gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република. "
Васил Левски

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

За скитското нахлуване в Палестина

Произход на прабългарите

(10 Гласа)

Автор: Инна Николаевна Медведская (д.и.н., зав. Отдела за Древния изток в Института за източни ръкописи на РАН, Санкт Петербург), Вестник древней истории, № 2, 2000 г.
Превод: Веселин Тракийски (* прочети бележките на преводача в края на статията)
(поправките, включени в № 4, 2002 г., са внесени в текста без допълнителни коментари).

 

В разказa на Херодот за скитското нахлуване в Палестина може да се открие отзвук от три събития, случили се през VII в. пр.н.е.: наличието на заплаха "от север" за населението на Сирия и Палестина, оскверняване на палестинските храмове и разширяването на Египет за сметка на Палестина. Тези събития, подробности около които са дошли до Херодот по различни пътища, са били изтълкувани от него в съответствие с концепцията му за пребиваването на кимерийците и скитите в древния Изток. Същността на това негово тълкуване е за водещата роля на скитите. Според Херодот, скитите, завладявайки Mидия и разпространявайки своята власт по цяла  Мала Азия, тръгват за Египет. По пътя им, в Палестинска Сирия, скитите се срещнали с Фараона Псамметих, който ги убедил да не отиват  по-нататък. По обратния път скитите ограбили светилището на Афродита Урания (Херодот, I.105).


Ето по такъв начин ролята на скитите в политическия живот на Древния Изток и тяхната военна мощ са преувеличени от Херодот, а ролята на кимерийците е сведена до минимум.
Подробно разказвайки за скитите, той само девет пъти споменава кимерийците, като в осем от случаите, те са изгонени навсякъде или от скитите, или от лидийския цар Алиат. Само в един случай Херодот казва, че кимерийците стигнали до Йония и завладяли гр. Сарди, но след това прави важната уговорка: "Нашествието на кимерийците ... не е било продължително по време, а по-скоро просто нападение за плячка » (I.6, 15).


Това едностранчиво тълкуване на скитско-кимерийската история, вероятно е в резултат на познаването от Херодот само на скитските героични легенди.     Кимерийската версия за събитията, е възможно никой да не е могъл вече да му я разкаже. В. Паркер, показвайки, че знанията на Херодот за кимерийците са явно много повече, отколкото той ги показва в своята "История", се е затруднил да назове причината за спестяването им от Херодот [1].


Възможно е да се предположи, че Херодот не съобщава за кимерийците, тъй като информацията му за тях се оказва неуместна, в сравнение с представата му за могъществото на  скитите.


Внушението за важната военна и политическа роля на скитите в съдбата на страните от Древния Изток, е явно резултат от пренос в историята на  VII в. пр. н. е.  на реалности от VI-V в.в. пр. н. е. По това време скитите са могъщи съседи на олвиополитите (Олвия е милетска колония [щастлива, богата] в района на лимана Днепър-Южен Буг на Черно море, к.м.),  а кимерийците вече не са на Черно море. Но тук сред гръцките колонисти може да са същестували разкази за предишното обитаване на кимерийците в областта и последващото им изселване в Азия [2]. Точно тези разкази биха могли да са трансформирани от Херодот и да са в основата на съобщението му, че скитите са победили кимерийците.


Името на скитите става известно по време на неуспешната инвазия на Дарий I в Скития в края на VI в. пр. н. е.
Херодот описва причината за тази военна инвазия: персите, според него, искат да отмъстят на скитите за обидите направени от тях на мидийците (IV.1). Но за да се отмъсти за обидата е можело само на скитите, защото кимерийците не са били вече там. Ето защо Херодот така настоятелно подчертава водещата роля на скитите още в VII в. пр.н.е., повтаряйки разказа за историята на властта им в Азия и господството им над мидийците. Причината за кампанията на Дарий I, предложена от Херодот, изглежда нелогично: първо, мидийците сами жестоко си отмъстили на скитите (I.106), и второ, отмъстяват им и персите, които наскоро са поели контрола над Мидия !?

Изкуствеността на пострението на скитската хегемония над страните от Древния Изток от Херодот, е очевидна и не се вписва в реалната история на региона. Това е особено вярно за Мидия. Нека само се обърне внимание на очевидните противоречия. Херодот не знае, че кимерийците са били в Мидия. Според Херодот, "кимерийците непрекъснато се местят надолу по крайбрежието на Понт» (IV.12). Скитите, преследвайки кимерийците, се изгубили и нахлули в територията на мидийското царство, когато Киаксар  вече преодолял съпротивата на асирийците и започнал обсадата на Нина (древногръцкото име на Ниневия, столицата на Вавилон, к.м.). Въпреки това, победата над мидийците не се случва в Асирия, а в Кавказките планини, след което скитите установяват господство в цяла Мала Азия, което продължило 28 години (I. 103, 104, 106).

Клинописните източници позволяват да се възстанови една по-различна картина. Кимерийците се появяват в Азия в края на VIII в. пр. н.е., сто години преди гибелта на Асирия. Скитите са известни в Иран не по-рано от 670-те години. Те не само не преследват кимерийците, напротив, действат заедно с тях. Кимерийците и скитите, бидейки съюзници с мидийците и манайците, ограбват като плячка данъка, който са изпратени да събират асирийските войски, и те съвместно извършват военни набези в асирийските провинции Бит-Хамбан и Парсумаш [3]. В края на 670-те години в Иран избухва анти-асирийско въстание, ръководено от мидийските вождове. В него участват също манайци и кимерийци [4], няма информация за участие на скити в бунта. Въстанието е успешно и не по-късно от 640-те години Мидия завоюва Урарту, след това Перс и става политически хегемон в региона. Мидия в съюз с Вавилон през 612 г. пр. н.е. разгромява Асирия. Анализът на военните операции на Мидия и Вавилон в 616-613 години  пр. н.е. срещу Асирия предполага, че водеща сила във войната е Мидия. След като в навечерието на въстанието в 670 година  скитите не са се и опитвали да завладяват Мидия, а са избрали да й бъдат съюзник, то когато Мидия е започнала завладяването на Асирия, то те очевидно не са и могли да се надяват да я завладеят. Невъзможно е да се съгласуват разширяването на Мидия и скитското господство над нея. Основният аргумент срещу скитското господство над мидийците, е мълчанието на вавилонските хроники за скитите, особено Хрониката на Геда, която описва събитията от 616-609 години пр. н.е. В действителност, може да е имало някакъв военен инцидент на северните граници на Мидия и дори местен успех на скитите, което по-късно, в героичните им легенди да се е преразказвало като голямо мащабно събитие. Дори не е необходино, тези събития да са се случили точно в царуването на Киаксар – в  един епос са възможни хронологични размествания.

Клинописните източници се разминават с данните на Херодот за оценката му на политическата хегемония на скитите.
Започвайки от VIII в. пр. н.е., в продъжение най-малко на 75 години, на територийте от Иран и Кавказ до Мала Азия, там се споменават основно кимерийците.


 Скитите са упоменати в продължение на няколко години и то само в Иран. Обесняването на това с откъслечността в данните на източниците, е невъзможно. Клинописните източници описват съвременните събития, и като цяло не отразяват съществената роля на номадите в политическия живот на Древния Изток, с едно изключение, за което ще стане дума по-долу. Въпреки това, сред многобройните врагове на Асирия, са посочвани именно кимерийците [5].


Очевидно е, че след напускането от историческата сцена на скитите и кимерийците, в резултат на продължителното и широко познаване точно на  кимерийците от знаещите акадски език,  в етнонимът „гимирайя” се запазва паметта за тях. Във вавилонските текстове за VI-V в. пр. н.е. този етноним става еквивалент и на новия етноним за региона - саки, който е записан в древно-персийските и еламски версии на ахеменидските надписи [6].

Очевидно е, че в Библията е запазен спомена за лидерството на кимерийците, понеже там Гомер е баща на Аскеназ (Битие 10:3). Обикновено тази формула се счита от скитолозите като потвърждение, за по-късната появата на скитите в Мала Азия. Междувременно, принципите на изграждане на генеалогични Таблици на народите, не са напълно изяснени. Библейският автор, групирайки хората по "племена, езици, по земите им, в народите им" (Битие 10:5), с други думи по етнополитически, езикови и географски причини, все пак тези принципи не ги прилага последователно. Специалистите предпочитат да виждат в Таблиците на народите принципа на разликата в стопанския начин на живот – в  градове, номадски, островен (т.е. мореплаватели), и дори предлагат да се прави разграничение между народите, на политически им симпатии и антипатии към Юдейското царство [7]. Хронологическият принцип в това отношение не се зачита от изследователите, а във формулата "Баща - Син" хронологически смисъл не е включен. В рамките на всяка генеалогична линия възходяща към един от тримата синове на Ной, очевидно са се използвали критерий на културното и политическото лидерство, съществуваващо по времето на съставяне на паметника (Библията, к.м.) - не по-рано от VIII в. пр. н.е. Във всяка от тези три групи, на първо място са поставени най-значителните топоними, по-рядко етноними - всички това са внуците на Ной. Сред тях - Египет, Палестина, африканския народ кушити, арамейски племена, Елам, Асирия, Мидия, Лидия, Фригия, Гърция. Всички тези страни и народи са изиграли важна политическа роля в Древния Изток, през първата третина на I хилядолетие преди новата ера, а сред тях и Гомер - кимерийците. Синовете на Гомер са наречени Аскеназ (скити), както и Рифаат и Тогарма - две области в Мала Азия, които по това време не са играли важна роля в политиката. В тази формула, в дадения случай, очевидно е отразено военно-политическото лидерство на кимерийците по отношение на скитите, така както то е записано и в клинописните източници от VII в. пр. н.е.

И така, по редица ключови моменти от историята на региона, древноизточните извори не потвърждават сведенията на Херодот и се разминават с него за оценката на военно-политическото лидерство на скитите.        Разказът на Херодот за нахлуването на скитите в Палестина – е още един пример за изкуствената му концепция за скитската  хегемония.
Скитите не са посочени сред враговете на Палестина [8], докато в пророчестото на Йезекил (38:6) за нахлуването на Гог, Гомер е споменат заедно с Гог като неин враг. Пророчеството се отнася за времето на лидийско-мидийската война в началото на VI век пр.н.е., когато се опасявали от нахлуване на малоазийците в Предна Азия. Гог (или Гиг/Гигес) умира в 644 г. пр. н.е., и в това пророчество неговото име служи за общо обозначаване на лидийския цар, но и кимерийците в VI век до н.е.  вече ги няма там. Следователно, съчетанието „Гог и Гомер” в пророчеството на Йезекил – е памет за реалната опасност над Палестина, съществуваща в VII в. пр. н.е. Именно това се потвърждава и от клинописните източници.

Кимерийците за първи път са посочени в клинописните източници по време на царуването на Саргон II (719-705 г. пр. н.е.). След това те са действали в ограничена зона на юг от Кавказ, в рамките на северните граници на Урарту [9]. От началото на 670-те са известни на границите на Асирия едновременно и на изток (в Иран), и на север (Урарту), и на запад (най-вече в района на Киликия / Хилакку). Но те никъде не са обитавали толкова продължително, колкото на западните граници на Асирия. Четири десетилетия кимерийците са тревожили Асирия и нейните съседи в региона. Съюзници на кимерийците в анти-асирийските атаки тук са били мушките, фригийците и владетелите на Табала и Киликия. В 679/8 г. пр.н.е. кимерийците са победени в Хубишне, област в Киликия: завладяването на района на Киликия било част от военните действия на Асархадон по западната граница на асирийската държава [10]. Около 675 г., кимерийците в съюз с фригийците и бившия владетел на Мелида (област източно от Табала в Кападокия, в района  на съвременна Малатия) Мугаллу  застрашили Мелида, която очевидно наскоро минала под контрола на Асирия [11]. Около 670 г. пр.н.е. кимерийците съвместно с урартите заплашват господството на асирийците в Шубра, западно от езерото Ван [12]. След това кимерийците се преместват в Мала Азия. В продължение на десет години Асирия получава почивка, въпреки че все още се интересува от кимерийците. Тяхната атака над Лидия, предизвиква най-малко две посолства в 667 и 666/5 години на Гиг до Ашшурабанапалу и признаване от Лидия на васална зависимост от Асирия в замяна за помощ [13]. В какво се е изразявала помощта на Асирия е неизвестно, но между 665 и 660 години в асирийските анали са записани победа на Гиг над кимерийците [14]. Отхвърлени от Лидия, кимерийците отново застрашават Асирия и очевидно дори превземат част от владенията й, което следва от писмо на един астролог Аккуллану  до асирийския цар в 657 г. Това писмо описва една уникална ситуация за Асирия, когато (по мнението на астролога)  кимерийците са признати за Велика сила (kissutu), макар и временно. Такова признание означава, че кимерийците са завладяли територии, които Асирия считала за  собствени [15]. Според С. Парполи, както отбелязва  А.И. Иванчик, това може да се отнася за част от Сирия или провинция Куе [16]. Но не е изключено, това да е била вече подложената на кимерийско нападение област Мелида в Кападокия. Точно Кападокия е нарича по-късно от арменците – Gamirk [17]. Във всеки случай, тъй като кимерийският цар притежава, според писмото на астролога, титлата “sar kissati” ("цар на вселената"), е неизбежно заключението, че му е принадлежала една определена част от асирийските владения. Очевидно, тези земи  Асирия така и не си е върнала. Понякога за пораженията на Асирия може да се разбере, когато тя съобщава в аналите си за военен реванш. В този случай, не са налични съобщения за него. Напротив, в последните две издания на аналите IT и H, съставени съответно в 640 и 639 години, се съобщава, че кимерийският цар Дугдамми, който се намирал в трудно положение " назад ... се върна в страната си " или " армията си и лагера си, той оттеглил в града Харцалас" (местоположение на този град не е известно)[18]. В този случай, както изглежда, именно от тази територия кимерийците отново нахлуват в Лидия   през 644 г. пр. н. е.,  за да си отмъстят -  убиват Гиг и опустошават Лидия[19]. През 641 г. пр. н.е. ново стълкновение между кимерийците и Асирия завършило със смъртта на кимерийския цар Дугдамми [20].  След смъртта му, нападенията на кимерийците по асирийската граница продължили още известно време, но без да са имали успехи. За изчезване на кимерийците съобщава само античната традиция (Херодот, I.16) [21].

Така, в 70-40-те години на VII в. пр.н.е. кимерийците действат активно по западните граници на асирийската държава, в състава на която, наред с други страни влизат Сирия, Израел, филистимското крайбрежие, Финикия. Юдея е запазила независимостта си. Тъй като заплахата от нашествие на номади от север в сирийско-палестинската област през тези десетилетия периодически се изостряла, то тя през 620-те години все още е била много реална. 620-те години - това е началото на пророческата дейност на Йеремия и имено с това време учените обикновено свръзват скитското нахлуване в Палестина. Думите му  в ранните пророчества: "И биде слово Господне към мен втори път: що виждаш? Отговорих: виждам раздухван от вятъра котел, който ври и лицето му е към север"  или  "и рече ми Господ: от север ще нахлуе нещастието върху всички жители на тази земя",  и т.н. (Еремия 1:13-14; 4:6, 29; 5:15-16; 6:1, 22-23) (цитатите са по Библия, С. 1993 г. издадена с благословията на Св. Синод на БПЦ, к.м.), са потвърдени от Херодот. По това време Вавилон, воюващ с Асирия за своята независимост, още не представлявал заплаха за нея. Всъщност заплаха за Палестина, представлявал Египет. В пророчеството "север" не е буквално указване на посока на света, а е обозначавал всяко място откъдето би могла да дойде беда за Палестина [22]. Например в дните, когато евреите се отвърнали от истинската вяра, Господ казал на пророка: "Иди прогласи тия думи към север и речи: върни се отстъпнице, ... ", и ако това стане " В ония дни Юдиния дом ще дойде при Израилевия дом, и ще дойдат  заедно из северната (т.е. проклетата) земя в земята, която Аз дадох за наследство на отците ви" (Еремия 3:12, 18) (цитатите са от същия източник, к.м.). "Север" може да сочи и към Египет: "Слово Господне, което биде към пророк Йеремия, за филистимци, преди фараонът да порази Газа. 2. Така казва Господ: ето повдигат се от север води, ще се обърнат на буен поток и ще потопят  земята и всичко,... " и следва описание на нахлуването на египетската войска (Йеремия 47:1-2). В 620-години вече се надига и нова опасност - от мидийците. Мидия станала нова политическа реалност, достатъчно агресивна, за да привлича към себе си вниманието на пророците. Но, както изглежда, в този случай, опитът от миналото - продължителната кимерийска заплаха в региона – се  използва от пророците достатъчно дълго време : Гомер се споменава от Иезекиил  все още в VI в. пр. н. е.. Опасността може и да е била шифрована от Йеремия в думата "север" през 620-те години пр.н.е. Само че опасността не е била скитска, а кимерийска и се е отнасяла не за действително нахлуване, а само за заплаха от него.
Всички тези проблеми се пророкуват на юдеите и израилтяните от Йеремия, заради отстъпничеството им от истинската вяра, заради идолопоклонството им. Юдео-израелското царство, създадено от Саул, Давид и Соломон, се разпада в 928 г. пр.н.е. [23] на две царства: южно-Юдейско и северно-Израелско. Асирийските владетели Тиглатпаласар III, Салманасар V и Саргон II превземат Израелското царство и го превръщат в две провинции - Самария и Маггиду. Филистимското крайбрежие влиза в състава на провинция Ашдод, но на Юдея се отдава да запази формално независимостта си. От края на 630-те години пр.н.е. започва разпада на асирийската държава и нейната власт в Палестина отслабва. Управлението на еврейския цар Иосий (639-609 г. пр.н.е.) било период на надежда за издигане на Юдея и дори за присъединяване към нея на асирийските владения в Палестина.

Предполага се, че Юдея започнала да се освобождава от васална зависимост дълго преди окончателното распадане на Асирийската держава, още в 640-те години [24]. Религиозно-политическата борба за възраждане на царството при Йосий, видимо започнало още в 628 г. пр.н.е.,  т.е. на 12-та година от неговото управление. Тя достигнала своя апогей на 18-та (622/1 г. пр.н.е.) година и се увенчала с реформа, която е било съдено да стане обратен пункт в културно-религиозната и политическа история на Юдея [25]. Същността на реформата се състояла във внедряване на безусловното единобожие и пълна централизация на култа към Яхве в Ерусалимския храм. Покрай чисто религиозния аспект на реформата, тя трябвало да служи за укрепване на царската власт и авторитета на Ерусалимския храм и да помага на външнополитическите амбиции на Йосий.

Същността на случилото се, се  заключавало в следното. Древноеврейският пантеон е бил „населен” от много богове с различен ранг и произход. В него по-специално са били местните ханаански богове Баал, Ашера и Астарта / Астарта .* Култът към бог Яхве бил на почит в "колянотото на Юда" и когато представителите на това племе, Давид и Соломон, създали държавата, техните племенни богове станали най-главните в пантеона, усвоявайки чертите и качествата на другите божества. Но тази монотеистична тенденция на царете и Ерусалимския Храм срещала постоянно на упоритата съпротива на други свещеници и местните благородници. Така че в края на краищата движението ту в една или друга посока зависела от силата на царската власт.

При царуването на Манасий (698-642 година пр.н.е.), дядото на Йосий, се били възродили ханаанските и израелските местни култове, настъпил разцвет на идолопоклонството, апотеоз на което станало поставянето на статуята на Астарта в Ерусалимския храм. Манасий бил покорен васал на Асирия и първият цар на Юдея, който въвел в нея асирийски, арамейски и финикийски култове. Това предизвикало съпротива и към края на царуването му в Юдея се формирала анти-асирийска партия, която се стремяла да изкорени чуждото влияние и да подготви освобождаването от асирийската зависимост[26], което се осъществява чак през царуването на Йосий. Благоприятните външни условия позволили на Йосий да предприеме реформи, които се изразявали в безпрецедентна по мащаби борба срещу идолопоклонството: "И царят заповядал  ... да  изнесат из храма Господен всички вещи направени за Ваала, Астарта, и за всички небесни съзвездия и ги изгорят вън от Ерусалим в Кедронския дол ... ". „И отдели жреците, които юдейските царе бяха поставили за извършване на каденето по оброчищата в юдейски градове и ерусалимските околности, и ония, които кадяха на Ваала, на слънцето, на месечината, на съзвездията и всичкото небесно войнство." "И изнесе Астарта от дома Господен вън от Йерусалим, към потока Кедрон и я изгори при потока Кедрон, стри я  на прах и хвърли прахта й в общонародните гробища, и разруши блуднишките домове, които бяха при храма Господен, дето жени тъчаха дрехи за Астарта" (Царе книга 4. 23). Поруга  и оброчищата ... на Астарта (Царе книга 4. 23:13, Steam. 07:18) (цитатите са от същия източник, к.м). Тези действия на Йосий се разпространяват и на Израел. Изследователите се различават в оценката на действията на Йосий в Израел. Някои считат, че действията му са се ограничили само в религиозната дейност, други - че това е било във вече присъедините Асирийски области, които били и почти обезлюдени [27]. Според книга 4. на царете (23:15, 19), властта на Йосия се разпространила, повече или по-малко на  територията на провинция Самария. Създадената  след това  хроника сочи, че борбата на Йосий с идолите се разпространила в цялата Израелска страна, чак до земята Нефалим / Галилея (2 Паралипоменон. 34:6, 7, 33). Смята се, че това твърдение е от по-късно време и е тенденциозно разширяване на географския ареал на реформата. Въпреки това, няма причина да се изключи Галилея от обхвата на реформите на Йосий и  да се приема, че царят не е правил опит да овладее тази територия, влизаща в асирийскита провинция Маггиду. [28] Във всеки случай, провинция Маггиду  се намира северно от Самария, но там в близост до град Мегиддо в 609 г.  пр. н. е. Йосий среща войските на Фараона Нехао - и смъртта си.

Реформите, провеждани в една провинция могат да бъдат приложени и в други провинции – във  филистимлянската земя на Ашдод, където се намират градовете Газа и Аскалон. А намек за насаждане на юдаизма и там има в пророчествата на Софоний, който, подобно на Йеремия, е привърженик на Йосий. Неговите пророчества са от втората половина на царуването на царя. Софоний говори за недостатъчността на реформата, за необходимостта за по-нататъшно изкореняване на идолопоклонничество. В деня на гнева на Господ ще се спасят само тези, които изпълняват неговите закони. В резултат на това "Газа ще бъде изоставена и Аскалон ще опустее", "и ще се даде този край на домовете на Юдея, и там ще пасат и в Аскалонските домове ще отпочиват нощем" (Sofoniya. 1 2:3-7)... Така в Аскалон и в цялото петоградие ще живеят само привържениците на истинската вяра. Тук, очевидно, се изразява крайната цел на Йосий - включването на териториите в неговото царство. Всъщност, коментаторите  на Софоний считат реално разширяването на Йосий във Филистимлянската  земя (- Палестина, к.м.)[29].  Изглежда уместно да се направи сравнение със събития от края на VIII в. пр. н.е., когато друг еврейски цар Езекия ( 727-698 г. пр. н.е.) въстава против асирийския цар и започва да се бори с идолопоклонство, и първото нещо, което направил е - "Той порази филистимците до Газа ..." (Царе книга 2, 18:08) (цитатите са от същия източник, к.м.).

Преследването на друговерците и разрушаване на храмовете им шокира съвременниците и те не може да не са  останали в паметта на поколенията, още повече, че борбата срещу Астарта и други богове завършила с трагичната смърт на Йосий в Мегиддо. Пострадалите не може да не са приели смъртта му като наказание за действията му, като отмъщение на богинята. Споменът за това може да бъде запазен в храмовите легенди, в частност и в храмът в Аскалон,  който е възстановяван всеки път и е продължавал да действа през всичките последващи векове. Херодот (I.105) съобщава, че е разпитвал за светилището на Афродита Урания в Аскалон, и наред с другите неща, той е могъл да научи за Божието наказание над злодея. Не е известно дали му е било съобщено името на злодея (или, може би, те са били много), но трябва да се отбележи, че Херодот нищо не знае за събитията от палестинската история [30]. Въпреки това, както показа В.Паркер, Херодот не може да не знае, в частност, за разрушаването от кимерийците на Лигдамис/Дугдамми на  храма на Артемида в Ефес, но "той не е бил заинтересован", от адекватен разказ за кимерийското нахлуване в Азия [31]. Херодот намира тази информация за лъжлива или пък за неподходяща, във връзка с очевидното за него могъщество на скитите (виж по-горе), а след като някой е унищожил храма в Аскалон - ако не са кимерийците, тогава, разбира се, защо да не са могъщият скитите, според Херодот.

Спомените на оскверняване на храмовете в Палестина са могли да запазят и да се предадат също и от потомците на евреите, които, още по времето на фараона Априй в VI в. пр. н. е. (Еремия, 44), са избягали от преследването в Египет и са продължили да се кланят на богинята на небето. Херодот е бил в Египет и ехото на тези събития е могло да стигне до него, макар  името на Йосия, или е било забравено, или гръцкият историк, който не е знаел палестинската история, не е могъл да го помести в историческия контекст. Това варварско, от гледна точка на елините, действие - оскверняването на храма на богинята на небето -  е било приписано на варварите-скити, което се е връзвало с представите на Херодот за проникване на скитите в земите на почти всички народи от Предна Азия.

И последно. Едно от най-точните неща в съобщението на Херодот за събитията от VII в. пр. н. е., е посоченото от него име на египетския фараон Псамметих и пребиваването му именно в Палестинска Сирия. По времето на Херодот, целият крайбрежен регион е бил част от голяма ахеменидска сатрапия, под общото име Сирия. Посочването на нейната палестинската част е доказателство за познаване от Херодот на историята на царуването на Псамметих и на този период като цяло. При Псамметих се засилило проникването на Египет в земята на филистимците, което, след смъртта на Йосий, завършило с краткотрайното завладяване на Палестина от Фараон Нехо. Заради това, в историята на Херодот пребиваването на фараона извън границите на Египет, отразява исторически факт. Въпреки това обаче, включването на този факт в разказа му за скитското нахлуване в Палестина и за срещатата на Псамметих със скитите, не може да отговаря на действителността: позицията на смирен молител, е невъзможна за фараона. Египет играе важна роля по това време и фараонът е в състояние да се справи със скитите, ако е имало такива, които да срещне по пътя си.

По такъв начин, разказът за пребиваването на кимерийците и скитите в Азия, даден в изложението на Херодот, не се съгласува с данните от древно-източните извори. Причините за това, очевидно трябва да се търсят в  самият творчески метод на автора на "Историята". Херодот започва да пише своята работа като логограф  и завършвайки  я, става  "баща на историята". Но именно в първата част от трудът му, в предисторията на гръко-персийските войни,  където се дават сведения за историята на изток, Херодот все още не се е напълно освободил от специфичните за логографа методи. Описването на историческата истина не е било основната задача за логографите,  те са се стремяли не толкова към достоверност, колкото към занимателност; при това често техните собствени хипотези са били излагали като установен исторически факт. Освен това, ако логографите най-често се ограничавали с историята на отделните градове и области на Елада, то Херодот събирайки информация за всички народи на Азия, без да знае езика им, често ставал заложник на незнанията на своите информатори. Неговата скитска и кимерийска история, възприемана от изследователите днес като историческа реалност, е до голяма степен умозрително построена, плод на размисъл за чутото и търсене на причините и взаимовръзката на събитията. Тя не може да се впише адекватно в историята на древния Изток, чиито събития са фиксирани от съвременниците на епохата  в техните летописи, хроники, писма, донесения, пророчества и така нататък, дотогава докато всяко едно от съобщенията на Херодот не бъде предмет на „историческа критика"[32]. Такъв анализ е възможен само на основата на древноизточници извори. Разгледана от тази гледна точка, историята на Херодот за скитското нахлуване в Палестина, позволява да се предположи, че в нея са натрупани спомени от три несвързани епизода от историята на VII век пр. н. е., като едното от тях - нахлуването на евразийски номади - всъщност не се е случило в действитеност. Имало е само многогодишна опасност от кимерийско нахлуване. Не е съществувало и покоряване на Мидия от скитите.
Историята на кимерийците е останала по същество неизвестна на Херодот (или пък не е разказана изцяло от него).

[1] Паркер В. О чем умалчивает Геродот. Заметки о передаче сведений о киммерийцах у греческих авторов помимо Геродота // ВДИ. 1998. № 4. С. 101.
[2] Тохтасьев С.Р. Источниковедческие проблемы истории киммерийцев: Автореф. дис... канд. ист. наук. СПб., 1999. С. 16-17.
[3] Starr I. Gueries to the Sungod // SAA. 1990. IV. № 65-67, 71. P. 35-40.
[4] Ibid. № 43-45, 48-51.
[5] Ibid. № 139, 142, 144.
[6] срещу расширителнооо употребяване на етнонима „гимирайа” в клинописните източници от VII в. до н.е. виж Медведская И.?. Заключение по дискуссии // РА. 1994. № 1.С. 129-130.
[7] Oded B. The Table of Nation (Genesis 10) — A Sociocultural Approach //ZAW. 1986. 98. S. 14-16.
[8] По повод Таблица на народите, скитите още веднъж са споменати в Библията, в пророчеството на Иеремия (51:27) от  594 г. пр. н.е. срещу Вавилон. Изброените от пророка царства на скитите, Урарту и Манна вече се намирали в състава  на Мидийското царство, което и представлявало опасността «от севера» (51:48), но не за Палестина, а за Вавилон и то вече след падането на Асирия, когато отношенията между Вавилон и Мидия се влошили (Медведская И.Н. Rez.: Zawadzki S. The Fall of Assyria and Median-Babylonian Relations in Light of the Nabopolassar Chronicle // Uniwersytet im. Adama Mickiewicia w Pozhianiu, Seria Historia NR 149. Poznan, Delft, 1988 // ВДИ. 1992. № 1. C. 230-231. Прим. 5).
[9] Предположението за рейдове на кимерийците в това време в по-южни земи, а именно в Манна, се основава на единствения текст, в който този топоним се възстановява: Lanfranchi G.B., Parpola S. The Correspondence of Sargon II. Pt II // SAA. 1990. V. № 145.
[10] Иванчик А.И. Киммерийцы. Древневосточные цивилизации и степные кочевники в VIII—VII веках до н.э. М., 1996. С. 60-62. Свод текстов 7А (далее — сокращение С), с. 8, 9. В прим. 9-13 ссылки на литературу по вопросу см. в работе А.И. Иванчика.
[11] Starr. Op. cit. № 1. P. LVII; Иванчик. Ук. соч. С. 68-71, 77.
[12] Иванчик. Ук. соч. С. 77-78; С . 20.
[13] Редакция анналов Е2; Иванчик. Ук. соч. 100-102: С. 44.
[14] Редакция анналов НТ; Иванчик. Ук. соч. С. 103; С. 45. Тогава лидийците изпратили на Ашшурбанапал подаръции и двама кимерийци — началници на селища. Значи ли това, че част от лидийската територия е преминала към кимерийците и те са могли да назначат своя администрация в лидийските градове?
[15] Там же. С. 103-107; С 52.
[16] Там же. С. 106.
[17] Дьяконов И.М. Киммерийцы и скифы на древнем Востоке // РА. 1994. № 1. С. 109.
[18] Иванчик. Ук. соч. С. 121-122: С. 48:151-152. С. 49:14.
[19] Редакции анналов А 643/2 г. до н.э. Иванчик. Ук. соч. С. 107-110; С. 47.
[20] Там же. С. 121-122; С. 48:158-165, с. 49:29-38.
[21] В началото на VI в. пр. н.е. е засвидетелствано наемане на кимерийци във военни подразделения на Тир; Diakanoff I.M. Naval Power and Trade of Tyre // Israel Exploration Journal. 1992. 42. P. 169, 181, 174. Not. 34; Иез. 27:11.
[22] Drinkard J.T. North // ABD. 1992, 4. P. 1135-1136.
[23] Cogan M. Chronology // ABD. 1992. 1. Р. 1010. Таbl. 9.
[24] Mem. Imperialism and Religion; Assyria, Judah and Israel in the Light and Seventh Centuries B.C.E. // Society of Biblical Literature. Montana, 1974. 19, P. 71.
[25] Cogan. Chronology. P. 1010; Cogan M., Tadmor H. II Kings // The Anchor Bible. V. 11. Garden City-New York, 1988. P. 298.
* Ваал — бог на бурята, плодородието и живота. Астарта (Ашера) в угаритската традиция — съпруга на върховния бог Ела, но по-късно в Палестина — съпруга на Ваала. Астарта (Ашера) — майка на боговете, богиня на плодородието, владетелка на морето, някои изследователи я отъждествяват с Афродита Киприда. Ашторет също съпруга на Ваала, богиня на войната, любовта и плодородието, астрално божество, свързано с вечерната звезда, «небесната богиня», на която жените са пекли сладкиши (Иер. 7:18, 44:17), отъждествява се с Афродита: Good R.M. Asherah // Harper's Bide Dictionary. Cambridge etc., 1985, P. 74-75; Day J. Asherah, Ashtorelh // ABD. V. I. P. 483-486, 491-495; Frymer T.S. Asherah, Ashtoreth // Encyclopaedia Judaica. V. 3. Jerusalem, s.a. P. 704-705, 738-739.
[26] Тадмор X., Надель Р. Библейский период // Очерк истории еврейского народа / Под ред. Ш. Эттингера. Библиотека-Алия, 1990. С. 79-80.
[27] Cagati. Imperialism... P. 71. Not. 35; Cogan, Tadmor. Op. cit. P. 293; Mitchell T.C. Judah until the Fall of Jerusalem (c. 700—586 B.C.) // САН. HI/2. Ch. 30. 1991. P. 383-391.
[28] Malamai A. Josiah's Bid for Armageddon. The Background of the Judean-Egyptian Encounter in 609 B.C. // JANES. 1973.5. P. 271.
[29] Kselman J. S. Zephaniali // ABD. 1992.6. P. 1077-1080.
[30] И даже Магдол на Херодот (II.159) се оказал не Мегиддон / Мегиддо в Палестина, а Мигдол в Египет (Иер. 44:1; 46:14); Malamat. Op. cit. P. 275-277.
[31] Паркер. Ук. соч. С. 97, 101.
[32] Лурье С.Я. Геродот (485—525 гг. до н.э.). М.-Л., 1947. С. 150, 228.

 

Оригиналната статия на Медведская на руски език ( в нея липсват двата абзаца в преводния текст, които са удебелени за разграничаване): О СКИФСКОМ ВТОРЖЕНИИ В ПАЛЕСТИНУ

-------

Бележки на преводача :

В интернет пространството от доста време, под формата на „авторски изследвания”, се лее като из ведро информация за населяването през античните и ранносредновековни времена на една територия, която обхваща ареала, в който са живели и оставили ярки следи тези племена, чиито наследници са създали държави като Стара Велика България, сегашната България на юг от р. Дунав, Волжска България, а също са взели дейно участие за създаване и на други държавии и сега  се припознават за българи, но за тях в тези материали или нито дума,или мимолетно споменаване, колкото да не е без нищо. Изброяването на такива „материали-изследвания” и авторите им е непосилен труд за един човек. В работата по превода се запознах с по-фрапантните случаи, като например  с този материал: „Дипломатия Гамиры и Скифии 7 в. до н.Э.” на проф. П. Золин на страница : http://www.proza.ru/2009/08/07/204,  в който авторът се ползваше от нейния текст, но твърдеше обратното на изследването на д-р И.Н. Медведская и за това го посочвм, за да може евентуалния читател да направи съпоставка на известните научно-доказани и неопревержими факти и трактовката им от двамата автори. Освен посочения материал от същия автор има голям набор от подобни, част от които посочвам в бележките си, като : „Дипломатия скифов Арианта и Мадия” на страница: http://www.proza.ru/addrec.html?2009/08/09/596; Хазарию и Великую Болгарию http://www.proza.ru/2009/03/29/192 ; http://www.proza.ru/2009/06/01/528 ; http://www.proza.ru/2010/06/07/967 и т.д. Они наследовали геральдические символы Боспорского царства и Сарматии, что использовали и Рюриковичи; Гуннию Роаса и Готию росомонов (с учётом державы Германариха) http://www.proza.ru/2009/04/02/495 ; http://proza.rnls.ru/2010/04/16/23 ; http://www.proza.ru/2011/03/14/434 и т.д. http://www.proza.ru/2010/02/23/114 ; http://www.proza.ru/2010/10/10/1330 ; http://www.proza.ru/2009/08/26/331; Киммерию http://www.proza.ru/2008/08/07/273 ; http://www.proza.ru/2008/10/31/579 и т.н. и т.н.
Какво е главното в тях? Сочи своите предложения за исторически факти от тези времена! Само той да е, а може и преводачът да не е разбрал кое е истината и кое е фантазията, претендираща за истина!?

Веселин Тракийски
 

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (2)

Следете за нови коментари с RSS
0
Уважаеми г-н Тракийски,
Написа Милчев
на 04 юли 2011
Оцени коментара:
Благодаря Ви за този превод на статията на Медведская. Може би не си давате сметка, но с преводите на статиите на Иванчик и Медведская, Вие давате възможност на много млади хора, които за съжаление не знаят руски, да се запознаят с новите научни изследвания по кимерийската история и да придобият известна научна култура, а не само да повтарят като папагали Херодот и Страбон.
0
Много полезна и информативна статия
Написа Димитър Веселинов
на 21 март 2014
Оцени коментара:
С една забележка, ако позволите. Некоректно е да се говори за "населението на Сирия и Палестина, оскверняване на палестинските храмове и разширяването на Египет за сметка на Палестина" за периода преди новата ера. Палестина като име на област се появява едва в 135 г.н.е. и е наложено от император Адриан след пировата му победа над еврейското въстание на Шимон бар-Кохба. Преди това областта се е наричала Юдея, а още по-преди - Канаан. Името Палестина е избрано от Адриан в чест на древните врагове на евреите - филистимците (библейските плиштим), които са изчезнали още през 8 в.пр.н.е. при асирийските нашествия.

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy