gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Човек се учи докато е жив - за страх и ужас на околните. "
Евгения Раданова, състезателка по шортрек и спринт колоездене

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Атила и третият му син Ирник, II част - Византийското посолство на Максимиан

Владетели

(14 Гласа)
Съдържание на статията
Атила и третият му син Ирник, II част
Конник, лъв и хрътка
Антиохия
Карпелион
Хрисафий
Византийското посолство на Максимиан
Заговорът срещу Атила
Симруг и грифон
Всички страници

 


Византийското посолство на Максимиан


Още в ранните утрини на следващият ден префектът Хрисафий пристигнал от Халкидон, където била вилата му, в двореца. Той нервно обикалял голямата Трулска зала, чакайки Теодосий ІІ да се събуди. Евнухът горял от нетърпение да му съобщи за заговорът, който снощи организирал с хунския генерал Едеко.


Хрисафий излъгал пълководеца, че Теодосий ІІ и Аеций знаят за пъкленият план. Това било негова идея, която душата му родила преди няколко дена, когато обикалял с Едеко хиподрума, по време на конните надбягвания.


Теодосий подскочил от уплах, като разбрал какво е сторил евнуха:
- Ако оня варварин разбере, ще ни изпепели...- но Хрисафий му внушил, че всичко е под контрол.
Теодосий разпоредил да викнат царедвореца Марпиалий и когато той дошъл тримата отново започнали да обмислят какви са шансовете за успех. Хрисафий бил убеден в благополучният изход, докато Марпиалий клател неясно глава, но като не искал да застава директно срещу всесилният евнух, само отметнал:
- Не можем да пратим някакъв преводач, какъвто е Бигила, като посланик при Атила. Ако ще ходи посолство е необходим достоен дипломат, който да го оглави.
Теодосий се съгласил и тримата решили да назначат Максимиан, той бил подходящ.
Марпиалий настоял да не се казва на Максимиан за заговора.
- По добре да не знае, така няма да се притеснява да изпълнява служебните си задължения. Освен това, ако Едеко знае, че Бигила носи парите, може да се отметне и да му ги вземе. Нека първо Бигила се увери, че Едеко се е заел сериозно за делото. Ако пълководецът действително подготви всичко, тогава за него няма да е пречка да съпроводи Бигила до границата и преводача да получи от нас сумата.
Теодосий одобрил, а след това подписал писмо до Атила, в което му съобщавал, че високо цени особата му и го има за приятел на новият Рим. Теодосий пише, че иска да достави радост на Атила и му връща 17 хуни-бегълци. Императорът му праща поздрав и уверява Атила, че други дезертьори хуни няма на територията му, но ако бъде открит някой укрил се, и той ще бъде спешно изпратен на хунския архонт.
След това било разпоредено спешно в двореца да се яви Максимиан.
Теодосий го приел в ранният следобед и притворно му доверил, че има много важна задача за него. Той разказал на Максимиан, че империята е пред нова атака от страна на Атила, във връзка с хуните-бегълци, които той настоятелно си иска.


- Открихме 17 от тия варвари, нашият илирийски генерал Агинтей ги държи при себе си до Ниш. Ето това е моето писмо до Атила, – предал Теодосий свитъка – в него пиша, че няма други от неговите варвари по нашите земи. Ти ще отидеш с посолство до Атила, ще му предадеш писмото и ще трябва да го убедиш, че това са всичките бегълци при нас. Агинтей ще ти предаде ония 17 при Ниш. От теб зависи Атила да прояви благосклонност и да не нападне отново. Ще те съпровожда преводача Бигила, а секретар си избери сам.
Максимиан останал с впечатление, че Византия виси на косъм и от него зависи да я спаси от Атила. Той предложил:
- Може ли да взема Приск, той е начетен ритор от тракийския град Паний, ще го помоля да си води записки за събитията, които може да са в полза на дипломатите и армията ни по-късно. Досега мисия не е ходила навътре в земите на Атила в Панония, добре би било да се води подробен отчет.
- Много добра идея, много добра – плеснал Теодосий. – Кой е този Приск, образован казваш...добре, вземи го.


