Нощта на музеите в Асеновград
Написано от Администратор 15 Май 2011
(2 Гласа)
Страхотно събиране в двора на Възрожденското училище „Свети Георги” в Асеновград направиха от сдружение „Артефакти Днес” и „Гръндж Медия” ЕООД с подкрепата на Даниела Костова, гл. експерт „Култура” при община Асеновград, Иван Дуков – директор на Историческия музей – Асеновград, Мина Христемова – уредник във възрожденското училище „Св. Георги”, винарска изба „Дядо Пламень” и информационния портал www.asenovgradnews.com. И докато в областния град на региона Пловдив се проведе бледо подобие на световната инициатива Нощ на музеите, която е под патронажа на Съвета на Европа,то в Асеновград успяха да направят истински празник, който за част от посетителите на възрожденското училище продължи и след официалното затваряне на музея.
Всъщност контрастът между това, което видяхме в Пловдив и в Асеновград си заслужава да бъде споменат. Единственият музей в Пловдив, чието участие в програмата на нощта на музеите си заслужава да бъде споменат, е Градската Художествена Галерия. За нея ще отделим специално място в нашия сайт с много снимков материал. Историческият музей се представи със скучна изложба от Възраждането, състояща се предимно от фотоси, Археологическият музей в града затвори врати точно в 9 (буквално под носа ни), а охраната грубо ни посочи часа. Етнографският и Историческият музей (Възраждане) в Стария град въобще не бяха отворени, нито пък многобройните магазинчета със сувенири, които биха могли да се възползват от потока от хора, които забелязахме в центъра на Пловдив.
Пристигнахме в Асеновград около 9,30 вечерта. Наши приятели любезно ни упътиха към сградата на Възрожденското училище "Свети Георги", където заварихме приятна, неформална атмосфера. В двора на училището, на открито се проведе прожекция от разнообразни филми и клипчета с различна тематика – туризъм, култура, природа, спорт, религия, история, изкуство, заснети в Асеновград и неговите околности от любители и професионалисти. В хладната вечер гостите бяха почерпени с чаша асеновградски мавруд, който наистина беше превъзходен. Запознаваме се с различни хора, а разговорите неизменно се въртят около Историческия музей и забележителностите в района. В промеждутъка успяваме да разгледаме експозициите в сградата.
Най-интересното във Възрожденското училище не бяха експонатите, а начинът им на представяне. Всеки можеше да влезе в училищната стая, да разгледа отблизо старите карти и табла на стената, да седне на някой от старите чинове и да пише с истинска писалка и мастило върху оставените за целта листи. На чиновете имаше стари ученически списания, тетрадки, дори и два екземпляра на старо издание на Рибния буквар, а на стената разбира се - икона. Толкова различен беше подходът към посетителите от други музеи в България, които сме посещавали, че в един момент се стряскаш, очакваш някой да дойде и да ти се скара, че пипаш предметите. Някои от гостите бяха довели и децата си, които спокойно и наистина с интерес се разхождаха из стаите, сядаха по чиновете, хванали в неопитните си ръчички писалките...
В съседната стая забелязваме шкаф, пълен с интересни книги, върху бюрото спокойно стоят медали и други лични вещи, а зад витрините забелязваме стари сухи пастели в оригиналните им опаковки, моливи, въглен за рисуване, гумички, сложени сякаш в някаква капсула на времето. Има и мастило, цяло шише, а на оригиналната му опаковка четем "Марката гарантира качеството" - разбира се, точно под надписа има (не принтиран!) подпис на собственика на фирмата. Ще ми се и днес собствениците да полагаха подписа си върху всяка стока като гаранция за качество. Заговаряме се случайно с Мина Христемова – уредник във възрожденското училище, която ентусиазирано ни разказва, че залата е посветена на известния асеновградски издател Ганди, а съседната зала временно е служела като база за провеждане на курсове за деца по вероучение. Няма как да не споменем и директора на историческия музей в Асеновград Иван Дуков, който съвсем непринудено и с видимо удоволствие изпълнява ролята си на домакин на събитието.
На долния етаж на старото училище откриваме изложба на картини и на икони, доста от които реставрирани. После, с чаша вино в ръка сядаме в двора, за да гледаме филма за асеновградския мавруд и малага - какъв по-добър начин от този, за да научиш и опиташ от достойнствата на асеновградското вино, което, както се твърди във филма на Иван Дуков, е спасявало града не веднъж от изчезване.
След като музеят официално затвори врати, част от гостите, които издържаха до края, заедно с домакините продължиха веселбата с китари и позабравени български песни. Тук нашият разказ спира, но аз и днес си мисля - дали има по-добър начин от този, за да привлечеш интереса на хората към историята на България, към забележителностите и безкрайните възможности за спорт, култура и изкуство. Понякога не се иска много - да разрешиш на детето да пипне античната статуя или да попише с писец, да срещнеш културните дейци и историците с обикновените посетители - тук и сега, а не чрез техните произведения, да представиш историята не чрез скучни табелки в музея, а с филм, който пробужда въображението на зрителя... да стоплиш хората с музика и с чаша вино.
---
Роден Край изказва благодарност на Васил Караджов (председател на Асоциация на Активните Айляци, Асеновград), Ангел Маринов (www.asenovgradnews.com) и Иван Дуков (директор на ИМ Асеновград) за любезното посрещане!
Написа: Деси Каравеликова
Снима: Станимир Каравеликов
---
Please wait...
© 2009-2011
Прекрасна Асеновградска нощ на музеите!
на 16 май 2011