gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Играем с живота на 7 милиона българи - трябва зряло да се постъпва. "
Васил Левски

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Речник на историческите термини

Внимание, ще се отвори в нов прозорец. ПДФПечатЕ-мейл

Тематични речници

(12 Гласа)

Речник на термини от историята, археологията, изкуството и история на изкуствотоРечник на термини от историята, археологията, изкуството, история на изкуството.

 

 

Бързи връзки в речника:: А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ь Ю Я

A

Авари – номадско племе, преселило се от Средна Азия в Европа и формирало в земите на днешна Унгария Аварския хаганат (VI-IX в.)
автохтони - Коренни жители на определена географсka територия
агора- Централният площад в древногръцки град
ажур - Декоративна украса, чийто фон прозира, от френски език – „на дупчици"
алабастър - Дребнозърнест минерал, бял, розов, бледо жълт, понякога почти прозрачен, от който се изработват художествени предмети.
алмандин - Минерал, вид гранат с бистър червен до червеновиолетов цвят. Името идва от град Алабанда в Мала Азия, прочут ювелирен център в античността.
амвон - Обикновено се намира пред олтара в православната църква. Представлява площадка по-висока с няколко стъпала от нивото на пода, откъдето се държат проповеди или се чете Библията.
амулет - Предмет, за който се вярва, че защитава от зли сили. Изработва се в най-различна форма от метал, кост, дърво, камък, кожа, плат; други наименования – анатропей, пазител, тьос, муска, талисман.
амуниция, конска - Предмети за обяздване и насочване на коня при движение; за езда -оглавник с юзда, седло, свързано с нагръдки, подкоремни и подопашни ремъци, стремена; за впряг - без седлото и подкоремния ремък; друго наименование - сбруя.
амфитеатър- В античността обществена сграда с овална или кръгла форма и стъпаловидно наредени седалки около арена за публични зрелища - състезания, игри, представления;
амфора- Съд с удължено тяло и две високи дръжки; служи за съхраняване и транспортиране на вино, зехтин, солена риба.
ангоба -Тънък пласт, нанесен чрез поливане с разредена глина, върху изсушено керамично изделие преди изпичането.
античност -Общо понятие за обозначаване историята и културата на Древна Гърция и Древен Рим.
антропоморфен -Човекоподобен, с човешки черти
апликация - Украса на предмет от една материя с части, изработени от друга материя (метал върху кожа, кожа върху плат); от латински апликацио -прибавям.
Аполон - Най-разпространеното божество в античността. Красив, млад бог на светлината, поезията и музиката, на предсказанията, на лечението, на земеделието, животновъдството и покровител на всяка дейност на открито.
апсида - Полукръгло или многостенно пространство, издадено навън, по фронта на стена на сграда, отвътре -със свод, отвън - с полукупол; олтарът в църквите се разполага именно в апсидата.
арабеска - Орнаментален мотив в архитектурата и декоративните изкуства от преплетени геометрични фигури и стилизирани листа и стъбла, чийто фон има същите отчертания; украсата с арабески е възникнала и се развила в културата на арабските халифати през V-X в.
Арес - Древногръцки бог на войната.
Артемида - Древногръцка богиня на лова, покровителка на животните, почитана и от траките чрез култа към Великата богиня-майка; римско наименование - Диана.
архаичен период (архаика) - Периодът от VIII go VI в. пр.Хр. В историята на Древна Гърция, когато се създават полисите (градове дър-жави), които основават колонии по Средиземноморското и Черноморското крайбрежие.
археологическа култура - Останките от бита на човешките общности, запазени в земята; археологическата култура представя само малка част от културата на някогашните общества.
археологическо находище - мястото, където се откриват останки от човешко обитание.
архитрав - Носеща греда, която лежи върху колони или стени.
архонт - Върховен управител на полис (град-държава); варварските вождове са наричани от гърците архонти, дори българските ханове са означавани във византийските документи с тази титла.
Асклепий - Древногръцкият бог на здравето, лечител, пръв между здравеносните божества; римско наименование - Ескулап.
аскос - Вид древногръцки керамичен съд с една дръжка.
Атина - Древногръцка богиня на знанието, мъдростта, изкуствата, занаятите, войната и победата; римско наименование - Минерва.
атрий (атриум) - Вътрешен двор в римския дом, обиколен от помещения, с колонада и с басейн в център; с атрий, в чийто център има кладенец, са снабдени някои от големите средновековни базилики
ахат - Полускъпоценен камък с разноцветни слоеве.
аязмо - Свещен извор, свързан с религиозен култ, чиято вода се смята за лековита.

Б

базилика - Обществена представителна сграда, разделена от редици колони на 3-5-7-9 надлъжни части, наречени кораби; на гръцки език базилика означава царска сграда.
баптистерий - Кръщелня, помещение в църквата или пристройка към нея (откъм юг), където са извършва ри туалът свето кръщение.
бастарни - Келтско-германски племена, които към началото на II в.пр.Хр достигат делтата на река Дунав. по-късно се заселват и в Тракия.
бастион - Издадено по фронта или в ъглите на крепостната стена съоръжение, подобно на кула.
Бендида - Едно от имената на Великата богиня-майка при траките, свързва са с идеята за плодородието. Едно от изображенията й е като ловджийка с лък в ръка, яхнала елен или сърна. Култът към Бендида се разпространява в Мала Азия. Приет е за държавен в Атина,а в Пирея се организирали празници Бендидии.
бига - Двуколесна кола, теглена от два коня.
бисер - вж. перла
бордюри - Ивица, кант, шарка по краищата на предмет.
Брауро - Едно от имената на Великата богиня-майка при траките. Името вероятно е свързано с областта Браурон В Източна Атика, където гръцкият превод на името й е Артемида Браурония. През VI в. пр. Хр. на Акропола в Атина а издигнат неин храм.
бронзова епоха - Праисторически период, обхваща времето от енеолита (новокаменната епоха) до халщата (желязната епоха) - около 3200-1300 г.пр.Хр.; време, когато е открит и използван бронзът (сплав от мед и калай) за изработване на оръжия и оръдия на труда.
Българско средновековие - Периодът от 681 до 1396 г. в българската история.

В

вакханка - Спътничка на бог Бакхус.
вал - Землено укрепление от насипана пръст, с ров пред него.
варвари - Общо наименование за всички чужденци, употребявано от древните гърци и римляни; от гръцкото барбарой - хора, които говорят неразбрано; през европейския Ренесанс се използва като означение за нецивилизоВани хора, склонни да рушат.
Великото преселение на народите - Масово разселение на племена от изток на запад; започва с хунското нашествие през втората половина на IV в., след което в Европа нахлуват готи, вандали, авари, славяни, българи, хазари; смята се, че след разселението на българите през втората половина на VII в , Великото преселение завършва. Но всъщност след това от Азия нахлуват унгарци, печенеги, узи, кумани, татари, монголи. Тези масови преселвания приключват с нашествието на османските турци и формирането на Османската империя през XV в.
викинги - Германски племена, населяващи през Ранното средновековие Скандинавския полуостров; през VIII-IX в. извършват набези по крайбрежието на Атлантическия океан, Средиземно море и в Източна Европа; други наименования -нормани, варяги.
вила рустика- Извънградска къща на заможен римски гражданин; едро земеделско стопанство на робовладелец в Римската империя.
Вила урбана - Градска къща на заможен римски гражданин.
Второ българско царство (Търновско царство) - Българската средновековна държава от освобождението й от византийско робство през 1186 г. до падането под турско робство през 1396 г.
Възлияние пред идол - Обредни действия в езическите религии с използване на течности (вода, вино, етерични масла) най-често пред изображение на божество

Г

герузия - Съвет на старейшините в древногръцкия град-държава (полис).
глазура - Глеч, тънко, стъкловидно покритие върху керамично изделие; стъклен прах, размит във вода, се нанася върху изпечените изделия, след което те се опалват втори път; цветните глазури (глечи) се получават чрез смесване на стъкления прах с метални окиси,
глеч - вж. глазура
горгона - Митично чудовище със змии вместо коси, винаги озъбено. Горгоните са три сестри, от които смъртна била само Медуза. Всеки, който погледнел горгона, се вкаменявал.
готи - Германски племена, известни с нападенията си срещу Римската империя; през IV в. в днешна Украйна образували държава, начело с крал Германарих, разгромена от хуните на Атила в 371 г.
готически стил -Художествен стил, възникнал през IX век в Нормандия (франция), през ХII-XIV в. се прилага в почти цяла Западна и Централна Европа. Отличава се с изключително застинали художествени форми. Най-големи постижения готиката има в архитектурата -високи сгради, остри „стрелчати" сводове и кули с фина каменна резба; за прозорците се използват витражи - композиции от многоцветни стъкла в оловни рамки.
гранат - 1. Скъпоценен камък с тъмночервен цвят; 2. Тъмночервен плод на субтропично дърво
графит - 1. Знак, текст, рисунка с тънко острие върху твърд материал - камък, кост, керамика, метал; 2. Минерал, сив до черен на цвят, използван в някои праисторически култури за украса на керамика
грифон - Митично животно с тяло на лъв и крила (лъвоглав грифон). разноводност е грифонът с глава на орел (орлоглав грифон), много популярен през средните векове.

Д

даки - Тракийско племе, родствено на гетите; населявали земите между Карпатите и Дунав.
Дакия - Територията между реките Тиса, Днестър и Дунав, и планината Карпати; в древността е обитавана от тракийските племена даки и гети.
далматика - Представителна царска дреха; дълга, обшита със сърма и бисери; един от знаците на властта (инсигния).
датиране - Определяне възрастта на архологически паметник.
Деметра - Древногръцка богиня на плодородието и земеделието; римско наименование - Церера.
денар - Сребърна римска монета; наименованието се запазва и за вид сребърни монети през средните векове
деспот - Титла във Византия за най-близки сродници на императора; възприета и в Двора на Второто българско царство. Известни деспоти са Алексий-Слав, Деян, Добротица. Идва от гръцкото деспотес - господар на дома; става нарицателно име за неограничена и жестока власт.
диадема - Накит за глава с вид на обръч; една от владетелските инсигнии; короните на западноевропейските владетели представляват диадеми; във Византия -главната инсигния на кесаря, втори по ранг след императора; старобългарско наименование - прочелник.

Джагфар Тарихи - според Wikipedia :

"„Джагфар тарихъ“ (на татарски: Җәгъфәр тарихы или Cäğfär Taríxı) — в превод "История на Джагфар", е спорен текст, претендиращ, че е компилация от ранни исторически материали за прабългарите, хазарите и други евразийски номади. Той говори за много личности и исторически събития, за които липсват свидетелства от други източници. Например, в него се споменават хазарските владетели от средата на 7 век Халга и Кабан, които липсват в ал-Табари, в Кембриджкия ръкопис и в Хазарската преписка или в някой друг запазен документ.

Макар някои учени да приемат автентичността на „Джагфар тарихъ“, преобладава мнението, че това е фалшификат от 19-20 век, съдържащ смесица от реални данни и измислици.Според защитниците му „Джагфар тарихъ“ е написан около 1680 г. в някогашното Казанско ханство по заповед на сеид Джагфар. Те смятат оригиналът за изгубен, като текстът е запазен само в руски превод, за който се твърди, че е направен от Ибрагим Нигматулин (1916-1941 г.). Той е публикуван за пръв път през 1993 г. без научен коментар.
Някои критици на „Джагфар тарихъ“ твърдят, че текстът е създаден от НКВД или по негово искане, за да се популяризира идеята, че волжките татари са древна, автохтонна етническа група, силно различаваща се от кримските татари и други групи, наричани татари.

От друга страна обаче звучи нелогично руското НКВД да създаде произведение в което се описва историята на волжките българи, които векове наред са били основен военен противник на русия. В „Джагфар тарихъ“ много подробно са описани и разграничени българите, славяните и тюрките, като славяните не играят основна роля както в хрониката, така и в създаването на Киевска Русия описано там. Всичко това е в ущърб на идеите на панславизма и едва ли би било толерирано от която и да е руска или съветска власт, които през годините унищожават хиляди книги и хроники от Волжка България написани на тюркски и арабски с арабска азбука."


династия - Владетелския род при наследствената монархия; династии в средновековна България -Дуло, Асеневци, Тертеровци, Шишмановци.
Дионис - Древногръцки бог на природата, на лозата, виното и веселието, придружаван от пируващи сатири и вакханки; култът към Дионис е пренесен в християнството с култа към Свети Трифон Зарезан.
долиум (питос) - Голям керамичен съд, който се заравя в земята и служи за съхранение на зърно.
донжон- Самостоятелна кула в средновековен замък, в която има жилища, стопански помещения, складове и водохранилище.
доспехи - Защитно облекло на средновековен воин; друго наименование - броня
дромос - Коридор в антична гробница; от гръцки език -път.

Е

едикт - Указ, постановление на върховната власт със сила на закон.
езичество - Религиозни вярвания извън установените световни религии християнство, ислям, будизъм, индуизъм и т.н; ранните християни наричат езичници всички нехристияни
екзагия - Монетен еквивалент (от метал или стъкло), по който се определя теглото на монетите в обръщение.
екседра - Полукръгла ниша в стена между две колони с място за сядане; стените на колонадни дворове може да са образувани от екседри.
електрон - Естествена сплав от злато и сребро с бял или леко жълтеникав цвят,често употребяван в античната бижутерия
елинистичен период (елинизъм) - Периодът след смъртта на Александър Велики през 323 г. пр. Хр. до завладяването на Египет от римляните през 30 г.пр. Хр. Елинистичната култура съчетава древногръцката култура с традициите на местните народи на територията на бившата империя на Александър Велики
емайл - Полупрозрачно покритие от стъкло, което се нанася върху метални изделия и се стопява
емплектон - Пълнеж с дребни камъни и късове тухли, споени с хоросан, между две зидани лица на стена.
енеолит - Преходен период от новокаменната към бронзовата епоха; употребяват се както каменни, така и медни оръдия на труда. V хил.пр.Хр. - начало на IV хил. пр. Хр.; други наименования - каменно-медна епоха, халколит. епиграфика - Наука, която изучава древните надписи върху камък, метал, керамика, дърво.
епископ - Висш сан в християнската църква.
епископия - 1. църковна административна единица, начело с епископ; 2. сграда - резиденция на епископа.
ергастерион (ергастерий) - Комплекс от занаятчийски ателиета в древността.
Ерос - Древногръцки бог на любовта.
Етрурия- Област в Северозападна Италия, населявана през I хил.пр.Хр. от племето етруски.

Ж


желязна епоха - Праисторическият период след бронзовата епоха, през който се развива металургията на желязото и употребата на железни оръдия на труда и оръжия (около 1300-500 г); друго наименование -халщат.

жертвоприношение - Обред, при който се отнема живота на хора или животни, за да се омилостиви божество и се измоли неговото благоволение.
жрец - Духовно лице, служител на култа в езическите религии.

З

Зевс - Върховният бог в древногръцкия пантеон, баща на боговете и хората, повелител на небето, мълниите и бурите, зейра - Тракийска дреха от груб вълнен плат, която представлява дълго наметало с качулка, на широки тъмни и светли напречни ивици (българско наименование: ямурлук).
Зеринтия - Едно от имената на Великата богиня-майка, изобразявана понякога с дреха със същото име, подобна на зейра (ямурлук), но предназначена само за жени. Зеринтия се споменава и като епитет на богинята Артемида.
зооморфен - Подобен, с фигура на животно.

И

идол - Човешка или животинска фигура (от дърво, камък, глина, кост, кожа, текстил, метал) с култово предназначение. Първите идоли се появяват през палеолита.
Изида - Древноегипетска богиня, сестра и съпруга на главния бог Озирис.
илири - Съседни на траките племена, населявали западната част на Балканския полуостров и Адриатическото крайбрежие.
индикт - Цикъл от 15 години, въведен през 312 в. от император Константин Велики в официалното летоброене.
инкрустация - Декорация чрез вграждане на късчета или фигурки от един материал (кост, мрамор, метал, стъкло, дърво и др.) в повърхността на предмет от друг материал.
инсигния - Знак на власт и достойнство - специална дреха и обувки, накити (корона, торква, огърлица, колан, пръстен), оръжие (сабя, меч, кинжал, копие), специални символи - торбичка C пръст (акакия) за земята и кълбо (сфера) за небесния свод. жезъл и др.
интронизация - Церемония (обред) при заемане на владетелски трон; главното в ритуала е връчването на инсигниите на владетеля; българско наименование -коронясване.
ипсилон - Буква от гръцката азбука, която в старогръцкото произношение отговаря на звука „Е", а в средногръцкото (средновековното) произношение - на звука „И".
Исбул - кавхан, Български велможа (боил), живял през IX в; висш сановник на хановете Маламир и Пресиян.
ичиргу боила - Българска титла в администрацията на Първото царство, равностойна или втора по значение след кавхана.

Й

йонийска колонада - Каменна украса на древногръцките сгради в йонийски стил, създаден в гръцките колонии в Мала Азия (Йония). Отличава се с изящни форми, богата декорация, стройни колони с надлъжни канелюри, капиталите са украсени с елементи със спираловидна форма (волути).

К

кабошон - Заоблен и полиран камък (скъпоценен или по-лускъпоценен) или стъкло, предназначен за монтиране в специално легло върху метална украса.
кавхан (капкан) - Българска титла в администрацията на Първото царство, втора по значение след владетелската.
каменно-медна епоха - енеолит, халколит.
кан (хан, кхан) - Титла на владетеля на българското ханство (по време на езическия период на Първото българско царство); в официалните надписи на гръцки език е изписана като „кана сюбиги".
кане боиле колобър - Буквално вероятно означава хански колобър; колобър е най-висшата жреческа степен в тюркската титулатура; българският колобър бил едновременно и висш офицер.
канабе - Римско селище, възникнало около военен лагер
канелюр - Гладък жлеб в метална или каменна пластика.
Каниц, Феликс (1829-1904) - Австрийски географ, археолог, етнограф. През 60-те и 70-те години на XIX в. пътешества из българските земи. Написва три тома „Дунавска България и Балкана", които освен информация съдържат добронамерени оценки за българите.
канон - Неписано правило в много области на човешката дейност, обикновено се спазва като закон.
кантарос
- Чаша с високо столче и две дръжки за пиене на вино в античността.
капител - Горната част на колона, разширена и пластично моделирана с украса.
кариатида - Статуя на млада жена в цял ръст за украса на сграда или като стълб за поддържане на тераса, еркер, покрив.
кастел - Малка римска крепост; през Средновековието означава замък.
катедрална църква - Главна църква на църковната административна единица (патриаршия, архиепископия, епископия).
квадрига - Двуколесна кола, теглена от четири коня.
келти - Индоевропейски племена, населявали територията на днешна Франция, Швейцария, Белгия, Южна Германия, Северна Испания, Британските острови, Северна Италия през втората половина на I хил.пр.Хр.; разселват се и в земите по средното течение на Дунав, дори в Тракия.
кенотаф - Символичен гроб на човек, починал далече от постоянното си обиталище, най-често - на загинали воини. При символичното погребение се спазват същите обреди като при действителното; от гръцки език -квнотафос, празен гроб.
кентавър - Митично същество, полукон, получовек.
керамика - Съдове и други изделия от глина, оформени ръчно или на грънчарско колело и след това изсушени или изпечени. Изработването на керамика се заражда през неолита. фрагментите от керамика са най-многочисленият археологически материал, използват се за датиране на културните пластове.
киатос - Древногръцки съд; чаша с една дръжка.
Кибела - Великата богиня-майка на боговете, почитана в Мала Азия; през V В. пр.Хр. култът прониква В Гърция и Тракия, а през III в.сл.Хр. са разпространява и в Римската империя.
киликс - Широка чаша за вино с две вертикални дръжки при устието.
класически период - Периодът от 490 г.пр.Хр. до 336 г.пр.Хр. - времето на най-интензивното развитие и най-големите постижения на древногръцката култура.
клетъчен емайл - Златарска технология, при която върху повърхността на предмета чрез спояване на плоски телти (пластинки) се оформят клетки във вид на различни орнаменти и се запълват с цветни емайли. Най-високо развитие клетъчният емайл получава през X в. въВ Византия.

коместабъл - началник на тежката царска конница
конни народи - вж. номади, конни.
конунг - Военен вожд (княз) при викингите.
коринтска колонада - Колонада в коринтски стил: гладки колони с капитали, пищно украсени с малки волути (елементи със спираловидна форма) и стилизирани листа на акант (средиземноморско растение с големи нарязани листа).
корниз - Издадена напред част от стената на сграда, най-често над врати и прозорци, върху колонада, под стряхата на покрива, между етажите.
котиле - Тракийски съд; висока купа с две дръжки.
Котито - Едно от имената на Великата богиня-майка в Тракия,
кратер - Голям дълбок съд с две дръжки във форма на камбана, използван за смесване на вино с вода.
кремък -
Плътен, много твърд минерал, сиво-жълт до черен на цвят, лесно се цепи на остри плоски форми; използва се от праисторическите хора за направа на оръдия на труда и оръжия.
крипта - 1. подземна галерия за погребения; 2. подземен етаж на църква, най-често с гробници. 3. подземно помещение под църковен олтар, където се пазят мощи.
критско-микенска култура - Археологическа култура, която заема западното и източното крайбрежие на Егейско море с центрове на Цикладския архипелаг (2600-2000 г.пр.Хр.), остров Крит (ок. 2600-1700 г.пр.Хр.) и Микена (ок. 1500-1200 г.пр.Хр.).
критско-минойска цивилизация - Древна цивилизация, чиито археологически останки са открити на остров Крит (III-II хил.пр.Хр.).
ктитор - Дарител на християнски храм, построил сградата или предоставил средства за построяването; дарител на средства или имоти на църквата.
култ - Религиозна почит и преклонение, които се изразяват чрез определени обреди - жертвоприношения, заклинания, молитви, пеене, танци.
култов комплекс - Място за извършване на обреди със специално устроени съоръжения, според религията, примерно - светилища, идоли, жертвеници - при езичестбото, църкви с баптистерии w манастири -при християнството. Култови комплекси съпътстват изповядването на всички религии.
култови предмети - Предмети, използвани при религиозните обреди.
купел - Съд от керамика, камък или метал, В който се извършва обредът свето кръщение.

Л

лабрис - Брадва с две противоположни еднакви остриета - двойна брадва, главен знак (инсигния) на властта в критско-микенския и архаичния период на средиземноморските общества.
легион - Най-голямата бойна единица в римската армия -включвал от 3600 до 6000 бойници.
лекит - Съд за благовония с тясно гърло, високо, цилиндрично и заоблено тяло, ниска поставка и една дръжка.
лимес - Отбранителна система от крепости по границите на Римската империя; най-големият лимес е построен при река Дунав за защита от варварските, предимно германски, племена от изток.
лотос-
Едри водни растения с нежни тесни листа и красиви бели или жълти цветове.

М

мавзолей - Сграда, която служи за надгробен паметник на покойник и като храм за изповядване на култа към мъртвите или към обожествения владетел, погребан в нея.
малахит - Минерал със зелен цвят, който се използва за украса на сгради и изработка на бижута; вид медна руда.
мартириум (мартирион)- Мъченичество, страдание и смърт на мъченик; църква -мавзолей с мощите на християнски мъченик.
матрица - Метална или каменна форма, по която се коват или пресоват метални предмети - предимно накити, украси за оръжия, съдове, монети.
меандър - Орнамент във вид на непрекъсната крива или начупена под прав ъгъл линия.
мегарон - Традиционен тип сграда в древногръцката архитектура III-II хил. пр. Хр.), с правоъгълен план и двускатен покрив, с колони, оформящи открито преддверие към голяма зала с огнище. Счита се за прототип на античния храм.
Меркурий - Римски бог на търговията, покровител на пътешествениците, съответства на древногръцкия Хермес.
микенски период - Времето от ок. 1500 до 1200 г.пр.Хр. в историята на Древна Гърция.
мистерии - Тайни, недостъпни за непосветените религиозни обреди в чест на някои божества.
Митра - Древно иранско божество на светлината и справедливостта, после и на слънцето. В Персия при династията на Ахемвнидите става военно божество и през II в. прониква в Римската империя. В българските земи са намерени оброчни плочки с изображението на Митра - младеж, който убива бик. При село Крета, Плевенско е открит митреум - издълбан в скалите храм на Митра.
монетна емисия - Серия монети, сечени на една и съща матрица или на две и повече, но еднакви матрици.
мощи - Костите на християнски мъченик, които са чудотворни - помагат на праведните и наказват грешниците.
муниципал - Римски град с право на местно градско-общинско самоуправление.
муфа - Част от устройство, посредством което се съединяват други две части, съединител.

Н

наос - Главното помещение на църковната постройка, където при обреда стоят богомолците.
некропол - Гробище; от гръцки език некрополис - град на мъртвите.
Немезида -Древногръцка богиня на справедливото възмездие.
неолит - Новокаменна епоха; праисторически период, започва в Близкия изток през IX хил.пр.Хр., а в Европа -през VII-VI хил.пр.Хр.; от гръцки нео - нов и литос -камък.
неперсонифициран герой - 1. Герой от митологията, който не е означен с лично име или има много имена; 2. Герои, чието име Все още не е установено от учените.
ниело - Украса на метални повърхности (злато, сребро, бронз) от изрязани фигури, запълнени с черна сплав.
Нике - Древногръцка богиня на победата, изобразявана е като крилата млада жена с лавров венец; римско наименование - Виктория.
номади, конни - Народи, които се прехранват чрез скотовъдство и скитат със стадата си из евразийските степи в търсене на паша; не строят постоянни селища и градове.
номинал - Стойност на монетата.

О

оброчни дарове - Предмети, поднасяни като дарове В светилищата с цел да се измоли закрилата на божествата.
овула - Яйцевиден орнамент в пластиката.
одеон - Кръгла сграда с амфитеатрално разположени седалки за декламации и други сценични прояви. Най-старият одеон е построен през 445 г.пр.Хр. на един от склоновете на Акропола В Атина. Одеонът на форума на Никополис ад Иструм побирал 400 души.
ойнохое - Съд (кана), използван в античността за наливано на вино. Устието му е с форма на трилистник, дръжката е вертикална.
олтар - Място в храма, където се извършва главният обред; в християнската църквата се намира в апсидата, където е и свещената маса - на латински менза сакра.
опус емплектон - Техника на строителство, зидария с емплектон.
орфизъм - Система от възгледи В Древна Тракия, приписвана на Орфей. В основата е идеята за усъвършенстването, което води до безсмъртие.
орхестра - Централната част в древногръцкия театър - между местата на зрителите и сцената, където стоял хорът.
официна - Работилница, ателие към някакъв център за производство, например монетарница.
охра - Вид глина

П

палеолит - Старокаменна епоха, най-ранният и най-продължителният период от човешката история, започнал преди около 1.5 милиона години и завършил около 10 000 г.пр.Хр. Дели се на ранен (долен), среден и късен (горен). През късния палеолит се появява хомо сапиенс, използват се кремъчни оръдия на труда, заражда се изкуството.
палисада - Ограда от вертикално забити един до друг колове, дървено укрепление, изградено по такъв начин.
палмета - Орнамент във вид на лист от растение c форма на разперена човешка длан.
патриций - Потомък на коренните жители на древния Рим; през средновековието - привилегировани граждани.
Пегас - Митичен крилат кон, роден от кръвта на горгона Медуза, който ударил с копито планината Хеликон, за да бликне изворът на поетите Хипокрене.
пеплос - Женска дреха без ръкави, набрана на рамото.
перистил - Правоъгълен вътрешен двор, заобиколен от колонада, характерен за античните жилищни и обществени сгради.
перла - Зърно от седеф в тялото на някои видове речни и морски миди; образува се като защитна реакция на организма към чуждо тяло. Перлите са бели, розови, жълти или черни с матов блясък; използуват се в бижутерията, наричат се още бисер или маргарит.
Перун - Древнославянски бог, творец на мълнията и гръмотевицата, покровител на воините.
печенеги (печенези) - Тюркски племена, в края на IX в. се установяват в Северното Причерноморие, през XI в извършват опустошителни набези в България, достигат до Константинопол (1090 г.) но са разгромени.
пиластър - Зидан стълб, подпора, с правоъгълно или профилирано сечение, излиза леко извън равнината на стената, към която е построен. При някои сгради, подобно на колоната, има капитал, наричан пилаcmров капител.
погребален комплекс - Съоръжения, свързани с култа към мъртвите, най-често са заедно със самите гробове.
погребален обред - Последователен ред от свещенодействия при изпращане тленните останки на покойника.
порфир - Твърд минерал с вулкански произход, тъмночервен на цвят, употребяван за декорация в строежа на представителни сгради.
притвор - Преддверие, помещение от западната страна на църквата; гръцко наименование - нартекс.
прорицалище - Светилище, храм за предсказания; постоянно обиталище на жрец (жрица), които при определни условия предсказват съдбата на посетителите срещу дарове за боговете.
протоме - Предната част от тялото на животно (в изкуството).
прочелник - вж. диадема.
Птолемей, Клавдий - Древногръцки астроном и географ (ок. 90 - ок. 160 г.).

Р

рабош - Къс обработено дърво или кост, върху който с прости знаци (нарези) се отбелязват сметки, важни дати и събития.
разкопки - Вид теренно проучване на археологически паметници; извършват се по технологията на т. нар. стратиграфски метод, според който се проследяват пластовете на културните отлагания; разкопките се документират с дневник, чертежи и фотографии.
Ранно средновековие - Период, от края на античността до развитото средновековие; границите му са много спорни - за Европа най-общо - от първата половина на IV до началото на XI в.
резиденция - Място, където постоянно или временно пребивава обществено значимо лице или глава на институция.
религиозен синкретизъм - Смесване на различни религиозни идеи (доктрини) с техните култове и обреди; съвместно съществуване на религии в едно общество.
реликвиар (реликвиарий) - Съд или кутия за съхраняване на християнски реликви.
римски период - времето на съществуване на римската държава - от III в. пр.Хр. go V в.; разделя се на два етапа - републикански и императорски.
розета - Декоративен мотив във вид на разположени в кръг листа на растение.
ротонда - Кръгла сграда, обикновено покрита с купол.

С

санджак - Военно-административна териториална единица в Османската империя.
саркофаг - Погребален ковчег от камък; изработва се обикновено от два блока - корито и капак; в античността саркофазите имат разнообразна, често твърде изящна украса, свързана с култа към мъртвите.
сармати - Племена с индоев-ропейски произход, населявали в древността земите северно от Черно море.
Сасаниди - Династия персийски (ирански) владетели (шахове), управлявали държавата през III-VII в.
сатири - Спътници на Дионис, похотливи духове на природата. Изобразявани са като полукон-получовек, или като полукозел-получовек. И в двата случая имат опашка, подобна на конска. С течение на времето животинските елементи в техните изображения изчезват, остава единствено опашката, напомняща за предишния им образ.
сбруя, конска - вж. амуниция, конска.
свастика - Равнораменен кръст с пречупени под прав ъгъл краища - магически символ в древните индоевропейски култове.
сграфито - керамика Глинени съдове с украса, врязана с острие в ангобата. Във Византия се произвежда през XI-XII в.; в България -по време на Второто българско царство и go XVII в. севастократор - Византийска титла, втора след деспот; в България през XIII в. е давана на роднини на владетеля.
сенмурв - Митично животно с протоме на куче, крила и опашка на птица; среща се и с люспи по тялото и рибя опашка.
Серапис - Едно от главните божества в Египет през елинистичната епоха; гърците го отъждествяват със Зевс, а египтяните с Озирис и с Апис.
Силван - Римско божество на горите, полята и стадата; отъждествява се с древногръцкия Пан, силен Персонаж от гръцката и тракийската митология, изобразяван с човешко тяло, крака на глиган, дълга опашка и рога; свързан е предимно с култа към лозата и виното.
синагога - Еврейски молитвен дом, храм; също и община на последователи на юдаизма.
скалме - Къс тракийски мач
скене - В древногръцкия театър мястото, където се преобличали артистите.
скиптър - Символ на властта (инсигния); представлява тояга,в чийто горен край има символични изображения от благороден метал и скъпоценни камъни.
скити - Племена, които населявали равнините на север от Черно море през VII в. - III е.пр.Хр.
скифос -Съд за пиене с форма на чаша с две хоризонтални дръжки.
скрипторий - Специално обзаведени помещения в манастир или във владетелски двор, където се преписвали книги - религиозни съчинения, исторически хроники, произведения на антични автори.
соларен култ - Култ към слънцето, слънцепоклонничество.
солид - Златна римска монета, въведена в обръщение след паричната реформа на император Константин I Велики (285-3378.), първо в Западната, а после и в цялата Римска империя, основна монетна единица във Византия.
„Сотбис" - Търговска къща (аукцион), основана в края на XVIII в. във Великобритания; първоначално за търгове на антикварни книги, по-късно за разпродажба на произведения на изкуството и лични вещи на известни личности.
Списък на световното наследство на ЮНЕСКО - Изготвен от Комитета за световно наследство към Генералната асамблея на държавите, подписали Конвенцията за защита на световното културно U природно наследство. Включва културни и природни ценности, които са достояние на цялото човечество. Българските обекти, Вписани в Списъка, са: Боянската църква, Мадарският конник, Казанлъшката гробница, Ивановските скални църкви, Старият Несебър, Рилският манастир, Биосферният резерват „Сребърна", Национален парк „Пирин" и Свешарската гробница.
статери - Древногръцки монети, сечени от електрон; след V в. пр.Хр. заменени от сребърните драхми и тетрадрахми.
стеатопия - характерна техника за изкуството от Каменната епоха.Подчертаване до хиперболизиране на формите на женското тяло.
стела - Каменна плоча с надпис или релефни изображения; монтира се вертикално, самостоятелно или на стена.
сфинкс - 1. В Древен Египет - грамадна каменна статуя на легнал лъв с човешка глава; 2. В древногръцката митология - крилато същество с лъвско тяло, човешка глава и женски бюст.

Т

Тангра - Върховно божество на евразийските номадски племена, включително на българите - персонификация на синьото небе; в тюркската митология е наричан Тенгри-хан.
теза - Основно положение, обосновано и доказано в съчинение, в реч или при спор.
толос - Каменна кръгла гробница с коничен купол.
торква - Гривна, която се носи на шията; отворен твърд обръч от метал; в дребните култури торквата с инсигния - знак за власт, за знатност, военна награда.
торс - Част от статуя, която представлява човешко тяло без глава и крайници.
тюркоаз - Минерал, скъпоценен камък с небесносин до синьо-зелен цвят.
Тюхе (Тиха) - Древногръцка богиня на съдбата; символ на случайността и променливото щастие; римско наименование - фортуна.

У

узурпатор - Човек, който е взел власт или права, без да има законни основания.
урна - Съд (от керамика, камък или метал), използван за погребване в земята на събрани от кладата обгорели кости на покойника.
утвар - Комплект от различни вещи, които служат при ритуални действия; в християнската обредност -напрестолният кръст, купата за причастие, лъжичката за нафора, евангелието, кадилницата и т. н.

Ф

фиала - Ниска разлата чаша без поставка, използвана от древните гърци и римляни за възлияния при жертвоприношения и отпиване при религиозните обреди, по-късно широко използвана и във всекидневието.
фибула - Метална закопчалка за дреха.
филигран - Украса с метални нишки (телти), които образуват плетеници и различни фигури.
фортификационни съоръжения - Общо наименование на всякакви отбранителни строежи - дървени прегради, землени валове, каменни стени, техните кули, порти, бастиони.
Фортуна - Римското наименование на гръцката богиня Тюхе.
форум - Главният площад в римските градове.
фреска - Стенопис, нанесен с минерални (постни) бои върху неизсъхнала мазилка.
фриз - Част от стена, ивица между архитрава и корниза, обикновено украсена с рисунки.
фронтон - 1. Най-горната част от фасадата на сграда, най-често във форма на триъгълник, ограничен от двата наклонени корниза на двускатния покрив и от трети хоризонтален корниз.

Х

хаган (каган) - Владетел в държава на евразийските конни народи (тюркски хаган, аварски хаган).
хаганат - Държава на евразийски конни народи, управлявана от хаган.
халколит - Каменно-медната епоха, вж. енеолит.
халцедон - Минерал, разновидност на кварца; полускъпоценен камък - прозрачен или полупрозрачен, с различно оцветяване.
хаста - Отвесна черта, писмен знак.
Хеката - Древногръцка богиня на мрака, магиите и тайнствата, господарка на кръстопътищата.
Херакъл - Прочут герой от древногръцката митология, син на Зевс, надарен с необичайна сила, извършва 12 подвига; римско наименование -Херкулес.
Хермес - Древногръцки бог -вестител на боговете от Олимп, закрилник на пътниците, съпровожда душите на мъртвите до подземния свят; в римската култура -и бог на търговията с наименование Меркурий.
херой - Човек, надарен от боговете с необикновени качества и закрилян от тях, за да извърши различни подвизи; героите на античната митология обикновено се превръщат в полубогове.
хероизация - Надаряването, присъждането на необикновени качества на личност, явление или период (епоха) от човешката история.
хероон - Култов комплекс за почитание на герой; гробница с храм; подобно на мавзолей.
хиатус - Прекъсване между две археологически култури; означава, че няма приемственост помежду им.
хидрия - Съд за вода с яйцевидно тяло, ниско конично столче, фуниевидна шия, една вертикална и две хоризонтални дръжки.
хидротехническо съоръжение - Строежи и механизми, които служат за използване на водата от човека.
химатион - Наметало, широко разпространено в античния свят (Гърция и Рим), носи се и през средните векове, особено във Византия.
хипотеза - Научно предположение, което се нуждае от проверка чрез доказателства и аргументи, за да стане теза; недоказано твърдение.
хитон - Дълга долна риза у древните гърци.
хламида - Мъжка дреха у древните гърци; вълнено наметало, което закрива плещите и се закопчава на гърдите или на дясното рамо.
хора - Административна единица във Византия и България през Второто българско царство.
храм - Култова сграда, устроена според изискванията на съответните канони; място за извършване на религиозни обреди.
хтонични божества - Подземни сили, свързани със смъртта.
хуни - Азиатски конен народ; през IV в. хунският племенен съюз, начело с Атила, нахлува в Европа и се настанява в среднодунавската равнина (днешна Унгария).

Ц

цитадела - Вътрешна крепост, съоръжена за самостоятелна защита.
църковни треби - вж. утвар

Ч

Чингиз хан (1155-1227) - Основател и велик хан на Монголската империя.
чъргурбиля - Висш сановник в Първото българско царство; вероятно славянизирана форма на прабългарското ичиргу боила.

Ш

шаман - Жрец при евразийските конни народи; магьосник, който общува със свръхестественото и предизвиква намесата му в човешките дела; въздейства върху природните явления.
Шкорпил, братя - Български археолози, учители и музейни деятели, общественици, чехи по произход. Първи обхождат и описват стотици археологически обекти в България. 1. Херменгилд Шкорпил (1858-1923), създава музеите в Сливен и в Русе; 2. Карел Шкорпил (1859-1944), основател на Варненския археологически музей, откривател на първата българска столица Плиска, където е погребан.

Щ

Ъ

Ь

Ю

ЮНЕСКО - Организация на Обединените нации за образование, наука и култура.
Юпитер - Римското наимено¬вание на древногръцкия Зевс.

Я

яспис - Полускъпоценен камък, червен, зелен, жълт или черен на цвят.

Източници:

"Повече от 100 археологически открития в България" , изд. Фют, 2007г

bazileus.eu

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (2)

Следете за нови коментари с RSS
0
...
Написа сузана
на 12 януари 2012
Оцени коментара:
в този речник не можах да намеря значението на нито една дума която търсех!!!
Станимир Каравеликов - Администратор
Не сме посочили "пълен речник"
Написа Станимир Каравеликов - Администратор
на 12 януари 2012
Оцени коментара:
Просто напишете кои думи Ви интересуват и ние ще се постараем да ги обясним и допълним към речника.

Най-лесно е да се критикува работата на другите, но не е най-правилно.

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy