gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Интригата спира хода на народната работа. "
Васил Левски

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Атила и третият му син Ирник, II част

Владетели

(14 Гласа)
Съдържание на статията
Атила и третият му син Ирник, II част
Конник, лъв и хрътка
Антиохия
Карпелион
Хрисафий
Византийското посолство на Максимиан
Заговорът срещу Атила
Симруг и грифон
Всички страници

АтилаПоради големия интерес към първата част на историческия роман "Атила и третият му син Ирник", авторът реши да публикува при нас и още няколко разказа от поредицата.

АТИЛА И ТРЕТИЯТ МУ СИН ИРНИК

Исторически роман от Кирил Милчев

Припомни си  Част I

Част II

 

На илюстрацията: Атила Велики, неизвестен художник, вероятно XII век

 


 

Конник, лъв и хрътка

 


Визулк стигна до река Недао и пусна лъвовете, след като отдели впряга и се отдалечи на дълго разстояние. Слугата му мавър имаше опит и като разкопча катинара хукна презглава към господаря си.
Лъвовете се удряха в клетката и така леко открехнаха вратата й, а след това излязоха на свобода и заоглеждаха новата местност.


Руа прие Атила и Керка и ги нагости, разпита подробно за делата в Кавказ, възхваляваше боговете и се врече, че маговете ще направят специален вечен огън за връщането на Атила и неговото бъдеще.
Бе настанало време за турнира и Руа обясни на Атила, че трябва много да внимава с лъвовете, Бледа имал вече опит. После изведе двамата братя сред огромното множество, което ги аплодира с възгласи и викове.


Братята трябваше да отидат до хълма над река Недао, да сипят една торбичка с билки в приготвеното там огнище, да отидат за вода от реката и да напалят огън, за да може билките да заврат в големият хунски котел на огнището. След това трябва да напълнят по една от старите персийски кани с капаче и да донесат отварата в лагера, за да може Руа пръв да опита еньовденското лечително питие.
Бледа бе на червен дорест кон и когато препусна, любимата му хрътка го последва. Тя беше от стара месопотамска порода.
Атила последва Бледа, усмихнат и щастлив.


Скоро го настигна и двамата почти едновременно минаха покрай изоставената клетка от Визулк, лъвовете не се виждаха. Братята препуснаха към хълма, там Атила предложи да иде за вода и Бледа се съгласи. Близо до речното корито конят на Атила усети присъствието на лъв, изцвили, вдигна крака и хукна обратно към хълма. Атила видя, че един лъв ги преследва ожесточено. Той се паникьоса за миг, защото не очакваше, че Кубар така ще се изплаши.


Бледа съзря, че Атила бяга и се метна на коня си, като взе в ръка дълго метално копие. Хрътката започна да ръмжи.
Бледа се спусна към Атила и привлече лъва към себе си. Кучето лаеше яростно и бягаше до лъва, но на разстояние. Все пак лъвът се разконцентрира и спря. В този момент Бледа се обърна и се приближи до звяра, но не го гледаше. Кучето по команда млъкна.
Отдалеч Атила видя, че конят на брат му беше до лъва, но Бледа гледаше напред, все едно не го интересува.


Господарят на животните се учуди на отказа на хрътката да го лае и на приближаването на коня. Плячката сякаш сама идваше и лъвът не помръдна.
Бледа направи таен знак на Атила да не се намесва и продължи да гледа напред, но конят обърна глава към лъва. Очите им се срещнаха. Кучето също не мърдаше на разстояние. Конят съвсем спря и отново обърна глава към лъва, а Бледа продължаваше да гледа напред, сякаш звяра го нямаше.
Лъвът реши, че конят е неговата жертва, бе забравил за Бледа и уверен в силата си тръгна без отскок към предницата на коня. Все пак бе някак неуверен, силата на звяра бе в преследването, а тук жертвата се самопредлагаше.


Точно в този миг на неувереност, в който лъвът вече бе уверен в победата си, се случи най-неочакваното за него. Конникът изведнъж рязко се обърна към африканския звяр и обиграно заби копието си в главата му. Лъвът рухна до коня, хрътката се спусна в лай, а Бледа невъзмутимо отново обърна поглед напред. Само конят жално продължаваше да гледа умиращият лъв.


Атила проследи всичко това с уплах, който прерасна в искрена възхита от брат му. След време той разказа на един дървописец тази живописна гледка и майсторът извая протопитът на мадарският конник, който много по-късно Тервел разпореди да бъде изчукан като каменен релеф на огромна стена, близо до дн. гр. Шумен.


Убийството на лъв от рода Дуло постепенно стана символ на имперска мощ…
По-късно през този ден Руа каза на Атила:
- Изпратих те, за да научиш този таен урок на нашата династия. Аз го научих в Персия през 395 г. от техният цар и го препредадох на Бледа. Само така се убива лъв. Той го показа пред теб. Ти научи децата си. Моят брат и твой баща Донат, като лъв създаде нашата империя, родовото ни коляно е свещенно. Трябва да пазим трона само за нашият род и кръв, както правят рода на Сасанидите в Персия…Това е над всичко, за да просъществува династията Дуло.


 

 


ЧАСТ ВТОРА

Антиохия

 
Вече почти три години учителят Иисус Христос проповядваше божието царство. Слуховете за него се разнасяха по цялата земя и стигнаха до цар Авгар. Неговото сирийско кралство Осроен се намираше по земите на горен Ефрат и Месопотамия, а столица му бе пищният град Едеса.
През един пролетен ден в годината на последната Пасха на Иисус, той и ученика му Тадей се бяха усамотили на Галилейското езеро, когато царската свита на Авгар се зададе от изток.


- Това е единственият земен цар, който ще ми се поклони преди да отида при Отца – каза Иисус на Тадей. – Неговата земя ще бъде дял от твоето апостолско разпространение на евангелието, когато му дойде времето.


Иисус прие Авгар и беседва с него. Земният цар предложи на Небесния пратеник да го качи в каляската си и да го отведе в Осроен, за да покръсти земята му. Иисус изми лицето си в езерото и рече, че много скоро ще изпрати Тадей в град Едеса, за слава на Отца и Сина и Светия Дух. Авгар съзна, че такава е волята Божия. После взе една от своите царски кърпи и подаде на Иисус да се подсуши.
Христос благодари, разтвори и я долепи до лицето си, след което я върна на царя на Осроен.
Авгар онемя и се свлече на колене...


Иисусовият образ се бе запечатил неръкотворно върху платното.
Неръкотворният лик на Иисус Христос бе отнесен в Едеса.
След Петдесетница апостолите Тадей и Тома тръгнаха на изток, за да проповядват евангелието.
Осроен стана първата християнска държава, но римляните я превзеха.
Неръкотворният образ бе пренесен от християните в близкият град Антиохия.
През ІV в. Константин Велики прекрати гоненията срещу християните и те вече свободно можеха да проповядват учението си.


Град Антиохия в старите сирийски земи, заедно с прочутият в Египет град Александрия и великият град Рим, бяха трите най-важни центъра на богословското учение.


През 408 г. почина император Аркадий в Константинопол.
Неговият син Теодосий ІІ бе едва на осем години и Аркадий го обяви за кесар, за да наследи трона на Византия, но се боеше, че това не е достатъчно, за да опази сина си сред столичните интриги. Ето защо преди да умре, Аркадий написа писмо до персийският цар и го помоли да бъде регент на Теодосий.
Персийският владетел Йездигерд бил умен управител и веднага откликнал. Той внимателно преценил как да постъпи и решил да изпрати за регент християнина Антиох, който в младостта си се бил прославил като аскет в сирийската пустиня, откъдето познавал Йоан Златоуст.
По това време Златоуст бил вече патриарх в столицата.


През 395 г. хунския генерал Харатон, чието военно прозвище било Улдин, не успял да стигне навреме с войските си от местността Вананд в Армения до Константинопол, за да спаси префекта Руфин от убийство.
Готските офицери в римската армия вдигнали бунт, след като разбрали, че Руфин е повикал от изток хуните и на 27 ноември 395 г. го убили.


Префект станал евнуха Евтропий, който след смъртта на константинополския епископ Нектарий, посъветвал императора Аркадий да бъде поканен в столицата за патриарх всеизвестният антиохийски аскет и оратор Йоан Златоуст.


Когато пред 408 г. Аркадий починал и персийският цар Йездигерд пратил за регент Антиох, Златоуст сърдечно го посрещнал от своята столична катедра.
По този начин антиохийската богословска школа постепенно превзела столичният епископски център в Константинопол.


Това предизвикало ревност в египетската перла Александрия, чийто епископ Теофил успял подмолно да принуди Златоуст да напусне столицата.
По това време в славният сирийски град Антиохия се прочул Теодор Мопсуестийски, той бил роден в 350 г. и станал блестящ професор в академията. Като теолог той учил за двете природи. Той преподавал на бъдещите богослови, че ипостасният образ на Иисус Христос включва, както неговата божествена природа, така и човешката му природа. Теодор Мопсуестийски разкривал в дълбочина евангелското учение.


- Бог не се храни, не пие и не страда, - учил той. - А Иисус Христос, който е бог, е правил тези неща. Следователно, - заключавал Теодор, - не забравяйте, че Иисус е и човек. Бог се въплати в човек, от обич към човешката природа. Въплъти се в човешката природа, нашта, която дойде да спаси. Александрийците учат, че Син е единосъщ с Отца, и са прави, понеже ако това бъде отречено, изпадаме в арианската ерес. Но – млъквал за миг той, - ако Иисус е само бог, губим човека, заради който бог се въплъти и прие нашата човешка природа. Иисус от Назарет не е призрак, той беше човек. Той има неръкотворен образ като човек. Не е привидение. Имал е човешки качества, макар и безгрешни. Ял е, пил е, страдал е. Тази негова човешка природа е равнопоставена на божествената природа в него. Чрез божията природа в себе си той прави чудеса, обръща водата във вино, лекува, възкресява Лазар, а след разпятието възкръсва от мъртвите...Не е достатъчно, - заключаваше Теодор, - един от светата Троица да е само бог. Той е и човек. В това е тайната на ипостасата на Син. Понеже Отца и Сина и Светия Дух е един бог, не са трима, както учи Григорий Богослов. Но – Теодор вдигна очи към небето – Бог се въплати в човешка природа, нали?
Аудиторията започна да ръкопляска бурно на учението на Теодор Мопсуестийски.


Студентите съзнаваха дълбочината на думите му. Професорът чертаеше пред тях сложната материя на изповедта на вярата в Светата Троица и ги учеше да се предпазват от умозаключения, които лесно могат да бъдат оборени логически.


В град Александрия по това време развяваха знамето, че природата на Син е само една, а това отдалечаваше християнското богословие от истините на четирите евангелия и от Светото Писание.
Един от най-ревностните студенти на Теодор, бе Несторий. Той, заедно с братовчед си Теодорит Кирски, не пропускаха лекциите на Мопсуестийския епископ.


Като спряха ръкоплясканията, Несторий се надигна от мястото си и попита:
- Защо тогава Григорий Богослов твърди, че Дева Мария е Богородица? Защо е „богородица”, ако не е родила бог?
Залата утихна. Професорът вдигна рамене:
- Защо да не славим Дева Мария като Богородица? Наричаме я така от уважение към нея, а не защото буквално може да бъде роден бог. Та нима бог може да е кърмаче, което пие мляко? Бог се въплъти, чрез Дева Мария. Въплъщението е божие дело, а не на женска утроба, в която няма тайнство, а физиология. Какъв е механизмът на въплъщаването на бог в човек, е тайнство за света, предопределено още от времето на Мойсей за Месията. Иисус Христос е Месията, с гръцката дума указваме на библейското израилско съдържание. Самата Дева Мария е Христородица, майка на обещания Емануил. Ако щете я наречете и Емануилородица. Ти си прав, Несторий, не е редно логически да бъде наричана „богородица”. Но тя е такава по достойнство. Не забравяй едно от мен. Аналитичната мисъл не е всичко на този свят. Пази се от излишна ревност към Бога, смирявай понякога твоята остра аналитична мисъл, защото ревността на простолюдието идва от душата и те от сърце вярват и наричат Дева Мария с прозвището Богородица. Трябва да уважаваме чувствата им.
Несторий рипна:
- Но това са онзи род объркани и стихийни чувства, които често са причина за ересите. Трябва ясно да се проповядва, че Дева Мария е богородица, но по уважение към нея, а не защото може да се роди бог. Иначе утре алхимиците могат да решат изкуствено да оплождат женските утроби и да създадат нова раса, така както превръщат желязото в злато, с магии. Бог и само Той е способен на акта на въплъщението, човешката утроба, дори и на Дева Мария, няма тази сила. Още Йоан Кръстител каза на фарисеите, че Господ Бог, ако иска, може от камъни да въздигне свои чеда.
Теодорит Кирски, който усещаше фанатизмът в думите на братовчед си Несторий, подхвърли:
- За хуните ли говориш?
Залата избухна в смях.
- Прочее, - поде темата професора – какво ще кажете за този народ? Всички познаваме племенника на достопочтенният Ефрем Сирин, свещеник Абсамий от град Едеса. Той написа стихове и омилий срещу хуните, след като те опустошиха земята ни през 395 година. В тези стихове Абсамий се обръща лично към нашият Господ Иисус Христос и го пита защо е допуснал този безбожен народ да превземе Едеса. Та това е първият християнски град на човечеството, в него отдавна и много преди римския цар Константин и арменския Трдат, бе провъзгласена християнската вяра от династията на Авгар. Абсамий негодува срещу Христос, все едно бог е dues ex machina, като ония машини в старите гръцки театри, от които спускат зад декорите артистите, които играят олимпийски богове. В Йерусалим пък Йероним написа, че хуните били гневът на Господ. Превърнаха хуните в божий проблем, а те всъщност не са нищо друго, освен добри войници и са проблем не на бог, а на двамата кесари, които не са способни да ги победят.
- Хуните – начетено рече Теодорит Кирски – не са безбожници. Те почитат езически богове...
- Демоните – не се стърпя Несторий.
- Може и така да е, - отвърна братовчед му – но тогава ще трябва да признаем учението за демоните на манихейците. Персите също почитат слънцето, а не Христос, в мнозинството си. Ние също в миналото сме били езичници, но сред нас е проповядвано евангелието. Апостолите Тадей и Тома са се справили, а синовете на Григорий Велики, които са ходили на север от Армения да проповядват сред хуните, не са успяли. Те били се кланяли на някаква богиня Сувар. Аз проучих въпроса, това е същата оная религия, срещу която още Авраам се отдели от баща си. Тая богиня отдавна ни крои нещо...
- Ето, виждате ли, студенти – обърна се професора към аудиторията – Теодорит е добър теолог, но не е кон с капаци. Проявява интерес и към езотеричните науки, обича реториката и поезията. Това развива неговата обща култура, даже е духовит. Но иначе умът му е бръснач при силогизмите, знае Аристотел като петте си пръста. Аристотел ни е научил, че не можем да сме теоретици, без понятието за природа. Понеже всичко съществуващо е в битие, чрез някаква природа. Природата на животните е безсловесна, както учи Григорий Нисийски. А човешката природа е словесна. Ние сме разумни същества, но грешни. Не че носим някаква адамовата природа, грешни сме в ежедневието си, сами създаваме греховете, не някой друг ги е създал, вместо нас. Обаче Бог от милост слезе при хората, въплъти се чрез Дева Мария. За да ни научи как да се спасим, как да обичаме, как да бъдем добри. Той не се въплъти, за да унищожи някаква невидима адамова човешка природа, бог не е магьосник, а етичен учител. От обич към човешката природа, той предприе въплъщението, за да я спаси. За тази човешка природа на ипостасата на Син ви говоря, във всичко останало Син е единосъщен на Отца. Човешката природа на Иисус Христос ни показа един смирен Син пред Волята на Отца...Божествената природа на Христос е тайна, човешки разум не може да разгадае механизма на това тайнствено случване. Остава ни да си вземем поука и да не се напъваме да гадаем със силогизми божията природа. По ни приляга като човеци, да сме смирени като човешката природа на Иисус пред Волята на Отца, защото бог никога не ни мисли злото...Бъдете смирени – завърши лекцията си Теодор Мопсуестийски.


Но Несторий не запомни думите му.
Съдбата е странна спътница на човешкия живот...
На 10 април 428 г. Несторий бе обявен за патриарх на Константинопол и във встъпителната си реч се обърна към Теодосий ІІ, с патетичните думи:
- Императоре, дай ми земя, изчистена от еретиците и аз ще ти дам небето! Отърви ме от еретиците и аз ще те отърва от персите...
По това време патриарх в гордата Александрия беше Кирил, племенник на предишния патриарх Теофил, който бе прогонил Йоан Златоуст от столицата.
Александрийските богослови още се чувстваха пренебрегнати от факта, че все антиохийци се възкачват на придобилата важност катедра в столицата на тракийския босфор, която се самопровъзгласи за нов Рим.
Кирил Александрийски реши да държи под око Несторий и прати съгледвачи, които да дебнат около него. Много скоро те разузнаха, че новият епископ на Константинопол има някакво учение, според което Дева Мария не е Богородица.


Кирил написа тревожно писмо на Пулхерия, сестрата на императора.
Но това не му стигаше и написа още две писма. До Евдоксия, жена му и до самият Теодосий ІІ.
Императорът се ядоса като разбра за писмата до Пулхерия и Евдоксия, и предупреди Кирил да не интригантства със семейството му.


Но ябълката на раздора в християнския изток вече беше изнесена от райската градина.
Много скоро, сред кавги на черноризците по събори и заговори, предстоеше да изгрее монофизитската и монотелитската ерес, които вилняха като чума над двеста години на изток, до 680 година...
През 431 г. Несторий беше низвергнат, а антиохийските богослови отказаха да общуват с александрийските на Кирил.
- Предпочетохме залеза пред изгрева – пророкуваше в Антиохия Теодорит Кирски над гроба на учителя Теодор Мопсуестийски. Той вече вярваше на Йероним: - Хуните наистина са гняв Божий и Господ ще ни накаже с тях, заради неверието...
По същият начин мислеше и Несторий.
Той беше пратен на заточение в египетската пустиня, в която преживя от 431 година до 451 година. Там написа трактат, в който обвинаваше колегите си богослови, че заради неверието им бог ги наказва с хуните.
Тези думи Несторий написа през 448 година. Една година след голямата и опустошителна война на Атила срещу Теодосий ІІ, в която бяха превзети около 60 града на Балканите.

 



Карпелион

 
В Рим Аеций беше върховен главнокомандващ и най-силната личност по това време в западната империя.
Императорът Валентиан ІІІ и амбициозната му майка Гала Плацида бяха изоставили град Равена, убежището на брат й Хонорий до 423 година, когато умря, и се бяха върнали в Рим.
В старата столица все още личаха следите от опустошенията на готите и вандалите. Първо Аларих бе подложил на разграбване Рим през 412 г., а през 425 г. това сториха и вандалите, които бяха преплували от Картаген.


Тогава беше най-трудният момент за Гала Плацида.
Умря брат й императора, умря и мъжа й. Тя остана с малкия Валентиан и избяга от Равена в Константинопол при роднините си Пулхерия и Теодосий ІІ, защото един от военните командири в Галия, чието име бе Йоан, се бе самообявил за император.
Но нека да разкажем хронологично събитията!
Само година след като умря през 423 г. западния император Хонорий, почина и мъжа на Гала Плацида. Валентиан ІІІ, детето й, което се падаше братовчед на Теодосий ІІ, бе малък. Гала Плацида, бе малката сестра на Хонорий и на Аркадий, бащата на Теодосий ІІ.


Теодосий изпрати на леля си през 424 година двама свои офицери, за да й помагат в двореца в град Равена.
Единият от тях беше Бонифаций, който тя проводи на юг да се оправя с вандалите в римска Африка.
Другият офицер бе Аеций, който имаше контакти с хуните и Гала го прати в Панония, за да се договаря с тях.
По това време обаче римските войници в Галия издигнаха на щитовете си своя командир Йоан и го обявиха за император. Узурпаторът тръгна към столицата Равена, а Гала на ръце с Валентиан избяга в Константинопол.
Аеций бе приет дружески от хунския цар Харатон, чието династично име бе Руа ІІ.
Руа познаваше Аеций още от времето, когато той като млад офицер попадна в плен, след една атака на хуните около Дунав. Цар на хуните по онова време бе Донат.
Аеций произхождаше от богато семейство от град Доростол и много скоро родителите му го откупиха. Докато бе в плен той бе предложил умението си на Харатон, известен тогава с военното си прозвище Улдин.


Между двамата се породи взаимно уважение, защото младият Аеций бе стриктен в задълженията си и усърдно чертаеше карти на хунския генерал Улдин.
Разделиха се приятелски и Улдин му призна, че след префекта Руфин, за втори път среща свестен римлянин.
Аеций се върна при семейството си в Доростол. Той продължи военната си кариера при Теодосий ІІ и през 424 г. императорът го прати на Гала Плацида, за да й помага с хуните.
Аеций обясни на хунския цар какво е настоящото положение в западната империя и спомена за своята роля. Харатон много бързо разбра, че трябва да бъде подкрепен Аеций, защото чрез него щеше да може да разшири влиянието на хуните на запад от река Рейн.
Харатон извика Бледа насаме и му сподели, че е решил да му даде войска, с която да се подпомогне Аеций.


- Този офицер трябва да стане римски главнокомандващ и то благодарение на нашата помощ, Бледа – бе категоричен Руа. - Трябва да му помогнем да елиминира конкурента си Бонифаций и да овладее силни позиций в Равена.
Бледа изслуша внимателно чичо си и отговори, че е готов за военни подвизи. Хунската империя щеше да стане още по-велика.
Двамата отидоха при Аеций и Руа представи на римлянина своя племенник Бледа.
Аеций се заинтригува:
- Нямаш ли брат?
- Не – отговори Бледа – зверовете го изядоха като малък. Казваше се Атила.
Аеций се уверил, че Руа е сериозен в помощта си, щом му дава единственият престолонаследник на Хунската империя.
Тогава обаче пристигнал вестоносец при Аеций и настроението му рязко се влошило.
Той признал пред Харатон:
- Велики Руа, поставен съм пред много сериозен избор. Дай ми съвет!
Аеций споделил вестта, която бил научил. В Галия войските били издигнали за император Йоан и той, понеже разбрал, че Аеций е при хуните, изпратил вестоносец.
- Йоан иска да отида с хунска армия в Равена и да воювам на негова страна. Теодосий е тръгнал с войски от Константинопол към Равена, за да накаже узурпатора на трона. Йоан иска да ме вкара във война с Теодосий и да запази трона си, благодарение на хунската армия, която аз ще заведа. Ако му откажа и той без наша помощ победи с галските полкове Теодосий, губя всякакви позиции в Равена. Ако не му откажа и Теодосий успее да върне Равена на Валентиан ІІІ и майка му, пак губя позиции. Не виждам трети изход.


Руа се усмихнал:
- Има изход...
Аеций наострил уши, а Харатон извадил една стара карта, която някога Аеций в плен бил лично начертал.
- Ето – посочил с пръст династа на хуните – тук леко ще се заблудиш, понеже не познаваш местностите – засмял се той гърлено – и ще пристигнеш с моите 60 000 хуни, които ще дам на Бледа, малко след битката. Теодосий ще мине през прохода на юлианските алпи. Ти ще изчакаш със съгледвачи и ще преминете с Бледа след неговата армия. Така ще стигнеш до Равена след битката между галските полкове на Йоан и илирийската войска на Теодосий. Ако Йоан е победил, ще се включите. Ако успехът е на страната на Теодосий, няма да се намесвате. Остават два проблема.
- Кои? – попитал Аеций.
- Как ще нахраниш моите хора около Равена и как по-късно ще обясниш пред Гала Плацида присъствието си с хунска армия до бойното поле. Защото тя не те е викала, а със сигурност ще разбере, че Йоан е пратил вестоносец да те вика. Но така пък вече не си без изход. От две големи беди, имаш шанс да избереш трета, по-малка. Ако пък битката е на страната на Йоан, ще се превърнеш в герой, защото ще пристигнеш в крайната фаза и ще обереш лаврите.
Аеций, Руа и Бледа решили да приложат този план.
Армията на Теодосий победила узурпатора Йоан. Аеций и Бледа не се намесили, само складовете на няколко селища пострадали, откъдето хуните взели продоволствия.
Гала Плацида триумфално се завърнала с Валентиан ІІІ в столицата Равена.
Аеций се разделил с Бледа и хуните се върнали в Панония.
Гала вдигнала скандал на Аеций и го обвинила в заговор. Той отричал и лъжел, че е бил заложник на хуните. Гала не му вярвала и го тикнала в затвора, но не посегнала на живота му, защото била впечатлена от влиянието му сред хуните. Те пък не забравили Аеций и предприемали спорадични атаки около границата със западната империя, като отказвали други посредници за урегулиране на отношенията, освен Аеций.
Гала преместила Аеций от затвора под домашен арест.
Хуните престанали да нарушават границата.
Тогава тя се убедила, че Аеций може да бъде употребен за властта, още повече, че Бонифаций се издънил с връзките си с вандалите и те през 425 г. ограбили Рим.
Във вилата си Аеций преживявал хубави мигове. Той се грижел за градината, четял стари военни трактати и чакал всеки момент съпругата му да роди.
Съвсем скоро на бял свят се появил Карпелион, сина му.
Започнал нов етап в живота и в кариерата на Аеций.
Гала Плацида била убедена, че не може да се справи с бургунди, гали, франки и визиготи, без неговите приятели хуните.
Тя го повишила в чин генерал.
Аеций се свързал с Руа и скоро хунската армия на Бледа, заедно с римските полкове на Литорий, помели всичко на запад от река Рейн и въдворили ред сред варварските народи до Испания.
Хунският полк на Октар победил бургундите и възрастният му баща разказал за тези победи на Атила, когато царския син се появил в старата резиденция...
През 434 година умрял от старост достолепният династ на Хунската империя Руа ІІ.
Аеций научил, че константинополският патриарх Прокъл произнесъл тежки думи от амвона срещу него и хуните, но повече се заинтригувал от факта, че Бледа и Атила заедно поели управлението на обширната варварска държава. Той вече знаел от разузнаването, че племенника на Руа, когото мислели за изяден от зверовете като малък, се появил още докато бил жив Харатон. Но не обърнал внимание особено на този факг, понеже бил убеден, че Бледа самолично ще онаследи Руа ІІ.
Сега обаче бил озадачен, след като разбрал, че Атила е съуправител на брат си.
Аеций имал влияние само върху Бледа и дори скоро му бил изпратил Зерко, един малък на ръст човек. Бледа бил във възторг от Зерко и му обещал съпруга.
Аеций следял какво ще предприемат двамата братя. Докладвали му, че те се насочили с войски към Византия и стигнали до река Дунав. Теодосий им дал 700 солиди данък. Бил сключен мир, с който братята издействали протекции на хунските търговци да са с имунитет и свободно да търгуват с Византия.
Един ден Гала Плацида попитала Аеций какво става на изток, а той безучастно вдигнал рамене:
- Теодосий дава данък на Бледа и Атила, а братята като вземат парите, чрез техните търговци се снабдяват от Византион с каквото си поискат. Оборот да става...
Като уредили мира с Константинопол, хуните се насочили на изток в Скития, за да помогнат на своя васал, акатирския цар Курдилах, да укрепи властта си сред многолюдните акатирски племена.
Братята сложили ред, помогнали на Курдилах, но договорили с него, че след като умре, властта ще премине в ръцете на принц от хунския династичен род.
После се върнали в Панония.
Бледа имал незаконен син от славянката Хрена и се опитал да уреди неговата кандидатура за бъдещ акатирски цар.


