gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Когато се той [българският народ] освободи от гръцкото духовенство и от турското иго, то ще бъде свободен политически; а когато се освободи от своята простота и незнание, от своите стари суеверия и допотопни нрави, то той ще бъде свободен и духовно. "
Любен каравелов

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Казанлъшката гробница

Тракийски храмове

(30 Гласа)

Как е била открита гробницата и каква е нейната съдба днес

Стенописи от Казанлъшката гробницаКазанлъшката гробница е открита случайно на 19 април 1944 година под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на иначе природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 m, с диаметър на основата 40 m. Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. През 1946 г. гробницата е била вградена в специална защитна постройка, която през 1960 г. е преустроена. През 1961 г. е снабдена с климатична система, която да осигури необходимите условия за съхранение на стенописите. През 1966 г. ЮНЕСКО организира международна комисия с цел извършването на цялостна проверка на състоянието на стенописите. През 1979 г. е включена в Списъка на световното насредство на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.


С цел съхраняване на стенописите достъпът до оригиналната Казанлъшка гробница е строго ограничен. Достъпна за туристически посещения е изградената в близост гробница-копие. Тя е по проект на архитект Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите, са професор Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков. Намира се в непосредствена близост до оригиналната гробница, в красив парк близо до центъра на Казанлък.

Работно време
Всеки ден от 9:00 - 17:30
Телефон: 0431 / 6 47 50

Има промяна на работното време на копие "Казанлъшка гробница":

от 21.10.2013 г. до 30.04.2014 г. всеки ден от 09:00 до 17:00ч., без почивен ден.

Входни такси
Във връзка с писмо №33-00-40/13.02.2013 г.  на Министерството на културата и заповед №354/25.02.2013 година на Кмета на Община Казанлък, предвид незадоволителното състояние на недвижимата културна ценност и на стенописите се преустановява допускането на туристи, в оригинала на "Казанлъшката гробница". 

 
Входните такси в копие "Казанлъшка гробница" са както следва:
- за ученици и студенти: 1лв.
- за възрастни: 3лв.
- заснемане с фотоапарат: 5лв.
- заснемане с видеокамера: 15лв.
 

Местоположение
Географски координати: 42°37′ с. ш. 25°23′ и. д. / 42.616667° с. ш. 25.393333° и. д.
И оригиналната тракийска гробница, и нейното копие се намират в северната част на град Казанлък, в парка Тюлбето.

Строеж на Казанлъшката гробница

Схема на Казанлъшката гробницаТракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница. Подобни куполни гробници са открити в Тракия, Южна Русия и Мала Азия. Корпусът се състои от гробна камера с кошеровидно-камбановиден купол и коридор към нея. Гробницата е покрита от каменна риза, от която пред входа на дромоса се отделят два успоредни зида, които оформят правоъгълно преддверие с дължина 2,60 м и ширина 1,84 метра. Гробницата е изградена от тухли, които в дромоса имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са трапецовидни. Последните са служили за изграждането на помещения с кръгъл план. Тухлите в гробницата са свързани с хоросан, съставен от вар  и пясък.

Датировка

Гробницата е датирана от края на IV в. пр. Хр. - началото на III в. пр. Хр.е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис.

Стенописи*

Световната си известност Казанлъшката гробница дължи на уникалните стенописи в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи на антична живопис от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса* и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 m2. Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд положен в нея. Разбира се, стенописите в копието само бледо отразяват това, което е нарисувано в оригиналната гробница. Нашият екскурзовод каза, че тъй като днес не знаем състава на боите, с които са рисували траките, то ние не можем да реставрираме с абсолютна точност оригиналната гробница и това е една от причините гробницата да е само консервирана, но не и реставрирана към днешна дата. И наистина, ако сравним оригиналната рисунка на жената от Оструша, стенописът няма нищо общо с копие, направено от съвременен художник. И макар че ние не влязохме в оригиналната Казанлъшка гробница, сигурна съм, че има разлика не само в цветовете, но и маниера на рисунъка, ако съдим по стенописите в копието и снимките на оригиналните стенописи, с които се запознахме.

През 2008 г. доц. Константин Бошнаков разчита надпис на самия купол на гробницата, направен над фигурите на двама владетели и в полето на трите колесници. Историкът се усъмнил и поискал разрешение да влезе в гробницата и да направи снимки, които потвърдили наличието на силно избледнели букви. Последвали изследвания с инфрачервени и ултравиолетови лъчи и накрая “се проявил” целият надпис - "Кодзимасис изографиса" и под него "Ройгос син на Севт". Надписите и фреските са направени в средата на трети век преди Христа.

Художникът Кодзамакис е бил известен в античната история. В Казанлъшката гробница той е използвал  4 основни цвята: черен, червен, жълт и бял. Използвани са две техники: мокро фреско при декоративната и фигуралната живопис и темпера при оцветяването на пода и стените. В украсата е използвана енкаустична техника, при която мазилката добива лъскав, почти огледален блясък.

Стенната декорация прилича на лицевата стена на богата постройка, облицована с мраморни плочи и завършваща с архитектурни детайли. В преддверието стените са измазани с глина. На фриза върху източната стена на дромоса са изобразени пеши и конни воини. Сцената възпроизвежда сблъсък между две неприятелски войски. Централно място заемат двама воини, изправени един срещу друг. В ръцете си и двамата държат по един крив нож и по две дълги копия. Около тях са представени други пеши и конни войни.

В центъра на фриза върху западната стена е представена картина, сходна на тази във фриза на източната стена. Тук обаче единият воин е коленичил с левия си крак пред другия. Според Иван Венедиков в дромоса е изобразено историческо събитие, свързано с живота на погребания в гробницата владетел, а според Иван Маразов това е митична сцена, представяща воинското достойнство на погребания.

В куполното помещение (същинската гробна камера) на Казанлъшката гробница се набюдава широк фриз с фигурална живопис, в който е разгърната обширна многофигурна композиция изобразяваща „Погребално угощение“. В центъра на главния фриз в купола, срещу ниския правоъгълен вход, са изобразени фигури на мъж и жена, съпружеска двойка седнали край масичка с храна, а около тях прислужници, носещи дарове.

Около главните две фигури са изобразени още много жени и мъже. Някои от тях са прислужници, ратаи, коняри, музиканти. Значително по-високата фигура с поднос, в който се забелязват нарове, вероятно е Богиня-майка (от типа на Деметра), посрещаща починалите в подземното царство. Много реалистично е изобразена сцена на погребално угощение с шествие. Според Людмила Живкова, сплетените ръце на съпрузите въплъщават идеята за прощаване и раздяла с мъртвия, а според Иван Маразов те са знак за брачен ритуал, свещен брак с богинята-дъщеря (от типа на Персефона) в отвъдното. С изключително майсторство са представени колесничар, колесница и коне, като част от погребалното/сватбено шествие. В шествието участват още музиканти, свирещи на тръби. Представени са и два богато оседлани коня, вероятно собственост на покойниците, и още четири пищно украсени коня. Най-горната част на купола, над корниза, е разчленена на три полета. Във всяко едно поле е представена по една вихрено препускаща конница.

Трябва да се отбележи, че от малкото оцелели фрески от времето на траките, ние забелязваме забележителен начин на изобразяване на хора, животни и предмети. Образите са много живи, картините изглеждат сякаш имат обем. Подобен начин на изобразяване можем да кажем, че се завръща по нашите земи едва през Възраждането. Деликатността на рисунъка и вниманието, което траките са отделяли на всеки детайл си личи и в златните съкровища, достигнали до нас - особено в малките пластини и бижута, където някои елементи са различими едва след като ги погледнем под лупа.

Артефакти, открити в гробницата край Казанлък

В камерата на Казанлъшката гробница са открити останки от мъж и жена, а в коридора пред камерата - кости на кон. В могилния насип е имало керамични и обредни съдове, както и части от златни украшения. Поради това, че в гробната камера са намерени незначителен брой предмети се смята, че гробницата е била ограбена още в древността. Някои предмети (40 златни копченца, 3 глинени розетки) са пример за високо развито ювелирно изкуство у траките през тази епоха. При извършване на проучвания и снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със следи от жертвоприношение. В насипа е открита и изкусно изработена каничка от тънък сребърен лист. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от фино гравирани лаврови листа.

След пресяване на големия слой прах, натрупал се по пода на гробницата, са били открити няколко малки, кръгли, сухо позлатени мъниста от глина; част от желязна юзда; железен връх на копие; силно ръждясал и раздробен на късове крив железен нож; три малки осмолистни розетки от глина, боядисани в бяло с оцветени в небесносиньо тичинки на цветчета; глинена розетка с двадесет и осем листенца, лицевата страна на която е сухо позлатена; малка златна халка; сто и четиресет дребни полусферични златни „копченца“, от вдлъбнатата страна, на които е прикрепена малка златна спирална халкичка; тесни златни, спирално усукани лентички.

„Копченцата“ и лентичките вероятно са били пришити към някаква тъкан. Предполага се, че те са били на облеклото на покойниците, а розетките – от диадемата на тракийката.

Други туристически обекти в района на Казанлък

Много туристи посещават града на розите през май месец, когато е Празникът на розата. Но дори и да отидете по друго време на годината, ще имате възможност да посетите много туристически забележителности, които сме сигурни, че ще ви харесат. Сред тях са:

Исторически музей Казанлък - музеят е малък, но в него се пазят едни от най-интересните предмети с тракийски произход. Посетете го, няма да останете разочаровани! Музеят споделя входа си с картинна галерия. Вход - 4лв за възрастни.

Долината на Тракийските Царе и в частност гробниците Голяма косматка, Оструша, Шушманец, Арсеналка, Светицата.Ключове за всички гробници и екскурзовод се вземат от Голяма косматка. Входът за всяка гробница е 3лв за възрастни. Беседа на български език - 5лв, беседа на чужд език - 15лв. , такса за снимане - 5лв.

Хисаря - задължително посетете Историческия музей и вижте разкопките в центъра на града. Ако сте изморени след дълъг път, отбийте се да си налеете хисарска минерална вода, известна с лечебните си свойства.

Тракийските гробници до Старосел

Жаба могила близо до Стрелча

Могила Оструша, Долина на тракийските царе

Могила Голяма Арсеналка, Долина на тракийските царе

Могила Грифоните, Долина на Тракийските царе

Мъглижки манастир

Мъглижката гробница

Мегалитът край Бузовград

Шипченския манастир или Руската църква със златните кубета - ако се приближавате към Казънлък от запад - няма как да я пропуснете.

Монументът на връх Шипка


*Забележка: На снимките в тази статия виждате интериора на гробницата-копие. Оригиналната гробница заснехме само отвън. Снимките са обработени с цел да се забележат повече детайли.


Текст: Деси Неделчева
Снимки: Станимир Каравеликов


Източници на информация:
lookshy.dk/forum.bg/index.php?action=printpage;topic=332.0
bg.wikipedia.org/wiki/Казанлъшка_гробница

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (4)

Следете за нови коментари с RSS
0
...
Написа gloriq
на 12 март 2012
Оцени коментара:
mnogo hubavo e opisano vsi4ko s podrobnosti daje e po hubavo ot tova v u4ebnika po istoriqsmilies/smiley.gifsmilies/smiley.gifsmilies/smiley.gifsmilies/smiley.gif
0
интересно и полезно
Написа ирина
на 18 април 2013
Оцени коментара:
Здравейте,
Гробниците на траките са наистина доста интересни, затова ви препоръчвам www.ana-tolia.com, много интересин неща научих!!
0
Антична куполна сграда-Поморие
Написа Стоил Йовчев Колев
на 27 април 2013
Оцени коментара:
Мисля че това може да ви хареса!?-http://www.youtube.com/watch?v=ScCMX7N44OA
Станимир Каравеликов - Администратор
Благодарим Ви
Написа Станимир Каравеликов - Администратор
на 07 май 2013
Оцени коментара:
Клипчето е много интересно. Радвам се, че има и подобни визуализации на нашето културно наследство.
Поздрави!

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy