Днес татарските учените наричат тюркското наречие, на което се е говорело до ХІІІ век на територията на Волжка България и на което са се писали книги - „татарски език”. Независимо, че татарите идват едва след ХІІІ век. Стига се дори до абсурда волжко-български поети от ХІІІ век, които са писали срещу татарското нашествие (подобно гениалният Кул Гали), да са определени в официалната история на Република Татарстан като „татарски поети”.
За да почувствате абсурда си представете как днес книжовникът Патриарх Евтимий (ХІV век) се изучава в учебниците като османски автор.


Волжко-български исторически ръкописи, писани на арабица след Х в. и до днес се съхраняват в тайните сейфове на руските архиви, но никой няма достъп до тях. Изобщо тюркоезичната историческа средновековна литература, която се съхранява в Санкт-Петербургския филиал на Института по изтоковедение на Руската академия на науките (ИВ на РАН), никога не е била легализирана, за да се ползва от изследователите.


Едва през 1962 година във фондовете с ръкописи е позволено на трима учени да каталогизират тюркоезичните текстове с историческо съдържание. Техните имена са Л. В. Димитриева, А. М. Мугинов и С. Н. Муратов. Те работят под редакцията на А. Н. Кононов. Това библиофилско описание е предприето от тогавашния предходник на ИВ на РАН, т. е. от Институтът на народите на Азия към Академията на науките на СССР. Едва през 1963 година ръкописите са заведени по правилата на библиографията и им е даден шифър. През 1965 година в тираж от 1150 бройки е издадено „Описание тюркских рукописей института народов Азии, т. І, История”, в издателство „Наука”. Срещу всеки шифър е направено кратко описание какво съдържа ръкописа, но тази деликатна дейност се е извършвала под „наблюдението” (с. 6) на някакво загадъчно „Методическо бюро” (с. 6), което не е нищо друго, освен специална цензура.
Още на втора страница добросъвестните библиографи уточняват, че ръкописите пред тях са огромен брой „съчинения, писани на турски, узбекски, уйгурски, татарски (разбирай „български” - б. м.), азърбайджански и туркменски езици”. Те твърдят, че текстовете са писани с „арабско писмо” (с. 3). Освен това, „историческите съчинения по време на написването обхващат период от Х до началото на ХХ в.” (с. 6).
Оказва се, че от общо двадесет ръкописа, засягащи историята на Волжка България, седемнадесет не са били заведени и са нямали сигнатура до 1963 година.
Трите текста, които единствено са били заведени до 1963 г., са от колекциите на Дал, Савелев и един от неизвестна колекция.
Библиографите твърдят, че деветнадесет исторически ръкописа (от 20 описателни номера: 36 - 55), засягат историята на Волжка България и са съставени (или преписани) през ХVІ век. (с. 247).
Досега се знаеше, че средновековни волжко-български ръкописи са били преписвани през 1680 г. (ХVІІ век) от секретаря на Сеид Джагфар, чието име е Бахши Иман. Оказва се, че един век по-рано се е правило същото на територията на Казанското ханство.

-Как така вие, дунавските българи, падате под османско владение през 1393 г. и през 1878 г. се оказва, че сте няколко милиона, а ние, волжките българи, които падаме под руско владение през 1552 г., се оказва, че ни няма? Ако вас, дунавските българи, днес ви наричат „османци”, т. е. по името на вашият поробител, вие няма ли да се борите за възстановяване на историческата памет, че сте „българи”, понеже ние, не сме чеченци и нямаме национални претенции. Живеем си добре с руснаците, но не можем да допуснем да бъдем наричани „татари” или ако ще се продължава с този кошмар, положен от Сталин през 1920 г. със създаването на една измислена автономна съветска република Татария, то нека поне се знае, че сме „българо-татари”. Понеже огромната държава на Чингиз хан не е била само по нашите земи. Вашите турци днес се наричат „български турци”, а ние даже нямаме право да се наричаме татари от български произход. Двеста души от нас успяха да получат паспорти с народност „българин”, но главният прокурор на Руската федерация през 1994 година, по молба на президента на Татарстан Шамиев, върна сталиновата забрана в „Списъка на народите” и вече пак няма народност „българин”. Тази народност и днес е забранена в Руската федерация. Ето виж как се отнасят с онези, които все пак успяха да получат в паспортите си народност „българи”, виж заповедта:
-”ГОСКОМСАТ РОСИИ, документ от 22 апреля 2004 года, №8-0-19/235 – Перечни национальностей и этнических групп и их самоназвании... отсуствует название „булгар”. В связи с этим лица, назвавшие себя булгарами, вошли в группу другие национальности и лица, неточно указавшие национальную принадлежность”.

Четейки статията и последвалите коментари почвам да се замислям защо БЪЛГАРСКИТЕ управници, независимо къде по света, лежат и обръщат кълки, вместо да се заемат с националното ни самосъзнание. Щом като населението на Татарстан ИСКА да бъде определено като българско, защо и ние в днешна дунавска България не им помогнем? Вярно е, че е тънка игра на политически интереси, но в крайна сметка ако се покаже, че България е била ИМПЕРИЯ, а не робиня, няма ли да се почувстваме горди? Е, другите народи, биещи се в гърдите, че са имали империи малко ще се почувстват засегнати, но в крайна сметка историята, фактите и съзнанието на хората говорят точно за Българската империя.

Пък ми е писнало на родни продукти да чета етикети, имена и търговски марки с названия на латиница или направо на английски. Защо? Неволно преди дни ни подариха бисквити и шоколадче, донесени от Гърция. На шоколада никъде нямаше друг надпис, освен на гръцки! На бисквитите само съдържанието на гърба беше преведено и на английски. Но гърците се гордеят с езика, писмеността и самоличността си. А ние? Ние сме бивши роби на гърците, турците и руснаците (империи, които по някакво съвпадение все са изчезнали), а в момента робуваме на Европейския съюз и американците едновременно! Но пак не сме БЪЛГАРИ! А трябва...

Несколько старинных булгарских праздников связаны с древнейшим мифом о Саке и Соке. Согласно этому мифу, злые духи решили погубить человеческий род и с этой целью возвели высокую стену, которая отгородила Солнце от Земли. На Земле воцарились холод и мрак, стало гибнуть всё живое. Тогда на помощь пришёл алп (добрый дух) Мардукан-Карга. Вместе со своими сыновьями Саком и Соком Карга направился к стене, чтобы разрушить её. Когда они близко подлетели к солнцу, лучи стали их обжигать. Тогда Карга послал сыновей домой за мёдом. Мёд нужен был для предохранения от ожогов. Однако сыновья испугались, залетели в полосу ночи и не вернулись к отцу. Не дождавшись сыновей, Карга в одиночку разбил стену, но сам вспыхнул от жара. Его горящие перья упали на землю и превратились в горячих вороных коней. Поскольку Карга сумел, жертвуя собой, дать людям и всему живому на земле свет и тепло, бог Тенгре сохранил ему жизнь. С тех пор каждой весной Карга возвращается к людям в облике грача (ворона). За измену отцу мать Сака и Сока, покровительница семейного счастья Чакчак прокляла сыновей. Со временем братья осознали свою вину и хотели попросить прощения у матери, но не смогли перейти границу между ночью и днём и навсегда остались в темноте.

Прощавайте, но аз не мога да чета на руски... Моля ви да преведето легендата на български, понеже ми е много любопитна!

Киевска Рус възниква като сепаратистко българско феодално имение на брата на Кан Кубрат-чичо на Кан Аспарух,Бат Оркан-Бат Органа -Бат Орхан по различни транскрипции.Киев е построен от него по заръка на Кан Кубрат през 600 година и в неговата държава отцепена от Аспарухова България или пък при разпада на кубратова България Наемници са викингите .затова там битуват сагите за Българското злато. Просто им е плащано щедро в злато на тези полудиви тогава хора-бейсермерки.Но към 8-9 век или по късно както често става в историята (и сега също-виж Бат Бойко ,Алексей Петров) тези преторианци (телохранители им казват сега или охранители) завземат власта и цепят тази държава на няколко княжества -Киевско ,новгородско Суздалско Московска и др.като там се настанява ужаса от тяхното идиотско управление или по скоро техният произвол продължил до към 13 век .Силната тогава Волжка България не се занимава с тях и не ги превзема тъй като ги ползва като защитен вал против западни набези .Само отвреме на време ги спасява от глад.След като тези княжества на ужаса и произвола скланят безропотно глава пред наследниците на Чингиз хан и се подчиняват след краха последван от геноцид над Волжка България (Волжка България се бие мъжки и на два пъти бие Чингизовите наследници но след една военна грешка губи .Тази загуба се превръща в нейната трагедия тъй като е последвана от типичното Чингизово-азиатско поголовно клане за непокорните , което изцежда интелектуалните и биологични сила на тази огромна държава с уникална философия на управление-философия на здравия разум и хуманизма)За да се противостои на все още силната волжка България Татяна Ярулина казва че Узбек хан(чингизки наследник) обединява тези княжества на ужаса и произвола в единна Русия ,след което без бой им отстъпва свободата .Избегналите клането Волжки българи -феодали и интелектуалци "порусначили се" стават стожера на тази нова Русия и нейната нова сила .самият цар Иван Грозни е с произход от Волжка България но и самият той довършва волжка България през 1544 година.Не помня точно автора (лев гумильов или друг) твърди че царуването на Годунов е опит за ребългаризация на Русия.Защото от дотук казаното е ясно че Русия е всъщност България но с друг "етикет"

Татари-стан
Афгани-стан
Турки-стан
Българи-стан
Истан-БУЛ
Колко ние сме турци или татари и турци са българи.

...какво точно иска да каже Крум. А иначе името на днешния град „Истанбул“ идва от гръцкия израз „към града“ (гр. ις τιν πολιν, „ис тин полин“), което на турски преминава в Истамбул.