Атила и третият му син Ирник, II част - Симруг и грифон

Написано от Администратор 21 Януари 2010

Владетели

Симруг и грифон

Орест бил разказал на Атила, че годежът му в Константинопол се провалил именно заради Терасико, който бил напреднал много във военната кариера и приел християнството с име Зенон.
Още във византийската столица Орест написал писмо до баща си Татул, който живеел в Равена и му съобщил лошата новина. Булката избягала с един офицер, приятел на Зенон и Хрисафий уредил тяхната венчавка.

Годежът на Орест с богата фамилия от Константинопол бил уговорен от самият Аеций и когато Татул му разказал какво се е случило, той много се ядосал. Веднага разпоредил да бъде открита достойна невяста на Орест по западните римски земи. Аеций не искал по никакъв начин да загуби влияние над Орест. Много скоро получил информация, че дъщерята на Ромул от Норик, е подходяща. На името на Ромул императорът Валентиан ІІІ издал държавно назначение като управител на цяла област в провинция Норик и Аеций в ръка с кесарския хривосул се появил в дома на Ромул.

Генералът присъствал на вечеря във вилата на Ромул, а след това двамата се отделили в библиотеката.
Ромул благодарил за поста и се съгласил дъщеря му да се омъжи за Орест.

Аеций се усмихнал доволно, а след това казал:
- Това не е всичко – и извадил от вътрешния джоб на туниката си още един царски хривосул. – Назначен си да ръководиш посолство до Атила, понеже той обвинява началника на нашата хазна магистър Силван и иска да го съди, заради някакви златни чаши, които изчезнали от Ниш. Обвинителното писмо дойде преди месец и положението е много сериозно. Силван е купил златни чаши, изнесени от гр. Ниш през 447 г., когато Атила превзе този град. Атила има добри наши юристи при себе си, като твоя бъдещ зет Орест, като старият Констанций, който аз пратих на Руа. Добър юрист е и Онегесий. Те са образували предварително производство и обвиняват Силван, че е присвоил военна плячка, която принадлежи на Атила по правото на завоевател на Ниш. Изнесените златни чаши се тълкуват като част от собствеността на Ниш, който бил станал собственост на хуните. Силван не е знаел, че тези чаши са с такъв произход и ги е купил от един евреин за нашата хазна. Атила иска или чашите, или Силван, за да го съди. Ето защо ти си назначен да ръководиш посолство до Атила. Протакайте, пледирайте, но не трябва да даваме нито златото, нито Силван. С посолството ще отведеш дъщеря си и ще присъстваш на годежа й с Орест. Надявам се това да омилостиви донякъде Атила. С теб ще пътува и Татул, бащата на Орест. Да вдигнете достойна римска свадба там, ще занесеш и няколко заплати на Атила. Той нали има чин при нас magister militum. С вас ще пътува и Констанций, той е добър млад юрист. Когато Карпелион беше при Атила през 445 г. са се договорили да му прати специалист по гражданските дела. Така че, нямате много време за приготовления, трябва да тръгнете другата седмица.

Дъщерята на Ромул се казвала Мария. Тя излушала баща си с противоречащи чувства и се оттеглила за сън в стаята си.
Посреднощ Мария чула силен и тревожен кучешки лай и отворила прозореца си, за да види какво става. В този момент тя видяла на перваза красиво голямо куче, стреснала се, а след това замръзнала от уплах, защото чула човешки глас:
- Не се бой от мен, аз съм Симруг. Закрилям децата. Персите ме познават много добре, но сега моите богове ме изпратиха и при римлянка. Не се бой да се омъжиш за Орест, кръстете детето си Ромул и един ден той ще стане император на Рим. Не тъгувай за миналото, прегърни бъдещето, ти ще си майка на император. Сбогом.

Кучето се обърнало, разперило криле и литнало.
Мария запомнила само името на това летящо куче. Симруг.
На следващата сутрин тя била изцяло променена, дала утвърдителен отговор на баща си, а на сестрите си, които й се присмивали, че ще стане варварка, отговорила:
- Неведоми са пътищата божий...
По същото време в хунския град Ветвар съпругата на Едеко изпаднала в родилни мъки и душата й страдала, че е сама, без мъжът й.
Нейното име било Тара, баща й бил гот, а майка й била от народа на бояните, от който произхождал и царския род на Атила.
Бабите започнали да акушират на Тара, но тя нямала сили и изпаднала в несвяст. Всички си помислили, че си отива.

В този миг душата на Тара тичала боса като девойка по една пустиня, в центъра на която бил издигнат голям дворец от дялани едри камъни. Тя спряла пред портата и вратата бавно се отворила, а отвътре излязъл голям лъв с крила. Това било всесилен грифон, любимецът на източните богове.
Той рекъл:
- Защо идваш, майко на бъдещият император на Рим, чието име Одоакър ще сияе от слава. Върни се и роди детето-кесар...
Бебето се подало и бабите щастливо и усмихнато се погледнали, а Тара отворила очи и рекла:
- Името му ще е Одоакър...
Боговете на огненото слънце, което хуните славославели, били решили синът на Орест да е последният римски гражданин, издигнат по достойнство за император на древната и славна западна римска империя, а синът на Едеко да е първият неримски гражданин, който по достойнство ще оглави Рим като император и ще открие нова епоха за тази земя.
През това време Едеко и Орест били на трапезата на Атила и обсъждали дали Аеций е замесен в заговорът на Теодосий ІІ и Хрисафий.

Династът на хуните казал:
- Ако е замесен Аеций, ще нападнем Галия на запад от река Рейн и ще превземем визиготите в Тулуза, които едно време избягаха там с Аларих и Атаулф. Аеций смята, че там имаме право да ходим само под негово командване и на Литорий. Така бе при Бледа, при мен не е така. Щом остроготите са мои поданици, такива са и другите готи, визиготите. Ще бъдем не само на източната граница на държавата на Валентиан ІІІ, но той и Аеций ще граничат навсякъде по суша само с нас. Ще бъдем върху тях като кокошка над яйце. Крайно време е Европа да бъде разделена мужду Рим и Хунската империя. Източните римляни очертаха границата с нас по Дунав, при това от догодина ще ни плащат 2 100 злато данък. Западните римляни са наши приятели, още от времето на чичо. Но се ослушват дори да върнат златните чаши от Ниш, не плащат никакви данъци и ми излизат с номера, че съм на заплата при тях...Ако Аеций има някакъв пръст в този заговор, ще променим цялата си политика с него. Това е.

ДО СЛЕДВАЩИЯ ЕПИЗОД...
 

Добави в любими

Сподели

Изпрати на приятел

Прочити: 4107

Коментари (3)

Следете за нови коментари с RSS

книгата

Написа Пенева
на 08 октомври 2010

Оцени коментара:

• 
• +1
• 
• 

Браво на автора, такъв нов образ на хуните и Атила бе крайно необходим, а и книгата е написана с точно спазване на историческите факти, може да се чете като исторически трактат, няма художествени измислици.

реалностите

Написа Стефан Pk
на 12 юли 2011

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Поздравления на г-н Кирил Милчев за труда и стремежа към истината. За съжаление историята на Балканите не страда от фактите, а от тяхното тълкуване и контекста на реалния живот от онези отминали времена. Основният недостатък на Вашите разработки са тълкуването на фактите в икономически, политически и личностен аспект, което е протестантска (с 10 века по-млада) гледна точка, от тази в описаните от Вас времена. Доколкото периода 3-10 век на Балканите под влиянието на войната между арианството и православието с целия си военен, логистичен и властови аспект всъщност става въпрос не за конфликт на междудържавна, етническа или културна основа, а за едни асиметрични религиозни конфликти с променлива интензивност, които са имали характер на религиозни граждански войни с привличане на наемници и съюзници от чужбина и са обединявали хора от различни социални и етнически групи на религиозна основа. В този аспект работите на проф. Чилингиров, които макар и да почиват на значително по-малко фактология от Вашите, се доближават повече до реалните събития и предизвикалите ги причини.

...

Написа Милчев
на 12 юли 2011

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

благодаря Ви за коментара и за препоръките

Напиши коментар

Име

Email адрес

Заглавие

Коментар

по-малък | по-голям

Известяване по Email (Само за регистрирани потребители)

Прочетох и се съгласявам с Правилата.

Моля въведете символите

Добави коментар