Хуните-ефталит

Написано от Кирил Милчев 16 Юни 2010

Произход на прабългарите

Хуните-Ефталит  I Автор: Кирил Милчев

Предговор

Проучването на Кирил Милчев е принос към изчерпателното анализиране на „ефталитският въпрос”, с оглед на късно-античните летописни източници за него. Ъгълът, от който той разглежда проблемите около хуните-ефталит, е оригинален и представлява опит за разширяване на научните изводи отвъд вече познатите хипотези и теории по темата. Заслужава внимание твърдението на автора, че късно-античните и средновековните летописи не са привлечени достатъчно детайлно в съществуващият модерен научен дебат кои са ефталит.

Кирил Милчев разглежда феномена ефталит като предкавказко хунско явление и свързва тяхната поява и инвазията им на изток до Согдиана и Тохаристан, с краят на пост-атиловата хунска империя в централна Европа и със създаването след 465 г. от Ернак, третият син на Атила, на държавата Велика България...Определено може да се каже, че настоящето изследване е нов принос по темата и води до нови отговори относно късно-античният период на българите в годините 465 – 486, когато Ернак води „източна политика”, както бе посочено още през 1930 г. от историкът Стивън Рънсиман.

Николай Арсов

§.1 Сирийската версия.

Кратката история на хуно-ефталитската династия в земите на Согдиана и Тохаристан свършва към 567 г., но зараждането на държавата им е все още в сферата на догадките.

Всеизвестно е, че на източната граница на Персия съществува държавата на кидарите, с която персийският цар Йезигерд ІІ (438-457) води няколко войни с променлив успех, а през 468 г. с тях воюва й наследникът му Пероз (457/9-484).

През 484 г. обаче същият Пероз е убит в битка с хуните-ефталит. Преди това Пероз е водил още една война с тях, която е също във времето на византийският император Зенон (476-491).

Появата и възходът на хуните-ефталит хвърля и досега учените в разнопосочни версии.
Зенон е посочен от летописите като посредник между хуните-ефталит и Пероз...

Още тук възниква въпросът по каква логика Зенон (или по-точно неговият посланик Евсевий, изпратен по съвсем други дела при Пероз)  се явява посредник между Пероз и хуните-ефталит, след като летописецът Прокопий от VІ в. твърди, че те са на изток от Персия?

В своите книги Прокопий (р.ок.500 г.) започва да описва събитията като свидетел едва след 527 г., а за събития преди това ползва различни източници. Към това ще се върнем в § 5.

Не може да се очаква, че дипломацията на Зенон има такъв обхват в Средна Азия, който при това остава неизвестен за летописците.    

При византийско-турските посолства след втората половина на VІ в. и началото на VІІ в., не е така: контактите на Юстин ІІ (565-578), Тиберий (578-582) и Ираклий (610-641) с тюрки, са обилно осветлени от летописите. Дори епизодичното посолство на непознатите дългокоси авари-тюрки, посетили Юстиниан І (527-565) в края на живота му, е отразено от летописците.

Ако царският двор на Зенон е имал контакти с източни съседи на Персия, това нямаше да остане безмълвно в аналите (?).

Но защо хуните-ефталит трябва да са на изток от Персия?

И колко източно са ?

Гумильов определя тяхната прародина в Припамирието, а Маршак някъде на изток от Тохаристан. И двете версии са хипотетични.

За ефталит пишат и китайските извори, обозначавайки ги като „йе-да”.

Прокопий Кесарийски (VІ в.) фиксира началният пункт, откъдето са тръгнали персийските войски по време на втората битка от 484 г. между хуните-ефталит и Пероз около Горго, т.е. Гиркания на източният бряг на Каспийско море.

Локализацията е приета от учените почти на доверие, според анализа на Маршак.

Прокопий не казва за втората битка много повече подробности от това, което вече е казал за първата. Първият път Пероз е бил вкаран от хуните-ефталит в капан в някакъв проход, обграден в кръг от гори. Споменава, че с него се е движел византийския посланик Евсевий, който му разказал една притча, с което помогнал на  трезвомислещите персийски военачалници, ужасени от самонадеяността на Пероз. Разказът твърди, че Пероз лично е предвождал армията си.

Изтегли целия текст на изследването Хуните-Ефталит

Добави в любими

Сподели

Изпрати на приятел

Прочити: 1311

Коментари (2)

Следете за нови коментари с RSS

интересна концепция

Написа Константин
на 14 ноември 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Прочетох текста, авторът твърди, че хуните-ефталит не са източно на Персия явление, а кавказко. На основата на това той разглежда победата над Пероз през 484 г. от хуните-ефталит като изгубена част от българското минало и твърди, че така се реконструира периода от 465 до 565 г., когато е, според него, дейността на Ирник от рода Дуло. Според автора, истинската история на хуните-ефталит на изток от Персия, в земите на Согдиана, започна след 504 г.// 506 г., когато вече е сключен византийско-персийският договор за мир, а дадената от хунския цар на Кавад "голяма армия", според автора, не се връщала при суверена си, а е използвана от Кавад на изток. Постепенно тези бойци налагат своя власт в земите на Согд и издигат свой цар, създават ефталитска династия, която присъществува до 565 г, когато ефталитите са превзети от тюрките на Истеми. В китайският летопис "Бей-ши" има съобщение, че през 516 г. ефталитите вече имат цар в Согд и в столицата им има будиски храм. Най-интересното е, че и Паисий пише в "История славянобългарска", че някакъв "пръв български цар" превзел "Армения и Мидия". Наистина Паисий, на основата на Орбини, твърди, че този цар воювал с араби, но мидийската земя, т.е. завоюваната от арабите Персия, никога не е превземана, докато същата земя, когато Персия е под властта на персийският цар Пероз, е наистина превзета през 484 г. Ефталитската проблематика днес е една от най-слабо разработените научни исторически дисциплини, така че ако бъдат написани и други изследвания в тази посока, е напълно възможно една изгубена част от българската държавност между 465 и 565 години да бъде възстановена. Авторът твърди, че именно тази страна е "стара Велика България". Както знаем, когато Армения се е простирала до Кападокия, е била наричана "Велика Армения"; ако българският цар е превзел Персия, няма как неговата страна да не е оставила спомен за "Велика България" сред сироезичните историци, от които през ІХ в. преписват Теофан и Никифор.

Има резон

Написа Съмишленик
на 14 ноември 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Има резон след 465 г. да се търси силна държава в региона на Предкавказието, която е била на българите. През 555 г. Псевдо-Захарий Ритор изрично упоменава, че те имат градове там. Очевидно столицата на Ирник е била гр. Боспор (дн. Керч), защото Прокопий пише, че той станал "хунски град". Явно е град на хуните-утигури, т.е. българите, тъй като през 528 г. Юстиниан се опитва да сложи свое протеже Грод за владетел именно там, но не успява. Изглежда и преди този епизод Боспор е столицата на приазовската и предкавказка държава Велика България, защото през 526 г. Юстин І изпраща своя комисар Грод да се срещне с хунския цар именно в Боспор и да го подкупи да нападне на юг, за да помогне на грузинците; т.е. Юстин І явно много добре е знаел, че силата на този цар се простира и на юг от Кавказ. Същото потвърждава през втората половина на VІ в. в летописа си Агатий, който разказва интересната случка, че страната на лазите доскоро била наричана "Оногурия", т.е. Уно-гур. Топонимът "гур, геруа, гар" в Кавказ е бил на север от дербендския проход. През VІ в. Прокопий, за да фаворизира българите, с които Юстиниан І иска да свърже съюз против кутригурите, свързва в едно топонимът на юг от Кавказ, т.е. Утиг и Гур, който е на север от Дербенд, и така величае юстиниановите съюзници като... утигури. Произходът на името българи е в думите "бал" (господар/и) на "Гур"; Прокопий ги фаворизира, наричайки ги утигур, тъй като явно в този етноним, се крият два топонима Утик на юг от Кавказ и Гур на север от прохода...

Напиши коментар

Име

Email адрес

Заглавие

Коментар

по-малък | по-голям

Известяване по Email (Само за регистрирани потребители)

Прочетох и се съгласявам с Правилата.

Моля въведете символите

Добави коментар