Атила и третият му син Ирник -част I - По следите на дезертьора

Написано от Администратор 14 Декември 2009

Владетели

По следите на дезертьора
През ноща Терасико, заедно с още двама свои приятели, безмълвно се промъкнаха покрай стражата и набегом стигнаха в гората до мястото, където бяха скрили три коня. Метнаха се върху тях и се понесоха във вихър на юг.

Атила бе превъзбуден тази нощ, не можа да заспи и излезе да поязди с Кубар. Имаше пълнолуние и млечния диск от небето обилно хвърляше светлина.

Принцът на хуните бе доволен от бойната готовност на конната армия в Занави, която щеше да поведе след себе си в Панония. Атила се бе вдълбочил в размисъл как да победи Византия и обмисляше, че трябва да превземе поне над 70 града, за да се постави източния император на колене.

Той имаше план.
Всички градове от река Морава на изток под Дунав трябваше да станат хунски, за да не могат византийците да използват Дунав като северна граница.

- Това ще рече, - шепнеше Атила – че начален град ще е панонската крепост Корнунт, която е източно до Виена, и която нашите наричат Ветвар. А оттам до град Нове край свищовските земи. Да – кимна Атила – до Нове. Няма да нападаме Доростол, там има много голям гарнизон. Това е линията, от град Ветвар при реките Морава и Дунав, до град Нове в Мизия. А на юг? – той отново се замисли. Представи си ширината на юг до град Сердика. Когато щяха да започват да идват византийски посолства, Сердика трябваше да е пункта, откъдето хуните ще ги съпровождат на север в Дакия и Панония. Така римляните щяха да разберат, че това е новата граница и връщане назад няма, шепнеше Атила. В този момент принца видя тримата бегълци и импулсивно сръга Кубар, който се понесе след тях. Атила ги следваше от растояние, така че те не разбраха, че не са сами. Скоро дезертьорите влязоха в малко селище, което беше на исаврите. Спряха пред един дървен дом и вкараха конете в двора.
Атила ги последва, малко преди къщата слезе от Кубар и прескочи оградата. С тихи стъпки се приближи до прозореца, за да види какво става вътре и кои бяха тримата войника. Остана истински разочарован като видя Терасико, но в този миг погледа на принца на хуните се закова върху красива девойка, облечена в бели, ленени дрехи. Той чу думите й:

- Как можа да избягаш, братко. Нали сам пожела да станеш хунски войник? Колко време живя в Занави, хранеха те, обучаваха те, станал си истински мъж. А ти за благодарност им открадна даже три коня?

Атила не сваляше поглед от момичето. Някакво топло чувство опари сърцето му и той си тръгна. Без да накаже дезертьорите, просто се метна на Кубар и се опита да се върне към плановете за военната стратегия, а да не мисли за момичето. Но не успя... Прибра се в шатрата си и преди да заспи усети отново присъствието на нейния гневен, но сладък глас...
На сутринта бойна тръба извести тревога. Атила рипна и пожела да се включи в отряда по преследване на тримата предатели, въпреки, че генерала на базата се опитваше да омаловажи случая, под страх за поста си. Такова дезертьорство не се бе случвало в кариерата му и той нервно пуфтеше, че е станало точно сега, когато принца е на гости в казармата.

Отрядът скоро стигна до селото и войниците започнаха да разпитват по къщите. Веднага се разбра, че сестрата на Терасико живее в дома на старата им баба и се грижи за нея. Десетникът заповяда да я доведат. Тя каза, че не знае нищо. Кмета на селището се появи отнякъде и свидетелства, че тя лъже. Бил видял преди изгрев трима конника да напускат двора. Момичето се разплака. В този момент Атила се разпореди отряда веднага да настигне бегълците, а сестрата на Терасико да дойде в шатрата му, за да я разпита.
Конниците се метнаха по команда на конете, а десет войника останаха с Атила и опънаха шатра на високо място, на хълма до селото. Бабата на Терасико също дойде с внучка си, двете жени носеха подарък за принца. Красиво избродиран голям гоблен, на който два коня се бяха спряли на водопой. Бабата рече:

- Царско чедо, приеми този дар за да краси седлото на твоя красив бял кон...- момичето пък подаде четири златни персийски монети, а бабата допълни – Моят внук Терасико не постъпи добре, посрами ни. Нека да платим свободата му...

- Той не е пленник, бабо – отвърна Атила. – Предварително ли плащаш за него? При нас има закон, свободата на всеки пленник може да бъде откупена от роднините му. Но Терасико не е пленник, той е дезертьор. И по закон го чака побиване на кол...За да имаме велика армия, към нашите войници законите са по-сурови, отколкото към чуждите войници, които попадат в плен заради войната и са имали достойнство да воюват срещу нас. Ние ги пускаме срещу неголям откуп и така пълним хазната на държавата, а те като се върнат по родните места разказват с уплах за хуните. Затова всички народи ги е страх от нас. Хуните превзеха цялата земя на запад, до голямото море, където залязва слънцето. Терасико не само избяга от казармата, която създаде от него мъж и храбър боец, но иска да продаде уменията си на византийците. Той сигурно вече бяга към морския град на лазите-колхи Фазис и с кораб ще иска да отплава в Константинопол. Там ще покаже всички бойни умения, които е научил при нас и ще блесне в очите на префекта, който ще му даде военен чин и легион, за да воюва срещу събратята си хуни. Разбираш ли за какво говоря? Ние имаме списък с имената на всички хуни, които се укриват в източната империя и императора ще ни ги предаде, иначе ще изпепелим земята му. Какво ще прави тогава Терасико?

- Постъпката му е непростима – рече сестра му и бавно повдигна топлите си, черни очи към принца. Двамата се вгледаха безмълвно. Атила рече:

- Как се казваш?
- Керка...
Атила се приближи до лицето й и промълви:
- Когато стана император на хуните ще бъда длъжен да приема десетки династични бракове, понеже всяко племе, което е под наша власт, има обичай вожда им да е родословно свързан с техния цар. Аз ще бъда вожд на света. Ти обаче си единствената, в която се влюби сърцето ми. И винаги ще бъде така. Ти си моята кавказка роза. Искам да се омъжиш за мен и децата ни да наследят империята.

Бабата, като чу тия думи, се разплака от умиление. А Керка присви красивите си устни и отговори:
- Добре, принце. Но да знаеш, че не съм лесна. Мога да бъда нежна като кавказка роза, но и силна като амазонка...
В този момент се изви силен ураганен вятър и шатрата литна в небето, двамата останаха с разчорлени коси на поляната. Атила сякаш чу смеха на Худа Самовила и извика:
- Боговете дадоха съгласието си да станеш моя жена...Ще яздиш на червен кон до мен!