Приск Панийски бил в началото на своята кариера и мечтаел за работа в правителството, той приел с радост предложението на Максимиан. Последният го поканил, защото знаел, че Приск проучва миналото и има талант на писател.
По времето на Юлиан Отстъпник (360-363), племенник на Константин Велики, Валентиан І бил генерал в Панония и базата му била в старото келтско селище Корнунт, което хуните в началото на V век превзели и превърнали в своя столица, наричайки я Ветвар. Името означавало „стара крепост”, така прекръстили Корнунт. При хуните „вет” било „вехт, стар”, а „вар” означавало и река, така те наричали онези реки, които им служили като гранични прегради, крепости пред врага.
Династът Дуло нарекъл след 406 г. цялата местност по поречията на реките Дунав и Моравия, с името Сабария (lanciarii Sabarienses), защото хуните почитали богинята Сабар, чието име произнасяли като „Сабар, Сувар, Сурва, Кубар, Куар”.


На север от гр. Марг те даже направили голямо капище на езическото божество и хунските оракули там гадаели бъдещето и правели огнепоклонни обряди. Именно него епископът на Марг бил разорил и то станало причина за кръвопролитната война през 447 година.
Максимиан знаел за тези проучвания на Приск и го поканил като секретар в посолството, той самият никога не бил се интересувал от провинция Панония, която винаги е била, преди да я превземат хуните, в юрисдикцията на западния император.


Хрисафий предал на Едеко залога от шест хиляди фунта злато в голям обкован сандък.
Генералът пък съобщил на сподвижникът си Орест, че Теодосий изпраща на връщане с тях посолство до Атила, в което влизат Максимиан, Приск и Бигила, заедно с необходимият помощен персонал.
Керванът потеглил от Константинопол и след 15 дни път стигнал до град Сердика, дн. София.
Максимиан поканил Едеко и Орест тук на официална вечеря. Приемът бил скромен, предвид плачевното състояние на Сердика, която наскоро била покорена от Атила. Орест се възползвал да поговори с Максимиан, като му се оплакал от Хрисафий, който в Константинопол го пренебрегнал, като поканил на вечеря само Едеко. Максимиан се учудил на тази липса на дипломатичност, но не коментирал.
Затова пък Бигила си пийнал малко повече и понеже знаел хунски влязал в разговор с войници от свитата на Едеко и Орест. По едно време се чули силни и недоволни възгласи от масата им. Едеко, Орест и Максимиан не обърнали внимание, но Приск се притеснил и отишъл да види какво става при низшите.
Бигила обеснявал на войниците, че Теодосий ІІ е не само император, но и божи наместник по християнската вяра.


- И Атила е по волята на бог – скочил един войник.
- На кой бог – ехидно отвърнал Бигила. – Изобщо не сте наясно с тоя свят, даже готите станаха християни.
- Теодосий е бог, така ли? И Атила е бог – войникът бил не по-малко пиян от Бигила.
- И като е бог, как го славите – не спирал до шушне преводача.
- Военните му шатри винаги са на хълм, не може да има шатра на по-високо място от тази на Атила на бойното поле – обадил се друг войник, готов да забие един юмрук на Бигила.
- Леле, леле...шатри. Не видяхте ли църквите и дворците в Константинопол. Зяпахте хиподрума с отворена уста. Къде другаде по света сте виждали такива чудеса? – не млъквал да се заяжда Бигила.
Приск пристигнал навреме и предотвратил сбиването, повикал встрани Бигила и го смъмрил. Преводачът обаче бил доста опиянен и започнал да се хвали:
- И самият Атила да ме чуе, няма да се разсърди. Той е един спокоен владетел, знае как стоят нещата, не е като тия варвари. Аз съм му превеждал на Атила, като се срещна с патриция Анатолий. Познавам го лично, човек е като нас. Не мога да разбера, защо навсякъде се говори, даже от свещенниците, че Атила е самият божи гняв? Човек е, бе. С тия две очи съм го виждал. Не е бог, как тогава ще е гняв на Бога? Да не е свойство божие, че ще е гняв божий. Ъ ?
- Много си пиян, лягай си – чул се гласът на Максимиан, който се бил приближил. – При мен има ред, това е държавно посолство. Какви са тия бръщолевици, все едно си на пазара пред Магнаурата ?
Бигила се оттеглил с наведена глава.
Едеко също погледнал страшно хунските войници и те млъкнали мигновенно.
Въпреки краткото време по подготовката на визитата, Максимиан все пак бил успял да прегледа всички документи в логотетската канцелария как са протичали предишните византийски посолства при хуните.
Сега той вдигнал тост за двете велики империи на римляни и хуни, и попитал дружески Орест:
- Откъде идва този обичай хунските първенци да водят преговорите на кон, обикновенно се сяда на маса?
Орест се засмял и пояснил:
- Хунската клетва за мирен договор включва три взаимосвързани елемента. Водата, която те разливат върху земята от златен съд, след това тревата, понеже тя израства от тази грижа към напоената земя и накрая конските ремъци, защото конят се храни от напоената с вода трева. Конят за хуните не е безсловесно животно, виждал съм ги как му говорят и той се поддава на дресировка, може да се каже даже, че проявява разбиране. Основният хунски командир е десетникът, той не само командва десет конника и се подчинява на стотника, но е и длъжен в мирният живот да не прекъсва връзката си с тези негови букеларий. В мирният живот десетникът и неговите подчинени войници се срещат почти всяка вечер на обща трапеза. Десетникът е стопанин на храната, а самият той е букеларий на масата на стотникът. Така е организирано обществото, че всеки се стреми към трапезата на по-висшите, но пътят дотам минава през военните доблести. Хуните са като гасеница, едно тяло с много крака. Плячката се разпределя между Атила, след това висшите сановници и надолу. Стотникът става богат, но с това богатство е длъжен да издържа преди всичко семействата на десетниците и едва след това своето. А десетникът с полученото трябва да издържа своите десет войника. Хунските търговци получават привилегии от Атила и са негови служители, но те не са независими, както при нас, римляните. При римляните търговците плащат данъци и поземлените собственици също, докато при Атила те са на заплата и ако ощетят хазната, ги чака сурово наказание. Скот отговаря за приходите и разходите. Той е брат на Онегесий, когото Атила цени най-много. Военопленниците се откупват от близките им сродници и са свободни да се върнат по родните си места, а ако не ги откупят, стават роби, но временно, докато сами се откупят. За да могат обаче да се откупят, ги зачисляват войници и получавайки своя дял от плячката, те се откупват от господаря си, а пък той като ги освободи, ги прави свои букеларий, ако те не искат да се връщат у дома. Така вчерашният роб е възможно утре да яде на една маса като свободен при господаря си. Аз имам такива римляни, а Онегесий даже има един грък, бивш търговец от Виминаций. Не искат да се връщат у дома, животът сред хуните им харесва повече. Осигурен живот. Всеки е под покровителството на друг, а войниците на десетника пък са длъжни да покровителстват бойните си коне, да не ги впрягат, да не орат с тях. Така конят е станал част от най-старите традиции и ритуали на хунското общество, той и войникът, са като едно цяло. Семействата на войниците също са обвързани помежду си, както по време на война, когато мъжете ги няма, така и при мир.


Максимиан поклатил глава:
- Интересна йерархия, значи ли това, че цялата хунска земя е еднолична собственост на Атила?
- Да, фактически е така. Но вождовете-васали на народите, които влизат в хунския съюз, имат всички права върху своите поданици и върху васално определените граници на земята им. Те са длъжни единствено да поддържат войска, която е на подчинение на Едеко и Атила, но вождовете често сами предвождат своите армии и така са букеларий на трапезата на самият Атила.
Максимиан не скрил учудването си от тази стройна военно-цивилна организация на хунската държава:
- Добре, но кое дава юридическото правомощие на васалите? Атила може ли да ги сменя?
- До това се стига много рядко и смяната е заради смърт или предателство, но Атила се съобразява със старейшините на съответния народ. А що се отнася за юридическия статут на васалът, то той се определя по много интересен начин. Всеки васал настоява Атила да се ожени за негова дъщеря, така по право васалът става от един род с владетеля. За васалът това е много добре, защото укрепва властта си над своя народ, демонстрирайки, че ако има бунтове или заговор срещу него от своите, може да разчита на помощ от центъра. Така се случи преди време с Курдилах, неговите акатирски племена в Скития са многобройни и една част от тях оспориха властта на Курдилах. Бледа и Атила отидоха на помощ на Курдилах и усмириха бунтовните народи, а Курдилах за благодарност обяви Елак, първородния син на Атила, за свой наследник. Онегесий не можа да дойде с мен и Едеко в това посолство до Теодосий ІІ, защото Курдилах почина наскоро и той отиде с Елак там, за да го сложи за архонт над акатирите.
Орест бе забелязал, че Приск си води записки и затова бе станал толкова многословен. Той беше родом римски гражданин и изпитваше суетност към историческите летописи...
Максимиан благодарил на Едеко и Орест за споделената вечеря, изразил надежда, че великият Атила ще се зарадва от връщането на бегълците, които римския генерал на Илирик Агинтей ще предаде лично на римското посолство около гр. Наис и всички се оттеглили да пренощуват.