Атила и третият му син Ирник -част I - Хунският гарнизон Занави в Кавказ

Написано от Администратор 14 Декември 2009

Владетели

Хунският гарнизон Занави в Кавказ
Атила излезе от пещерата върху белият кон Кубар. Той бе получил дрехи от пепелява змийска кожа, перелина от лисици и тънко изплетена бойна ризница от змийски зъби. Тя бе непробиваема. На кръста му бе меча на бог Арес, а в лявата си ръка държеше малък меден щит, инкрустиран с образа на Барадж с криле. Амазонката му подари нейния лък и кочана със стрели. С дясната си ръка младежа държеше юздите.
Навън грееше слънче. В синините се виеха два орела, а пред пещерата обикаляха три тигъра, които търсеха плячка...

Когато белият конник изкочи от подземието тигрите побягнаха от ужас пред бляскавия му шлем. Атила се спусна като вихър към селището, където през лятото отсядаше царското семейство и където за последно се бе люлял на люлката в двора на Октар и баща му. Стражата се опита да го спре, понеже не го позна, но Кубар смело ги прескочи. В селото имаше съвсем малък отряд войници, армията беше далеч на запад в Европа, в римската провинция Панония, която преди няколко години Аеций с договор бе преотстъпил на хуните.
Атила стигна до дома си. Той бе запустял. Старата готвачка като го видя онемя от почуда, а после се развика неистово:

-Атила се върна, Атила се върна.....
Отряд от пешаци хуни вече тичаше към неканения гост, за да го накаже, че бе така нахлул в царската резиденция. Бойците в миг се спряха, чуха радостните викове на готвачката и обзети от вълнение, започнаха да удрят с мечове по щитовете си и да аплодират:
- Атила, Атила, Атила... – проехтяха просторите...

В миг се събраха всички селяни и започна веселба, изви се хоро и хората се радваха, че царския син, за който се говореше, че е изяден от зверове още като дете, се бе появил. Дечурлигата гледаха буйната коса на младежа, вързана в плитки, с почуда. А старците удряха тояги в земята от радост, бяха го познали. Той е, сякаш бог бе пред тях. В миг се разчу, че бог наистина е крил Атила, защото го е подготвял за великите дела на хуните.

Белият конник изтегли меча си и извика:
- Това е меча на бог Арес, получих го от Барадж...

От тълпата излезе бащата на Октар, той бе наказан от Руа да стане обикновен овчар, защото не бе опазил Атила. Сега от очите му течаха сълзи. Той рече:

- Народе, пророчеството се сбъдна...Меча на Ура – изфъфли стареца погрешно името на Арес.

Мъжете вкупом викнаха :
- Ураааа, Ураааа – и този боен вик стана съдба на хунския народ, с него той вярваше, че ще превземе света.

Когато нещата се поуспокоиха, Атила разбра, че скоро след смъртта на баща му Дуа, се бе поминала от мъка и майка му. Тя много страдала, че Атила бил изчезнал в оня злополучен ден. Хуните търсили царския син две пълнолуния, но не го открили. Тогава майката угаснала, отказала да се храни и един ден я намерили неподвижна в покоите. Бледа, брата на Атила, много плакал за майка си и с юмруци се заканвал на Атила, че като се върне, ще го убие.

Харатон, чичото, поел управлението в свои ръце и заел името на брат си Дуа. Той помогнал на един римски пленник от Дръстър да стане римския генерал. Името му било Аеций, който успял да се издигне до доверено лице на императора в стария Рим и на неговата майка. Хуните сключили съюз с Аеций и взели участие в много римски офанзиви срещу бургунди и гали. Октар станал командир и воювал чак до Испания, похвали се баща му.

- А ти къде беше, сине? Сълзи не останаха на лицето ми...-попита стареца.
- Бог ме подготви за великото дело, учителю. Вече знам как ще завладеем света.

Настъпи бурна нощ, на мегдана бяха запалени огньове, които момчетата прескачаха смело. Въртяха се десетина чевермета. Хуните се веселяха с подсладено вино, вече всички вярваха, че завръщането на Атила е знак от боговете. Пророчеството се бе сбъднало. Вестоносец замина за Панония, за да съобщи за чудото на Харатон и на Бледа.

Много скоро цялата необятна империя на хуните разбра, че бог е крил Атила през всичките тези години и го е подготвял за велики дела. Сърцата на младежите трептяха, бе им омръзнало да воюват като римски наемници. Плъзнаха слухове, че Атила ще нападне новият Рим и източния император ще изплати всичките стари данъци. Дори вече подготвял керван с римски златни монети, тракийски вази и коприна, се носеше от ухо на ухо по цялата земя...

След като престоя няколко дни в старата резиденция, Атила се подготви за път. Той избра двадесет конника, които да го последват и най-неочаквано за всички тръгна към Кавказ, а не за Панония.

Никой не разбра защо отива на изток, а не на запад.

