gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва "
Христо Ботев

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Атила и третият му син Ирник, II част - Антиохия

Владетели

(14 Гласа)
Съдържание на статията
Атила и третият му син Ирник, II част
Конник, лъв и хрътка
Антиохия
Карпелион
Хрисафий
Византийското посолство на Максимиан
Заговорът срещу Атила
Симруг и грифон
Всички страници

 

 


ЧАСТ ВТОРА

Антиохия

 
Вече почти три години учителят Иисус Христос проповядваше божието царство. Слуховете за него се разнасяха по цялата земя и стигнаха до цар Авгар. Неговото сирийско кралство Осроен се намираше по земите на горен Ефрат и Месопотамия, а столица му бе пищният град Едеса.
През един пролетен ден в годината на последната Пасха на Иисус, той и ученика му Тадей се бяха усамотили на Галилейското езеро, когато царската свита на Авгар се зададе от изток.


- Това е единственият земен цар, който ще ми се поклони преди да отида при Отца – каза Иисус на Тадей. – Неговата земя ще бъде дял от твоето апостолско разпространение на евангелието, когато му дойде времето.


Иисус прие Авгар и беседва с него. Земният цар предложи на Небесния пратеник да го качи в каляската си и да го отведе в Осроен, за да покръсти земята му. Иисус изми лицето си в езерото и рече, че много скоро ще изпрати Тадей в град Едеса, за слава на Отца и Сина и Светия Дух. Авгар съзна, че такава е волята Божия. После взе една от своите царски кърпи и подаде на Иисус да се подсуши.
Христос благодари, разтвори и я долепи до лицето си, след което я върна на царя на Осроен.
Авгар онемя и се свлече на колене...


Иисусовият образ се бе запечатил неръкотворно върху платното.
Неръкотворният лик на Иисус Христос бе отнесен в Едеса.
След Петдесетница апостолите Тадей и Тома тръгнаха на изток, за да проповядват евангелието.
Осроен стана първата християнска държава, но римляните я превзеха.
Неръкотворният образ бе пренесен от християните в близкият град Антиохия.
През ІV в. Константин Велики прекрати гоненията срещу християните и те вече свободно можеха да проповядват учението си.


Град Антиохия в старите сирийски земи, заедно с прочутият в Египет град Александрия и великият град Рим, бяха трите най-важни центъра на богословското учение.


През 408 г. почина император Аркадий в Константинопол.
Неговият син Теодосий ІІ бе едва на осем години и Аркадий го обяви за кесар, за да наследи трона на Византия, но се боеше, че това не е достатъчно, за да опази сина си сред столичните интриги. Ето защо преди да умре, Аркадий написа писмо до персийският цар и го помоли да бъде регент на Теодосий.
Персийският владетел Йездигерд бил умен управител и веднага откликнал. Той внимателно преценил как да постъпи и решил да изпрати за регент християнина Антиох, който в младостта си се бил прославил като аскет в сирийската пустиня, откъдето познавал Йоан Златоуст.
По това време Златоуст бил вече патриарх в столицата.


През 395 г. хунския генерал Харатон, чието военно прозвище било Улдин, не успял да стигне навреме с войските си от местността Вананд в Армения до Константинопол, за да спаси префекта Руфин от убийство.
Готските офицери в римската армия вдигнали бунт, след като разбрали, че Руфин е повикал от изток хуните и на 27 ноември 395 г. го убили.


Префект станал евнуха Евтропий, който след смъртта на константинополския епископ Нектарий, посъветвал императора Аркадий да бъде поканен в столицата за патриарх всеизвестният антиохийски аскет и оратор Йоан Златоуст.


Когато пред 408 г. Аркадий починал и персийският цар Йездигерд пратил за регент Антиох, Златоуст сърдечно го посрещнал от своята столична катедра.
По този начин антиохийската богословска школа постепенно превзела столичният епископски център в Константинопол.


Това предизвикало ревност в египетската перла Александрия, чийто епископ Теофил успял подмолно да принуди Златоуст да напусне столицата.
По това време в славният сирийски град Антиохия се прочул Теодор Мопсуестийски, той бил роден в 350 г. и станал блестящ професор в академията. Като теолог той учил за двете природи. Той преподавал на бъдещите богослови, че ипостасният образ на Иисус Христос включва, както неговата божествена природа, така и човешката му природа. Теодор Мопсуестийски разкривал в дълбочина евангелското учение.


