Копривщица и Лютовата къща

Написано от Администратор 07 Април 2011

Музеи

(2 Гласа)

Автор: Деси Каравеликова   Снимки: Станимир Каравеликов

 

Тръгваме към Копривщица събота - рано сутринта, което за нас означава някъде към 12-1 часа. Решението беше взето много лесно:
"Не ти ли се ходи някъде днес, виж колко е хуаво времето?"
"Ами може, ти къде предлагаш?"
"Не сме ходили към Копривщица, то е близо, нали?"
"Ами май да, хайде да отскочим..."

15 минути по-късно, след сверка с Жужи, разбираме, че Копривщица е на едни никакви си 100-на километра, но какво пък - времето хубаво, денят е вече по-дълъг, отваряш прозорците на колата и пееш хайдушки песни! (тук излъгах, беше провлачен поп-джаз, който изпили нервите на шофъора, но понякога се искат жертви, за да имаш толкова хубав навигатор на предната седалка...

Маршрутът

• 
• 
• 
• 
•  

Ако тръгвате към Копривщица от Южна България, най-добре хванете магистралата, после отбивката към Панагюрище и Стрелча. Пътят е хубав, особено след Стрелча е и живописен. Карайте внимателно през Стрелча - там има много дупки на входа и изхода, както и легнали полицаи, които не са добре обозначени. Също така, внимавайте и на входа на Копривщица.

В никакъв случай не се опитвайте да минете напряко през язовир Пясъчник, ако тръгвате от Пловдив! Рискувате да закъсате по пътя, който прилича по-скоро на лунен пейзаж, с тази разлика, че повърхността на Луната май е по-гладка! Дори и джипове минават покрай язовира бавно и мъчително.

През целия път нагоре има няколко чешмички, от където ако сте предвидливи, може да си налеете в туби с чиста планинска изворна вода.

Копривщица

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
•  

Като човек, израснал в равнините, аз пропуснах да съобразя, че през това време на годината, в Копривщица надали ще е толкова топло и слънчево, както долу в Тракия. Пристигайки в ранния следобед, ние успяхме да разгледаме само Къщата музей на Георги Бенковски и Лютовата къща, но въпреки това пътуването ни си заслужаваше. Не само заради свежия планински въздух - в Копривщица все още има онази типична, чисто българска атмосфера, която е съхранена и в Трявна. Хората живеят на по-бавни обороти и не знам дали са по-щастливи от нас, които жужим в големите градове, но определено излъчват едно почти философско спокойствие.

Разхождайки се по калдъръмените улички, ни се иска да останем поне два-три дни. Освен музеите в Копривщица, в околностите има няколко местности, които будят интерес.След като посетихме родния дом на Георги Бенковски, хапнахме набързо в Джонголановата къща, която е на няколко крачки от музея, надолу по уличката. Няма да си кривя душата, там ни предложиха много вкусни пърленки, страхотна спаначена супа и крехко свинско шишче с домашно кюфтенце. Освен, че е уютно и чисто, обслужването също беше на ниво! Продължаваме надолу по улицата, после към моста, пресичаме пътя и рекичката, завиваме надясно и скоро стигаме до Лютовата къща, за която ще ви разкажа малко повече.

Лютовата къща

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
•  

Още от портата си личи, че къщата е построена от пловдивски майстор в типичния за много от старите пловдивски къщи стил. Издигната е през 1854 година за бегликчията [1] и джелепин [2] Стефан Топалов. Украсата, изписана из вътрешните помещения на къщата, която виждаме днес, е била изрисувана по-късно, в годините до 1860г.

В началото на 20 век, през 1906г къщата сменя своя собственик и става дом на търговеца Петко Лютов, чието име носи и до днес.  Богат търговец, Петко Лютов е търгувал чак в  Александрия и ако се загледате в рисунките по тавана на централното помещение на втория етаж ще забележите стените на екзотичен град, иззад които надничат камили. Въпреки това обаче Лютовата къща като стил не се отличава толкова много от традиционните домове на богатите българи по онова време.

Що се отнася до декорацията, на нас ни направи впечатление, че и в къщата на Бенковски, и в Лютовата къща, местата за сядане са покрити с червен плат, на който има избродирани едни и същи елементи. Знае се, че всяка българска шевица има определено значение. Ние снимахме тази шевица, но не знаем какво е нейното значение.

Плъстените килими

Най-интересни в Лютовата къща за нас бяха плъстените килими и постелки. Изработват се обикновено от овча вълна (по-рядко от козя), която не се тъче, а се разстила равномерно върху конопена постелка, после се залива с топла вода, навива се на руло и се удря с тояги. След това килимът (така се изработват също и постелки, стели за езда или завивки) се украсява с плъсти, които биват червени, жълти, оранжеви, сини или кафяви.Фигурите, които изобразяват плъстите, са с пожелателно значение за добро и дълголетие.

Плъстените постели са използвани и за сватби като сватбена постеля. Всяка мома трябвало да има в чеиза си поне една такава, на която младоженците започвали да спят от първата брачна нощ.

Освен интересната технология, плъстените килими и постели са интересни и с декоративните елементи, които плъстите изобразяват. Забележете, че те включват характерни за Балканската праисторическа керамика елементи, които днес ние наричаме "гръцки".А в действителност гърците пристигат на Балканския полуостров много след траките! Направете сравнение във снимковия материал, изложен в статията "Тайните съкровищата на Велинградския музей" .Сравнете снимката тук със снимки 1 и 3 на втория ред в галерията на посочената статия. Следващия път, когато някой ви посочи същите тези декорации в някой музей и ви каже, че са гръцки - поправете го, че не е вярно.  ;)

Кенетата

Лично аз чух тази дума за първи път в Копривщица.Кенето е вид дантела, която се използва за поръбване обикновено на ръкавите на женските носии. Кенетата биват наричани още зарафлъци, китка, кукла и др. Кенето се изработва с обикновена игла за шиене и конец. Може да се изработи отделно от плата и да се пришие по-късно, или да се шие направо върху плата. Кенетата са били оцветявани с естествени багрила.

Кенето се изработва от естествена коприна, като в него се вшива конски косъм, което заздравява дантелата, а освен това конският косъм задържа дантелата да не се огъва и да бъде винаги обтегнато. Може да се предположи, че конският косъм освен чисто практическо значение има и магическо такова, тъй като конят е бил на особена почит у траки и прабългари.

Кенетата изобразяват най-различни мотиви - теменужка, горска ягода, гребени, бадеми, понякога има отделни човешки фигури или пък цяло хоро. Всяко кене е различно и отразява фантазията на девойката, която го е изплела.Обикновено кенетата са се шиели през зимните месеци, вероятно защото работата тогава е по-малко в сравнение с лятото.


Цени на музеите в Копривщица

Може да закупите отделно билет за всеки музей, който струва 3лв/човек, но тъй като всички музеи са на малко разстояние един от друг, препоръчваме ви да си вземете направо общ билет за всички музеи в града, който струва 5лв/човек.


Билет за възрастни за 1 музей - 3лв.
Билет за всички музеи за възрастни - 5лв.
Вход за инвалиди и деца от социалните домове - свободен.

Билет за учащи за един музей - 1лв
Билет за учащи за всички музеи - 2лв.

Беседа за 1 музей - 3лв.
Беседа за всички музеи - 10лв.

Обиколка на всички музеи с екскурзовод - 20лв на български език и 25лв на чужд език
Право на любителско снимане за 1 музей - 5лв. (Тук трябва да отбележим, че цената за право на снимане за един музей е неудовлетворително висока. Убедена съм, че музеите ще печелят много повече от снимки, ако въведат и една цена от 10лв за всички музеи, вместо да вземат по 5лв за един музей. Ние забелязахме много посетители, които НЕ СИ ПЛАТИХА СНИМКИ,  а снимаха и сме убедени, че поне половината от тях щяха да си платят, ако цената беше разумна. В крайна сметка много от младите посетители ползват интернет, списват блогове и РЕКЛАМИРАТ тези музеи с текст и снимки и то - напълно безплатно за музеите!)

Музеите предлагат и други дейности като ретро снимки, даване под наем на реквизит за снимки и заснемане на филми, излъчване на медийни филми и др.

Телефони за връзка с музеите в Копривщица

    * Битов музей Лютова къща – 07184 2138; 0885 743576
    * Битов музей Ослекова къща – 0885 743657
    * Къща – музей  Георги Бенковски – 07184 2030; 0885 743666
    * Къща – музей Димчо Дебелянов – 07184 2077; 0885 743661
    * Къща – музей Тодор Каблешков – 07184 2054; 0885 743672
    * Къща – музей  Любен Каравелов – 07184 2176; 0885 743572

------------
[1]Бегликчия  -  събирач, откупчик на беглика преди Освобождението. През XVI—XVII в. са предимно турци, а през XIX в. в европейските османски владения  са най-вече българи -   от Копривщица, Котел, Враца и другаде. Най-едрите бегликчи  имат свои събирачи, броячи, овчари. В началото на XIX в. са най-големите притежатели на търговски капитал, натрупват завидно имущество и придобиват влияние в империята, съдействат на просветното движение и черковно-националната борба. Известни български бегликчии са Хаджистаневи, Чалъкови, Чипеви, Тороманови,  Топалови и други.

[2] Джелеп   (тур. сеlер, от араб. ğelep - отвеждам, откарвам)  -  категория население в Османската империя, натоварено от XV в. с доставка на добитък (най-често овце и кози) за продоволствие на големите градове в империята и на армията. Джелепите са едри овцевъди и търговци на дребен добитък, предимно заможни българи. Регистрирани са в специални дефтери; за доставката на определения брой овце следи кадията. В замяна на това задължение джелепите са освободени от извънредните данъци. От 18 век - с разрастването на търговията, джелепите натрупват големи парични средства и често занемаряват държавните доставки за сметка на свободната търговия, и властта им налага паричен данък - джелепкешан бедели. Джелепството се развива много в Копривщица, Панагюрище, Котел, в Реканско, Дебърско и др. В Копривщица се утвърждават прочути джелепски родове с престиж и влияние пред османските властници: Балабановци, Герджикови, Каблешкови, Чипеви, Моравенови, Десьови, Радомирови и др.

Използвани източници на информация
koprivshtitza.com/museums.html
bgjourney.com