Следи от Преображенското въстание от 1903 г. в Странджа
Написано от Администратор 14 Март 2011
(6 Гласа)
Предговор от админа
В този сайт като цяло акцентираме повече на нашата древна история. Може би защото тя е по-интересна, донякъде и по-лесно смилаема и привлекателна за много от нашите млади читатели. Тя не е натоварена с политическата тежест на днешните времена, а митичните елементи, забележителните артефакти и руините на замъци привличат почти всеки с интерес към историята да прави свои собствени изследвания. Наскоро обаче беше националният празник на България 3-ти март и макар че минаха почти две седмици, в интернет продължава да се търси и публикува информация за Руско-Турската война, за възстанията, за последвалите войни, благодарение на които територията на България е унизително орязана. Наблюдаваме и едно истинско възраждане на интереса на българина към неговата история. В същото време много млади българи не знаят кои са хората, взели участие във въстанията и организирали народа ни да се бори срещу турското робство, нито пък му е известна тежката съдба на българите, останали в откъснатите територии, които не само са били подложени на насилствена асимилация, но особено в Македония и в Западните покрайнини срещу тях са били организирани издевателства, които днес е трудно да си представим.
Редно е всички българи да знаят за тези неща. Може би България щеше да реагира по-различно, когато сърбите избиваха зверски косовските албанци, ако знаеха, че по абсолютно същия начин са били избивани и хората, отказали да "сменят" националността си само преди стотина години. Тежко плащат онези, които не са се поучили от уроците на историята.
Публикуваме този материал, чийто автор е студент от УниБИТ, с ясното съзнание, че вероятно ще разбуним духовете. Този материал беше представен на конференция в Пловдивски университет и авторът беше обвинен, че използва термина "турско робство" вместо "владичество", който се наложи съвсем отскоро в учебниците на учениците и с който много хора, включително авторът на този коментар, не са съгласни и с основание. Може би ако коментиращите на конференцията в Пловдивския Университет бяха прочели повече българска история, биха замълчали. Питам се и какви ли преподаватели са имали по история. И ако тази част от историята ви се струва скучна, както ми се струваше и на мен до скоро, уверявам ви - тя е ключът към разбирането на съвременната ни народопсихология и политика. Приятно четене! *
Деси Каравеликова
* * *
Следи от Преображенското въстание от 1903 г. в Странджа
Как споменът за хората се обезсмъртява на терена и в пространството
Автор на всички снимки, на презентацията и на текста: Николай Борисов, студент в УниБИТ
>> Кликни върху илюстрацията, за да свалиш презентацията на Николай Борисов към текста.
Пространството е безгранична непрекъснатост, в която се разполагат всички предмети, събития и хора. Бихме могли да разглеждаме терена като част от пространството, той е сцената, на която хората творят. Следите, оставени от човешката дейност остават записани на терена като на лента. Тя се върти, не е статична, също като времето и пространството.
Настоящата тема се разработва след участие в Летния университет „Странджа- пренос на култури и цивилизации”, който е инициатива на Студентския научен клуб към Института за културно-историческо наследство към УниБИТ. В рамките на Летния университет участниците имаха възможност за работа на терен, върху който се преплитаха исторически моменти от Древността, Античността, Средновековието, както и Новата история на Странджа планина. Настояшият доклад изследва събитията от 1903 г. в странджанския край - следите от подготовката, избухването и последиците от Преображенското въстание. Темата обръща внимание на откритите на терен доказателства и спомени от въстанието в района на Странджа и Малкотърновско. Акцентира се само на участници, събития и места от въстанието, с които участниците в Летния университет имаха възможност пряко да се запознаят.
Преображенското въстание е част от подготвяното от ВМОРО (Вътершна Македоно – Одринска Революционна Организация) Илинденско – Преображенско въстание от 1903 г. ВМОРО е национално - освободителна организация на българите в Османската империя. Организацията е активна в Солунския, Битолския, Скопския и Одринския вилаети в края на XIX и началото на XX в. Създадена е през 1893 г. в гр. Солун и нейната цел е освобождението на българите в Македония и Одринско. Земи, останали под турска власт след Берлинския договор от юли 1878 г.
След известни спорове е взето решение въстанието да избухне през 1903 г. Боевете в Македония започват на 2 август – Илинден. Обхваща Битолско, Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско, Крушево. Решението за въстание в Одринския революционен окръг се взима в местността Петрова нива. От там започна и нашето пътуване, което ще бъде хронологично проследено и описано така, както ние видяхме историята.
На конгреса в местността Петрова нива присъстват над 300 делегати и гости: войводи, четници, легални деятели, общественици, членове на смъртни дружини и др. Той се провежда от 11 до 13 юли 1903 г. Взима се решение за избухване на въоръжено въстание, което е синхронизирано с борбите в Македония. Това се случва на 19 август – Преображение и по този начин се постига идеята за постоянна борба и революция.
След тази кратка историческа справка вече можем да обърнем внимание по какъв начин се постига обезсмъртяването на терена във времето и пространството. Универсален начин за това е издигането на материални свидетелства (паметници), както и създаването на нематериални (песни, предания и др. тип фолклор). В местността Петрова нива е издигнат огромен паметник, символизиращ желанието за свобода, за по – добър живот, за непреходност на националните идеали. Символ на българската култура и традиция. Паметникът е построен в края на 50 – те години на миналия век и гордо се издига на височината, стъпил на терена и впит в пространството. Самият паметник е е последен дом, приютил е последен дом на останките на един от най – заслужилите революционери в окръга – Георги Кондолов.
Георги Кондолов е роден в с. Велика, сега в Турция. Той се включва в борбата срещу въстаналото турско население в Родопите като войвода, по – късно става и близък приятел с Петко войвода, като създават революционен комитет. До избухване на Въстанието той води няколко чети. На Георги Кондолов е поверена чета в Паспаловския район. Именно там е последното му сражение. При нападение на турски гарнизон войводата е ранен и, за да не забавя четата си, моли съратниците си да го убият. На другия ден, след изпълнението на тази тежка задача, той е тържествено погребан от четниците и населението на околните села. По – късно, на 5 септември 1925 г., останалите живи бойни другари пренасят останките му в Малко Търново в сандъче, на което са изписани последните му думи: „Проклети ще бъдете, ако не продължите борбата”. Тези думи са остра проява на желанието за борба, желанието за запазване на неговото поведение, неговата култура и национален дълг. Останките му са положени в костницата, която се намира на гърба на паметника на Петрова нива. На името на Кондолов е наречено с. Кондолово, кръстени са улици, училища, читалища и др. Това е своеобразно признание за поредния геройски загинал български син. Неговият дух остава да витае в пространството като напомня на бъдещите поколения за някои вече забравени добродетели и ценности. Виждаме как името на личността се е пренесло на терена и продължава да живее под друга форма.
Следващият запазен спомен и пример за обезсмъртяване ни поднася гр. Малко Търново. В центъра има музей, посветен на дейците на ВМОРО, като в него има автентични оръжия и части от въоръжението на въстаниците. Тук музеят изпълнява една от своите основни функции – запазване и социализация на българското национално самосъзнание. На мястото, където някога е било гробището, стои плоча, на която пише: „На това място ще бъде издигнат паметник на загиналите в Преображенското въстание”. Паметник няма. Впечатление прави и къщата – музей на кап. Стамат Икономов. Докато на Петрова нива видяхме последния дом на Георги Кондолов, тук виждаме домът, където е бил приживе Икономов.
Кап. Стамат Икономов е роден в гр. Малко Търново. По – късно учи във Военното училище в София. През 1885 като юнкер е доброволец в Сръбско – българската война, с която се защитава Съединението на Княжество България и Източна Румелия. В навечерието на Преображенското въстание кап. Стамат Икономов се уволнява от българската армия и се включва в дейността на ВМОРО. Тук ще направя едно допълнение, че такава практика е била честа за много български военни. Те напускат армията и със своя професионализъм спомагат за обучението и повдигането на духа на другите участници във Въстанието. Не прави и изключение и кап. Стамат Икономов. Той обучава селските милиции и смъртните дружини. Автор е на инструкциите за водене на военните действия. Въпреки военния си чин, той не проявява претенции за някакъв висок пост. По време на въстанието е начело на чета, която действа в Бунархисарско. Икономов умира през 1912 г. в София в бедност. Положителен е фактът, че неговата къща е запазена в гр. Малко Търново.
В гр. Малко Търново намерихме малка паметна плоча на загиналите от тайния революционен комитет преди и по време на Преображенското въстание. Такъв тип плочи открихме по – късно поставени във всички странджански села, които посетихме. Интересен е фактът, че в посетените от нас населени места липсват класическите военни паметници, но пък паметта се пази от този тип плочи, които според данни са поставени около 30 – 40 –те години на миналия век.
В с. Заберново забелязваме такава плоча, поставена на камбанарията на местната църква. Личи си, че плочата е пукната и чупена, но желанието за запазване на паметта е надделяло и плочата е възстановена и поставена на сегашното си място. От нея разбираме, кой е бил войвода на четата - Петър Ников Горов, а впоследствие намираме и негов некролог, на който пише: „50 години без славния войвода”. Родът Горови в с. Заберново е оставил светли следи в нашата култура и история. Дядото на Петър Горов е участвал и е запален жив от турците в Руско – Турската война от 1828/ 29 г. Баща му е бил член на революционния комитет по време на подготовката на Априлското въстание. Самият Петър Горов не изневерява на патриотичната и родолюбива традиция и се включва в редиците на ВМОРО, първо като касиер, по – късно като войвода. Интересният момент при Петър Горов е, че той пази 25 години революционното знаме на своя окръг. Крил го е в дървена греда на къщата си и го вади на бял свят по повод честването на 25 – годишнина на Въстанието. Тогава това знаме, като единствено запазено от окръга, става символ за поклонение като най – скъпа реликва. Сега то се пази в НВИМ – София. От Горовия род е и също известният краевед, фоклорист и историк Горо Горов, който продължава и защитава културно – историческата линия на рода, но вече със силата на думите, а не с оръжие.
Паметни плочи от такъв тип видяхме в с. Калово, поставена на кметството, в с. Сливарово и в с. Бръшлян. Интерес представляваше плочата в с. Сливарово, от която разбираме, че от това село е била най – голямата чета и е дала най – много загинали, а сега селото е с най – малко жители от посетените от нас. Контрастът, породен от този факт, ни навява на мисли за това каква история сме имали и сегашното и състояние. Загиналите, описани на парчето камък, са повече от сегашното население на селото. Как една плоча, един студен каменен къс, безмълвно пази паметта за загиналите. За хората, които геройски са падали по тези (а и не само) български земи, за тяхната кръв, която се е пропила в почвата. Почва, която сега няма кой дори да разоре. На тези хора им е останал само споменът. Споменът за войводата, подвойводата и другите 30 неизвестни четници. Тук откриваме и друга символика – неизвестните загинали, олицетворение на забравените „неизвестни” земи, за които само допреди малко повече от 100 г. се е водила кръвопролитна борба.
Последната спирка от този край за нас беше с. Бръшлян. На самият вход ни посреща каменна плоча, на която е изписан и първият куплет от химна „Ясен месец”. Тя стои точно в началото на селото, за да напомни на неговите гости за навдигането на робите в Странджа, за убитите Пано Ангелов и Никола Равашола. Нейн автор е войводата и деец на ВМОРО Яни Попов. Войводата Пано Ангелов действа в с. Сърмашик (Бръшлян), Звездец, Калово като набавя оръжие, събира средства и сформира смъртни дружини. Загива със своя четник Никола Равашола в с. Сърмашик малко преди избухването на Преображенското въстание. Тези бунтове и борби са останали в историята с названието „Сърмашишка афера”. В село Бръшлян случайно се запознахме и с наследник на участник в „аферата”. Това е правнук на поп Ангел, който също е водил чета в селото. Неговият родственик разказва, как след разбиването на бунтовниците, дядо му, като духовно лице, е бил окован и поставен най – отпред на колоната със затворници към Паяс кале. Заточениците ги прекарвали през мръсните канали и части на градовете. На къщата на поп Ангел сега има и мраморна плоча, на която е упоменато кой е живял там. На друга къща пък има табела, от която се разбира, че Васил Левски се е укривал в нея. Запазен е и домът, в който са се сражавали Пано и Равашола. На тяхното лобно място сега има скромен паметник, а срещу него поредния текст от „Ясен месец”. Самата песен се явява своеобразен нематериален паметник на странджанските борци за свобода. В момента тя се пее както от стари, така и от млади в този край.
Въстанието е оставило трайни следи в българската история и в културната памет на потомците на участниците в събитията - паметници, паметни плочи, музеи, монументи, както и местен фолклор. По този начин е постигнато своеобразно обезсмъртяване на хората. Тук теренът е този, който пази историята. Той дава много повече възможности за възприемане - повече сетива усещат миналото. Това е предназначението на теренната работа - да предостави възможност за директен контакт с историята, която със своите ценности и идеали може да изгради устойчиво бъдеще. Бъдеще, което е базирано на познанието - познанието и съзнанието за тези, живели преди нас и техните идеали и ценности. За тези, които са творили и градили цивилизации и култури, за тези които са умирали, за тези, чиято кръв е пропита в земята. На терена се усещат вибрациите на пространството, което трепери в ритъма на българската култура. В това пространство определението на култура надхвърля разпространения възглед. Културата е поведение, което е исторически активно и социално оправдано, в случая със загиналите по описаните български земи (някои в момента не се намират в политическите граници на страната ни). То се обуславя от ценностна система, изградена от българската духовност в течение на хилядолетия. Българската култура – поведение се корени в принципа на индивидуална свобода и на индивидуален избор на вида състезание в полза на обществото. „Аз схващам света като поле за културно състезание между народите” е сентенция на Гоце Делчев, която няма равна на себе си в световната политическа литература и която си остава най – пълната характеристика на българската духовност. Съзнанието за мисия, изграждано на състезателността на българската култура – поведение, предполага, че личността е свободна, зачитана, сама извоюва своето достойнство, благородно си съперничи с Другия и се измерва с него, носител е на приемствеността в българската и в общочовешката история, иноватор е на наследените традиции и е учредител на нови, актуални и перспективни. Именно борбите за свобода и независимост, саможертвата и себеотрицанието са израз на личността. Тук можем да определим една релация личност (човек, хората) – терен – пространство. Личността съзнава своята мисия на терена, а резултатите остават в пространството и историята. По този начин се изпълнява една може би неосъзната дейност и мисия на личността – обогатяване на българската култура – поведение като състезание на ценности.
Всяко отрицание на индивидуалното поражда борба на личността. Тази борба се води на терена, това е сцената, на която се изправя фундаментализмът срещу личността. И този сблъсък поражда историята, която се явява едно поле на загинали обезсмъртени личности. Защото загиването не е смърт, а просто смяна на терена, на сцената. От терена на живота личността е отишла в този на безсмъртието и вечността. И точно това е начинът за обезсмъртяване – отстояване на личностното с цената на всичко.
При описаното Преображенско въстание личностното и индивидуалното е преминало към глобалното, но то отново е изградено на базата на единицата. За това тази цялостна борба я разглеждам като вечната борба на личността, в случая срещу вековния поробител, който се явява фундаменталното.
Българската култура – поведение, носено от личности на терена и пренесено в пространството, изисква единен процес на обучение и възпитание на ценностна система (добродетели и качества). Познаването на българските добродетели е условие за националното достойнство. Това достойнство е едно ново поведение, което изисква битка за отстояване на идентичността и равнопоставеността сред толкова Други, но тази битка трябва да водим преди всичко със самите себе си, тъй като все още сме далече от саморазпознаването си.
Използвани източници
1.Бакалов, Г. История на Българите: Военна история на българите от древността до наши дни. – София: Знание, 2007.
2.Браянов, Т., И. Славков. Илинденско – преображенското въстание 1903 – 1968 г.
3.Дневници и спомени за Илинденско - Преображенското въстание. - София: Отечествения фронт, 1984.
4.Енциклопедия България, т. 3. – София: БАН, 1982.
5.Калоянова, Ж. Бръшлян. Оазисът. – Бургас: Балтика 2002, 2008.
6.Личен архив на Николай Борисов
7.Николов, Б. Вътрешна македоно – одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично – библиографски справочник. – София: 2001.
8.Силянов, Х. Освободителните борби на Македония, т. 1. – София: Наука и изкуство, 1983.
9.Силянов, Х. Писма и изповеди на един четник. Спомени от Странджа. От Витоша до Грамос. – София: Български писател, 1984.
10.Силянов, Х. Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско – 1903 г. http://www.kroraina.com/knigi/hs/hs_b_b5.html
11.Тракийско дружество „Антим Първи”, гр. Бургас - http://www.meridian27.com/trakia/u1.html
* * *
* Удебеляванията в текста са на Роден Край.
Коментари (1)
Следете за нови коментари с RSS--- В учебниците се пише това, което е смилаемо от главите в МО. За едни "турското робство" е било "владичество", за други "робство", а за трети "цветущо време за алъш-вериш". Никой който има капка акъл в главата, не може да упреква този достоен младеж за отношението му към една другоезична и друговерска инвазия, пък дори неин представител утре да бъде президент на Републиката. За мен е било, робство, това владичество, както и всяко друго "владичество", като досегашното комунистическо, както е робство да се водиш по акъла на тези, които пишат учебници. Робство е да се упреква човек със собствено национално виждане по въпроса, робство е да се подмазваш на властоимащите и т.н. В посткомунистическа България обаче, робството е на почит и уважение. Защо ? "Защото се свършиха пищовите и мъжете в България" каза Ванче Михайлов, Бог да Свети името му.
Please wait...
© 2009-2011
...
на 30 април 2011