Атила и третият му син Ирник -част I - Чичото на Атила

Написано от Администратор 14 Декември 2009

Владетели

Чичото на Атила

Още докато бил жив бащата на Атила, неговият брат Харатон пожънал военни успехи, каквито малцина познават.

Харатон, чието военно прозвище било Улдин, през 390 г. стигнал с хунската конница до северна Италия, където срещу него тръгнал римския император Теодосий Велики.
Префект в двора на Теодосий тогава бил Руфин, хитър и ловък дипломат. Той успял да влезе в преговори с Улдин и да спечели доверието му. Руфин казал на хунския военачалник, че преди две години Теодосий сключил примирие с Персия. Двете държави си поделили Армения и сега границите на Персийската държава стигали до дербендския проход, който бил наричан и Хунска врата, понеже оттам на север започвали земите на хуните. Руфин дал да се разбере, че ако хуните напуснат северна Италия, Теодосий няма да ги напада на изток от провинция Панония и няма да се намеси, ако хуните атакуват Персия и превземат персийския дял от Армения за себе си. Така, подхвърлил Руфин, хуните в Европа щели да граничат с Рим, но и в предна Азия щели да граничат с Рим. Досега светът се делял от две империи, посочил Руфин една стара карта на пергамент, и те били Рим и Персия. Но от утре можел да се дели на Рим и Хунската империя.

Улдин веднага препуснал до лагера в Мундияк, за да се посъветва с брат си цар Дуа, когото наричали и с прозвището Мундзук, понеже завоювал тази вътрешна провинция, която римляните наричали Мунтания, а готите - Мундияк.

Дуа изслушал брат си Харатон.

Хуните вече били превзели част от Панония и Мундияк, и дори временно да отстъпели на изток, пак щели да си върнат тази територия. Дуа попитал брат си може ли да се вярва на Руфин. Улдин отговорил, че префекта му поискал помощ срещу готските генерали в римската армия, които били станали много алчни. Гайна искал да вземе градоначалническия пост в Константинопол, а Аларих настоявал да стане губернатор на провинция Илирия. Вандалът Стилихон пък се разпореждал, според разказа на Руфин, в Рим и Равена, все едно му е бащиния.

Руфин бил разкрил пред Улдин своя таен замисъл. Според него, нямало защо хуните да превземат Константинопол, нали оттам те ще получават ежегодни данъци…
Харатон даже вече бил сключил примирие и Руфин се съгласил да плаща по 700 солиди на година.

Дуа потупа радостно брат си. А той рече:
- Утре данъка може да стане 2000 солиди...Ако разорим Константинопол, ще вземем плячка за една година, а ако го поставим на колене, ще получаваме ежегодно все по-големи данъци. Сега сме само на север от Римската империя, а какво ще стане като бъдем и на източните й граници в Мала Азия?

Двамата братя взели решение Дуа да остане на границата с Панония, а Улдин да мобилизира конна армия и да атакува Персия през Кавказ. Но нямало да бързат, защото не искали да оставят без армия и защита Скития. Щели да нападнат Персия, когато се удаде изгоден повод.

В началото на 395 година римския император Теодосий Велики починал. Преди смъртта си той отново разделил на две римската империя и западната част завещал на по-малкия си син Хонорий, а източната на по-големия Аркадий. Руфин станал опекун на Аркадий.
Дуа и брат му решили, че сега е момента и Улдин нападнал персийските владения на юг от Кавказ.

През юни на същата 395 година таен вестоносец на префекта Руфин посетил хунския лагер, който бил на север до езерото Ван в арменските земи. Улдин вече бил завоювал големи части от Персоармения. Сега той получил писмо, с което Руфин го молел да нахлуе в империята и да дойде до Константинопол, за да бъдат избити готските генерали. Те, пишело в писмото, готвят заговор срещу мен и скоро ще посегнат на живота ми. Руфин вече бил издал заповед на пограничния генерал Адаи да не воюва с хуните, да се затвори в град Едеса и те безпрепятствено да минат на запад към река Халис. Оттам до столицата е близко.

През юли хунската конна армия навлязла в земите на Византия от изток. Адаи се затворил в Едеса и не позволил на гражданите да сформират опълчение. Хуните стигнали почти до река Халис, но готските генерали разбрали за плана на Руфин и вдигнали военен бунт. Руфин бил обвинен в предателство и убит.

Хуните се върнали назад като превзели градовете Антиохия и Едеса и получили много злато. Няколко конни полка стигнали на юг чак до Келесирия и Палестина. Копринените складове на цялата Византийската империя, които били в градовете Тир и Бейрут, били изнесени с кервани от хуните.

В Йерусалим по това време живеел Йероним, преводача на библията на латински. Той написал потресаващ трактат, че хуните са народ, предопределен от Бог да бъде „гняв Божий” над римската земя, която се изпълнила с ереси.

Омилий срещу тях писал в Едеса и племенника на всеизвестният епископ Ефрем Сирин. Той бил син на сестрата на Ефрем и се казвал Абсамий.

Вече целият християнски свят знаел за хуните.
От Юдея до Рим и Милано се говорело за тяхната непобедима войска.
Защо Христос ни е изоставил в ръцете на тези врагове, писал племенника на Ефрем Сирин през сълзи?
Сред християнските свещенници тръгнала мълвата, че хуните са бич Божий и че чрез тях бог ще накаже всички еретици, които не изповядват догмите от вселенския събор в Никея.
- Бог не ни е изоставил, - спорели черноризците- напротив праща бич, понеже земята се напълни с ереси...Бог ни наказва с хуните, заради собствените ни грехове! - ръкомахали те на поместните събори.

Генерал Улдин се върнал в Европа през 400 г. Сега армията му вече била с ореол. Всички му ръкопляскали във Византия, когато той хванал на север от Дунав арианина-еретик генерал Гайна и изпратил главата му в Константинопол.

Хитрият западен римски генерал Стилихон сключил съюз с Улдин срещу германските пълчища на Радагайс и до края на живота си през 408 г. поддържал дружески връзки с него...

Император Хонорий започнал да обмисля кого да прати на първото междудържавно посолство до хунския цар Дуа. Изборът му паднал на историка Олимпиодор.
Аркадий, източния император, починал през 408 година. Наследил го Теодосий ІІ, който извикал Плинт, когото през 419 г. бил направил патриций и му казал, че Запада вече се готви да посети с посолство лично царя на хуните Дуа.

- Ние не бива да сме след тях, - заповядал все още младият и неопитен източен император.
Плинт, за да угоди на своя господар, помолил хунския дипломат Есла да контактува само с Константинопол. Обаче Хонорий избързал и изпратил през Адриатическо море Олимпиодор при Дуа, когото историка посетил в Мунтания.

Многото племена, които хуните покорили, наричали династа Дуа по свой начин.
Едни му викали на кавказки говор Руа, други Дуло, а трети Донат.
Това е царят, който основал европейската династия на хуните Дуло.
Той сключил с много племена клетвен съюз и ги направил федерати на Хунската империя. Бастаранския княз обаче избягал с хората си във Византия и дипломатът Есла казал на Плинт, че Руа ще наруши примирието с тях, ако те не върнат всички хуни, които са на юг от Дунав. Мирът бил на косъм и византийците спешно върнали всички хуни. Дуа наказал вождовете, а синът на бастаранския княз коленопреклонно обещал, че ще изпълнява волята на Дуа.
Но излъгал.

Малко след като посолството на Олимпиодор се върнало в Равена при Хонорий, бастаранския княз, по време на церемонията по сключване на клетвения договор, подло убил с кама в гърба Дуа.
Харатон бил бесен, той отрязал главата на княза и избил всички знатни хуни, които били потърсили прием при византийците.
Хонорий като научил тези новини веднага изпратил подаръци на Харатон, за да му покаже, че го признава за глава над хуните и му засвидетелствувал, че той е „пръв цар” над тях вече.
През 423 г. Хонорий починал, а Харатон приел името на брат си Дуа и станал известен на света като цар Руа.
Той бил чичо на Бледа и Атила, децата на брат му, и обещал да стане техен попечител, докато пораснат и поемат империята. А когато Атила се изгубил и не бил открит, Харатон много скърбял и лишил от сан бащата на Октар.

Руа ІІ, чието име било Харатон, а военното му прозвище Улдин, извършил много подвизи, хунската хазна била пълна със злато и коприна по негово време.
Той станал приятел с Аеций, млад знатен римлянин, роден в Доростол (Силистра). Аеций бил първоначално пленник, но успял да спечели доверието на Руа. В негово лице новият хунския цар виждал образа на отколешния си приятел Руфин и Руа помогнал с хунски войски на Аеций, за да може той да се издигне до чин генерал в западната империя. От своя страна Аеций изпращал образовани в юридическите и държавните сфери римляни при Руа, за да му бъдат секретари в делата на Хунската империя.
Аеций имал таен договор с Руа и го спазвал безпрекословно. Харатон бил вече възрастен, когато пристигнал вестоносец от Кавказ и като гръм от ясно небе съобщил, че Атила е жив и че бог му дал меча на бог Арес.
Лицето на Харатон грейна и сълзи напълниха очите му.
През това време Бледа, който бе в царската шатра на чичо си, се намръщи. Той мразеше Атила, заради ранната смърт на майка им, която се бе поболяла от загубата на по-малкия й син.
Бледа се бе върнал преди едно пълнолуние от западната мисия до град Тулуза. Аеций бе усмирил визиготите, бургундите, франките и галите, с помощта на своите приятели хуните.
Бледа, заедно с Октар, се бяха прославили в битките.