Исторически и етнографски музей в Казанлък
Написано от Администратор 09 Юни 2010
(3 Гласа)
Казанлъшкият исторически музей е основан през 1901 г. от Петър Топузов. Музей "Искра" е сред най-старите и най-богатите регионални музеи в България. В него се съхраняват над 50 000 оригинални експоната от Казанлъшкия край, включително уникалните предмети от тракиййските могили в Долината на тракийските царе.
Постоянни експозиции
Археология
Възраждане
Нова история
Етнография
Най нова история
В тази статия ще ви запознаем само с находките от тракийски произход, макар че всички експозиции в музея заслужават специално внимание. Интерес за туристите представляват колекциите от костени сърпове ( единствената в Югоизточна Европа), средновековна керамика, хладно и огнестрелно оръжие, накити и носии от бита на казанлъчани в миналото. Музеят опазва изследва и популяризира цялото историческо наследство на Казанлъшкия регион.
Съкровища на траките, съхранявани в музей "Искра", Казанлък
В казанлъшкия исторически музей може да разгледате много от находките, открити при разкопаването на гробниците в Долината на тракийските царе. В новата трезорна зала са изложени уникалният златен Венец на Севт III, неговите шлем и наколенници, цялостна златна и сребърна конска муниция а също така и рядка колекция от монети и други предмети от тракийската епоха.
Златната маска на Терес.
Започваме с една от най-интересните находки от колекцията на музей Искра. На 19 август 2004 г. археологът д-р Георги Китов попада на уникална златна маска при разкопките на могилата "Светица". Тя тежи 673 грама и е изработена от 24-каратово злато. Масивната златна маска няма паралели, включително и сред микенските златни посмъртни маски от късната бронзова епоха. Изработена е от дебела златна ламарина. Има форма на фиала и е намерена заедно с боен комплект на тежковъоръжен конник, с броня от бронз и железни части - яка, ръкави, надкоремни, предпазител за задните части, свързващи елементи от халки. Според Китов златната маска е била предназначена за пиене на вино по време на религиозни ритуали. Предполага се, че е била на тракийския владетел цар Терес I, царувал в края на VI век пр. Хр. Той пръв успял да обедини тракийските племена в мощното Одриско царство. Водел и успешни битки с гърци и македонци, и установил дипломатически отношения със скитите, като омъжил дъщеря си за техния владетел. Днес копието на златната маска на Терес може да бъде видяно в музея в Казанлък, а оригиналът се пази в НИМ, София.
Златният венец на Севт III. Днес той е реставриран с помощта на италиански специалисти. Златният венец на Севт III тежи над половин килограм. У нас има открити не повече от 3-4 подобни украшения. Той е една от сензационнте находки от могилата Голяма косматка. Бил е поставен върху част от вратата, върху която е изобразена главата на Медуза, символизираща смъртта. Впечатлява с деликатността на тънките златни листчета.
Златна пластина. Тази пластина е с големина не повече от 7-8 см, но е обработена с такова внимание към детайла, че няма как да не впечатли с деликатността си. В музея има още една подобна пластина. За съжаление поради ограниченото време екипът на Роден Край не можа да заснеме и обърне индивидуално внимание на всеки обект, който заслужава такова, а повярвайте, те не са никак малко.
Шлемът и наколениците на Севт III, открити в могилата Голяма косматка. Ако сравним с други наколеници, изложени в Националния исторически музей може да заключим, че наколениците при траките имат изображение на жена, вероятно богиня? Прави впечатление, че на наколениците не се е гледало като на прост предмет за защита на техния притежател, а те са богато орнаментирани и красиво "изписани". Виж други наколеници тук - снимки 13, 14а, 14б.
Конска амуниция, намерена в могилата Голяма косматка. В долния десен ъгъл виждате увеличение на един от детайлите. В музея има изложена още един подобен предмет.
Огледалото на неизвестна тракийка. Изработено е от метал, но трябва да признаем - наистина изпълнява предназначението си. Под диска виждате изображение на грифон с женско лице - един често срещан персонаж в тракийското изкуство.
Дръжка на меч във формата на глава на грифон, изработена от желязо със златна инкрустация. Намерен е в могилата Голяма косматка, част от погребалните дарове в гробницата на Севт III.
Копие от главата на статуята на Севт III. Главата е бронзова, открита е при разкопките на Голяма косматка. Предполага се, че е част от статуя на Севт III в цял ръст, която се е намирала в Севтополис, древната столица на траките, чиито останки днес лежат под язовир Копринка. Не е необичайно за траките да чупят ритуално предмети при погребения и да заравят техни части на различни места. Известно е, че вратите на някои храмове-гробници са били счупени нарочно. Какъв точно е смисълът на този ритуал, днес не знаем със сигурност, но се предполага, че има общо с Орфизма.
Макет на Севтополис, древната столица на Траките, изложен в музей Иска, Казанлък. На макета е изобразен градът, заобиколен от висока дига с форма на кръг, както е според един от проектите за възстановяване на Севтополис и превръщането му в туристическа атракция. Не се знае обаче доколко ще бъде осигурено финансиране за този наистина скъп проект. Дигата на макета е предназначена за отделяне на водата на язовир Копринка от обекта. Научете повече за проекта.
Макет на могилата Голяма Арсеналка. Храмът се намира в Долината на тракийските царе и е построен през V в.пр.Хр. Интересен факт: при отворени врати по време на зимното слънцестоене /22 декември/ слънчевата светлина попада директно в куполната камера върху ложето. Подобна "игра" със слънчевите лъчи за траките е имала окултен смисъл и се среща и при други обекти, построени от траките - мегалитът край село Бузовград (недалеч от Казанлък) или пещерата Утробата в Родопите.
Свастика. Един от свещените символи на траките. Повечето хора смятат, че Хитлер е взаимствал идеята за пречипения кръст от римляните и просто обърнал "лъчите" му наобратно. Всъщност цивилизацията на траките използва точно този символ дълго преди римляните да "изобретят" техния вариант. Подобен предмет, с почти същата големина видяхме и в Историческия музей в Кърджали. "Кръстът" е изработен от нефрит, намерен е в района на Перперикон. Свастиката не е непозната и в други култури по света. Завъртяна както по часовниковата стрелка, така и обратно на нея, може да се открие върху тъкани от племето Навахо, върху гръцка керамика, критски монети, римски мозайки, върху предмети, открити при разкопките на Троя, върху стените на индуски храмове и в много други култури от най-различни времена. Често това е символ на движението на слънцето по небесата, превръщащо нощта в ден — и оттук един по-широко тълкуван символ на плодородието и възраждането на живота.
Метална дръжка. Виждате изобразени две лица - едното в долната част, в анфас, а другото по средата, в профил. При всички изображения на хора, които са дело на траките прави впечатление реалистичния рисунък, независимо дали става дума за извайване в метал или стенописи. Забележете лицето в долната част на предмета - изумително много наподобява апликации по сгради от възраждането. такива може да видите в Пловдив, Русе и в някои други градове. По принцип се приема, че тези елементи са влияние от Виена, особено що се отнася до Русе. Колко векове след като траките са населявали нашите векове, за да се върнем отново към подобен начин на изобразяване на човека!
Глинен съд. Смята се, че една от разликите при изобразяването на тракийки и гъркини е, че тракийките винаги са били рисувани облечени, а гъркините - разголени. Тъй като пропуснахме да видим описанието на този предмет в музея, не се наемаме да подвеждаме читателя относно призхода на съда. само ще уточним, че в елинската култура обикновено Ерос (пакостливият бог на любовта) е бил изобразяван гол, с криле и в доста случаи - с лък. Според някои легенди, Ерос се бил появил на света дори преди боговете.
Съд за вода или вино с чучур във формата на лъвска глава. Интересно е да се разсъждава в посока дали по времето на траките по нашите земи е имало лъвове, тъй като лъвската глава е много често срещан архитектурен елемент, ползва се също и като декорация за различни предмети (виж и следващата снимка).
Златна апликация. По средата забелязваме отново лъвска глава, около нея има флорални елементи и още един тип украса, типичен за траките - с формата на увито въже, който огражда лъвската глава и краищата на предмета. Големината на този предмет е само няколко сантиметра. Уверявам ви, че снимката не може да предаде неговата красота.
Стъклени шишенца. Големи не повече от 5-6 сантиметра, изключително тънкостенни. В миналото подобни шишенца са били използвани за съхранение на парфюми или лекарства.
Архитектурен елемент от гробница с добре известните ви флорални елемнти, които могат да бъдат забелязани и на други снимки в тази статия.
Огърлица от обработени камъчета. Злато или камък, тракийските майстори нямат равни на себе си.
Не забравяйте, това са само малка част от съкровищата на Казанлъшкия музей! Надяваме се, че виртуалната разходка с Роден Край ви беше интересна. Изразяваме специална благодарност на служителите от музея, които ни допуснаха да разгледаме музея въпреки наближаващия край на тяхното работно време.
Контакти на музей Искра, Казанлък
Адрес: 6100 Казанлък, ул. П. Р. Славейков №8
Тел. 0431 / 6 37 62
Тел/Факс 0431 / 6 37 41
Е-mail: museum.iskra.kz@abv.
Входна такса
4лв за възрастни
Други забележителности в района на Казанлък
Гробниците в долината на тракийските царе, сред които Голяма косматка и Оструша
Казанлъшката тракийска гробница
Тракийски култов комплекс край Старосел
Източници на информация
bgizlet.com , travelguide-bg.com, margaritta.dir.bg
Текст и снимки: Роден Край









Please wait...
© 2009-2011
Az!
на 04 октомври 2010