Сведения за траки и кимерийци преди Троянската война.
Написано от Кирил Милчев 29 Декември 2011
(10 Гласа)
На картата, която давам, се вижда южно-черноморският град Хераклея (Heraclea Pontica), който се намира във Витиния (Bithynium).
Голямата карта можете да видите тук
В този град е съществувала стара местна историческа школа, следи от която са били съхранени в поемата „Аргонавтика” на Аполоний Родоски (ІІІ в. пр.н.е.) и във съчинението от ІІ в. на Ариан „Витиниака”. Точно последният е дал сведението за нимфата Траке, която била „майка на Трер” (епонима на тракийският народ „трери”). Откъсът е съхранен при Стефан Византийски: „Трери, народ. От Триер, син на Омбриарей и Траке, както казва Ариан във „Витиниака” (Steph. Byz., FGrHist 156 F 27).
Древната хераклейска историческа школа е проучена от Stanley Mayer Burstein (Outpost of Hellenism: the emergence of Heraclea on the Black Sea, University of California Pr., 1976, p.p. 1 -14), който обръща внимание (на с. 6-11), че там има данни за събития преди Троянската война, според които местен народ били кимерийците, които именно траките-трери изгонили от Витиния.
Времето на това събитие е преди Троянската война.
Древните хераклейски логографи са съхранили спомена, че Кимерий имал син Мариандин и той дал името си на мариандините. Царят на мариандините Приол бил син на Татий, внук на Мариандин и правнук на Кимерий.
Ако вземем предвид, че според „Аргонавтика” на Аполоний Родоски, Приол е бил съвременник на аргонавтите, става ясно, че „преименуването” на древните кимерийци на мариандини, е станало поне две поколения преди похода на аргонавтите, в който участва и Орфей, т.е. преди Троянската война, тъй като този поход се датира преди тази война...
Дали тази генеалогия на Кимерий е „книжна”?
Ако вземем предвид, че кимерийското нахлуване в Сарди и убийството на лидийския цар Гиг, е добре датирано, на основата на асирийските клинописи, и е през 644 г., то очевидно и атаката на същите кимерийци над йонийските градове, е поне няколко десетки години по-късно. Тогава възниква въпросът откъде са сведенията на Омир в „Одисея” за кимерийците, които той обозначава като „народ”, след като произведението му е доста преди 644 г.?
В науката е възприето, че първата среща на гърци-йонийци с кимерийци, е именно след 644 г., но очевидно Омир има някакви, макар и смутни, сведения за тях, от по-рано.
При Страбон пък от 1 в., има отъждествяване на траките-трери с кимерийците, но ако се проследят внимателно данните, съхранени от древната хераклейска историческа традиция, става ясно, че отъждествяването от Страбон на трерите с кимерийците, е изкуствено.
При Евстатий е съхранен откъс от „Витиниака” на Ариан, а както казахме Ариан ползва данни от хераклейската стара традиция. В този откъс (Eustath. FGrHist 156 F 76) е казано, че кимерийците имали „обичай да ядат трева” и те загинали от някаква отровна трева „аконит”. Същевременно, именно на нимфата Траке, са приписвани чародейства. Ако употребата на трева, при кимерийците, се свърже с Омуртаговият договор за мир, става ясно, че ролята на тревата при сключване на мир, е отколешна и се среща още при нашите предци кимерийците.
Образът на „тревата-отровителка”, при която били загинали кимерийците, според Ариан, е очевидно отзвук от нападението на траките над кимерийците и сключването на примирие. Кимерийците обаче не изчезнали, а те при Титий станали още „по-многобройни и придобили голямо благоденствие”. Това сведение е съхранено при хераклейския историк Домиций Калистрат (в схолите към Аполоний Родоски, FGrHist 430 F 1=433 F 2): „Местният герой Титий, за когото едни разказват, че е син на Зевс, а други – най-големият от децата на Мариандин, син на Кимерий, при когото народа стана по-многоброен и придоби голямо благоденствие.”
Този патроним Кимерий, не може да бъде сбъркан с етнонимът „кимериец”, защото схолите към Аполоний Родоски са съхранили името му още два пъти: „а други казват, че мариандините носят името си от Мариандин, син на Кимерий” и още „Казват, че Мариандин е син на Финей, Фрикс или Кимерий”.
Така става ясно, че народа мариандини е същият, известен по-късно като кимерийци.
Групирането на сведенията дава следната картина: кимерийците са заселват в далечното минало преди Троянската война във Витиния, където тракийците, които идват по-късно, ги изселват. Така трерите, чиято майка Траке дава името на тракийците, се заселват точно на кимерийски и мариандински поселища, което е дало основание на Страбон да смята през 1 в., че трерите са кимерийци.
Асколд Иванчик обръща внимание, че „разказът за борбата на тракийци с кимерийци за Витиния е възможно да бъде съпоставен с борбата на мизийци и мириандини, в която последните претърпели поражение, а техният цар Приол бил убит” (Apoll. Rhod. 2, 780; Nicandr. Alexiph. 12).
С други думи, проучването на миналото на нашите предци кимерийците показва , че те са народ не само по-древен от траките, но и известен с патронима си Кимерий още преди Троянската война. При това кимерийците не забравят древните си поселища и през 7 в. пр.н.е. се връщат във Витиния и превземат тези територии от лидийци и йонийци.
Нашите учени все още оставят без внимание въпросът, че именно кимерийците са предци на хуните (Прокопий Кесарийски), а сведенията за „мардуани” във волжко-българският средновековен летопис „Барадж тарих” отново показва, че именно кимерийците са били предци на българите. Това е казано и от Никифор Григора през 14 в. и неслучайно през 19 в. гениалният български революционер и книжовник Г.С.Раковски, на основата на летопис от Атон, твърди, че българите произхождат от „гимери и кимери”.
Честита Новата 2012 Година
Автор: Кирил Милчев
Коментари (11)
Следете за нови коментари с RSS
Омуртаг
на 24 януари 2012
-
- +2
-
-
...
на 26 януари 2012
-
- +0
-
-
Разбира се, че не е алтайски...Кимерийски е...
на 26 януари 2012
-
- +1
-
-
Раковски. Българска старина, изд. Букурещ, 1865 г.
на 26 януари 2012
-
- +2
-
-
Но относно произходът на българите, Паисий премълчава някои сведения, които няма как да не е знаел. И които излизат на бял свят също от Атон, но в по-късен период.
Самият Паисий намеква, че е чел различни материали за произхода на българите, но очевидно някои от тях са влизали в противоречие с основните му извори, особено с книгата от 1601 г. на Мавро Орбини, където българската история е представена като част от славянската. Самият Паисий именува своя труд „История славяно-българская”.
Не е вероятно Паисий, който започва своя исторически разказ от времето на византийският император Валент, убит през 378 г., да не е изпитвал влечение да даде генеалогия на българите.
Библейските генеалогии в средновековната историческа литература не изключват, а даже напротив, се явяват предпоставка за древни исторически реминисценции относно това как се е възприемал един етнос и кои са предците му.
В първата половина на ХІХ в. пазарджишкият възрожденец и книгопродавец Хаджи Найден Йоанович открива в Атон кратка хроника, от която става ясно, че българите произхождат от гамирите (кимерийците). Текста е на анонимен атонски монах.
Йоанович дава този „ръкопис” през 1856 г. в Белград на Раковски, който го публикува през 1865 г. в книгата си „Българска старина”, издадена в Букурещ.
Иречек (пише книга по българската история през 1876 г.) нарича историческите проучвания на Раковски „фантазии” и след 1878 г. (и до днес) в новоосвободена България историческите книги на Раковски не са преиздавани в автентичен вид.
Шишманов и Арнаудов налагат „мнението” на Иречек за „историка Раковски” в българската историческа наука и във фолклористиката, като дори съдействат за оформянето и на негативна оценка за двата тома фолклор „Веда словенах” (изд. от сръбския българофил Веркович) като фалшификат.
Арнаудов клейми даже Кузман Шапкарев и Димитър Маринов, че издават фолклорни материали, в които се пее и разказва за българското минало преди ХІV в.
Според позивистичната теория на Шишманов и Арнаудов, българите нямат хронологични, легендарни и фолклорни спомени преди Турското робство, но все пак тези корифеи не посягат върху сборника на братя Миладинови, където се пее за Крали Марко.
Да се върнем на Паисий!
Той не може да не е знаел атонската версия за произхода на българите от кимерийците, но очевидно – както посочихме – тя не се е връзвала с концепсията на Мавро Орбини, че българите са славяни.
Легендата за произхода на българите от кимерийците е съхранена в редица извори, с които Паисий очевидно е бил запознат, но той няма за цел да доказва, че българите имат древна история дори преди Александър Македонски. Именно последното четем в „текста”, намерен в Атон от Хаджи Найден и издаден от Раковски. Забележително е, че последният оттук насетне не се отказва от историческата си доктрина, че българите имат древно минало преди гърците и дори започва да търси глотогенетично техният „самскрит” език, сравнявайки го с модерните във втората половина на ХІХ в. западни проучвания по санскрит.
Ръкописът, намерен в Атон и издаден през 1865 г. от Раковски има надслов „История вкратце о Болгаро – Словенском народе”.
Още тук прави впечатление, че анонимният атонски монах има за цел да полемизира с Паисий, поставяйки българите преди славяните.
За разлика от „История славянобългарска” (1762 г.) на хилендарският монах Паисий, авторът на „вкратце” се опитва да даде исторически, а не библейски произход на българите.
Паисий, който сам съобщава, че е „чел различни ръкописи и печатни истории” за „откъде са произлезли” българите, все пак решава да използва библейска генеалогия.
Историческото време при Паисий, както посочихме, е въведено от царстването на „Уалент” (византийският император Валент, който е убит край Адрианопол през 378 г.).
Към 493 година, според хрониката на Марцелин Комес, Византия е нападната и пълководецът Юлиан загинал промушен в Тракия. Паисий разказва за това нападение, посочвайки случването му през 495 година, като е убеден, че то е под ръководството на „българският княз Драгич”(името на този княз е може би славянска версия на името на Денгиз, вторият син на Атила, убит през 469 г.; споменаването му от Паисий през 495 г. е анахронизъм, но и маркер, че е знаел за Денгиз/Драгич).
През същата 495 година, авторът пък на ръкописът „вкратце”, разказва за битка при „река Зуртою”. Тази битка обаче, според Марцелин е друга, тя е от 499 година и действително се случва около „р. Зурта” или "Цурта"...
И така, ръкописът „вкратце” не повтаря Паисий.
Марцелин съобщава за две битки: към 493 година и от 499 година, а Паисий само за първата битка, като я отнася през 495 година.
Авторът на ръкописът „вкратце” пък съобщава само втората битка (от 499 година при р. Цурта), но я отнася, подобно Паисий, също в 495 година.
Имайки предвид това, можем основателно да заключим, че анонимният автор на „вкратце” със сигурност е живял заедно или след Паисий, познавал е неговата история и всъщност...се опитва да я редактира.
В този смисъл, на мястото на библейският произход на българите в текста на Паисий, той противопоставя някакъв опит за исторически произход и редактира версията на Паисий с тезата, че те имат „кимерийски” произход.
Най-старите данни, които дава анонимният възрожденски хронист за „гимери и кимери”, е че те са „изидоша первое от овиа страны, и еште пред Алезандром Македонскимъ”.
Въпросът за това, че българите имат старина и историческо минало е основен за Паисий, но той спори с онези атонски монаси, които имат славянски произход и именно на тях доказва, че сме най-древен народ от славянските.
Паисий премълчава за кимерийският произход, за който очевидно е знаел. Той няма за цел да доказва на гърците, че нашата история е по-древна от тяхната, което през втората половина на ХІХ в. е основният исторически патос на Раковски.
Източниците на Паисий не са му давали възможност да надрасне славянският произход на българите и това е причината той да премълчи за кимерийският произход на българите, една теза, с която явно е бил запознат. Тя обаче не остава скрита и анонимен атонски монах я възкресява, като изводите му намират приемственост не само при Раковски, но и при други възрожденски автори, като автора на Зографската история, стр. 1.
Объркана работа.
на 24 юли 2012
-
- +0
-
-
Нестор, данните са взети от ето тази книга:
на 26 юли 2012
-
- +1
-
-
Днес в Банско започват чествания на годишнини свързани с Паисйий
на 02 ноември 2012
-
- +1
-
-
...
на 10 декември 2012
-
- +1
-
-
ХА! ХА! ХА! Невежеството на тия двамата не е аргумент.
Например - хора се играят в Месопотамия още от неолеита - та до ден днешен, че и ритъмът е нашенски.
Винаги съм смятал, че посегателсъвата върху Веда Словена и върху древноста на фолклора ни запраща и пишманов и арнаутов на боклука на историята. Тия индивиди са направили повече поразии отколкото да са допринесли з долавяне на старата българска традиция.
© 2009-2013
Муртаг
на 12 януари 2012