gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомни за онзи, който го е направил. А името на архонта е Омуртаг кана сюбиги. Нека Бог да го удостои да живее сто години. "
Кан Омуртаг

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Атила и третият му син Ирник, II част - Хрисафий

Владетели

(14 Гласа)
Съдържание на статията
Атила и третият му син Ирник, II част
Конник, лъв и хрътка
Антиохия
Карпелион
Хрисафий
Византийското посолство на Максимиан
Заговорът срещу Атила
Симруг и грифон
Всички страници

Хрисафий

Пулхерия, сестрата на Теодосий ІІ, не само че отгледала брат си, но и взимала дейно участие в ръководството на източната империя. Тя имала даже препозит, т.е. министър, който бил началник на канцеларията й.
Префект по това време бил евнуха Хрисафий, чийто кръстник бил един монах на име Евтихий. Последният имал влияние върху многобройната монашеска общност в столицата и Хрисафий го издигнал в чин архимандрит.


През 431 г. патриарха Несторий бил отлъчен и катедрата заел Флавиан. Хрисафий започнал да злепоставя Флавиан, като се надявал един ден кръстника му Евтихий да стане патриарх.
Хрисафий бил хитър евнух и решил да влезе под кожата на Евдокия и с нейна помощ да отстрани Пулхерия, която поддържала новият патриарх Флавиан.
Евнухът запознал царицата с магистър Павлин, който бил изключително красив и образован мъж. Евдокия веднага се обвързала със симпатия към магистъра и често беседвала с него насаме.
Хрисафий внушил на Павлин, а последният на Евдокия, че е крайно време „мамчето”, както помежду си наричали с подигравка Пулхерия, да стане дякониса и да остави държавните дела в ръцете на царицата.
Те дори измислили план как това да стане.


Евдокия извикала патриарх Флавиан и му разпоредила да отиде при Пулхерия, без тя да знае и да я помаже за диакониса.
- Това ще бъде голяма чест за нея – казала на патриарха царицата. - Тя вече има необходимите години, за да стане дякониса, цял живот е девственица, дала е обет пред Христос.
Флавиан се съгласил с доводите, но разбрал, че това е уловка и че Евдокия иска да отстрани Пулхерия от държавния пост и да я направи духовно лице. Той написал писмо до Пулхерия какво искат от него.
Теодосий бил небрежен в делата си и подписвал всичко, което му поднесат. Пулхерия често го упреквала за това. Един ден тя му занесла указ, с който императора изпраща жена си Евдокия в робство и Теодосий, без да го прочете, го подписал. Пулхерия кипнала от гняв и му прочела съдържанието, а после скъсала документа, с което публично посрамила императора.


Теодосий бил обиден на сестра си. Жена му Евдокия побързала да го спечели за каузата си и след много натяквания, императора дал съгласие Флавиан да направи сестра му дякониса.
Сега вече патриарха нямало какво да направи и посетил Пулхерия, която вече си подготвяла багажа огорчена и сама се оттеглила в покрайнините на столицата.
Теодосий прехвърлил на Евдокия част от държавните дела. Тя пък веднага си назначила за препозит магистъра Павлин, с когото вече работили в една канцелария.
По същото време вандалския крал, който управлявал в Картаген, нападнал Сицилия и Теодосий пратил кораби срещу него. Римляните спечелили, но един от техните командири, чието име било Маркиан, попаднал в плен. Той имал домашен орел и бил научил птицата си да разперва криле и да му пази сянка, докато си отдъхва под жаркото африканско слънце...


Вандалите до 406 г. били под властта на хуните, но когато бащата на Атила въвел клетвените договори и започнал да създава нов държавен ред в Панония, вандалите и аланите избягали на запад, през река Рейн. Те воювали в Галия и Испания, а след това през Гибралтар нападнали либийските територии на Византия и превзели цветущият град Картаген. Тук създали кралство, подчинили местните маври, построили флот и вандалската династия станала прочута.


Вандалският крал знаел, че хунския династ Руа е причината Аеций да се издигне в западната империя и решил да повтори неговата хитра дипломация. Той се спрял на Маркиан, взел от него клетва, че никога няма да напада Либия и го проводил с доверени свои хора при Пулхерия. Маркиан спечелил нейното доверие.


