gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Щом пълзиш като червей, не се сърди, че са те настъпили. "
Чудомир

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Атила и третият му син Ирник, II част - Карпелион

Владетели

(14 Гласа)
Съдържание на статията
Атила и третият му син Ирник, II част
Конник, лъв и хрътка
Антиохия
Карпелион
Хрисафий
Византийското посолство на Максимиан
Заговорът срещу Атила
Симруг и грифон
Всички страници

Карпелион

 
В Рим Аеций беше върховен главнокомандващ и най-силната личност по това време в западната империя.
Императорът Валентиан ІІІ и амбициозната му майка Гала Плацида бяха изоставили град Равена, убежището на брат й Хонорий до 423 година, когато умря, и се бяха върнали в Рим.
В старата столица все още личаха следите от опустошенията на готите и вандалите. Първо Аларих бе подложил на разграбване Рим през 412 г., а през 425 г. това сториха и вандалите, които бяха преплували от Картаген.


Тогава беше най-трудният момент за Гала Плацида.
Умря брат й императора, умря и мъжа й. Тя остана с малкия Валентиан и избяга от Равена в Константинопол при роднините си Пулхерия и Теодосий ІІ, защото един от военните командири в Галия, чието име бе Йоан, се бе самообявил за император.
Но нека да разкажем хронологично събитията!
Само година след като умря през 423 г. западния император Хонорий, почина и мъжа на Гала Плацида. Валентиан ІІІ, детето й, което се падаше братовчед на Теодосий ІІ, бе малък. Гала Плацида, бе малката сестра на Хонорий и на Аркадий, бащата на Теодосий ІІ.


Теодосий изпрати на леля си през 424 година двама свои офицери, за да й помагат в двореца в град Равена.
Единият от тях беше Бонифаций, който тя проводи на юг да се оправя с вандалите в римска Африка.
Другият офицер бе Аеций, който имаше контакти с хуните и Гала го прати в Панония, за да се договаря с тях.
По това време обаче римските войници в Галия издигнаха на щитовете си своя командир Йоан и го обявиха за император. Узурпаторът тръгна към столицата Равена, а Гала на ръце с Валентиан избяга в Константинопол.
Аеций бе приет дружески от хунския цар Харатон, чието династично име бе Руа ІІ.
Руа познаваше Аеций още от времето, когато той като млад офицер попадна в плен, след една атака на хуните около Дунав. Цар на хуните по онова време бе Донат.
Аеций произхождаше от богато семейство от град Доростол и много скоро родителите му го откупиха. Докато бе в плен той бе предложил умението си на Харатон, известен тогава с военното си прозвище Улдин.


Между двамата се породи взаимно уважение, защото младият Аеций бе стриктен в задълженията си и усърдно чертаеше карти на хунския генерал Улдин.
Разделиха се приятелски и Улдин му призна, че след префекта Руфин, за втори път среща свестен римлянин.
Аеций се върна при семейството си в Доростол. Той продължи военната си кариера при Теодосий ІІ и през 424 г. императорът го прати на Гала Плацида, за да й помага с хуните.
Аеций обясни на хунския цар какво е настоящото положение в западната империя и спомена за своята роля. Харатон много бързо разбра, че трябва да бъде подкрепен Аеций, защото чрез него щеше да може да разшири влиянието на хуните на запад от река Рейн.
Харатон извика Бледа насаме и му сподели, че е решил да му даде войска, с която да се подпомогне Аеций.


- Този офицер трябва да стане римски главнокомандващ и то благодарение на нашата помощ, Бледа – бе категоричен Руа. - Трябва да му помогнем да елиминира конкурента си Бонифаций и да овладее силни позиций в Равена.
Бледа изслуша внимателно чичо си и отговори, че е готов за военни подвизи. Хунската империя щеше да стане още по-велика.
Двамата отидоха при Аеций и Руа представи на римлянина своя племенник Бледа.
Аеций се заинтригува:
- Нямаш ли брат?
- Не – отговори Бледа – зверовете го изядоха като малък. Казваше се Атила.
Аеций се уверил, че Руа е сериозен в помощта си, щом му дава единственият престолонаследник на Хунската империя.
Тогава обаче пристигнал вестоносец при Аеций и настроението му рязко се влошило.
Той признал пред Харатон:
- Велики Руа, поставен съм пред много сериозен избор. Дай ми съвет!
Аеций споделил вестта, която бил научил. В Галия войските били издигнали за император Йоан и той, понеже разбрал, че Аеций е при хуните, изпратил вестоносец.
- Йоан иска да отида с хунска армия в Равена и да воювам на негова страна. Теодосий е тръгнал с войски от Константинопол към Равена, за да накаже узурпатора на трона. Йоан иска да ме вкара във война с Теодосий и да запази трона си, благодарение на хунската армия, която аз ще заведа. Ако му откажа и той без наша помощ победи с галските полкове Теодосий, губя всякакви позиции в Равена. Ако не му откажа и Теодосий успее да върне Равена на Валентиан ІІІ и майка му, пак губя позиции. Не виждам трети изход.


Руа се усмихнал:
- Има изход...
Аеций наострил уши, а Харатон извадил една стара карта, която някога Аеций в плен бил лично начертал.
- Ето – посочил с пръст династа на хуните – тук леко ще се заблудиш, понеже не познаваш местностите – засмял се той гърлено – и ще пристигнеш с моите 60 000 хуни, които ще дам на Бледа, малко след битката. Теодосий ще мине през прохода на юлианските алпи. Ти ще изчакаш със съгледвачи и ще преминете с Бледа след неговата армия. Така ще стигнеш до Равена след битката между галските полкове на Йоан и илирийската войска на Теодосий. Ако Йоан е победил, ще се включите. Ако успехът е на страната на Теодосий, няма да се намесвате. Остават два проблема.
- Кои? – попитал Аеций.
- Как ще нахраниш моите хора около Равена и как по-късно ще обясниш пред Гала Плацида присъствието си с хунска армия до бойното поле. Защото тя не те е викала, а със сигурност ще разбере, че Йоан е пратил вестоносец да те вика. Но така пък вече не си без изход. От две големи беди, имаш шанс да избереш трета, по-малка. Ако пък битката е на страната на Йоан, ще се превърнеш в герой, защото ще пристигнеш в крайната фаза и ще обереш лаврите.
Аеций, Руа и Бледа решили да приложат този план.
Армията на Теодосий победила узурпатора Йоан. Аеций и Бледа не се намесили, само складовете на няколко селища пострадали, откъдето хуните взели продоволствия.
Гала Плацида триумфално се завърнала с Валентиан ІІІ в столицата Равена.
Аеций се разделил с Бледа и хуните се върнали в Панония.
Гала вдигнала скандал на Аеций и го обвинила в заговор. Той отричал и лъжел, че е бил заложник на хуните. Гала не му вярвала и го тикнала в затвора, но не посегнала на живота му, защото била впечатлена от влиянието му сред хуните. Те пък не забравили Аеций и предприемали спорадични атаки около границата със западната империя, като отказвали други посредници за урегулиране на отношенията, освен Аеций.
Гала преместила Аеций от затвора под домашен арест.
Хуните престанали да нарушават границата.
Тогава тя се убедила, че Аеций може да бъде употребен за властта, още повече, че Бонифаций се издънил с връзките си с вандалите и те през 425 г. ограбили Рим.
Във вилата си Аеций преживявал хубави мигове. Той се грижел за градината, четял стари военни трактати и чакал всеки момент съпругата му да роди.
Съвсем скоро на бял свят се появил Карпелион, сина му.
Започнал нов етап в живота и в кариерата на Аеций.
Гала Плацида била убедена, че не може да се справи с бургунди, гали, франки и визиготи, без неговите приятели хуните.
Тя го повишила в чин генерал.
Аеций се свързал с Руа и скоро хунската армия на Бледа, заедно с римските полкове на Литорий, помели всичко на запад от река Рейн и въдворили ред сред варварските народи до Испания.
Хунският полк на Октар победил бургундите и възрастният му баща разказал за тези победи на Атила, когато царския син се появил в старата резиденция...
През 434 година умрял от старост достолепният династ на Хунската империя Руа ІІ.
Аеций научил, че константинополският патриарх Прокъл произнесъл тежки думи от амвона срещу него и хуните, но повече се заинтригувал от факта, че Бледа и Атила заедно поели управлението на обширната варварска държава. Той вече знаел от разузнаването, че племенника на Руа, когото мислели за изяден от зверовете като малък, се появил още докато бил жив Харатон. Но не обърнал внимание особено на този факг, понеже бил убеден, че Бледа самолично ще онаследи Руа ІІ.
Сега обаче бил озадачен, след като разбрал, че Атила е съуправител на брат си.
Аеций имал влияние само върху Бледа и дори скоро му бил изпратил Зерко, един малък на ръст човек. Бледа бил във възторг от Зерко и му обещал съпруга.
Аеций следял какво ще предприемат двамата братя. Докладвали му, че те се насочили с войски към Византия и стигнали до река Дунав. Теодосий им дал 700 солиди данък. Бил сключен мир, с който братята издействали протекции на хунските търговци да са с имунитет и свободно да търгуват с Византия.
Един ден Гала Плацида попитала Аеций какво става на изток, а той безучастно вдигнал рамене:
- Теодосий дава данък на Бледа и Атила, а братята като вземат парите, чрез техните търговци се снабдяват от Византион с каквото си поискат. Оборот да става...
Като уредили мира с Константинопол, хуните се насочили на изток в Скития, за да помогнат на своя васал, акатирския цар Курдилах, да укрепи властта си сред многолюдните акатирски племена.
Братята сложили ред, помогнали на Курдилах, но договорили с него, че след като умре, властта ще премине в ръцете на принц от хунския династичен род.
После се върнали в Панония.
Бледа имал незаконен син от славянката Хрена и се опитал да уреди неговата кандидатура за бъдещ акатирски цар.


Атила не се съгласил.
Жреците и съвета подкрепили Атила. Така Елак, първородният син на Атила, спечелил.
Това скарало двамата братя.
Атила имал трима сина: Елак, Денгиз и Ирник. Последният бил на 3 години през 445 г., когато между баща му Атила и чичо му Бледа избухнала вражда.
Облаците на омразата се скупчили над хунския царски двор.
Обвиненията на Бледа не утихвали и двамата братя като обезумели грабнали мечовете в единоборство. Атила убил брат си, а след това се свлякъл над безжизненото му тяло и започнал да плаче.
Силни гръмотевици раздирали небето. Дъждът плющял като камшици в лицето му. Той се разкайвал и молел боговете да върнат брат му, но те останали безмълвни...През това време народа зяпал със смъртен ужас във висините, където между облаците се водела страшна война, свистяли катапулти, прелитали стрели и цвилили коне...Всички били изплашени до смърт и не знаели какво е това видение и чудо, и що вещае...
След няколко дена секретарят на Аеций събудил господаря си посред нощ и му съобщил, че Бледа е убит от брат си Атила.
Аеций ококорил безумно очи, всичките му планове рухвали. Той започнал да си представя как се изпарява силата му в Рим, как визиготите идват от Тулуза, за да отмъщават...
В миг се окопитил, скочил от леглото и се затичал към стаята на своя син Карпелион.
Към обед Карпелион бил готов да потегли към Атила.
Аеций сметнал, че е най-добре да прати сина си, за да бъде подновено старото приятелството с хуните. Той преценил, че не е добър ход да отиде сам. Всички знаели за топлите му отношения с Бледа.
- По-добре Карпелион да постави нещата на чисто...- изрече Аеций в молитвата си.
Преди да тръгне Карпелион, Аеций накарал Валентиан ІІІ да издаде указ, с който на Атила, като приятел на Рим, да бъде даден чин magister militum и съответната солидна заплата за този висш пост.
Валентиан ІІІ се изплезил от учудване:
- Аз разбирам положението, - казал той, след като изслушал доводите на Аеций – но коя провинция ще дадем на този magister militum Атила?
Аеций се усмихнал ехидно:
- И аз, като моя кесар знам, че господарят на хунския народ, какъвто е вече Атила от около седмица, няма да стане главнокомандващ на нито една римска провинция. За жалост, бих допълнил. В случаят е по-важно Карпелион да му занесе първата заплата и Атила да се почувства обвързан с Рим, за да не му хрумва дори случайната мисъл, да нападне западната империя. Не дай, Боже!
Атила приел Карпелион в хунската столица в Панония. Тя била на мястото на старите руини на келтското поселище Корнунт, което още от времето на бащата на Атила, хуните наричали Ветвар.
Столицата се намирала на източният бряг на река Дунав, а на западният била Виена.