- Бог не се храни, не пие и не страда, - учил той. - А Иисус Христос, който е бог, е правил тези неща. Следователно, - заключавал Теодор, - не забравяйте, че Иисус е и човек. Бог се въплати в човек, от обич към човешката природа. Въплъти се в човешката природа, нашта, която дойде да спаси. Александрийците учат, че Син е единосъщ с Отца, и са прави, понеже ако това бъде отречено, изпадаме в арианската ерес. Но – млъквал за миг той, - ако Иисус е само бог, губим човека, заради който бог се въплъти и прие нашата човешка природа. Иисус от Назарет не е призрак, той беше човек. Той има неръкотворен образ като човек. Не е привидение. Имал е човешки качества, макар и безгрешни. Ял е, пил е, страдал е. Тази негова човешка природа е равнопоставена на божествената природа в него. Чрез божията природа в себе си той прави чудеса, обръща водата във вино, лекува, възкресява Лазар, а след разпятието възкръсва от мъртвите...Не е достатъчно, - заключаваше Теодор, - един от светата Троица да е само бог. Той е и човек. В това е тайната на ипостасата на Син. Понеже Отца и Сина и Светия Дух е един бог, не са трима, както учи Григорий Богослов. Но – Теодор вдигна очи към небето – Бог се въплати в човешка природа, нали?
Аудиторията започна да ръкопляска бурно на учението на Теодор Мопсуестийски.


Студентите съзнаваха дълбочината на думите му. Професорът чертаеше пред тях сложната материя на изповедта на вярата в Светата Троица и ги учеше да се предпазват от умозаключения, които лесно могат да бъдат оборени логически.


В град Александрия по това време развяваха знамето, че природата на Син е само една, а това отдалечаваше християнското богословие от истините на четирите евангелия и от Светото Писание.
Един от най-ревностните студенти на Теодор, бе Несторий. Той, заедно с братовчед си Теодорит Кирски, не пропускаха лекциите на Мопсуестийския епископ.


Като спряха ръкоплясканията, Несторий се надигна от мястото си и попита:
- Защо тогава Григорий Богослов твърди, че Дева Мария е Богородица? Защо е „богородица”, ако не е родила бог?
Залата утихна. Професорът вдигна рамене:
- Защо да не славим Дева Мария като Богородица? Наричаме я така от уважение към нея, а не защото буквално може да бъде роден бог. Та нима бог може да е кърмаче, което пие мляко? Бог се въплъти, чрез Дева Мария. Въплъщението е божие дело, а не на женска утроба, в която няма тайнство, а физиология. Какъв е механизмът на въплъщаването на бог в човек, е тайнство за света, предопределено още от времето на Мойсей за Месията. Иисус Христос е Месията, с гръцката дума указваме на библейското израилско съдържание. Самата Дева Мария е Христородица, майка на обещания Емануил. Ако щете я наречете и Емануилородица. Ти си прав, Несторий, не е редно логически да бъде наричана „богородица”. Но тя е такава по достойнство. Не забравяй едно от мен. Аналитичната мисъл не е всичко на този свят. Пази се от излишна ревност към Бога, смирявай понякога твоята остра аналитична мисъл, защото ревността на простолюдието идва от душата и те от сърце вярват и наричат Дева Мария с прозвището Богородица. Трябва да уважаваме чувствата им.
Несторий рипна:
- Но това са онзи род объркани и стихийни чувства, които често са причина за ересите. Трябва ясно да се проповядва, че Дева Мария е богородица, но по уважение към нея, а не защото може да се роди бог. Иначе утре алхимиците могат да решат изкуствено да оплождат женските утроби и да създадат нова раса, така както превръщат желязото в злато, с магии. Бог и само Той е способен на акта на въплъщението, човешката утроба, дори и на Дева Мария, няма тази сила. Още Йоан Кръстител каза на фарисеите, че Господ Бог, ако иска, може от камъни да въздигне свои чеда.
Теодорит Кирски, който усещаше фанатизмът в думите на братовчед си Несторий, подхвърли:
- За хуните ли говориш?
Залата избухна в смях.
- Прочее, - поде темата професора – какво ще кажете за този народ? Всички познаваме племенника на достопочтенният Ефрем Сирин, свещеник Абсамий от град Едеса. Той написа стихове и омилий срещу хуните, след като те опустошиха земята ни през 395 година. В тези стихове Абсамий се обръща лично към нашият Господ Иисус Христос и го пита защо е допуснал този безбожен народ да превземе Едеса. Та това е първият християнски град на човечеството, в него отдавна и много преди римския цар Константин и арменския Трдат, бе провъзгласена християнската вяра от династията на Авгар. Абсамий негодува срещу Христос, все едно бог е dues ex machina, като ония машини в старите гръцки театри, от които спускат зад декорите артистите, които играят олимпийски богове. В Йерусалим пък Йероним написа, че хуните били гневът на Господ. Превърнаха хуните в божий проблем, а те всъщност не са нищо друго, освен добри войници и са проблем не на бог, а на двамата кесари, които не са способни да ги победят.
- Хуните – начетено рече Теодорит Кирски – не са безбожници. Те почитат езически богове...
- Демоните – не се стърпя Несторий.
- Може и така да е, - отвърна братовчед му – но тогава ще трябва да признаем учението за демоните на манихейците. Персите също почитат слънцето, а не Христос, в мнозинството си. Ние също в миналото сме били езичници, но сред нас е проповядвано евангелието. Апостолите Тадей и Тома са се справили, а синовете на Григорий Велики, които са ходили на север от Армения да проповядват сред хуните, не са успяли. Те били се кланяли на някаква богиня Сувар. Аз проучих въпроса, това е същата оная религия, срещу която още Авраам се отдели от баща си. Тая богиня отдавна ни крои нещо...
- Ето, виждате ли, студенти – обърна се професора към аудиторията – Теодорит е добър теолог, но не е кон с капаци. Проявява интерес и към езотеричните науки, обича реториката и поезията. Това развива неговата обща култура, даже е духовит. Но иначе умът му е бръснач при силогизмите, знае Аристотел като петте си пръста. Аристотел ни е научил, че не можем да сме теоретици, без понятието за природа. Понеже всичко съществуващо е в битие, чрез някаква природа. Природата на животните е безсловесна, както учи Григорий Нисийски. А човешката природа е словесна. Ние сме разумни същества, но грешни. Не че носим някаква адамовата природа, грешни сме в ежедневието си, сами създаваме греховете, не някой друг ги е създал, вместо нас. Обаче Бог от милост слезе при хората, въплъти се чрез Дева Мария. За да ни научи как да се спасим, как да обичаме, как да бъдем добри. Той не се въплъти, за да унищожи някаква невидима адамова човешка природа, бог не е магьосник, а етичен учител. От обич към човешката природа, той предприе въплъщението, за да я спаси. За тази човешка природа на ипостасата на Син ви говоря, във всичко останало Син е единосъщен на Отца. Човешката природа на Иисус Христос ни показа един смирен Син пред Волята на Отца...Божествената природа на Христос е тайна, човешки разум не може да разгадае механизма на това тайнствено случване. Остава ни да си вземем поука и да не се напъваме да гадаем със силогизми божията природа. По ни приляга като човеци, да сме смирени като човешката природа на Иисус пред Волята на Отца, защото бог никога не ни мисли злото...Бъдете смирени – завърши лекцията си Теодор Мопсуестийски.