През това време властта на Хрисафий растяла главоломно в Константинопол.
Той вече бил най-довереното лице на Теодосий и единственото, което му пречело еднолично да командва вътрешния ред във Византия, била самата Евдокия, жената на императора.
Хрисафий не закъснял да спретне интрига и срещу нея.


Той подарил на Теодосий една красива ябълка, която била голяма колкото диня. Истинско чудо на природата. Теодосий дълго се дивил над този плод и решил да го подари на жена си. Но Хрисафий имал две такива ябълки и тайно поставил в стаята на Павлин още една. Той пък, като открил плода много се зарадвал и се похвалил на Хрисафий. Последният го подучил да се възползва от това чудо на чудесата и да я подари на императора, който ще остане възхитен. Павлин това и сторил, а Теодосий бесен отишъл при жена си и я попитал къде е неговата ябълка. Тя отговорила, че я изяла. Той обаче бил обхванат от ревност, защото си помислил, че тя лъже и я е подарила на младия юрист. В пристъп на гняв императора заповядал да убият Павлин.


Евдокия била съкрушена и дълго страдала за секретаря си, а след това поискала разрешение от съпруга си да посети Йерусалим за известно време.
Теодосий я изпроводил в божия град, но пратил съгледвачи, вече не й вярвал. Евдокия пък не бързала да се връща, тя даже имала влияние в делата на йерусалимския патриарх.
Хрисафий постигнал своето, вече можел да командва еднолично под сянката на императора и от негово име. Византия била в ръцете му.
Евнухът взел Евтихий в двореца и двамата организирали събор срещу патриарха Флавиан.
Извикали от град Александрия патриарха Диоскор и му дали власт да съди Флавиан. Диоскор оправдал Евтихий в изповедта на вярата, с което обезсилил клира на Флавиан. Последните наскоро вече имали поместен събор срещу приятеля на евнуха.
Но Диоскор не спрял дотук, той низвергнал Флавиан и патриарха скоропостижно починал. В града се носил слух, че е бит на събора и душата му не издържала на униженията.
За патриарх от 434 г. до 446 г. бил избран Прокъл, епископ дотогава на Кизик, който бил кандидат още през 428 г. за поста, когато бил избран Несторий.
През 446 г. станало страшно земетресение и много от постройките в Константинопол сериозно пострадали, част от стените на града също рухнали. Тогава градоначалника Кир ги възстановил и построил нови, допълнителни. Кир си спечелил обичта на народа, който аплодирал името му на хиподрума. Хрисафий подучил Теодосий да го замонаши, за да не би да придобие голяма слава. Пратили го в Смирненската епископия, а имуществото му било секвестирано, по измислено обвинение.
Сянката на Хрисафий била навсякъде.
Той и Ефтихий изгонили от епископските катедри в Антиохийския диоцез Теодорит Кирски и Ива Едески, по скалъпени обвинения. Чули се клевети от столицата и срещу вече починалия Теодор Мопсуестийски.
Патриархът на Александрия Диоскор също смятал, че е крайно време иконата на богословието Теодор Мопсуестийски да бъде посмъртно низвергнат и анатемосан.
За да тушира нещата Йоан Антиохийски събрал събор, който почел Теодор.
Но учениците му вече нямали свобода на теологичните диспути, академията на учителя била временно затворена и много от светлите умове на източното православие емигрирали в персийския град Нисиби, където основали дом на науките.


Бог не се стърпял и наказал със своя гняв неверието във Византия, писал в трактата си от египетската пустиня каторжникът Несторий.
Малцина си спомняли думите на студента Теодорит Кирски, че хунската богиня не е забравила своите капища...
Епископът на град Марг, селище на Дунав в днешна Сърбия, разрушил със своите монаси хунското светилище, което било на север от енорията му. Грабителите изгорили свещенните дървета и взели златните съсъди.
Жреците на Кубар се оплакали на Атила и той изпратил писмо до Теодосий ІІ, подготвено в канцеларията му от юриста Орест, в което предявил искане епископа да му бъде предаден, за да бъде съден.
Префектът Хрисафий надменно отказал.
Тогава Атила бил посетен една нощ от Худа-Самовила. Амазонката му предала, че Барадж и висшата богиня Кубара, известяват на своя Избранник, че е дошло време меча на Арес да превземе източната империя.
Амазонката завършила думите си така:
- Помниш ли, Атила, какви планове кроеше в нощта, когато видя за първи път съпругата си Керка?
Атила извикал своя главен генерал Едеко и двамата започнали да обмислят бъдещата военна стратегия. Те до сутринта прелиствали картите и решили да съсредоточат войските си в гр. Сирмиум, който бил техният най-южен пост и оттам да атакуват Ниш. В Сирмиум имало на склад бойни костенурки и катапулти.
През пролетта на 447 г. армията на Атила обсадила Ниш, родното място на великият Константин І. Стените били здраво укрепени и хуните опънали над своите бойни машини кървави кожи от бикове, за да не могат стрелците от крепостта да ги подпалят.
Атила превзел и опожарил Ниш, гражданите се разбягали, а много от тях били взети в плен. Само болните останали по църквите.
Хуните продължили своя победоносен поход.
Атила покорил всички поддунавските градове от Ратиария (дн. с. Арчар, Видинско) до Нове (дн. Свищов).
След това атакувал Сердика (дн. София) и я превзел.
Войските с викове „ура” се насочили по главният път към Филипопол (дн. Пловдив) и превзели и тази крепост.
След това тръгнали към Адрианопол (дн. Одрин) и по пътя си превзели няколко черноморски селища. Паднал и Аркадиопол (Люле Бургас).
Всичко, освен Адрианопол и Хераклея, било превзето до подстъпите към столицата.
Летописците от онова време дават потресаващи сведения за войната от 447 г., един пише за превзети и разрушени 100 града, друг за 60.
Конницата на Атила стигнала до Мраморно море, когато патрицият Анатолий бил изпратен от Теодосий ІІ да сключи примирие на всяка цена.
Анатолий водел със себе си един служител от канцеларията на Хрисафий, който знаел хунски. Името му било Бигила.


Анатолий и Атила лично сключили примирието.
Атила искал залог от 6000 фунта злато.
Сумата била изключително голяма и Анатолий се опитал да я намали с довода, че това ще подкопае фискалната система на Византия. Атила не отстъпил. Патрицият се съгласил, той много добре знаел, че в хазната има 100 000 фунта злато.
Второто искане на Атила било от 449 г. Византия да плаща ежегоден данък по 2 100 фунта.
Анатолий пак опонирал. Предишният данък бил 700 солиди, увеличението може да е най-много двойно, а хуните искали тройно повече?
Атила не отстъпил.
Тогава Анатолий хитро включил в договора, че залога от 6000 фунта злато, може да бъде взет едва тогава, когато Атила напусне границите на Византия.
Хунският владетел се съгласил войските му да бъдат дислоцирани северно от Ниш, а през пролетта на 448 г. в Константинопол да пристигне посолство, ръководено от хунския генерал Едеко и то окончателно да сключи мира, като вземе залога от 6000 фунта.


Примирието било уредено.
Войските на Атила тръгнали на север.
През пролетта на 448 г. генерал Едеко, заедно с юридическият първосъветник Орест, пристигнали в столицата Византион, както местните наричали Константинопол.
Хрисафий посрещнал делегацията и ги настанил в двореца, на Едеко дали най-пищната стая. Евнухът знаел от Бигила, че той е най-силната личност след Атила в Хунската империя.
Хрисафий искал да уязви Орест, който бил родом от западните римляни, но служил в двора на Атила.
Бащата на Орест, чието име било Татул, бил уговорил Орест да се сватоса с един знатен византийски род от столицата. Но Хрисафий викнал своя любим офицер Терасико, чието християнско име било Зенон, и го убедил да намери достоен жених на момичето. Зенон се постарал и Орест, който смятал, че от Константинопол ще отведе и булка, останал излъган. Орест написал писмо на баща си в Италия, който му отговорил, че Аеций бил договорил с комитата на провинция Норик, достолепният Ромул, да даде дъщеря си за съпруга на Орест.
Едеко бил постоянно обгрижван от Хрисафий и вкусил от всички изкушения на столичните аристократи.
Хрисафий го завел на хиподрума, показал му големите римски кораби, даже го вкарал в сенатската баня.
Към края на визитата той проводил Бигила да покани Едеко на частна вечеря във вилата на евнуха и там двамата дълго се веселили и пили бистро червено вино от Ефес.
Въодушевен Хрисафий разказвал:
- Някога Ефес стигал до морето и завръщащите се от битките войници, акостирали до банята. Това било за тях божествен подарък...
- В центъра на нашият град Ветвар в Панония, също има баня. Орест доведе майстори и мрамор чак от Равена.
- Така ли? Кой град е това? За келтското село Корнунт ли говориш? Благоустроили сте го значи? Не знаех. Но слушай сега – долепил той устни до ухото на Едеко, но усетил до носа си главата на Бигила и се отдръпнал, за да може преводача да чува. – Ефеските войници, като излизали от банята, стъпвали на една голяма мраморна плоча, на която имало нарисувана лека жена. Разбираш ли, имало рисунка с показалец към публичния дом. Ха-ха...
- Какво му трябва на войника? Баня и жени – подхвърлил Едеко.
Хрисафий това и чакал:
- Не си прав, в римската империя всеки войник, ако стане прочут генерал като теб, може да бъде издигнат за император. Теодосий І е бил от една задръстена испанска провинция, но се издигна и стана император. При нас има такъв обичай, не е като при вас, царете да са все от един род. Ти защо да не станеш един ден цар на хуните...Да не би да си по-малко достоен от Атила. Верно ли, че го били изяли вълците като малък и възкръснал? Да не е демон? Даже брат си убил, не е лесен...
- Атила е император на най-голямата държава в Европа – отвърнал Едеко и продължил. - Никога на никой от предишните владетели на Скития или даже на други страни не се е удавало да извършат толкова много за толкова кратко време, и да владеят, както островите на океана, и отгоре на това цяла Скития, дори и римляните да имат за свои данъкоплатци.


Евнухът кимнал:
- Да, така е...- а след това сменил мазното изражение от лицето си и очите му станали остри. – Ако го убиеш, а ние можем да ти помогнем, ти ще си владетел на всичко това. Не, не...не ставай, приятелю. Искам само да ти призная, че вече бяха проведени тайни разговори даже с Аеций по този въпрос и той посочи именно теб за приемник на Атила – излъгал притворно евнуха.
Едеко още като чул първите думи на Хрисафий, бил готов демонстративно да напусне вечерята. Но в следващият миг решил да узнае всичко, защото, ако наистина има заговор и в него е намесен Аеций, той трябвало да разбере. Дал си вид, че се двоуми, после отронил:
- Не може лесно да се убие Атила, охраната му е от обучени гвардейци. Не е така просто...
Хрисафий решил, че е пречупил Едеко и започнал да му обеснява, че с пари може да се подкупи всеки, че византийската хазна ще отпусне необходимото, а след това Теодосий ІІ ще признае Едеко за хунски цар и ще му даде чин magister militum със съответната заплата, както сторил Аеций с Атила...
- Аз съм изпратен от Атила да взема 6000 фунта злато, по договора...- отвърнал генерала.
- Твой са, разбираш ли. Тия пари могат да бъдат само твой, ние утре ще ти ги дадем. Това е договор, който ще спазваме. Допълнително ще ти дадем още пари, за да подготвиш елиминирането на Атила. Пари, пари...само това искай от нас. Но ти, понеже си достоен генерал, трябва да дадеш клетва и да си стиснем ръцете. Твоите офицери ще постигнат големи успехи при нас, ще изгоним варварските генерали Аспар, Ареовинд и Аргалиск от нашата армия и ще назначим твои хора, ще превземем Африка от вандалите и плячката ще бъде много голяма за вас. Обмисли предложението ми! Аеций и аз вече виждаме в твое лице бъдещият обединител на целият свят...
Генералът бил убеден, че има заговор срещу Атила и се заклел, както искал Хрисафий. Те си стиснали ръцете.
- Как ще получа парите, за да подкупя гвардията – попитал Едеко?
Хрисафий вътрешно тържествувал:
- При нашият генерал Агинтей в Илирик има 17 хуни-бегълци. Едно от исканията на Атила по договора за мир е да бъдат върнати всички хуни-бегълци, които са в империята още от времето, когато Карпелион през 445 г. е бил при него. Ще изпратим тия 17, заедно с посолство, което ще занесе писмо от император Теодосий ІІ, че няма повече. Бигила ще пътува в посолството като преводач и ще носи парите, които ти трябват. Вие си тръгвате вдругиден, посолството ще ви придружи.
Едеко кимнал, в знак на съгласие. Вече бил убеден, че Хрисафий го е поканил на тази частна вечеря, понеже отдавна е в ход заговор срещу Атила.
Евнухът и генерала се прегърнали за сбогом.