Едно пътуване към миналото на България

Първият виртуален музей на Балканите ще бъде в Габрово

Новини

Написано от Администратор 02 Август 2011

След малко повече от две години в Габрово ще отвори врати първият витруален музей на Балканите, каза кметът на града Николай Сираков. Общината e спечелила един от най-големите европейски проекти на стойност над 6 млн. лв. по програма „Регионално развитие” за туризъм.Сградата за иновативната атракция първо ще бъде реставрирана и адаптирана за новата си функция. След това ще бъде създадена и експозицията атракцион „Индустриално Габрово". Посетителите на музея ще могат чрез една разходка в музея да се върнат както назад във времето, така и в по-новите епохи и съвремието на града. Актуализацията информацията за тези епохи ще става много бързо поради виртуалния характер на експозицията. Само една снимка пък ще направи посетителите на музея герои в габровски анекдот.

Вежди Рашидов подари ценно фототипно издание на Манасиевата хроника президента на Лувъра

Новини

Написано от Администратор 28 Юли 2011

Ето една новина, която заслужава да бъде коментирана отделно. Нека първо прочетем какво са написали в електронното издание на в-к Стандарт:

"Манасиевата хроника влезе в личната библиотека на Анри Лоарет, президента на Лувъра. Вежди Рашидов е подарил на прочутия изкуствовед изключително ценно фототипно издание на уникалния средновековен ръкопис. Шефът на най-великия музей в света е останал прехласнат от армагана на министъра. Художникът е изненадал Лоарет и с няколко албуми и каталози със суперкачество. Гостът, който беше в България за няколко дни, е бил очарован от репродукциите на скулптури, подписани от Вежди. Рашидов поднесе същата и на Катрин Деньов миналата година на кинофестивала във Венеция. Французинът е поискал да види на живо творби на Вежди и в Националната галерия са му показали "Метаморфоза", една от ранните работи на артиста.

Гроб от каменната епоха до село Камен, Сливенско и още новини

Новини

Написано от Администратор 28 Юли 2011

Водещите новини, касаещи новите археологически открития през последните дни, поощряването на културния туризъм и финансирането на опазването на културно-историческото наследство а България.

Археологически новини

Сливен

Археоложката Дияна Димитрова, която се счита за наследница на Георги Китов в науката, откри гроб от бронзовата епоха в тракийска могила край сливенското село Камен. Гробът е от ранната бронзова епоха и е много ценен от научна гледна точка, каза Димитрова. Тя ще изпрати останките за ДНК анализ. Това е петият гроб, който археоложката открива това лято в могилата край село Камен.

Римска крепост Сексагинта Приста, Русе в снимки

Български крепости

Написано от Dilyana Milanova 26 Юли 2011

Днес за пръв път посетих тази римска крепост - един от най-важните исторически обекти за град Русе. За съжаление снимките, които успях да направя, показват повече отношението на България към този исторически обект, отколкото самата крепост. Мога да добавя само, че за първите шест месеца на 2011 година посетителите на обекта са около 600 чужденци и 13 български туристи, а ние май бяхме първите местни. Обектът НЕ се посещава от русенските ученици, дори и от тези които изучават "Русезнание" - нито организирано, нито доброволно, за съжаление. Въпреки жалките условия, в които се стопанисва, крепостта е много интересна и трябва да се види, а лекцията, която ни изнесе ексурзоводът Диян, беше доста интригуваща.

Норовският псалтир

Исторически Извори

Написано от Администратор 11 Юли 2011

Норовският спалтир - паметник на късното българско средновековие и на многостранните знания на българите

Превод от Веселин Тракийски по изданието на „Норовская псалтырь Средноболгарская рукопись XIV века”, Издательство Болгарской академии наук, София, 1989 / Oтговорни редактори: Член-кореспондент БАН, проф. Кирил Мирчев,  Член-кореспондент БАН, проф. Дора Иванова-Мирчева с разсъждения само за календарната таблица на лист 1а.
    
Норовският псалтир е писмен паметник на късното българско средновековие. В него е отразена нормализацията на предефтимиевския книжно-писмен език, след който по инициативата на патриарх Ефтимий Търновски, завършва поправката на църковните книги. Основният замисъл на тази нормализация е бил стремежът за буквално спазване на гръцкия текст и това е отразено ясно и последователно в ръкописа. След него започва дълбокото въздействие върху развитието на книжно-писмения език през XV – XVI векове не само в България, но и извън границите й (Русия XV – XVII в., сръбските и влашките земи).