Атила и третият му син Ирник -част I - Амазонката

Написано от Администратор 14 Декември 2009

Владетели

Амазонката
По боспорските земи живееха в уединение християни монаси. Един от тях, когото наричаха стареца Теофил, наблюдаваше от хълма странна гледка...

Две момчета вървяха след една крава и когато тя спираше, те също не мърдаха зад опашката й.
Монахът се спусна към тях и рече:
- Какво правите?
- Вървим след Сивушка, защото тя ще ни покаже една тайна – отвърна Октар и се зазяпа в странното расо на християнина.
Теофил вдигна назидателно ръка:
- Кравата е безсловесно животно, как може да вярвате в нея. Бог разкрива тайните в света, а не златния телец...
Монахът отмина, а Атила запомни думите за бог. Душата на детето бе още наивна, той знаеше почти всички хунски легенди и вярваше, че богът на хуните изпраща знаци. В този момент Октар изпищя:
- Смок – и двамата видяха как едно едро и дълго влечуго се бе обвило около краката на Сивушка и смучеше мляко. Октар предложи: - Да го убием.

- В никакъв случай !- заповяда Атила. – Това не е обикновен смок, а едно от децата на Барадж. Драконът, който нашите хуни изобразяват на военните си знамена. Барадж е бог, дебел и голям змей, дълъг колкото топола. Синът на Барадж ще ни отведе при тайната, остави го да утоли жаждата си, а и на кравата ще й олекне. Не чу ли какво каза монаха? Бог ще ни отведе при тайната, а не една крава.

И малчуганите тръгнаха след змията, която се шмугна в една пещера. Двамата се спогледаха, но превъзмогнаха страха и смело влязоха в тъмното подземие.
Октар рече:
- Атила, татко каза кравата да не пасе, защото бог ще ни накаже. Отивам да я пазя.
И побягна бързо навън...

Атила се засрами да го последва и остана сам в тъмното. Когато очите му свикнаха със здрача, видя проход и бавно пристъпи. Почвата под краката му обаче се оказа рохкава и той с писък потъна в неясна бездна. Като се съвсе видя, че е в тронна зала, осветена с десетки факли, а в дъното под изящна арка стоеше Барадж. Змеят на Кавказ, змеят на Гоар. Туловището му беше дебело като корен на дъб, а дължината му изпълни с ужас Атила.
Змеят на Гоар надигна главата си. Лицето му бе сякаш моминско, дори миловидно се засмя:
- Не се бой, Атила. Аз съм Барадж. Благодаря ти, че позна детето ми и не посегна да го убиеш. Ти си мъдър, но има нещо още по-велико от мъдростта и ти го носиш в себе си. Смел си. Казвай за какво си дошъл! Аз обичам хуните, те всяват ужас по света с моя образ, но знаят, че аз съм добър дракон, който владее небето от изток до запад, където са те сега. Ти си единственият от царските синове, който ме потърси и аз ще отговоря на три твои въпроса. Не бързай, обмисли ги.

Атила, който бе вцепенен от страх, се успокои. Лицето му бе съсредоточено. Искаше да провери дали отговорите на Барадж ще бъдат верни и затова използва наученото от учителя, попита за утрешния ден:
- Какво ще се случи утре ?
Изведнъж образа на Змеят горянин Барадж потъна в мъгла и от димната завеса излезе стройна девойка, облечена във военни леки дрехи, с меч, лък и кочан скъпи стрели.
- Ти си амазонка ? – възкликна с възхищение Атила.
- Да, аз съм амазонка, но не съм Барадж. Аз съм негов дух, а занапред ще бъда твоя помощница. Наричат ме Худа-Самовила. А сега ме чуй. Барадж ме врече на теб, защото си умен и смел, ти си неговия избранник. Ти си мислиш, че зададе твоя първи въпрос случайно, но не е така. Утре Атила е тъжен ден за теб и хуните. Чичо ти Харатон ще дойде чак от римската земя Панония и ще съобщи тъжна вест. Баща ти Дуа, е мъртъв, Атила. Ти не успя да видиш приживе своя баща. Той отдавна е в централна Европа и завоюва много земи за Хунската империя. Дуа, краля на хуните, покори много народи. Едни от тях го наричат на езика си Донат, а други – Дуло. Той обвърза всички с клетва за вярност към твоята династия Дуло. Но синът на бастаранския цар подмолно го уби с кама на приема, защото Дуа бе наказал баща му за измяна с римляните...

По бузите на момчето се стичаха сълзи. Единственият човек, когото боготвореше, бе баща му. Атила често молеше вечер майка си да му разказва за славния Руа, както тя го наричаше, понеже в нейния кавказки говор звуците „д” и „р” се смесват и бъркат.
Баща му бе велик воин, бе завоювал римските земи Панония и Мундияк за хуните. По този повод получи и прозвището Мундзук, по името на последната провинция Мундияк, която е на север от Дунав, в поселищата на старите даки.

Атила не искаше да повярва, че е убит...
Детският свят за Атила рухна в този момент.
Детето пожела да стане мъж и воин, за да отмъсти за татко си...
Амазонката бавно се доближи да разплаканото лице и целуна Атила по устните. От устата й излезе силна енергия и се вля в тялото на Избранника. В миг мускулите му укрепнаха, тялото му стана широкоплещо, а шията набита и едра.
Атила сякаш порасна като по чудо, но и времето в тази вълшебна пещера течеше различно от останалия свят.
Пред амазонката стоеше красив и як младеж.
Тя с почуда установи, че този атлет, я гледа даже със страст. Спомни си за своето минало и кръвта й кипна. Отдавна не беше й се случвало...
Мъжете обичат да обладават жените, но се влюбват само в тези, които не успяват да покорят. Още в старо време амазонките са давали шанс на кавказките герои, за да докажат обичта си. Време бе и Атила да се опари. Тя се приближи до царския син, погали мускулестите му гърди и рече:
- Можеш да се омъжиш за мен, само ако ме победиш в единоборство!

Атила смело и страстно се хвърли към крехката амазонка, но усети как лети към отсрещният ъгъл на пещерата. Той стана, настръхна като звяр и се засили отново, но жената-воин го превъртя и метна на пода. Атила пак скочи, но попадна в захват. Никога преди не бе виждал толкова изящни стъпки, амазонката сякаш танцуваше. Той си постави за цел да запамети триковете й, но тя измисляше все нови. Накрая Атила рухна и рече:
- Откъде имаш такива военни умения ?

Амазонката се засмя, гърдите й се повдигнаха сластно и запъхтяно:
- От вековете, приятелю...Все пак ти благодаря за любовната игра. Ние обичаме по този начин. Няма на света мъж, а и няма да има, който да е победил амазонка. Искам да ти кажа нещо важно. Мечът, който виждаш на мен, е меча на бог Арес. Аз го пазя от времето на славния троянски герой Ахил. В тази пещера времето не се усеща как лети, ти си тук от доста години. Знам, че ти се сториха само миг. Но е истина. Твоите хора отдавна смятат, че те е изял звяр. Ти порасна Атила. Чичо ти Харатон зае името на баща ти Руа и управлява империята, заедно с брат ти Бледа. Време е да потърсиш твоето място сред тях. Барадж знае мечтите ти, самият върховен бог Куар също те закриля. Заповядано ми е да ти дам меча на бог Арес и този бял жребец, чието име е Кубар.

Атила видя в дъното на пещерата най-прекрасния кон, който може да съществува на света. Бял жребец, без нито едно петно по него. Чисто бял. Сякаш бе самият Божий жребец.
Худа-Самовила направи крачка назад и бавно изтели бляскавия меч. Кубар рипна на два крака и изцвили.

В този миг боговете дадоха пророчески сън на възрастния цар на хуните Харатон, който бе заел името на брат си Руа, че Атила е жив и ще се завърне. Харатон се събуди. Бе призори, към обед се очакваше да дойде римско посолство, предвождано от славния генерал Аеций.