Съкровищата на траките
Написано от Администратор 31 Март 2009
(2 Гласа)
Поредица „Експозиции в Национален Исторически Музей” – II част.
Информация за експонатите, изложени в НИМ, придружена с богат снимков материал.
Безкрайно интересно е да се посети историческия музей и да се видят всички онези предмети, за които обикновено само четем . Нищо не може да замени личните впечатления от първото златно съкровище в света, тракийските златни ритони или прабългарските руни, издълбани в пръстена на кан Кубрат.
В поредица от няколко статии екипът на Роден Край ще ви представи експозициите в Националния Исторически Музей, които ние видяхме при посещението си на 28 Март 2009г. Заедно ще направим едно истинско виртуално пътуване назад във времето...
I част - Археологически находки от праисторическо време
II част – Съкровищата на траките
В Националния Исторически Музей са изложени експонати, които принадлежат към едни от най-прочутите тракийски съкровища, намерени в България. Някои от тези съкровища са част от постоянните изложби в регионалните исторически музеи в страната и само гостуват на НИМ, други съкровища пътуват из страната и чужбина, за да могат повече хора да се докоснат до изкуството на древните траки.
Панагюрско златно съкровище
Датира от IV-IIIв пр. Хр. И се състои от 9 съда с общо тегло от 6,164кг. На снимки 1-2 може да видите някои от съдовете и увеличени фрагменти от тях. Фигурите на съдовете изобразяват сцени от гръцката митология и Омировата Илиада. Някои учени смятат, че съкровището е било изработено в тракийско художествено ателие, но други са привърженици на теорията, че е произведено в Лампаск, древногръцка колония на западния бряг на Черно море и виждат в образите и формите влияние от персийското изкуството по онова време. Съкровището е принадлежало на владетел или храм в царството на бесите или одрисите. Още снимки и информация за Панагюрското съкровище може да откриете ТУК.
сн1а сн1b сн 1c сн 2а сн 2b
сн 2c сн 2d сн 2е
Боровско съкровище
Боровското съкровище е част от обреден сервиз с пет съда, които датират от IV в пр Хр. Открито е край село Борово, Русенско. Върху два от ритоните и каничката се чете надпис с гръцки букви “на Котис от Беос”, което означава, че съдовете са изработени в Беос, античен град на Мраморно море в Югоизточна Тракия. Прочете повече за Боровското съкровище ТУК.
сн 3а сн 3b сн 3c
сн 4а сн 5b
Съкровището от село Кралево
Могилите от този некропол, близо до Търговище, са били разграбени още през древността, като непокътната остава само могила No.3, където са намерени много гробни дарове и урна с изгорените останки на покойника. Могилата е била построена върху светилище и датира от IIIв пр. Хр. На снимките виждаме украшения за тяло и конски амуниции. Сн 7 – обеци с глава на лъв в единия край. Сн 9 – златна апликация от конска сбруя с образа на грифон.
сн 6 сн7 сн8
сн9 сн10
Златото от Синеморец
Сн 16 - Миниатюрна златна колесница с два коня и богинята на победата Нике, открита в могилата в Синеморец. Предметът е голям само 2,5см и е изложен под лупа, за да могат посетителите да разгледат тази уникална част от диадема на жрица в детайли. Поради малкия размер ние не можахме да заснемем колесницата с добро качество на изображението. Малко ювелирни предмети, изработени дори в днешно време притежават такава деликатност на изработката! III в. Пр. Хр
Сн 17– Златна огърлица с глава на бик. Могила Синеморец, IIIв пр. Хр.
ДРУГИ ЕКСПОНАТИ
Тракийски съдове. Ние смятаме, че съдът от снимка 12 е незавършен поради несъвършенството на украсата (сравни със съдовете от Панагюрското или Боровското съкровище).
сн11 сн12
Сн 13 - Наколенник, открит в Могиланската могила, Врачанско. Изобразена е глава на тракийска богиня, вероятно Великата богиня-майка. Дясната половина на лицето е покрита с позлатени ивици (подобен вид украса се среща и при египтяните). Сложната й прическа се състои от навити къдрици, които в долната си част се превръщат в змии и после преминават във вълци. Смята се, че наколенникът не е бил презназначен за бой, а е имал свещен характер, като целта му е била да предпазва собственичката си от зли сили. Могиланската могила е фамилна гробница на племето трибали, които през IVв.пр.Хр разбиват Филип II и начело с царя си Сирм воюват срещу Александър III Македонски. Находката е от IV в пр Хр.
сн14а 
сн14b
Наколеник с релефна украса, принадлежал на тракийски владетел от средата на IV в пр Хр, починал внезапно. Част от предметите, открити в между селата Маломирово и Златиница, Ямболско. (сн 14а и 14b)
Сн 15 - Сребърна фиала от Сашова могила в Долината на тракийските царе. Част от погребалния инвентар на млад мъж, който е бил в пълно бойно снаряжение и и с кон. Смята се, че фиалата е символ на царската власт и следователно тук е погребан цар. Досега в Долината на тракийските царе са намерени само 7 сребърни фиали. IV-III в пр. Хр.
Сн 18 – Тракийски златен пръстен с костенурка.
Сн 19 - Съдове от I-IVв, керамика.
Сн 20 – Глинен съд – II-III, открит в района на Троян.
Сн 21– релеф на лъв от Жаба могила, Стрелча. Повече за Жаба могила прочетете ТУК.
Сн 22,23,24 и 25 (под текста) - каменни релефи на тракийския коннник, традиционно изобразяван с развято наметало, препускащ на кон по време на лов. Засега тезата, че Мадарският конник е прабългарски, а не тракийски ни се струва не много вероятна. Изображения на тракийския конник са много разпространени по нашите земи и датират от преди времето прабългарите да се заселят в Дунавска България. Сн 19 – оброчна плоча на тракийския Херос, II-IIIв от Югоизточна България. Сн 24 – тракийският конник, мрамор, IIIв. , открит е в Югозападна България. Обърнете внимание на снимка 28 – фигурата горе вляво – не ви ли прилича една съвсем прилична Статуя на свободата? :) Сн 28 – релеф на Митра, II-IIIв, варовик.
сн 22 
сн 23а 
сн 23b
сн24 
сн 25
Сн 26 - Статуетка на Приап – II-IIIв, мрамор. Намерена в античен град Никополис Ад Иструм, близо до Велико Търново. Ние го кръстихме „Гъбаря”, заради предметите, които носи в „полата”си – не ви ли приличат на гъби? Повече за Жълтия град и неговите жители може видите и научите ТУК.
Сн 27 и 28 - надгробни паметници с портрети, I-II в, мрамор, района на Благоевград. От многото каменни изображения на траки, които видяхме в Националния Исторически Музей заключихме, че траките явно са имали кръгли, топчести лица, като мъжете обикновено са с къса, къдрава коса, а жените с дълга коса – права или вълниста, прибрана под някакаъв вид кърпа или плат, който е част от облеклото.
сн27 
сн 28
Национален Исторически Музей (НИМ)
Адрес
1618 София, ул. Витошко лале 16
Транспорт до НИМ
автобуси № 63, 111; тролейбус № 2; маршрутно такси № 21
Информация и заявки
тел.: 955 42 80
факс: 955 76 02
GSM:0896720336
Ноември – март (зимно):
9.00 – 17.30 ч. (Касата работи до 16.45 ч.)
Април – октомври (лятно):
9.30 – 18.00 ч. (Касата работи до 17.30 ч.)
Музеят не работи на официалните празници 1 януари, 3 март, 24 май, 24 и 25 декември
Цени
ИНДИВИДУАЛНИ ПОСЕЩЕНИЯ:
* Входни билети за индивидуални посетители – 10.00 лв.
* За ученици и студенти – 1.00 лв.
* За посетители с деца:
За възрастни – 3.00 лв.
За деца над 7 години – 1.00 лв.
* Музейни карти:
С право на 8 посещения за 1 год. – 20.00 лв.
С право на 4 посещения за 1 год. – 10.00 лв.
* За посетители, от чиито селища и музеи са показани експонати в експозицията на НИМ (партньори на НИМ) – 50% намаление, съгласно сключените договори.
* Комбинирани билети, валидни в рамките на 1 месец:
НИМ – Боянска църква – 12.00 лв.
НИМ – Боянска църква – Земенски манастир –14.00 лв.
ГРУПОВИ ПОСЕЩЕНИЯ:
* Екскурзоводни беседи
– Обзорна беседа:
(времетраене – 1 час и 30 минути)
На български език – 15.00 лв.
На български език с превод – 20.00 лв.
На чужд език – 30.00 лв.
– Беседа за посетители с деца:
(времетраене – 1 час)
На български език – 10.00 лв.
На чужд език – 30.00 лв.
– Беседа за хора със специфични потребности:
(времетраене – 1 час)
На български език – 10.00 лв.
На чужд език – 30.00 лв.
– Беседа за деца от предучилищна възраст, ученици и студенти:
На български език – 10.00 лв.
На чужд език – 30.00 лв.
Предимство за беседа имат групите с предварителна заявка, която е валидна до 20 минути след уговорения час.
Групите включват до 25 човека.
Всяка последна неделя от месеца
За униформени войници и хора с увреждания
За деца в предучилищна възраст
На 18 май – Международен ден на музеите
На 17 септември – Ден на София
На 1 ноември – Ден на народните будители,
входът за учащи е безплатен, за останалите посетители – 1.00 лв.
* Цени за заснемане:
С фотоапарат – 10.00 лв. С видеокамера – 80.00 лв.
* Цени за прожекция на филм – 0.30 лв. за посетител
ТЕКСТ И СНИМКИ: Роден Край
Източници на информация
„Повече от 100 археологически открития в България, Изд. Фют, 2007.
historymuseum.org- официален сайт на Национален Исторически Музей
Please wait...
© 2009-2011