Атила и третият му син Ирник -част I - Съборът край река Недао
Написано от Администратор 14 Декември 2009
(18 Гласа)
Съборът край река Недао
Още в ранни зори Атила и армията му тръгнаха към мястото на Еньовденския събор. Бяха облекли празнични дрехи, лицата им бяха румени и въодушевени от предстоящата среща, а душата на Атила сякаш щеше да хвръкне от нетърпение.
Когато от изток слънцето изплува изпод водите на Балатонското езеро, всички ахнаха като видяха, че водата е като море. Развикаха се като сочеха „денгиз, денгиз”, което на хунски значеше голяма вода, а Атила – за да почете този миг – рече, че така ще нарече вторият си син. Керка вече бе бременна и Атила бе дал оброк, ако е момче, че ще се казва Елак. По името на свещенното дърво на богинята Кубар. Елакът бе толкова високо дърво, че скриваше чак слънцето в Кавказ.
В този миг се зададоха и десетте конници-похитители, които яздеха с десетте похитени момичета на седлата. Войниците започнаха шумно да подвикват и да свиркат с устни. Атила погледна Керка и тя видя, че очите му са насълзени от щастие.
На около две мили бяха опънати шатрите на Харатон и жреците бяха извършили сутрешният ритуал по посрещане на слънцето. Старият дипломат Есла даде знак на Атила, че и те трябва да спрат и жрецът на армията да изпълни ритуала.
През сутринта на слънчевото равноденствие имаше два задължителни обичая. Първият бе всички да се събуят и да стъпят боси по тревата. Така каза Есла и Атила даде знак. Всички рипнаха от конете. През това време жрецът взе агнето за кубран и го вдигна високо, за да бъде позлатено от слънчевите лъчи. След това подаде невинното животно в ръцете на Атила, за да бъде обречено от принца с войнската слава на бог Арес, който бе дал меча си на хуните.
Някой извика:
- Бледа идва... - братът на Атила препускаше с десетина конника.
Той спря пред армията и поиска артистично да му бъдат върнати билките. В духа на играта, Атила се съгласи, но срещу данък. Бе яхнал отново коня си и стоеше на един шаг от брат си. Бат Бледа отказа и предложи единоборство. Атила прие, но млъкна, защото не знаеше какво трябва да последва. Той погледна за помощ Есла, но ужасено видя, че хунският висш дипломат е чисто гол. Атила обърна глава и откри, че всички се разсъбличат...Дори Керка го правеше.
Много скоро младият принц установи, че всички влизат голи в Балатон и никой не се срамува. Той не бе присъствал на Еньовден. Като дете знаеше, че възрастните ходят до реки и езера, но малките не ги взимаха, оставаха с бабите. Атила не знаеше, че този обряд е от незапомнени времена.
Във водата всеки гледаше в транс изгряващото слънце и нито един мъж не поглеждаше със страст голите жени до него. Хуните се плискаха с радост и произнасяха молитви за здраве и плодородие. Само Атила стоеше на своя кон облечен, но и никой не му обръщаше внимание. Скоро всички се върнаха с мокри тела, а Керка даже се учуди:
- Ти защо си на коня? - но не изчака отвор, а се облече и се отпусна на седлото с мокри коси.
През своя живот Атила щеше да участва в много такива обреди на деня на лятното равноденствие и винаги щеше да си спомня през смях колко неловко се е почувствал на Балатон...
Най-шумен във водата бе Бледа, който сякаш не искаше да излиза на сухото. Той се гмуркаше в дълбокото и излезе на брега, чак когато хвана в ръцете си две змиорки. Това бе добър знак за предстоящото му единоборство с Атила и хунските войници суеверно гледаха първородният син на Дуло.
Армията потегли и скоро стигнаха до шатрите на Харатон, къдете вече бяха запалени десетки огньове за жертвоприношенията.
Чичото излезе пред дървените порти на лагера и похвали Бледа за змиорките, а след това застана пред Атила и се взря в лицето му. Суровото и изпълнено с бръчки войнишко лице бавно се озари с широка усмивка:
- Той е – извика царя на хуните. – Това е Атила...
Принцът се поклони пред чичо си и в знак на уважение свали шлема си. Харатон се наведе, вдигна Атила и горещо го прегърна. От лагера се разнесе звук на тръба и всички започнаха радостно да викат. Хератон рече:
- Чухме, Атила, че идваш с нов боен възглас, за да превземеш света. Или поне това, което остана все още непревзето - той погледна към Бледа, който побърза да се усмихне. - Покажи ни го.
Атила даде знак и армията нададе боен вик:
- Ураааа....
Бледа не спираше да се смее. Войниците бяха уморени от дългия път и смутени от присъствието си пред славният Харатон, за чиито подвизи бяха чували легенди. Възгласът не се получи, както трябва. Атила леко се смути, но реши да демонстрира власт пред хората си и като се обърна даде знак отново. Този път и Бледа бе учуден от мощният зов. Все пак той мина покрай войниците, които чинно стояха до конете си и внимателно прегледа снараженията им. Харатон следеше Бледа и когато той свърши, попита:
- Достойни ли са или не ?
Бледа отговори:
- Достойни са, балтавар Руа. Гарнизона в Занави все още създава истински хунски войници. И възгласът им не е лош. Хареса ми. Урааа – викна Бледа.
Войниците, които знаеха, че ще има преглед на строя и боевото снаражение, също викнаха след Бледа, доволни от оценката, която бяха получили.
- Добре тогава, - рече Руа – да започне турнира. Който иска да участва в борбите, да се обади на Константин, той ще раздаде после парични награди на победителите. Другите да почиват, да се веселят и да пият. Храна има за всички. Единоборството между Атила и Бледа, за венеца от лековите билки, ще започне на пладне. Визулк, – викна Харатон към един вандал, който се показа откъм вратата с два лъва в клетка върху голяма каруца – отивай към река Недао и там пусни лъвовете. Армията на Атила да влиза в лагера, има опънати шатри за тях на северните поляни. Това е. Честит да ви е Еньо! Атила, Керка, последвайте ме – разпореди се Руа и ги поведе след себе към царската шатра.
Прочети ЧАСТ 2
Please wait...
© 2009-2011
предпечат
на 21 април 2010