Българските следи в Северна Добруджа

Написано от Ivo Antonov 18 Март 2011

Снимки от нашите читатели

(5 Гласа)

Спомени за българска Северна Добруджа в 38 снимки

Снимки и текст: Иво Антонов

 

 

 

Български църкви в Северна Добружа, днес в Румъния

 

Бившата българска църква в Бабадаг...

 

 

 

 

 

 

 

 

Надпис, упоменаващ че тази българска икона в църквата в Бабадаг е дарена от Глигория Георгов - поклонник на гроба Господен в Йерусалим г. 1892, марта, марта, на 28 ден.

 

 

 

 

 

Българска икона в църквата в Бабадаг.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бившата българска църква в село Черна.

 

 

 

 

 

 

 

Българският манастир Кокош, Мачинско.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Манастир Кокош.

 

 

 

 

 

 

 

Българска икона в манастир Кокош.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Българската църква на манастир Кокош.

 

 

 

 

 

 

 

 

Румънците поддържат в отлично състояние нашите, за съжаление бивши, порумънчени църкви.

 

 

 

 

 

Румънците поддържат в отлично състояние нашите, за съжаление бивши, порумънчени църкви.

 

 

 

 

 

 

Бившата българска църква в с. Циганка. На голата поляна е имало българско войнишко гробище почти до края на 20 век.

 

 

 

 

 

Плочата с дарителите на храма "Свети Георги" в Тулча - скрит някъде долу. Ясно се четат българските имена, все още непреименувани.

 

 

 

 

 

 

 

 

Българска икона на светите братя в църквата "Свети Георги" в Тулча. За радост, надписите са все още на български.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Титулният надпис на църквата "Свети Георги" в Тулча на български език, който гласи: Настоящият храм Свети Георгия е съзидан през 1857 г. май 20 от българското общество в Тулча.

 

 

 

 

 

 

 

Спомените са още живи

Бай Коста Богой (вляво), един от малкото оцелели българи в Северна Добруджа, на приказка с Петър Бойчев - директора на Историческия музей в Тутракан. Бай Коста  много държеше да говори с нас на български, въпреки затрудненията. Този велик българин ни разказа потресаващи истории за румънския терор към българите в Добруджа.

 

 

 

 

На ферибота на път за Браила. Пристанището на Браила. Интересно чувство...Хъшовете са гледали същия пейзаж преди 140 г.

 

 

 

 

 

Браила - гнездо на българската освободителна борба.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Родната къща на румънския национален поет, българинът Панайот Станчев (Панаит Черна) в родното му село Черна, Мачинско.

 

 

 

 

Паметник на Панайот Станчев

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Надгробни плочи и паметници на загинали българи в Северна Добружа

 

На тази поляна е било българското военно гробище в двора на църквата в Мачин. Там, където съм аз, е бил паметникът на героите от 48 пехотен полк. Отзад е сградата на бившето българско училище. Сравни със следваща архивна снимка долу >>

 

 

 

 

Архивен кадър с паметника на героите от 48 пехотен полк.

 

 

 

 

 

Тук на това място (на 4 км. от с. Черна) е бил българският военен мемориал на загиналите герои за освобождението на Северна Добруджа 1916 г.Белите камъни които се виждат на снимката са павета от разрушения мемориал. Под тази разорана нива все още се намират костите на около 50 герои.Историята на разрушаването му е зловеща. Бай Коста е бил дете когато румънците взривяват паметника. Водят всички българчета там и карат всяко да вземе тежък камък от мемориала и да го носи 4 км пеша до селото. След което от камъните на взривения мемориал правят пиадестал на румънското знаме.Бай Коста промълви "Много тежко беше в Румъния да си българин... много тормоз, много бой." Бай Коста е на 85 години. Да е жив и здрав, истински българин. Дъщеря му обаче е румънка.

 

Българското гробище в с. Башкьой. 90% от паметниците са на българи, на кирилица.

 

 

 

 

Порумънчен български войнишки паметник в двора на църквата в Бабадаг.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Надгробен паметник на нашенец.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Този порумънчен нашенец е бил голяма фигура в Браила.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Румънските попове в манастира Кокош ползват гроба на загинал през първата световна война български герой за склад на инструменти, сечива и боклуци.Търсихме 20 гроба със схема, намерихме 2.

 

 

 

 

 

 

Бай Коста Богой с тъга е застанал на мястото, където е бил българският военен паметник в двора на църквата в с. Черна.

 

 

 

 

 

Български надгробен паметник в запустялото българско гробище на с. Еникьой.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Български паметник в двора на църквата "Свети Георги" в гр. Тулча.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Гробница на заможни българи от Тулча.

 

 

 

 

 

 

 

Петър Бойчев заснема паметник на румънските герои в с. Башкьой, които всъщност, 90% са българи.

 

 

 

 

 

 

 

 

Български надгробен паметник в с. Каталой. Раба Ефтимия, родена в с. Кортен, починала в с. Каталой....

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Български надгробен паметник в Бабадаг на Ниделчю, родом от Панагюрище.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Този даже е бей - Стефан Теодорофф Бей

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вечна им памят... Само това е останало от българският военен паметник в двора на църквата в с. Черна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Български надгробен паметник в с. Каталой на Генчу Неделковъ.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Български гроб в двора на църквата в Бабадаг.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Български паметник в двора на църквата в Мачин.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Написано с латиница...
"тука почива робул твой Гани, помина на 28 декември"