Родният дом на Неофит Рилски в Банско

Написано от Администратор 30 Август 2011

Музеи

(7 Гласа)

Текст и снимки: Деси и Станимир Каравеликови
 "Обичай отечеството си, нито да пожелаеш друго отечество, освен него, защото такова желание, вменява се началото на предателство."
Неофит Рилски

Къщата музей „Неофит Рилски“ (известна още като Бенина къща) в град Банско е архитектурно-исторически паметник на културата с национално значение. Това е родният дом на българския възрожденски книжовник Неофит Рилски, който е живял в нея от 1793 до 1811 г. Посетихме къщата през лятото на 2011 година и останахме очаровани от стопанисването й и от новата експозиция, посветена на Неофит Рилски, която е направена с много любов.

Сградата е типичен образец на банската архитектура от края на 18 и началото на 19 век. От месец май 1981 г. къщата функционира като музей откриването е по случай 100 годишнината от смъртта на Неофит Рилски. Дотогава къщата е стопанисвана от родственици на Неофит Рилски. Намира се в непосредствена близост до църквата "Цвета Троица" - друга интересна забележителност в Банско, за която може да прочетете повече в статията "Църквата "Света Троица" в Банско".

Родният дом на Неофит Рилски

Родният дом на Неофит Рилски се състои се от две части — автентично запазената къща на бележития възрожденец с етнографска експозиция и документална експозиция, представяща ценни вещи от богатото наследство на Неофит Рилски — главно писма, снимки и книжовен материал. Във фонда се съхраняват над 400 документални и веществени материали.

Къщата е интересна с това, че е като умалена крепост, която е препасана от външната си страна с още един ред стени за укриване и бягство. Има четири изхода към "тунела" от цялата къща. В музея са запазени тунелите и тайните изходи, който са служели на семейството за укриване. От всяка стая може да се излезне от къщата през тайниците, включително от втория етаж. Всички къщи в града са били свързани една с друга по този начин, което е улеснявало бягството на банскалии от османските власти и е правело завардването почти невъзможно.Допълнително, защита на къщата са осигурявали и високите каменни дувари, които пречат на чуждите очи да видят какво се случва в двора на стопаните.

• 
• 
• 
• 
• 
• 
•  

----------------

Започваме нашата разходка от първия етаж на къщата, където е разположена кухнята.Тук е и стаята за съхраняване на продуктите и месилника, по-малка стая с пещ, където се е криело семейството при размирни времена. Снимахме и малкия отвор към скривалището, което обикаля цялата къща.  

До кухнята преди е имало помещение за животните, което днес можем да видим на една от стените изрисуван стенопис, изобразяващ родословното дърво на Неофит Рилски до наши дни.

На втория етаж се намират дневна и спалня, както и женска стая. За нас по-интересно бе да видим стаята, която е изпълнявала ролята на килийно училище, ръководено от поп Петър (бащата на Неофит Рилски), който освен свещеник, е бил и килиен учител.

На чардака намираме дървено съоръжение, което първоначално не можахме да разпознаем. Любезната служителка на музея ни каза, че това е дървен умивалник, в който се е поставял съдът с водата (например леген). Мръсната вода е изтичала надолу в двора в каменен канал, от където животните са можели да се възползват от нея. И това ако не е рециклиране!

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
•  

-------------

Модерна експозиция

По наклонената тераса (казаха ни, че е типична за банските къщи) отиваме в едновремешните селскостопански помещения, където сега се намира модерната експозиция, посветена на Неофит Рилски.Записки, платежни нареждания, писма, други документи и лични вещи са изложени грижливо и много важно - интересно за посетителя! Тук е запазен и печата на Неофит Рилски като игумен на Рилския манастир. За удобство на чуждестранните туристи, надписите са и на английски, немски и френски език. Експозицията е дело на творческия колектив на Елена Еринина, Асен Коев и Георги Питов, изпълнител е "Арка"ООД, а главен спонсор - Община Банско.

• 
• 
• 
• 
• 
• 
•  

-------------

Нека си припомним кой е Неофит Рилски

Неофит Рилски (Никола Бенин) е български монах, учител и художник. Една от водещите фигури в българското просветно движение през първата половина на 19 век, той е определян от известния българист Константин Иречек като „патриарх на българските учители и книжовници“. Баща му, поп Петър Бенин, е от рода Бениновци и е първият учител в Банско, а майка му, Екатерина, е от род на заможни разложки търговци на памук.

Никола получава началното си образование в килийното училище на баща си.

Животът на Неофит Рилски трудно може да бъде описан в няколко изречения, но ето част от неговия принос към българското възраждане:

-- Започва обучение по иконопис в Рилския манастир и макар че скоро му омръзва и се покалугерва с монашеското име Неофит, което скоро му дава шанс да продължи образованието си в Мелник, а по-късно и във Велес и да стане добър елинист.По време на обучението си в Рилския манастир участва в изписването на църквата "Покров Богородичен".

-- През 1827 година Неофит преподава в Самоков и е секретар на епископ Игнатий.

-- Две години по-късно се връща в Рилския манастир и работи там като учител четири години. Когато част от манастира изгаря, именно той, заедно с няколко други братя, успява да издейства разрешение за възстановяване на църквата от патриарха, както и за събиране на помощи за това. Това разбираме от султанския ферман от 10 ноември 1833 година.

-- 1833 година Неофит става духовник в метоха в Казанлък.

-- Там среща търновския митрополит, който по искане на Васил Априлов го изпраща в Букурещ, за да изучи алилодидактическата (* взаимноучителна) метода в тамошното гръцко училище. Той му възлага и трудната задача да съчини учебници за проектираното от Априлов взаимно училище в Габрово. През 1834 година Неофит се връща в България и на 2 януари 1835 година първото габровско взаимно училище отваря своите врати.Неофит Рилски е признат за първия новобългарски учител, в Габрово той преподава по съвременен европейски метод.

-- Неофит прави първия успешен превод на Новия Завет на новобългарски език в Габрово. Тъй като не се разбира добре с учителите и учениците, той напуска и става учител в Копривщица.

-- През 1836 година създава първия български глобус. През този период Неофит Рилски издава множество учебници и учебни пособия, намерили широко приложение в просветната дейност в страната: „Взаимоучителни таблици“ (1835), „Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици“ (1835), „Свещенний краткий катехизис“ (1835), „Кратко и ясное изложение“ (1835), „Болгарска граматика“ (1835), „Краснописание“ (1837).

-- След две години учителстване в Копривщица Неофит се прибира в манастира и продължава книжовната си дейност.

-- 1842-1843 година построява със свои средства училището"Св. Лука" край Рилския манастир, където учителства.

-- След като получава покана да преподава славянски езици в богословското училище на Халки, той преподава там от 1848 до 1852 година, след което се връща в Рилския манастир.

-- През 1851 г. излиза неговата „Аритметика“, а година по-късно - „Христоматия славянского язика“. От 1852 година до края на живота си се посвещава на книжовна дейност в Рилската обител.

-- През 1858 година идва предложение от търновци до Неофит да стане ректор на проектираната от тях семинария, но след като преценява силите си, той отказва.

-- От 1860 до 1864 година служи като игумен на Рилския манастир.

-- През 1875 година е издаден неговият „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език“, а през 1879 година - „Описание болгарскаго священнаго монастира Рилскаго“.

***

Един от документите, изложени в къщата музей "Неофит Рилски", ни направи голямо впечатление.Това е допълнение към завещанието на Неофит Рилски, в което четем:

"Ако ми ся случила наскоро смъртта, от тия пари да ся дадат во Отечеството ми село банско /в Разлог/ Хиляда и Петстотин гроша за училището им, и педесе гроша, една Парусия на църквата им и да ми ся упише името да ся споменува. Тамо в това истото село Банско имам сестрица калугерка на име Олимпиада, и ней да ся дадат триста гроша."

Забележителен документ! Колко от нас биха разпределили наследството си по такъв начин? И колко духовници биха дали превес на обучението на учениците, вместо на църквата?

В музейната експозиция можем да видим и разписката за 500 гроша, предназначени за построяването на новата църква "Св. Стефан" в Цариград. Неофит Рилски оставя не само забележително книжовно наслество, но и редица ученици, които също дават значителен принос за българското възраждане. Сред 42-мата ученици на Неофит Рилски, споменати на табло в къщата-музей, попадат и имената на Захари Христович Зограф, Илия Грудов, Йоаким Груев, Найден Геров, Васил Чолаков и др.

***

Словото на Неофит

Може би най-добра представа за идеите на Неофит Рилски можем да добием чрез думите му, съхранени до днес:

"На българския народ му е нужно преди всичко да се градят училища, а след това черкви и манастири."

"Ако те забравя, Отечество, забравена да бъде десницата ми."

"За благоденствието на народа, всеки истински син на народа и отечеството е длъжен да жертвува всичко що има най-честно, най-драго, дори и последната си капка кръв."

***

Екипът на роден Край изказва специална благодарност на възрастната служителка в музея, която с голямо желание и истински патриотизъм ни разказа повече за историята на къщата-музей "Неофит Рилски"!

***
Полезна туристическа информация

Къща-музей "Неофит Рилски"
За контакти: тел. 0749/ 88 272;
Работно време: 9.00-13.00 и 14.00-17.00 ч. без почивен ден;
Входни такси: възрастни - 3.00 лв., учащи - 0.50 лв., беседа - 2.00 лв.

Източници:
100nto.org
bansko.net/muzei_neofit_rilski
bg.wikipedia.org/wiki/Неофит_Рилски