gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомни за онзи, който го е направил. А името на архонта е Омуртаг кана сюбиги. Нека Бог да го удостои да живее сто години. "
Кан Омуртаг

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Атила и третият му син Ирник - Част III

Владетели

(16 Гласа)

Атила ВеликиИсторически Роман

Автор: Кирил Милчев
Прочети I Част
Прочети II Част

*  *  *
Приск Панийски

Той бил роден в тракийският град Пания, получил солидно риторско образование и бил обзет от амбицията да постигне държавна кариера. Любовта му към историята го подтикнала да се упражнява в това поприще и той задълбочено изучавал класиците, техният стил на изразяване и познанията им за света.


Писателската дарба на Приск му помогнала да си намери работа в столицата Константинопол и да спечели влиянието на мастити дипломати и сенатори, които щестлаво се надявали имената им да попаднат в повече от летописите на тяхното време.

Опекун на младият историк станал Максимиан, юрист и дипломат от кариерата, който назначил младежа в кантората си и го подготвял за тънкостите на висшото чиновническо съсловие. Той бил убеден, че Приск има талант и един ден ще започне работа в правителството. Ето защо, когато Теодосий ІІ извикал дипломатът и му казал да тръгва с посолство до Атила, Максимиан решил, че е време да въведе Приск в голямата политика и небрежно предложил той да бъде включен в мисията като секретар.

 Хрисафий отсъствал в този момент, той никога не би допуснал да се фаворизират нови хора в съсловието, но Теодосий ІІ бил, както винаги, разсеян, освен това се впечатлил, че младият Приск ще води подробни записки и дал съгласие.

Когато Приск научил от Максимиан, че е назначен от императорът като секретар на посолство до самият Атила, изпаднал във възторг и сърдечно благодарил на опекуна си, защото знаел, че заслугата е негова. В този момент Приск осъзнал, че трябва да напише летопис, в който подробно и обективно да разкаже за хуните. Написаното за тях от Амиан, Евнапий и Олимпиодор било известно на Приск, който обаче осъзнал преимуществото на своето време. Тези историци били живяли до възкачването на Атила, те не познавали този варварин, този най-велик „царски скит”, както реторично се изразявал Приск, за да даде стилистичен образ на владетеля на Скития...

През нощта Приск сънувал кошмари и изпаднал в смут, той много добре съзнавал, че ще му бъде трудно да опише хуните и Атила, които всеки римлянин ненавижда и нарича с обидни имена. Но Приск мечтаел да  стане велик историк и ясно съзнавал, че бълнуванията на църковните писатели за Гог и Магог, за бич Божий и за демони, не покриват неговия критерий за професионализъм. Приск решил да се върне към маниера на класиците, да въведе висок стил, наблюдателност, познание за бита и легендите, дух на географска чистота, обективност. А най-вече си поставил като цел да създаде перипетия около личността на Атила, неговата биография и семейство. Приск знаел, че любопитният читател обича да чете тези пикантни неща в летописите...

Приск Панийски видял всемогъщият Атила лично за пръв път в едно селище близо до р. Тиса, където била първата аудиенция на посланик Максимиан с хунския император.
Историкът бил възхитен от опекуна си, който до този момент не разкрил пред Скот целта на мисията и така дал урок на тия варвари що е висшо дипломатическо изкуство.
Едеко лично съобщил на византийците, че на следващият ден Атила ще ги приеме...

Максимиан, Приск и преводачът Бигила били съпроводени привечер в уговорения ден от генерал Едеко и отряд хунски конни гвардейци до шатрата на Атила, която била разположена на най-високият хълм в околността на едно селище, което било на около няколко мили от лагера на посолството.

Като стигнали Едеко ги въвел в просторната палатка, в която горяли свещи, а двама секретари били потънали в книжа, пишейки нещо на латински.
Атила бил мургав, висок, с набито едро тяло и черни очи.
Той приел акредетивните писма на Максимиан, разменил две думи с него на латински и след това се обърнал рязко към Бигила.

Династът на хуните започнал да вика на своя език срещу Бигила с неразбираеми думи. Приск се втрещил от уплах, а Максимиан се кокорел несвойски. Варваринът обаче не спирал да крещи срещу преводача, чиито колене треперили.

По едно време Бигила набрал сили и превел на озадаченият Максимиан, че Атила иска да напада Византия, защото не са доведени всички бежанци от римската земя.

Посланикът бързо бръкнал в чантата си, поклонил се и поднесъл писмото на Теодосий ІІ, като гаранция, че 17 - те хуни са всички открити бегълци.

Бигила превел тези думи, а Атила, без да гледа към Максимиан и Приск, пак се развикал разярено на Бигила и започнал да му чете някакви имена от дълъг хрисовул.
Преводачът разяснил, че Атила чете имената на хуните-бегълци отвъд границата, които той има в специален регистър, подготвен от Онегесий.

Максимиан започнал да кима със служебен инстинкт, а Приск зяпнал в почуда.
Бигила обаче си позволил да влезе в личен диалог с Атила. По-късно той получил мъмрене от посланникът за това, а преводачът се оправдал, че познавал Атила още от 447 г., когато превеждал на патрицият Анатолий, при срещата му с Атила за подписване на примирието.

Бигила изслушал отговорът на Атила и превел дословно думите му  на Максимиан:

- Това не са всички бегълци по вашите земи, ето защо още утре моят посланик Есла, заедно с това животно Бигила, което ако не бе в мисията щях да разпъна на кол, ще се върнат при Теодосий ІІ и ще уредят както трябва въпросът, ако не, ще нападнем...

Атила се разпоредил Максимиан и Приск да продължат с кервана на северо-запад към столицата на хуните Ветвар, докато Бигила и хунския дипломат Есла се върнат.

-Но ще тръгнете след два дни, - превеждал заеквайки Бигила - тъй като дотогава ще пристигне и посолство, пратено от Аеций. Ще ги изчакате, за да продължат с вас по пътя към моя град, където ще имате възможност да се изкъпете в римската ми баня.

След тези думи Атила напуснал шатрата и в галоп се отправил към друго място.
Едеко, който бил през цялото време в шатрата, се приближил бавно до Бигила, чието лице било бледо като платно, и тихо му подшушнал:

-Генералът си държи на клетвата...- и излязъл.

-За какво става дума - попитал Приск, който чул думите му.

-А нищо, нищо...- смотулевил Бигила и навел глава.

-Гневът на Атила – казал на връщане Максимиан – не е без причина. Той явно неслучайно се обръщаше все към Бигила. Очевидно са му докладвали, че в Сердика нашият „умен” преводач се е заяждал с варварските войници за божествения статус на техният архонт.

Приск бил напълно съгласен с посланика, той също бил възмутен от самочувствието на Бигила и го отдал на факта, че е протеже на Хрисафий...


След два дни западното римско посолство, водено от достопочтеният управител на област в провинция Норик Ромул, стигнало до брега на р. Тиса, където източното римско посолство на Максимиан и един ескорт отряд хуни, начело с Едеко, ги чакали. Всички заедно потеглили към града на Атила....

Приск Панийски бил обсебен от идеята си да разкаже любопитна история за семейството на Атила. Той написал за баща му Донат, чието прозвище било Мундзук, понеже завоювал провинция Мундияк. Разказал за чичо му Руа, чието истинско име било Харатон, а военното му прозвище Улдин.

Приск бил впечатлен, че в града на Атила се говорело на много езици.             
Империята на варварина, според данни на посланик Ромул, се простирала от Дунав до островите в Каспийско море и Приск добросъвестно отбелязал, че това е най-голямата страна в света, пред която треперят на изток персите, а на запад двете римски държави плащат данък.

След това Приск научил от Константиол коя е причината за могъществото на Атила.
Хунът бил намерил, с помощта на една крава, мечът на гръцкият бог Арес, чийто последен притежател бил великият мирмидонец Ахил...Това му давало неограничена военна мощ, отбелязал Константиол.

Историкът много обичал да подпитва за легенди и пророчества. Терзаел го въпросът дали империята на Атила ще рухне и една вечер услужлив гот го завел до пещерата на валкирите, защото те били предвещали, според гота, че държавата на хуните ще рухне.
Възрастна весталка приела византиеца в пещерата, почерпила го с топло вино и започнала да вещае:

- Атила първо ще поеме на запад, ще превземе гр. Мец и войските му ще стигнат до Париж. Срещу него ще воюва Аеций и визиготският крал, който ще бъде убит на бойното поле. Това ще стане скоро, а следващата година той ще тръгне към Рим. Ще превземе гр. Аквилея и пътят му към Рим ще е отворен, но папа Лъв ще му се поклони и с благи съвети ще го върне в Панония. На другата година Атила ще умре. На следващата година гепидският архонт ще убие Елак, първородният му син. Трона ще поеме Денгиз, а третият брат Ирник ще се върне с българите и още няколко племена на изток от р. Дон, за да пази границата от савирите. Ирник ще стане цар на българите и кутригурите, след убийството на Денгиз. Виждам отсечената глава на Денгиз по улиците на Константинопол. Ирник ще се откаже от битки на запад и ще насочи поглед на изток към Персия. Държавата му ще се простира от р. Днепър до Кавказ, а един ден ще нахлуе на юг от планината и ще превземе земите на арменците и персийците. Именно Ирник ще възстанови мощта на държавата на Атила, но ще я нарече Велика България...Четири години ще е цар на Персия, с прозвището Балас. Това е пророчеството. После хуните пак ще започнат да нападат на юг от Дунав и няма да има спасение от тях, докато се появи мъж с име Аспарух, който окончателно ще превземе Мизия и ще създаде там държава България. Това е видението на валкирите, ние сме весталки на мъдростта и живеем в уединение, пазим древните завети...

Приск Панийски излязъл като зашеметен от пещерата. В този миг той проумял, че съдбовната личност за ръкописът му не е всъщност Атила, а третият му син Ирник. Малчуганът бил на 5 годинки и снощи, на официалната вечеря в приемната на Атила,  бил нахлул по детски и разцелувал баща си, който пък в знак на обич го пощипнал по бузата...

- Не е за вярване, – шепнел по пътя Приск – че това хлапе ще е причината да загубим завинаги Мизия? То ще превземе Персия? Това означава, че на изток ще граничим пак с тях, така както сега граничим с тях по Дунав. Няма ли спасение от тия варвари? Аз все пак съм само историк и трябва да напиша това пророчество на валкирите, за да предупредя нашите императори и държавните мъже. От друга страна пък това са суеверия, може би е по-добре да направя секретно приложение към историята си, но за да не бъда обвинен в подстрекателство ще изчакам. Ако Ирник наистина потегли на изток от малка Скития и бъде нападнат от савирите, с които да поведе своя местна война, това ще е достатъчно основание да разбуля пророчеството на валкирите. Засега само ще отбележа, че съм научил, че има пророчество, според което империята на Атила ще рухне след смъртта му, но на Ирник е предопределено да я възстанови...


Краят  на  заговора

Бигила е отпратен обратно при Теодосий ІІ, в компанията на старият хунски дипломат Есла.

Преводачът Бигила е бил щастлив от развоя на събитията, защото най-важният проблем в процедурата по заговора, се разрешавал от само себе си.

Бигила щял спокойно да вземе парите за Едеко и съвсем скоро след това Атила е трябвало да бъде убит.

За чужденеца Бигила това е бил важен етап от живота му, очевидно е вярвал, че му предстои кариера в администрацията и той като се върнал в Константинопол решил, че е време и сина му да участва в държавните дела. Казал му да се подготви, бил решил да го вземе със себе си на връщане при Атила.

Кой е Есла ?

Доайенът на хунската дипломация идва на първо посолство в Константинопол след 419 г., когато Плинт станал патриций. Бил е дипломат на Руа, чичото на Бледа и Атила, а по всяка вероятност и на техният баща.

Към 421/422 г. Есла прави първа визита в Константинопол, момента е избран подходящо, по това време империята е заета с персийски конфликт. Есла, според Приск, бил предявил искане няколко военни формирования от различни хунски племена, които още след 408 г. са приети от Константинопол за федерати-заселници (фосатизи), веднага да бъдат върнати на Хунската държава.

При отказ Руа заплашвал да нападне. Това била мисията на посолството на Есла.
Плинт приел Есла, по заръка на сената. Той се чудил какво точно да направи и решил веднага да изпрати някакъв свой родственик като посланик при Руа, заедно с Есла, за да протака.

 Формално това римско посолство до Руа било изпратено с абсурдната молба на Константинопол, хуните да не общуват със западните римляни, а само с византийците, както отбелязва Приск в летописа си.
Явно Плинт вече е знаел, че западният император Хонорий (395-423) е установил дипломатически отношения с хуните, чрез посолството на историка Олимпиодор.
 
Хуните имат договор за взаимопомощ със стария Рим, още от 405 г., когато помагат на Стилихон да се справи с германските пълчища на Радагайс.

Към 406 г. хунският крал Донат, основателя на династията Дуло, вече изгражда нови взаимоотношения с народите в държавата си, подчинявайки ги чрез клетвен договор за вярност, създавайки нов тип имперско управление над различните хунски народи, както пише Олимпиодор в своя летопис.

Властта му била еднолична и това явно не се харесва на аланите и вандалите, които избягват на запад през р. Рейн и създават свой съюз в Галия, после стигат до Испания, а оттам се прехвърлят в северна Африка през Гибралтар и превземат римските земи около Картаген, създавайки свое кралство, просъществувало 96 години напред.

През 408 г. при атака на Улдин (прозвище на чичото на Атила) във Византия, с цел уреждане на данъчни задължения с новият императорски регент (след смъртта на Аркадий през 408 г., регент е персът Антиох), последният подлъгва с „римския начин на живот” голяма част от разноплеменната армия на Улдин.

Улдин се спасил по чудо отвъд Дунав само със „своите хора”, тоест ултинзурите.
Есла към 421/422 г. търси обратно точно тези бегълци, станали вече римски федерати.

Приск Панийски отделя специално внимание в летописа си на „бегълския въпрос” сред хуните, понеже мисията му през 448 г. в неговите очи е завършек на една дългосрочна политика на хуните по тоя проблем.

След смъртта на Руа през 434 г., Бледа и Атила пак искат бегълци, според Приск. И ги получават при гр. Марг (източно от Белгард, до дн. с. Дубравица).
Изглежда Приск е бил прав да фаворизира този въпрос.

До нас не са достигнали никакви сведения за висш военен в римската армия от хунски произход до 463/466 г., когато за първи път научаваме за един командир Хелхал, който имал такъв произход.

Донат, Руа, Бледа и Атила имат последователна политика по отношенията на дезертьорите и бегълците хунски войници, и Есла е най-компетентното лице по въпроса, което Атила може да прати с Бигила при Теодосий ІІ през 448 г.

По същото време Приск, заедно с Максимиан, се придвижват към града на Атила и около р. Тиса към тях се присъединява още едно посолство, западни римляни, пратени от западния римски император Валентиан ІІІ и от генерал Аеций.

Тяхната задача пък е била да спасят шефа на хазната на старият Рим Силван, когото Атила е обвинил в присвояване на военна плячка.

Ситуацията е следната.

Атила превзема Наис (Ниш) много трудно през 447 г., използва даже стенобойни машини. Градът е разорен, само в църквите били останали болни хора, пише Приск като очевидец (оттам минава мисията и то само няколко месеца по-късно). Покрай реката, според летописеца, нямало чисто място, било пълно с кости на убитите дори през 448 г..

Атила се оттегля окончателно от региона на Сердика и поддунавската низина, едва след като за първи път получава от Анатолий и Ном новият данък от 2 100 фунта злато през 449 г.

Около Ниш е и новата хуно-византийска граница.  

По време на превземането на Ниш през 447 г., в града е имало някакви златни чаши, които явно не са били малко. Те били тайно изнесени и по неведоми пътища стигат до бюджетарът на западната империя Силван. Той ги купува за хазната.

Атила разбира за всичко това и с нарочно писмо до западната столица гр. Равена обвинява, че е ощетена хунската хазна. Той предявява искане да получи Силван, за да го съди или да му бъдат пратени златните чаши.

Заплахата му е сериозна и Аеций сформира посолство до Атила, което да уреди някак работите.

Съставът на посолството е показателен. За посланник е назначен Ромул, комит на област в провинция Норик, който е вече тъст на Орест, дясната ръка на Атила.
В посолството като частни лица пътуват Татул, бащата на Орест и един опитен секретар (може би и юрист) Конставций, който Аеций праща в помощ на администрацията на Атила. Явно по уговорка отпреди, когато синът на Аеций е ходил при Атила през 445 г.

След като двете посолства се срещат на хунска земя, те заедно продължават на северо-запад от р. Тиса, към града на Атила.

През това време Хрисафий в столицата на Византия е във вихъра на славата си.
Той, заедно с кръстника си монаха Евтихий, организират предстоящият през 449 г. ефески събор, останал в историята с името „разбойнически”.
Хрисафий и Евтихий са съчинителите и на появилият се на 16 февруари 448 г. императорски рескрипт по въпросите на вярата. За първи път император си позволява, без църковните йерарси, сам да низвергва епископи. Зад кулисите на този скандален факт в християнския свят, са пак двамата герой.

Бигила и Есла пътуват около 20 дни и пристигат в Константинопол.
Хрисафий дава тайно пари на Бигила, за заговора. Преводачът трябва да ги предаде на Едеко. Сумата, според Приск, била толкова голяма, че Бигила можел да купи коне и продоволствие за цялото посолство и да изплати откуп за много военнопленници римляни в земите на Атила.
По онова време, средната цена за откупуването на византийски военопленник, е била 11 солиди.

В Константинопол Есла вижда духовно брожение. Градът е облепен с афиши на Евтихий срещу привържениците на заточеният патриарх Несторий (428-431).
 
Един поместен събор в столицата пред 448 г. осъжда изповеданието на Евтихий, но той не се примирява и с помощта на Хрисафий и Теодосий ІІ свиква през 449 г. в Ефес събор, всеизвестен днес като „разбойническият”, чрез който цели да се оневини.
Евтихий пише писмо на папа Лъв, че на изток се възражда несторианството. Отправя в заточение духовните колоси на Антиохия и Едеса, Теодорит Кирски и Ива Едески.
 
На 12 май папата получава покана да участва в гр. Ефес на вселенския събор, който е предвиден да отвори врати на 1 август 449 г. Първоначално се е смятало събора да е в Никея, но от страх пред хуните е прехвърлен в Ефес...
Папа Лъв отказва, като дава обяснение, че времената са смутни...

Главният сухопътен маршрут между двете римски империи е прекъснат от Атила, папата праща своите трима представители по море, но не смята лично да прекосява Адриатика. Все пак от съпричастие написва томос по верските въпроси, в който се опитва да спаси православието...

Да се върнем на двете посолства на източният Максимин и западният Ромул.
Те стигат в града на Атила, в който архитектурата е от обработено дърво и в центъра има мраморна баня по римски образец.

Домовете на хунските аристократи са заобиколени от декоративни дървени огради, а около жилището на Атила, освен ограда има и дървени кули.

Пред дома на Атила има широко пространство, играещо ролята на площад, където посолства от варварски народи са опъвали шатри, чакайки да получат аудиенция.
На площада идвали и хуни, чийто спор изисквал последната дума на Атила като съдия, за да бъде решен.

Градът бил многолюден, в него Приск срещнал хора, които освен хунски, говорели на готски, скитски, латински и гръцки езици.

Приск Панийски получава възможност, докато чака Бигила и Есла да се върнат, да се запознае с хунския бит, начин на живот и с много легендарни и исторически сведения.
Той е единственият историк описал всевластният Атила отблизо, по лични впечатления, внимателно наблюдавайки всички подробности и отбелязвайки си детайли, без които нямаше да знаем много за хуните, понеже сведенията от VІ в. на готския историк Йордан са определено целенасочени, докато Приск е изключително обективен...

Как завършил злополучният заговор?

Бигила се върнал от Константинопол с голяма сума пари, но бил обвинен и Атила му поискал отговор защо носи толкова пари. За да го накара да говори заплашил със смърт сина на Бигила, преводачът тогава си признал всичко за заговора през сълзи и молби за милост.

Атила гледал с презрение това „животно”, както вече го бил наричал. Той не само взел парите, предназначени за заговора, но и казал на Бигила, че ако се откупи с 50 солиди, ще му прости живота.

Синът на Бигила се върнал във Византия и донесъл сумата.

Изглежда Максимиан и Приск били истински сконфузени и се върнали от посолството си при Атила, като купили коне и продоволствие на свои разноски...
Приск не разкрива какво им е казал Атила да предадат на Теодосий ІІ, във връзка с неуспешният заговор...

В началото на 450 г. Хрисафий бил изолиран от Теодосий ІІ, който пък злополучно паднал през същата година от кон и починал.
Пулхерия, взела властта в свои ръце и издигнала в император генерал Маркиан, който се оженил за нея, под условие, че ще уважи обета й за девство.
Една от първите грижи на управляващите била окончателно да се разправят с вредният евнух Хрисафий.  

          
КНИГА ВТОРА
Създаването на Велика България



ЧАСТ ПЪРВА
Пероз, принцът на Персия



Рукар бе беден рибар, който живееше в околностите на гр. Горго, който византийските писатели наричаха Гиркания. Селището бе разположено на югоизточният бряг на Каспийско море и бе едно от най-важните пристанищни и търговски центрове на Персия.
Рукар беше женен и имаше син, но съпругата му се спомина и той дълго я оплаква в храма на огъня, преди да откара с каручката си мъртвото тяло на хълма на птиците.
Пое сам грижата за сина си и всяка сутрин ловеше риба, която продаваше на търговци от Дайлемия и Армения, те пък препродаваха улова в Баласакан, сиреч в земите на север от кавказкият проход Чор.

В тия земи бяха настъпили смутни времена, научи Рукар от един арменски прекупвач.
Българите, които арменците наричаха и утикгури, понеже живееха отдавна в Гур на север от местността Утик, се бяха върнали от хунския поход в Европа и начело с някакъв вожд Херан наложили властта си в цял Кавказ.

„Херан станал цар на Баласакан и получил прозвището Балас”, разказал арменецът угрижено, защото се говорело, че тоя хон Херан може да нападне на юг от Кавказ.
Рукар поклатил замислено глава:

- Цялата земя на юг от кавказкият проход е владение на Персия и една война с тия хуни ще повлияе зле на търговията в земите на арменците, - сподели Рукар и допълни. – В Персоармения.

През ноща Рукар сънува загадъчен сън и на сутринта отиде в Горго, за да го разкаже на мага на храма на огъня. Бе сънувал голяма риба, която лично Зороастър изпраща на принц Пероз, вторият син на владетелят на Персия Йезигерд.
Магът Ардашир бе тънък тълковател и мъдър учен, той изслуша Рукар, погледна го лошо и си замълча. Каза му само да продължи да лови сутрин риба. Привечер Ардашир написа тайно писмо на великият маг-мобед в Селевкия, в което му съобщаваше за Рукар и съня му.

Магите отдавна пазеха тайно халдейските съновници и за тях не бе трудно да изтълкуват съня.

Но съновидението на Рукар ги притесни и уплаши.
Според него, Йезигерд ІІ скоро щеше да умре, а тронът на Персия няма да премине в ръцете на първородният му син Хормизд ІІІ, а в тези на вторият брат Пероз. Това изтълкуваха магите и душите им много се разтревожиха, понеже сънят на рибаря вещаеше смут в Персия и братоубийствени войни.
Великият мобед издаде заповед да се мълчи и дори изрично натърти, че не всеки сън е пророчески...

Йезигерд ІІ имаше само двама сина, както изрично пише по-късно в своя летопис историка ат-Табари.

Две години след възкачването на Хормизд ІІІ, неговият по-малък брат Пероз го свали от трона, уби го и стана цар на Персия.

А бедният рибар Рукар продължаваше да хвърля мрежа в Каспийско море. Когато се разчу, че принц Пероз е убил брат си и е станал шахиншах на Персия, Рукар си спомни за своя сън и се замисли. Той таеше в съцето си една мечта: представяше си, че синът му е близък сподвижник на Пероз. С тази мисъл лягаше, с нея ходеше редовно в храма на огъня.
Една сутрин Рукар навлезе, както обикновенно, с лодката си в морето. Но изведнъж се стресна, понеже видя близо до брега огромна хищна риба, която се въртеше в кръг. Рибарят предпазливо се приближи и изумено видя на дъното голям бисер, който рибата настървено пазеше.     Рукар изтръпна, доброто и злото сякаш го обсебиха и боговете му подсказаха, че този бисер е предопределен за царска обица на самият шах Пероз.

Сърцето на рибаря затуптя силно. Всичко си идваше на мястото. Сънят му, мечтите за Сеос, сина му, който ще стане сподвижник на Пероз…

Още същата вечер Рукар написа писмо до Пероз, съобщаваше му за пророческият си сън, за това как го е разказал на магите, но те са го укрили. Рукар чистосърдечно си признаваше, че тази постъпка на жреците е една от причините да прегърне учението зарадуштакан на учителя Маздак. След това написа, че призори ще се хвърли в морето, за да вземе бисера за своя шахиншах. В края на писмото той молеше Пероз, ако се случи нещо с него и бъде убит от злата риба, да се погрижи за сина му Сеос…
При първи петли Рукар събудил сина си, разказал му всичко и го заклел да бъде верен на царя. Сеос придружил баща си до брега с уплах. Той видял с очите си как той смело се гмурнал във водата, грабнал бисера и го метнал на брега. Последното, което чул Сеос бил звучният и щастлив смях на татко си. В следващият миг рибата-чудовище бясно се нахвърлила и промушила с щита си крехкото тяло на Рукар. После отплувала навътре.

Сеос прибрал бисера, качил се на лодката и издърпал умиращото тяло от морето. В този миг той осъзнал колко много го е обичал баща му и се заклел да стане като него последовател на маздакизма и да бъде верен до гроб на шахиншаха.

Персийският цар Пероз получил писмото на Рукар и бил разтърсен от прочетеното, той се метнал на коня и с гвардията си пристигнал в Горго, за да присъства в храма на огъня на опелото на Рукар. После придружил трупа до хълма на птиците. Тук Сеос отворил шепите си и шахиншаха видял голям бисер, какъвто не бил срещал досега.     Шахиншахът го посипал със сол и издал указ този бисер да бъде обеца на ухото на всеки един от сасанидските владетели оттук насетне…

Пероз взел Сеос в столицата Ктезифон и момчето станало приятел с един от синовете на шахиншаха, чието име било Кавад.

Такава е част от съдбата на прословутият бисер-обеца на Пероз, за който през VІ в. любопитно разказва историкът от Палестинска Кесария Прокопий…
Прокопий Кесарийски, който се издигнал до секретар на византийският генерал Велизарий, разказва, че съдбата на бисера била трагична.
 
През 484 г. хунският цар победил Пероз, присвоил  бисера и тия варвари превзели Персия, пише Прокопий.

Сирийският летописец Йешу Стилит, който към 517 г. издал своя летопис, твърди, че хунският цар още след победата се омъжил за дъщерята на Пероз. И че тези хуни били същите, които през 395 г.  опустошили Сирия.

Те дойдоха от северо-западният край на Персия, който свършва при прохода Дербенд в Кавказ, отбелязал в началото на VІ в. гръцкия историк Захарий Митиленски. И допълнил, че преди това взимали данъци от ромеите.

Това бяха господарите на гурите (сарагурите), посочил още към 477 г. историкът Приск Панийски и допълнил, че те нападнали Персия за първи път още през 469 г.
Арменският летописец Елише пък е оставил странно сведение, според което хон Херан, след като станал цар на Баласакан, нападнал Персия и превзел всичко до границите й с гърците.

От 484 г. до 488 г. Персия се управлява от Балас.
Това е прозвището на хунският цар Ирник, създателят на Велика България.
 
През 527 г. хунският цар Балас, както пише историкът Йоан Малала, вече бил починал и съпругата му Воа, чиято име при Прокопий е Аспеведа, сама управлявала 100 000 хуни на север от Кавказ, както уточнява хрониката на Теофан.


През 488 г. Балас и Воа се върнали във Велика България, а трона на Персия и царската обеца били предадени тържествено на Кавад, син на Пероз, брат на Воа и истински сасанид...

Веднага след 488 г. висшият жречески трибунал на магите в Персия се събрал на таен съвет и решил, че трябва да бъде  фалшифицирана свещенната царствената книга, за да се укрие позора, че 4 години държавата е управлявана от цар, който не произхожда от Сасанидската династия.

За тях не било достатъчно, че хунският цар е бил съпруг през това време (484-488) на дъщерята на Пероз, т.е. Воа, която е от династията на Сасанидите ...

Магите излъгали в персийският царственик, че Балас е брат на Пероз и така вменили трети, несъществуващ син на Йезигерд.

Те ненавиждали Балас и в царственика написали, че той искал да построи обществена баня в столицата и затова бил ослепен от самите маги.

Така не само, че подменили истината, но и искали да заблудят потомството, че трона на Персия без прекъсване е бил винаги в ръцете на членове от Сасанидския род.
Жреците се надявали, че хората след време ще забравят, че Йезигерд всъщност е имал само двама сина – Хормизд и Пероз, както изрично пише през ІХ в. арабоезичният историк от персийски произход ат -Табари…
 

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (2)

Следете за нови коментари с RSS
0
...
Написа читател
на 09 март 2011
Оцени коментара:
като натисна І част, излиза втора част, като натисна ІІ част, излиза първа...
Станимир Каравеликов - Администратор
Забележка!
Написа Станимир Каравеликов - Администратор
на 08 юли 2014
Оцени коментара:
Моля, когато се коментира с мнение спрямо автор, да се посочва реалното име на коментатора. И най-важното - обидни епитети са абсолютно забранени!

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy
nike tn pas cher nike tn pas cher nike tn pas cher nike tn pas cher air max pas cher air max pas cher stone island outlet stone island outlet stone island outlet stone island outlet stone island outlet stone island outlet barbour paris barbour paris barbour paris barbour paris barbour paris piumini peuterey outlet piumini peuterey outlet piumini peuterey outlet piumini peuterey outlet piumini peuterey outlet canada goose pas cher canada goose pas cher canada goose pas cher canada goose pas cher canada goose pas cher canada goose pas cher woolrich outlet online woolrich outlet online woolrich outlet online woolrich outlet online woolrich outlet online woolrich outlet online Fjllraven Kanken backpack Fjllraven Kanken backpack Fjllraven Kanken backpack Fjllraven Kanken backpack Fjllraven Kanken backpack Fjllraven Kanken backpack woolrich outlet online piumini woolrich outlet moncler outlet online moncler outlet piumini moncler outlet moncler outlet online peuterey outlet online peuterey outlet cheap oil paintings pop canvas art