Атила и третият му син Ирник -част I - Родината на Атила

Написано от Администратор 14 Декември 2009

Владетели

Родината на Атила
Когато Атила и Керка се сгодиха цял Кавказ празнува и всички горски народи изпратиха старейшините си, за да поднесат подаръци на царския син.

Атила обичаше своята родина Кавказ. Топлата вода на река Кубан, снежните клисури и островърхите скали. Той бе слушал легендата за заселването на народите по тази могъща планина, която местните наричаха Гоар.

Някога в древността великият бог Зевс бил гневен на Прометей, че е дал огъня на хората и го приковал към една голяма скала в Кавказ. Тогава по тия места живеели еднооки великани, наричали ги аримаспи. Циклопите-аримаспи не пускали никой на север от кавказкия проход и великият персийски цар Дарий не успял да мине с войските си на север от Кавказ. По-късно Александър Македонски, когото по тези места наричаха Искандер, също не успял да мине с войските си на север от Кавказ. Аримаспите били донесли камъни и запушили прохода. Те оставили само една желязна врата, която Александър с хитрост отключил и отишъл с няколко човека на север, за да види един чуден златен трон, на който искал да седне, понеже му предсказали, че така щял да стане непобедим. Той открил трона близо до извора на живота. Така гърците наричали скалата на Прометей и Искандер седнал в него. Така станал непобедим.

Циклопите-аримаспи решили по едно време да си вземат за съпруги амазонки, но жените-воини воювали срещу циклопите и ги победили. Тогава бог се разсърдил и направил потоп, оцелял само Ной и неговото семейство. Ной имал син Яфет. Яфет харесал тези места и завещал на своя син Гомер да ги засели. От Гомер произхождат гамирите. Техен вожд бил Хайк, който е баща на всички кавказки народи. Синът на Хайк се казвал Таргиз, а евреите го наричали в своите книги Тогарма.

Така гамирите, които гърците наричат кимерийци, станали господари по тези места и земите им стигали от кавказкият проход до река Танаис, чието име по-късно станало Дон. На запад от Дон живеели скитите и кимерийците често воювали с тях. Кимерийските племена около Азовско море, чието старо име е Меотида, се наричали синдо-меоти. Понеже скитите често ги нападали, синдо-меотите решили да изпратят свои хора през Кавказ в Анатолия, понеже земите на юг от Черно море в Мала Азия били топли и там зимата не била сурова. Конниците-кимерийци минали Кавказ през прохода, отишли на юг и основали гр. Синоп на южния бряг на Черно море. Те нарекли морето Кимерийско и през следващите векове завоювали цяла Мала Азия. Техните островърхи шапки и бойни лъкове всявали ужас сред асирийците, урартурците и фригийците. Но лидийците отблъснали кимерийците и те решили да се приберат отново през Кавказ на север, при своите единородци синдо-меотите. Кимерийците донесли в старата си родина много плячка, но и много културни достижения от Анатолия и Месопотамия.

Десетки стари хетски и хуритски легенди от Анатолия се запазили само в Кавказ, понеже древните народи хури и хети, които живеели в Анатолия, били превзети от балканските мизи. Фригийците, които били мизи, донесли култа към майката-богиня Кибела, който кимерийците приели и започнали да наричат тази богиня Кубар.

Неслучайно Барадж в пещерата дал на Атила бял кон с името Кубар.

Великата богиня-майка Кибела, която някои от местните наричали Куар и Кубар, а други Сувар и Сурва, била избрала Атила. Тя решила именно на него да бъде връчен меча на Ахил. Богинята била предрекла, че Атила ще превземе Мизия и Тракия на Балканския полуостров, където били най-старите нейни светилища. Още от времето на древните тракийски мизи...

Християнските епископи рушали капищата на Кибела и тя избрала Атила да бъде бич Божий срещу тях.

Такава била съдбата на Атила, той не знаел, че е орисан не само да превземе света, но и за много по-важни планове от земните. Не знаел, че небесните стихии също възлагат надежди на него...

Разказахме за неговата древна родина, защото тя винаги е била независима през вековете и никога перси, гърци и римляни не успяли да я покорят. Тази планинска земя раждала горди и свободолюбиви хора, които се размножили като пчелен кошер върху снагата на Кавказ и един ден хуните ги повели на запад, в Европа.

Хуните произхожали от бояните, които заедно с масагетите се заселили на Кавказ по времето, когато в Юдея се родил Иисус Христос.

Пришълците донесли в Кавказ военни умения от изток и много скоро създали гарнизон Занави. След това обединили планинските народи и основали Хунската държава. Минали много времена и хуните разбрали, че на запад от река Дон готите покоряват земите. Те решили да нападнат готския крал Херманарих и през 375 година превзели империята му. А той се самоубил от страх. След това завоювали цяла Скития, минали Карпатите и нахлули в римската провинция Панония.

Европа изпаднала в ужас, никой не предполагал, че хуните са толкова добри войници. Хунската конница била непобедима, те като вятър се понасяли и прегрупирвали, а римската кавалерия изпадала в паника с тежкото си въоръжение от щитове и копия. За първи път римските пълководци видяли конници, които стрелят с лък по време на бърз галоп. Те зашеметено се чудели как хуните умеят да сядат по женски на седлата и да стрелят свободно с лък. Дори конете им сякаш били дресирани и никога не се отклонявали. Хуните обикновенно пускали един малък отряд, с който подлъгвали противника и той започвал да ги преследва. Конете им бързо изкачвали някакъв хълм и се спускали в падината, а когато преследвачите вярвали, че почти са ги догонили, се оказвало, че в падината има още няколко конни отряда и хуните дружно атакували от три страни.

Тая тактика била непредвидима за римляните, те не знаели никога с колко отряда разполагат хуните, понеже битките не се водели, както обикновенно на едно поле, а на големи разстояния. Хуните имали вроден усет да използват всяка хълмиста местност или възвишение, за да се дислоцират. А на Балканите имало много малко низини и полета, тук терена бил сякаш създаден за хунската военна машина.

Много скоро хуните превзели важният римски град Сирмиум. Те отцепили границата на Източната римска империя и затворили пътя между Константинопол и Рим.
Императорът спешно написал писмо до западния римски генерал Аеций да дойде от Италия и да помогне. Но той не идвал.

Един ден при префекта в Константинопол се явил млад и снажен мъж, който съобщил важни неща на управителя. Той твърдял, че Аеций няма да дойде, понеже е сключил приятелски договор с хуните, а това обрича Византион. Подкрепа от западната римска войска няма да дойде.

Префектът Хрисафий, който бил евнух, се разтреперил, а младият воин смело му заявил, че е исавър, но се е обучавал дълги години в хунския кавказки гарнизон Занави и може да се справи със ситуацията, ако императорът му гласува доверие. Той хитро подметнал, че Атила, по-малкият хунски царски син, отвлякъл сестра му Керка и сега брата искал да си отмъсти.

- Как се казваш? – попитал Хрисафий.
- Терасико…- отвърнал боеца.
Евнухът нежно го погалил по русите му коси и обещал, че ще предаде на императора молбата му.
Много скоро Терасико получил, с протекцията на Хрисафий, римски военен чин и полк, на който станал командир.