Атила не се съгласил.
Жреците и съвета подкрепили Атила. Така Елак, първородният син на Атила, спечелил.
Това скарало двамата братя.
Атила имал трима сина: Елак, Денгиз и Ирник. Последният бил на 3 години през 445 г., когато между баща му Атила и чичо му Бледа избухнала вражда.
Облаците на омразата се скупчили над хунския царски двор.
Обвиненията на Бледа не утихвали и двамата братя като обезумели грабнали мечовете в единоборство. Атила убил брат си, а след това се свлякъл над безжизненото му тяло и започнал да плаче.
Силни гръмотевици раздирали небето. Дъждът плющял като камшици в лицето му. Той се разкайвал и молел боговете да върнат брат му, но те останали безмълвни...През това време народа зяпал със смъртен ужас във висините, където между облаците се водела страшна война, свистяли катапулти, прелитали стрели и цвилили коне...Всички били изплашени до смърт и не знаели какво е това видение и чудо, и що вещае...
След няколко дена секретарят на Аеций събудил господаря си посред нощ и му съобщил, че Бледа е убит от брат си Атила.
Аеций ококорил безумно очи, всичките му планове рухвали. Той започнал да си представя как се изпарява силата му в Рим, как визиготите идват от Тулуза, за да отмъщават...
В миг се окопитил, скочил от леглото и се затичал към стаята на своя син Карпелион.
Към обед Карпелион бил готов да потегли към Атила.
Аеций сметнал, че е най-добре да прати сина си, за да бъде подновено старото приятелството с хуните. Той преценил, че не е добър ход да отиде сам. Всички знаели за топлите му отношения с Бледа.
- По-добре Карпелион да постави нещата на чисто...- изрече Аеций в молитвата си.
Преди да тръгне Карпелион, Аеций накарал Валентиан ІІІ да издаде указ, с който на Атила, като приятел на Рим, да бъде даден чин magister militum и съответната солидна заплата за този висш пост.
Валентиан ІІІ се изплезил от учудване:
- Аз разбирам положението, - казал той, след като изслушал доводите на Аеций – но коя провинция ще дадем на този magister militum Атила?
Аеций се усмихнал ехидно:
- И аз, като моя кесар знам, че господарят на хунския народ, какъвто е вече Атила от около седмица, няма да стане главнокомандващ на нито една римска провинция. За жалост, бих допълнил. В случаят е по-важно Карпелион да му занесе първата заплата и Атила да се почувства обвързан с Рим, за да не му хрумва дори случайната мисъл, да нападне западната империя. Не дай, Боже!
Атила приел Карпелион в хунската столица в Панония. Тя била на мястото на старите руини на келтското поселище Корнунт, което още от времето на бащата на Атила, хуните наричали Ветвар.
Столицата се намирала на източният бряг на река Дунав, а на западният била Виена.


Хрисафий

Пулхерия, сестрата на Теодосий ІІ, не само че отгледала брат си, но и взимала дейно участие в ръководството на източната империя. Тя имала даже препозит, т.е. министър, който бил началник на канцеларията й.
Префект по това време бил евнуха Хрисафий, чийто кръстник бил един монах на име Евтихий. Последният имал влияние върху многобройната монашеска общност в столицата и Хрисафий го издигнал в чин архимандрит.


През 431 г. патриарха Несторий бил отлъчен и катедрата заел Флавиан. Хрисафий започнал да злепоставя Флавиан, като се надявал един ден кръстника му Евтихий да стане патриарх.
Хрисафий бил хитър евнух и решил да влезе под кожата на Евдокия и с нейна помощ да отстрани Пулхерия, която поддържала новият патриарх Флавиан.
Евнухът запознал царицата с магистър Павлин, който бил изключително красив и образован мъж. Евдокия веднага се обвързала със симпатия към магистъра и често беседвала с него насаме.
Хрисафий внушил на Павлин, а последният на Евдокия, че е крайно време „мамчето”, както помежду си наричали с подигравка Пулхерия, да стане дякониса и да остави държавните дела в ръцете на царицата.
Те дори измислили план как това да стане.


Евдокия извикала патриарх Флавиан и му разпоредила да отиде при Пулхерия, без тя да знае и да я помаже за диакониса.
- Това ще бъде голяма чест за нея – казала на патриарха царицата. - Тя вече има необходимите години, за да стане дякониса, цял живот е девственица, дала е обет пред Христос.
Флавиан се съгласил с доводите, но разбрал, че това е уловка и че Евдокия иска да отстрани Пулхерия от държавния пост и да я направи духовно лице. Той написал писмо до Пулхерия какво искат от него.
Теодосий бил небрежен в делата си и подписвал всичко, което му поднесат. Пулхерия често го упреквала за това. Един ден тя му занесла указ, с който императора изпраща жена си Евдокия в робство и Теодосий, без да го прочете, го подписал. Пулхерия кипнала от гняв и му прочела съдържанието, а после скъсала документа, с което публично посрамила императора.


Теодосий бил обиден на сестра си. Жена му Евдокия побързала да го спечели за каузата си и след много натяквания, императора дал съгласие Флавиан да направи сестра му дякониса.
Сега вече патриарха нямало какво да направи и посетил Пулхерия, която вече си подготвяла багажа огорчена и сама се оттеглила в покрайнините на столицата.
Теодосий прехвърлил на Евдокия част от държавните дела. Тя пък веднага си назначила за препозит магистъра Павлин, с когото вече работили в една канцелария.
По същото време вандалския крал, който управлявал в Картаген, нападнал Сицилия и Теодосий пратил кораби срещу него. Римляните спечелили, но един от техните командири, чието име било Маркиан, попаднал в плен. Той имал домашен орел и бил научил птицата си да разперва криле и да му пази сянка, докато си отдъхва под жаркото африканско слънце...


Вандалите до 406 г. били под властта на хуните, но когато бащата на Атила въвел клетвените договори и започнал да създава нов държавен ред в Панония, вандалите и аланите избягали на запад, през река Рейн. Те воювали в Галия и Испания, а след това през Гибралтар нападнали либийските територии на Византия и превзели цветущият град Картаген. Тук създали кралство, подчинили местните маври, построили флот и вандалската династия станала прочута.


Вандалският крал знаел, че хунския династ Руа е причината Аеций да се издигне в западната империя и решил да повтори неговата хитра дипломация. Той се спрял на Маркиан, взел от него клетва, че никога няма да напада Либия и го проводил с доверени свои хора при Пулхерия. Маркиан спечелил нейното доверие.


През това време властта на Хрисафий растяла главоломно в Константинопол.
Той вече бил най-довереното лице на Теодосий и единственото, което му пречело еднолично да командва вътрешния ред във Византия, била самата Евдокия, жената на императора.
Хрисафий не закъснял да спретне интрига и срещу нея.


Той подарил на Теодосий една красива ябълка, която била голяма колкото диня. Истинско чудо на природата. Теодосий дълго се дивил над този плод и решил да го подари на жена си. Но Хрисафий имал две такива ябълки и тайно поставил в стаята на Павлин още една. Той пък, като открил плода много се зарадвал и се похвалил на Хрисафий. Последният го подучил да се възползва от това чудо на чудесата и да я подари на императора, който ще остане възхитен. Павлин това и сторил, а Теодосий бесен отишъл при жена си и я попитал къде е неговата ябълка. Тя отговорила, че я изяла. Той обаче бил обхванат от ревност, защото си помислил, че тя лъже и я е подарила на младия юрист. В пристъп на гняв императора заповядал да убият Павлин.


Евдокия била съкрушена и дълго страдала за секретаря си, а след това поискала разрешение от съпруга си да посети Йерусалим за известно време.
Теодосий я изпроводил в божия град, но пратил съгледвачи, вече не й вярвал. Евдокия пък не бързала да се връща, тя даже имала влияние в делата на йерусалимския патриарх.
Хрисафий постигнал своето, вече можел да командва еднолично под сянката на императора и от негово име. Византия била в ръцете му.
Евнухът взел Евтихий в двореца и двамата организирали събор срещу патриарха Флавиан.
Извикали от град Александрия патриарха Диоскор и му дали власт да съди Флавиан. Диоскор оправдал Евтихий в изповедта на вярата, с което обезсилил клира на Флавиан. Последните наскоро вече имали поместен събор срещу приятеля на евнуха.
Но Диоскор не спрял дотук, той низвергнал Флавиан и патриарха скоропостижно починал. В града се носил слух, че е бит на събора и душата му не издържала на униженията.
За патриарх от 434 г. до 446 г. бил избран Прокъл, епископ дотогава на Кизик, който бил кандидат още през 428 г. за поста, когато бил избран Несторий.
През 446 г. станало страшно земетресение и много от постройките в Константинопол сериозно пострадали, част от стените на града също рухнали. Тогава градоначалника Кир ги възстановил и построил нови, допълнителни. Кир си спечелил обичта на народа, който аплодирал името му на хиподрума. Хрисафий подучил Теодосий да го замонаши, за да не би да придобие голяма слава. Пратили го в Смирненската епископия, а имуществото му било секвестирано, по измислено обвинение.
Сянката на Хрисафий била навсякъде.
Той и Ефтихий изгонили от епископските катедри в Антиохийския диоцез Теодорит Кирски и Ива Едески, по скалъпени обвинения. Чули се клевети от столицата и срещу вече починалия Теодор Мопсуестийски.
Патриархът на Александрия Диоскор също смятал, че е крайно време иконата на богословието Теодор Мопсуестийски да бъде посмъртно низвергнат и анатемосан.
За да тушира нещата Йоан Антиохийски събрал събор, който почел Теодор.
Но учениците му вече нямали свобода на теологичните диспути, академията на учителя била временно затворена и много от светлите умове на източното православие емигрирали в персийския град Нисиби, където основали дом на науките.


Бог не се стърпял и наказал със своя гняв неверието във Византия, писал в трактата си от египетската пустиня каторжникът Несторий.
Малцина си спомняли думите на студента Теодорит Кирски, че хунската богиня не е забравила своите капища...
Епископът на град Марг, селище на Дунав в днешна Сърбия, разрушил със своите монаси хунското светилище, което било на север от енорията му. Грабителите изгорили свещенните дървета и взели златните съсъди.
Жреците на Кубар се оплакали на Атила и той изпратил писмо до Теодосий ІІ, подготвено в канцеларията му от юриста Орест, в което предявил искане епископа да му бъде предаден, за да бъде съден.
Префектът Хрисафий надменно отказал.
Тогава Атила бил посетен една нощ от Худа-Самовила. Амазонката му предала, че Барадж и висшата богиня Кубара, известяват на своя Избранник, че е дошло време меча на Арес да превземе източната империя.
Амазонката завършила думите си така:
- Помниш ли, Атила, какви планове кроеше в нощта, когато видя за първи път съпругата си Керка?
Атила извикал своя главен генерал Едеко и двамата започнали да обмислят бъдещата военна стратегия. Те до сутринта прелиствали картите и решили да съсредоточат войските си в гр. Сирмиум, който бил техният най-южен пост и оттам да атакуват Ниш. В Сирмиум имало на склад бойни костенурки и катапулти.
През пролетта на 447 г. армията на Атила обсадила Ниш, родното място на великият Константин І. Стените били здраво укрепени и хуните опънали над своите бойни машини кървави кожи от бикове, за да не могат стрелците от крепостта да ги подпалят.
Атила превзел и опожарил Ниш, гражданите се разбягали, а много от тях били взети в плен. Само болните останали по църквите.
Хуните продължили своя победоносен поход.
Атила покорил всички поддунавските градове от Ратиария (дн. с. Арчар, Видинско) до Нове (дн. Свищов).
След това атакувал Сердика (дн. София) и я превзел.
Войските с викове „ура” се насочили по главният път към Филипопол (дн. Пловдив) и превзели и тази крепост.
След това тръгнали към Адрианопол (дн. Одрин) и по пътя си превзели няколко черноморски селища. Паднал и Аркадиопол (Люле Бургас).
Всичко, освен Адрианопол и Хераклея, било превзето до подстъпите към столицата.
Летописците от онова време дават потресаващи сведения за войната от 447 г., един пише за превзети и разрушени 100 града, друг за 60.
Конницата на Атила стигнала до Мраморно море, когато патрицият Анатолий бил изпратен от Теодосий ІІ да сключи примирие на всяка цена.
Анатолий водел със себе си един служител от канцеларията на Хрисафий, който знаел хунски. Името му било Бигила.


Анатолий и Атила лично сключили примирието.
Атила искал залог от 6000 фунта злато.
Сумата била изключително голяма и Анатолий се опитал да я намали с довода, че това ще подкопае фискалната система на Византия. Атила не отстъпил. Патрицият се съгласил, той много добре знаел, че в хазната има 100 000 фунта злато.
Второто искане на Атила било от 449 г. Византия да плаща ежегоден данък по 2 100 фунта.
Анатолий пак опонирал. Предишният данък бил 700 солиди, увеличението може да е най-много двойно, а хуните искали тройно повече?
Атила не отстъпил.
Тогава Анатолий хитро включил в договора, че залога от 6000 фунта злато, може да бъде взет едва тогава, когато Атила напусне границите на Византия.
Хунският владетел се съгласил войските му да бъдат дислоцирани северно от Ниш, а през пролетта на 448 г. в Константинопол да пристигне посолство, ръководено от хунския генерал Едеко и то окончателно да сключи мира, като вземе залога от 6000 фунта.


Примирието било уредено.
Войските на Атила тръгнали на север.
През пролетта на 448 г. генерал Едеко, заедно с юридическият първосъветник Орест, пристигнали в столицата Византион, както местните наричали Константинопол.
Хрисафий посрещнал делегацията и ги настанил в двореца, на Едеко дали най-пищната стая. Евнухът знаел от Бигила, че той е най-силната личност след Атила в Хунската империя.
Хрисафий искал да уязви Орест, който бил родом от западните римляни, но служил в двора на Атила.
Бащата на Орест, чието име било Татул, бил уговорил Орест да се сватоса с един знатен византийски род от столицата. Но Хрисафий викнал своя любим офицер Терасико, чието християнско име било Зенон, и го убедил да намери достоен жених на момичето. Зенон се постарал и Орест, който смятал, че от Константинопол ще отведе и булка, останал излъган. Орест написал писмо на баща си в Италия, който му отговорил, че Аеций бил договорил с комитата на провинция Норик, достолепният Ромул, да даде дъщеря си за съпруга на Орест.
Едеко бил постоянно обгрижван от Хрисафий и вкусил от всички изкушения на столичните аристократи.
Хрисафий го завел на хиподрума, показал му големите римски кораби, даже го вкарал в сенатската баня.
Към края на визитата той проводил Бигила да покани Едеко на частна вечеря във вилата на евнуха и там двамата дълго се веселили и пили бистро червено вино от Ефес.
Въодушевен Хрисафий разказвал:
- Някога Ефес стигал до морето и завръщащите се от битките войници, акостирали до банята. Това било за тях божествен подарък...
- В центъра на нашият град Ветвар в Панония, също има баня. Орест доведе майстори и мрамор чак от Равена.
- Така ли? Кой град е това? За келтското село Корнунт ли говориш? Благоустроили сте го значи? Не знаех. Но слушай сега – долепил той устни до ухото на Едеко, но усетил до носа си главата на Бигила и се отдръпнал, за да може преводача да чува. – Ефеските войници, като излизали от банята, стъпвали на една голяма мраморна плоча, на която имало нарисувана лека жена. Разбираш ли, имало рисунка с показалец към публичния дом. Ха-ха...
- Какво му трябва на войника? Баня и жени – подхвърлил Едеко.
Хрисафий това и чакал:
- Не си прав, в римската империя всеки войник, ако стане прочут генерал като теб, може да бъде издигнат за император. Теодосий І е бил от една задръстена испанска провинция, но се издигна и стана император. При нас има такъв обичай, не е като при вас, царете да са все от един род. Ти защо да не станеш един ден цар на хуните...Да не би да си по-малко достоен от Атила. Верно ли, че го били изяли вълците като малък и възкръснал? Да не е демон? Даже брат си убил, не е лесен...
- Атила е император на най-голямата държава в Европа – отвърнал Едеко и продължил. - Никога на никой от предишните владетели на Скития или даже на други страни не се е удавало да извършат толкова много за толкова кратко време, и да владеят, както островите на океана, и отгоре на това цяла Скития, дори и римляните да имат за свои данъкоплатци.


Евнухът кимнал:
- Да, така е...- а след това сменил мазното изражение от лицето си и очите му станали остри. – Ако го убиеш, а ние можем да ти помогнем, ти ще си владетел на всичко това. Не, не...не ставай, приятелю. Искам само да ти призная, че вече бяха проведени тайни разговори даже с Аеций по този въпрос и той посочи именно теб за приемник на Атила – излъгал притворно евнуха.
Едеко още като чул първите думи на Хрисафий, бил готов демонстративно да напусне вечерята. Но в следващият миг решил да узнае всичко, защото, ако наистина има заговор и в него е намесен Аеций, той трябвало да разбере. Дал си вид, че се двоуми, после отронил:
- Не може лесно да се убие Атила, охраната му е от обучени гвардейци. Не е така просто...
Хрисафий решил, че е пречупил Едеко и започнал да му обеснява, че с пари може да се подкупи всеки, че византийската хазна ще отпусне необходимото, а след това Теодосий ІІ ще признае Едеко за хунски цар и ще му даде чин magister militum със съответната заплата, както сторил Аеций с Атила...
- Аз съм изпратен от Атила да взема 6000 фунта злато, по договора...- отвърнал генерала.
- Твой са, разбираш ли. Тия пари могат да бъдат само твой, ние утре ще ти ги дадем. Това е договор, който ще спазваме. Допълнително ще ти дадем още пари, за да подготвиш елиминирането на Атила. Пари, пари...само това искай от нас. Но ти, понеже си достоен генерал, трябва да дадеш клетва и да си стиснем ръцете. Твоите офицери ще постигнат големи успехи при нас, ще изгоним варварските генерали Аспар, Ареовинд и Аргалиск от нашата армия и ще назначим твои хора, ще превземем Африка от вандалите и плячката ще бъде много голяма за вас. Обмисли предложението ми! Аеций и аз вече виждаме в твое лице бъдещият обединител на целият свят...
Генералът бил убеден, че има заговор срещу Атила и се заклел, както искал Хрисафий. Те си стиснали ръцете.
- Как ще получа парите, за да подкупя гвардията – попитал Едеко?
Хрисафий вътрешно тържествувал:
- При нашият генерал Агинтей в Илирик има 17 хуни-бегълци. Едно от исканията на Атила по договора за мир е да бъдат върнати всички хуни-бегълци, които са в империята още от времето, когато Карпелион през 445 г. е бил при него. Ще изпратим тия 17, заедно с посолство, което ще занесе писмо от император Теодосий ІІ, че няма повече. Бигила ще пътува в посолството като преводач и ще носи парите, които ти трябват. Вие си тръгвате вдругиден, посолството ще ви придружи.
Едеко кимнал, в знак на съгласие. Вече бил убеден, че Хрисафий го е поканил на тази частна вечеря, понеже отдавна е в ход заговор срещу Атила.
Евнухът и генерала се прегърнали за сбогом.


 


Византийското посолство на Максимиан


Още в ранните утрини на следващият ден префектът Хрисафий пристигнал от Халкидон, където била вилата му, в двореца. Той нервно обикалял голямата Трулска зала, чакайки Теодосий ІІ да се събуди. Евнухът горял от нетърпение да му съобщи за заговорът, който снощи организирал с хунския генерал Едеко.


Хрисафий излъгал пълководеца, че Теодосий ІІ и Аеций знаят за пъкленият план. Това било негова идея, която душата му родила преди няколко дена, когато обикалял с Едеко хиподрума, по време на конните надбягвания.


Теодосий подскочил от уплах, като разбрал какво е сторил евнуха:
- Ако оня варварин разбере, ще ни изпепели...- но Хрисафий му внушил, че всичко е под контрол.
Теодосий разпоредил да викнат царедвореца Марпиалий и когато той дошъл тримата отново започнали да обмислят какви са шансовете за успех. Хрисафий бил убеден в благополучният изход, докато Марпиалий клател неясно глава, но като не искал да застава директно срещу всесилният евнух, само отметнал:
- Не можем да пратим някакъв преводач, какъвто е Бигила, като посланик при Атила. Ако ще ходи посолство е необходим достоен дипломат, който да го оглави.
Теодосий се съгласил и тримата решили да назначат Максимиан, той бил подходящ.
Марпиалий настоял да не се казва на Максимиан за заговора.
- По добре да не знае, така няма да се притеснява да изпълнява служебните си задължения. Освен това, ако Едеко знае, че Бигила носи парите, може да се отметне и да му ги вземе. Нека първо Бигила се увери, че Едеко се е заел сериозно за делото. Ако пълководецът действително подготви всичко, тогава за него няма да е пречка да съпроводи Бигила до границата и преводача да получи от нас сумата.
Теодосий одобрил, а след това подписал писмо до Атила, в което му съобщавал, че високо цени особата му и го има за приятел на новият Рим. Теодосий пише, че иска да достави радост на Атила и му връща 17 хуни-бегълци. Императорът му праща поздрав и уверява Атила, че други дезертьори хуни няма на територията му, но ако бъде открит някой укрил се, и той ще бъде спешно изпратен на хунския архонт.
След това било разпоредено спешно в двореца да се яви Максимиан.
Теодосий го приел в ранният следобед и притворно му доверил, че има много важна задача за него. Той разказал на Максимиан, че империята е пред нова атака от страна на Атила, във връзка с хуните-бегълци, които той настоятелно си иска.


- Открихме 17 от тия варвари, нашият илирийски генерал Агинтей ги държи при себе си до Ниш. Ето това е моето писмо до Атила, – предал Теодосий свитъка – в него пиша, че няма други от неговите варвари по нашите земи. Ти ще отидеш с посолство до Атила, ще му предадеш писмото и ще трябва да го убедиш, че това са всичките бегълци при нас. Агинтей ще ти предаде ония 17 при Ниш. От теб зависи Атила да прояви благосклонност и да не нападне отново. Ще те съпровожда преводача Бигила, а секретар си избери сам.
Максимиан останал с впечатление, че Византия виси на косъм и от него зависи да я спаси от Атила. Той предложил:
- Може ли да взема Приск, той е начетен ритор от тракийския град Паний, ще го помоля да си води записки за събитията, които може да са в полза на дипломатите и армията ни по-късно. Досега мисия не е ходила навътре в земите на Атила в Панония, добре би било да се води подробен отчет.
- Много добра идея, много добра – плеснал Теодосий. – Кой е този Приск, образован казваш...добре, вземи го.


Приск Панийски бил в началото на своята кариера и мечтаел за работа в правителството, той приел с радост предложението на Максимиан. Последният го поканил, защото знаел, че Приск проучва миналото и има талант на писател.
По времето на Юлиан Отстъпник (360-363), племенник на Константин Велики, Валентиан І бил генерал в Панония и базата му била в старото келтско селище Корнунт, което хуните в началото на V век превзели и превърнали в своя столица, наричайки я Ветвар. Името означавало „стара крепост”, така прекръстили Корнунт. При хуните „вет” било „вехт, стар”, а „вар” означавало и река, така те наричали онези реки, които им служили като гранични прегради, крепости пред врага.
Династът Дуло нарекъл след 406 г. цялата местност по поречията на реките Дунав и Моравия, с името Сабария (lanciarii Sabarienses), защото хуните почитали богинята Сабар, чието име произнасяли като „Сабар, Сувар, Сурва, Кубар, Куар”.


На север от гр. Марг те даже направили голямо капище на езическото божество и хунските оракули там гадаели бъдещето и правели огнепоклонни обряди. Именно него епископът на Марг бил разорил и то станало причина за кръвопролитната война през 447 година.
Максимиан знаел за тези проучвания на Приск и го поканил като секретар в посолството, той самият никога не бил се интересувал от провинция Панония, която винаги е била, преди да я превземат хуните, в юрисдикцията на западния император.


Хрисафий предал на Едеко залога от шест хиляди фунта злато в голям обкован сандък.
Генералът пък съобщил на сподвижникът си Орест, че Теодосий изпраща на връщане с тях посолство до Атила, в което влизат Максимиан, Приск и Бигила, заедно с необходимият помощен персонал.
Керванът потеглил от Константинопол и след 15 дни път стигнал до град Сердика, дн. София.
Максимиан поканил Едеко и Орест тук на официална вечеря. Приемът бил скромен, предвид плачевното състояние на Сердика, която наскоро била покорена от Атила. Орест се възползвал да поговори с Максимиан, като му се оплакал от Хрисафий, който в Константинопол го пренебрегнал, като поканил на вечеря само Едеко. Максимиан се учудил на тази липса на дипломатичност, но не коментирал.
Затова пък Бигила си пийнал малко повече и понеже знаел хунски влязал в разговор с войници от свитата на Едеко и Орест. По едно време се чули силни и недоволни възгласи от масата им. Едеко, Орест и Максимиан не обърнали внимание, но Приск се притеснил и отишъл да види какво става при низшите.
Бигила обеснявал на войниците, че Теодосий ІІ е не само император, но и божи наместник по християнската вяра.


- И Атила е по волята на бог – скочил един войник.
- На кой бог – ехидно отвърнал Бигила. – Изобщо не сте наясно с тоя свят, даже готите станаха християни.
- Теодосий е бог, така ли? И Атила е бог – войникът бил не по-малко пиян от Бигила.
- И като е бог, как го славите – не спирал до шушне преводача.
- Военните му шатри винаги са на хълм, не може да има шатра на по-високо място от тази на Атила на бойното поле – обадил се друг войник, готов да забие един юмрук на Бигила.
- Леле, леле...шатри. Не видяхте ли църквите и дворците в Константинопол. Зяпахте хиподрума с отворена уста. Къде другаде по света сте виждали такива чудеса? – не млъквал да се заяжда Бигила.
Приск пристигнал навреме и предотвратил сбиването, повикал встрани Бигила и го смъмрил. Преводачът обаче бил доста опиянен и започнал да се хвали:
- И самият Атила да ме чуе, няма да се разсърди. Той е един спокоен владетел, знае как стоят нещата, не е като тия варвари. Аз съм му превеждал на Атила, като се срещна с патриция Анатолий. Познавам го лично, човек е като нас. Не мога да разбера, защо навсякъде се говори, даже от свещенниците, че Атила е самият божи гняв? Човек е, бе. С тия две очи съм го виждал. Не е бог, как тогава ще е гняв на Бога? Да не е свойство божие, че ще е гняв божий. Ъ ?
- Много си пиян, лягай си – чул се гласът на Максимиан, който се бил приближил. – При мен има ред, това е държавно посолство. Какви са тия бръщолевици, все едно си на пазара пред Магнаурата ?
Бигила се оттеглил с наведена глава.
Едеко също погледнал страшно хунските войници и те млъкнали мигновенно.
Въпреки краткото време по подготовката на визитата, Максимиан все пак бил успял да прегледа всички документи в логотетската канцелария как са протичали предишните византийски посолства при хуните.
Сега той вдигнал тост за двете велики империи на римляни и хуни, и попитал дружески Орест:
- Откъде идва този обичай хунските първенци да водят преговорите на кон, обикновенно се сяда на маса?
Орест се засмял и пояснил:
- Хунската клетва за мирен договор включва три взаимосвързани елемента. Водата, която те разливат върху земята от златен съд, след това тревата, понеже тя израства от тази грижа към напоената земя и накрая конските ремъци, защото конят се храни от напоената с вода трева. Конят за хуните не е безсловесно животно, виждал съм ги как му говорят и той се поддава на дресировка, може да се каже даже, че проявява разбиране. Основният хунски командир е десетникът, той не само командва десет конника и се подчинява на стотника, но е и длъжен в мирният живот да не прекъсва връзката си с тези негови букеларий. В мирният живот десетникът и неговите подчинени войници се срещат почти всяка вечер на обща трапеза. Десетникът е стопанин на храната, а самият той е букеларий на масата на стотникът. Така е организирано обществото, че всеки се стреми към трапезата на по-висшите, но пътят дотам минава през военните доблести. Хуните са като гасеница, едно тяло с много крака. Плячката се разпределя между Атила, след това висшите сановници и надолу. Стотникът става богат, но с това богатство е длъжен да издържа преди всичко семействата на десетниците и едва след това своето. А десетникът с полученото трябва да издържа своите десет войника. Хунските търговци получават привилегии от Атила и са негови служители, но те не са независими, както при нас, римляните. При римляните търговците плащат данъци и поземлените собственици също, докато при Атила те са на заплата и ако ощетят хазната, ги чака сурово наказание. Скот отговаря за приходите и разходите. Той е брат на Онегесий, когото Атила цени най-много. Военопленниците се откупват от близките им сродници и са свободни да се върнат по родните си места, а ако не ги откупят, стават роби, но временно, докато сами се откупят. За да могат обаче да се откупят, ги зачисляват войници и получавайки своя дял от плячката, те се откупват от господаря си, а пък той като ги освободи, ги прави свои букеларий, ако те не искат да се връщат у дома. Така вчерашният роб е възможно утре да яде на една маса като свободен при господаря си. Аз имам такива римляни, а Онегесий даже има един грък, бивш търговец от Виминаций. Не искат да се връщат у дома, животът сред хуните им харесва повече. Осигурен живот. Всеки е под покровителството на друг, а войниците на десетника пък са длъжни да покровителстват бойните си коне, да не ги впрягат, да не орат с тях. Така конят е станал част от най-старите традиции и ритуали на хунското общество, той и войникът, са като едно цяло. Семействата на войниците също са обвързани помежду си, както по време на война, когато мъжете ги няма, така и при мир.


Максимиан поклатил глава:
- Интересна йерархия, значи ли това, че цялата хунска земя е еднолична собственост на Атила?
- Да, фактически е така. Но вождовете-васали на народите, които влизат в хунския съюз, имат всички права върху своите поданици и върху васално определените граници на земята им. Те са длъжни единствено да поддържат войска, която е на подчинение на Едеко и Атила, но вождовете често сами предвождат своите армии и така са букеларий на трапезата на самият Атила.
Максимиан не скрил учудването си от тази стройна военно-цивилна организация на хунската държава:
- Добре, но кое дава юридическото правомощие на васалите? Атила може ли да ги сменя?
- До това се стига много рядко и смяната е заради смърт или предателство, но Атила се съобразява със старейшините на съответния народ. А що се отнася за юридическия статут на васалът, то той се определя по много интересен начин. Всеки васал настоява Атила да се ожени за негова дъщеря, така по право васалът става от един род с владетеля. За васалът това е много добре, защото укрепва властта си над своя народ, демонстрирайки, че ако има бунтове или заговор срещу него от своите, може да разчита на помощ от центъра. Така се случи преди време с Курдилах, неговите акатирски племена в Скития са многобройни и една част от тях оспориха властта на Курдилах. Бледа и Атила отидоха на помощ на Курдилах и усмириха бунтовните народи, а Курдилах за благодарност обяви Елак, първородния син на Атила, за свой наследник. Онегесий не можа да дойде с мен и Едеко в това посолство до Теодосий ІІ, защото Курдилах почина наскоро и той отиде с Елак там, за да го сложи за архонт над акатирите.
Орест бе забелязал, че Приск си води записки и затова бе станал толкова многословен. Той беше родом римски гражданин и изпитваше суетност към историческите летописи...
Максимиан благодарил на Едеко и Орест за споделената вечеря, изразил надежда, че великият Атила ще се зарадва от връщането на бегълците, които римския генерал на Илирик Агинтей ще предаде лично на римското посолство около гр. Наис и всички се оттеглили да пренощуват.


 

 

Заговорът срещу Атила

 Приск Панийски не преставал да си води бележки. Той описал разореният град Ниш, който християните славели като родно място на Константин Велики. Наоколо в полето, до разрушените от хунските катапулти и костенурки стени, било пълно с човешки кости, нямало къде да се стъпи на чиста земя, отбелязъл Приск.


Гордите граждани на Ниш не се предали, но Атила бил направил понтонен мост и обсадил града, разказал на Приск един свещенник. Хуните имали не само стенобойни машини, но и всичката нова техника, явно някой майстор от гр. Сирмиум им бил разкрил това изкуство.
Те атакували от няколко страни и имали много дълги стълби. Гражданите упорствали докрая, но част от стените не устояли и хуните проникнали оттам. Никой не очаквал, че те разполагат с толкова много и разнообразни машини.


- Имаха нещо като дървена кула на две колелета, висока няколко етажа – разказваше свещенникът, чиято църква още приютяваше ранените и бездомните. – Нашите я обстрелваха с огнени стрели, но хуните бяха покрили дървената част с кървави кожи от бикове и не можеше да бъде подпалена. С тази кула на колеса, те се приближаваха до върха на стените и обстрелваха със стрели нашите войници, а по това време други хуни отдолу се опитваха да се покатерят по стълби до върха, под прикрития огън на войниците от машината. Много наши бойци и граждани се жертваха, хвърляха камъни по катерещите се по стълбите, но умираха от стрелите на хуните в кулата. Такива дървени кули на колеса имаше няколко, от всички страни. Допълнително обстрелваха стените с катапулти и атакуваха с таркани вратите на града. Имаха и много костенурки. Бог ни бе забравил...


Приск поговорил с Максимиан и двамата отпуснали дарение на свещенника, за храна на лекуващите се в църквите на разореният град.
Към обед пристигнал генерал Агинтей, който бил magister militum на Илирик. Пълководецът предал на Максимиан 17 хуни-бегълци и съпроводил кервана до река Дунав, близо до гр. Сингидон, дн. Белград.
На север от реката започвала земята на хуните.
Местността там била гориста и Приск внимателно се оглеждал. По едно време уплашено забелязал, че някакви конници тайно и отдалеч следят кервана.


Едеко и останалите хуни се направили, че не виждат нищо. Хунският генерал, който в римска земя бил постоянно напрегнат, сега даже се отпуснал и започнал да се шегува. Той също мернал странните конници, но веднага ги познал. Разбрал, че Атила е пратил съгледвачи, които отдалеч да придружават кервана и да го охраняват. Едеко носил голям ковчег със злато, а така също много платове и коприна. Той дори купил от пазара в Константинопол четири камили, подарък на Атила. На гърбиците им били закачени кошове с фруктови плодове, фурми, червен и черен пипер, индийски подправки, сладкиши. А за жените бил купил благовония от мускус, багрила и сирийски шалове. Но най-голямата изненада несъмнено щял да бъде големият слон, който лично Хрисафий разрешил да бъде купен от Едеко. Голямото животно стъпвало тежко в края на кервана. Хуните не били виждали по-голяма сензация от джуджето Зерко, пратено преди време на Бледа от Аеций. Сега Едеко предвкусвал как всички ще бъдат зашеметени от това непознато за тях огромно животно, украсено по персийски обичай, на чийто гръб имало трон за Атила. Хуните и преди имали няколко слона, докарани в Европа след персийската война от 395 г. на Харатон, славният генерал Улдин, но оттогава минало много време и за тези страшилища разказвали само старците и бабите.


Кервана и посолството опънали шатри за пренощуване, а Едеко с няколко конника препуснал напред и преди първи петли стигнал до стана на Атила.
Той влязъл при династа на хуните и му разказал всичко за заговора. Атила внимателно изслушал подробностите и единственото, което промълвил, било:
- И Аеций ли е замесен?
- Така каза Хрисафий, говореше като упълномощен от Теодосий и Аеций...
Атила се разходил из шатрата замислен и мълчалив, после разпоредил:
- Знам, че си уморен, но трябва да се върнеш при посолството, за да не се усъмнят. С теб ще дойде Скот, за да попита Максимиан с каква цел идват. Първо трябва да разберем дали само Бигила знае за заговора или и останалите римляни са замесени. Внимателно преровете вещите им, трябва да сме сигурни, че Бигила носи парите за подкупа.
Скот бил много прям като човек, той стриктно отговарял за хазната, но му липсвала гъвкавост. Едеко попитал:
- Онегесий не се ли върна с Елак от акатирите?
Лицето на Атила било загрижено:
- Елак паднал от някакъв местен кон, който му подарили акатирските старейшини и си счупил крака. Това ще ги забави. Ако пратя пък Есла, който е по-обигран от Скот, римляните веднага ще му отговорят, че той като дипломат знае, че задължение на всеки посланик е да докладва пред онзи, при когото е пратен. А тях Теодосий ги праща с писмо при мен. Скот ще пратя с теб, а ти и Орест следете поведението, лицата им, всичко. Трябва да разберем дали Максимиан и Приск са посветени, ако са - лошо. Максимиан може да иска да ме види лично, за да ме убие. Фанатик ли е?
- Не бих казал, той е образован юрист, а Приск е ритор.
Атила вдигнал ръце:
- Нима наистина Теодосий и Аеций са се побъркали, че са се доверили на едно животно, като Бигила? Толкова ли са немощни, че разчитат един преводач да организира бунт и убийството ми? Нещо не е както трябва...Взимай Скот и се връщайте да разберете всичко.
Едеко и Скот препуснали обратно и стигнали към обед. Максимиан знаел много добре кой е Скот...
Хрисафий като убедил Теодосий да бъде организиран заговор срещу Атила, спешно изпратил вестоносец при илирийският генерал Агинтей. Последният трябвало не само да задържи 17-те хуни, но и да събере сведения кои са главните сподвижници на Атила. Хунските бежанци вярвали, че вече са получили закрила от Агинтей и му разказали кой кой е в двора на Атила, но после ужасено разбрали, че са измамени. Агинтей предал тези данни на Максимиан и посланникът вече имал сведения кои са висшите хунски сановници. Когато Скот се появил, Максимиан се зарадвал, защото знаел от Орест, че той е брат на Онегесий и срещайки се със Скот му обещал голяма награда, ако той спомогне за визита лично с Атила.
- Брат ти би постъпил така, понеже знае дипломатическия протокол – даже допълнил посланникът.
Скот обаче разочаровал римляните. Той имал добър латински, но се държал по варварски и казал на Максимиан, че Атила го праща, за да получи отговор от посланика с каква задача идва това посолство.
Максимиан изнесъл надменно урок по дипломация и обяснил на Скот, че задача на всяко посолство е да се срещне с онзи, при когото е пратено и пред него да съобщи посланието от онзи, който е изпратил посолството, в случаят Теодосий ІІ.
- Смисълът от посолство е никакъв, ако то не може да докладва пред човека, заради когото е пратено. Теодосий не е изпратил посолство при Скот, а при Атила – логично обеснявал Максимиан.
Едеко и Орест се спогледали.
Скот обаче бил прям и като скала. Той пак се върнал след ден и пак задал същите въпроси. Максимиан пак изнесъл урок по дипломация. Скот обаче не му останал този път длъжен и му казал, че знае съдържанието на писмото на Теодосий, което Максимиан носи в джоба си. Приск искрено се учудил и даже се усъмнил, че хуните използват разни магии, нали са езичници.
Максимиан не коментирал, той разяснявал спокойно юридическите междудържавни казуси по въпроса и изнасял теоретични беседи.
Едеко и Орест отново се спогледали. И двамата били убедени, че този суховат юрист, ако е замесен в заговор, би се оплел в лъжи, гняв и притворни доводи. Приск пък постоянно записвал думите му, което е абсурд, ако са заговорници, защото написаното е улика. За разлика от тях Бигила постоянно сменял цвета на лицето си от уплах и се оправдавал, че е неразположен и болен.
Скот дошъл и трети път с все същите въпроси.
Максимиан не се стреснал и пак изпял своята песен. Междувременно хуните преровили багажа на римското посолство и станало ясно, че Бигила не носи парите за заговора.
Ситуацията ставала заплетена, ето защо Едеко един ден случайно се доближил до преводача и му рекъл:
- Генералът си държи на клетвата. Подготвих нещата, трябва да раздам вече подкупите...
- Не ми дадоха предварително парите, защото ми казаха, че разходите могат да се увеличат. Колко злато трябва ? - зарадвал се Бигила.
Едеко поискал 1000 солиди.
Още същата вечер Атила, Скот и Едеко пак се събрали на съвещание. Едеко съобщил своето и на Орест мнения, че Максимиан и Приск не са замесени и че само Бигила е връзката с Хрисафий.
Атила пак попитал:
- Дали Аеций е замесен?
Никой не можел да даде отговор на този въпрос, освен Бигила. Но преводачът нямало как да бъде изобличен, след като не носи парите...
- Колко наши бегълци върнаха – попитал сурово Атила.
- Седемнадесет – отговорил Едеко.
- Малко са, да...малко са...- Атила станал и разпоредил – Още утре в близкото село ще приема Максимиан. Ще играем по римската свирка. Направете ми списъци на всички, които знаете, че са бегълци. Включете и тия, които се съмняваме, че са дезертьори. Няма да се съглася Теодосий да ми връща само 17 бегълци. Ще вдигна скандал и ще върна Бигила, заедно с Есла, при Теодосий. Да уредят въпроса, както трябва. Есла ще представи нещата като заплаха за току-що сключеният мир. Ще искам всички бегълци, а Бигила ще използва връщането си, за да вземе парите за заговора. После ще действаме. Утре трябва да бъда много гневен пред Максимиан, ще превърнем въпроса с бегълците в най-важният за нас. Донесете ми списъци, ще ги стреснем, че ще нападнем, заради бегълците и дезертьорите. Да ни върнат и Терасико, нищо, че е станал римски гражданин и вече се нарича Зенон. Той е дезертьор от нашата армия...


 

 

Симруг и грифон

Орест бил разказал на Атила, че годежът му в Константинопол се провалил именно заради Терасико, който бил напреднал много във военната кариера и приел християнството с име Зенон.
Още във византийската столица Орест написал писмо до баща си Татул, който живеел в Равена и му съобщил лошата новина. Булката избягала с един офицер, приятел на Зенон и Хрисафий уредил тяхната венчавка.


Годежът на Орест с богата фамилия от Константинопол бил уговорен от самият Аеций и когато Татул му разказал какво се е случило, той много се ядосал. Веднага разпоредил да бъде открита достойна невяста на Орест по западните римски земи. Аеций не искал по никакъв начин да загуби влияние над Орест. Много скоро получил информация, че дъщерята на Ромул от Норик, е подходяща. На името на Ромул императорът Валентиан ІІІ издал държавно назначение като управител на цяла област в провинция Норик и Аеций в ръка с кесарския хривосул се появил в дома на Ромул.


Генералът присъствал на вечеря във вилата на Ромул, а след това двамата се отделили в библиотеката.
Ромул благодарил за поста и се съгласил дъщеря му да се омъжи за Орест.


Аеций се усмихнал доволно, а след това казал:
- Това не е всичко – и извадил от вътрешния джоб на туниката си още един царски хривосул. – Назначен си да ръководиш посолство до Атила, понеже той обвинява началника на нашата хазна магистър Силван и иска да го съди, заради някакви златни чаши, които изчезнали от Ниш. Обвинителното писмо дойде преди месец и положението е много сериозно. Силван е купил златни чаши, изнесени от гр. Ниш през 447 г., когато Атила превзе този град. Атила има добри наши юристи при себе си, като твоя бъдещ зет Орест, като старият Констанций, който аз пратих на Руа. Добър юрист е и Онегесий. Те са образували предварително производство и обвиняват Силван, че е присвоил военна плячка, която принадлежи на Атила по правото на завоевател на Ниш. Изнесените златни чаши се тълкуват като част от собствеността на Ниш, който бил станал собственост на хуните. Силван не е знаел, че тези чаши са с такъв произход и ги е купил от един евреин за нашата хазна. Атила иска или чашите, или Силван, за да го съди. Ето защо ти си назначен да ръководиш посолство до Атила. Протакайте, пледирайте, но не трябва да даваме нито златото, нито Силван. С посолството ще отведеш дъщеря си и ще присъстваш на годежа й с Орест. Надявам се това да омилостиви донякъде Атила. С теб ще пътува и Татул, бащата на Орест. Да вдигнете достойна римска свадба там, ще занесеш и няколко заплати на Атила. Той нали има чин при нас magister militum. С вас ще пътува и Констанций, той е добър млад юрист. Когато Карпелион беше при Атила през 445 г. са се договорили да му прати специалист по гражданските дела. Така че, нямате много време за приготовления, трябва да тръгнете другата седмица.


Дъщерята на Ромул се казвала Мария. Тя излушала баща си с противоречащи чувства и се оттеглила за сън в стаята си.
Посреднощ Мария чула силен и тревожен кучешки лай и отворила прозореца си, за да види какво става. В този момент тя видяла на перваза красиво голямо куче, стреснала се, а след това замръзнала от уплах, защото чула човешки глас:
- Не се бой от мен, аз съм Симруг. Закрилям децата. Персите ме познават много добре, но сега моите богове ме изпратиха и при римлянка. Не се бой да се омъжиш за Орест, кръстете детето си Ромул и един ден той ще стане император на Рим. Не тъгувай за миналото, прегърни бъдещето, ти ще си майка на император. Сбогом.


Кучето се обърнало, разперило криле и литнало.
Мария запомнила само името на това летящо куче. Симруг.
На следващата сутрин тя била изцяло променена, дала утвърдителен отговор на баща си, а на сестрите си, които й се присмивали, че ще стане варварка, отговорила:
- Неведоми са пътищата божий...
По същото време в хунския град Ветвар съпругата на Едеко изпаднала в родилни мъки и душата й страдала, че е сама, без мъжът й.
Нейното име било Тара, баща й бил гот, а майка й била от народа на бояните, от който произхождал и царския род на Атила.
Бабите започнали да акушират на Тара, но тя нямала сили и изпаднала в несвяст. Всички си помислили, че си отива.


В този миг душата на Тара тичала боса като девойка по една пустиня, в центъра на която бил издигнат голям дворец от дялани едри камъни. Тя спряла пред портата и вратата бавно се отворила, а отвътре излязъл голям лъв с крила. Това било всесилен грифон, любимецът на източните богове.
Той рекъл:
- Защо идваш, майко на бъдещият император на Рим, чието име Одоакър ще сияе от слава. Върни се и роди детето-кесар...
Бебето се подало и бабите щастливо и усмихнато се погледнали, а Тара отворила очи и рекла:
- Името му ще е Одоакър...
Боговете на огненото слънце, което хуните славославели, били решили синът на Орест да е последният римски гражданин, издигнат по достойнство за император на древната и славна западна римска империя, а синът на Едеко да е първият неримски гражданин, който по достойнство ще оглави Рим като император и ще открие нова епоха за тази земя.
През това време Едеко и Орест били на трапезата на Атила и обсъждали дали Аеций е замесен в заговорът на Теодосий ІІ и Хрисафий.


Династът на хуните казал:
- Ако е замесен Аеций, ще нападнем Галия на запад от река Рейн и ще превземем визиготите в Тулуза, които едно време избягаха там с Аларих и Атаулф. Аеций смята, че там имаме право да ходим само под негово командване и на Литорий. Така бе при Бледа, при мен не е така. Щом остроготите са мои поданици, такива са и другите готи, визиготите. Ще бъдем не само на източната граница на държавата на Валентиан ІІІ, но той и Аеций ще граничат навсякъде по суша само с нас. Ще бъдем върху тях като кокошка над яйце. Крайно време е Европа да бъде разделена мужду Рим и Хунската империя. Източните римляни очертаха границата с нас по Дунав, при това от догодина ще ни плащат 2 100 злато данък. Западните римляни са наши приятели, още от времето на чичо. Но се ослушват дори да върнат златните чаши от Ниш, не плащат никакви данъци и ми излизат с номера, че съм на заплата при тях...Ако Аеций има някакъв пръст в този заговор, ще променим цялата си политика с него. Това е.


ДО СЛЕДВАЩИЯ ЕПИЗОД...
 

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (3)

Следете за нови коментари с RSS
0
книгата
Написа Пенева
на 08 октомври 2010
Оцени коментара:
Браво на автора, такъв нов образ на хуните и Атила бе крайно необходим, а и книгата е написана с точно спазване на историческите факти, може да се чете като исторически трактат, няма художествени измислици.
0
реалностите
Написа Стефан Pk
на 12 юли 2011
Оцени коментара:
Поздравления на г-н Кирил Милчев за труда и стремежа към истината. За съжаление историята на Балканите не страда от фактите, а от тяхното тълкуване и контекста на реалния живот от онези отминали времена. Основният недостатък на Вашите разработки са тълкуването на фактите в икономически, политически и личностен аспект, което е протестантска (с 10 века по-млада) гледна точка, от тази в описаните от Вас времена. Доколкото периода 3-10 век на Балканите под влиянието на войната между арианството и православието с целия си военен, логистичен и властови аспект всъщност става въпрос не за конфликт на междудържавна, етническа или културна основа, а за едни асиметрични религиозни конфликти с променлива интензивност, които са имали характер на религиозни граждански войни с привличане на наемници и съюзници от чужбина и са обединявали хора от различни социални и етнически групи на религиозна основа. В този аспект работите на проф. Чилингиров, които макар и да почиват на значително по-малко фактология от Вашите, се доближават повече до реалните събития и предизвикалите ги причини.
0
...
Написа Милчев
на 12 юли 2011
Оцени коментара:
благодаря Ви за коментара и за препоръките

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy