gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Човек трябва да иска малко, за да може да плати цената. "
Ванга

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Българи и ефталити - нов мит или стари заблуди?

Произход на прабългарите

(10 Гласа)

Автор: Кирил Милчев

1. Въпроси, въпроси...
Кои са ефталитите?


    Звездата им изгрява със сигурност след 468 г. от н.е., когато на изток от Персия постепенно залязва Кидарската държава. От фрагментите на византийският историк от V в. Приск Панийски се знае, че през 468 г. персийският шахиншах Пероз води война на изток с кидарите. В науката се приема, че кидарите са клон на кушаните, които още от ок. ІІ в. от н.е. имат държава на изток от Персия. От византийският историк от VІ в. Прокопий Кесарийски учените научават, че през 483 г. и през 484 г. същият Пероз вече воюва не с кидари, а с ефталити.


    Кога и откъде се появяват ефталитите на изток от Персия, където формират своя държава до средата на VІ в. на териториите на Согдиана, северна Индия, Афганистан ? Те разпростират владенията си и на изток от Тохаристан, доближавайки се до Китай.
    Откъслечни сведения за ефталитите са съхранени в сасанидските, китайските, индийските и византийските (арменските очевидно заемат от Прокопий и са свързани с по-късни интерполации) източници, но въпреки усилията на модерните учени въпросът за произхода на ефталитите все още не е решен в историческата наука.


Понеже има открити ефталитски монети, на които те се самонаричат „хион”, учените предполагат, че хионити и ефталите са едно и също.


Но кои са хионитите?


    Първи сведения за „хион” има в „Авеста”, в деветият „Яшт” (хийаона) от VІ в. пр.н.е. (посочени са като врагове на цар Ваштаспи, покровителя на Зороастър), но едва през ІV в. от н.е. името „хионит” се среща в историческият труд на Амиан Марцелин. Между учените, във връзка с това, започва спор къде са били между VІ в. пр.н.е. и ІV в. от н.е. тези „хион, хионит”, че никой не знае нищо за тях? Така постепенно се формира версията, че името „хион” в „Авеста” е прибавено едва през V в. от н.е., във връзка с победата от 484 г. на ефталитите над персийският шах Пероз, когато последният е убит, а Персия е „две години под властта на тия варвари”, както пише Прокопий Кесарийски.


    И все пак, кои са „хионит”, упоменати през ІV в. от Амиан Марцелин. Последният дава сведение, което е изключително аморфно и от което става ясно, че персийският шах Шапур ІІ воюва през 357 г. с някакви „еусени и хионит”, а през 358 г. сключил мирен договор с „хионити и гелани”. През 359 г. царят на хионитите Грумбат е вече съюзник на Шапур ІІ и заедно окупирват византийският град Амида (дн. Диарбекир), който е до р. Тигър.


    В началото на ХХ в. изобретателният историк Макуарт решава да даде хипотеза къде са били тези хионит и предлага сведението на Амиан за „еусени” да се чете „кусени” (кушани), така хионит са разположени някъде на изток от Персия.


    Това изобретателно хрумване на Макуар от 1901 г. и днес се повтаря от учените, които искат да виждат териториите на хионит на изток от Персия.


    Обаче през 517 г. сироезичният летописец Йешу Стилит е оставил следното сведение:


     „В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, които са  хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи” (ІХ).


    То се отнася за войната от 484 г. на Пероз с ефталитите. Във визията на Йешу Стилит „кионайе” (хионит) са отъждествени с ефталитите (Прокопий) и се твърди, че последните са едно и също (или клон) на европейските хуни, които през 395 г. (Ото Манчън-Хелфън) се вдигат от Панония и през Кавказ нападат източтите граници на Византия.


    Какво излиза? В историческата наука a priori е било прието, че ефталитите нямат нищо общо с пост-атиловите хуни и благодарение на „изобретателното хрумване” на Макуарт, от началото на ХХ в. в изследванията за произхода на ефталитите a priori се изключва възможността, че ефталитите биха могли да са клон и на пост-атиловите хуни.


    Както казахме, въпросът за произхода на ефталитите все още е дискусионен в науката, но мнозинството от учените приемат на доверие, че те имат произход източен на Персия и като доказателство цитират един откъс на Прокопий Кесарийски, който е в полза на тази версия за източен произход.


    Но гръкоезичният автор Захарий Митиленски, който е писал преди Прокопий и от когото заемат сведения сироезичният Псевдо-Захарий Ритор, Михаил Сириец и Бар-Ебрей, дава версия, че ефталитите произхождат от северозапад на Персия и дори са взимали преди 484 г. дънъци от римляните (Виж превода в този сайт на В. Тракийски: „Захарий Ритор – глава 3 от кн.7 и гл. 7 от кн. 12”).
    Както посочихме, сироезичният автор от 517 г. Йешу Стилит също отъждествява хионит от 484 г. и европейските хуни от 395 г.


     През 1941 г. руската изследователка Н. Пигулевская обръща внимание, че сирийските извори за хуните-ефталит, не са включени в научен оборот.


         „Ако вземем под внимание крайно ограниченото число на историческите паметници на средноперсийски език в империята на Сасанидите и факта, че арменските източници са подлагани на многократни преработки и интерполации, тогава сирийските извори придобиват особено важно значение.” (Н.Пигулевская.Сирийские источники по истории народов СССР, М.,1941, с.6).


    Тя обръща внимание, че Макуарт, Едуард Шаван, Мак Говерн и Везендок са оформяли своите хипотези за ефталит, без да вземат под внимание „редица гръцки и сирийски източници, като хрониката на Йешу Стилит, части от хрониката на Захарий Ритор...” (пак там, с.7).


    Пигулевска стига до констатацията, че „сирийските извори изискват преразглеждане” (с.7) на въпросите около ефталит.
 

Такова преразглеждане не е направено в историческата наука.

    Да се върнем на сведението на Амиан Марцелин за „хионит” и да видим подходил ли е Макуарт едностранчиво?


    Наистина, в края на живота си, когато Амиан пише за хунските войски в Панония, той явно не знае, че тези хуни не се различават от хионит на Грумбат (359 г.) и не ги отъждествява, но и никъде изрично не пише, че не са.


    От съобщението му в неговата история в кн.ХVІІ, 5.1.,  че Шапур ІІ сключил мирен договор към 358 г. с „хионити и гелани”, става пределно ясно, че хионит са предкавказки народ, такъв какъвто са геланите. Последният етноним Амиан заема от Помпоний Мел (І, 19.116), който пише: „Будините населяват дървеният град Геланий.”


    Първоизточник пък на Помпоний Мел, е Херодот: ”Будините са голям и многоброен народ, очите на всички са съвсем сини, рижи са. У тях има един град, построен от дърво, името му е Геланос.”(История, ч.ІІ, с. 39; С., 1990).


    Както знаем, когато Амиан Марцелин в кн.ХХХІ.2 описва за първи път хуните, преди те да превземат алани и готи, съобщава, че те първоначално обитавали в съседство до „дивите племена видини и гелони” (кн. ХХХІ, 2.14). Последните са същите „гелани”, до които са  хионитите, с които през 358 г. персийският шах Шапур ІІ сключва мирен договор, а през 359 г. хионитският цар Грумбат е вече съюзник на Шапур ІІ във войната му с Констанций и заедно окупирват гр. Амида, където е убит сина на Грумбат.


    Излиза, че модифицирайки „еусени” на „кусени”, Макуарт въобще е изпуснал сведението на Амиан за „гелани”, от което става пределно ясно къде са хионит през 359 г., т.е. не на изток при кушаните, а в Предкавказието при геланите???  Тоест, Макуарт даже не е пожелал да предположи, че „еусени” на Амиан биха могли да са „кадусени” или „исидони”? Във всеки случай, няма никакво основание да се боготвори хрумването му „еусени=кусени”, както прави Гумильов, а трябва, вече на основата и на сироезичните извори, да се каже, че въпросът за произхода на ефталитите не изключва и техният пост-атилов произход.


    При една такава постановка на въпросът става особено интересно защо имената „авитохол” в „Именникът на българските канове” и „ефталит”, са така близко звучащи? Такъв въпрос също може да бъде зададен.


    Трябва да бъде зададен отново и още един въпрос: ако „хион”, нумизматичното самонаименование на ефталитите, са упоменати още в VІ в. пр.н.е. в „Авеста”, тогава това име в зороастрийския документ не е ли свързано по някакъв начин с произхода на европейските хуни, за които през VІ в. Прокопий Кесарийски твърди, че произхождат от кимерийците? (Виж статията в този сайт „Кимерийци и хуни – мит или реалност ?”).



  2. А какво общо имат ефталитите с българите ?

    Първото, което искам да попитам е: а какво ще се окаже, ако теорията на школата на Добрев за ирански произход на българите е по същество (а тя е глотогенетична) верна, но не се отнася за „древен произход”, а верифицира езиково присъствие на същите територии, където през V-VІ в.в. от н.е. са били ефталитите, които западните учени наричат „ирански хуни”?


    Моят отговор е: ще се окаже, че в тази теория на Добрев има „рационално зърно”, но тя е анахронична, тъй като отнася към  някаква неясна древност събития, които имат историческа реалия от V-VІ в.в. от н.е.!


    Моята задача обаче е не да анализирам теорията на Добрев, а да посоча летописните съответствия, които свързват „хунския цар” (Захарий Митиленски, Прокопий Кесарийски, Йешу Стилит, Агатий Миринейски, Псевдо-Захарий Ритор, Михаил Сириец, Бар-Ебрей), победил персийският шахиншах Пероз през 484 г., с конкретната историческа личност, която е евентуално Ернак, третият син на Атила.


    „Сблъсъкът” на съответствия започна още при Йоан Малала, който пише, че мъжът-покойник на хунската царица-вдовица, посетена през 527 г. от посолство на Юстиниан І, се бил казвал „Балах”.


    Но името „Балас” (Прокопий, Агатий), „Балаш” (Йешу Стилит), е засвидетелствувано от тези автори като персийски шах в периода 484-488 години, независимо, че Прокопий бърка хронологията. Но пък именно Прокопий ни е дал сведението, че след 484 г., когато е убит Пероз, Персия е била „две години под властта на тези варвари”? А от Йешу Стилит знаем, че хунския цар още след 484 г. се оженва за дъщерята на Пероз, чието име при Прокопий е „Аспеведа”, а при Малала „Воа”, но последният я нарича „предводителката Воа”, където очевидно „аспа” („кон, яздене на кон пред войската” и „предводителка”, може да са и синоними).


    Всички горепосочени късно-антични византийски автори (Прокопий, Йешу Стилит, Агатий) пишат, че Балас е брат на Пероз, но Ат-Табари, който през ІХ в. ползва сасанидски източници, твърди, че Йезигерд ІІ е имал само двама сина – Хормизд ІІІ и Пероз, последният убива брат си и става шах на Персия през 459 г.


    Още по-интересно е сведението на Малала, че Юстиниан І поискал от Воа да усмири „Тиранс и Глон”, съюзници на Кавад, сина на Пероз.
    Тиранкс и Глон (Малала), са известни като ефталитски водачи, под имената Торомана и Глосис от индийските текстове за ефталитите, които завоюват северна Индия.


    Досега такава съпоставка между сведението на Малала и индийските сведения за ефталитите не е правена, а тя ни дава яснота кои са били хуните на Тиранкс и Глон !!!


     Йоан Никиуски и Теофан наричат хуните на Воа „външни”, а тези на Тиранк и Глон – „вътрешни”. Включването на индийските сведения за „huna”, както там са наречени ефталитите, дава яснота, че „вътрешните хуни” на Тиранкс/Торомана и Глонис/Глосис, са вътрешни спрямо Персия..., т.е. намират се на нейните източни граници, където са хуните-ефталити тогава.


    И резонен е въпросът: защо Юстиниан І през 527 г. ще иска от Воа да усмири тези вътрешни на Персия хуни-ефталити на Тиранкс и Глон, ако те са нямали нищо общо с предкавказките хуни? Очевидно е, че са имали и Юстиниан го е знаел, щом иска точно от Воа да се справи с тези хуни-съюзници на Кавад.


    По тези въпроси съм писал, а и наскоро ще излезе в този сайт монографията ми „Българите след Атила”, където въпросите са разгледани подробно и с отпратки, така че тук ще се върна само на шанса пред българската историческа наука да възкреси част от ранната българска история през V в. от н.е., свързана с „източната военна политика на Ернак” (Стивън Рънсиман), ако се докаже, че сведенията за „хунския цар” в летописите на Захарий Митиленски, Прокопий Кесарийски, Йешу Стилит, Псевдо-Захарий Ритор и Бар-Ебрей, намерят най-накрая конкретната историческа личност от V в., която визират.


    Разбира се, предстои нелеката задача да се докаже, че връзката между българи и ефталити не е нов мит, а корекция на една стара заблуда, че произходът на ефталитите няма нищо общо с пост-атиловите хуни на Ирник от рода Дуло.


    Както може да се предположи, понеже така е било винаги досега, отвън няма никой да ни възстанови ранната българска история...
    Основание да търсим български цар победил Персия, ни дава и историята на Паисий Хилендарски.


3. „Първият български цар”, според Паисий.

    През 1601 г. дубровнишкият историк Мавро Орбини пише първата сериозна историческа хронология на българите след Ренесанса, която има обем от „77 печатни страници от 397 до 474” в монографията му „Царството на славяните”.


    За да състави своя труд основно Мавро Орбини ползва библиотеката на дука Д`Урбино в италианския гр. Пезаро.
    Град Пезаро, заедно с Равена и още три града, е формирал прочутият в средновековието „Равенски Пентаполис”.
    От Теофан знаем, че точно там се бил заселил един от петте сина на Кубрат с хората му.


    Според историците, това е Алцек, за който пише през VІІІ в. Павел Дякон в своята „Лангобардска история”. Българите на Алцек се заселили в Италия. Дякон пише само, че по неизвестни причини се отделили от своите и дошли. Той твърди, че лангобардския крал Гримоалд (662-671) ги поселил в Кампания, около дн. гр. Неапол. До Беневент.


    Гръцките историци от ІХ в. Теофан и Никифор не споменават името на владетеля на българите Алцек, но твърдят, че кубратов син отишъл в Равенския Пентаполис.
    Всъщност, особено противоречие между данните на Павел Дякон и Теофан/Никифор, няма. Напротив, от интегрирането им даже научаваме маршрута на заселване. Българите явно са били и във византийският екзархат в Италия, но те не стават „римски поданици”, както пишат Теофан и Никифор, а лангобардски. Обръщат се към лангобардският крал Гримоалд (662-671), който – според Павел Дякон – ги изпратил при своя син Ромуалд и той им дал пусти места около дн. гр. Неапол.

    Известието от 1601 г. на Мавро Орбини за български владетел „Касан”, който завоювал „Армения и Медия”, произхожда очевидно от гр. Пезаро в Равенския Пентаполис.
    Основателно можем да допуснем, че това сведение е свързано като произход с легенди на алцековите българи.
    Как те са попаднали в библиотеката на дука Д`Урбино в Пезаро, си остава загадка.

    Орбини първи се докосва до източник, от който научава за български цар, чието име било „Касан” (с.62).
    Орбини веднага решава, че той е „неправилно наричан от гърците” (с.61, 62) така и го прекръства на „Ясен Велики” (с.61):

    „Той тръгнал срещу Гвалд Втори, арабски халиф, победил го и съсякал двадесет хиляди араби. И възвръщайки си към царството Армения и Медия, заслужено получил от император Лъв името цар” (с.62).

    Хронологично този Касан (Ясен) е вместен от Орбини след Тервел, изключително прочут с битката си срещу арабите край Константинопол през 717/718 г.
    Сиреч, Мавро Орбини просто е нагодил „Касан” към анти-арабската военна политика на Тервел.

    
    И все пак, по-важното е друго.
    Около времето на „император Лъв” (ако това е Лъв І) „Армения и Медия” (т.е. Персоармения и Персия) са действително превзети през 484 г. А името „Гвалд” (с.62), което Орбини е превърнал в несъществуващ арабски халиф, учудващо съвпада с името „Кавад”, сина на победеният персийски шахиншах Пероз.


    Но Кавад и Пероз, както и Лъв І, са исторически фигури от V в., а не от VІІІ в.?

    Още Шарл Дюканж се усъмнява в съобщението на Мавро Орбини: „Азанер (така пък той нарича Ясен, Касан – бел.ред.) наследил баща си Тервел; ако е истина това, което разказва Мавро Орбини” (с.34)


    Паисий Хилендарски през 1762 г. в своята „История славянобългарска” компилира от Мавро Орбини.
    Паисий нарича този владетел „ пръв български цар” (с.178) и смята, че гърците „ от завист го нарекли Хасан, Касан” (с. 177). Той го именува „Асен Велики” и „Асен Първи” (с. 177). Освен това „Гвалд” (Орбини) при Паисий става „Кафила” (с.177), а „император Лъв” (Орбини) е модифициран от Паисий на „Лъв Исавър” (с.177).

    С развитието на историческата наука се изяснява, че Тервел не е наследен от Касан (Ясен, Азанер, Асен) и сведенията за този „първи български цар” при Мавро Орбини и Паисий Хилендарски потъват в забрава...

    Произходът на името „Касан” при Орбини и Паисий, което съществува и в запазените откъси от волжкобългарския ръкопис от ХІІІ в. „Барадж тарих”, трябва да бъде търсен в името „Гар” и в персийският афикс (окончание) „ан, ен”.


    В чувашкия език, приносител на който в Предкавказието са очевидно савирите от V в. (по-късните „хазари”), е съхранена ротацията r-z, вследствие на което „Гар” е ротирано в „Газ” и оттук води произхода си, както Касан (Орбини, Паисий) и Газан (Барадж тарих), така и патронима  „Хазар”, който не случайно през Х в. хазарският цар Йосиф редопоставя като произход до патронима „Българ”, в кореспонденция си с андалузкият евреин Хасдай ибн Шапрут...

    Така става ясно, че Ирник е имал поне две прозвища, между които Балас/Балаш/Балах и Гураш (по-късно това име и топоним, е изписвано на арабски „Джураш”)...Теофан пък смята, че истинското име на Балас е Бал.

      
    

 

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (11)

Следете за нови коментари с RSS
0
интересна статия
Написа Летописец
на 07 юни 2011
Оцени коментара:
Иванчик А.И. Современное состояние киммерийской проблемы; ВДИ, 1992, №2

http://kladina.narod.ru/ivanchik/ivanchik.htm
Станимир Каравеликов - Администратор
Превод
Написа Станимир Каравеликов - Администратор
на 07 юни 2011
Оцени коментара:
А дали ще можем да го преведем, за да го пуснем при нас? smilies/smiley.gif
0
Кирил М.
Написа Летописец
на 07 юни 2011
Оцени коментара:
Това е свободна статия в нета,предполагам че да, но е хубаво да я преведе специалист по руски като В. Тракийски, ако се съгласи? Можем да напишем откъде я заемаме като линк
0
Традицията на Захарий Митиленски и традицията на Прокопий
Написа Милчев
на 07 юни 2011
Оцени коментара:
И с просто око се вижда, че описанието по превземането през януари 503 г. на византийският (сирийски)град Амида на р. Тигър от персийските войски на Кавад, е почти идентично при Захарий Митиленски и Прокопий Кесарийски. Напълно е възможно двамата да ползват общ извор, известната хроника на Евстатий Епифанийски, която според Малала стигала до "дванадесетата година на Анастасий" (т.е.503); Пигулевская предполага, че източник на Прокопий е именно Евстатий; но от текста на Прокопий става ясно, че явно хрониката на Евстатий е стигала до 504 г., не можем да обвиняваме Малала в неточност, просто годините не са започвали както сега от 1 януари; по-интересно е, че Захарий също пише за "тринадесетата година на Анастасий". Очевидно сирийският преводач Псевдо-Захарий или някои от по-късните преписвачи са повредили синтактично текста; смисълът на първото изречение на гръкоезичният Захарий Митиленски е явно, че дава сведения от времето на Пероз (459-484)до "тринадесетата година на Анастасий", т.е. 504, когато фактически приключват военните действия в персо-византийската война (502-506), в която юридическият договор за мир е чак в 506. И така, не е ясно, защо някои учени отричат, че автор на събитията след кн. VІ е гръкоезичният автор Захарий Митиленски. Пигулевская твърди, че след кн. VІ автор е сирийскоезичният Псевдо-Захарий, но ако той е автор, значи преписва и превежда или от Прокопий или от Евстатий, обаче, този сирийски преводач, така както съобщава, че превежда от Захарий Митиленски, би могъл да съобщи и другите свои извори, особено след като сведенията около Амида през 502-504 почти съвпадат с тези на Прокопий. Пигулевская твърди, че Прикопий и Псевдо-Захарий ползвали различни източници; първият Евстатий, а вторият някаква градска амидска хроника. Обаче съпоставката между Прокопий и запазеното в Псевдо-Захарий говори за общ източник, а Прокопий, за разлика от запазеното при Псевдо-Захарий, твърди, че хуните, които нападат Пероз и го убиват през 484 г., са от източен произход; при Псевдо-Захарий те са от Предкавказието. Версията за пост-атилов произход на хуните, които превземат Персия през 484 г., е издигната първо от Йешу Стилит, след Захарий Митиленски тя има традиция при Псевдо-Захарий (кн.12, гл.7), продължена е от Михаил Сириец през 12 в. и от Бар Ебрей през 13 в.. Традицията на Прокопий е продължена от Менандър, Теофилакт, Теофан, Теофан Византиец. Следователно въпросът откъде според летописите произхождат победителите над Пероз и завоевателите на Персия, не е решен от историческата наука, независимо, че по-голямата част от учените, които пишат за хуните-ефталит, следват Прокопий. Но както обърна внимание с ужас през 1939/41 г. Пигулевская, нито един от сироезичните летописи, не е взет предвид от модерните изследователи на произхода на хуните-ефталит. Очевидно съвпадението на сведенията при Прокопий и Захарий, говори за общ източник, но именно Прокопий издига полемичната теза, че ефталит са хуни, но не са "познатите ни хуни", следователно родоначалник на версията за източно-персийски произход на хуните-ефталит е именно Прокопий Кесарийски, който е знаел през 527 г., откогато вече пише като очевидец, че ефталит имат държава в Согд, северна Индия и Тохаристан, и вследствие на това прокарва анахронизъм, че те и по произход са оттам; като отхвърля традицията на Евстатий-Захарий и както казахме, дори имплицитно полемизира, сревнявайки хуните-ефталит с добре известните му хуни утигури и кутригури. Това, че ги сравнява, говори за полемизъм, защото целта на Прокопий е да ги разграничи и той го прави за първи път в историята през VІ в.; дори твърди, че ефталит са градски хора, докато китайската хроника "Бей-ши" дава обратното сведение. Въпросът е много важен, защото ако Пероз е победен през 484 г. от пост-атиловите хуни на Ернак, се оказва, че всичките сведения при Йешу Стилит, Захарий Митилински, Прокопий Кесарийски и Агатий Миринейски за хуните-ефталит, са част от непроученото минало на ранната българска история в периода 465-565 години.
0
ефталитите са кутригури, според Захарий Митиленски
Написа Милчев
на 07 юни 2011
Оцени коментара:
Захарий Митиленски разказва един интересен епизод. Когато гр. Амида е оградена от перси и хуни, някакъв смел амидянин минавал през водопровода и излизал отвън на града. Той се промъквал до вражеския обоз и разгонвал добитика. От стената хората викали "Кутриго, Кутриго". Захарий ни е представил това име като лично на смелият гражданин на Амида, но явно е допуснал инверсия. По-вероятно е, от стената да са предупреждавали смелият си съгражданин, че трябва да се скрие, понеже от високо са виждали хуни, които явно наричат "Кутригури, кутригури...". Прокопий е пропуснал да преразкаже този епизод, той много добре е знаел, че името Кутриго означава това на хуните-кутригури. Очевидно Прокопий вече знае от някъде името "ефталит" и дори не може да допусне, че кутригури и ефталит (ср.с `авитохоли` в "Именника на българските канове") биха могли да бъдат едни и същи, но от Теофан през ІХ в. много добре знаем, че кутригурите през 557 г. нападат Балканите и Константинопол, а още на следващата година тия "тракийски хуни", както ги нарича Теофан, атакуват гр. Анастасиопол, който е съвсем близо до Амида.
Станимир Каравеликов - Администратор
За превода на статията
Написа Станимир Каравеликов - Администратор
на 08 юни 2011
Оцени коментара:
Според закона, авторското право върху превод на статия принадлежи на преводача, а не на автора на статията.

Въпрос е само да получим хубав превод smilies/smiley.gif
0
ефталитите-въпрос
Написа Георгиева
на 28 юли 2011
Оцени коментара:
Ефталитите,имат ли нещо общо с бъдещите еврейски разклонения,даващи начало и на хазарския каганат в днешна Украйна,водещи до Бг.-еврейски общи корени?Нали Ирник,е управлявал днешните Добруджански земи , и Аспаруховите българи-там се завръщат,при земята на роднините си-древните хуни?Статията е чудесна,но доста обемиста за изчитане.......
0
Ефталитите
Написа Милчев
на 28 юли 2011
Оцени коментара:
Произходът на тази дума е в близостта й с Авитохол в Именникът, който не е патроним, а етносно название "домовете на Авито" Авито-хол...Както и да е, по същество ефталитите са онези пост-атилови хуни, които нападат Персия през 484 г. и сведения за това дават Захарий Митиленски, Бар Ебрей, Псевдо-Захарий Ритор, Йешу Стишлит...Произходът на хазарите е от савирите, които от втората половина на 5 в. са под властта на Ирник. По сведение на Приск, Ирник бил зает със свои войни и не помогнал на брат си Денгиз през 468 г., Денгиз е на Дунав, ако Ирник е бил в Добруджа няма логика да не е помогнал...По вероятна е версията на Прокопий, че утигурите си върнали чак при Дон и това дава основание на Вернадски, Рънсиман и други учени да предположат, че той е водил войни на изток...Еврейството при Хазарите идва по линия на бабата на Булан, която била еврейка от Бухара и при приемането на еврейството в Хазария пръст имат както ортодоксалните евреи, така и караимите...
0
...
Написа Иван Здравков
на 23 ноември 2012
Оцени коментара:
Доста неща за промени на имената, по различни причини.
Дали не е възможно Орбини просто да е написал вместо "канас" - касан. Стават такива неща.
0
Г-н Здравков
Написа Милчев
на 27 ноември 2012
Оцени коментара:
Мавро Орбини е прочел Касан, и именно заради това е предположил, че e „неправилно наричан от гърците” (с.61, 62) така, и го прекръства на „Ясен Велики” (с.61)....нещо повече, Паисий дава две версии на името... Хасан, Касан” (с. 177).Така че мисля, че всичко е ясно....Можем само да гадаем доколко гр. Казан във Волжка България, е кръстен всъщност на Ирник...
0
Удоволствие
Написа Сергей
на 22 ноември 2013
Оцени коментара:
Кириле, такова удоволствие не съм изпитвал отдавна, да чета .....да четеш, да четеш....2 часа е тука е не спирам ..не спирайи ти ...

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy