Малко известната история на българите

Написано от Администратор 27 Октомври 2010

Произход на прабългарите

ПРЕВОД ОТ „ДЖАГФАР ТАРИХИ”

Автор:  Ф. Г. Х. Нурутдинов
Превел от руски: Валентин Иванов
Коментари на админа:  Деси Каравеликова

Преди да ви запознаем със статията на Нурутдинов, необходимо е да споменем, че известно време се колебаехме дали въобще да я публикуваме в нашия сайт. Това се дължи както на факта, че много учени оспорват автентичността на коментирания в статията сборник с легенди "Джагфар Тарихи", така и на факта, че Нурутдинов изказва редица спорни и спекулативни твърдения. Тъй като явно има интерес към "Джафар Тарихи" в българското интернет пространство и така или иначе този сборник с легенди е и ще бъде основа на множество диспути, ние сметнахме, че е редно да отделим място в нашия сайт за една такава дискусия. За съжаление книгата беше издадена в България наскоро, но в ограничен тираж, който изглежда вече е изчерпан. В електронен вариант книгата не е достъпна, което вероятно ще предизвика още по-големи митове и легенди от тези, които вероятно съдържа, тъй като вече има многожество мнения за нейното съдържание, но малко от коментиращите цитират и подхиждат критично, а най-вече пишат личното си мнение.

Накратко "Джагфар Тарихи" е сборник от преписани и събрани в една книга древни летописи, касаещи миналото на волжките българи, следователно и на нас. Тази книга достига до нас в препис от руски език, направен в началото на 20-ти век, като според наследниците на преписвача (един от тях Нурутдинов) оригиналът от 17-ти век е бил иззет от руските власти и в момента съдбата му не е известна. Повече за любопитната история на "Джагфар Тарихи" може да се прочете в анализа на Кирил Милчев "Джагфар Тарихи" и съдбата на българските средновековни летописи".  Този текст ще ви помогне и да научите интересни факти около появата на преписа и изчезването на оригиналния сборник от 17-ти век.

Но нека се върнем на статията на Нурутдинов. Условно тя е разделена от преводача на 4 части, които той помоли да бъдат пуснати поотделно през две седмици. Ние обаче решихме да запазим разделението, но да ги публикуваме в една статия, за да е по-лесно на читателя да запази логическата връзка между отделните елементи на текста, а и както знаем, паметта на "хомо интернетус" е твърде кратка. Толкова по предговора към статията, а коментарите по съдържанието - после. Приятно четене...

Администратор

***

Статията на Ф.Г.-Х.Нурутдинов от в-к „Болгар-Иле” е публикувана в том 3-ти на сборника ”Джагфар тарихи” от Бахши Иман,1680 год. Издание на редакцията на вестника от 1997год.,гр.Казан ,Русия. Текстът на настоящия превод беше предоставен на Роден Край от преводача Валентин Иванов.

МАЛКО ИЗВЕСТНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ

I ЧАСТ
КОРЕНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

Бележка на преводача:
След доста колебания, как точно и по какъв начин да бъде, реших, че най-добре ще е да се предложи текст в 3 части - в хронологичен ред и проследяващ древното миналото на булгарите. Основополагащият елемент на нашия славянобългарски народ и на българската държавност и култура. По-късно възникна идеята за един цикъл от няколко статии под общото заглавие „Малко известната история на българите”.
Материалите се представят със съкращения въз основа на труда на Ф. Г. - Х. Нурутдинов "История Булгара(с древнейших времен до начало 13 века)". Той е написан по данни от книгата на Кул Гали(1242 г.) и редица други древнобългарски летописи, влизащи в унищожените през 80-те години на 20 век части на "Джагфар Тарихи"(от Бахши Иман - 1680 г.). Използвани са и сведения на Гази Баба(Арслан Тертер), родом от Дунавска България. Материалите са публикувани за пръв път от редакцията на вестник "Болгар Иле" - град Оренбург, през 1994 г.

Живот и суеверия на древните хора.

Преди около 100 000 години Северна Европа била покрита от мощен ледник. Дебелината на леда достигала до 2 км. Настъпила ледниковата епоха. Макар ледникът да не покрил Волго-Уралието, той се намирал по съседство и неговото дихание правело климата на този край много суров. Нашите най-древни предци в тази епоха се криели от студовете в пещерите на Уралските планини. Те преживявали от лов на животни, които се въдели по това време, а по-късно измрели: мамонти, вълнести носорози, коне. Една от тези пещери се съхранила в Башкирия. Тя била открита през 1959 г. Нарича се Шулген Таш или Каповая. По стените й с червена боя предците на болгарите са ни оставили рисунки от своя живот тогава. Своята земя, географски определяна като Волго-Урал, хората наричали Ура-Арья или Туран(по-късно - Иске или Стари Туран). Преди около 40 000 години ледникът започнал да отстъпва натам, откъдето дошъл - на север. Климатът станал по-мек. Хората почнали да се спускат от Уралските планини по Волго-Камските равнини и заселили целия този край.

Според булгарските [1] легенди, преди около 35 000 години, 7 саклански(индо-арийски) и синдийски(древнотюркски) племена се обединили в мощен съюз, който така и нарекли: Идел(Седем племена: "иде"- седем и "ел"- племе). Названието "Идел" станало първото име на нашия народ. Върху знамето на иделците била изобразена вълча глава. Затова го наричали булгар(вълча или черна глава) - вълча, или черна - "булг" и глава - "ар". Това изображение не било случайно - именно вълкът е бил тотемът на булгарите - изкусният нощен ловец. В тези времена хората вярвали в духове, които според тях били представители на различните природни сили. Духовете булгарите наричали "алп"("алип"), "аз", "диу"(диви), "джин".
 
----
Бел. на преводача- колкото племена, почти толкова названия. Древните летописци не са делели тези седем племена и всички ги наричали с общиото название булгар. Оттам и толково много българи по света и у нас. Оттам и повечето обърквания и недоразумения в наше време, когато проследяваме тяхната история....
----
Алп Самар или Гюлджимеш(цветущо-плодоносен) бил дух на реколтата при плода. Алп Мардукан или Симбир-Карга(гарванът) бил дух на топлината и светлината, покровител на хората. Общо 33 духа в целия пантеон.

Тотемът на булгарите вълка("Бури", "Маг-Мак", "Син"(Чин, Хин, Сян) и т.н.) бил духът на победата - Барин. Затова го наричали Алп Барин.

Митология на българските предци.

С духовете са свързани първите образци на фолклора - митовете. Митовете са най-древните паметници на устното народно творчество. В тях се възпяват могъщите духове и се показва слабостта и зависимостта на хората от тях. Митовете се изпълнявали по време на обрядите жертвоприношения. На тяхна основа възникнали много от народните празници. Ритуалните танци, предаващи съдържанието на мита чрез движение, също били част от тези обреди - на тяхна основа възникнали най-древните народни танци.

Най-древните митове на булгарите били митът за Мардукан-Карга и за чудодейното спасение на българския принц от Вълка. (прочети легендата за Мардукан - бел. на администратора)

В първия се разказва за опита на злите духове да погубят човешкия род. За да унищожат силно досаждащите им хора злите духове построили висока стена, която закривала слънцето. Земята била обхваната от студ и мрак. Тя започнала да се покрива с лед и хората били застрашени от гибел. Алп Карга, заедно със синовете си Сак и Сок, тръгнал да разбива стената. Лъчите на слънцето започнали да ги изгарят и тогава Мардукан изпратил синовете си вкъщи за мед, който можел да ги предпази от изгарянията. Но Сак и Сок се изплашили и се скрили в нощта. Карга ги чакал известно време, а след това сам разбил стената. Така той върнал на хората слънцето, а значи и светлината, топлината и живота. Но самият той избухнал в пламъци от огъня на близкото светило. Неговите горящи пера падали на земята и се превръщали в горящи врани коне. Въпреки това, по волята на Тангра, Карга всяка пролет се връщал при хората във вид на обикновен черен гарван.

В другия мит главното действащо лице е Алп Вълк. Когато веднъж враговете унищожили един царски български род и се готвели да премахнат и последни му представител - малкия син на княза(бая), то Алп Бури не допуснал това. Той дал сили на смъртно ранената му майка, която успяла да го сложи в голям котел и да го блъсне в реката. Реката довлякла котела с детето до едно голямо и непроходимо блато. Тогава Алп Маг - Вълк, накарал духа на плодородието Самар да се обърне на елен, да мине през блатото до реката и отнесе детето в леговището на вълчицата. Тя откърмила детето и когато пораснал като богатир, той възобновил царския род(Дуло).

Периодът на пещерния живот наложил отпечатък върху традициите. От това време булгарите започнали да почитат планините(понеже вярвали, че по техните върхове се явява Бог - "Ерсу-Тангра" и духовете), а също да извършват погребенията в пещери. Когато се спуснали от Урал по равнините на Поволжието, те почнали да строят имитация на планините - пирамидални, стъпаловидни и гладкостенни храмове с погребални зали - "пещери"(кепе) отвътре. В тези храмове - пирамиди, жреците на булгарите - "аскали" и "арбати", поддържали култа към Тангра и служещите му духове, погребвали там вождовете и князете(баи). Обикновено се издигал храмов комплекс от голям храм в чест на Тангра и духовете(аскала) и малък - за погребение на князете(баи, баили). Пирамидите се строели както от камък("ег-кепе", "тепе"), така и от земя("курган", "балкан", "могили"). Нямайки възможност да съберат хиляди хора за строителство на пирамиди - каменни или от пръст, хората - знатни или обикновени - погребвали своите близки в земни пещери. Тази пещера се издълбавала в страничната стена на изкопания гроб, след което там се полагало тялото на починалия, а самата пещера се зазидвала с камъни или дъски. При булгарите тялото на покойния не трябвало да се засипва с пръст. По-късно на гробовете на знатните слагали камъни - имитация на планина, а на обикновените - дървени стълбове или дървета.

Разселение на булгарите.

В булгарското общество на Идел понякога избухвали вътрешни конфликти - граждански войни, принуждаващи някои групи булгари да напуснат Волго-Уралската прародина и да заминат в други земи. Първият такъв случай бил преди около 12 000 години. Тогава и по-късно Идел бил напуснат от няколко групи булгари(бел. на преводача- сред тях са представителите на трите образуващи етноса на нашата славянобългарска народност-траки, славяни и булгари). Една от тях стигнала до Америка - в езиците на някои американски индианци и до днес са се запазили булгарски думи, останали са следи от старите култури в Централна Америка. Друга група отишла в Северен Китай, където станала известна под името "сянбийци" или "хуни"("хони"). /Бел. преводача- образували Хонорската империя, а след няколко хиляди години, когато тя се разпокъсала и западнала, групата племена на нашите Дунавски българи, през II-ри век, се появяват на територията на днешния Краснодарски край и Донската област на днешна Русия./ Трета група се заселва в Средна Азия, четвъртата в Северна Индия, петата група заминала на юг и на запад. Сред тях била племенната група Агатар(индоарийска). Те заселили Балканите и части от Близкия Изток. От тях се обособили - билсага(пелазгите), наречени македонци и траките. Близкоизточните булгари образували държавата Самар(Шумер). През 3000 г. пр. Хр. тази държава се разпаднала, макар нейното название и култура да наследила късношумерската държава(в днешен Ирак) с преобладаващо в нея афразийско население. Своята етническа индивидуалност съхранили само булгарите от Мала Азия, където те се заселили като достатъчно компактна маса. В западната част основали големия град Атряч(Троя). В източната част пък взели за себе си името на любимия им дух на плодородието Самар-Тюрк("Великия бик") и се нарекли тюрки. През VI век пр. Хр. персийските царе изселили в Средна Азия 1000 малоазийски булгар-тюрки, и от тях средноазиатските булгари също възприели обичая да се наричат тюрки. По другите места булгарите в Близкия Изток живеели на по-малки групи и разпръснато(освен това много от тях загинали в потопа през 3182 г. пр. Хр. в Южен Ирак). С времето те били асимилирани от съседните народи(египтяни, вавилонци, акадци, асирийци и др.), които обаче възприели много ог елементите на булгарската цивилизация.

А на Балканите, през 2000 г. пр. Хр., нахлули древногръцките племена, наречени дорийци.Булгарите ги наричали "тирляр"(хора, облечени в кожуси). Булгарите воювали помежду си, обединени около Мекен и Троя. В тази братоубийствена война те били изтощени и дорийците се настанили в южната част на полуострова. Част от троянците напуснала разорения град и отишла на Апенинския полуостров, където основали града Рим(от булгарското "рем" или "рям" - хълм с ниска растителност). А на полуострова етруските и латинските племена дали името на своята стара родина Идел - Итал(Италия).

Навсякъде булгарите разпространили елементите на своята култура, в т.ч. митовете, които били възприети и влезли в основата на митологиите, фолклора и културата на много народи - монголи, китайци, американските индианци, индийци, египтяни, италианци, гърци и др. Оставили им секретите на металургическото производство, печенето на тухли и керемиди, колелото със спици, обичая да вдигат мавзолеи и пирамиди, пещерни храмове и т.н.

Бележка на преводача: В продължението ще отидем направо във II-ри век при военачалника Агарджа Дуло, основателя на първата хунска царска династия в Европа,на рода Дуло.Същият този Царски род от който са и основателите на Дунавска България..
 
***

II ЧАСТ
КОРЕНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ -1

Хунският период от историята на Булгария
I-ва и II-ра хунска династия.

През 1 век властта в Идел минава в ръцете на династията АЛАН. По нейно време се усилва влиянието на масгутските роднини на жената на Царя. Това предизвикало недоволството на старата иделска булгарска аристокрация. Те  влезли във връзка с хоните на юг и успели да доведат нещата до личен двубой за трона  между Ер-Таш и хунският военачалник  Агарджа Дуло. Агарджа победил и се оженил за сестрата на на Ер-Таш. Така се поставило началото на 1 хунска династия в Европа.

Дошлите с Агарджа хуни били потомци на северокитайските булгари -сянбийците. През времето на живота им там техния език претърпял незначително влияние от съседите/особенно манджурите/. Хуните наричали Идел - „Итил” или „Атил”, иделските булгари - „буляри” или „биляри”. А пък иделските булгари наричали своите азиатски родственници – „сербийци” или „сюрбийци”/от „сянби”/. В Идел болшинството от хуните бързо се върнало към господстващия там огузо-тюркски език, но няколко десетки думи били съхранени от булгарските жреци. Те били заинтересовани от дистанцирането на своята каста ог всичко простонародно и светско/в това число и от народната реч/. Част от сербийците  по-късно се смесила с иделските фино-угри и положила началото на сербийската етногрупа, която в 16 век получила названието „чуваш”.

След смъртта на най-силния иделски Цар от 1-ва хунска династия Кама-Батир в Идел избухнала война между синовете му за трона. От това се възползвал друг  хунски военачалник Булюмар/Баламбер/.Той се оженил за дъщерята на Кама Батир –Туран Бика и завзел царския трон, основавайки династията АТИЛ/ние условно я наричаме 2 хунска династия/. Потомците им продължили да се причисляват към рода Дуло. Интересното е, че братята на Туран Бика, стремейки се да не допуснат сестра им да се омъжи за Булюмара/понеже така ставал роднина, а значи и претендент за трона/поставили условие: Булюмар ще се ожени само ако познае гатанките на всичките и братя. Само че, Булюмар познал всички гатанки.../бел. на преводача: това е съхранено в старинния капански сватбен ритуал/.

Царят на Сасанидския Иран Шапур II склонил Булюмара за съвместна  война срещу  Византия в замяна на ежегодната иранска дан на Идел. В 370 г. българската войска развърнала широкомащабно настъпление на запад. Съюзниците на Византия-кавказко-донското Аланско княжество, основано от избягалите от Идел представители на Аланската династия и Готското княжество в Приднепровието а също и византийските градове в Причерноморието били покорени и включени в състава на Идел.

В 378 г. българската войска  разгромила византийците под Адрианопол. Войната след това прерастнала в завоевание на Европа. /бел.на преводача: поводът за настъпление бил, че германският крал отровил жена си, която била сестра на Атила/. Този потомък на Булюмар най-много се прославил в походите си на запад. Атила/434-453/. Той подчинил на Идел цяла Европа от Франция до Карпатите. Византия и Западно-Римската империя плащали данък на иделските царе, а много германски, влашки и славянски племена служели в хуно-българските войски./бел.на преводача: много се спекулира с името на този владетел-наричат го”вожд”, разорител на Европа, варварин и т.н. На знамето му имало изобразен равнобедрен кръст-знака на алпа Кубар. От това пък му излязъл прякора ”бич Божий”. Ето какво отговаря самия той на императора Теодосий във връзка с разкрития заговор за убийство и нека читателя сам да отсъди:”Теодосий е син на един почтен баща. Атила произхожда също от един благороден род; и той е успял при всички свои дела да запази унаследените от своя баща Мундзук чест и достойнство.Теодосий обаче посрами честта на баща си и се унижи до положението на един роб, тъй че се видя принуден да плаща данък. От това следваше, че той дължи почитание на мъжа, когото щастието и заслугите му го бяха поставили над него; вместо това той се опитва като недобросъвестен роб да устройва заговори против своя господар” Уелс. Световна история. т.2, с.126,127/

 Столицата на II-ра хунска династия отначало бил основания от Булюмар аул/селище/ Хон-Балин/на мястото на днешния Киев/, после в Унгария и накрая в Германия. Но след смърта на Атила в 453 г. в Идел се разгоряла война между част от подвластните им племена, а после и между синовете му. Синът на Атила, Кермек/бел. на преводача: Ирник по славянски, от когото водят потеклото си Куртбат и Аспарух и затова са с права върху Царската власт/, който станал Цар на Идел, се опитал да съхрани владенията на баща си в Европа, но напразно: българската държава загубила западна и по-голямата част от средна Европа, съхранявайки под своята власт само източната и част.

Идел в периода на разпокъсаност.                            

Потомъкът на Кермек – иделският Цар Буляк/Болох/, се опитал, в съюз с Иран, да отвоюва от Византия част от завладените от нея причерноморски земи.    В 516 г. Иделската войска водена от най-големият му син Ас-Терек, състояща се предимно от долноволжски булгари-сувар/савир/, завзела Армения и почти цяла Мала Азия. Местното население от тюрко-булгари оказвало повсеместна помощ на своите съплеменници. Но през същата година в Казахстан се срещнали войските на Тюркския каганат/образуван от средноазиатските булгар-тюрки-т.нар. ”ермигерми-хони”/ и булгарският отряд на другия син на Буляк. Средноазиатските тюрко-булгари е прието да се наричат в науката – тюркути, за разграничение от иделските тюрко-булгари. Тюркутите от името на своя каган поискали от иделския Цар да им плаща данък „заради тяхното ненападение”... Заедно с това възстанали подвластните на Идел казахстански киргизи - те били подмамени с по-ниски данъци от тюркутите. При това положение Буляк предпочел да сключи съюз с кагана и да му плаща данък, а своите главни войски извел от Мала Азия и Армения в Казахстан за потушаване на възстанието. Доволните тюркути не попречили на иделците да потушат метежа.

В 520 г. Буляк умрял и трона заел Ас-Терек - най-големият му син. Две години по-късно тюркутите сключили антиирански съюз с Византия и поискали от иделските булгари да прекратят нападенията над византийците. Ас-Терек не се подчинил на това искане и тогава тюркутите помогнали на най-младата му жена, суварката  Бояркъз, да вземе власта през 527 г. Тя била привърженичка на тесния съюз с Тюркския каганат и основателка на Суварската династия/бел. на преводача: суварите това бяха долноволжските българи/. Бояркъз организирала  физическото премахване на синовете на Буляк от другите му жени. Сред тях загинал и Ас-Терек.

След това Идел се разпаднал на два бейлика/княжества/ - Булгарско тарханство и Суварски бейлик/източната Волго-Сибирска част  на Идел/.
Българското тарханство било основано от сина  на старшата жена на Буляк-Джанбек/бел. на преводача: т.е. династичното право на трона било негово/. Отначало той избягал в Крим, където служил при византийците, а после отишъл при хуно-българите в Приазовието и основал Българското тарханство с център в Бунгар или наричан още Ечке-Булгар/Фанагория/. Други големи градове на тарханството били Банджа-Кепе/или наричан още Агарджа/Керч/, Тамья-Тархан/Тмутаракан/ - от него в по-късни времена тръгва началото на донското казачество... и др. Много скоро границите на тарханството обхванали другите области на Причерноморието, Средното Приднестровие и Предкавказието. Населението се състояло от булгари, алани и анти/славяни/.

В  558 г. Българското тарханство било принудено да признае зависимостта си от аварите и подчинените им угри/старите унгарци/. Но след това гермихонската аристокрация се разделила на две групировки – ермийци и узи. Узите взели властта в Тюркския каганат и значителна част от булгарите-ермийци начело със своя баил Аскал напуснали в 563 г. Туркестан и се присъединили към Българското тарханство. Наследника на Джанбек по това време Тама-Тархан приел  съплемениците-ермийци на служба и разрешил да се заселят в областа Хон-Балин, след което главното им селище получило името на Аскал. Самият той се оженил за дъщерята на Тамья-Тархан и техният син Алвар Аскал/577-602г./ обявил пълната независимост на своето тарханство от Аварския каганат. Административния център на тарханството вече било селището Аскал. Брат му Апсих, с част от трансилванските българи, обаче останал верен на аварите. През същата година Апсих поканил Алвар на преговори при р. Бурат/Прут/ и вероломно го убил. Само че новият бег/управител, княз/-по-младият брат на Алвар-Бу Юрган/т.нар. Органа/, съхранил независимостта на Българското Тарханство при подръжката на Византия. Съюз с нея бил сключил още Алвар.

През 619 г., за укрепване на този съюз, Бу-Юрган с част от булгарите приел християството от гърците във византийския град Кряшен/Корсун,Херсонес/. От тогава кръстените българи почнали да ги наричат „крешени”. Тази постъпка на Бу-Юрган предизвикала недоволството на болшинството българи - тенгрианци и на него му се наложило да отстъпи властта в тарханството на най–възрастният син на Алвар-тенгрианеца Куртбат/Кубрат/. В 620 г. по-малкият брат на Курбат–Шамбат, по негово нареждане построил в Аскал крепоста Бащу, която превърнала това селище в град.

В Аскал-Бащу живеели българи, анчийци/славяни/, гърци/потомци на пленените при Адрианополската битка през 378 г. и заселени в Хон-Балин/, както и представители на други народности. През същата година Шамбат с войска от българи и анчийци се отправил на поход срещу аварите. Походът се оказал  успешен и той завоювал обширни територии от Прибалтика до Средния Дунав. Провъзгласил собствена държава под името Дулоба/област на рода Дуло/. Славяните го почитали като светец за избавлението си от аварското иго и му помагали с всичко. Те наричали държавата-Дулеба. Курбат поискал от Шамбат да да присъедини  Дулоба към Българското тарханство, но той отказал и получил от Курбат прякора ”Кий”/Отделения, Отрязания/. Само че похода на Шамбат и образуването на Дулоба /съществуваща от 623 до 658г./ подкопало могъществото на аварите. Това позволило на Курбат да насочи вниманието си на изток, където Тюркският каганат се тресял от граждански войни и изживявал  последните си дни.

През 629 г. той се разпаднал и разделил на две части - Баласагунска/средноазиатско-монголска/ и Хазарска/западноказахстанска/. Курбат веднага подчинил под своята власт българския суварски бейлик и през 630 г. провъзгласил отново обединените Иделски земи в единно българско Царство-Булгар, Булгария. А названието Идел се закрепило за Волго-Камската речна система. Към имената на седемте най-големи реки от тази система почнали да прибавят думата „Идел”-”Кара Идел”/Волга/, ”Ак Идел/Белая/, ”Чулман Идел”/Кама/, ”Сура Идел”/Вятка/, ”Була Идел”/Черемшан/ и т.н. По причина на своята мощ/територията на Булгария се простирала от Дунав до Енисей/ българската държава от 7-9 век често била наричана Кара Булгар, т.е. „Велика България”, тъй като главното значение на българската дума „кара” по това време било велик, могъщ. Друга дума синоним на „кара” била „урус” и българите от другите краища наричали булгарите от Украйна „кара-булгари” или „урус –булгари” т.е. „велики българи”. Понеже точно на тази територия през 7-9 век се намирали „великите” /т.е. политическите/ центрове на държавата. Главният от тях бил Бащу/Киев, по името на Шамбат Кий/. Именно украинските булгари изиграли решаваща роля при възстановяването на българската държавност под името Булгар!

Името на украинските българи  - „кара” или „урус”, получило и Черно море. Отначало го наричали Кара/Урус/ дингез – означаващо Море на великите булгари или Великото/Могъщо/ море. Но след това, към края на 9 век, когато булгарската дума „кара” придобила преимущественото значение „черен”, то Кара дингез и Кара булгари почнали да ги превеждат като Черно море и черни българи. Както се вижда нищо черно няма в името на морето, нито на българите...!

Колкото до второто булгарско название на морето –„Урус дингез”, то от 10-ти век почнало да се възприема като „Море на руснаците”/Руско море/. Което си е чисто историческо недоразумение. И днес много старобулгарски думи и термини са непонятни за западните учени и се обявяват ту за монголски, ту за руски, ту за китайски и т.н. Така например, за руска е обявена думата „верблюд”/камила/, макар това да е исконна българска дума, означаваща гърбав/бере/ бивол/булут/.   /Бележка на преводача: тук се сетих за приказката за камилата и камиларя, но препоръчвам на читателя да се сети за нещо друго - за това, как българските марксистки учени и политици, по стар навик, и днес все търсят под бивола теле и все намират нещо друго..,но от това България нищо не е спечелила/.

В продължението ще се запознаем с истинската история на разделянето на Велика България и основаването на Улуг Българ/Дунавска България/ от Кан Аспарух.

***

 III ЧАСТ
КОРЕНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ –  2

Българската държава в Кара-Булгарския период/VII-IX в./.

Разделяне на Велика Булгария и основаване на Улуг Българ/България на Балканите/.

През този период булгарската държава държава имала феодален характер. На върха на съсловната стълба стоял владетеля/Кан-Цар, Балтавар, Емир/, по-долу едрите светски феодали-бекове/държавни князе/ и баи/племенни князе/, под тях- царските държавни феодали/алпари или елбири/ и отделни едри феодали/джури-военни/.

Важна роля в държавата играели духовните лица - жреците, а с приемането на исляма-сеидите/религиозните глави на мюсюлманите/ и моллите от всички рангове. Всички те влизали в господстващата класа на феодалите/джури-рицари/.

В Булгария към класата на феодалите се включвали и самостоятелните търговци и занаятчии. До 10-и век под феодалите стояла класата на селяните/иченгеи/, плащащи данъци на Царя и на отделните феодали. Към същия ранг се приравнявали служителите на търговците и занаятчиите.
От 10-и век, когато исляма бил приет за държавна религия, булгарските иченгеи-мюсюлмани започнали да се ползват с правата на рицари, а робите да се освобождават, ако приемат исляма или след 6 годишна работа на стопанина си.

/Бележка на преводача: Българската държава на Балканите, основана през 7 век, имала същите белези и феодално устройство. Има малка разлика в названията, тъй като племената които идват с Аспарух и Кубер са били от хоните, аланите и ермийците. Относно държавното устройство ще се спрем в частта Приложение и  основаването на Улуг Българ/наричан още Берсула по старому, както се наричали Средно-Европейските булгарски владения от които тогава останали Улуг Българ и Авария, наричан и Кара Бурджан т.е. голям, велик, Бурджан/вълча душа/, наричан Болгария и днес България/.

През 658 г. Шамбат бил разбит от франките/те го наричали „Само”/ и аварите и се върнал на служба при Курбат. Курбат пак му дал титлата улугбек/губернатор/ на областта Бащу, но заповядал за наказание за миналото му непослушание да бъде наричан само с прякора си „Кий”. Затова и градът получил неговото име, което днес е под формата „Киев”.

Гражданска/междуособна/ война и разделяне на Велика България.

През 660 г. Курбат, който приел в 630 г. титлата Кан/Цар, Император/ умира. На булгарският престол издигат неговия най-голям син Бат Боян. Но след три години Шамбат/брат на Курбат/, при подкрепата на най-младия син на Курбат - Аспарух Маджар, се вдигнали срещу Бат Бояна с цел да завладеят трона. Аспарух бил наместник на баща си на Барс Иле/Волго-Урал/ и на Есегел/Сибир/. Курбат, знаейки че е в много добри отношения с чичо си приживе нарочно го отдалечил на изток...

Аспарух напуснал Барс Иле и завладял Северокавказката област, която наричали Кара Бурджан. Тогава предприели с чичо си настъпление срещу личното владение на Бат Боян /Причерноморието/ от две страни. Аспарух от изток, а Шамбат от север. При тези условия Бат Боян сключил съюз с Хазарската орда/Орда-съюз на няколко скотовъдни племена/. По силата на договора хазарите получавали част от южнобулгарските земи/Азак, Северен Кавказ и Нижното Поволжие с булгарските градове Атил, Семендер и др./, при условие, че помогнат да се разбие Аспарух и Бат Боян да запази властта. Аспарух бил разбит и отстъпил към Средното Поволжие. Оттам, с част от подвластните му булгари, отишъл при чичо си в Киев, който предоставил на хората му областа Онгъл/място за паша на Царските коне/. Тя се простирала между долното течение на Бури Чай/Днепър/ и Сула/Дунав/.

По време на междуособната война другият брат Котраг подкрепял Бат Бояна, а двамата осиновени сина на Курбат - Кубер и Лачин, подкрепяли Аспарух/по-късно от Бат Боян се отделил и Котраг. Той заел опразнената от Аспарух Барс Иле/Волго-Уралието/ и основал своя държава - Ак Булгар/в началото Тарханство  а от 9-ти век, така наречената Волжска България/.

Бат Боян се оженил за дъщерята на хазарския каган, след което заедно с хазарите организирали широкомащабна офанзива с цел да завладеят Киев и да се разправят с Шамбат и Аспарух.

Решителната битка се състояла на левия бряг на Днепър, като общото число на конницата надхвърляло 400 хил.! Хазарите претърпели огромни загуби и техния каган оттеглил подкрепата си с думите към Бат Боян: ”Аз ти помогнах, колкото можах, оттук нататък сами се оправяйте помежду си”. При това положение братята се разбрали всеки да владее това което има.

За Аспарух останал Онгъла...

След смърта на Шамбат през 672 г. Аспарух напуснал Киев, опасявайки се, че болшинсвото от аристокрацията ще подкрепи Бат Бояна и не се излъгал - след него градът бил предаден на Бат Боян.

В Онгъла Аспарух и Кубер започнали да кроят планове за отвоюване на земи от Византия, защото положението им там не ги задоволявало, а и не се чувствали сигурни за бъдещето... След като разбрал за това император Константин IV решил да го предотврати, но не успял. Войната продължила две години и Аспарух завоювал провинциите Мизия и Македония. На братята си той предоставил Маг Идан/вълча долина, низина/ - Македония, за лично автономно владение. Тя била владяна от наследниците им/включая Видинска област, откъдето настъпил Кубер/ до падането на България под византийска власт през 11 век.

Аспарух преместил временната си столица в Плиска и през 681 г. провъзгласил собственна държава и се обявил за Кан! Държавата се простирала от Днепър до Охридското езеро и я нарекли Улуг Българ/Улуг е синоним на Урус и на Кара и също означава „голям”, ”велик”, по–късно се закрепило за думата значението-дълъг/.

Болгарският Цар/Кан/ Борис през 9 век приел православното християнство и въвел в Болгария вместо тюрко-булгарския език, езика на подвластното на българите славянско население. Болгарските славяни отдавна вече били християни и помогнали на Бориса в борбата му с роднините - съперници за властта/за разграничение от останалите булгари, българите на Аспарух в науката ги наричат със славянското произношение-болгари, а държавата Болгария/.

Българи и хазари.

Хазарите прекрасно се устроили на получените от булгарите земи. Тяхната аристокрация била водена от средноазиатски българи, а Царете се избирали от старинния български род Син или Афшин/т.е. род на вълка/.

Направили Итил своя столица и отначало живеели дружно с Булгарската държава. Фактически взаимоизгодния съюз между Булгария и Хазария просъществувал до средата на 8-ми век.

Първият опит на арабите да проникнат в Европа, като покорят и ислямизират Северен Кавказ бил осуетен от обединените булгаро-хазарски войски.

Но в 737 г. хазарският каган бил разбит от арабите. Според условията на мирния договор, кагана разрешавал на всички, които желаят, да приемат исляма. Болшинството от северокавказките булгари-бурджаните, приели мюсюлманството. От тази 737 г. исляма почнал да се разпространява сред булгарите.

В средата на 8-ми век хазарския каган се опитал да застави бурджаните-мюсюлмани да се откажат от исляма и да се върнат към тенгрианството. Бурджаните не се подчинили и с разрешението на булгарският Цар се преселили в Барс Иле, където основали град Болгар и Болгарския бейлик.

В началото на 9-ти век, хазарския каган Обадия, с част от подвластната му аристокрация, приема юдаизма и започва ново гонение на мюсюлманите. Бурджаните–мюсюлмани, чийто главен град бил Самандер, вдигнали възстание, което завършило с неуспех. Хиляди бежанци се отправили към Булгар и били приети от булгарския Цар Айдар, когото наричали и Урус Айдар/815-855/. През същата 820 г., той, заедно с част от черните българи, приема исляма и отказал на Обадия да върне бежанците.

В отговор Обадия скъсал жизненонеобходимия за Хазария съюз с Булгария и започнал война с нея. Обаче наетите от него угри му изменили в решаващата битка при днешния Харков и минали на страната на българите. Хазарите били разгромени а Айдар се съюзил с баджанаците/печенегите/, като се оженил за дъщерята на техния хан. Следващият Цар бил техния син Джилки, който също приел исляма и името Габдулла.

Тенгрианската аристокрация в Хазария виждайки гибелната и недалновидна политика на Обадия го убила и издигнали друг Каган. Той спешно сключил съюз с огузката Гузка орда/която се намирала на юг от печенегите в Югозападен Казахстан/. В противовес на съюза на Айдар с печенегите.

Тогава Айдар решил да срине Хазария икономически. Той забранил на булгарските и на всички европейски търговци да пътуват през Булгария към хазарите. Основал нов търговски път от Европа в Азия в обход на хазарските владения. Този воден път минавал от Скандинавия, през Прибалтика и Болгарският бейлик, до столицата на Булгария-Киев. А от Киев продължавал по Бури Чай/Днепър/ и Черно море до Мала Азия и Закавказието. Не случайно по тази причина Айдар приел на служба голям брой скандинавци, /датчани, норвежци и шведи/ и прибалтийци/славяни-колбяги от Колобжега, пруси, фини и др./, освен това дал големи привилегии на техните търговци.

За развитието на новия воден път Айдар създал особен разряд иченгеи от Украйна и Белорусия/включая Шамлин-Смоленск и Галидж/бъдещата Новгородска земя/. Вместо да плащат данъци на феодалите, те били организирани да строят търговски и военни кораби за държавата. Техните селища били разположени по горните течения на реките, затова ги наричали „субаши”. Така в Булгария се появила нова категория иченгеи-държавните иченгеи.

Благодарение на новия търговски път Киев процъфтявал и станал голям град/булгарите официално го наричали Бащу/. При Айдар Булгарската държава от Кара Булгарския период достигнала най-голям разцвет.

Преместване на столицата от Киев в Болгар.

След смъртта на Айдар в 855 г. на булгарския трон бил издигнат Габдулла Джилки, който се опирал основно на мюсюлманската аристокрация. Това предизвикало недоволството на тенгрианската част от аристокрацията, която била принудена да отстъпи част от своята власт на мюсюлманите. Най-младият брат на Джилки–Лачин/анчийците го наричали Рюрик/, мечтаейки да заеме българския трон, застанал начело на недоволните тенгрианци. Неочаквано Византия, бившата съюзница на Айдар, а също и хазарите, подкрепили Лачина от страх пред засилването моща на Булгария и в качеството и на търговски конкурент, също и като потенциално огнище на исляма...

В Булгария избухнала нова междуособна война.

Отначало Габдулла разбил Лачина и неговите хазарски съюзници. През 860 г., по заповед на Джилки, булгарският флот, състоящ се от кораби на анчийците и скандинавски наемници/тях ги наричали „варяги”/, разгромил околностите на Константинопол. За това командващия флота Джир/водач на анчийците/ и Асколд/водач на варягите/ били щедро възнаградени.

Но през 864 г., когато Габдулла заминал в своята лятна столица/батавъл/-днешния град Путивъл/Хорисдан/, Лачин внезапно го нападнал със своите съюзници. Джилки поискал да се укрие в Киев, но киевляните начело с Асколд вързали верния на Царя–Джир и заявили: ”Ние няма да те пуснем Царю в столицата, докато не решиш в полето своя спор за престола с брат си Лачин!”

Габдулла отбил нападението на Лачин и изгонил Асколд от Киев, но толкова бил разсърден и разочерован от от постъпката на киевляни, че в 865 г. преместил столицата на Българската държава от Киев в гр. Болгар. Преместил се там заедно с част от черните българи-мюсюлмани. Украйна била разделена на два автономни бейлика-Киевски/дяснобрежната част/ и Кара Булгарски/лявобрежната част/. На Киевския бейлик начело бил поставен верния бек Джир а на Кара Булгарския-най-стария син на Джилки-бек Алмъш Джафар.
Кара-Булгарският период от историята на Булгарската държава приключил.

***

ПРИЛОЖЕНИЕ: СВЕДЕНИЯ ЗА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ

Кул Гали - „Хон Китаби”/Откъси от главата: Описание на Саксин/1242 г.

„...Аз не можах да се добера до Кара Бурджан/Болгария/ заради бурното море по това време, но оттам в Джалда/Крим/ пристигна моят ученик и сподвижник Фазил от рода Кермек. И той ми разказа някои неща за този край.

Той се дели на пет големи части, от които западната се нарича Мак-Идан, т.е. ”вълча низина или долина”/Македония/, северната-Кичи Улаг, централната–Барадж Келеу, в чест на празника за измолване на реколтата, южната-Буйрак, а източната -Дебержай/областта на Плиска-Добруджа, в която влизали и Дели-Орман и Поломията-поречията на Ак Арджа и Кара Арджа/Бели и Черни Лом/.

Дебержай, което означава „Гръмовержец” е и едно от имената на Алп Кубар или Бабай, под покровителството на когото си мислят, че се намира този край. Самият Фазил живее в аул, също носещ едно от имената на Кубар-Сара Салтък, т.е. ”Гръмотевичния”, по хонски. До него има хълм и езеро, които носят имената на Бабая, тъй като се счита, че той понякога обича да си почива там...

В Дебержай са избягали всички бурджански булгари, които не поискали да се кръстят, и тук винаги са преобладавали мюсюлманите. Абдалах ибн Бащу всеки път, когато идвал тук е организирал мечети/молитвен дом/ и училища. Оттук той е изнесъл немалко Кара Бурджански книги, които били застрашени от изгаряне, тъй като били написани или на нашето древно писмо „самра”, или на арабица. Някои предполагат даже, че неговият прякор ”Деберзи” означава „Дебержайски”.

Тук намирали убежище и последователите на ереста на Худаяр/поп Богомил/.

Най-известният град на този благодатен край е Джураш, наречен така, защото именно тук са се провеждали воинските пирове в чест на Алпа Аудана-Джураш. ...”

Откъси от основните закони „Торе”, записани по волята на Урус-Югур Айдара Тебир Шамси в града Бащу/по данни на Кул Гали и Гази Баба-Арслан Тертер/.

Бел. на преводача: ТОРЕ включва:1. Религиозна митология; 2. Обрядност; 3. Основни закони на древните българи(затова по-късно думата „Торе” се разглежда като „сборник от основни закони”, „Конституция”).

...2. Тези мъже и жени, които са уличени в ругание на ТОРЕ, прелюбодеяние, кражба на държавно и общественно имущество, на военни коне, насилие и разбой/грабителско нападение/, нека се привързват към сармана/хиксообразен кръст/, да се разсичат на части, а частите да се окачват на бреза/или ясен/.
...3.Чужденец, хулещ ТОРЕ, нека се привързва към кон и да се влачи, докато не издъхне. А чужденеца, който е развратил някой българин да почита чужди духове, нека да бъде лишен от носа, ушите си, да бъде бит и изпъден от държавата.
...6. Юрганите или кам-бояните/жреците/, изгубили своята сила/или дарба/ и уличени в заблуда и лъжа на народа, нека се обесват по дърветата.
...8. За държавна измяна се наказва със смърт не само виновния, но и най-близките му роднини.
...10. Кан-сюбиги/император и върховен главнокомандващ на  войската/, капагана/главата на правителството/, боил-тархана/водача на аристокрацията/ и ичургу-боила/колобър или идик/, изпълняващ длъжноста на върховен съдия, се избират/или одобряват/ на Велик събор/Кинеш/...
Преди Великите събори всички родове нека се събират по свое желание около четирите велики рода - барънджар/барин/, ширак/ширин/, кюнгла-аргин/хонските и сербийските родове/, и маджар-есегел...
11. Числото на боилите и багаините, участници във Великите събори, нека не надвишава 500 и нека всички те да получават званието буляр/боляр/.
Нека числото на дворцовите боляри бъде ограничено до 30, а числото на вътрешните или палатните боляри – 12, и нека те да носят званието мен-боили/велики боили/.
...13. Синовете на каганите или кан-сюбиги от наложници, не принадлежат към Царския род, а към рода на майките си.

--------------------
Бележка на преводача: по сведения на булгарските летописци по тази причина Борис I е узурпатор/бил е поставен на трона от Охридския аристократ-Карамат, също като предшественника си, а Карамат фактичиски управлявал страната, седейки си в Охрид...По-късно Карамат бил убит от Борис заради отказ да се кръсти.../Наричат Борис-син на безродна славянка...Той всъщност  разбива булгарското общество, подменя голяма част от аристокрацията със славяни, но за съжаление една част от тях се оказват хрантутници и пияници, безхарактерни и безчестни типове. Докарва гръцко духовенство/а с това и агентурен апарат/, който се вкопава навсякъде. Въвежда византийската чинова, законова и административна система/която Симеон отменя/, изпъжда поповете във Византия, прави частична политическа амнистия и т. н./. И двамата му сина Рахсат и Симеон като владетели се опитват, всеки по свой начин, да поправи злините /не могат да се отрекат и Борисовите стремежи за църковна независимост и запазването статута на велика сила на България/, но и двамата успяват частично. Симеон живял по-дълго, заложил основите на славянобългарската култура и дал писменност на новопокръстената Урус Българ. Тя продължила историческия си път после като Киевска Рус и Московска Рус. Подобно на Дунавска България, булгарите там се славянизирали, както обикновенно се случва и в много други страни, където доминира езика на най-многобройния етнос, особенно ако е наложен за държавен и официален. Въпреки че казачеството до 18-ти век употребявало булгар-тюркския език наред със славянския/”казак”е булгарски термин и означава –„областен опълченец”/.
Екатерина II отнела правата и автономията на казаците и забранила тюркския език. А Владимир Мономах разгромил булгарската култура и подправил летописите/но не всички успял..., дори в собственната си страна/, за да оправдае себе си и новия си ”курс” на развитие на държавата/имал добри учители и съветници.../.
А тук лукавите разбрали, че със сила България не може да бъде унищожена. Затова започнали дълга и последователна подривна дейност отвътре. За времето на царуване на Петър I се сменило едно цяло поколение, а той надминал и дяда си и баба си в провизантийското „божественно усърдие”...
Самуил/Шамил/ и Гаврил-Радомир/Гази Барадж/ водили успешна борба с Византия в съюз с Волжска България. Но след убийството на Гаврил-Радомир, кагана, който бил зет на Самуил, оттеглил помоща си...
Византийското злато и отрова си свършили работата и този път.

---------------

...15. Подданъчното население плаща на хазната налог в размер на 1/12 върху цялото си имущество.
...48. Ако някой бъде уличен в клевета, то нека бъде наказан за същото престъпление, в което се е опитвал да набеди невинния.
...51. Бременната жена се избавя от наказание... Жена с деца, при подялба на имущество, получава не само своя дял, но и този на децата... Бащите на децата може да са различни, но майка им е само една. Нека децата не забравят това и преди да приветстват бащата, да се поклонят първо на майката.
52. Ако някой чужд управник не плаща на държавата и нейните поданници дължимото, то Кана има право да го вземе със сила чрез набег веднага след като получи отказ.
53. Ако някой е избягал от държавата в друга страна, то за това се наказват охранителите на този участък на границата през който са избягали престъпниците.
54. Ако някой се опитва да скрие престъпник или престъпление, то нека да бъде подложен на мъчения: бой, пробождания, окачване на ченгел за реброто, да му се потапят ръцете и краката във вряла вода..., а след това, ако си признае, да бъде заставен да си плати глобата за съответното престъпление/извършено от друг/ и да бъде освободен.
...Член 56 е за клетвенните договори: Трябва да се знае, че клетвата съпроводена с изливането на всичката вода от някакъв съд,означава клетва в собственния си живот; клетвата, при която се връзват три кожи или се свързват в сноп няколко клонки, означава клетва в живота на семейството и децата; че поръсването с вода на някакво имущество означава клетва върху него и че то ще бъде унищожено от Тангра ако се наруши клетвата; че клетва, при която се взема земя в ръката, означава клетва в благополучието на своята земя; че клетва с жертвоприношение на куче означава клетва в живота на целия род, който ще бъде унищожен от злите духове, ако се наруши клетвата...

-----
Бележка на преводача: Общо 60 члена са записани, които са служили хилядолетия и то много добре на нашите предци.
Има още няколко сведения от Гази Баба/Арслан Тертер/: за пътуването на Маркар Макидан/Черноризец Храбър/до Волжска България, за възстанието на внука на Самуил–Петър Делян/Джилан Батир/, за алфавита на дунавските българи, за караматите-тенгрианските храмове, за генеалогията на нашите царе и т.н.
Надявам се, някой ден, когато България стане нормална страна, в която живеят свободни и достойни хора, оставеното ни знание за миналото от нашите предци, да бъде известно на всички.

-----

***

IV ЧАСТ
НАЙ-ДРЕВНАТА  ИСТОРИЯ  НА  ТРИЗЪБЕЦА

До неотдавна историята на най-известните символи на човечеството-„тризъбеца”, ”свастиката”, и „шестоъгълната звезда” беше покрита с мрак.
Каквото се говореше официално за тези знаци си беше чиста измислица. Това обаче е свързано не с магическата сила на тези знаци, а с тяхната национална принадлежност. Работата е в това, че през 20-ти век „свастиката” била присвоена от национал-социалистите на Германия, ”шестоъгълната” звезда станала държавен символ на Израел, а колкото до „тризъбеца” - той отдавна бил погърчен и известен като жезъла на Посейдон.

Опитите да се понемчи свастиката, да се поеврейчи шестоъгълната звезда и да се погърчи тризъбеца затворили устата на всички, които знаели истинската история на тези символи. Сега тази истина може да се каже: ”тризъбеца”, ”свастиката” и ”шестоъгълната звезда” се появили на бял свят във Волго-Уралието и са исконно булгарски символи.

Народът булгар/неговото название се пише и произнася още като ”българ”, ”болгар”, ”балкар”, ”бугар” и т.н./, възникнал в района на Волго-Уралието в резултат от сливането на седем арийски и урало-алтайски племена. Едно от отюречените угорски племена, дошло от дълбините на Азия, дало на булгарите своя особен тюркски език/”туранския език” или езика на камовете, кам-бояните/. Много от неговите черти се съхранили в съвременния чувашки език. През периода 2-ри до 4-ти век основен език на всички булгарски племена става огузо-тюркския език/булгарски тюрки/ - който е най-близо до съвременния турски език. Физическият облик на булгарите бил в основни черти арийски, облеклото-угорско, самоназванието”булгар” - чисто арийско, означаващо ”черна или вълча” - булг, глава/ар,джар/. А родината си пък наричали по тюркски ”Идел”, което означавало седем/иде/ племена/ел/.

В 15-тото хилядолетие пр.Христа булгарите създават във Волго-Уралието своята държава Идел. Тя обхващала териториите на почти цяла Източна Европа, Сибир и Казахстан. В началото на 7-ми век булгарската държава Идел получава названието на народа – Булгария/Велика България, наложено от Курбат/, а предното име се закрепва като название на седемте най-големи реки на Волго-Урала: Кара Идел/Волга/, Ак Идел/Белая/, Чулман Идел/Кама/, Нукрат Идел/Вятка/, Ака Идел/Ока/, Сура Идел/Сура/, Джаик Идел/Яик,Урал/.

За названието Идел е ясно - в него народът съхранил паметта за седемте разноезични племена-своите предци. А названието булгар възникнало на основата на това, че на тяхното знаме била изобразена вълча глава. Вълкът бил един от главните тотеми на булгарите/главни тотеми били още: елена/бик/, гарвана, жерава, лебеда или дивата патка, тигъра или барс-леопард, змията или змиевидния дракон, рибата, орела или сокола, петела или кокошката/.

-----------
Бележка на преводача: Относно духовната култура, дохристиянската и доисламска религиозна митология, както и за по-известните символи на човечеството като „свастиката”, ”шестоъгалната звезда”, ”равнобедренният кръст”/който пък бил похристиянчен от християните.../, ще се спрем в друга статия. Тези неща са малко известни и много използвани и то на който както му е удобно. Затова е необходимо да се даде информацията отделно. Тук ще се направи преглед на историческото разселение на булгарските племена основно в Европа и Близкия Изток и на историята на „тризъбеца”, на неговото значение и смисъл като символ.

-----------

Най-свещенните числа за булгарите станали 3 и 7. Затова пирамидите за погребения на героите/мовзолеи/ най-често ги правели триетажни, а пирамидите в чест на духовете и Бога-седеметажни. Още преди 11-12 хиляди години отделни групи от булгари по различни причини почнали да напускат Идел, увличайки след себе си и други племена от Волго-Урала. За булгарските летописци от средновековието всички племена на Идел били булгари и те не ги делели по език или други индивидуални признаци.

От първите преселници било племето аркеше/”аргипеи” от гръцките източници/, което почитало духа на дъжда, гръмотевиците и мълниите. Затова се наричало също и с името на този дух: Самар, Себер, Дебер/от тук–Тавр и Таври/, Атряч/от тук и Троя/. Около 10 хиляди години преди Христа една част от деберите се заселила в Украйна, където дълго време съществували под името „таври”, а друга част в Близкия Изток, където образували държавата Самар/Шумер/. Ранният Шумер включвал обширни територии, включително части от Балканския полуостров. Деберите обичали да се наричат”аркеше”-чисти хора/в смисъл-чисти булгари/, от което произлязло гръцкото название на древните булгари-„аргипеи”.
На границата между 4-3 хилядолетие преди Христа, Ранния Шумер/Самар/се разпаднал на:

1. Египетско царство/Мамил/;
2. Креш-Критското булгарско царсво, под власта на което били Балканите, Кипър/Кубар/, Мала Азия/Атряч-Троя/ и Балистан/Палестина, Ливан, Сирия и Йордания/;
3. Сувар-булгарското царсво в Междуречието, съхранило названието Самар-Шумер;
4. Мидан/Западен Иран/;
5. Кафкаш/Кавказ/

Катастрофалното наводнение/библейският „всемирен потоп”/ погубило булгарската царска династия в Сувар/късния Шумер/ заедно със значителна част от булгарското население. Това позволило на подвластните им древно арабски племена саркани/по булгарски „саркан” означавало „бархан”-жител на пустинята/ да подчинят през 24 век преди Христа Акад, Тангра-Капа/Вавилон/ и други булгарски градове в Междуречието.

Не по късно от 3-хил. година преди Христа на юг се спуснала нова вълна преселници от Идел-билсага или бишатар/”петте рода”по булгарски/. Една част отново останала в Украйна, където съседите им ги наричали „бастарни”, друга част се заселила на Балканите, където се подчинила на Критското царство и по- късно станала известна под името „пелазги”. Трета част се придвижила до Кавказ, където ги наричали „кутии”, ”утии”, ”албани”, ”хети”, а четвърта част - в Средна Азия, станали известни под името саки, масагети и кушани. Средноазиатските билсага след това преминали през Афганистан и Пакистан и завоювали Индия/те останали в паметта на индийците под името „петте братя –Пандави”/. Кавказките билсага на границата между 3 и 2 хилядолетие пр.Христа завоювали по-голямата част от Мала Азия и основали Хетското царство, а около 2200 г.пр.Христа атакували Сувар-Шумер и за известно време го върнали под властта на булгарите. Но след това сарканските династии/на акадци, вавилонци, асирийци/отново си върнали властта, макар да продължили да развиват булгаро-шумерската култура. А Балканските билсага-пелазги основали Макан/Микена/ и редица други градове на полуострова.

В началото на 2-то хилядолетие пр.Христа от Идел тръгнала трета голяма изселническа вълна, възглавявана от булгарското племе ексага или агатар/”речните” или ”водните” по булгарски/. Заради умението си да правят кораби и да плават на тях, агатарите били наречени „кимери”/”лодкари”, „корабници”, ”превозвачи” по булгарски/. Една част пък останала в Украйна, където съседите им ги нарекли ”древляни” и „кимерийци”, друга част през днешна Молдавия се спуснала на Балканите и подчинила себерите/северите/ и билсага, трета част около 1700г.пр.Христа проникнала през Сувар в Мамил/Египед/ и 100 години управлявали там/египтяните наричали ексага-„хиксоси”/. В средата на 2-рото хилядолетие пр.Христа земетресение вулканична пепел и гигантски вълни, предизвикани от катастрофалното изригване на вулкана на о-в Фера/близо до Кипър/, погубили по-голямата част от булгаро-крешското население на Креш-Крит. Тази катастрофа влязла в световната история като мита за ”гибелта на Атлантида”. Атряч-Троя, като част от Критското царство, се обявил за негов наследник и провъзгласили собственно Атрячко/Троянско/царство. Но булгарите-агатари/които гърците наричали ”ахейци” или „аргивци” т.е.”уралци”/ завоювали Макан/Микена/, отслабените Крит и Кипър, и основали собственно Микенско или Аргоско царство. Атрячските/Троянски/ булгари, чиято царска династия била основана още от булгарите-теберци, се опитали да спрат експанзията на микенските булгари-ахейците, но около 1200 г. пр. Христа те превзели и разгромили Атряч-Троя. Примерно по същото време те завладели територията на Хетското царство и атакували Египет/където ги наричали ”морските народи”/ и Балистан.

„Изплашени от тези нападения, някои от карамуенците/африканци/ избягали от своя край в страната Шим/Синай/ и там, като се скрили за много години, се спасили. В памет на това спасение те се нарекли шимба и определили ден за празничното отбелязване на това. След 40 години, когато нападенията на кимерците спрели, шимбайците се наели на служба при балистанските владетели... Като видели, че балистанците враждуват помежду си, шимбайците завладели от тях част от Балистана и се заселили там... По името на сектата ”Яхуд” всички шимбайци почнали да се наричат яхуди/евреи/...”/Кул Гали-от „Разказа на караима”/

След разгрома на Атряч/Троя/ част от троянците напуснали родината и се преселили на Апенинския полуостров. Там основали ново царство и го нарекли на името на прародината на всички булгари-Идел/от него-Италия/. Съседите им наричали италианските булгари атрячци-„етруски”. Когато в 8-ми век пр.Христа булгарите-етруски основали ”вечния град” - Рим, в Идел започнало поредното голямо предвижване на племена. То било предизвикано от войната между две от булгарските племена-саките и масагетите. И едните и другите били потомци на билсага.
Иделско-булгарския Цар Буртас Баранджар/Берендей/, с цел да възтанови мира сред българските племена на територията на днешния Казахстан, решил в 7-ми век пр.Христа да пресели кипчаците-саки в Кара Саклан/Украйна/. Само че част от живеещите там булгари-кимери/кимерийците/ отказали да делят земята си с тях. Затова Буртас ги разгромил и те през Кавказ избягали в хетските владения на своите роднини. Иделските войски, ужким че ги преследвали, нахлули в Близкия Изток и завладели земите от Кавказ до Египет.

”За това, че арьякците/предците на арменците, живеещи на територията на днешна Осетия/ помогнали на булгарите да завоюват Кавказ, Буртас им разрешил да се заселят в част от територията на Арман/Закавказието/, затова ги нарекли” арманци”/арменци/” - Кул Гали.
Буртас помнел, че някога целият Близък Изток е бил под властта на булгарите. Скоро обаче основните иделски войски били изведени в Идел/където започнала поредната междуособица/, а останалото в Близкия Изток опълчение било предателски нападнато от съюзниците-миданци/мидийците/ и отстъпило. Оттогава в Кара Саклан/Украйна/ били заселени и почнали да господстват булгарите от кипчакско-ищякския род. Гърците преправили булгарското „кипчак” в „скиф”, ”скит”, като добавили любимото си „с” към булгарското име и махнали тюркското окончание „чак”.
Булгарските преселници разнесли достиженията и особеностите на булгарската култура по целия свят.

Гърците дошли на Балканите на границатана между 1 и 2 хилядолетие пр. Христа облечени в животински кожи/оттам и тяхното булгарско прозвище ”тирци”-кожари. Те заимствали високата култура на завареното булгарско население и я нарекли „гръцка”. Затова в основата на гръцката митология ние виждаме само едни булгарски сказания. За отбелязване е, че гърците, след като завоювали Микенското царство на ахейците/това станало след като булгарите-аргивци отслабнали след братоубийственната война с булгарите-троянци/, направили свой главен герой булгарския богатир Гуругла - „син на могилата”. Само малко му погърчили името/гърците произнасяли ”Гуругла” под формата „Геракл”/Херакъл/. От названията на булгарските племена произлезли названията на гръцките области. От името на племето себер/наричано и креш-борба и палуан-борец за особенната му любов към булгарската борба-креш/ възникнали имената „Спарта”, ”грек”, ”Греция”, ”Пелопонес”. От булгарското название на главните планини в Гърция - „Тайга”/тайга означава на булгарски-гористи планини/, възникнало тяхното днешно име - „Тайгет”. А с чисто булгарската дума ”еллат” - „изобилна, цветуща страна”, гърците почнали да наричат  своята страна Елада.
Преките потомци на булгарите/дебери, билсага, кимери/ - ТРАКИЙЦИТЕ/мизи, себери/севери/, македонци и др./ съхранили своята булгарска култура до 7-ми век, когато нова преселническа вълна булгари/начело с Аспарух/  достигнала Балканите. Най-знаменития тракиец Княз Себертек/Спартак/ попаднал в робство при римляните, но вдигнал възстание и едва не унищожил Римската империя.

Булгарските митове влезли в епосите на много народи по света. Така мита за чудодейното спасение на малолетния принц  Магула/”син на вълка”/ или Магиза/”подобен на вълка”/, в котел/кошница/ пуснат в реката, влязъл в египетските, индийските сказания/там името ”Магула” приело формата Маугли/, италианските/там братята Ромул и Рем били хвърлени в реката в кошница и спасени от вълчицата/, арабските, еврейските/в тях името „Магиз” приело формата „Моисей” и др./

Според данните от булгарският поет и историк Кул Гали тризъбецът бил любим символ на булгарите-билсага. Излиза, че още в 3-тото хилядолетие пр.Христа, когато билсага дошли в Кара Саклан/Украйна/и Балканите, този символ се появил по тези места.

Какво означавал тризъбеца за булгарите?

Отначало той бил символ на самия Тангра - Бога, който често се вселявал в Слънцето/булгарите казвали: ”Слънцето - това е окото на Тангра”/. Така че първоначално тризъбеца символизирал не нещо друго, а лъчите на изгряващото Слънце. От тенгрианските/дохристиянски и доислямски/ митове научаваме, че тризъбеца бил най-страшното мълниеносно оръжие - отначало на първия дух/алп, ас/ Биргюн/Перун при славяните, при гърците го кръстили Зевс и т.н./, после, когато той остарял и се оттеглил от важните работи и само от време на време напомнял за себе си чрез всевъзможни бедствия и природни катаклизми -това оръжие се наследило от синовете му, Алпа/ангела/ на светлината и топлината Карга-Мардукан и Алпа на мълниите, водата и световния океан/”боз-идан” - „синя долина” по булгарски/ Кубар. Името на Мардукан - „Раждащият светлина” по булгарски, в късношумерските източници приело формата „Мардук”, а името на Кубар в гръцките митове - „Посейдон” се образувало от „боз идан”. Карга можел да се превръща в гарван, змиеподобен дракон, а Кубар в бик. Кимерите-агатари считали Кубара за свой най-любим дух.

Мислим, че на читателя му са станали ясни някои неща - защо на ахейския остров Кубар/името му по-късно превърнали в Кипър/ бил развит култа към Бика/т.е.Кубара/, и защо Мардука и Посейдона изобразявали с тризъбец в ръката...

За да утвърждават могъществото на Тангра, духовете-алпи, а и своето собственно, булгарските тенгриански свещеници кам-бояни/шаманите/ винаги носели със себе си жезли, тояги, маги във вид на тризъбец. Самите те обяснявали, че магата/жезъла/ във вид на тризъбец означава властта на Тангра и неговите духове над трите свята - небесния, земния и подземния. Освен това той им позволявал да пътуват в тези светове за срещи с алповете и духовете на предците. Но невнимателните европейски художници превърнали магите-тризъбци...в метли на вещиците. Добре, че Кул Гали ни разказал за това иначе още щяхме да се чудим защо и как вещиците летят на метли?

Тризъбеца като символ на Тангра се изобразявал също на шаманските барабани.

Обикновенните булгари наричали тризъбеца с различни народни названия-„баранджар”/овенска глава/, ”байсанак”/голямо копие/, ”хазар”/водач на стадото/ и т.н. В тризъбеца виждали изображението на лъка и стрелата, рогата на хазара, полумесеца, бунчука и др.
Булгарската Царска династия Дуло,основана от шамани, направила тризъбеца свой герб под името „балтавар” - т.е. брадва/балта/ и лък/вар/. В булгарската държава брадвата и лъка били атрибути на Царската власт, а освен това символизирали горските територии/брадвата/ и степните/лъка/. Чрез своя герб булгарските Царе подчертавали, че те са господарите на безкрайната лесостепна Евразия. За последно през 7-ми век по времето на кагана Курбат Кюнграт/Кубрат/ от рода Дуло, територията на Идел действително се простирала от Балканите до Алтай. Тогава държавата получила и народностното си име Булгария/Велика България/. В края на 7-ми век, Велика Булгария се разделя на Северна Булгария/Черна България с център Бащу-Киев/, Южна Булгария/Хазария/ и Западна Булгария/Дунавска или Балканска България/. Но навсякъде управлявали представителите на династията Дуло и държавен герб си оставал тризъбеца.

През 9-ти век Черна България се разделя на още две булгарски държави - Украинска Булгария с център Киев/наричана Урус Българ и впоследствие Киевска Русь/ и Волжска Булгария/която наричали Ак Българ/ - нейните центрове били г. Болгар, Буляр и Казан.

--------
Бележка на преводача: Оттук нататък сведенията за съдбата и значението на този символ са основно от Киевска Рус и Волжска България, тъй като средновековните булгарски летописци са родом от там. А и работата като историк и изледовател на автора на статията Нурутдинов е била съсредоточена основно там. От Гази Баба/Арслан Тертер/, който е родом от тук не са останали конкретни сведения. Но следи за широката популярност и значение на този символ в нашата държава са останали. От Плиска, от скалната църква в Сеново и от други места,в народното изкуство, като орнамент в народните костюми, в наше време като памет в имената поне на два града - Троян и Тулча/независимо кога и как са се появили тези названия или по какъв повод/. Славяните са наричали Царския герб на рода Дуло-„Троян”, а самото название Дуло са го казвали под формата-Туло, Тула.

--------
Украйна/Кара Саклан/ влизала в състава на държавата Идел официално поне от 3-тото хилядолетие пр. Христа. Скоро след преименуването на Идел в Булгария през 7-ми век центъра на булгарската държава се премества там в Бащу-Киев. Затова от 7-ми век в съзнанието на булгарското население на Украйна, тризъбеца станал символ именно на тази част на Велика Булгария. След разпада на Черна България в средата на 9-ти век на булгарския Цар Габдулла Джилки се паднала нейната източна част/Волжска България/, а на по-младият му брат Лачин-нейната западна част/Урус Българ-Киевска Русь/.

Ако във Волжска Булгария управлявали булгарските феодали/буляри-мюсюлмани/, то в Украйна - на Русьи на власт били булгарските феодали/боляри-тенгрианци/почитащи главно алпа Биргюна/Бурана, Перуна, по славянски/. Великокняжеската династия на Русия била основана от Лачин и също считала тризъбеца ”балтавар” за свой герб. За разлика от Волжска Булгария, булгарските владетели на Русия съхранили тризъбеца в качеството му на герб до 12-ти век. Например великия княз Владимир/правнук на Лачина/ отпечатвал тризъбеца върху своите монети и след приемането на християнствато. Обаче в началото на 12-ти век княз Владимир Мономах, който разгромил булгарската култура на Киевска Рус от желание да я преорентира към християнския Запад, се опитал да премахне тризъбеца като герб на държавата. Той не само забранил булгарския тризъбец, но и фалшифицирал руските летописи. По негова заповед монасите-летописци превърнали Лачина в „Рюрика”, а сина му Угера Лачини в „Игоря Рюриковича” и т.н.

За щастие до нас са дошли и други украински източници от това време, в които киевските владетели от 9-11-ти век пряко са ги наричали с булгарската титла ”каган”/цар, император/: каган Владимир, каган Ярослав/Мудрый/ и т.н. А степната, южна част на Украйна, която била плътно заселена с булгарски племена: берендеи, баджанаци/печенеги/, каракалпаци, хазар, харька/от тяхното име дошло името на г. Харков/, себери/севери/, узи-торки, и др., съхранили тризъбеца през цялото време като свой символ.

Не случайно именно южно-руския/Черниговския/ княз Владимир Святославович - автор на украинско-руската поема „Слово о полку Игореве”/1180г.,/ ни оставил сведения за две от старославянските названия на тризъбеца - „троян” и за Южна Русия - „земля трояна”. В своята поема Владимир Святославович осъжда Владимира Мономаха/той бил внук на Ярослав Мъдри, когото булгарите наричали ”Тазбаш” - „Хитрия”/за конфликта му с южноукраинските булгарски племена. Не го домързяло да напомни, че цялата черниговска аристокрация изцяло се състояла от знатните булгарски родове: Могутовци, Татрановци, Шелбирови, Топчакови, Ревугови/Арбугинци/, Ольберови/Елбирови/ и др.
Владимир Святославович бил представител на украинския клон на булгарската династия Дуло-„Рюриковичите”, потомците на Лачин и естественно, че считал за начало на руската държавност- 4-ти век, когато булгарските Царе преместили столицата на държавата Идел от Поволжието в Киев и започнали настъпление към Източната Римска империя.

През 12-ти – началото на 13-ти век булгарските номади от Украйна масово приемат християнството, тъй като за това Киев и Чернигов им давали големи привилегии/земи,тарханство и т.н./.

През 1242 г., когато Украйна била подчинена на Монголската орда, булгарският Цар Гази-Барадж предложил на своя монголски съюзник хан Батий да се сформира корпус от булгарските номади в Украйна - за охрана на търговския път от Киев в Болгар и да се даде на този корпус тамгата ”казак”/тризъбеца/ и името „казаци”. Батий се съгласил, такъв корпус бил сформиран и действал под общото булгаро-монголско командване до средата на 14-ти век. Монголският хан Узбек разпуснал казашкия корпус, тъй като той се състоял почти изцяло от булгари-християни. Те като останали без работа се влели в отрядите на чиркесите.

Още през 10-ти век, булгарските владетели, за охрана на своите южни земи/Крим,териториите между Дон, Кавказ и Волга/, почнали да сформират отряди от наемници. Тези наемници булгарите наричали ”чиркес”, което означава ”бродещ, свободен”/чир/  човек/кеше/. Русинците превеждали тази дума като „бродник”. Болшинсвото от чиркесите били украинци-християни. След като Волжска Булгария отстъпила своите южни зими на Монголската орда/в 1242 г./ чиркесите постъпили на служба при монголския хан Ногай. Когато Ногай загинал, чиркесите останали на монголска служба - охранявали пътищата, границите, превозваните стоки, монголските търговци, посланници и т.н. Живеели на границата между горите и степта в неголеми общини и охотно приемали при себе си такива като тях - украинци-казаци. Постепенно за чиркесите названието казаци станало второ име, а след това и главно, а казашкия „тризъбец”-герб.

Когато Литва в 1362 г. завладяла Киев и нейните владения плътно се приближили към границата на гората и степта, украинските казаци-чиркеси веднага обявили своята низависимост от Монголската орда. Център на независимото казачество, което в свое лице виждало възтановената Киевска русинска държава/Русь/, станал остров Хортица. Това название произлязло от булгарското име на острова „Курташ”/о-в на Курта-Курбата/ или Хордизе/митническа станция на Курбат/. От тогава булгаро-казашкия тризъбец отново се завръща при украинския народ в качеството му на всеукраински символ. Днес той стои в герба на държавата Украйна.

Царете на Волжска Булгария до 16-ти век продължавали да считат тризъбеца за свой родов герб и го изобразявали на булгарските монети. След разгрома на Булгарската столица Казан в 1552 г. от московско-татарските войски булгарският народ в памет на загубената си държавност направил свой национален герб тамгата на Казан.

---------
Бележка на преводача: Тази тамга/герб/ има формата на двузъбец обърнат нагоре. А за нас май остана да обявим за всенароден символ-еднозъбеца, под формата на пенсионерския бастун-магата...
Но и то ще е по-добро, отколкото да се кланяме и прекланяме пред чужди символи. И това беше една от целите на тази публикация: да се възстановят части от паметта на българският народ. А смисълът е, че паметта убива невежеството и ражда национално достойнство.

-------

[1] булгарски - на много места в текста читателят ще срещне "булгарски" вместо "български", което преводачът използва като синоним на "прабългарски". Много съвременни изследователи не приемат вече термина "прабългарски" и се опитват да го заменят с друг, но така или иначе в случая става въпрос за терминология. (бележка на администратора)
 

Добави в любими

Сподели

Изпрати на приятел

Прочити: 2709

Коментари (35)

Следете за нови коментари с RSS

Кирил Милчев

Написа Летописец
на 28 октомври 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Жалко наистина, че появилите се в края на ХХ в. летописи "Джагфар тарих-и", се подлагат на подобна интерпретация. Тази книга се появи и на български през 2005 г.и е очевидно, че в основата й има действително книги, писани във Волжка България през Х в. и през ХІ в. За една от тези книги споменава и ал-Гарнати, който през ХІІ в.посещава българският град Саксин, намиращ се близо до дн. руски град Астрахан, и чете книгата "История на българия". Волжко-българските писатели от Х в. и от ХІ в. не са писали на тюркски, а на арабски и персийски, по-късно книгите им са превеждани и редактирани в посока на тюркското минало. Ето защо в будещият интерес сборник от ХІІІ в. "Барадж тарих", публикуван в свода "Джагфар тарих-и" има наистина изумителни сведения: позовавайки се на летописът от Х в. "История на Хазария" на Абдула ибн Башту (името на този историк е упоменато и от Ибн Фадлан), авторът на "Барадж тарих" твърди, че най-ранното сведение за произходът на българите е, че те са кимерийци. Разбира се, от това не се интересуват нито пан-тюркистите, нито пан-иранистите днес.

Да гледаме трезво а не романтично на историята

Написа Валентин Иванов
на 28 октомври 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Тук пък са писали на гръцки и славянски а в Европа на латински.В ислямския свят още всички подред пишат на арабски,включително и в България сега...Но се е запазила и една колона в църквата "Св.Четиридесет мъченици"в Търново,където са писали с гръцки букви на тюркски...И не е само този надпис,Бешевлиев е открил други в каменната летопис.Открити са множество паметници свързани със старата религия-тенгреанството,знаци на духове от този пантеон,трезъбци ,изображения на жреци,останки от храмове,традиции в архитектурата,форлклора,обич

Да сме логични все пак

Написа Боил
на 28 октомври 2010

Оцени коментара:

• 
• +1
• 
• 

Българите преди 100 000 г. били неандерталците, според горната статия. А после минали през Аляска и станали индианците в Америка. Че, ако българи са били индианците, щяха ли да ни покорят англичаните. Няма логика, нещо...

Относно езика...

Написа Администратор
на 28 октомври 2010

Оцени коментара:

• 
• +1
• 
• 

Аз не мисля, че е толкова лесно да се смени езика на дадена нация. Не и основни думи като баща, майка, път, родина, слънце. Ако тези думи бъдат са сменени, то вероятно говорим за размиване на етноса в друг/-и. В този смисъл според горната статия тези, които традиционната наука нарича "прабългари" са били претопени от славяните. Тази версия обаче води след себе си още по-голям абсурд, а именно- събрали се една шепа прабългари с мнооого славяни (които обаче били на много по-ниско ниво от тях и спели в дупки в земята), византийският император се уплашил от тая сбирщина и тръгнал да ги гони.

Ако се върна отново на езика - разбира се, има влияния и заемки от народи в съседство при всеки език, но език не се сменя из основи толкова лесно. Религия - да, но народност, обичаи и език - не. Сега ще ми отговорите - ами как така волжките българи днес имат българско самосъзнание, но не говорят на български. Вероятно точно поради това, че голяма част от тях е била претопена. Ако не беше така и сега имаше мнозинство от наследници на древните волжки българи, мисля, че щеше да се дискутира широко въпросът за отцепване на държавата с НОВО име.

...

Написа Валентин Иванов
на 29 октомври 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Е,боиле,всеки е бил някакъв преди,не знам българите да са били неадерталци,отначало се наричали -елбири.Името-булгар,дошло по-късно във връзка със знамето им на което била изобразена черна вълча глава.А за древните разселения,учените като нямали друга работа и успели да се ориентират как и откъде са станали.Съвременната българска народност тук се брои от 10 век,за ония хора конкретни сведения излязоха от този сборник,значи нашите летописци са се натъкнали на памет у народа и особенно жреческото съсловие за това.А в духовната култура на индианците и тенгрианството нещата са повече от близки!В това пък аз виждам голяма логика.
А за езика и славяните,то не се е случило магически и веднага.Те са били подвластно население на българите,така се казва.Държавата е била българска и то дори след покръстването,когата двата народа били изравнени в правата си.Казва се че Борис наложил за църковен,писмен и официален език,езика на подвластното население.Защото в борбата му за власт му помогнали славянизираните/езиково,не битово и културно/български родове,както и цялото славянско население.Тъй като те отдавна били вече християни,и налагането на тази религия ги правело равноправни в държавата.Дълго време българските родове били двуезични,повечето майки били славянки,голяма част от децата от ранна възраст усвоявали този език...Но и стария език не изчезнал,дори при казаците,преди Екатерина Втора да го забрани.При нас той останал като втори език дълго време...До преди три-четири поколения да речем.
Волжска България я покорява една 100 хелядна войска.От нея само 20 хил.са били монголи.Останалите подвластни кипчаци/скити/,които говорели същия език като българите.Освен руснаците никой не е претопявал българите там,само са ги избивали и продавали в робство...!
Колкото до татарите-това вече е истинска измислица!Същата като македонската нация тук.
То и граматиката на езика ни днес показва,че не сме истински славяни ,затова и това влияние върху развитието на езика.Това виждаме ние,а ако другите виждат друго,може би ще се изясни с времето защо така става.

...

Написа натан
на 29 октомври 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Опитал се е да помогне един голям български родолюбец Нурутдинов по начина по който един голям сръбски художник помага за изясняването на историята на Сърбия. В неговата прочута картина "Битката на Косово поле" всички турци са с прерязани гърла и лежат избити. както го попитали Е как така ? Той отвърнал, Е като не съм бил там да помогна !
(между другото за Косово поле никой нищо не знае, освен смешните твърдения на един сърбоман пред Ватикана,които се представят за историята. турските архиви мълчат.,а косово и охрид са български в 1670 г споре Питър Хейлин Кога стават сръбски един нурудтинов знае )
За съжаление фалшификат та дрънка .Само като прочете човек за Църхо и Страхота (от които няма нищо веществено от преди 15 век) и техното велико "дело" "Славянската"писменост за моравците (Ватиканската версия "словашки" тип б.а.) и става ясно каква компилация е направил Нурудтинов."2. Азан-Банджа/Методий/ и Кушан Баксан/Кирил/ се родили в град Тама-Тархан/Тмутаракан/, където служил техния баща Тархан/Лъв по християнско кръщение/. Затова получили прозвища по названията на родните места.
/Кул Гали/
3. Дядото на Кирил и Методий – Бир Егет, бил родом от Македония и принадлежал към рода Билиг/това е клон на рода Кюнграт, от който е жената на Кан Кубрат/. Постъпил на византийкска служба. Тархан го родила неговата византийска жена. Неговият син Кущан Баксан/Кирил/ създал българската азбука. С помоща на Цар Симеон тя се разпространила и в Русия, както и във владените от българите земи и народи."
Все пак има етнографса стойност.

Данните са достоверни,за Кирил и Методий го признаха и руснаците

Написа Валентин Иванов
на 29 октомври 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Преди много години и аз така си помислих,по после се оказа ,че Нурутдинов не се е старал напрадно.За Кирил и Методий данните са също достоверни.Когато са се родили баща им наистина е служил там.Другата жена на дядо им е била хазарска княгиня и е оставила потомство в България.Бир Егет напуснал България по време на династичната криза.Същото направил и бащата на Азан Тукта/който възтановил властта на рода Дуло/.Той обаче отишъл на служба при аварите.Азан Тукта е баща на Крум и брат на Кардам.В следващите три части има повече данни за Дунавска България...

...

Написа ?????
на 30 октомври 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

валентин,
за нещата от азия като притчи и легенди и на какво се основават в писанията му ,като във всяка етнография има има стойностни неща и показва една част от тези които са били българите в района между урал ,кавказ и дунав
за тримата треньри крил,методий и константин трпбва да си сигурен че са ватиканска измислица ,а не исторически личности. Това е компилат от няколко личнбости за които не сличайно няма нито едно веществено доказателство. Едно копче няма една рисунка да не говориме църква или манастир на тяхно име или изписана фреска където и да е по полушарията. Няма ги и в народните песни,тези от солунско.до Атон дето се съхранява и се е съхранила вся и всьо.Няма ги в песните на Миладинови ти ми говориш за запазването им в тарика.В православната икона за делата на Климент в която е изрисуван или описан живота му ги няма. няма мги в Сан Клементе в цикъла от долната църква където също е нарисуван живота на Климент и Алексий.
Както виждаш това което пише в Тарика са историите налични вече в шестандцатое стоелети и полсле в коитъо се започва с тия трима братя,от които ни вест ни кост нито някой знае коя буква са изобретили. Както виждаш преразказат се установените нови оистории които залягат в историографията под ватиканское питерское влияние дори сле 16 век i ne samo s tozi primer ili s rol[ta na simeon a i sdrugi

О неразумни юроде

Написа Летописец
на 30 октомври 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Св. св. Кирил и Методий били измислени личности от Ватикана, твърди анонимен глупак. О, възхвала на глупоста, да бе жив Еразъм Ротердамски щеше да напише трактат за теб. Измислица е и папата, който се е срещал с тях сигурно; а дали и Анастасий Библиотекар, който е виждал лично Св. Кирил е измислица. Или пък е измислица назначаването на Св. Методий с була за митрополит в Моравия. Що се отнася до художествените измислици на Нурудтидов, читателят трябва да знае, че те не са на основата на съхранените летописи от свода "Джагфар тарих", там - и особено в летописа от ХІІІ в. "Барадж тарих" - няма такива сведения, които си фантазира Нурутдинов. Последният твърди, че е имало още един ръкопис, на Кул Гали, и той изчезнал; Н. го преразказвал. Този чомек би трябвало да изпита срам пред паметта на чичо си, съхранил до 1941 г. свода "Джагфар тарих";

...

Написа Валентин Иванов
на 30 октомври 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Абе почакайте да пратя и другите три части и тогава да видим...А в Нурутдинов не се съмнява и мисля,че е напълно добросъвестен!А дотогава да вземете да поразгледате тия материали,че тук не е форум да се разправяме и да спорим надълго и нашироко:
http://makedonski.10.forumer.com/a/_post767.html
http://www.ivanstamenov.com/2008/12/36/
http://balgarite.interbgc.com/p3-4.htm
http://balgarite.interbgc.com/p1-1.htm
http://www.promacedonia.org/vb/
http://borislav.digicom.bg/statii/Pamet.htm

*** Бележка на админа: последният линк беше премахнат, тъй като 1. не успяхме да го отворим и 2. е линк към сайт за хороскопи, което нарушава рейтинга на сайта спрямо търсачките.

Спокоо,

Написа Администратор
на 31 октомври 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

аз пък снощи прочетох едно изказване, че тракийските ни съкровища (в т.ч. Панагюрското)били турски от преди 400-500 години най-много, щото златото им било червенеело според една госпожа, досущ като турското. Тъй че - явно фантазията играе голяма роля в някои "проучвания".

...

Написа natan
на 31 октомври 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

поне съм анонимен.посочил съм адрес и съм писал че съм натан .за глупак ,е субективно и обобщаващо твърдение ,което няма нищо общо с твърдението ми че тримата треньори като създатели на това Дело Азбука не съществуват . Съществуването на десетки Кириловци -проповедници,преводачи и т.н.в средновековните иозточници няма нищо общо с прописвано Дело създадено от измислени братя -автори.Няма веществени исторически доказателства за такава или такива личности .Вярата в един култ си е вяра .Но тзи култ не съществувал във времето за което му приписват. Появява се след 15 век.Преди 15 век за такова дело или такива създатели няма материални и веществени доказателства ,които са задължителни дори и за религиите. всички те са пълни с материални обекти ,да не говориме за урните със мощи на далече по второстепенни свети люде.Този култ е късен ватикански продукт поста ми е продължение от разговора с валентин на темата .В български,влашки молдовски манастири е пълно с изображения на св.Кирил Александрийски.В праволсавната икона на Климент папа римски няма и помен от такива братя.които уж били пренесли мощите му в Рим. И то само половината.Другата половина не им се показала и се озовала чудодейно в Киев.Българският цар Петър е занесъл мощи на Климент в Рим,където е и погребан в Сан Клементе. Затова и св. цар Петър се чевствува в един ден със Климент,без да се споменава отново и за други измислени герои. В цитирания откъс едно към едно се преразкава установената историография след 16 век,даже след 19 век . Има много други подобни места в съчинението.
натан

Шило в торба не стои и на лъжата краката са къси!

Написа Валентин Иванов
на 31 октомври 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Абе тия и от металознание не разбират,турското злато доколкото знам е по-чисто от руското,в което има медни примеси и наистина червенее...А и в Османската империя ,работота и занаятите са били оставени на християните./То това и е културно-цивилизационния проблем на исляма,че нищо друго не признава освен себе си/Последната мода е да се фаворизират пък траките и всичко да се свежда до тях,което е не по-малка глупост.Поне една държава като хората да бяха направили,а то всеки за себе си и накрая "който откъдето е"-при римляните,при гърците,при българите...А не че са се изпарили ,изчезнали или обикаляли по света и у нас!Който си пада толкоз по тях да отиде да се позанимава с албанците,мисля ,че те са много по-близко до оригинала отколкото съвременния българин.А тракийската култура тя наистина е отделен клон на древнобългарската култура.Особенно погребалните обичаи и култа към духовете на мъртвите предци-герои!Това е и култа към т.нар.Тракийски конник.Същото ,които го има и при другите български племена.А за Кирил и Методия дори не ми се коментира,направете справка колко черкви и манастири са били унищожени само в Родопите през този 16 век,когото "почнал"култа към братята...Какви следи от древни паметници?В България?А каквото е останало било поправяно и доунищожавано от гърци,сърби и руснаци.Само ,че друго било писано и лека полека действителната българска памет ще се възтанови.А кой какво ще признава или отрича,хич не е най-важното.Най-важното е че хората ще научат истината за миналото на предците си!!!

...

Написа natan
на 01 ноември 2010

Оцени коментара:

• 
• +1
• 
• 

валентин,

Затова ли бил целокупния български народ вървял след тревопасни светци и Солунски просветители ,защото му били разрушили гадните турци църквите в Родопите ?“ Аз тъкмо се чудех как да си обясня,че българите са единствения народ в Света,които не почитат некой загубен Цар за Отец родоначалник, както правят вся и всьо народи по полушарията, ами вървят я след некой пустинник(,замалко да си помисля че бил Брат на св,цар Петър,ама не българи след царе не вървят,изключено). Сите сърби дето имат държава създадена в 19 век на базата на османския белградски пашалък, били сите родм от пръвиот им цар от тринадцатое столетие. Московците и те -сите са наследници на първите наследници на монголските събирачи на данаци от петнадцатое столетие .затова возначале си надписвали монетите на арабица.Японците ,те пък сите от император произлизали. Един наш Нурудтинов бил от царски произход. Ами начи не е българи, Те българите нали е доказано ,немали за Отец Цар баяа като у Свето ами от тревопасни светци произлизали и тачели.Говорите колкото да не заспите и Нурудинов и той ги повтаря западнопитерските ватикански глупости.Симеон разпространявал славянската писменост дело на Солунски братя които вместо в Истанбул занесли половината Климент в Рим .
натан

Натан е българин

Написа Боил
на 01 ноември 2010

Оцени коментара:

• 
• +1
• 
• 

Независимо, че употребява думи като "сите" и "пръвиот" на сите ни е ясно, че Натан е пръвиот българин от Македония, дето пише в сайтот ни. Добре дошъл, брате българино.

@ Natan

Написа Администратор
на 01 ноември 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Натанеее, ти ме подсети - личи си, че светът е патриархален! Само австралийските аборигени смятат за родоначалник Великата майка, дето дошла от океана с една торба бебета и ги "посадила" в земята. Всички останали, все от мъже произлязли Тия императори и родоначалници явно жени са нямали, сигурно и те от ребрата са си чупили и бая чупене на кокали ще е падало - цял един народ от тях да произлезе )

Много се развеселих - Честит празник!
Жената на админа

Ние и през турско сме правили Царски сватби по 7 дни,докато бароните в Европа по 3дни.Българите сме ариктократите на света,но не всички го знаят

Написа Валентин Иванов
на 02 ноември 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

В петъчният брой на седмичника "Десант"пише,че поне 7 милиона в Русия от коренните жители около Волга са се писали -българи.При преброяването,което още по някои краища не е приключило.Някой ден и в Македония ще осъмнат в държава с българско население.И тогава на кой му пука кой от кого е произлязъл-яйцето от кокошката или кокошката от яйцето...
А нашия Симеон Велики е бил роднина на Салахби/васал на Алмъш Джафар от Волга,с когото също бил роднина/.Този Салахби- Княз или както те са се наричали сами до 11 век поне-Кан,Каган не е никой друг а самия т.нар.Вещий Олег!Точно той е човека въвел славянското писмо в Русия от България!!!Можем да кажем и българската азбука,защото тя е написана от Кущан Баксан/Кирил/,специално за Дунавска България.Става въпрос за азбуката-Кирилица!
А българите от средновековието не са били толкова разединени като сега.Само примера с Иваил/Ивайло/ е достатъчен.Няма такъв друг пример в Европа!Един народ сам да се справи с татарите и едно възтание да завърши с успех а вожда му да стане Цар!!!Така че ние сме по-особен сорт хора и не се вписваме в обичайните "мерки и теглилки".Затова мисля,че слуха за нашата кончина пак се е оказал малко преувеличен.На едно място намаляваме,на друго се увеличаваме,после може би обратното и така до края на света...

...

Написа natan
на 02 ноември 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Женo,
Та Жените,като Венеция са имали свите 400 г Слава!
Но откакто Жените подслушали ,некъде откъм времената в които си загубили хубавите фигури,късния неолит,секретните мъжки учения,че един мъж може да направи една Жена Царица ,може да я направи и Магарица,казали Не щем Ви ни меда ни Жилото. Оставаме си Богини.
Затова например в евангиелието на царя на Загора ,Иван,който цар,цар ,ама се оженил за най-богатата бизнесменка в Европата. Или тя си взела трофи съпруг. Както думаше мълвата. Та в евангелията на цар Иван,за да не се покаже мъж под чехъл пише така Давид роди Натан,Натан роди еди кой си и так далше,се мажки , до къде Царя на Евреите.И него като Маж го рисуват.Та във времената които изследваме това е нормата и се от Мъж били произлизали и то Цар . Но не и Българите. Щото те били по жалостивички !?Като видели че османците погибили некоя и друга черква в Родопите в шестандцатое столетие и хоп разжалили се и решили за тревопасни светци пустинници да се пишат,сакън да не им се затрие родата на светините му,че малко са. много интересен въпрос за това колко черкви е имало в родопите и защо в западната българска земя никой не ги е бутал,ами само си писалио че царот им бил неверник,нещо като малко кривогледичка ни е момата ама е милионерка (за булята на цар Иван думам)
Та понеже били жалостиви българите и решили да се извеждат не като у свето а наопаки.Щото били кимали не като заспадняцитъе !? Ами менте е Жено. Видиш ли уникат.Независимо къде и какво да ти хвалят ,да знаеш ,че е менте.
Така е Жено.Нищо не може да излъже Времето. Ни Мъж ни Жена. Ни даже бог Баал. Като отидел у Вавилон другиот цар Александър ,и що да гледа ,бог Баал лежи мъртъв. Е какво си е казал ,като е водял ,че един бог лежи мъртъв...?
natan

@ Валентин

Написа Администратор
на 02 ноември 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

В петъчният брой на седмичника "Десант"пише,че поне 7 милиона в Русия от коренните жители около Волга са се писали -българи.При преброяването,което още по някои краища не е приключило.

Линкче да дадеш? Не можах да намеря такава статия или не е индексирана от Гугъл, или не съществува (вече). Това е интересно. Ако е вярно, те ще се окажат повече от нас.

Жълт картон

Написа Боил
на 02 ноември 2010

Оцени коментара:

• 
• +1
• 
• 

Защо ти е линкче, човекът нали ти казва "на едно място намаляваме, на друго се увеличаваме"; вари го печи го той си е булгарист или по-точно тюрко-булгарист, особен сорт, както сам пише; братовчед му е от рода на Кущан Баксан...Що се отнася до Натан, дето го родил Давид и той си обича "цар Александър", мрази българите и иска всите да сме македонисти, както са казали преди години сръбските служби. Уникално е, че се събраха татарин и македонец, които искат да ни научат как да разбираме българската история.Така определено може да се каже, че от проблемите на историята някак неусетно преминахме към психотерапията...Много внимание им отделих...

Който се интересува от история,трябва да я приема такава каквато е!Иначе влиза в ролята на подлец и манипулатор!

Написа Валентин Иванов
на 02 ноември 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Вестника още го има по павилионите сигурно,защото е седмичник.Аз никога не си позволявам да говоря или пиша без да съм сигурен или когато не разбирам за какво става въпрос.
А колкото до разсъжденията на Боил по мой адрес,те не са нещо ново за приятелите на истината от 100 години насам.По -интересното е че са пълна дивотия замесена с лъжи и уйдурми и поръсени с клевети и клюки...После недоказани обвинения и щом сестра ти е курва,върви доказвай ,че нямаш сестра...Стари пропагандни трикове и изтъркани номера.Вие ако знаете какво става в един друг сайт...Това тука е бял кахър,но жалко ,че продължават да тровят душите на младото поколение и "творческите им фантазии" нямат спиране!

Линкът е открит!

Написа Администратор
на 02 ноември 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

http://www.desant.net/show-news/21193/

От Десант са си сложили вътрешната търсачка на много шантаво място, а статията явно не е индексирана от Гугъл и затова не можах да я намеря... я да прочетем какво пише...

ключът от палатката!

Написа Администратор
на 02 ноември 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Те са добавили статията онлайн днес, а не в петък!!!

Много са предизвикателствата затова нека и той да каже

Написа Валентин Иванов
на 06 ноември 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Преди да пратя втората част от подбрания превода на части от "Джагфар Тарихи",реших да пратя едно видео със самия главен научен редактор,акад.Нурутдинов...Приятно слушане:
http://vkontakte.ru/video106571612_154796642

изд. Кама

Написа Цензор
на 07 ноември 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

"Джагфар тарих-и" вече бе преведен на български в издателство "Кама" през 2005 и то държи авторските права.

@ Цензор

Написа Администратор
на 07 ноември 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Ако сте представител на изд. Кама, моля свържете се с нас на admin [@] rodenkrai.com. Настоящата публикация няма нищо общо с превода на изд. Кама и е предоставена на сайта от преводача Валентин иванов, който пък има разрешение от Нурутдинов.

@ Валентин Иванов

Написа Администратор
на 07 ноември 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Клипчето не се отваря.

грешна комуникация

Написа Цензор
на 07 ноември 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Не става дума за "настоящата публикация", тя няма нищо общо като съдържание със сведенията в свода от волжко-български летописи "Джагфар тарих", а за това, че господина казва, че ще Ви изпрати "превод на части от "Джагфар тарихи"". Ако ще праща пак неща, които нямат нищо общо със свода, добре. Но ако ще праща превод от истинския свод, то той вече е преведен...

Уж говорим на един език пък...

Написа Валентин Иванов
на 07 ноември 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

При мен в пощата ми се отвори...клипа.А тия какви права искат?Какво няма общо?Аз съм превел извадки и към написал кои и откъде.За двата интернет сайта за българската история.Тяхното издание не съм го виждал,но при Нурутдинов го има.Мисля дори ,че го показва в клипа.Нищо не издавам и пари не печеля,но те 15 години се мотат и сега пак никъде нищо не може да се намери и прочете.
Всъщност има и други откъси по сайтовете,но несвързани тематично и на малки парчета.Всъщност ако тия казват,че това което пратих нямало нищо общо със свода,интересно те какво са превели??!

и така може

Написа Валентин Иванов
на 07 ноември 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

То може да се считат и за статии.Да се успокоят преводачите.Седем статии на базата на "Джагфар Тарихи".Още повече,че имам и доста коментари вътре и съм групирал частите тематично.За широката публика и да е разбрано.Защото много хора четоха руското издание и макар да знаят руски,трябваше им доста време преди да разберат и осмислят всичко.

Може да е временен проблем с клиповете

Написа Валентин Иванов
на 07 ноември 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Наистина има проблем с отварянето на клипчетата в този сайт:
http://vkontakte.ru/club846946
Сега опитах,има и от нашето предаване "Памет българска"с Божидар Димитров и то не се отваря...Може би е някакъв временен проблем.Днес през деня всичко си беше нормално.

``````````````````````

Написа бате гошо
на 31 декември 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

до македонеца и татарина-да замълчът или да пишат глупости само за собствете им провинции`

Малко известната история на българите

Написа Валентин Иванов
на 31 декември 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Провинция може да има баба ти ,че те е възпитала като кютюк...А ние сме баш българи и имаме и сме имали империи!!!
Напоследък пиша точно там в Руската империя и малко известната история на българите лека полека става общоизвестна.А повече глупости отколкото в тази глупава и ненормална република никъде не съм видял и сигурно няма да видя.Над 20 милиона са потребителите там където пиша та затова се отдръпнах временно от тук и от другия сайт за история у нас..!Сега повече нужда има там.Но ще се върна и всичко преведено ще го пусна.Заради паметта на дедите и заради младото поколение.

...

Написа Валентин Иванов
на 31 декември 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Да не пропусна да честитя Новата година на потребителите на сайта и на посетителите!Желая на всички здраве и успехи в новата година.Казват ,че годината на заека/"дванш"по древния хуно-български календар/ и успешна и годна за нови начинания!

Малко известната история на българите

Написа Валентин Иванов
на 31 декември 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Понеже може да има любознателни читатели,които да се интересуват и да се почувстват онеправдани ще дам линка на главната група.От там може да ми се намери страницата и групите в които пиша.Има много фотографии и видеоматериали...:http://vkontakte.ru/club846946

Напиши коментар

Име

Email адрес

Заглавие

Коментар

по-малък | по-голям

Известяване по Email (Само за регистрирани потребители)

Прочетох и се съгласявам с Правилата.

Моля въведете символите

Добави коментар