Тайните в долината на река Ореше
Написано от Dilyana Milanova 12 Август 2007
(3 Гласа)
Югозападно от гр. Русе, на разстояние 25 км. от последния, до самия дунавски бряг, от двете страни на устието на р. Ореше, е разположено малкото рибарско селце Дикилиташ.
Името си селото носи от двата побити камъка (дикили-таш) пред селото, в самата делта на река Ореше, които при прииждане на Дунава се заливат от водите му – по-малкият се загубва във водите, а по-големият остава да стърчи, като остров, приличащ на огромно допотопно животно – вечният страж на селото. Легендата говори, че големият камък е донесъл тук Крали Марко под „култука” си, а малкият жена му с престилката си.
Двата камъка са дело на ерозията и декудацията на р. Ореше и р. Дунав, известни под названието земни скални пирамиди.
За старините около това село е писал у нас по-подробно Карел Шкорпил – археолог с големи заслуги за българската история и география в „ Известия на Руския архел. институт в Цариград”, т. Х, стр. 454, в „Опис на старините по течението на русенския Лом”, стр. 91, освен това, преди него ни съобщава за крепостта около селото капитан М. Ванков, в „Задружен труд”, год. ІV, а напоследък направих съобщения във в. „Русенска поща”, бр. 3664 и в. „Зора”, бр. 4005, по който случай проф. Г. И. Кацаров написа статията си „Един нов паметник на Тракийския конник” в „Литературен глас”, бр. 176.
На 22 ноември 1932 год., с група ученици посетихме селото и всички старини около него. Бяхме разведени от учителя, свещеника, капитана на заставата и стари местни жители, които дадоха ценни сведения и няколко монети, за което им изказваме голямата си благодарност.
До самото село, около местността „Пулгаря”, върху плоска скала разгледахме добре запазените 4-5 римски гробници. Гробниците са били похлупени с каменни специални капаци и споени с мъчно разрушима спойка (цимент); някои от капаците са запазени, а други строшени се търкалят около скалата – кариерата. Тези гробници-саркофази, са били открити преди около 30-32 години, при разкриването на скалата, за да бъде приспособена за кариера. При откриването на гробниците са били намерени в тях кости, амфори и пр.
Напуснахме гробниците и се отправихме по сухата долина „Ореше” нагоре, за да видим някакъв си мадарски конник, за който ми съобщи един мой ученик, че заедно с останалите си другарчета от селото и с учителя си са идвали да го рисуват.
След не повече от 500-600 крачки ход, с голямо любопитство се спираме под една отвесна скала и бързаме да разпознаем „Мадарския конник”.
Действително, пред нас на едно от ъгълчетата на скалата, на височина 3 м. от земята, в трапезоидна рамка, широка долу около 1 м., а горе 80 см. и висока 50 см, изпъква следната релефна сцена: галопиращ конник вдясно, с развяваща се мантия и облечен в къс хитон. Конят е сравнително добре запазен и живо представен с гъста и буйна опашка. Под коня малка хрътка с увиснали уши – догонва бягаща пред нея сърна. Пред коня има дърво, по ствола на което се вие змия.
Дикилиташкият конник, въпреки че на пръв поглед се схожда с Мадарския, при по-внимателно сравнение всеки ще долови, че той няма абсолютно нищо общо с него.
Дикилиташкият конник е един паметник на тракийския конник – херой, единствен в България, изваян върху отвесна скала.
Времето напредваше и трябваше да бързаме. Напущаме скалата с конника и се спираме пред една пещера-храм, на десния бряг на сухата долина. Над входа има счупен жлеб, а под него се редят, доста симетрично, четири малки ниши. Интересно е, че в тази пещера се е влизало преди 30-32 години с пълна кола, била е много висока (5 м. стена). К. Шкорпил пише, че когато я посетил (1905 г.) пещерата е била висока 1,5 м., а сега тя е почти съвършено запълнена, при входа може да има 50 см. височина. Този факт е много важен при изучаване живота на тази долина и на този край от географска гледна точка.
Минаваме по запълнената, загладена и преобърната от поройните наноси в истинско китонно шосе, долина на отсрещния бряг – баир, известен под името „Калето”.
Тук е била римската станция Фриматиум по главното римско крайдунавско шосе, развалините от което личат на много места. Използувана с местността и отвесните огради на скалите, над които са били зидани дебели стени за още по-голяма сигурност. Всичко е в развалини и покрито с миризливи полски цветя. Фрагменти от съдове, тухли, римски лампички, монети често се намират.
При слизане от крепостта в предната й част, по склона на една височина от 12 м. ни посочиха „римската чешма”.
Тази чешма ни смая по своята оригиналност. Подобна чешма от римско време няма никъде другаде в България. Съжалявам, че поради големия наклон на местността, не можах да направя снимка на тази открита чешма, с грамаден четвъртит басейн и грамаден улей, всичкото издялано на самото място, в самата скала. Личат двата отвора, от където се е изливала водата, идваща от далече по сложна водопроводна мрежа.
Огромният кървавочервен диск на залязващото слънце беше покрил околността с великолепни багри, посребрените Дунавски води ту се доближаваха, ту отдалечаваха в мрачните страхотни силуети на изправените скали-великани, природата стихваше, заспиваше когато ние крачехме замислени към големия град.
Диляна Миланова
Please wait...
© 2009-2011
komentar
на 22 март 2009