В планината Кавказ живееха над 40 народи, всички те бяха поданици на Хунската империя и този кошер от племена снабдяваше армията с войници, продоволствие и боеприпаси.
В град Самандер, който бе до река Терек, се изработваха хунските мечове, шлемове, щитове, ризници, стрели и лъкове. В града имаше над 50 ковачници и две леярни за желязо.
В кавказкият град Бурджан, когото някои наричаха и Вараз, бяха шивашките ателиета на хунския тил. Тук бяха и кожарските дюкяни за конски седла и юзди.

Но най-славен от всички градове бе Занави, там бяха конюшните с бойните коне и най-голямата казарма на хуните. Всичките многобройни прадкавказки народи изпращаха тук младежи, които формираха военни набори и се обучаваха за войници. В Занави бяха най-добрите военни учители, тук бяха преподавали дори арменските братя Мамиконян, чийто род бе чак от Китай.

Дълго време военните подразделения в Занави бездействаха. За последно бойците воюваха през 395 година, когато Харатон с тях нападна персийските и сирийските земи на юг от Кавказ. После Харатон, чието военно прозвище бе Улдин, умъртви на север от Дунав готския генерал Гайна и помогна на римския патриций Стилихон и срещу други готски вождове. Оттогава хуните поддържаха елитна конна армия в Скития и Панония и постъпления от военния град Занави не бяха викани.

Гарнизона бе пълен с елитни войници, които засега единствено охраняваха само аланските врата, прохода, който арменците наричаха Чора. И бе сигурно, че никой не може да мине на север от този проход, известен днес като Дербент.

Когато Атила влезе в Занави, там имаше един младеж Терасико от исаврите. Той бе придобил голяма военна слава в турнирите.

Всеки хунски войник задължително бе обучаван да язди кон, да може да стои прав, докато коня тича. Да сяда обратно на коня и да стреля със стрели, да сяда встрани и пак да стреля. Терасико можеше да преминава дори под коня и да излиза от другата страна.
Атила пристигна в гарнизонния град в деня, в който се провеждаха изпитите по конна езда и младежите се подготвяха за състезанието.

Генерала на военната база посрещна Атила с царски почести и го покани в ложата, за да гледат заедно турнира. Звуци от рог огласиха площадката. Атила седна и даде знак за началото...

Учителите първо пуснаха три едри коня в галоп. Трима войника трябваше да ги настигнат и да се качат върху тях в движение. Терасико бягаше най-силно и смело се хвърли, ръцете му се вкопчиха в седлото и той се набра върху коня. Останалите двама успяха след него.
Войниците имаха хъс и воля.

После хвърляха ласо и така хващаха въображаемия враг, който влачеха след коня, за да се омаломощи. Отново Терасико бе най-добър.

Учителите донесоха гарги и ги пуснаха във въздуха. Младежите имаха само една стрела, за да ги уцелят от галопиращ кон. И Терасико пак блесна...

Той бе рус младеж с гордо сърце, уверен в себе си и надменен.
Изпитът свърши и Атила трябваше да връчи венеца на победата на Терасико. Но русият младеж наруши устава и публично покани царския син да вземе участие в турнира.
Генералът се намръщи и се опита да каже нещо, но Атила даде знак, че приема...Всички замряха. Всъщност, Терасико знаеше, че открай време има обичай благородниците от династичния род да показват и военните си умения, и заради това развя флага над главата си, което бе стародавния знак за поканата...

Атила скочи върху белият си кон и покани Терасико на единоборство. Русият младеж изтегли военен меч, но Атила с един замах на своя го счупи. След като засрами младежа, царския син предложи да вземат ученически, тъпи мечове.

Двамата трябваше да се дуелират с една ръка, а с другата да се катерят по едно въже. Терасико бе майстор на този спорт, но не очакваше, че Атила така бързо ще се изкачи до върха, където бяха закачени на куки въжетата. Атила освободи въжето на Терасико и започна да го навива на ръката си. Гледката предизвика всеобщ смях и русия младеж се пусна на земята.

Сега двамата се бяха наредили един до друг и трябваше да оцелят най-бързо летящото птиче, лястовицата. Терасико видя няколко прелитащи птици и започна да дебне. През това време Атила внимателно следеше полета на лястовиците и какво правят. Двамата стреляха едновременно. Горките птичета тупнаха на земята.

- На равно сме – извика Терасико.
Атила го погледна учудено и донесе своята лястовица:

- В клюна й има калчища, а в клюна на твоята няма нищо...-рече царския син.

Терасико стисна зъби. После даде знак, че се признава за победен. Двамата бяха един до друг, когато той попита Атила:

- Кажи ми, коя е мечтата ти?

- Да превзема Константинопол, а твоята...?

- Да бъда император там – присви очи Терасико, който бе решил през тая нощ да избяга при своя народ исаврите и да не последва Атила в Панония. Още с пристигането на царския син се пусна слух, че той е в Занави, за да поведе със себе си конна армия на запад.

Атила весело и дружески потупа Терасико по рамото, заради мечтата на войника. Той дори и не предполагаше, че това е бъдещият император на Византия Зенон.