Но Несторий не запомни думите му.
Съдбата е странна спътница на човешкия живот...
На 10 април 428 г. Несторий бе обявен за патриарх на Константинопол и във встъпителната си реч се обърна към Теодосий ІІ, с патетичните думи:
- Императоре, дай ми земя, изчистена от еретиците и аз ще ти дам небето! Отърви ме от еретиците и аз ще те отърва от персите...
По това време патриарх в гордата Александрия беше Кирил, племенник на предишния патриарх Теофил, който бе прогонил Йоан Златоуст от столицата.
Александрийските богослови още се чувстваха пренебрегнати от факта, че все антиохийци се възкачват на придобилата важност катедра в столицата на тракийския босфор, която се самопровъзгласи за нов Рим.
Кирил Александрийски реши да държи под око Несторий и прати съгледвачи, които да дебнат около него. Много скоро те разузнаха, че новият епископ на Константинопол има някакво учение, според което Дева Мария не е Богородица.


Кирил написа тревожно писмо на Пулхерия, сестрата на императора.
Но това не му стигаше и написа още две писма. До Евдоксия, жена му и до самият Теодосий ІІ.
Императорът се ядоса като разбра за писмата до Пулхерия и Евдоксия, и предупреди Кирил да не интригантства със семейството му.


Но ябълката на раздора в християнския изток вече беше изнесена от райската градина.
Много скоро, сред кавги на черноризците по събори и заговори, предстоеше да изгрее монофизитската и монотелитската ерес, които вилняха като чума над двеста години на изток, до 680 година...
През 431 г. Несторий беше низвергнат, а антиохийските богослови отказаха да общуват с александрийските на Кирил.
- Предпочетохме залеза пред изгрева – пророкуваше в Антиохия Теодорит Кирски над гроба на учителя Теодор Мопсуестийски. Той вече вярваше на Йероним: - Хуните наистина са гняв Божий и Господ ще ни накаже с тях, заради неверието...
По същият начин мислеше и Несторий.
Той беше пратен на заточение в египетската пустиня, в която преживя от 431 година до 451 година. Там написа трактат, в който обвинаваше колегите си богослови, че заради неверието им бог ги наказва с хуните.
Тези думи Несторий написа през 448 година. Една година след голямата и опустошителна война на Атила срещу Теодосий ІІ, в която бяха превзети около 60 града на Балканите.