gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Думи на велики българи

" Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед. "
Чудомир

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Историческо пътуване към миналото на България

Римска история - Никифор Григора

Исторически Извори

Написано от Веселин Тракийски 10 Юли 2013

(9 Гласа)

РИМСКА ИСТОРИЯ - НИКИФОР ГРИГОРА

Исторически извори

Никифор Григора (ок. 1295—1360) е византийски историк и богослов, бил е в обкръжението на император Андроник ІІ, библиотекар и архивар в канцеларията на последния. Като богослов Григора е опонент на Григорий Палама, има съчинение за теологичните си диспути с него.

Римска история” в 37 книги, е основното произведение на Никифор Григора. В нея описва събитията между 1204 и 1359 години. 
Григора е автор и на коментари към Одисей, както и на много други разножанрови съчинения, сред които и философското „Флорентинецът или за мъдростта”. Занимавал се е и с астрология, работил е върху календара.

Единадесет книги от общо 37 на „Римска история” на Никифор Григора, са преведени на руски през 1862 г. (под надслов т. 1) от П. Шалфеев. Разказаните събития обхващат периода от 1204 до 1341.

Тук представяме два откъса от кн.2,2 и кн.2,4 на „Римска история”, които ни дават сведения за българите при р. Волга, за създаването на Дунавска България, за произхода на българите и за широката употреба сред византийските историци на топоса „скити”, обхващаш имената на много народи. Представата на Григора през ХІV в. за скитите е почти равнозначна на едно разбиране за всички варвари на север от Истър (Дунав). Според Григора, още Омир ги бил наричал „кимерийци”. 
 

Преди 27 години в Чернобил български уред спасява стотици хиляди хора… Публикува се за първи път.

Други изследвания

Написано от Веселин Тракийски 27 Април 2013

(11 Гласа)

Посвещавам на внуците си Веселин, Ивелин и Радост 

Този текст е един скромен опит да се отдаде заслужената и необходима почит към българските учени, конструктори, военни инженери и техници, а също и на колективите на Завода за ядрени прибори и дозиметри в Плевен и на съответния Институт към него, за създадения от тях  уникален за времето си  уред  Рентгенометър-радиометър РР-51М, с който се извършваха измерванията за да изясни спешно радиационната обстановка на една огромна територия на бившия Съветски съюз, която влючваше териториите на Украина, Белорусия и западната част на Руската Федерация след злополучната аварията в  Чернобилската АЕЦ “В. И. Ленин” на 26 април 1986 г. 

 дипл. инж. о.з. полк. от Химически войски на БНА Веселин Тракийски

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com
 

Гранична колона от Симеоновото време

Други обекти

Написано от Веселин Тракийски 04 Февруари 2013

(8 Гласа)

ЕДНА ГРАНИЧНА КОЛОНА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ВИЗАНТИЯ ПО ВРЕМЕТО НА ЦАР СИМЕОН 

  
Цар СимеонТова, което виждате на снимки 1 и 2 /виж снимките в края на статията/, са снимки на чертежи на една от двете гранични колони между България и Източната Римска Империя по времето на Цар Симеон. Първото съобщение за тяхното съществуване е получено в Руския археологически институт в Константинипол през 1895 г от библиотекаря на Руския Панталеймоновски монастир в Атон отец Матей. Съобщението му е за съществуването на две почти еднакви каменни колони, разположени  наблизо една до друга с надписи на гръцки език в района на селището Наръшъ-кьой близо до Солун, а тези рисунки са направени в 1897 г. от Ф. Успенски в района на Солунското пристанище, където те са били превозени за отправянето им за Константинопол. Това става с любезното съдействие на солунския генерал-губернатор в подземията на конака. Ф. Успенски успява да ги сравни с предварително направените фотографии и да запише каквото е останало след толкова години от надписите. 
 

Проучване на оброчните места в община Костинброд

Култура и Традиции

Написано от Администратор 03 Януари 2013

(13 Гласа)

Оброчен кръстАвтор: Николай Андреев Борисов

Доклад от семинар за експерти, докторанти и студенти „МЕТОДИ ЗА ПРОУЧВАНЕ И СОЦИАЛИЗАЦИЯ НА РЕЛИГИОЗНОТО КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА“, проведен на 25 октомври 2012 г в УниБИТ
 
Оброкът е култов обект, посветен на християнски светец, който е предназначен за поклонение и провеждане на празник в съответния календарен ден. Той е разположен в рамките на селището или извън него, на високо място, до дърво или група стари дървета, често в близост до извор или кладенец. Много оброци се намират върху развалините на езически светилища, надгробни могили, стари християнски храмове. Има оброци на синорите на семейно-родовата, махленската или общоселската обработваема земя, пасища, гори. Срещат се и такива, които са в близост до природни забележителности – лековити извори, големи скали, планински върхове. Оброкът е означен с голям камък, каменен или дървен кръст, понякога с надпис - кога и на кого е посветен, кои са установителите му. Той е свещено място под постоянна охрана и почит, която се изразява в строга забрана за посегателство върху дърветата, камъните, кръста, водата, а от друга страна – в редица празнично-обредни действия за измолване на защита от природните стихии, на здраве и благополучие. Характерна е календарната обвързаност на голяма част от оброчните патрони (и съответните празници) с пролетно – летния сезон, когато опасността от природни бедствия – суша, градушка, наводнения, пожари, е най – голяма. По време на турското робство, поради липса на църква, около оброкът се съсредоточава религиозния и празничния живот на селището и околната група селища, а при ускореното църковно строителство, характерно за епохата на Възраждането, много параклиси, църкви и манастири се издигат върху или до стари оброчища, като се запазва оброчния знак.
Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com
 

Оброчища в сeлo Градец, Община Костинброд

Култура и Традиции

Написано от Администратор 03 Януари 2013

(8 Гласа)

Автор:Николай Андреев Борисов

Оброчни кръстове Вярата в оброчни места, съпътстващата традиция, както и оформянето на оброчищата е част от религиозното културно наследство. В разглеждания район тя се характеризира с родови посвещения (рядко и общоселски) на определен светец-покровител. Оброчните места на територията на община Костинброд до момента са непроучвана част от този тип наследство.  В настоящата статия са описани резултатите от теренно изследване от района на с. Градец, община Костинброд. То е проведено при редица посещения в селото, среща с информатори и интервюирането им, фотографиране на оброчните места, видеозаснемане на обичая. Събран е материал, който основно описва разположението по местности на оброчищата, датата, когато те се почитат, както и родовете, които се грижат за тях. Интервюирани са местни хора, които участват в обреда, кметът на селото Христина Иванова (44 г.), Русанка Колева (50 г.) - секретар на НЧ „Иван Вазов – 1947г.” – гр. Костинброд. Обичаят в с. Градец се назовава „изнасяне на кръст” или „месене на кръст”.

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com
 

Страница 2 от 91