gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва "
Христо Ботев

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Кимерийци и хуни - мит или реалност?

Произход на прабългарите

(16 Гласа)

КимерийциАвтор: Кирил Милчев
§ 1.  Какво премълчава Паисий относно произхода на  българите?


    През 1762 г. атонският монах Паисий Хилендарски успешно написва, ползвайки основно чужди извори, кратка история на българите. Тя е изключително емоционално четиво и с основание се датира от учените като културно начало на българското Възраждане.
    Но относно произходът на българите, Паисий премълчава някои сведения, които няма как да не е знаел. И които излизат на бял свят също от Атон, но в по-късен период.

 


    Самият Паисий намеква, че е чел различни материали за произхода на българите, но очевидно някои от тях са влизали в противоречие с основните му извори, особено с книгата от 1601 г. на Мавро Орбини, където българската история е представена като част от славянската. Самият Паисий именува своя труд „История славяно-българская”.


    Не е вероятно Паисий, който започва своя исторически разказ от времето на византийският император Валент, убит през 378 г., да не е изпитвал влечение да даде генеалогия на българите.
    Както знаем Паисий прави библейска генеалогия и съвсем в нейният дух сезира Яфет. Той също така обръща внимание, че през ІV в. гръцките писатели наричали българите „хуни и готи”.


    Библейските генеалогии в средновековната историческа литература не изключват, а даже напротив, се явяват предпоставка за древни исторически реминисценции относно това как се е възприемал един етнос и кои са предците му.
    В първата половина на ХІХ в. пазарджишкият възрожденец и книгопродавец Хаджи Найден Йоанович открива в Атон кратък текст, от който става ясно, че българите произхождат от гамирите (кимерийците).    Текста е на анонимен атонски монах.
    Йоанович дава този „ръкопис” през 1856 г. в Белград на Раковски, който го публикува през 1865 г. в книгата си „Българска старина”, издадена в Букурещ.


    Иречек (пише книга по българската история през 1876 г.) нарича историческите проучвания на Раковски „фантазии” и след 1878 г. (и до днес) в новоосвободена България историческите книги на Раковски не са преиздавани в автентичен вид.
    Шишманов и Арнаудов налагат „мнението” на Иречек за „историка Раковски” в българската историческа наука и във фолклористиката, като дори съдействат за оформянето и на негативна оценка за двата тома фолклор „Веда словенах” (изд. от сръбския българофил Веркович) като фалшификат.
    Арнаудов клейми даже Кузман Шапкарев и Димитър Маринов, че издават фолклорни материали, в които се пее и разказва за българското минало преди ХІV в.


    Според позивистичната теория на Шишманов и Арнаудов, българите нямат легендарни и фолклорни спомени преди Турското робство, но все пак тези корифеи не посягат върху сборника на братя Миладинови, където се пее за Крали Марко.
    Да се върнем на Паисий! 


    Той не може да не е знаел атонската версия за произхода на българите от кимерийците, но очевидно – както посочихме – тя не се е връзвала с концепсията на Мавро Орбини, че българите са славяни.
    Все пак Паисий явно е знаел, че кимерийците не са славяни.


    Както пише сам Паисий основният му подтик да напише своята история е бил обидният тон на някои негови атонски колеги, че нямаме старина. И Паисий пламенно ги опровергава, започвайки библейски от Яфет и исторически от времето на Валент през ІV в.
    Легендата за произхода на българите от кимерийците е била съхранена в агиологическата литература, с която Паисий очевидно е бил запознат, но той няма за цел да доказва, че българите имат древна история дори преди Александър Македонски. Именно последното четем в „текста”, намерен в Атон от Хаджи Найден и издаден от Раковски.    Забележително е, че последният оттук насетне не се отказва от историческата си доктрина, че българите имат древно минало преди гърците и дори започва да търси глотогенетично техният „самскрит” език, сравнявайки го с модерните във втората половина на ХІХ в. западни проучвания по санскрит.


     Ръкописът, издаден през 1865 г. от Раковски, обхваща 40 реда и има надслов „История вкратце о Болгаро – Словенском народе”.
    Още тук прави впечатление, че анонимният атонски монах има за цел да полемизира с Паисий, поставяйки българите преди славяните.
     За разлика от „История славянобългарска” (1762 г.) на хилендарският монах Паисий, авторът на „вкратце” се опитва да даде исторически, а не библейски произход на българите.    


    Паисий, който сам съобщава, че е „чел различни ръкописи и печатни истории” за „откъде са произлезли” българите, все пак решава да използва библейска генеалогия и в духът на средновековната историческа стилистика започва от Ной.
    Историческото време при Паисий, както посочихме, е въведено от царстването на „Уалент” (византийският император Валент, който е убит край Адрианопол през 378 г.).


    Към 493 година, според хрониката на Марцелин Комес, Византия е нападната и пълководецът Юлиан загинал промушен в Тракия. Паисий разказва за това нападение, посочвайки случването му през 495 година, като е убеден, че то е под ръководството на „българският княз Драгич” (името на този княз е може би славянска версия на името на Денгиз, вторият син на Атила, убит през 469 г.; споменаването му от Паисий през 495 г. е анахронизъм, но и маркер, че е знаел за Денгиз/Драгич).
    През същата 495 година, авторът пък на ръкописът „вкратце”, разказва за битка при „река Зуртою”. Тази битка обаче, според Марцелин е друга, тя е от 499 година и действително се случва около „р.Зурта”.
    И така, ръкописът „вкратце” не повтаря Паисий.


    Марцелин съобщава за две битки: към 493 година и от 499 година, а Паисий само за първата битка, като я отнася през 495 година.
    Авторът на ръкописът „вкратце” пък съобщава само втората битка (от 499 година при р.Зурта), но я отнася, подобно Паисий,  също в 495 година.
    Имайки предвид това, можем основателно да заключим, че анонимният автор на „вкратце” със сигурност е живял заедно или след Паисий, познавал е неговата история и всъщност...се опитва да я редактира.


    В този смисъл, на мястото на библейският произход на българите  в текста на Паисий, той противопоставя някакъв опит за исторически произход и редактира версията на Паисий с тезата, че те имат „кимерийски” произход.


    Най-старите данни, които дава анонимният възрожденски хронист за „гимери и кимери”, е че те са „изидоша первое от овиа страны, и еште пред Алезандром Македонскимъ”.


    Въпросът за това, че българите имат старина и историческо минало е основен за Паисий, но той спори с онези атонски монаси, които имат славянски произход и именно на тях доказва, че сме най-древен народ от славянските.


    Паисий премълчава за кимерийският произход, за който очевидно е знаел. Той няма за цел да доказва на гърците, че нашата история е по-древна от тяхната, което през втората половина на ХІХ в. е основният исторически патос на Раковски.


    Източниците на Паисий не са му давали възможност да надрасне славянският произход на българите и това е причината той да премълчи за кимерийският произход на българите, една теза, с която явно е бил запознат. Тя обаче не остава скрита и анонимен атонски монах я възкресява, като изводите му намират приемственост не само при Раковски.


    До Освобождението са съществували поне три теории за произхода на българите: на Паисий, на Раковски и на Цани Гинчев, който отстоява първи, че българите имат и тракийски корен.


    След Освобождението, предвид на ролята на Русия и на вече популярните книги на Юрий Венелин (преведени от бащата на Ботев), се налага тотално само версията на Паисий за славянския произход на българите...



§ 2.   Проблемите при изучаване на кимерийците.

    Необходимо е да призная, че идеята за горните разсъждения, бяха продиктувани от статията на немският учен В. Паркер „Какво премълчава Херодот. Бележки относно сведенията за кимерийците при гръцките автори, независимо от Херодот”, в която той обръща внимание, че при Страбон има архаични йонийски данни за кимерийците, които Херодот не може да не е знаел и които разширяват представата ни за тях, но той по някаква причина ги „замълчава”, фаворизирайки скитите.


    Определено може да се каже, че след 80-те години на ХХ в. редица западни и руски учени (Lanfranchi G.B. Cimmeri // History of the Ancient Near Eastern. Studies. II. Padova, 1990; Kristensen A.K.G. Who were the Cimmerians and where did they come from? København, 1988., така също руският учен А.И.Иванчик - Les Cimmériens au Proche-Orient // Orbis Biblicus et Orientalis. CXXVII. Fribourg, 1993.; изброяването е непълно, но непременно трябва да се спомене и И.Н.Медведская) усилено работят, на основата на археологичните сведения на т.нар. „първи етан на ранно-скитската култура” и на основата на задълбочена интерпретация на данните на асирийските клинописи, в посока на преосмисляне на значението и ролята на кимерийците през VІІІ/VІІ в.в. пр.н.е.


    Както отбелязва Иванчик, има два основни писмени източника за кимерийците: античните древногръцки сведения и асирийските клинописи.
    Кимерийската култура е незаслужено пренебрегната, защото дълго време античните сведения са били не само водещи, но и ориентир, дори  при интерпретацията на археологическите данни. Вследствие на това, дори археологическато понятие „първи етап на ранно-скитската култура (ІРСК)”, е отнесен към ролята на скитите в Мала Азия, а той е всъщност не „скитски”, а „кимерийски”.
    Това става ясно при един нов прочит на асирийските клинописи от VІІ в., които не само ясно различават кимерийци и скити, но и дават една съвсем различна картина от Херодот и от гръцките извори за кимерийците.


    Асирийските данни са съвременни на кимерийското нашествие в Мала Азия и предна Азия, и от тях става ясно, че скитофилството на Херодот не отговаря на историческата реалност, а очевидно е плод, както отбелязва Медведская, на по-късната му симпатия към тях, по повод скитската съпротива на хегемонията на Дарий над Балканския полуостров...


    Самата версия, че скитите са превзели през VІІ в. пр.н.е. Мидия и че Дарий, който е перс, по-късно отмъщава за това, не отговаря на историческата действителност, така както тя е пресъздадена в асирийските клинописи...
    Новата вълна при преосмисляне на събитията в т.нар. „древен Изток” през VІІ в. пр.н.е. е толкова силна, че дори И.М.Дяконов, който е от по-старата генерация асиролози, е склонен да отбележи, че сме свидетели на същият прогресивен научен интерес към кимерийската култура, който преди 100-тина години бил характерен за египтологията.


§ 3.  Размисли на един хунолог за произхода на   българите.

    Когато преди време поетът Цанев написа, че българската история е проучена добре от историците, но не е поднесена на читателите интересно и разказвателно, аз му повярвах за второто, но не и за първото.
    В нашата страна все още съществува смешното на запад мнение, че с история могат да се занимават само завършилите исторически факултет. Ето защо писателите странят от навлизането по същество в историческата тема, докато в Европа е сякаш обратно – проучванията и новите гледни точки са дело предимно на писатели.


    Точно те не са ангажирани със старият позивистичен метод на историческата наука и смело въвеждат херменевтичните модели, според които историческото минало е необходимо да се преосмисля. Разбира се, има и вулгарни „херменевти”, като онези, които разбуниха духовете с прочита си на баташкото клане или създателите на теорията за сватбата на Иисус с Мария Магдалена, но не трябва да забравяме, че новите херменевтични модели на запад, не са създадени за да се злоупотребява с тях, а имат в основата си философските теории от ХХ в. на мислители като Хусерл, Хайдегер, Рикьор, Сартр, Дерида и т.н.


    Тук е ключът на загадката, някак мирише на мухъл да създаваш нова хипотеза в ХХІ в. за произхода на българите, на основата на метод от началото на ХХ в., известен като глотогенеза, при това и компрометиран в западната историческа наука с догмите за индоевропейски народ и арийска раса.


    Моите философски и теологични проучвания до 2005 г. оформиха разбирането ми за понятиен и категориален апарат в духа на фундаменталната онтология и феноменологията, и този „философски речник” отдавна е подложил на сериозна ревизия старият позивистичен научен метод на познание.


    С други думи, няма как познанието за историческото минало да прескочи темата за това що е познание и да се впусне в дилетански открития и хипотези за прабългарите, чийто епицентър на възможността за разсъждение си остава само в сферата на идеите и предположенията.    Любителите на глотогенетични пара-теории явно все още не знаят, че езиковедските етно-проучвания, още от времето на създателите на структурализма в езикознанието от началото на ХХ в., са обявени за псевдо-научен апарат за диахронните изследвания; няма никакъв знак на равенство в начина на развитието на езика и в начина на обществено-историческо развитие (и това е аксиома за филолозите); освен това е смешно след Дилтай да се твърди, че историческото минало е предмет на доказателствени съждения, с каквито си служат природните науки.
    Естествено, учени като Гумильов, принудени да живеят в средата на марксиската философия, все още се хвалят през втората половина на ХХ в. с индуктивно-дедуктивните си доказателствени хипотези, все едно са природоизпитатели, а не историци.
    Но не по-малко е тъжно, когато новият полъх за преосмисляне на произходът на българите в началото на ХХІ в., се осъществява с остарели глотогенетични методи.


    Това може и да формира позитивни патриотични подбуди, но не може да заблуди онези, за които историята не е само националистична тръпка, но и интелект.


    Не по-малко глотогенетичен е и новият казански булгаризъм, който в лицето на езиковеди като Мизиев, си е поставил за цел да продължи пан-тюркизмът на учен като Масуди, Ючура и Тоган, които откликнаха в началото на ХХ в. на призива на Ататюрк, че не иска отоманска турска история и му създадоха пан-тюркска хипотеза, на основата на която бе открито единство даже между езика на тюрките и този на индианците в Америка (при това дори учени като Вяч.Вс.Иванов, един от създателите на пан-славянска глотогенеза в езикознанието през ХХ в., са впечатлени от възможността за такова единство ?).
    Мисълта ми е, че е крайно време да се експлицира, че българската историческа мисъл днес все още не е стъпила на европейските научни стандарти, а някак клони към евразийската методология на руските нови историци и темата за хуните е най-очебийното доказателство за това.

    Както знаем, руско-съветската хипотеза за хуните, лансирана през 1900 г. от Иностранцев, е че те са един и същ народ с Hsiong-nu, за които китайските историци дават сведение до І в. от н.е.; след това хсионг-ну („хунну”, „сюну” на руски)  са победени от хсионг-пи („сянбийците” на руски).
    
    Съветско-руската хипотеза за произходът на българите твърди, че те били тюрки от Алтай и когато хсионг-ну тръгнали на „велико преселение на народите”, повлекли със себе си към Волга и българите.
 
    Това както знаете бе дълго време официалната догма за произходът на българите и тя се повтаря и доднес.

    Какво обаче се случва между другото в науката ?
    През годините се развива археологията и се доказва, че преселение на хсионг-ну е нямало, няма никакви артефакти (С.С.Миняев).
    Още през 1945 г. американският учен Ото Манчън-Хелфън повдига въпросът за липсата на антропологична и етнографска близост между европейските Huns (ІV/V в.в. от н.е.) и обитателите на Ордос и Жълтата река Hsiong-nu (последни данни за тях са от І в. от н.е.).
    Доводите на Хелфън очевидно повлияват на Томпсън, който през 1948 г. в своята монография за хуните отрича приемствеността на европейските хуни от хсионг-ну.
    През 1960 г. (ВДИ,4) съветския историк Л.Н.Гумильов подлага на критика възраженията от 50-те години на ХХ век на американския изследовател Ото Манчън-Хелфън, в които се посочва, че въпроса за произхода на европейските хуни все още не е окончателно решен в историческото познание.

    В своята статия Гумильов си поставя за цел да защити хипотезата от 1900 г. на руския учен Иностранцев за това, че средно-азиатския народ „хсионг-ну” (Hsiong-nu) и европейските хуни (Huns), са един и същ етнос. Защитавайки Иностранцев, създателят на руската хипотеза за приемственост и превръщайки го в нещо като гуру на руските исторически изследвания за Средна Азия, Гумильов възприема себе си като част от една дълга традиция на руската наука за този регион, която според него държала монопола върху историческото познание за Средна Азия (?).    
    В тази своя статия Гумильов разработва идеята за „конния отряд” хсионг-ну (”хунну”, „сюну” на руски), който избягал от хсионг-пи  (”сянбийци” на руски) и стигнал до Волга, там те си взели жени и по логиката на „пасионарната философия” на Гумильов създали за два века нов народ – „гуны” (=европейските хуни).

     Както виждате, още през 1960 г. се оформя и то в СССР хипотезата, че е нямало „велико преселение” на хсионг-ну на запад, но това по неведоми причини ни най-малко не променя през годините хитопезата за произхода на българите, които били повлечени от хсионг-ну на запад.    
    Кой ги е повлякъл, един „конен отряд” ли?

    За всички е очевидно, че в Република България няма нито един хунолог, хазаролог или аваролог; няма български учен който да е създал книга по въпросът за хуните и техният произход, независимо, че във всички късно-антични летописи се говори за някаква връзка между хуни и българи.

    Много ми е интересно, как без да се преразгледат и интерпретират по новому късно-античните летописи и хроники, може изобщо да се повдига въпросът „българите хуни ли са”, при условие, че отговорите са всъщност нелепи, тъй като хунологията е най-слабо разработената историческа дисциплина в Европа.
    Немските учени от ХІХ в. и ХХ в. не посягат задълбочено към тази тема, просто защото не искат да се ревизира остарялата днес хипотеза, че след ІV в. Европа се превръща в германо-римски въпрос.

    Няма по-голямо предизвикателство за талантливата нова историческа мисъл в България, от това да се включи в „европейският дебат” кой всъщност през ІV в. и през V в. създава фундаментите на Европа и защо хунското минало е пресъздадено в националните учебници по медиавистика само с негативизъм.
    Какво се крие зад тази едностранчивост на модерните историци?    Не сме ли свидетели, че в щекотливият днес въпрос за създаването на теория за произходът на българите, се крие отдавна заложената бомба от европейските национално ориентирани модерни историци, че хунският въпрос няма връзка с българският произход?
 
    Краят на атиловата хунска империя през 453 г. е обявен от модерните историци и за край на хунската история (дори официално се твърди, че след 468 г. вече нямало хуни), независимо, че дори Орган е наречен от Никифор през ІХ в. „господар на хунския народ”, а през VІІІ в. в хрониката на Йоан Никиуски Кубрат е наречен „владетел на хуните”.

    Въпросът за това кои са хуните е поставен изначално погрешно в просвещенско-модерната историческа наука, не е отчетено, че през VІ в. сироезичният автор Псевдо-Захарий Ритор (и не само той) изброява 13 предкавказки (= хунски) народа и нито един от тях не се казва „хуни”.
 
    В германската история се укрива, че до 455 г. остроготите са били хунски народ, такъв какъвто са били и българите (Павел Дякон през VІІІ в. пише за атака на българи над първият лангобардски вожд и времето на тази атака съвпада с хунското нашествие в Европа през ІV в.).

    Някои автори по сайтовете днес пишат, че хуни и българи са разграничавани от редица късно-антични историци и са прави в това наблюдение, но понеже няма разработена детайлно хунска история, тези автори изобщо пренебрегват, че пост-атиловите хуни са всъщност повече от два народа, между които т.нар. „кутригури” са изобщо забравени от историческото познание, а техните подвизи са толкова многобройни в летописите, че заслужават отделна монография. Кутригурите също са пост-атилови хуни и когато се говори за „хуни и българи” като за два отделни етноса, не е далече от мисълта, кои са конкретно тия хуни...

    Изобщо голямо объркване е.
    В официалната историческа догма, наложена в европейските академични среди, хуните изчезвали през 468 г.; а в късно-античните и средновековните летописи, има някакви хуни и българи дори до Аспарух.

    Как тогава без разработване на хунологията като историческа дисциплина в Република България ще има изобщо методологични предпоставки за създаването на хипотеза за произходът на българите?

    Кога се налага хипотезата, че прабългарите са били тюрки от Алтай?
    Тази хипотеза е наложена в СССР след 1950 г. и е спусната като догма и в учебниците в Народна Република България.
 
    В началото на ХХ в. учените, които проучват „Именникът на българските канове”, като Микола и Бартолд например, са много по-внимателни в изводите, понеже съпоставят неизвестните думи от календара в „Именикът...” с чувашкият език, който както се знае, не е исконно тюркски.
    Дори в периода 1920-1950 г., под давление на яфетизмът на Н.Я.Мар, произходът на чуваши и прабългари, се търси в Месопотамия. Колкото и да е бил особен и своенравен езиковедският яфетизъм на Мар, не може да бъде отречено, че точно Мар фаворизира българската тема и в СССР никой не твърди до 1950 г., че българите са тюрки от Алтай.


    Аз стигнах до извода, че една от причините в СССР след 1950 г. да се издигне тезата, че българите са част от каганатските тюрки, е крахът над Мар и неговият яфетизъм, наложен лично от Сталин в статия под псевдоним във в. ”Правда” през 1950 г.
    Погромът над наследството на Мар е изисквал и нов прочит на произходът на прабългарите, езиковият проблем на чувашският и българският е лишен от яфетическото му съотнасяне към Месопотамия и в противоречие с арабските източници, българският е приравнен до езикът на каганатските тюрки.

    Мнозина днес злословят по адрес на българският историк Златарски, който пише първата част на своята история през 1918 г., но не са съвсем прави. Наистина Златарски има слабости, клони към славянофилството и приема на сляпо доверие хунската теория на Иностранцев.
    Но все пак Златарски коректно изследва късно-античните сведения за пост-атиловите народи кутригури и утигури, и именно той издига вярната хипотеза, че под названието утигури в късно-античните гръкоезични летописи на автори като Прокопий, Агатий, Менандър, Теофилакт - се крие българският етност.


    Несъмнена заслуга на Златарски е и посочването, че двата народа кутригури и утигури (= българи) оформят заедно към 680 г. ядрото на аспаруховата българска държава.


    Следователно, ако Златарски имаше талантлив последовател, той трябваше да проучи пред-хунското и хунското минало на народите кутригури и българи; на помощ щеше да му дойде Прокопий, който пръв съобщава, че това са двата основни народа, които са създали хунския съюз през ІV в. и че те произхождат от кимерийците. Оттук нататък е вече задължително да се проучи миналото на кутригурите, кои са били те, как са придобили етнонимът „кутригури”, тях ли арабоезичните средновековни автори от персийски произход и хазарския цар Йосиф (в еврейско-хазарската кореспонденция от Х в.) наричат бурджан, v.n.n.dr, в-н-н-т-р и т.н (виж. статията „Кои са кутригурите?” в http://history.rodenkrai.com/new/izsledvaniq/koi_sa_kutrigurite.html).


    Вследствие на което, вместо алтайски наръчници за прабългарите, трябваше вече да имаме дебела монография за народите кутригури и българи, за тяхното антично минало, а така също и за късно-античното им минало през ІV в. и V в., известно днес като – история на хунската империя.


    След това е необходимо да се върнем към най-добрите европейски учени от първата половина на ХХ в. (Бъри, Макуарт, Рънсиман, Вернадски, Мюсе) и да приемем изключително важният за нашата история техен извод, че Ирник от „Именникът на българските канове” е Ернак, третият син на Атила.
 
    Ернак от кутригурската династия Дуло става „първият български цар” (от 465 г.) на утигурите (българите) след краха на атиловата империя и през 484 г. превзема „Армения и Мидия” (Паисий), т.е. Персия, ръководена тогава от шахиншах Пероз (Захарий Митиленски, Йешу Стилит, Псевдо-Захарий Ритор, Бар Ебрей, грузинското житие за Шушаник на Яков Цуртавели).
 
    „Хунската империя” по времето на Ирник се трансформира в „стара Велика България” (Теофан, Никифор) и тази държава, в която има градове (Псевдо-Захарий Ритор, ок. 555), просъществува от 465 до 565, когато е превзета от тюрките на Истеми...Игото на тюрките в региона на Приазовието и Предкавказието свършва с възкресяването на ирниковата държава от наследниците му Орган и Кубрат през 629 г...

    Следователно, за да се напише история за произходът на българите, трябва да обединим области от познанието като кимерология, урартулогия, боспорска история, хунология, аварология, хазарология...

    А така също да не забравяме, че истинските извори си остават латинските, гръцките, сирийските, арменските, грузинските, арабоезичните, българските и хазарските летописи и източници. Като странични помощни материали може да се използват и руските сказове, западните германски, скандинавски и английски саги, българското народно творчество (особено „Веда словенах”) и критичен разбор на средновековните волжко-българските компилации „Джагфар тарих”, особено ръкописът от ХІІІ в. „Барадж тарих”.

    
    Вече посочих как според официалната историческа наука хуните изчезват от битието през 468 г. и пост-атилови хуни не били съществували...

    Сега бих искал да насоча вниманието Ви към още една „официална версия”, според която Персия през 484 г. не е превзета от предкавказки пост-атилови хуни-ефталит, а от някакви хуни-ефталит, които произхождали на изток от Персия.

    Обаче, през 503 г. Кавад, синът на Пероз, който дължи връщането си на трона на Персия (499 г.) на „голямата армия” хуни, която царя на хуните-ефталит му дава през 499 г., атакува в съюз с тези хуни и араби-лахмиди византийските градове Едеса и Амида, от които взима много пленници и ги изпраща подарък (за самите сирийци това си е робство) на същият този хунски цар, негов благодетел и тъст...
 
    Ако внимателно прочетете моята статия „Хуните-ефталит” (http://history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/hunite-eftalit.html#comments), ще видите, че тези пленници, според Псевдо-Захарий Ритор и Прокопий, не са изпратени някъде на изток, а в Боспор...
    Което ще рече, че хунския цар, който побеждава Пероз и който по-късно става благодетел на сина му Кавад, е всъщност от...Боспор, т.е. от Приазовието, а не от някъде на изток от Персия.

    Явно неслучайно в края на VІІ в. неизвестен днес летопис, от който през ІХ в. преписват Теофан и Никифор, нарича тази България - „стара Велика България”; неизвестният автор има предвид стара, древна държава България, а не създадената от Орган и Кубрат в началото на VІІ в. държава, която няма как да е „стара” за неизвестният автор от края на същия век.
    Очевидно е, че той има предвид държавата на Ирник (465-565), за която и в „Именникът на българските канове” са отредени 100 г., под името на Ирник от рода Дуло.

    Това не е единствената „улика” срещу официалната историческа догма, която твърди, че хуните-ефталит не произхождат от Предкавказието, има и доста други. И не е въпрос на скромност и на невежество да се попита защо „авитохол” и „ефталит” са сякаш една и съща дума, след като има цяла традиция от късно-антични и средновековни летописци (Захарий Митиленски, Йешу Стилит, Псевдо-Захарий Ритор, Михаил Сириец, Бар-Ебрей), които съвсем директно пишат, че Пероз е победен от хуни, които преди това са взимали данъци от ромеите и че те го атакували през 484 г. от северо-запад на Персия (http://history.rodenkrai.com/new/istoricheski_izvori/zaharii_ritor_glava_3_ot_kniga_7_i_glava_7_na_kniga_12.html#comments)...



§ 4.    Произходът на европейските хуни.

    Заслужава доверие сведението на Прокопий (VІ в.), че хуните произхождат от кимерийците.
    При обзора на късно-античната епоха модерните учени приемат Прокопий като стандарт на историческите сведения, но незнайно защо това негово известие, че хуните произхождат от кимерийците, е пренебрегнато от просвещенско-модерните учени и няма задълбочено проучване дали Прокопий е бил прав за произхода на европейските хуни?


    През VІ в. Прокопий, който е черпил сведения от стари автори, но  е ползвал и устни данни на утигури, съюзници на византийският император Юстиниан І, пише:


    „Зад сагините живеят много хунски народи. Простиращата се оттук страна се нарича Евлисия (очевидно Прокопий ползва сведения от „Анонимният Перипъл на Евксинския Понт”, където тази страна от сагините до Дон и Азовско море, е изписана всъщност „Евдоусия”-бел.ред.); крайбрежната й част, както и вътрешността е заселена от варвари чак до така нареченото „Меотийско блато” (Азовско море – бел.ред.) и до река Танаис (Дон – бел.ред.), която се влива в „блатото”. От своя страна то се влива в Евксинския Понт (Черно море – бел.ред.). Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури.(кн.ІV.4, Войната с готите)”.


    „В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури...(пак там, кн.ІV.5)”. След това Прокопий уточнява още, че по негово време кутригурите живеели на запад от Дон. „ Ако вървиш от град Боспор към град Херсон, който е разположен в приморската област и отдавна е подчинен на римляните, то цялата земя между двата града е заселена с варвари от народа на хуните” (пак там, ІV.5).


    И така, според Прокопий, пост-кимерийци са били ония хуни, които през втората половина на ІV в. нападат готите (пак там, ІV.5).
    Явно той е убеден, че хунското нашествие през втората половина на ІV в. (около 363-375) на запад от Азовско море, е извършено от тези кимерийци - кутригури и утигури, а когато след краха на Атиловата държава към 460 г. те се върнали от запад на изток, според Прокопий, кутригурите заселили земите от градовете Херсон до Боспор, а утигурите били на изток от Дон до сагините.


    Къде са сагините, за да ни стане ясно коя територия след 465 г. е заета от утигурите на изток от Дон до Кавказ?
    „Зад пределите на абасгите до Кавказкият хребет живеят брухи, намират се между абасгите и аланите. По брега на Понт Евксински са се установили зехи” (пак там, ІV.4). След тях, според Прокопий, са сагините.


    Границата на абасгите, според Прокопий, се простира до южният хребет на Кавказ (ІV.3). Целият кавказки хребет в посока юго-изток до Каспийската врата (Дербенд), е заета, според Прокопий, от аланите (ІV.3). Проходите Дарял и Каспийската врата, според него, са заети от хунски племена, които минават през двата прохода в „земята на персите и римляните” (ІV.3). Хуни са и „ така наречените савири и някои други племена” (ІV.3).


    Очевидно сагините, които живеят в Евлисия, са лакзите. Страната „Евлисия”, е вероятно „Лакзия”. Прокопий не споменава масагетите, но от арабоезичните източници знаем, че към ІХ в. масагети и лакзи вече са се асимилирали взаимно. „Согласно Та’рих ал-Баб (§31), амиры Дарбанда и пограничных крепостей (ас-сугур) присоединили Маскат к своим владениям в 218/833 г. Глава ра’исов ал-Муфарридж, ставший правителем ал-Баба в конце XI в., называл жителей Маската лакзами (Та’рих ал-Баб, §40).” (А.К.Аликберов.Сасанидская титулатура правителей Кавказа по арабо-мусульманским источникам).


    Пишейки за р. Фазис в пределите на лазите (да не се бъркат с лакзите – бел.ред.) Прикопий отбелязва: ”Казват (очевидно цитира Ариан от ІІ в. – бел.ред.), че по времето на римския император Траян тук (около реката – бел.ред.) са стояли на лагер римски легиони чак до страната на лази и сагини. Живеещите днес там хора не се явяват поданници нито на римския император, нито на царя на лазите. Само във връзка с това, че те са християни, епископът на лазите им назначава свещенници (ІV.2)”.


     Изобщо, Прокопий пише за сагини, които живеят в Евласия, само защото това го е прочел при Ариан, но последният нарича тази страна „Евдоусия”. Всъщност, поселищата на хуните по времето на Прокопий, съвпадат с поселищата на Евдоусия („Анонимният перипъл на Евксинския Понт”) и не е ясно дали сагините от ІІ в. не са просто самите ласги-ни ?


    Във всеки случай, Прокопий явно е прав, когато пише: „Зад сагините са селищата на много племена хуни. Простиращата се оттук страна, се нарича Евлисия”.
    Но е сгрешил името на страната, която при Ариан, е „Евдоусия”. Евлисия или Лазгиния, е страната на сагините, т.е. на лакзгините.
    С други думи, на нас ни става ясно, че поселищата на кутригурите и утигурите, не са се наричали по този начин през ІІ в. от н.е. („Анонимният перипъл на Евксинският Понт”, според Агбунов, е произведение на Ариан от ІІ в. от н.е.), а страната е била известна като „Евдоусия” (ср. с Авитохол и Ефталит).
    Прави впечатление, че „усия” в „Еудо-усия”, е всъщност гръцката дума за „същност”, която е имала родово значение и по всяка вероятност името на страната, в която са живеели родствени хунски племена още през ІІ в., е „Еудо” или нещо подобно.

    Ще потърсим паралелни сведения при друг автор от ІІ в., при александрийският географ Птоломей.
    Разширеният вариант на „Арменската география от VІІ в.”, приписвана на Анани Ширакаци, по мнение на специалистите е най-добрият източник на сведенията на Птоломей за региона на Кавказ и предна Азия.


    Преди това нека уточним само, че според Птоломей, топонимът Сарматия се разпрострира от извора на р. Висла в Карпатите до Каспийско море и Кавказ. Река Танаис (Дон), която се влива в Меотида (Азовско море) дели Сарматия на европейска част, т.е. от устието на Дон в Азовско море до Карпатите, и на азиатска част – от устието на Дон на изток до Каспийско море и островите, които са били в това море, преди да потънат окончателно до ХІІ в.; а на юг „Азиатска Сарматия” е стигала до Кавказ и Дербендския проход.


    Река Атил или Итил, т.е. дн. Волга, се влива в Каспийско море и на изток от устието на Волга, а така също на изток от източният бряг на това море, според арменският компилатор от VІІ в. на Птоломей, е Скития.


    Трябва обаче да се знае, че за много от византийските късно-антични писатели, които следват древногръцката традиция, Скития е топоним от Дунав до Дон, така както го е определил още Херодот през V в. пр.н.е.


    Мнозина късно-антични историци, като Амиан Марцелин от ІV в. от н.е., стават неволна жертва на това географско объркване и заемайки етноними от Херодот и други древни автори, на племена, обитавали  Скития от Дунав до Дон, пришиват тези етноними към другата Скития (на саките), която е около реките Амударя и Сърдаря, където след VІІ в. пр.н.е. се заселват скити от Причерноморието, които персийските източници именуват „саки”. Както пише Гай Юлий Солин, който в първата половина на ІІІ в. от н.е. съставя „Сборник със сведения”, на изток персите граничели със скитите: „тези скити персите на своя език наричат саки, а скитите в отговор наричан персите – хорсаки, а Кавказ – Кроуказ, т.е. белеещ от сняг”(ХLІХ, 6).


    Очевидно, дори и в това сведение да има доза неяснота, тук под „Хорсаки” явно географът има предвид най-известният топоним в Персия - „Хорасан”, който е обхващал предна Азия, т.е. от гр. Мевр (близо до Балх) и на запад до южното Прикаспие и Месопотамия.

    Да се върнем на север от Кавказ.
    Арменският географ от VІІ в. в разширената редакция пише: „На запад от реката (устието на Волга – бел.К.М.), твърди Птоломей, живеят народите Адон (Udon), Алаидон (Olondae), Сондас (Isondas) и Геруа (Gerrus), едноименни на реките (Udon, Alonta, Gerrus), изтичащи от Кавказ до пределите на Албания.”


    В случая под „Албания” арменския географ разбира аланите, които са почти веднага на юг от Дербендският проход.
         „Сондас” са известните още от Херодот „синди” (наричани и „меотиди”), които са на изток от Керченския провлак и чийто топоним е също така разчитаем в селището и областта Синдика.


    Земята на „геруа”, както става ясно от арабоезичният средновековен географ Мас`уди (Х в.), която той изписва „Джидан” (Гидан, Гиран), се е разполагала северно от Дербенд и нагоре в маршут най-малко от 4 дни път. Самандер е техен град. Очевидно едноименната река на Геруа е р. Терек.


    Що се отнася обаче до оставалите две реки – Udon, Alonta, сме изправени пред затруднение, освен ако това не е всъщност една река.
    Според арменският географ, Кубан в „Географията” на Птоломей, се е наричала „Валданис” (явно „Балданис”).
    И така, Udon ни става ясно кои са, ако ги съпоставим с „Еудо – усия” на Ариан (ІІ в. от н.е.), но очевидно племето „Алаидон”, което трябва да е на неоткриваемата р. Алонта, не е нищо друго, освен същите Udon. Фактически, птоломеевото име на р. Кубан, т.е. Балданис (на гр. Валданис), при загубата на първият звук, е почти идентично име с Olondae.


    Тоест, племето „Еудо” или „Udon”, е имало един важен епитет към етикона си, който е бил с месопотамски и семитски езиков произход - „господар, господарско” (= бал). „Бал”-дан (Udon).


    Древният, предизраилтянски теоним „Бал”, във формата „господар”, е била изключително разпространена дума, не само в Мала Азия и Месопотамия, но и в Задкавказието, понеже урартурските градоначалници, които са изпълнявали и военни функци, са били наричани „belpanati”.
    Тези Udon (Бунд) са очевидно хунски народ, защото тяхното име във формите „улдин и ултинзури” срещаме не само при Зосим, Созомен, Йордан, Агатий, но и до Х в., в съчинението „За устройство на империята” на Константин Багрянородни.

    И все пак, кои са кутригурите и утигурите на Прокопий Кесарийски (VІ в.), които той разполага на същите места, на които както видяхме са Udon, чийто етноним във волжко-българския средновековен летопис „Барадж тарих”, е упоменат като „Аудан” или „Аудон”? ”.
    „Канът Атиле Айбат по прозвище Аудан (Аудон) Дуло нападнал алманците и фарангите...” (Джагфар тарих, С. 2005., с.19). Близка до имената „Улдин, Аудан” е и формата „Авито-хол” в „Именникът на българските канове”, където „хол”, според „Барадж тарих”, е сербийска дума, т.е. от речника на савирите.
    Очевидно именно от езикът на савирите, който е проточувашки, можем да направим разликата между „хол” или „ол”, от една страна и тюрко-каганатската сума „аул”, от друга. И двете имат синонимно значение на „поселища, домове”...

    И така, очевидно етнонимите „кутригури и утигури” на Прокопий имат по-късен произход, но се съотнасят към същият народ, който през ІІ в. Ариан и Птоломей именуват Евдо и Udon...”Аудан” (или „Аудон”) пък във волжкобългарските средновековни летописи, е просто форма на името Боян.


    Сасанидски произход, т.е. на пехлеви, има формата „банджар” или „бунджар”, упомената от ат-Табари (839 - 923 г.) в „История на пророците и царете” (Тарих ар-русул ва-л-мулик). Този етноним той изписва и „бурджан”.


    Б.Захондер е убеден, че произходът на „Бурджан” е сасанидски, което ще рече, че неговият пехлевийски вид е „Бурган”, име, което е много близко до „бургар” на Псевдо-Захарий Ритор (555 г.).


    Можем да предположим, че в пехлевийската дума „Бунгар” (на арабски „Бунджар”) имаме етнонимите на две племена Бун и Гар (Птоломеевите „геруа”), които според една легенда на персийският поет Низами (нач. на ХІІІ в.), още по времето на Ал. Македонски станали общ народ „българи”. Легендата е разказана в епоса му „Искандер наме”.
    Явно, неслучайно арабоезичните средновековни географи и историци употребяват като еднозначни имената „бурджан” и „българи”.    Наред с тези две названия те фиксират като български етнос и „V.n.n.d.r”. В еврейско-хазарската кореспонденция от Х в. „в.н.н.т.р” са посочени като народ на Аспарух.


    Без включването на арабоезичните сведения за „V.n.n.d.r” при проучването на ранната българска история, последната трудно може да добие яснота.


    Историята на кутригурите (ултинзури, удон, бунд) е очевидно доста по-заплетена, но без нея трудно можем да добием представа и за ранната българска история, ето защо на друго място сме й отделили специално внимание.

    Как се е появило името на хуните в Предкавказието през ІV в.?
    Има ли то Задкавказки произход?

    За изясняването на този въпрос от полза би било да се обърне по-голямо внимание на един грузински източник от V в.
    В грузинското съчинение „Мокцевай Картлисай” се дават древни сведение за „военното племе хони”, което се заселило в гр. Занави, на земята на древният прародител Херки („Хайк” в арменските извори), като мястото му за заселване им била отстъпена от „бундурк”.
    При по-късните преписи на грузинския извор след идването по тези места на турките на Истеми през VІ в., това име „бундур”, където „к” е очевидно арменски афикс, се изписва погрешно от преписвачите „бунтурки”.
    Очевидно е, че „бундур” (тук „дур” е явно форма на персийската дума за врата „дер” и сочи за присъствие на Бун на Каспийската врата, наричана по-късно Чор и Дербенд) не могат да са „турки”, защото „Мокцевай Картлисай” и по-късното грузинско средновековно съчинение на Леонти Мровели „Животът на Картлийските царе”, дават сведения, че „бундур” са коренните жители на Картли, преди в края на ІV в. пр.н.е. там да се заселят иберите.
 
    Бундур живеели по течението на р. Кура в четири града, те са по тези места, според „Мокцевай Картлисай”, още преди Александър Македонски (ІV в. пр.н.е.). „ Когато цар Александър обърна в бягство потомците на Лот и ги отблъсна към полунощната страна, тогава (той) за първи път видял свирепите племена бундурк, живеещи по течението на Кура в четири града с тяхните предградия: град Саркин, Каспи, Урбнис и Одзрах, и крепостите им (чети: цитаделите – бел.ред.): голямата крепост Саркин, правителствените (чети: царските – бел.ред.) Каспи, Урбнис, Одзрах.” (гл.І, Мокцевай Картлисай).


    Упоменаването на цитателите и на градовете отделно дава много ясно указание, че тук става дума за пост-урартски градове, тъй като е невероятно населението на такава мощна антична държава като Урарту да изчезне безследно след VІ в. пр.н.е., когато е превзета.
    Несъмнено под името на свирепите „бундурк” в грузинското съчинение, е останал спомен от урарти, тъй като при разчитането на урартските клинописи в началото на ХХ в., се оказа, че самонаименованието им не е Урарту, както са ги наричали, а Биайн (Биайнели).
    Крепостта, наричана „Саркин” в грузинското съчинение, напомня името на урартския владетел Сардур І (има и негови потомци Сардур), който е оставил следният надпис за себе си, като „цар на Биайнед, владетел на град Тушла”.


    Езерото Ван тогава е било наричано „морето Наири”, но благодарение на самоназванието на урарците, е запазило етнонимът им „Биайн” като „Ван”.


    Цялата земя нагоре до Шара, както пише през VІ в. арменският историк Мовсес Хоренаци, се е наричала от древните „Баоенан” (= Урарту- бел.ред.): Кн.ІІ, гл.6: ”/Валаршак/ се спусна към зелените пасбища на предела Шара, който древните са наричали Безлесен или Горен Баоеан, а впоследствие, заради колонизаторите българи Вндур на Бунд, заселили се там, били наречени по неговото име Вананд. И досега селища там носят названия, получени от имената на неговите братя и потомци.”


    Тя се казвала така, според Хоренаци, понеже българинът Бунд, заедно със своите хора „бундур”, я били колонизирали.
    На друго място същият автор пише, че „страната на българите” се намирала в пояса на Кавказката планина - Кн.ІІ, гл.9: ”В дните на Аршак възникнаха големи смутове в пояса на великата планина Кавказ, в Страната на българите...”


     Имайки предвид сведението „бургар – народ езически и варварски, имат градове и свой особен език” от 555 г. на Псевдо-Захарий Ритор, че „бургар”, които имат градове, се намират на север от дербентският проход, т.е. не са в Задкавказието, а в Предкавказието, изниква въпросът как и кога „бундур” (урартите) се преместват на север от проходът ?

    Но преди да дадем отговор на този въпрос, нека посочим още едно изключително важно сведение от „Мокцевай Картлисай”.
    Очевидно е, че грузинският църковен документ не знае, че „Бундурк” са Урарту и съвсем в духа на библейската генеалогия им преписва, че са библейските йевусейци, коренните жители на Йерусалим преди юдеите.


    „Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи. Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетелят на Бундур място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки” (гл. І).


    Тук под името „хони” не може да се разбира нищо друго, освен кимерийците, които преди VІ в. пр.н.е. напускат именно земите вблизост до Халдея, т.е. напускат Кападокия, където е била античната им държава „Гамирайа” (асирийски клинописи). Пътят на кимерийците  на север от Кавказ минава през Урарту и очевидно в „Мокцевай Картлисай” се е запазил спомен от древни времена. В арменската генеалогия Хайк (Херки) е потомък на Гомер. Библейското име на Гомер е идентично с името на асирийските Gimir, и тази версия днес се поддържа от редица учени.

    С други думи, кимерийците, не усядат временно в Урарту, (т.е.  на бъдещите арменските земи, за първи път името „Армения” се споменава през VІ в. пр.н.е), по земите, известни по-късно като „гавара Утик”, а там, според новите проучвания на кимеролога Иванчик, е автохтонната им родина, на север от Урарту. И точно там те се връщат след завоевателната си политика в Предна Азия и Мала Азия през VІІ в. п.р. н.е., след краха си от лидийците.


     Пост-кимерийци и пост-урарти се преселват на север от Кавказ очевидно едва през ІV в. пр.н.е., притеснени от Ал. Македонски и от новите заселници на дн. Грузия иберите. Както знаем от Птоломей, цитиран от „Арменската география от VІІ в.”, земите на север от Дербент стават известни като земи на народа „геруа” (Гур, Гар). Благодарение на Иванчик става ясно, че земите на север от Урарту, не само са били автохтонни за кимерийците, но и са именувани в урартските клинописи „Gu/Qu-ri-a-ni-a”. Ако това е така, преносът на това име от Задкавказието непосредствено над Дербент в северен Кавказ („геруа” на Птоломей и арм. Географ от VІІ в.), е маркер за преход от Задкавказието в Предкавказието на т.нар. в легендата на Низами (ХІІІ в.) „Бун и Гар”, които станали „българи” (а Низами, както знаем от „Барадж тарих”, е преписал тази легенда от епоса от ІХ в. на Микаил Башту; не случайно в „Барадж тарих” се твърди, че хоните произхождат от Боян, последното е самоназванието на Урарту, както става ясно от урартските клинописи...).

    „Утигурите” на Прокопий, които той нарича хуни и пост-кимерийци, още през 1918 г. Златарски правилно отъждестви с „бургар” (българите) на сироезичният автор Псевдо-Захарий Ритор, писал по същото време на Прокопий (в гавара Утик има гр. Хелхал, според Мовсес Калакантуаци; за хунски военачалник на византийска служба към 465 г. с име или по-точно прозвище Хелхал, знаем от летописът на Приск Панийски (V в.); арменският историк от V в. Елише също упоменава такова селище „близо до границата на Иберия, срещу гр. Халхал”; част ІІІ).

    Кавказките хони, в този смисъл, според „Мокцевай Картлисай”, са наследници на кимерийците и именно това пише през VІ в. Прокопий Кесарийски, съобщавайки, че доатиловите хуни са били кимерийци в древни времена.
 
    С други думи, въпреки желанието на някои автори да утвърдят, че хони и хуни са етноси, които нямат нищо помежду си, сме свидетели, че грузинци и арменци наричат „хони” същите, които западните късно-антични автори – „хуни”.
    Това става пределно ясно от арменският историк от V в. Елише (част VІ), който пише, че преди 450 г. арменските нахарари са искали военна помощ от предкавказките хони.
    Очевидно тази помощ е искана през 448 г., защото Приск Панийски, който по същото време е при Атила в Панония, научава, че той може би ще нападне Персия. Във връзка точно с този слух, западният посланник Ромул и римският съветник на Атила Константиол разясняват, че хуните вече са нападали Персия (395 г.) и че ако Атила я нападне ще я превземе, но това не е добре за римляните, твърди Константиол, понеже тогава Атила няма да забрави Рим, а ще се върне за да го пороби окончателно.
 
    Хунската държава още в края на ІV в. (395 г.) е била от Кавказ до Панония. Тя е водила войни през ІV в. в Персия, преди да нападне готите на запад от Дон към 363/375 г.

    От средата на ІV в. започва разцветът на хунската военна мощ и първият владетел на хуните, който побеждава персийския шах Шапур ІІ (309-379), е известен – това е Грумбат (сравни това име с Камир, Кормисош и Крум, а така също с Крим).
 
    Амиан Марцелин, независимо, че пише на латински, е заел от сироезични източници, че народа на Грумбат се казва „хионит” (кн.ХVІІІ,  6.20).
    Наистина, в края на живота си, когато Амиан пише за хунските войски в Панония, той явно не знае, че тези хуни не се различават от хионит на Грумбат (359 г.) и не ги отъждествява, но и никъде изрично не пише, че не са. От съобщението му в неговата история в кн.ХVІІ, 5.1.,  че Шапур ІІ сключил мирен договор към 358 г. с „хионити и гелани”, става пределно ясно, че хионит са предкавказки народ, такъв какъвто са геланите. Последният етноним Амиан заема от Помпоний Мел (І, 19.116), който пише: „Будините населяват дървеният град Геланий.”
    Първоизточник пък на Помпоний Мел, е Херодот: ”Будините са голям и многоброен народ, очите на всички са съвсем сини, рижи са. У тях има един град, построен от дърво, името му е Геланос.”(История, ч.ІІ, с. 39; С., 1990).

    Както знаем, когато Амиан Марцелин в кн.ХХХІ.2 описва за първи път хуните, преди те да превземат алани и готи, съобщава, че те първоначално обитавали в съседство до „дивите племена видини и гелони” (кн. ХХХІ, 2.14). Последните са същите „гелани”, до които са  хионитите, с които през 358 г. персийският шах Шапур ІІ сключва мирен договор, а през 359 г. хионитският цар Грумбат е вече съюзник на Шапур ІІ във войната му с Констанций и заедно окупирват гр. Амида, където е убит сина на Грумбат.

    От сироезичният автор Йешу Стилит, писал летопис към 517 г., много добре знаем, че „кионайе” (хионит) и хуните, са едно и също:
    „ В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, сиреч хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи” (ІХ).

    „Кионайе” от времето на краха на Персия при шахиншах Пероз (484 г.), са същите онези хуни, според Йешу Стилит, които през 395 г., „в дните на императорите Аркадий и Хонорий”, нападнали сирийските територии на Византия, т.е. през 395 г. те са хуните от Панония (Ото Манчън-Хелфън), а през 484 г. са хуни от северен Кавказ и Приазовието (т.е. „сарагурите” на Приск Панийски, които след 467 г. нападнали Персия и които Гумильов отъждествява с „българите”, не са нищо друго, освен онези пост-атилови хуни, които Прокопий нарича „утигури и кутригури”; с други думи в периода 467-484 години Персия е под същата заплаха от хуните, каквато е съществувала за двете Римски държави до 455 г.)...

    Ето защо, е важно да си изясним, че хионит, хуни и хони, са просто три форми на едно и също име.

    Дори можем условно да допуснем, че както произходът на формата „уни, хуни” е западна, така формата „хони” е с кавказки произход, а формата „хионит” има сироезичен произход...Арабоезичното житие на Св. Григорий, което явно е превод от сирийски, нарича хуните – „куани”, форма, която е близка до „кионайе” на Йешу Стилит.


    „Крещение армян, грузин, абхазов и аланов святым Григорием//Записки Русского Имперского археологического общества. Том 16, 1904-1905, Вып. ІІ-ІІІ, Спб.,1906, с.482,22;”. В този текст е посочено, че в дните на арменския цар Трдат (298-330), Св. Григорий изпраща епископ при хуните: ”И изпрати той (Св.Григорий) Йоан като епископ над страната на куаните.”

    И все пак кой е преносител на името „хуни” (хони, хион, хионит) в Кавказ, Предкавказието и Приазовието до ІV в. от н.е.?
    
    Моите изследвания по този въпрос в последните две години претърпяха известна еволюция.

    След краха на античната държава Урарту (чийто център е бил около Ванското езеро) през края на VІ в. пр.н.е., значима част от населението мигрират на север в земите на Задкавказието.


    Именно за тези "бундурк" има съхранен спомен в грузинското съчинение от V в. от н.е. "Мокцевай Картлисай".
    Според Грумба, спомен за урартци има и в съчинението на по-късният грузински автор Леонти Мровели.
    Както стана ясно от интерпретацията на „Мокцевай Картлисай”, още към ІV в.пр.н.е. Ал. Македонски в Задкавказието и около реките Аракс и Кура, е имал военни срещи с пост-урартци (= бундурк).    Същевременно, "Мокцевай Картлисай" дава изключително важното сведение, че по същото време (?) "славното племе хони" е било приютено в един от бундуркските градове, по-точно в Занави и съобщава, че този град е бил в местността на Херки, чието име на арменски е Хайк.


     Явно става дума за територии на по-късните арменски земи. Независимо, че името на Армения се споменава за първи път през VІ в. пр.н.е., то територията й тогава все още е била конгломерат от различни етноси, от които повечето са говорили на индоевропейски (Дяконов допуска, че индоевропейският на арменците идва по линия на траките "мизи", чието име асирийските клинописи предават като "муши",  "мушки").
    Урартурци и пост-урартурци говорят на език от хуритската група.

     Въпросът, който ме интересува е: защо, след като "Мокцевай Картлисай" помни бундурк (самонаименованието на урартците) и след като под "хони", които идват от Халдея, очевидно има предвид кимерийци, все пак...защо ги е нарекъл "хони"?

    Дали е възможно самите пост-урартци (бундурк) да са наричали кимерийците, по време на залеза на последните, на които дават подслон в свои градове, с името „хони”?

    За целта бе необходимо да се обърна към античната история на Урарту и да потърся в асирийските и урартските клинописи отговор.

    Думата "хини(ли)" в урартския език има две значения: едното е "син", в смисъл урартския цар около 780 г. пр.н.е. Аргишти І е син (= хинили) на Менуа, предишния цар.
    Но самият Аргишти създава на левият бряг на р. Аракс крепостта "Аргиштихинили".
    Тeзи "хинили", които живеят в тази огромна крепост-град, какви са му на Аргишти?
    Явно не са му всичките деца, независимо, че И.М.Дяконов на едно място допуска такава версия...

    Към 643 г. или 639 г. пр.н.е. урартския цар Сардури ІІІ, предвид на военната си слабост, доброволно признава върховенството на Асирия и се именува "син" на асирийският цар. Тоест, видно е, че думата "син" (хини-ли) в урартурският език, освен семейно значение, е имала и значение близко до "поданик", макар това да се е разбирало повече в преносен, отколкото в реален смисъл на зависимост. Все пак, Сардури ІІІ, след като се именува "син" на царя на Асирия, демонстрира външно-политическа зависимост.
    Живеещите в града на Аргишти І, т.е. в Аргиштихинили, са в същата зависимост (хини-ли) към създателя на града.
 
    С други думи, кимерийците, които към VІ в. пр.н.е. са приети в поселища на пост-урартците (бундур), между които и гр. Занави („Мокцевай Картлисай”), са наречени "хини-ли" от самите бундурк, което буквално значи "осиновени", а преносно "поданици"(?).
 
    Очевидно, именно кимерийците, които са говорили особен индоевропейски език, дават на „Биайн, бундур, бунд” външният предкавказки етноним Udon, Olondae. Тук може да се повикат на помощ и езиковедите, дали „Бунд” и „Udon”, не са всъщност една и съща дума?
     А ние само ще припомним, че от легендата за „Кутригур и Утигур” на Прокопий (VІ в.), и от легендата за „Бун и Гар” (ХІІІ в.) на Низами, става ясно за някаква интеграция, която трябва да се запитаме дали няма архаични корени и дали не е между пост-урарти и пост-кимерийци след VІ в. пр.н.е.?
     В 609 г. пр.н.е. вавилонците нападат за първи път Урарту, а през 606 г. атакуват някаква "област" на Урарту, която е наречена "Дом на Ханунии"...

    Ще рече, напълно е възможно думата "хион, хионит, хони, хуни" да се е появила на Кавказ от Задкавказието, без да има връзка с етнонимът на монглоидните воини „хсионг-ну” от Ордос и Жълтата река, и тази дума може би като произход е от лексиката на Урарту (самоназвание "Биайнели") ?


Изображение: istorya.ru

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (42)

Следете за нови коментари с RSS
bozman
...
Написа borislav borissov
на 23 април 2011
Оцени коментара:
Самият пайсий именува своя тред "История славяно-българская"
--- Здравей Кириле,
Не я именува така. Това е популярното и невярно име.
1. Защо считаш (ти или някой друг) гамирите на кимери ?
2. Концепцията на М.Орбини не съдържа понятието "славяни".
3. заявленията на Медведская не са вярни защото не само няма никаква скитска съпротива срещу Дарий, липсва изобщо битка помежду йм.
4.казваш за нови прочити на асирийски клинописи - къде са тези прочити ?
5. Свързването на остроготите с хуните не може да мине през разказа на П.Дякон за българо-лонгобардското сражение. То може да бъде само на основата на готския идентитед.
6. Заслугата на Златарски по отношението на "аспаруховата държава" е умряла котка отпреди 5 г. поне. Нито един от трима ИРИ императори не е чувал за такава държава ( Роман Лакапин, К.Порфирогенит и Василий ІІ). Е, те ако не знаят къде има държава и къде не, попа който не е излизал от селото си, ли ще знае ?!
7. Стига засега. Темата ми харесва и одобрявам и споделям виждането на К. Милчев по глобалните проблеми. Досадно е, че не може да се копира текст, за да се цитира, а трябва да се приписва - това са малко селски технологии в запазване на "собствената велика мисъл". Светът върви светкавично. Още докато се пише и текста остарява. Улеснете с възможност да копиране, за да върви работата е моето предложение към собсктвениците на сайта и той ще "живне".
Позрави
Администратор
копиране на текст
Написа Администратор
на 25 април 2011
Оцени коментара:
Привет, Боцман.

Относно копирането явно нещо се е бъгнало, ще проверим какво става. По принцип имаше един период, в който непрекъснато имахме проблеми с копирането и го бяхме забранили, но последно го бяхме пуснали отново. Не става дума за "запазване на собствената велика мисъл", а за две неща основно:
1. Копират се статии и се пускат в други сайтове не само без позволение, а и без ВСЯКАКВО упоменаване на автор и източник. След това ако някой читател хареса историята и реши, че иска да я ползва, върви,че издирвай автор и прочие. Да не говорим, че авторското право все пак не е създадена случайно и ако се ползва труда на някого безплатно, то поне трябва да се има доблестта да се упомене името на създателя на текста.

2. Дублирането на еднакво съдържание в няколко сайта води до това, че гугъл трудно може да определи кой е първоизточника и понякога се получава така, че при търсене по ключова дума излиза първо копираната статия, вместо оригиналната. Това означава, че гугъл слага на сайта с копието като по-достоверен и така се понижава рейтинга на , примерно нашия сайт, в гугъл. А рейтинг се прави много трудно! Обикновено нагоре дръпват сайтове, в които ежеминутно се обновява информацията - например като блог.бг, форуми или новинарски сайтове. В перспектива на времето, нашият сайт би паднал надолу в гугъл, което би означавало усилията ни за създаване на сайта, вложените пари и време да отидат по дяволите. Освен това, Роден Край не е комерсиален сайт и има сравнително малко реклами от гугъл, за разлика от други "исторически" сайтове, които разчитат на сума реклами плюс готварски рецепти и други щуротии, за да правят посещаемост. Така че балансът между посещаемост, разводняване, запазване на собствен домейн и хостинг понякога не е лесен smilies/smiley.gifДа не говорим, че това не ни е основно занимание. Имаше идея и за форум, но честно казано нямаме ресурс като време и хора за модерация, пък и има достатъчно форуми в нета, които засега покриват темите май.

Благодаря, че отделяш време да коментираш тук. Хубаво е да има допълнения, уточнения и мнения. Днес/утре ще видим проблем с копирането. Имай предвид обаче, че доста от посетителите ни са ученици или туристи, които търсят инфо за различни обекти и много хора четат и изчезват, без да коментират smilies/smiley.gif Консуматорско общество сме, какво да се прави smilies/smiley.gif

Поздрави,
Деси
0
Христос Воскросе!
Написа Милчев
на 26 април 2011
Оцени коментара:
Много благодаря за коментарите на Борислав Борисов и за оценката му, че трябва да се изследва глобално (или мащабно)българската ранна история. Ако прочетете първият ред от фототипното издание на историята на Паисий, ще видите за какво иде реч; по 1 точка: Известните от гръцките източници "кимерийци", са всъщност гамири, гимири. Така са наричани от урартите, от асирийците и от евреите. Името им, според Иванчик, на древногръцки е препредадено от лидийците, които са единственият малоазийски народ, който няма "Г", а "К". По-предишната версия на Дяконов бе, че гърците го усвояват от траките, но Дяконов прие версията на Иванчик. Няма учен, който да не знае, че правилното име е Гамири, Гимири, а не кимерийци; по т.2: книгата на М. Орбини е преведена на български, прочетете я; по т.3: може би аз преразказах неправилно, Медведская не пише за съпротива, а за симпатия на Херодот към скитите; много е интересно да се видят новите разработки по кимериология, който съм цитирал, макар и непълно, от които става ясно, че Херодот е "премълчал" някои неща за кимерийската история, за сметка на скитската; по т.4: в книгите на руския учен Иванчик има опит за някои нови прочити на асирийските клинописи; по т.5: за това, че остроготите са били хунски поданици пише Амиан Марцелин и дори Йордан; по т.6: Златарски си е Златарски, това е тема на друг разговор; Прокопий също не пише за "българи", но съвременникът му Псевдо-Захарий Ритор пише; моята хипотеза е, че основател на "древна Велика България" (Теофан, Никифор), е Ирник от рода Дуло, упоменат и в "Именникът...";по т.7 има думата администратора на сайта, който отдавна е "живнал", предвид на очебийната му масова посещаемост...
bozman
...
Написа bozman
на 04 май 2011
Оцени коментара:
І.
{Какво премълчава Паисий относно произхода на българите?}
--- Тук Кирил Милчев излиза с предположението, че Паисий е знаел много неща, но част от тях ги е премълчал. Откъде има това сведение Кирил, не се наемаме да гадаем, но може да е стигнал до тези изводи в материала по-долу и да е написал извода в началото на параграфа. Да разгледаме материала по стар пиратски навик, one by one по реда на изложението, защото този метод засега е дал при нас отлични резултати.

{През 1762 г. атонският монах Паисий Хилендарски успешно написва, }
--- Успешно ли ? Милчев навярно има сведения и за неуспешни опити на отеца, завършили с дълъг пост или скубане на брадата ? Ние не сме чували засега за такива.

{ползвайки основно чужди извори, кратка история на българите. Тя е изключително емоционално четиво и с основание се датира от учените като културно начало на българското Възраждане.}
--- Тя не се поставя от учените в началото на Бълг. Възр. поради своята емоционалност, краснопис, обем и т.н. Тя се поставя в началото по други причини. Те тайна ли са Милчев или са незначителни, та изтъква емоциалността на повествованието на първо място ?

{Но относно произходът на българите, Паисий премълчава някои сведения, които няма как да не е знаел.}
--- И поради какви причини ще трябва да ги е знаел Милчев обезателно ще ни каже, т.е. как е знаел пък е премълчал.

[И които излизат на бял свят също от Атон, но в по-късен период.]
--- Добиваме усещането, че Атон за Милчев е шкаф, от който Паисий е вземал книги за ползване и от същият този шкаф излизат и сведенията, които Паисий е премълчал. Ние с Божията Google Maps Labs помощ намираме Хил. манстир – това са му коорд. 40.346111°, 24.118889° ; едно дефиле заобиколено от 200 м. хребети, на около 1.5 км. от брега. Височината на тези възвишения по целият п-в варира от 200 до 500-600 м, нещо подобно на Средна гора край Стара Загора. Ето и една карта на п-ва, http://upload.wikimedia.org/wi...hos_BG.png Хил. манастир е най-северния, на разстояние от 2 до 30 км. от останалите манастири. От тези манастири „излизат” по късно сведения, които Паисий е нямало как да не знае. А как по-преди ги е научил, по DHL, с гълъби-куриери и нещо др., смятаме, че Милчев ще ни обясни.


[Самият Паисий намеква, че е чел различни материали за произхода на българите, но очевидно някои от тях са влизали в противоречие с основните му извори, особено с книгата от 1601 г. на Мавро Орбини, където българската история е представена като част от славянската. Самият Паисий именува своя труд „История славяно-българская”.]
--- Не я именува така отеца историята си. Под това име тя е предлагана от червенопапагалската интеригенция, която като чуе „славяни” и пада на колене пред портретите на Маркс и Ленин. Ето тук има подробен анализ на изписа, (оригиналният) на заглавието на Историята на Паисий https://sites.google.com/site/runiistoriaii/istoria-slavanoblgarska-ili-slavnoblgarska

[Не е вероятно Паисий, който започва своя исторически разказ от времето на византийският император Валент, убит през 378 г., да не е изпитвал влечение да даде генеалогия на българите.]
--- Да, също не е невероятно и да не е обичал и чорба от бял боб с лютиви чушки, основната манастирска манджа. Много основателни и достоверни предположения има Милчев.


[Както знаем Паисий] . . . тук следва исторически литературен преглед, който ние ще прескочим, тъй като няма отношение към Паисиевите „премълчавания”. . . . [Да се върнем на Паисий!]
--- Да последваме Милчев.

[Той не може да не е знаел атонската версия за произхода на българите от кимерийците, но очевидно – както посочихме – тя не се е връзвала с концепсията на Мавро Орбини, че българите са славяни. Все пак Паисий явно е знаел, че кимерийците не са славяни.]
--- Тук имаме много страннен методологичен похват, прилаган от Милчев. Непрекъснато лансира уверения, че не може да не е знаел. Тъй като утре имам контролно по Паисий, мисля да напиша и аз в контролното – „ Дори да не съм написал нито ред за Паисий г-жо, аз не мога да не знам за него, така, както не мога да не знам за всичко, което вие не можете да не ме питате”. --->>>
bozman
...
Написа bozman
на 04 май 2011
Оцени коментара:
ІІ.
[Както пише сам Паисий основният му подтик да напише своята история е бил обидният тон на някои негови атонски колеги, че нямаме старина.]
--- Паисий имал „колеги” !? Това ще го разпространя сред колежките – да знаят и да помнят, че и те са тъпички като мен, горките колежки.

[ И Паисий пламенно ги опровергава, започвайки библейски от Яфет и исторически от времето на Валент през ІV в.]
--- Няма как да ги опровергава, тъй като историята му не е предназначена за тях. Те са един многонационален и многоезичен конгломерат, към който Паисий НЕ Е отправил своето послание – Историята си. Тя е отравена и насочена към Болгарите. И то точно Болгарите в България, а не болгарите в Атон, в Одеса или в Тян-Шан.

[Легендата за произхода на българите от кимерийците е била съхранена в агиологическата литература, с която Паисий очевидно е бил запознат,]
--- Тук Милчев започна да ми напомня на Гьобелс; вече около 5-6 пъти упорито увещава и кандърдисва с какво е бил запознат и какво не е можел да не знае Паисий, за което не е приложил НИТО ЕДИН ФАКТ.

[ но той няма за цел да доказва, че българите имат древна история дори преди Александър Македонски.]
--- Че българите имат история преди Сашо Македонски изглежда е добре известно и научно подковано с документация от Милчев. Къде ли са тези свръхинтересни и авангардни исторически документи, за които съвременната историография дори не подозира ?!

[Именно последното . . . тук продължава за ръкописа издаден от Раковски.] ------- Няма отношение към Паисий и прескачаме. . .

[Паисий, който сам съобщава, че е „чел различни ръкописи и печатни истории” за „откъде са произлезли” българите, все пак решава да използва библейска генеалогия и в духът на средновековната историческа стилистика започва от Ной.]
--- Беше казано, че започвал от Яфет. Сега от Ной - последно кой ?

[Историческото време при Паисий, както посочихме, е въведено от царстването на „Уалент” (византийският император Валент, който е убит край Адрианопол през 378 г.). Към 493 година, според хрониката на Марцелин Комес, Византия е нападната]
--- Това ни беше дадено от г-та и ние сме чели хрониката на Марцелин Комес (Комес Марцелий). Никъде Марцелин не пише че Византия е нападната. Това са измислици на Милчев. Нещо повече, изобщо няма термин „Византия” в речника на Марцелин.

[ и пълководецът Юлиан загинал промушен в Тракия. Паисий разказва за това нападение, посочвайки случването му през 495 година, като е убеден, че то е под ръководството на „българският княз Драгич” (името на този княз е може би славянска версия на името на Денгиз, вторият син на Атила, убит през 469 г.; споменаването му от Паисий през 495 г. е анахронизъм, но и маркер, че е знаел за Денгиз/Драгич).]
--- Милчев, Паисий пише за „княз Драгич”! Дали според тебе това е Денгиз, дали Тенгрис (според тюркско-манафската идеология), или Чингис хан, това НЕ КАСАЕ Паисий, нито фантасмагории какво е знаел, какво не е знаел и къде го е сърбяло.
[През същата 495 година, авторът пък на ръкописът „вкратце”, разказва за битка при „река Зуртою”. Тази битка обаче, според Марцелин е друга, тя е от 499 година и действително се случва около „р.Зурта”. И така, ръкописът „вкратце” не повтаря Паисий.]
--- Реката е изписана със Ζ (zurta). В латинският, никога Ζ, не се е чело З, нито пък се чете така в някой от днешните германски, романски и т.н. езици – Zurich (Цюрих) , Led Zepelin (Лед Цепелин – ударение на първо „е”) и т.н.

[Марцелин съобщава за две битки . . .]
. . . прескачаме, следват историографски паралели. . .

[Въпросът за това, че българите имат старина и историческо минало е основен за Паисий, но той спори с онези атонски монаси, които имат славянски произход и именно на тях доказва, че сме най-древен народ от славянските.]
--- Значи за тях, „колегите монаси” пише Историята си Паисий ? Браво.

[Паисий премълчава за кимерийският произход, за който очевидно е знаел.]
--->>>
bozman
...
Написа bozman
на 04 май 2011
Оцени коментара:
ІІІ.
--- Не знам откъде Милчев изхожда за тази очевидност, но за мен, очакващ доказателства, тя е напълно измислена, поне до този момент. Нито една буква в нейна подкрепа. Препинателните знаци естествено не са доводи.

[Източниците на Паисий не са му давали възможност да надрасне славянският произход на българите и това е причината той да премълчи за кимерийският произход на българите, една теза, с която явно е бил запознат.]
--- Аха, ето и едно доказателство – „източниците” са причината Паисий да не напише това което знае. Като естествено той не е знаел, че ние не можем да не знаем, за неговото незнание, как да прикрие своето незнание. Е, аз съм удивен от представените ярки и необорими исторически доказателства за незнанието на Паисий.

[Тя обаче не остава скрита и анонимен атонски монах я възкресява, като изводите му намират приемственост не само при Раковски.]
--- Другият анонимен атонски монах възкресява, това което Паисий не можеше да не знае и никъде не беше го написал, защото паметниците му попречили, обаче „колегата” му екстрасенс е уловил невидимото космическо послание на Паисий и го е онагледил писмено. Ето един „колега” достоен за похвала.
[До Освобождението са съществували поне три теории за произхода на българите: на Паисий, на Раковски и на Цани Гинчев, който отстоява първи, че българите имат и тракийски корен. След Освобождението, предвид на ролята на Русия и на вече популярните книги на Юрий Венелин (преведени от бащата на Ботев), се налага тотално само версията на Паисий за славянския произход на българите.]
--- Няма такава версия от Паисий, никога не е имало и никога няма да има. Тази „Паисиева версия” е едно менте, правещо реверанси на Москва и теманета на Истамбул. Ето това беше моят коментар по § 1. на Кирил Милчев за Паисий, тъй като утре имам контролно. Обаче вече съм подготвен от Милчев, за което му благодаря. Да си го повторя, че съм прост и може да го забравя:
„Дори да не съм искал да не напиша нито ред за Паисий г-жо, аз не мога да не знам за него, така, както не мога да не знам за всичко, което вие не можете да не ме питате”. Ще избия – няма начин.
Поздрави.
0
...
Написа Милчев
на 04 май 2011
Оцени коментара:
Браво, Boss man, упражнявайте се....Явно във Вашата глава едно историческо есе трябва да изглежда като силогизъм с индуктивно-дедуктивни заключения, просто методологията Ви е безнадежно остаряла; за съжаление не сте ученик, а доста възрастен и изпълнен с предрезсъдъци мъж...Четете и немски учени, като В.Паркер, за да придобиете и нови, херменевтични модели на анализ на миналото...
bozman
...
Написа bozman
на 05 май 2011
Оцени коментара:
[Херменевтика (от гр ερμηνεύω,„тълкуващ“, „обясняващ“) е теорията и умението за интерпретиране на стари, главно литературни текстове с оглед на произхода, езика и съдържанието им.]
--- Здравей,
Това твоето не е херменевтика Кириле, а фантасмевтика по несъществуващи предполагаемости. За стила писах вече. Ами ще се упражнявам, благодаря. Да се наричат "предрасъдъци" беглите ми забележки то текста ти е крайно несериозно, което говори и друго, но няма да те критикувам повече. Не, че текстовете ти са изрядни стилово (за тематиката не говоря), но не са и от страната на червенопапагалщината. Биват.
Поздрави.
0
...
Написа Милчев
на 05 май 2011
Оцени коментара:
Благодаря ви за мнението, не бих го нарекал коментар, по разбираеми причини относно Вашите форми на изказ. Онова, което ме подразни при Вас, не е оценките Ви за мен или факта, че не знаете нищо за съвременните херменевтични модели на познание, а безпардонността, с която назидателно се опитвахте да уязвите такъв достолепен и доста по-възрастен от Вас човек като В. Тракийски.И понеже мястото тук е за коментари, а не за празнословия, смятам, че е по-разумно да престана първо аз да споря с Вас. Дано не отворите речника, както при думата "херменевтика" и да не си помислите, че под "Вас" имам предвид мн., а не ед.ч.
bozman
...
Написа bozman
на 05 май 2011
Оцени коментара:
--- Кириле, Кирилле-е-е, с тази мисъл на нафталин и стари дантели накъде? Нито тебе познавам, нито Васил, какви "уязвявания", какви оценки за Теб? Аз коментирам текстове, без значение дали са писани от пенсионер или петокласник. За мен е интересен текста, не персоната. За твоите текстове казах вече - изкуствено надути със смешни двойни отрицателни потвърждения, да изглеждат Големи, пък те изглездат като накокошинена ярка пред огледало. Дал съм справка за херменевтика за да се разбере, че това е наука за ТЕКСТОВЕ, а не за предполагаеми фантастики, какво е мислил Кирил, че е мислил Паисий, като е мислил да напише това което не е написал. Напомнят ми един обвинителен акт, който четох навремето в Русия, с което е била заточена една московчанка за 5 г. в поправителен лагер. Обвинението беше " Осъдена в името на народа, че. . . .имала намерение да направи опит за бягство зад граница . . ." защото си пишела с брат си който бил във Франция. Та и твойта работа, тупат те по главата, а ти си мислиш, че ти настъпват обувките.
Поздрави.
bozman
...
Написа bozman
на 05 май 2011
Оцени коментара:
--- Я виж и тук какви си ги накъдрил:
[Което ще рече, че хунския цар, който побеждава Пероз и който по-късно става благодетел на сина му Кавад, е всъщност от...Боспор, т.е. от Приазовието, а не от някъде на изток от Персия].

Васил писа Пероз и Кирил, опа- а - Пероз. Ами не е ли по интересно Пир да се нарече Шарл Перо или Иль Перпинян ? Нямаш и представа от писанията на древните Кириле, защото НИТО ЕДИН ОТ ТЯХ не сочи Босфора на север от Черно море. Босфорите в древността са два - Кимерийския срещу Хердонес в Дарданелите и Тракийския - срещу Византион и Хелиопол. Чак през ХVІІІ в. територията ( а не пролива) край Азов, започва да се нарича Босфор, Тракийски Босфор започва да се смята протока м/у о-в Тасов и континента и т.н. Цялата тази история, където си я преписал от червените буквари на болшевиките се развива през І между, Фарнак ІІ (или ІІІ), син на Митридат, Юлий Цезар и тракът Котис, който болшевиките се опитват да представят за хун и т.н.
Поздрави.
Станимир Каравеликов - Администратор
@ bozman
Написа Станимир Каравеликов - Администратор
на 05 май 2011
Оцени коментара:
Нямам нищо против критика в сайта относно статия или твърдения, но нека тя бъде градивна, а не персонално-обидна. Напоследък виждам доста от втория тип и при следващ подобен обиден коментар ще последва бан.
0
...
Написа Милчев
на 05 май 2011
Оцени коментара:
Jochen Fornasier, Burkhard Böttger: Das Bosporanische Reich. Zabern, Mainz 2002. ISBN 3-805-32895-8
Christo Danoff: Bosporanum regnum In: Der kleine Pauly, Bd. 1 (1964), Sp. 931ff.
David MacDonald: An Introduction to the History and Coinage of the Kingdom of the Bosporus, Classical Numismatic Group, 2005.
0
...
Написа Милчев
на 05 май 2011
Оцени коментара:
0
...
Написа Милчев
на 05 май 2011
Оцени коментара:
0
...
Написа Милчев
на 05 май 2011
Оцени коментара:
0
...
Написа Милчев
на 05 май 2011
Оцени коментара:
0
за живялите в Русия българи, като Боцман
Написа Милчев
на 05 май 2011
Оцени коментара:
Ке́рченский проли́в (укр. Керченська протока, крымскотат. Keriç boğazı, Керич богъазы, адыг. Хы ТІуалэ) — пролив, принадлежащий к акватории Азовского моря и соединяющий его с Чёрным морем. Западным берегом пролива является Керченский полуостров Крыма, восточным — Таманский полуостров. Ширина пролива — от 4,5 до 15 км. Наибольшая глубина 18 метров. Важнейший порт — город Керчь.
В конце XVIII — начале XX веков пролив также называли Таврическим[1], Еникальским[2], Керчь-Еникальским. Древние греки называли его Боспор Киммерийский (др.-греч. Βόσπορος Κιμμέριος) по имени древнего народа киммерийцев.
bozman
...
Написа bozman
на 06 май 2011
Оцени коментара:
Кириле, накъде с WIKIPEDIA,статии от ХХв. и руските дивотии ? Това ли са за тебе ДРЕВНИТЕ автори ? Понеже Станимир ме стресна, че после щяло да има "бан", а пък аз при тях не смятам да ходя, тъй като са събрани от кол и въже, ето ти малко по-така инфор., различна от тази на WIKI, която се списва предимно от БАН, където иска да ме прати Станимир.smilies/smiley.gif:
І.Duodecimum thema Chersonis
Cherson antiquitus nomen thematibus haud usurpavit neque in metropolis forma exstitit, sed qui Bosporum occupabant, etiam Chersonem ipsam regeban, nec non reliquas reqionem, adeo Bospori incolae regnare dicerentur. Sic autem historia se habet. Bospopus Ponti civitas, iuxta Cimmerium sinum, et traiectus cognominis ab Ione Inachi filia nominantur, velut Aeschilus in Prometheo scribit:
Mortalibus dein sempiterna fama erit
Traiectionis, Bosporusque inde audies.
„ Strabo autem lib.11 Geographiae haec scribit: “Bospori proceribus subditi omnes Bosporitae nuncupantur, atque Europaeorum quidem metropolis est Panticapaeum, Asianorumvero Phanagorium.” Testificatur etiam Phlegon im Olimpiade 15 Bosporum sub dominati fuisse Cotyis Bosporiani regis, cui Caesar iussit diadema gestare, et urbes eius dicioni subegit, in quibus connumerat hanc etiam Chersonem. Duo autem sunt etiam loci Bospori appellaviti, unus quidem Cimmerius dictus, iuxta Chersonem, in quo et regia Bosporianorum fuit, alter Bizantii, ut Favorinus scribit “Byzantionorum portus Boporus dicintur”. Testatur id etiam epigramma inscriptum columnae erectae ex adverso terrae Chrysopolis, cui marmorea iuvenca insidet, quae sic loquens indicitur:
Ιναχινις ουκ ειμι βοος τυπος, ουδ απ εμειο
Κληζεται αντωπον Βοσποριον πελαγος
Κεινην γαρ το παροιθε βαρις κολος ηλασεν Ηρις
Ες Φαρον ηδε δ εγω Κεκροπις ειμι νεκυς
Ευνετις ην δε Χαριτος επλων δ δτε πλωεν εκειωος
Τηδε Φιλιππειων αντιπαλος σκαφεων
Βοιδιον ουνομα δ ηεν εμοι τοτε, νυν δε Χαρητος
Ευνετις, ηνειροις τερπομαι αμφοτεραις.”
Chares autem ille fuit dux exercius Atheniensium. Ceretur indigenae nomen depravantes Phosphorium illud apellant, unde factum est ut qui Origines Bizantinas scripsere, aliam adiunxerunt fabulosam historiam, Philippo Macedone Bizantium obsidente.


Свободен превод:
Дванадесета тема Херсон
В миналото Херсон не е имал название на тема, нито пък е имало толкова градове в него, но който владеел Босфора, той се разпореждал, както в него, так и в останалите околности (regionem) (1), поради това се казвало, че боспорците заповядват на останалите. Ето какво е казано в историята по този въпрос: Босфора е понтийски град близо до Кимерийския залив(2), където се намира и пролива, но понякога и града и залива се наричат по името на Йона, дъщерята на Инах ( Ιναχου, Inachi), както е написано в трагедията на Есхил, „Прометей”:
Ще бъде вечен сред смъртните твоят път
в твоя чест „волски път” ще бъде наречен.
„ В своята ХІ книга на „Географията” си Страбон (64/63 пр.н.е. — ок. 23/24 сл.н.е. – б.м.) казва следното:
bozman
...
Написа bozman
на 06 май 2011
Оцени коментара:
ІІ.
„Всички жители управлявани от местни владетели са наричани боспорци имат имат две столици – в Европа това е Panticapaeon, а на азиатската страна Фанагория”.
Същото казва и Флегон ( Phlegon, Φλεγων) през по времето на ХV Олимпиада, че Босфора се намира под властта на цар Котис, комуто лично Цезар е позволил на носи диадема на царско отличие и дал под негово разпореждане много градове, сред които се намирал и Херсон. Две места са известни под името „Босфор”, първото е Кимерийски Босфор, близо до Херсон, където е било и Босфорското царство (3), другото е Византийски Босфор, както пише Фаворин ( Favorinus, Φαβωρινος) – “Византийският пристан (4) се нарича Босфор”. За това свидетелства и надписа на стълба, намираща се на другата страна на пролила, на хризополска земя (5), върху който е поставена мраморна крава:
Аз не съм кравата на Инах, нито по мое име
е наречено отсрещното море Босфор (6),
по волята на Юнона, прогонила този бик на Фарос.
Аз съм мъртвата Кекропи, жена на Харитис, която
плаваше с него, когато той се отправи да атакува
корабите на Филип Македонски. Такава бях тогава, - жена
на Харитис, но сега наблюдавам снаслаждение
всички части на света.
Харис, това е Атински стратег (7). Жителите изкривявайки името, са го нарекли Фосфориум, тъй като при описанието на древните източници за град Византия, те са привнесли сведението, че Ф.Македонски го е обсаждал.
(1) – Още при тук може да приключи всякакво разногласие, къде е Херсон според К.П., тъй като тема Херсон, се намира в групата на европейските теми и писарят на императора я поставя в Европа. Какво мислят по въпроса, някои велики „учени”, които нарочват имперските земи за азиатски катун, а точно азиатските катуни през Х в. за имперски територии нас не ни засяга.
(2) – Този „кимерийски залив” отново е свързан с Европа и легендата за похитената от Зевс дъщеря на Инах от „Прометей” на Есхил.
(3) – Ето и двама владетели на Босфорското царство:
(3.0.) Фарнак І (Φαρνακης) – 190 пр.н.е. – 159 пр.н.е. Син на Митридат ІІІ. Около 183 г Фарнак завладява Синоп, но против него е организирана коалиция от царя на о-в Родос, Ариарат ІV – цар на Кападокия, Прусий ІІ – цар на Витиня и Евмений ІІ – цар на Пергам. Коалицията е изцяло от малоазиатски владетели.
(3.1.) Фарнак ІІ – цар на Босфорското царство от 63 до 47 г.пр.н.е. При завоевателните си походи в Мала Азия е разбит от Юлий Цезар, който за този поход и победата си, се отчита пред Сената с три думи – veni, vidi, vici. Ето и една популярна справка за тази война, в която се споменава Фанагория.
„… През І в. от новата ера Фанагория влизала в границите на Понтийската държава. Във войната, която водил Митридат VІ Евпатор против Рим, Фанагория взела страната на Рим. Градът бил обсаден от войските на Митридат VІ, но издържал на обсадата. След победата на Рим и края на войната, в знак на признание за нейният принос в победата над Митридат VІ, Фанагория получава пълна независимост от могъщата Римска империя . . „
(3.2.) Ние смятаме че точно тази независимост на Фанагория, е индикирана по отношение на съобщенията за независимостта на Котис и неговото царство.
От тези примери се вижда, че Боспорското царство се явява, ако не синоним, то поне пряк приемник на Понтийското царство и . . .събитията са отново в Мала Азия, а не на север от Черно море. С Понтийското царство и неговите владетели са свързани много понятия на земи, войни и области, но нито едно от тях не е на север от Колхида [ Грузия - საქართველო - Сакартвело].
bozman
...
Написа bozman
на 06 май 2011
Оцени коментара:
ІІІ.
(4.) Този „византийски пристан” е очевидно пристанището на град Византион- европейска територия. . Ето какво съобщава и Страбон:
„. . . Кианеите са две островчета близо до устието на Понта, едното близо до Европа, а другото – до Азия; разделя ги проток от около двадесет стадия и са на дванадест стадия разстояние от храма на византиите и от храма на халкедонците. И това е най-тясната част от устието на Евксин, защото като се продължи още на десет стадия, стига се до суша, която прави провлака широк едва пет стадия, а след това той се разширява повече и започва да оформя Пропонтида. Разстоянието от носа, който прави протока широк едва пет стадия до залива, наречен „Под смокинята” е тридесет и пет стадия; а оттам до Рога на Византион, пет стадия. Рогът, който е близо до стената на Византион, представлява залив, който продължава приблизително на запад на протежение от шестдесет стадия; наподобява еленов рог, защото е нацепен на много малки заливчета, като разклонения. Паламудът нахлува в тези заливчета и се хваща лесно – заради големият йм брой, силата на течението, което ги събира и теснината на заливите; всъщност заради теснината на морето ги хващат дори с ръце. Тази риба хвърля хайвера си в блатата на езерото Меотида (к. м.) и когато наберат малко сила, втурват се през устието на езерото на ята и се движат покрай азиатския бряг чак до Трапезунд и Фарнакия. Там най-напред започва ловът на рибата, въпреки че е незначителен, защото рибата все още не е достигнала обичайната си големина. Но когато стигне до Синопе, вече е достатъчно зряла за улов и осоляване..”. Страбон, „География”, кн. 7, гл. 6., превод В. Л. Русинов
(5) – Хризополската земя е на отсрещната, азиатската страна.
Известно ни е, че в европейската политическа историография се шири разбирането, че става въпрос за Херсон и Фанагория на Азовско море, под давление на бившите имперски и сегашните мегаломански исторически „школи” в Москва, Берлин и Виена. Но когато тези „европейски учени” докажат, че тракийският цар Котис е живял в украинските степи, че Цезар е форсирал Днепър и Дон за да се сражава с Митридат VІ, че Европа се дели от Азия чрез проливи на друго място, освен в ареала между днешните Garıpçe Köyü Mezarlıgı Garipçe Köyü MuhtarlığıDirección: Garipçe Köyü MuhtarlığıDirección: Garipçe Türkiye ( 34450 Istanbul), на север и Mh. Çanakkale Türkiye (17900 Seddülbahir) на юг, тогава и едва тогава, можем да пренебрегнем сведението на император Константин Порфирогенит, че става въпрос точно за Босфора между Черно и Егейско море. Ето на тази карта http://upload.wikimedia.org/wi..._Reich.jpg е означен Хрисополис (Chrysopolis) – срещу Константинопол.
(6) Кое е това „море отсреща” наречено Босфор ? Не е нужно да гадаем. Трябва само да погледнем отново тук ---> т. (5) -http://en.wikipedia.org/wiki/Theme_(Byzantine_district) ) за да видим, че в периода на реалностите на тази карта (527г. от времето на Юстиниян и приблизително 960 г. до възвръщането на Крит от ИРИ за кратък период от време - 6г.) тема Егейско море обхваща не само по голямата част от Мраморно море („морето отсреща”) и азиатското крайбрежие от Апамеа (Apamea) до Адрамитиум ( Adramyttium), но целият днешен п-в Галиполи, точно в чиято южна част се намира старата област Херсонес. Т.е. дори Егейско море е наречено Босфор, като с двата пролива наречени Босфор, стават общо 3 понятия с едно и също име, и то точно на границата м/у Европа и Азия.
(7) Доколко Харис е атински стратег или не според К.Порфирогент, не касае тази тема и затова няма да се разпростираме върху това сведение.
Датировката на тема Херсонес според азиатското схващане е , че Херсонес е на Таврическия п-в и тази тема съществува до 833 г., но имайки пред вид, че тя е индикирана в Европа и през ІХ в. на нейното място са назовани теми Тракия и Оптиматия, както и пояснениея за нейното име от времена от І –ІІ в. на същото това място, говорят, че Константин Порфирогенит съди за едно древно име, архаизирано и легализирано от него за тежест на повествованието.
Конст. Порфирогенит говори за два Босфора – Кимерийски и Византийски. Византийския Босфор е пределно ясен – срещу него е указан град Хрисополис (Юшкюдар, Шкутари http://www.panoramio.com/photo/36610016 ) с мраморната юница. Това са днешният Босфор и истамбулския квартал Üsküdar на азиатския бряг. Кимерийският Босфор е в днешните Дарданели, точно неговата европейска част се намира областта Херсонес в древността, това е царството на Котис, там е и Фанагория обсадена от Митридат VІ и след това почетена от Юлий Цезар. Можахме да се уверим от сведенията, че Пропонтида, Кимерийски Босфор, Пелазгийски Босфор и т.н. са едно и също море и Меотидското блато и Кимерийски Босфор са именно граница между Азия и Европа.

bozman
...
Написа bozman
на 06 май 2011
Оцени коментара:
Станимире,
Сещам се отново за призива ти, да приложа "градивна" критика. Ще те уверя, че моята е точно такава,"градивна". Знаеш ли кой е Градив ? Ето тук е писано от боцмана за Градив. Ако не е "градивна" критиката ми, мога и да я заостря още, ти само кажи . . . smilies/smiley.gif
Валентин Иванов
Много градивна и дори наукообразна,но напълно фантастична и уйдурдисана!!!
Написа Валентин Иванов
на 06 май 2011
Оцени коментара:
Кимерийския Босфор е точно там и днес,където му е мястото - срещу Синоп горе до Азовско море до многовековната родина на кимерите и таврите(което е едно и също).Дарданелите не могат да са Босфор,защото името е старо и няма нищо общо с римляните и гърците те са го наследили като топонимия.Херсонес или Кряшен,Корсун съществува е днес и е бил византийски много пъти след 9 век...За Котис не знам дали е живял в Украйна не съм го питал,но тракийски роднини там по негово време колкото искаш...От девет дерета пак вода носиш на баламите и за какво?Какво да "докажеш"?Ако не е живял Котис в Украйна не е ли могъл да воюва там?Ти какво доказа?Или ги разтълкува пак източниците както ти е кеф и както ти уйдисва?Това доказателсво ли е?!За Боспорско царство съм чувал,но за Босфорското трябва да ти дадат награда ,че си го открил в източниците.Митридат не бил воювал на север,кой ти каза че не е?Защо Цезар да не е форсирал Дон?Кой ти каза че Рим не е воювал със сарматите.Котис може да не е хун но е тракийски булгар.И в Мала Азия е било пълно с такива.Самите хети,потомци на старите кимерийци са жевили дружно със своите съграждани булгарите и много са възприели от тяхната култура и държ.традиция.Много спекулираш ти с тези източници и имаш склонност към графоманията и алхимията.Само че мераците ти ще останат безплодни...Ако тезата на Милчев е че хоните и кимерийците имат нещо общо - това е вярно,още по-вярно е че едната от заселническите вълни на Балканите от север е само от Кимерийци(лодкари,корабници,т
ова означава името им).Та значи Боспорското царство било на Котиса и било на Босфора а не там където му е мястото?Е не е тъй защото и българите са воювали с него и тогава то си е било точно там а не при Дарданелите.Например.
bozman
...
Написа bozman
на 06 май 2011
Оцени коментара:
Моля читателите да имат пред вид, че ако тук критикувам текстове на К. Милчев, като не съвсем изрядни според мен, то те не са и толкова лоши, че да ги харесва Атила.

1. Тагир Абдулл Аль Булгари (Tagir Abdull Al Bulgary),
2. Фаргат Габдулл-Хамид Нурутдинов-Булгари (Fargat Gabdull-Hamid Nurutdin-Bulgari),
3. Рашид Магсум улы Кадыр Аль Булгари (Rashid Magsum uly Kadyr Al Bulgari).

послужиха за прототипи на Великият Д.Донев и покориха Българската Вселена:
http://vbox7.com/collection:1397487
Поздрави.
Валентин Иванов
Цинизма и лъжата винаги са ръка за ръка
Написа Валентин Иванов
на 07 май 2011
Оцени коментара:
И досега не разбрах какво всъщност иска този субект и за какво се бори...Изгаври се с паметта на Борис-1,на Аспарух,на Паисий и може би на още много други,че сега какво толкоз да наклевети и Доньо Донев...Може да е бил сътрудник на Дс но си беше свестен човек и талантлив.
bozman
...
Написа bozman
на 07 май 2011
Оцени коментара:
Извинявам се на Кирил, че това сведение не е по неговата тема, но трябва да се знае за лъжите които пише тук, Валентин Иванов - Атила, за какво се бори и срещу какво се бори. Ето и негови твърдения от сайт http://www.bg-history.info/smf...92.30.html
и назад.
Част от изявленията туркофила Атила, който никога не знае защо го псуват по форумите:

[ 1.,за Гази Барадж/Гаврил Радомир/ както и за Джилан Батир/Петър Делян/. . .

2. САМО е било името на Улугбек Шамбат-брата на Кубрат
Кубер е умрял от естественна смърт и е погребан в Охрид/Кизил Кюнграт по булгарски/. . .

3.В младостта си Курбат е бил Бек /управител,губернатор/

4.Ирник,Ирна,Хернах или Бел-Кермек по нашему,е вторият в Именника.

5.От неговото потекло са" Гостун" т.е.Алвар или Бирман

6.То е свързано с друг човек-Урус-Ружа Бургас / Ружа Бургас - съвременния Русе/,дванадесетия по ред Цар от Хонската династия.

7.По времето на управлението на дунавско-булгарския Цар Барджил/Борил/

8. Днепър/Бури-Чай по булгарски ]

Валентин Иванов - Атила се бори против българският език, ако не е ясно, ще дам още справки от собствените му писания. А ти си го кътай Станимире, анадолския кърлеж "в къщата", пък може и каве и бяло сладко да го почерпиш.
Който кръщава Петър Дилян на Джилан, Ирник - Бел-Кермек, Борил на Барджил и т.н. ще бъде набиван на кол от боцмана където го срещне в НЕТ Вселената, така го е учил дяда му и всекиму своето . . .
Поздрави.
Станимир Каравеликов - Администратор
-------------
Написа Станимир Каравеликов - Администратор
на 07 май 2011
Оцени коментара:
Боцман, аз не "кътам" никой и нямам никакви лични пристрастия към никой от коментиращите в този сайт. Специално Валентин Иванов е получавал бан заради прекаляване с коментарите въпреки предупрежденията. Това се отнася за ВСИЧКИ и никак не ми е приятно, когато прибягвам до крайности.

Освен това в моята къща кърлежи няма, най-много да се завъдят бълхи покрай котката, но те се требят лесно smilies/wink.gif

Сега сериозно - когато някой прекали, той бива предупреден. Този сайт не е фейсбук, нито личен блог, затова коментарите се приемат, когато са по темата, а не по адрес на автора. Тази е и причината да помоля и теб да престанеш да съдиш хората, които пишат тук. Нямам против мнение по тема, но кой какъв е, не му е тук мястото да се обсъжда.
Валентин Иванов
Пак излъга!
Написа Валентин Иванов
на 08 май 2011
Оцени коментара:
Не само че не ме кътат тук,но е точно обратното!Ти отново излъга!Боцман ли си или какво не знам и не ме интересува,но ти не правиш разлика между наука и пропаганда!Този език за който твърдиш ,че не е български го говорят и днес много повече хора отколкото населението на България.Нашият език е славянобългарски а техния е чисто български!Защото във формирането на техните народности не са надделели славянски,германски или други народности.И точно по темата е да се знае на какъв език са говорили хуните и кимирийците.А това че ще ми орязват коментарите или няма да ги пускат или няма да публикуват тук това ми е последна грижа.А на Боцмана му пожелавам приятно писане и лъжене.
Валентин Иванов
...
Написа Валентин Иванов
на 09 май 2011
Оцени коментара:
За разлика от Боцмановите линкове моите ги режат,та не знам кой е кътания и кой не,но ето едно образователно видео съвсем по темата.Ако някои хора са пропуднали да си прочетат букварчетата нека да изгледат поне по някое филмче...То може и да е за чао и много здраве от от Валинтин Иванов-Атил а не Атила...
http://www.youtube.com/watch?v=rvExy9RjVmw&feature=player_embedded
Станимир Каравеликов - Администратор
@ Валентин Иванов
Написа Станимир Каравеликов - Администратор
на 09 май 2011
Оцени коментара:
Точно под формата за коментар има едно линкче, наречено "Правила", където е описано какви линкчета могат да се пускат и кои не са приемливи. Според тези правила сме трили и линкчета на Боцмана, така че не си завиждайте един друг, малко е детинско.
0
темата за кимерийците е достатъчно сложна
Написа Милчев
на 09 май 2011
Оцени коментара:
една интересна книга за любителите на етногенетичните изследвания
http://kaspiy2010.narod.ru/Nazvaniya_Kaspiiskogo_morya.pdf
0
...
Написа Leo
на 10 май 2011
Оцени коментара:
за Веркович и "Веда словена"
http://bghistoryanalysis.blogspot.com/2011/04/21121884.html
0
Тема за коментар: има ли приемственост между кимерийци, хуни и българи?
Написа Милчев
на 25 май 2011
Оцени коментара:
Една от научните заслуги на плеядата западни хунолози (Ото Манчън-Хелфън, Томпсън и др.) от втората половина на ХХ в., е посочване на несъстоятелността на руско-съветската доктрина от 1900 г. (Иностранцев), че европейските хуни (Нuns) са антропологична и културна приемственост от средно-азиатските хсионг-ну (Hsiong-nu). Може определено да се каже, че в западната историческа наука през втората половина на ХХ в. бе ревизирано просвещенското мнение за приемственост между Hsiong-nu и Нuns, докато в съветската историческа наука, чрез хипотезата от 1960 г. на Гумильов, бе извършена мимикрия (от Ордос дошло не „преселение”, а „конен отряд”), чиято цел бе да препотвърди теорията за приемственост.
Ако се обърнем към западния научен опит на хунологията, ще констатираме, че въпросът за произхода на европейските хуни не е решен и е все още актуален.
Несъмнена заслуга на американският професор Ото Манчън-Хелфън (Светът на хуните, 1973) е преосмислянето на късно-античната история на Хунската империя, която традиционно се разглежда от модерните европейски учени негативно и едностранчиво. Хелфън допълни традиционната хунология с нови факти от хунската история, които предполагат, че ролята на хуните в Предна Азия и Месопотамия не датира от 395 г., а е възможно да има и по-ранни етапи на присъствие там.
Така на дневен ред пред изследователите изникват редица въпроси!
На първо място, придобива нова светлина сведението от VІ в. на византийският летописец Прокопий Кесарийски, според което в древността хуните са се наричали кимерийци.
Пренебрегването на това сведение на Прокопий в модерните изследвания за хуните, се основаваше на слабо проучената история на кимерийците през VІІІ-VІІ в. пр.н.е. и приемането на доверие на античните гръцки сведения за тях (Херодот, Страбон).
Новата вълна германски и руски кимеролози изведе в приоритет асирийските сведения за кимерите (Gimir), с което въпросът за историческата достоверност на кимерийците получи Задкавказки, Предно-азиатски и Малоазийски характер. Тази нова научна гледна точка, както пише Иванчик, не отхвърля античните гръцки източници, а предполага тяхното анализиране като вторични, спрямо асирийските, които са съвременни на VІІІ-VІІ в.пр.н.е.
Промяната на фокуса към кимерийското минало от гръцките към асирийските източници, води до разбирането за автохтонност на кимерийската родина на север от Урарту, на териториите на дн. южна Грузия и северна Армения (гавара Утик).
Оттук, особено важно значение придобиват косвените източници за хони (= кимерийци) в такива грузински извори като „Мокцевай Картлисай” (V в.) и анахронистичните сведения за „хазари” в „Животът на картлийските царе” (ХІ в.).
А така също наложително става преразглеждането дали утигурите (Прокопий), които той нарича хуни и кимерийци, имат нещо общо със задкавказките удини (ути), сведения за които дава още Страбон.
При Птоломей Udon са вече предкавказки народ (съгласно разширената редакция на „Арменската география от VІІ в.”), т.е. наложително става да се направи паралел между остатъчните „удини” в арменския гавар Утик и предкавказките Udon.
Кога може да бъде проследена миграцията им от Задкавказието в Предкавказието?
Косвени данни за тази миграция могат да бъдат намерени в „Мокцевай Картлисай”, които сочат за времето след ІV в. пр.н.е., във връзка с походите в Задкавказието на Ал. Македонски и във връзка с заселването в края на ІV в. на иберите в земите на дн. Грузия.
Вторият важен въпрос пред нас е: в каква връзка са урог (Приск) и утигурите (Прокопий) с българския етност?
Този въпрост е изключително сложен, ако се проследи диахронно: ако кимерийците още към VІ в. пр.н.е. са получили от урартите (самоназвание „Бийан”) името „хини-ли”, което е значило приблизително „поданици”; и ако можем да проследим прехода от кимерийци към новият етноним „хион, хони, хуни”; то как да си обясним, че още преди основната инвазия на хуните на запад в Скития и Панония към 363-375 г.г., имаме сведение от втората редакция на „Анонимният латински хронограф” (354 г.) за „българи”?
Тоест, ако основното ядро на хуните още през 375 г. са българите, както твърдят автори като Енодий, Касиодор и Павел Дякон, защо първоначалната популярност е била върху името „хуни”, след като е видно от Анонимният латински хронограф, че името „българи” е известно още през 354 г., преди да стане популярно в Европа името „хуни”?
Този въпрос е важен и във връзка с въпроса за произхода на името „българи”, последното винаги е разглеждано етимологично, но това явно не е достатъчно за произхода на етноса.
„Анонимният латински хронограф” (354 г.) споменава българите, във връзка с дейността на Зиези, като приписва произхода им от същият този Зиези. Но отсъствието на Зиези и българите в по-ранната редакция на хронографа сочи, че някакви събития около 354 г. са дали повод за включването на „Зиези, от който са българите” във втората редакция на хронографа?
За щастие, в историята от ІV в. на Амиан Марцелин се споменава за някакъв Зизаис, който е предводител на отряд от „свободни сармати”, които по същото време (преди 457 г.) стават съюзници на Констанций и дори явно са посещавали Рим.
Терминът „бал”, според данни на ономастиката, съгласно Иванчик, е бил известен още на скитите (οὐαδτόβαλος) и означава „любимец на дружината”. В осетинския език, родствен със скитския, понятието „балц” е означавало „военни походи” и е свързано с няколко степени на инициация, през която са преминавали младежите, за да станат мъже. „Мъжът е достигал пълна зрялост, като преминавал през всичките степени на инициацията, едва тогава, когато извършвал последователно всичките три степени, предписани от обичая балц – годишен, тригодишен и седемгодишен. Годишният поход е бил задължителен при инициацията на младежа, за да е признат за мъж...”
Думата „бал”, в този смисъл, в скитския и осетинския, е означавал „отряд участващ в поход”.
Точно такова военно формирование към 354 г. командва Зизаис, според Амиан Марцилин, с което помага на Констанций през 357 г. срещу т.нар. от Амиан „сармати роби”.
Присъствието на „Зиези и българите” в периода 354-357 г.г. в Рим и Панония, говори за тригодишен военен поход и след това чак за около 486 г. от Йоан Антиохийски научаваме за „т.нар. българи”, поканени от Зенон в Мизия, ако следим стриктно писмените първоизвори.
И така, дали може да предположим, че преходът на военни отряди на пост-урарти (Бунд, Udon) и на кимерийци (хини, хони) през ІV в. пр.н.е. от Задкавказието в Предкавказието, е съпроводен с наричането им от вече залязващите скити „бал”, т.е. така, както са били наричани „отрядите, участващи в походи”?
Земите на север от Урарту, както казахме, явно са били автохтонни за кимерийците през VІІІ в пр.н.е., но между Гамирая и Урарту е съществувала област, именувана в урартските клинописи „Gu/Qu-ri-a-ni-a”.
Тоест, преносът на този топоним от Задкавказието непосредствено над Дербент в северен Кавказ („геруа” на Птоломей и арм. Географ от VІІ в.), е маркер за преход от Задкавказието в Предкавказието на т.нар. в легендата на Низами (ХІІІ в.) „Бун и Гар”, които станали „българи” (а Низами, както знаем от „Барадж тарих”, е преписал тази легенда от епоса от ІХ в. на Микаил Башту; не случайно в „Барадж тарих” се твърди, че хоните произхождат от Боян, последното е самоназванието на Урарту, както става ясно от урартските клинописи...).
И така, не само по-късна Грузия наследява този топоним като държавно име на картли и ибери на юг от Кавказ, но и територията на север от кавказките проходи Дербенд и Дарял, е известна като „Геруа” (Гур, Гар).
Следователно термина „балгар” вероятно е съставен от „бал” (скитско-осетинската дума за участници във военни походи) и от „гар” („Gu/Qu-ri-a-ni-a”), както е известна земята на север от Урарту, откъдето са идвали кимерийците през VІІІ-VІІ в. пр.н.е.
След ІV в. пр.н.е. този задкавказки топоним е пренесен в северен Кавказ като „геруа” (Птоломей), т.е. ако кимерийците са наричани от урартите след VІ в. пр.н.е. в Задкавказието „хини, хони”, след ІV в. пост-урартите вече ги срещаме като Балдонис в Предкавказието (Птоломей), както е била наричана р. Кубан, а пост-кимерийците стават известни като „бал-гар” и то по същото време (354 г. от н.е., съгласно Анонимния латински хронограф), по което термина „хони, хуни” става общо название, както за Udon (известни на запад като „улдин”, „ултинзури”), така и за пост-кимерийците (българи).
Валентин Иванов
...
Написа Валентин Иванов
на 26 май 2011
Оцени коментара:
Търсенето във всевъзможните исторически писменни източници е полезно за изследването и на старата история и на новата.Докато не стигнем до предположителните заключения,които после да се пишат като история.През последните години най-после ми стана съвсем ясно защо българското културно наследство е системно унищожавано а ръкописите горени,дори черковните книги са прочиствани и са късани листи от там със сведения за българите...?!Ако не бях запознат с древнобългарските летописи,всички тези сведения и разсъждения и днес щяха да са за мен объркващи и странни.Само че сега не са и всичко гореизложено само потвърждава написаното в сборника "Джагфар Тарихи".Остава тия дето са взели правата за превеждане и издаване да ги използват и българската общественност да се запознае с миналото на предците си...
Петър Дервишев
Отново за Босфора, Боспорското царство и Херсонес, че и Котис vs Митридат
Написа Петър Дервишев
на 04 юни 2011
Оцени коментара:
Бих желал отново да помоля Боцмана да се подготвя повече преди да се изказва. Твърдението, че Кимерийският Боспор е днешния Босфор или Дарданелите е меко казано забавно. Името Боспор, известно днес като Босфор, в древността е носено от два протока: днешните Босфор и Керченски пролив. Името идва от гр.Βόσπορος, букв. "минаването на кравата (бика)" и се свързва със скитанията на превърнатата в крава Йо. Според мита, при скитанията си тя достига до страната на скитите,(http://chitanka.info/index.php...#textstart - тук е съвсем накратко) където се намира Кимерийският Боспор. А другият Боспор, дн. Босфор, в древността е известен като Тракийски Боспор. Според различните версии, името му се дължи отново на Йо или на обичая на фригите да поставят на носовете на корабите си бичи глави (Кратка енциклопедия Тракийска древност, изд. Аргес, София, 1993. с.285).
И изобщо само тази енциклопедия е достатъчна да сложи край на умозренията боцманови. Дарданелите в древността не са се наричали Боспор, а Хелеспонт (цит. съч., стр. 301 и http://chitanka.info/index.php...#textstart тук)

Та пак в тази енциклопедия Тракийска древност на стр. 47-48 четем и кратичка история на Боспорското царство, безумно ситуирано от Боцмана в Мала Азия. Пише там, че носи името си от местоположението си на Кимерийския Боспор (дн. Керченски пролив); пише там, че главните градове са Пантикапей на западния бряг на протока и Фанагория на източния. Пише още, че поради скитската заплаха, боспорския владетел Перисад V предоставя властта на понтийския цар Митридат VІ Евпатор; това води до въстание, смазано от понтийските войски, а Митридат анексира Боспорското царство. В този ред на мисли бих искал да помоля Боцмана да отдели време и да се порови из Интернет за карти на Понтийското царство и да види разпространението му, достигащо до Кримския полуостров, където е и Боспорското царство.

Херсон (Херсонес)... Думата Χερσόνησος означава полуостров и са известни два големи такива в древността: Тракийския Херсонес, днес Галиполски п-в и Таврическия Херсонес, днес Кримски п-в. Географски, а не политически наименования...

Защо Котис трябва да ходи до Украйна, за да се сражава с Митридат?! Одриски цар с името Котис участва във войната на Сула срещу Митридат VІ Евпатор и се сражава в битката при Херонея (дн. Централна Гърция) през 86 г. пр.н. е.
0
защо така?
Написа К.Кръстев
на 06 юни 2011
Оцени коментара:
Не разбирам защо ми изтрихте препратката, която дадох за Боспорското царство?
Станимир Каравеликов - Администратор
Отговор
Написа Станимир Каравеликов - Администратор
на 06 юни 2011
Оцени коментара:
Прочетохте ли правилата за публикуване на коментари?

В случая изнасяте дискусията в друг сайт, което само по себе си обезсмисля настоящата дискусия. С други думи - по наша преценка.
0
...
Написа Милчев
на 09 юни 2011
Оцени коментара:



Книгата на Ото Манчън-Хелфън "Светът на хуните", 1973


http://books.google.bg/books?i...age&q=huns mirrors&f=false
0
чуденка...
Написа К.Кръстев
на 09 юни 2011
Оцени коментара:
Много интересно, администратор. Значи според теб съм изнасял дискусията към друг сайт и така нанасям вреда на изложените тук коментари. Чудя се да се смея ли да плача ли…
Не искам да оспорвам твоето виждане.

А сега чуй моето. Когато се дава препратка към тема, която има отношение по конкретна дискусия това се прави, за да може обсъждания проблем да се погледне от много страни, защото в противен случай участниците рискуват да попаднат в ситуация „епа такова животно нема”.
Точно такъв е случаят с Боспорското царство.

Живи и здрави.
0
Добра статия, но ето някои допълнения:
Написа Togarm
на 25 август 2011
Оцени коментара:
По-вероятно е споменатият град Саркин да е свързан с паметта на акадския владетел Саргон (в оригинал Шарукин, т. е. "цар законен"), който е владял земите на по-сетнешното Урарту/Биайнили.
Когато обсъждаме евентуалните случаи на присъствието на етнонима (?) "хуни" в географията на Древния Изток, не е зле да вземем предвид, че племена с названията етиуни, ериуни и сигюни са населявали североизточните покрайнини на Урарту още от акадския период, на западния бряг на езерото Ван е бил разположен град Сюник (вероятно жителите на по-късната едноименна арменска област са преселци оттам), а земите на днешна източна Киликия са се наричали Ун.Ки, където "ки" е "земя/страна". Преди години д-р Лили Райчева, ако не се лъжа, беше публикувала в списание "Авитохол" едно интересно изследване в тази връзка, като там тя даваше данни, че сред населението на хуритските държавици се е срещало племе (?) с названието "хун-хури", традиционно превеждано като "лъконосците", което преди миграцията си на изток от Месопотамия е населявало град Бан, отъждествяван с днешния Харан. Дали това е така, аз не знам, но следва да се обърне внимание, че народът, който разгромява Акад - гутеите - на асирийски е бил наричан "кутии". Тези кутии и техните родственици лулубеите са били управлявани от цар с името Ану-банини. В посока североизток (Задкавказието - в днешен Азербайджан) и югоизток (в южната част на днешната Иранска провинция Керман) от кутиите са живеели племената на утиите, които преди да се разселят в споменатите посоки, са били съседи на кутиите. Именно в тези техни първоначално известни територии - при днешните турско-ирано-иракски граници - са зафиксирани за пръв път т. нар. "гимирайи" (кимерийци), каквото и да пише доста по-късно Херодот по въпроса. Не е зле да си спомним, че на историческата наука са известни само три кимерийски имена (освен ако не считаме по-късните кимбри): Теуспа (Тушпа?), Тугдам/Лигдам и Сандакшатра. Първото име е свързано директно с името на хуритския върховен бог Тешуб и урартската столица Тушпа, второто отпраща, макар и с доста уговорки към епонима на тохарите - Тогарм, а третото е от категорично индоарийски произход. От друга страна, Сане или Сандон е бил анатолийски бог още от предхетската епоха, а намиращият се в Анатолия град Пурушханда (на акадски Пурушхатум) звучи не по-малко индоарийски, отколкото Сандакшатра. Още повече, че типичните индоарийски божества Индра, Митра, варуна и близнаците Насатя са документирани за пръв път именно в хурито-митанийското царство, а не в Индия. Така че, може и да са прави Гамкрелидзе и Иванов, когато говорят за Анатолийската прародина на индоевропейците.
Успех, Кириле, продължавай все така!
Тодор П. от facebook
Петър Дервишев
Абе това за Анатолийската прародина на индоевропейците
Написа Петър Дервишев
на 25 август 2011
Оцени коментара:
май така ще излезе (но след време, когато се спре с политиката в историята, ако изобщо някога се спре!). Аз само малко бих разширил ареала - не само Анатолия, а цялото Черноморие от времето, когато Черно море е било вътрешно езеро. За съжаление вероятните археологически находки, доказващи това, ще са на дъното му...
0
Благодаря ви
Написа Милчев
на 02 септември 2011
Оцени коментара:
идеите ви наистина са добри и изискват задълбочаване

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy