиито имена се съдържат в първата част на всяка дата, и ето какви са те в числов порядък: сомор — плъх, шегор — бик, вери — вълк, дванш — заек, дилом — змия. Седмата, осмата и деветата година са неуточнени. След това: тох — кокошка, етх — куче. Микола смята, че текучитем от текста е съкратена форма на етх, което срещаме в текста на Тудор Доксов; и накрая дохс — свиня. Според него втората дума е числително редно, обозначаващо отделните месеци в календара: алем — първи, вечем — втори, тутом — четвърти, ехтем — осми, твирем — девети. Бехти, което се появява в текста на Тудор Доксов, е пети. Аз не разполагам с лингивистичен инструментариум, за да проверя тези тълкувания. Но студентите, изучаващи турски, ще разпознаят в „шегор“ турската дума sigir, в „дваш“ — турското davŝan, в „тох“ — турското tavuk и в „бехти“ — Uurkbzs; a и филолозите, с които разговарях или с чиито трудове направих справка, изглежда, не възразяват срещу тълкуването на останалите думи. Всеобщо е мнението, че прабългарският език е твърде близък до куманския, на който Микола се опира. Редът на изброяване на животните следва познат модел, макар да има известни различия сред отделните племена. Теорията за животинския цикъл е всеобщо приета, но отделни историци продължават да имат известни съмнения.

За жалост, когато Микола прилага на практика своя ключ, датировката, която се получава, не съвпада с датите, известни ни от византийските историци, особено в частта, отнасяща се до VIII в. Оставено бе на проф. Златарски да нанесе корекции. Първоначално той се бе опитал да предложи свой ключ според схемата на Бъри, но така и не успял. Ето защо се наложи да прибегне отново до ключа, създаден от филолога Микола. В него той направи две важни промени. На Първо място изтъкна, че Микола използува слънчеви (соларни) месеци, докато племената от степите са използували лунарни. Второ, лансира идеята, че през 680 г. българите са започнали нова ера в своето летоброене, за да ознаменуват прекосяването на Дунава. Според него продължителността на властвуването няма нищо общо с месеца, а само с цикловата година.

Пишейки своята книга върху българската история, навремето приех в основни линии системата на Златарски, но с известни съмнения. Трябва да призная, че с течения на годините съмненията ми нараснаха. Все още приемам 12-годишния цикъл на Микола, където годините носят имена на животни, и в допълнението на Златарски, че са използвани лунни години и че с преминаването на Дунава от прабългарите е започнало ново циклично летоброене. Но Златарски предполага, че първата циклична ера е започнала с годината на рождението на Христос и подкрепя тезата си, посочвайки, че 679—80 г. от Р. Хр., годината на преминаването на Дунава, съответствува на 700 лунна година от Р. Хр., а Именникът почти без съмнение е бил написан от грък, за когото числото 700 е имало мистично значение. Но векове наред след това никой грък не е използувал рождението на Христос за основа на летоброенето си. Така че, ако 1 г. от Р. Хр. съвпада с първата циклова година, съвпадението е произволно. Това не означава обаче, че цикълът е невалиден. Той може да е имал и друга отправна точка. Следващото затруднение, на което се натъкваме, е, че ако Безмер е управлявал три години и Аспарух-Исперих е бил негов приемник, то управлението на последния би трябвало да започне не в циклова година „вери“, а в „дилом“. Златарски разрешава проблема, като отъждествява Безмер с най-големия Кубратов син, Баян, и прави уговорка, че Аспарух, се е отцепил от него след една година, макар че Безмер-Баян продължил да управлява своята част от племената още две години. Това не звучи убедително. Склонен съм да мисля, че хронологията изисква между Кубрат-Курт и Аспарух да има още едно поколение. Ако Кубрат е управлявал 60 лунни години (което изглежда възможно, съдейки по други сведения), а Аспарух — 61 години, с три години помежду им, трудно е да повярваме, че Аспарух е бил син на Кубрат. Може би трябва да внесем поправка в Теофановия разказ за синовете на Кубрат — те трябва да са били синове на Безмер, който е бил Кубратов син, ала хората в Константинопол били чували за Кубрат, но не и за Безмер, затова сметнали, че бащата е Кубрат. Или пък Безмер, а не Аспарух, е бил третият син на Кубрат, а Аспарух е бил негов син. Но това не решава проблема с цикловата година.

Според мен трябва да приемем, че писарят, макар и да си е направил труда да запише правилно цикловите дати на техния странен език, е проявил нехайство към числата, обозначаващи броя на годините, през които управлявали отделните владетели. Несъмнено такъв е случаят с периода между преминаването на Дунава и възкачването на Телец, чиито дати са ни известни от гръцки извори — т.е., 680 и 761 или 762 г. Ако примем, че Аспарух е умрял през 701 г. (или приблизително тогава, както се подразбира от гръцките извори), според Именника се получава период от 109 лунни години, а това е прекалено дълго време. От гръцки извори знаем, че през 755 г. български владетел е бил Кормесий, т.е. Кормисош, но според Именника той би трябвало да е поел управлението едва през 763 г. Нещо повече, посочената продължителност на отделните управления не отговаря на датите на заемането на властта. Златарски променя продължителността на всички управления, така че датите на възкачването да се вместят в цикличната схема. Така управлението на Тервел е съкратено от 21 на 17 години, на неизвестния владетел — от 28 на 6 години; това на Кормисош не е променено, а на Винех е съкратено от 7 на 6 години. По този начин се получава по-приемливият сбор от 85 лунни години. Лично аз съм готов да приема тези поправки, отдавайки несъответствията на небрежността на писаря.

Трябва да споменем и Тудор Доксов, според когото покръстването на българите е станало в годината „етх бехти“. Златарски поддържа становището, че по онова време българите са приемали за начало на гръцкото летоброене от сътворението на света годината 5505 пр. Р. Хр., при което се получава, че преминаването на Дунава е станало през 6185 г. от сътворението на света. След това той твърди, че те са си служили с лунни години. Почти без съмнение покръстването се е извършило през септември 865 г. Това прави 191 лунни години след преминаването на Дунава, единадесета циклова година, или „етх“, според тълкуването на Микола. А петият месец приблизително отговаря на септември.

По-нататък Златарски се опитва да докаже, че в староруската хроника, известна като хроника на „Нестор“, е използвано пра българското летоброене. Но според мен опитът му е несполучлив. Макар и русите да са придобили голяма част от културата си чрез България, няма причини да смятаме, че те биха възприели една тюрко-монголска хронологична система. Но проблемът за хронологията, използвана от русите, е толкова сложен, че не възнамерявам да навлизам в него.

Има обаче два други въпроса, на които си струва де се спрем. Кои са всъщност Авитохол и Ирник, дълголетните родоначалници на рода Дуло? Твърде лесно е да се изкушим от приликата в имената (моят стар учител Бъри би се отнесъл към това с дълбоко неодобрение) и да отъждествим Ирник с Ернах, сина на Атила. Наистина, Атила е умрял през 453 г., 16 години след възкачването на Ирник, според нашето тълкуване на Именника. Но Именника си служи с големи и зъкръглени числа, а и в него е допусната грешка по отношение на продължителността на Ирниковото управление. Вярно е, че за Ернах знаем само, че след смъртта на баща си е владеел земи в Централната Дунавска равнина, но изглежда след това се е преселил заедно с брат си Денгизих в „Малка Скития“, което явно означава Бесарабия, и вероятно двамата с Денгизих са били убити по време на набег в Империята — макар и да съществува легенда, че Ернах е умрял като римски наемник в Панония. Но като се има предвид неспокойният дух на племената от степите, при които ту едно, ту друго племе придобивало надмощие над останалите, не е изключено един потомък на Ернах — потомък на великия Атила — да е станал вожд на едно или повече от тези племена, придобило известност под името „българи“. Йоан Никиуски нарича Кубрат-Курт „владетел на хуните“; според Никифор той е бил господар на уногондурите — име, което би трябвало да е съставено от „хун“ и името на някое друго племе; а Теофан съобщава, че уногодурите са били едно от подвластните му племена. Вярно е, че името Дуло никъде не се среща във връзка с Атила, но не се споменава и никое друго родово име, а родовите имена имат свойството да оказват обратно въздесйтвие. Но ако приемем, че Ирник е Ернах, трябва ли да отъждествим и Авитохол с Атила? Името Авитохол навярно произлиза от тюрко-монголската дума awit, прародител — но не е изключено и името Атила да е от същия корен. Тук обаче навлизаме в сферата на легендите.

Независимо от всичко, смятам, че родът Дуло трябва да е бил на особена почит. Първото лице в Именника след дълголетните Авитохол и Ирник е наместникът Гостун от рода Ерми, който след две години е сменен от Курт. Като се има предвид, че Курт е управлявал 60 години, той навярно е наследил трона още като дете. Ако не е бил престижът на рода му, властта несъмнено е щяла да премине в ръцете на някой възрастен. Но Гостун е бил само наместник — може би вуйчо на младия владетел. Йоан Никиуски нарича Курт племенник на Органа. Можем да предположим, че Органа е бил предишният владетел от рода Дуло и след смъртта му Курт е останал единственият жив представител на рода от мъжки пол.

Към края на Именника се появяват странни несъответствия. Там за приемник на Телец е посочен Умор, който управлявал 40 дни. Но от надеждни извори знаем, че Телец е бил убит през 764 г. и е наследен от Сабин (неспоменат в Именника), зет на Кормисош. След няколко месеца той бил свален и на неговото място българите поставили някой си Паган, който, след като отишъл в Константинопол, за да се опита да сключи мир с императора, бил свален от Умор, а след няколко седмици той на свой ред бил свален от някой си Токту, който заедно с брат си Баян бил пленен и убит от византийците през 766 г. След това в България настанала анархия, докато на престола не се възкачил един владетел с неизвестно потекло, Телериг. Защо Именникът споменава Умор, но не и Сабин и Паган? Предполага се, че той е бил съставен скоро след смъртта на Умор.

Тълкувание на датите


Дата
Тюркска теория
(Васил Златарски)
Иранска теория
(Петър Добрев)
дилом твирем Змия, 9-ти месец Змия, 4-ти месец
докс твирем Глиган, 9-ти Глиган, 4-ти
шегор вечем Вол, 3-ти Вол, 5-ти
верени алем Вълк (др: Дракон), 1-ви (други: „допълнителен“) Дракон, първи
текучитем твирем Куче (други:Кон, Овца), 9-ти Кон, 4-ти
тох алтом Кокошка, 6-ти Фазан, 12-ти
шегор твирем Вол, 9-ти Вол, 4-ти
(имен)шегор алем Кон, 1-ви (други: „допълнителен“) Вол, 1-ви
сомор алтем Плъх, 6-ти Плъх, 12-ти
дилом тутом Змия, 4-ти Змия, 2-ри

Източници:
* bg.wikipedia.org
* The History of the First Bulgarian Empire - G. BELL & SONS Ltd London, 1930 © Steven Runciman

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (9)

Следете за нови коментари с RSS
0
Поклон бащи наши!!!
Написа Lassin
на 21 март 2008
Оцени коментара:
Благодарим Ви поддържането, което ни предавате с ежедневната Ви грижа за този сайт и Знание в него!!!
0
bravo!
Написа Веселин Донков
на 09 април 2008
Оцени коментара:
bravo!
0
Здравейте .....
Написа puhi1976
на 01 октомври 2008
Оцени коментара:
Разкошен сайт и разкошни статии. Интересно е и човек се увлича.
0
хубаво е
Написа punk rock
на 07 януари 2009
Оцени коментара:
найстина е много интересно
0
Едно въпросче?
Написа Producenta
на 07 март 2009
Оцени коментара:
Искам да попитам ясно ли е защо в Именника на българските канове не са добавени и останалите?
0
отговорче
Написа India Jane
на 07 март 2009
Оцени коментара:
Какво имаш предвид под ''останалите''?

Не е ясно дали руският препис, чрез който ние знаем за Именика е точен и пълен. Според мен е възможно да не е пълен, а и учените все още спорят от кога датира държавата на прабългарите (ако приемем теорията за древна Булхара). Тоест ние не знаем със сигурност колко предшественика на Аспарух има като владетели на държава, наречена България.
0
Здравейте...............
Написа лора дианова
на 20 декември 2009
Оцени коментара:
хубаво е и е интересно!......
0
именника
Написа д
на 13 януари 2013
Оцени коментара:
именника е писан по памет, в 40-я ден от управл.на последния, умор.автора не е историк или с достъп до държавна информация.и затова не е точно потвърждение на историческите данни.аз ако напиша списък на управлявалите Б-я през последните 100г. ще бъде точно като този именник. а твирем може да значи 4-ма управлявали общо 27г. до аспарух е почти точен, но за първите 5 автора е знаел слухове и легенди. авитохол не би могъл да управлява 300г., така че в оригинала може да е "преди 300г.".ако именника е написан в края на 8век, значи е живял в 5 век, т.е.би могъл да е атила.следващия ирник - преди 150г,т.е.6.век.
0
За Именника на българските князе/владетели - с уважение към българските писмени паметници
Написа Sandlih
на 15 януари 2013
Оцени коментара:
@"д" > Коментирането на "Именникът на българските князе/владетели, ханове!??, по скромното ми мнение, заслужава много по-уважително отношение, а не гадаене от типа "хвърляне на бял боб" от рода "слухове и легенди" и пр. Когато се робува на пристрастия спрямо мястото и времето, в което той е станал достояние на научната общественост и на интересуващите се, а така също на разните конспиративни "теории", винаги се пропускат задълбочените съвременни изследвания на множеството писмени извори от онези времена, с чиято помощ става изясняването на всички известни факти за различните исторически събития. Първото и най-важно от тях е да се установи по кое време и по какъв повод е създаден първоизточникът на този текст, да се изясни как и по какъв начин би могъл да попадне там и защо е останал в този си вид. С тази дейност са се занимавали много и най-различни изследователи, но, пак по скромното ми мнение, тази задача най-логично исторически и логически е решена от известният изследовател на българските старини А. Чилингиров. Когато започва неговото изследване за покръстването на русите и ролята на българите в този процес, той ,освен всичко друго по тази тема, съсредоточава вниманието си на т.н. "Изборник Святослава от 1073 года" и установява, че това е дериват от оригинал, както и почти всички древни руски летописи, в т.ч. и "ЕЛИНСКИЙ И РИМСКИй ЛЕТОПИСЕЦ" - първоизточникът на "Именника ...", на един доста по-ранен документ "Цар Симеоновия Съборник", тъй като на екземпляра на собственика на "Изборник ..." на титулния лист името е изстъргано от пергамента и на неговото място е изписано "Светослав", а на по-късно открит препис със сходен текст е установено, че под изстърганото име е било изписано името и титлата на цар Симеон "Великий в царех Симеон". От тук нататък изследването му показва, че този сборник е изготвен по времето на Цар Симеон и се озовава в Киевска Рус по времето на Великата княгиня Олга заедно с нейния съветник презвитер мних Григорий, за който се счита, че е един от двамата кирило-методиеви ученици, които княз Борис получава, с молба до византийския император, след като те са останали при него след последното посещението на Методий в Константинопол. Та този първоизточник е в основата на всички древни руски летописи и от него е текстът "Именника ..." в първоизточника "Елинский и ...". В този смисъл твърдението, че "е писан по памет" е крайно "обратно на умното", като се има предвид наличието в тези деривати на текстове от "Шестоднев" на Йоан Екзарх и от Константин Преславски, които са били едни от най-образованите хора на света по това време. За презвитер мних Григорий, като съветник на Великата княгия Олга, има запис за две посещения в "Книгата за церемониите" на византийския император Константин Багренородни, и освен другото той е бил обявен за светец на руската църква, а приживе обявен за епископ на мизийската епархия, която не е известена от историята на българската църква. Уважаеми "д", ткъв текст е можел да напише само човек, който добре познава българската история и нейните владетели, както и времената в които са управлявали българите. То и сега училите и изучили сегашната училищни програми българи едва ли могат да изброят по имена 10-тина български министър-председатели, камо ли колко време и от кога до кога са управлявали страната ни. Та "Обущарю, до сандалите!"

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy