gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел. "
Васил Левски

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Речник на историческите термини

Внимание, ще се отвори в нов прозорец. ПДФПечатЕ-мейл

Тематични речници

(13 Гласа)

Речник на термини от историята, археологията, изкуството и история на изкуствотоРечник на термини от историята, археологията, изкуството, история на изкуството.

 

 

Бързи връзки в речника:: А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ь Ю Я

A

Авари – номадско племе, преселило се от Средна Азия в Европа и формирало в земите на днешна Унгария Аварския хаганат (VI-IX в.)
автохтони - Коренни жители на определена географсka територия
агора- Централният площад в древногръцки град
ажур - Декоративна украса, чийто фон прозира, от френски език – „на дупчици"
алабастър - Дребнозърнест минерал, бял, розов, бледо жълт, понякога почти прозрачен, от който се изработват художествени предмети.
алмандин - Минерал, вид гранат с бистър червен до червеновиолетов цвят. Името идва от град Алабанда в Мала Азия, прочут ювелирен център в античността.
амвон - Обикновено се намира пред олтара в православната църква. Представлява площадка по-висока с няколко стъпала от нивото на пода, откъдето се държат проповеди или се чете Библията.
амулет - Предмет, за който се вярва, че защитава от зли сили. Изработва се в най-различна форма от метал, кост, дърво, камък, кожа, плат; други наименования – анатропей, пазител, тьос, муска, талисман.
амуниция, конска - Предмети за обяздване и насочване на коня при движение; за езда -оглавник с юзда, седло, свързано с нагръдки, подкоремни и подопашни ремъци, стремена; за впряг - без седлото и подкоремния ремък; друго наименование - сбруя.
амфитеатър- В античността обществена сграда с овална или кръгла форма и стъпаловидно наредени седалки около арена за публични зрелища - състезания, игри, представления;
амфора- Съд с удължено тяло и две високи дръжки; служи за съхраняване и транспортиране на вино, зехтин, солена риба.
ангоба -Тънък пласт, нанесен чрез поливане с разредена глина, върху изсушено керамично изделие преди изпичането.
античност -Общо понятие за обозначаване историята и културата на Древна Гърция и Древен Рим.
антропоморфен -Човекоподобен, с човешки черти
апликация - Украса на предмет от една материя с части, изработени от друга материя (метал върху кожа, кожа върху плат); от латински апликацио -прибавям.
Аполон - Най-разпространеното божество в античността. Красив, млад бог на светлината, поезията и музиката, на предсказанията, на лечението, на земеделието, животновъдството и покровител на всяка дейност на открито.
апсида - Полукръгло или многостенно пространство, издадено навън, по фронта на стена на сграда, отвътре -със свод, отвън - с полукупол; олтарът в църквите се разполага именно в апсидата.
арабеска - Орнаментален мотив в архитектурата и декоративните изкуства от преплетени геометрични фигури и стилизирани листа и стъбла, чийто фон има същите отчертания; украсата с арабески е възникнала и се развила в културата на арабските халифати през V-X в.
Арес - Древногръцки бог на войната.
Артемида - Древногръцка богиня на лова, покровителка на животните, почитана и от траките чрез култа към Великата богиня-майка; римско наименование - Диана.
архаичен период (архаика) - Периодът от VIII go VI в. пр.Хр. В историята на Древна Гърция, когато се създават полисите (градове дър-жави), които основават колонии по Средиземноморското и Черноморското крайбрежие.
археологическа култура - Останките от бита на човешките общности, запазени в земята; археологическата култура представя само малка част от културата на някогашните общества.
археологическо находище - мястото, където се откриват останки от човешко обитание.
архитрав - Носеща греда, която лежи върху колони или стени.
архонт - Върховен управител на полис (град-държава); варварските вождове са наричани от гърците архонти, дори българските ханове са означавани във византийските документи с тази титла.
Асклепий - Древногръцкият бог на здравето, лечител, пръв между здравеносните божества; римско наименование - Ескулап.
аскос - Вид древногръцки керамичен съд с една дръжка.
Атина - Древногръцка богиня на знанието, мъдростта, изкуствата, занаятите, войната и победата; римско наименование - Минерва.
атрий (атриум) - Вътрешен двор в римския дом, обиколен от помещения, с колонада и с басейн в център; с атрий, в чийто център има кладенец, са снабдени някои от големите средновековни базилики
ахат - Полускъпоценен камък с разноцветни слоеве.
аязмо - Свещен извор, свързан с религиозен култ, чиято вода се смята за лековита.

Б

базилика - Обществена представителна сграда, разделена от редици колони на 3-5-7-9 надлъжни части, наречени кораби; на гръцки език базилика означава царска сграда.
баптистерий - Кръщелня, помещение в църквата или пристройка към нея (откъм юг), където са извършва ри туалът свето кръщение.
бастарни - Келтско-германски племена, които към началото на II в.пр.Хр достигат делтата на река Дунав. по-късно се заселват и в Тракия.
бастион - Издадено по фронта или в ъглите на крепостната стена съоръжение, подобно на кула.
Бендида - Едно от имената на Великата богиня-майка при траките, свързва са с идеята за плодородието. Едно от изображенията й е като ловджийка с лък в ръка, яхнала елен или сърна. Култът към Бендида се разпространява в Мала Азия. Приет е за държавен в Атина,а в Пирея се организирали празници Бендидии.
бига - Двуколесна кола, теглена от два коня.
бисер - вж. перла
бордюри - Ивица, кант, шарка по краищата на предмет.
Брауро - Едно от имената на Великата богиня-майка при траките. Името вероятно е свързано с областта Браурон В Източна Атика, където гръцкият превод на името й е Артемида Браурония. През VI в. пр. Хр. на Акропола в Атина а издигнат неин храм.
бронзова епоха - Праисторически период, обхваща времето от енеолита (новокаменната епоха) до халщата (желязната епоха) - около 3200-1300 г.пр.Хр.; време, когато е открит и използван бронзът (сплав от мед и калай) за изработване на оръжия и оръдия на труда.
Българско средновековие - Периодът от 681 до 1396 г. в българската история.

В

вакханка - Спътничка на бог Бакхус.
вал - Землено укрепление от насипана пръст, с ров пред него.
варвари - Общо наименование за всички чужденци, употребявано от древните гърци и римляни; от гръцкото барбарой - хора, които говорят неразбрано; през европейския Ренесанс се използва като означение за нецивилизоВани хора, склонни да рушат.
Великото преселение на народите - Масово разселение на племена от изток на запад; започва с хунското нашествие през втората половина на IV в., след което в Европа нахлуват готи, вандали, авари, славяни, българи, хазари; смята се, че след разселението на българите през втората половина на VII в , Великото преселение завършва. Но всъщност след това от Азия нахлуват унгарци, печенеги, узи, кумани, татари, монголи. Тези масови преселвания приключват с нашествието на османските турци и формирането на Османската империя през XV в.
викинги - Германски племена, населяващи през Ранното средновековие Скандинавския полуостров; през VIII-IX в. извършват набези по крайбрежието на Атлантическия океан, Средиземно море и в Източна Европа; други наименования -нормани, варяги.
вила рустика- Извънградска къща на заможен римски гражданин; едро земеделско стопанство на робовладелец в Римската империя.
Вила урбана - Градска къща на заможен римски гражданин.
Второ българско царство (Търновско царство) - Българската средновековна държава от освобождението й от византийско робство през 1186 г. до падането под турско робство през 1396 г.
Възлияние пред идол - Обредни действия в езическите религии с използване на течности (вода, вино, етерични масла) най-често пред изображение на божество

Г

герузия - Съвет на старейшините в древногръцкия град-държава (полис).
глазура - Глеч, тънко, стъкловидно покритие върху керамично изделие; стъклен прах, размит във вода, се нанася върху изпечените изделия, след което те се опалват втори път; цветните глазури (глечи) се получават чрез смесване на стъкления прах с метални окиси,
глеч - вж. глазура
горгона - Митично чудовище със змии вместо коси, винаги озъбено. Горгоните са три сестри, от които смъртна била само Медуза. Всеки, който погледнел горгона, се вкаменявал.
готи - Германски племена, известни с нападенията си срещу Римската империя; през IV в. в днешна Украйна образували държава, начело с крал Германарих, разгромена от хуните на Атила в 371 г.
готически стил -Художествен стил, възникнал през IX век в Нормандия (франция), през ХII-XIV в. се прилага в почти цяла Западна и Централна Европа. Отличава се с изключително застинали художествени форми. Най-големи постижения готиката има в архитектурата -високи сгради, остри „стрелчати" сводове и кули с фина каменна резба; за прозорците се използват витражи - композиции от многоцветни стъкла в оловни рамки.
гранат - 1. Скъпоценен камък с тъмночервен цвят; 2. Тъмночервен плод на субтропично дърво
графит - 1. Знак, текст, рисунка с тънко острие върху твърд материал - камък, кост, керамика, метал; 2. Минерал, сив до черен на цвят, използван в някои праисторически култури за украса на керамика
грифон - Митично животно с тяло на лъв и крила (лъвоглав грифон). разноводност е грифонът с глава на орел (орлоглав грифон), много популярен през средните векове.

Д

даки - Тракийско племе, родствено на гетите; населявали земите между Карпатите и Дунав.
Дакия - Територията между реките Тиса, Днестър и Дунав, и планината Карпати; в древността е обитавана от тракийските племена даки и гети.
далматика - Представителна царска дреха; дълга, обшита със сърма и бисери; един от знаците на властта (инсигния).
датиране - Определяне възрастта на архологически паметник.
Деметра - Древногръцка богиня на плодородието и земеделието; римско наименование - Церера.
денар - Сребърна римска монета; наименованието се запазва и за вид сребърни монети през средните векове
деспот - Титла във Византия за най-близки сродници на императора; възприета и в Двора на Второто българско царство. Известни деспоти са Алексий-Слав, Деян, Добротица. Идва от гръцкото деспотес - господар на дома; става нарицателно име за неограничена и жестока власт.
диадема - Накит за глава с вид на обръч; една от владетелските инсигнии; короните на западноевропейските владетели представляват диадеми; във Византия -главната инсигния на кесаря, втори по ранг след императора; старобългарско наименование - прочелник.

Джагфар Тарихи - според Wikipedia :

"„Джагфар тарихъ“ (на татарски: Җәгъфәр тарихы или Cäğfär Taríxı) — в превод "История на Джагфар", е спорен текст, претендиращ, че е компилация от ранни исторически материали за прабългарите, хазарите и други евразийски номади. Той говори за много личности и исторически събития, за които липсват свидетелства от други източници. Например, в него се споменават хазарските владетели от средата на 7 век Халга и Кабан, които липсват в ал-Табари, в Кембриджкия ръкопис и в Хазарската преписка или в някой друг запазен документ.

Макар някои учени да приемат автентичността на „Джагфар тарихъ“, преобладава мнението, че това е фалшификат от 19-20 век, съдържащ смесица от реални данни и измислици.Според защитниците му „Джагфар тарихъ“ е написан около 1680 г. в някогашното Казанско ханство по заповед на сеид Джагфар. Те смятат оригиналът за изгубен, като текстът е запазен само в руски превод, за който се твърди, че е направен от Ибрагим Нигматулин (1916-1941 г.). Той е публикуван за пръв път през 1993 г. без научен коментар.
Някои критици на „Джагфар тарихъ“ твърдят, че текстът е създаден от НКВД или по негово искане, за да се популяризира идеята, че волжките татари са древна, автохтонна етническа група, силно различаваща се от кримските татари и други групи, наричани татари.

От друга страна обаче звучи нелогично руското НКВД да създаде произведение в което се описва историята на волжките българи, които векове наред са били основен военен противник на русия. В „Джагфар тарихъ“ много подробно са описани и разграничени българите, славяните и тюрките, като славяните не играят основна роля както в хрониката, така и в създаването на Киевска Русия описано там. Всичко това е в ущърб на идеите на панславизма и едва ли би било толерирано от която и да е руска или съветска власт, които през годините унищожават хиляди книги и хроники от Волжка България написани на тюркски и арабски с арабска азбука."


династия - Владетелския род при наследствената монархия; династии в средновековна България -Дуло, Асеневци, Тертеровци, Шишмановци.
Дионис - Древногръцки бог на природата, на лозата, виното и веселието, придружаван от пируващи сатири и вакханки; култът към Дионис е пренесен в християнството с култа към Свети Трифон Зарезан.
долиум (питос) - Голям керамичен съд, който се заравя в земята и служи за съхранение на зърно.
донжон- Самостоятелна кула в средновековен замък, в която има жилища, стопански помещения, складове и водохранилище.
доспехи - Защитно облекло на средновековен воин; друго наименование - броня
дромос - Коридор в антична гробница; от гръцки език -път.

Е

едикт - Указ, постановление на върховната власт със сила на закон.
езичество - Религиозни вярвания извън установените световни религии християнство, ислям, будизъм, индуизъм и т.н; ранните християни наричат езичници всички нехристияни
екзагия - Монетен еквивалент (от метал или стъкло), по който се определя теглото на монетите в обръщение.
екседра - Полукръгла ниша в стена между две колони с място за сядане; стените на колонадни дворове може да са образувани от екседри.
електрон - Естествена сплав от злато и сребро с бял или леко жълтеникав цвят,често употребяван в античната бижутерия
елинистичен период (елинизъм) - Периодът след смъртта на Александър Велики през 323 г. пр. Хр. до завладяването на Египет от римляните през 30 г.пр. Хр. Елинистичната култура съчетава древногръцката култура с традициите на местните народи на територията на бившата империя на Александър Велики
емайл - Полупрозрачно покритие от стъкло, което се нанася върху метални изделия и се стопява
емплектон - Пълнеж с дребни камъни и късове тухли, споени с хоросан, между две зидани лица на стена.
енеолит - Преходен период от новокаменната към бронзовата епоха; употребяват се както каменни, така и медни оръдия на труда. V хил.пр.Хр. - начало на IV хил. пр. Хр.; други наименования - каменно-медна епоха, халколит. епиграфика - Наука, която изучава древните надписи върху камък, метал, керамика, дърво.
епископ - Висш сан в християнската църква.
епископия - 1. църковна административна единица, начело с епископ; 2. сграда - резиденция на епископа.
ергастерион (ергастерий) - Комплекс от занаятчийски ателиета в древността.
Ерос - Древногръцки бог на любовта.
Етрурия- Област в Северозападна Италия, населявана през I хил.пр.Хр. от племето етруски.

Ж


желязна епоха - Праисторическият период след бронзовата епоха, през който се развива металургията на желязото и употребата на железни оръдия на труда и оръжия (около 1300-500 г); друго наименование -халщат.

жертвоприношение - Обред, при който се отнема живота на хора или животни, за да се омилостиви божество и се измоли неговото благоволение.
жрец - Духовно лице, служител на култа в езическите религии.

З

Зевс - Върховният бог в древногръцкия пантеон, баща на боговете и хората, повелител на небето, мълниите и бурите, зейра - Тракийска дреха от груб вълнен плат, която представлява дълго наметало с качулка, на широки тъмни и светли напречни ивици (българско наименование: ямурлук).
Зеринтия - Едно от имената на Великата богиня-майка, изобразявана понякога с дреха със същото име, подобна на зейра (ямурлук), но предназначена само за жени. Зеринтия се споменава и като епитет на богинята Артемида.
зооморфен - Подобен, с фигура на животно.

И

идол - Човешка или животинска фигура (от дърво, камък, глина, кост, кожа, текстил, метал) с култово предназначение. Първите идоли се появяват през палеолита.
Изида - Древноегипетска богиня, сестра и съпруга на главния бог Озирис.
илири - Съседни на траките племена, населявали западната част на Балканския полуостров и Адриатическото крайбрежие.
индикт - Цикъл от 15 години, въведен през 312 в. от император Константин Велики в официалното летоброене.
инкрустация - Декорация чрез вграждане на късчета или фигурки от един материал (кост, мрамор, метал, стъкло, дърво и др.) в повърхността на предмет от друг материал.
инсигния - Знак на власт и достойнство - специална дреха и обувки, накити (корона, торква, огърлица, колан, пръстен), оръжие (сабя, меч, кинжал, копие), специални символи - торбичка C пръст (акакия) за земята и кълбо (сфера) за небесния свод. жезъл и др.
интронизация - Церемония (обред) при заемане на владетелски трон; главното в ритуала е връчването на инсигниите на владетеля; българско наименование -коронясване.
ипсилон - Буква от гръцката азбука, която в старогръцкото произношение отговаря на звука „Е", а в средногръцкото (средновековното) произношение - на звука „И".
Исбул - кавхан, Български велможа (боил), живял през IX в; висш сановник на хановете Маламир и Пресиян.
ичиргу боила - Българска титла в администрацията на Първото царство, равностойна или втора по значение след кавхана.

Й

йонийска колонада - Каменна украса на древногръцките сгради в йонийски стил, създаден в гръцките колонии в Мала Азия (Йония). Отличава се с изящни форми, богата декорация, стройни колони с надлъжни канелюри, капиталите са украсени с елементи със спираловидна форма (волути).

К

кабошон - Заоблен и полиран камък (скъпоценен или по-лускъпоценен) или стъкло, предназначен за монтиране в специално легло върху метална украса.
кавхан (капкан) - Българска титла в администрацията на Първото царство, втора по значение след владетелската.
каменно-медна епоха - енеолит, халколит.
кан (хан, кхан) - Титла на владетеля на българското ханство (по време на езическия период на Първото българско царство); в официалните надписи на гръцки език е изписана като „кана сюбиги".
кане боиле колобър - Буквално вероятно означава хански колобър; колобър е най-висшата жреческа степен в тюркската титулатура; българският колобър бил едновременно и висш офицер.
канабе - Римско селище, възникнало около военен лагер
канелюр - Гладък жлеб в метална или каменна пластика.
Каниц, Феликс (1829-1904) - Австрийски географ, археолог, етнограф. През 60-те и 70-те години на XIX в. пътешества из българските земи. Написва три тома „Дунавска България и Балкана", които освен информация съдържат добронамерени оценки за българите.
канон - Неписано правило в много области на човешката дейност, обикновено се спазва като закон.
кантарос
- Чаша с високо столче и две дръжки за пиене на вино в античността.
капител - Горната част на колона, разширена и пластично моделирана с украса.
кариатида - Статуя на млада жена в цял ръст за украса на сграда или като стълб за поддържане на тераса, еркер, покрив.
кастел - Малка римска крепост; през Средновековието означава замък.
катедрална църква - Главна църква на църковната административна единица (патриаршия, архиепископия, епископия).
квадрига - Двуколесна кола, теглена от четири коня.
келти - Индоевропейски племена, населявали територията на днешна Франция, Швейцария, Белгия, Южна Германия, Северна Испания, Британските острови, Северна Италия през втората половина на I хил.пр.Хр.; разселват се и в земите по средното течение на Дунав, дори в Тракия.
кенотаф - Символичен гроб на човек, починал далече от постоянното си обиталище, най-често - на загинали воини. При символичното погребение се спазват същите обреди като при действителното; от гръцки език -квнотафос, празен гроб.
кентавър - Митично същество, полукон, получовек.
керамика - Съдове и други изделия от глина, оформени ръчно или на грънчарско колело и след това изсушени или изпечени. Изработването на керамика се заражда през неолита. фрагментите от керамика са най-многочисленият археологически материал, използват се за датиране на културните пластове.
киатос - Древногръцки съд; чаша с една дръжка.
Кибела - Великата богиня-майка на боговете, почитана в Мала Азия; през V В. пр.Хр. култът прониква В Гърция и Тракия, а през III в.сл.Хр. са разпространява и в Римската империя.
киликс - Широка чаша за вино с две вертикални дръжки при устието.
класически период - Периодът от 490 г.пр.Хр. до 336 г.пр.Хр. - времето на най-интензивното развитие и най-големите постижения на древногръцката култура.
клетъчен емайл - Златарска технология, при която върху повърхността на предмета чрез спояване на плоски телти (пластинки) се оформят клетки във вид на различни орнаменти и се запълват с цветни емайли. Най-високо развитие клетъчният емайл получава през X в. въВ Византия.

коместабъл - началник на тежката царска конница
конни народи - вж. номади, конни.
конунг - Военен вожд (княз) при викингите.
коринтска колонада - Колонада в коринтски стил: гладки колони с капитали, пищно украсени с малки волути (елементи със спираловидна форма) и стилизирани листа на акант (средиземноморско растение с големи нарязани листа).
корниз - Издадена напред част от стената на сграда, най-често над врати и прозорци, върху колонада, под стряхата на покрива, между етажите.
котиле - Тракийски съд; висока купа с две дръжки.
Котито - Едно от имената на Великата богиня-майка в Тракия,
кратер - Голям дълбок съд с две дръжки във форма на камбана, използван за смесване на вино с вода.
кремък -
Плътен, много твърд минерал, сиво-жълт до черен на цвят, лесно се цепи на остри плоски форми; използва се от праисторическите хора за направа на оръдия на труда и оръжия.
крипта - 1. подземна галерия за погребения; 2. подземен етаж на църква, най-често с гробници. 3. подземно помещение под църковен олтар, където се пазят мощи.
критско-микенска култура - Археологическа култура, която заема западното и източното крайбрежие на Егейско море с центрове на Цикладския архипелаг (2600-2000 г.пр.Хр.), остров Крит (ок. 2600-1700 г.пр.Хр.) и Микена (ок. 1500-1200 г.пр.Хр.).
критско-минойска цивилизация - Древна цивилизация, чиито археологически останки са открити на остров Крит (III-II хил.пр.Хр.).
ктитор - Дарител на християнски храм, построил сградата или предоставил средства за построяването; дарител на средства или имоти на църквата.
култ - Религиозна почит и преклонение, които се изразяват чрез определени обреди - жертвоприношения, заклинания, молитви, пеене, танци.
култов комплекс - Място за извършване на обреди със специално устроени съоръжения, според религията, примерно - светилища, идоли, жертвеници - при езичестбото, църкви с баптистерии w манастири -при християнството. Култови комплекси съпътстват изповядването на всички религии.
култови предмети - Предмети, използвани при религиозните обреди.
купел - Съд от керамика, камък или метал, В който се извършва обредът свето кръщение.

Л

лабрис - Брадва с две противоположни еднакви остриета - двойна брадва, главен знак (инсигния) на властта в критско-микенския и архаичния период на средиземноморските общества.
легион - Най-голямата бойна единица в римската армия -включвал от 3600 до 6000 бойници.
лекит - Съд за благовония с тясно гърло, високо, цилиндрично и заоблено тяло, ниска поставка и една дръжка.
лимес - Отбранителна система от крепости по границите на Римската империя; най-големият лимес е построен при река Дунав за защита от варварските, предимно германски, племена от изток.
лотос-
Едри водни растения с нежни тесни листа и красиви бели или жълти цветове.

М

мавзолей - Сграда, която служи за надгробен паметник на покойник и като храм за изповядване на култа към мъртвите или към обожествения владетел, погребан в нея.
малахит - Минерал със зелен цвят, който се използва за украса на сгради и изработка на бижута; вид медна руда.
мартириум (мартирион)- Мъченичество, страдание и смърт на мъченик; църква -мавзолей с мощите на християнски мъченик.
матрица - Метална или каменна форма, по която се коват или пресоват метални предмети - предимно накити, украси за оръжия, съдове, монети.
меандър - Орнамент във вид на непрекъсната крива или начупена под прав ъгъл линия.
мегарон - Традиционен тип сграда в древногръцката архитектура III-II хил. пр. Хр.), с правоъгълен план и двускатен покрив, с колони, оформящи открито преддверие към голяма зала с огнище. Счита се за прототип на античния храм.
Меркурий - Римски бог на търговията, покровител на пътешествениците, съответства на древногръцкия Хермес.
микенски период - Времето от ок. 1500 до 1200 г.пр.Хр. в историята на Древна Гърция.
мистерии - Тайни, недостъпни за непосветените религиозни обреди в чест на някои божества.
Митра - Древно иранско божество на светлината и справедливостта, после и на слънцето. В Персия при династията на Ахемвнидите става военно божество и през II в. прониква в Римската империя. В българските земи са намерени оброчни плочки с изображението на Митра - младеж, който убива бик. При село Крета, Плевенско е открит митреум - издълбан в скалите храм на Митра.
монетна емисия - Серия монети, сечени на една и съща матрица или на две и повече, но еднакви матрици.
мощи - Костите на християнски мъченик, които са чудотворни - помагат на праведните и наказват грешниците.
муниципал - Римски град с право на местно градско-общинско самоуправление.
муфа - Част от устройство, посредством което се съединяват други две части, съединител.

Н

наос - Главното помещение на църковната постройка, където при обреда стоят богомолците.
некропол - Гробище; от гръцки език некрополис - град на мъртвите.
Немезида -Древногръцка богиня на справедливото възмездие.
неолит - Новокаменна епоха; праисторически период, започва в Близкия изток през IX хил.пр.Хр., а в Европа -през VII-VI хил.пр.Хр.; от гръцки нео - нов и литос -камък.
неперсонифициран герой - 1. Герой от митологията, който не е означен с лично име или има много имена; 2. Герои, чието име Все още не е установено от учените.
ниело - Украса на метални повърхности (злато, сребро, бронз) от изрязани фигури, запълнени с черна сплав.
Нике - Древногръцка богиня на победата, изобразявана е като крилата млада жена с лавров венец; римско наименование - Виктория.
номади, конни - Народи, които се прехранват чрез скотовъдство и скитат със стадата си из евразийските степи в търсене на паша; не строят постоянни селища и градове.
номинал - Стойност на монетата.

О

оброчни дарове - Предмети, поднасяни като дарове В светилищата с цел да се измоли закрилата на божествата.
овула - Яйцевиден орнамент в пластиката.
одеон - Кръгла сграда с амфитеатрално разположени седалки за декламации и други сценични прояви. Най-старият одеон е построен през 445 г.пр.Хр. на един от склоновете на Акропола В Атина. Одеонът на форума на Никополис ад Иструм побирал 400 души.
ойнохое - Съд (кана), използван в античността за наливано на вино. Устието му е с форма на трилистник, дръжката е вертикална.
олтар - Място в храма, където се извършва главният обред; в християнската църквата се намира в апсидата, където е и свещената маса - на латински менза сакра.
опус емплектон - Техника на строителство, зидария с емплектон.
орфизъм - Система от възгледи В Древна Тракия, приписвана на Орфей. В основата е идеята за усъвършенстването, което води до безсмъртие.
орхестра - Централната част в древногръцкия театър - между местата на зрителите и сцената, където стоял хорът.
официна - Работилница, ателие към някакъв център за производство, например монетарница.
охра - Вид глина

П

палеолит - Старокаменна епоха, най-ранният и най-продължителният период от човешката история, започнал преди около 1.5 милиона години и завършил около 10 000 г.пр.Хр. Дели се на ранен (долен), среден и късен (горен). През късния палеолит се появява хомо сапиенс, използват се кремъчни оръдия на труда, заражда се изкуството.
палисада - Ограда от вертикално забити един до друг колове, дървено укрепление, изградено по такъв начин.
палмета - Орнамент във вид на лист от растение c форма на разперена човешка длан.
патриций - Потомък на коренните жители на древния Рим; през средновековието - привилегировани граждани.
Пегас - Митичен крилат кон, роден от кръвта на горгона Медуза, който ударил с копито планината Хеликон, за да бликне изворът на поетите Хипокрене.
пеплос - Женска дреха без ръкави, набрана на рамото.
перистил - Правоъгълен вътрешен двор, заобиколен от колонада, характерен за античните жилищни и обществени сгради.
перла - Зърно от седеф в тялото на някои видове речни и морски миди; образува се като защитна реакция на организма към чуждо тяло. Перлите са бели, розови, жълти или черни с матов блясък; използуват се в бижутерията, наричат се още бисер или маргарит.
Перун - Древнославянски бог, творец на мълнията и гръмотевицата, покровител на воините.
печенеги (печенези) - Тюркски племена, в края на IX в. се установяват в Северното Причерноморие, през XI в извършват опустошителни набези в България, достигат до Константинопол (1090 г.) но са разгромени.
пиластър - Зидан стълб, подпора, с правоъгълно или профилирано сечение, излиза леко извън равнината на стената, към която е построен. При някои сгради, подобно на колоната, има капитал, наричан пилаcmров капител.
погребален комплекс - Съоръжения, свързани с култа към мъртвите, най-често са заедно със самите гробове.
погребален обред - Последователен ред от свещенодействия при изпращане тленните останки на покойника.
порфир - Твърд минерал с вулкански произход, тъмночервен на цвят, употребяван за декорация в строежа на представителни сгради.
притвор - Преддверие, помещение от западната страна на църквата; гръцко наименование - нартекс.
прорицалище - Светилище, храм за предсказания; постоянно обиталище на жрец (жрица), които при определни условия предсказват съдбата на посетителите срещу дарове за боговете.
протоме - Предната част от тялото на животно (в изкуството).
прочелник - вж. диадема.
Птолемей, Клавдий - Древногръцки астроном и географ (ок. 90 - ок. 160 г.).

Р

рабош - Къс обработено дърво или кост, върху който с прости знаци (нарези) се отбелязват сметки, важни дати и събития.
разкопки - Вид теренно проучване на археологически паметници; извършват се по технологията на т. нар. стратиграфски метод, според който се проследяват пластовете на културните отлагания; разкопките се документират с дневник, чертежи и фотографии.
Ранно средновековие - Период, от края на античността до развитото средновековие; границите му са много спорни - за Европа най-общо - от първата половина на IV до началото на XI в.
резиденция - Място, където постоянно или временно пребивава обществено значимо лице или глава на институция.
религиозен синкретизъм - Смесване на различни религиозни идеи (доктрини) с техните култове и обреди; съвместно съществуване на религии в едно общество.
реликвиар (реликвиарий) - Съд или кутия за съхраняване на християнски реликви.
римски период - времето на съществуване на римската държава - от III в. пр.Хр. go V в.; разделя се на два етапа - републикански и императорски.
розета - Декоративен мотив във вид на разположени в кръг листа на растение.
ротонда - Кръгла сграда, обикновено покрита с купол.

С

санджак - Военно-административна териториална единица в Османската империя.
саркофаг - Погребален ковчег от камък; изработва се обикновено от два блока - корито и капак; в античността саркофазите имат разнообразна, често твърде изящна украса, свързана с култа към мъртвите.
сармати - Племена с индоев-ропейски произход, населявали в древността земите северно от Черно море.
Сасаниди - Династия персийски (ирански) владетели (шахове), управлявали държавата през III-VII в.
сатири - Спътници на Дионис, похотливи духове на природата. Изобразявани са като полукон-получовек, или като полукозел-получовек. И в двата случая имат опашка, подобна на конска. С течение на времето животинските елементи в техните изображения изчезват, остава единствено опашката, напомняща за предишния им образ.
сбруя, конска - вж. амуниция, конска.
свастика - Равнораменен кръст с пречупени под прав ъгъл краища - магически символ в древните индоевропейски култове.
сграфито - керамика Глинени съдове с украса, врязана с острие в ангобата. Във Византия се произвежда през XI-XII в.; в България -по време на Второто българско царство и go XVII в. севастократор - Византийска титла, втора след деспот; в България през XIII в. е давана на роднини на владетеля.
сенмурв - Митично животно с протоме на куче, крила и опашка на птица; среща се и с люспи по тялото и рибя опашка.
Серапис - Едно от главните божества в Египет през елинистичната епоха; гърците го отъждествяват със Зевс, а египтяните с Озирис и с Апис.
Силван - Римско божество на горите, полята и стадата; отъждествява се с древногръцкия Пан, силен Персонаж от гръцката и тракийската митология, изобразяван с човешко тяло, крака на глиган, дълга опашка и рога; свързан е предимно с култа към лозата и виното.
синагога - Еврейски молитвен дом, храм; също и община на последователи на юдаизма.
скалме - Къс тракийски мач
скене - В древногръцкия театър мястото, където се преобличали артистите.
скиптър - Символ на властта (инсигния); представлява тояга,в чийто горен край има символични изображения от благороден метал и скъпоценни камъни.
скити - Племена, които населявали равнините на север от Черно море през VII в. - III е.пр.Хр.
скифос -Съд за пиене с форма на чаша с две хоризонтални дръжки.
скрипторий - Специално обзаведени помещения в манастир или във владетелски двор, където се преписвали книги - религиозни съчинения, исторически хроники, произведения на антични автори.
соларен култ - Култ към слънцето, слънцепоклонничество.
солид - Златна римска монета, въведена в обръщение след паричната реформа на император Константин I Велики (285-3378.), първо в Западната, а после и в цялата Римска империя, основна монетна единица във Византия.
„Сотбис" - Търговска къща (аукцион), основана в края на XVIII в. във Великобритания; първоначално за търгове на антикварни книги, по-късно за разпродажба на произведения на изкуството и лични вещи на известни личности.
Списък на световното наследство на ЮНЕСКО - Изготвен от Комитета за световно наследство към Генералната асамблея на държавите, подписали Конвенцията за защита на световното културно U природно наследство. Включва културни и природни ценности, които са достояние на цялото човечество. Българските обекти, Вписани в Списъка, са: Боянската църква, Мадарският конник, Казанлъшката гробница, Ивановските скални църкви, Старият Несебър, Рилският манастир, Биосферният резерват „Сребърна", Национален парк „Пирин" и Свешарската гробница.
статери - Древногръцки монети, сечени от електрон; след V в. пр.Хр. заменени от сребърните драхми и тетрадрахми.
стеатопия - характерна техника за изкуството от Каменната епоха.Подчертаване до хиперболизиране на формите на женското тяло.
стела - Каменна плоча с надпис или релефни изображения; монтира се вертикално, самостоятелно или на стена.
сфинкс - 1. В Древен Египет - грамадна каменна статуя на легнал лъв с човешка глава; 2. В древногръцката митология - крилато същество с лъвско тяло, човешка глава и женски бюст.

Т

Тангра - Върховно божество на евразийските номадски племена, включително на българите - персонификация на синьото небе; в тюркската митология е наричан Тенгри-хан.
теза - Основно положение, обосновано и доказано в съчинение, в реч или при спор.
толос - Каменна кръгла гробница с коничен купол.
торква - Гривна, която се носи на шията; отворен твърд обръч от метал; в дребните култури торквата с инсигния - знак за власт, за знатност, военна награда.
торс - Част от статуя, която представлява човешко тяло без глава и крайници.
тюркоаз - Минерал, скъпоценен камък с небесносин до синьо-зелен цвят.
Тюхе (Тиха) - Древногръцка богиня на съдбата; символ на случайността и променливото щастие; римско наименование - фортуна.

У

узурпатор - Човек, който е взел власт или права, без да има законни основания.
урна - Съд (от керамика, камък или метал), използван за погребване в земята на събрани от кладата обгорели кости на покойника.
утвар - Комплект от различни вещи, които служат при ритуални действия; в християнската обредност -напрестолният кръст, купата за причастие, лъжичката за нафора, евангелието, кадилницата и т. н.

Ф

фиала - Ниска разлата чаша без поставка, използвана от древните гърци и римляни за възлияния при жертвоприношения и отпиване при религиозните обреди, по-късно широко използвана и във всекидневието.
фибула - Метална закопчалка за дреха.
филигран - Украса с метални нишки (телти), които образуват плетеници и различни фигури.
фортификационни съоръжения - Общо наименование на всякакви отбранителни строежи - дървени прегради, землени валове, каменни стени, техните кули, порти, бастиони.
Фортуна - Римското наименование на гръцката богиня Тюхе.
форум - Главният площад в римските градове.
фреска - Стенопис, нанесен с минерални (постни) бои върху неизсъхнала мазилка.
фриз - Част от стена, ивица между архитрава и корниза, обикновено украсена с рисунки.
фронтон - 1. Най-горната част от фасадата на сграда, най-често във форма на триъгълник, ограничен от двата наклонени корниза на двускатния покрив и от трети хоризонтален корниз.

Х

хаган (каган) - Владетел в държава на евразийските конни народи (тюркски хаган, аварски хаган).
хаганат - Държава на евразийски конни народи, управлявана от хаган.
халколит - Каменно-медната епоха, вж. енеолит.
халцедон - Минерал, разновидност на кварца; полускъпоценен камък - прозрачен или полупрозрачен, с различно оцветяване.
хаста - Отвесна черта, писмен знак.
Хеката - Древногръцка богиня на мрака, магиите и тайнствата, господарка на кръстопътищата.
Херакъл - Прочут герой от древногръцката митология, син на Зевс, надарен с необичайна сила, извършва 12 подвига; римско наименование -Херкулес.
Хермес - Древногръцки бог -вестител на боговете от Олимп, закрилник на пътниците, съпровожда душите на мъртвите до подземния свят; в римската култура -и бог на търговията с наименование Меркурий.
херой - Човек, надарен от боговете с необикновени качества и закрилян от тях, за да извърши различни подвизи; героите на античната митология обикновено се превръщат в полубогове.
хероизация - Надаряването, присъждането на необикновени качества на личност, явление или период (епоха) от човешката история.
хероон - Култов комплекс за почитание на герой; гробница с храм; подобно на мавзолей.
хиатус - Прекъсване между две археологически култури; означава, че няма приемственост помежду им.
хидрия - Съд за вода с яйцевидно тяло, ниско конично столче, фуниевидна шия, една вертикална и две хоризонтални дръжки.
хидротехническо съоръжение - Строежи и механизми, които служат за използване на водата от човека.
химатион - Наметало, широко разпространено в античния свят (Гърция и Рим), носи се и през средните векове, особено във Византия.
хипотеза - Научно предположение, което се нуждае от проверка чрез доказателства и аргументи, за да стане теза; недоказано твърдение.
хитон - Дълга долна риза у древните гърци.
хламида - Мъжка дреха у древните гърци; вълнено наметало, което закрива плещите и се закопчава на гърдите или на дясното рамо.
хора - Административна единица във Византия и България през Второто българско царство.
храм - Култова сграда, устроена според изискванията на съответните канони; място за извършване на религиозни обреди.
хтонични божества - Подземни сили, свързани със смъртта.
хуни - Азиатски конен народ; през IV в. хунският племенен съюз, начело с Атила, нахлува в Европа и се настанява в среднодунавската равнина (днешна Унгария).

Ц

цитадела - Вътрешна крепост, съоръжена за самостоятелна защита.
църковни треби - вж. утвар

Ч

Чингиз хан (1155-1227) - Основател и велик хан на Монголската империя.
чъргурбиля - Висш сановник в Първото българско царство; вероятно славянизирана форма на прабългарското ичиргу боила.

Ш

шаман - Жрец при евразийските конни народи; магьосник, който общува със свръхестественото и предизвиква намесата му в човешките дела; въздейства върху природните явления.
Шкорпил, братя - Български археолози, учители и музейни деятели, общественици, чехи по произход. Първи обхождат и описват стотици археологически обекти в България. 1. Херменгилд Шкорпил (1858-1923), създава музеите в Сливен и в Русе; 2. Карел Шкорпил (1859-1944), основател на Варненския археологически музей, откривател на първата българска столица Плиска, където е погребан.

Щ

Ъ

Ь

Ю

ЮНЕСКО - Организация на Обединените нации за образование, наука и култура.
Юпитер - Римското наимено¬вание на древногръцкия Зевс.

Я

яспис - Полускъпоценен камък, червен, зелен, жълт или черен на цвят.

Източници:

"Повече от 100 археологически открития в България" , изд. Фют, 2007г

bazileus.eu

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (3)

Следете за нови коментари с RSS
0
...
Написа сузана
на 12 януари 2012
Оцени коментара:
в този речник не можах да намеря значението на нито една дума която търсех!!!
Станимир Каравеликов - Администратор
Не сме посочили "пълен речник"
Написа Станимир Каравеликов - Администратор
на 12 януари 2012
Оцени коментара:
Просто напишете кои думи Ви интересуват и ние ще се постараем да ги обясним и допълним към речника.

Най-лесно е да се критикува работата на другите, но не е най-правилно.
0
Уникално!
Написа Martin Kostov
на 05 декември 2017
Оцени коментара:
Не знам кой е дал негативната оценка, обаче аз бих казал, че ако имаше повече хора като вас, така старателно да подберат толкова полезни термини от историята, преведени на български, със сигурност щяхме да имаме повече историческа литература, повече музеи... Така че ако мога бих гласувал за сайта с две ръце. Иначе си преписах доста интересни термини, които ми служат до един в писането и съм ви страшно благодарен. Ако можете, бихте ли допълнили речника с термини за облеклото на средновековните граждани в Европа? Аз съм си намерил, но съм ги превеждал по свое осмотрение и не съм много сигурен, че са точни. Даже бих постнал всичко, което имам, стига да успея да го кача като коментар...
Торбеста шапка – мъжка шапка с торбеста корона, закачена за бурле. Друга дума - Капелин
Балдрик – колан, носен през гърдите, с прикачен колчан, рог или меч. Или верига носена с модна цел
Бомбард – фланец или маншет с форма на фуния – намира се на края на ръкава
Булевари – горната част на запасите
Бурле – пръстен от плетена вълнена ракита , покрита с дреха или вълна. Носи се като украса за глава и покрива косата. Прилича на U-образна прическа.
Карминола – Мъжка шапка, с разделен ръб, вързана в короната на туфа. Прилича на съветска шапка
Шаперон – Отделна качулка, включваща корона, корнет и нос
Шосе – чорап
Шосембини - чорапи с кожена подметка
Коаф – дамско окичване със скъпоценности или безценни предмети по косата. Носено самостоятелно или под дантелено було, бурле…
Корнет – шал, закачен за шаперон, качулка. Носи се отпред.
Сюркот – продължение на ризница или горна дреха, разграничена с колан. Достига до колената. Дамската е малко по – къса, но и двете са прилепнати.
Дорлот – къдрица на предното чело.
Дублет – Мъжко, вътрешно яке, понякога подплатени или от промазана кожа.
Фронтлета – сатенена лента в черно или кадифе. Носена на шапка или коаф. Младите момичета ги носели на косите си.
Джипсер – портмоне или торба, носена на пояса.
Гаун – външна дълга дреха – кафтан
Хуплан – пълна външна дреха, носена от мъже и жени – отново кафтан. Но мъжката е с вдлъбнатини. С дълги ръкави, но с вариации в дължината под кръста. Може да е много къса, до колената или до глезените.
Къртъл – туника с ръкави, носена под друга дреха или самостоятелно.
Махутер – подплатени обемиста и сбръчкана добавка към рамото на дублета или роклята
Мантия – роба
Палток – свободно горнище с вътрешни ръкави и стеснено на врата.
Пантофи – платнени чехли
Парле – дреха, носена в долната част на гърдите, под друга дреха.
Пок – торбести ръкави, бомбард, чиито отвор е пришит до китката
Полен – сноп от кости или дърво, добавени към петата на обувката.
Сайон – мъжка външна дреха, често от луксозен плат, със стегнат колан и многобройна пола
Смок – Женска дълга вътрешна блуза
Сюркот – мъжка и дамска външна дълга дреха в две версии – с отворени ръкави и с дълги.
Храмове – дамска прическа с два рога от вълнена плетка и коса
Пелерина – дълъг плат, свободно падащ от страната на гърба.
Тресур – дамска плетеница от метал или плат, понякога украсени със скъпоценни камъни и висящи пискюли, закачени да държат плитките от двете страни на лицето. Най – често се носи на сватби.
Куличка – конична шапка, висока.

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy