Доходното здание

Доходното здание е строено в периода 1898-1902 по план на виенския архитект Раул Паул-Бранк, а е изпълнено от Георг Ланг и Франк Шолц. Идеята е била сградата да носи доходи на общината. Откриват се магазини, казино. Там се настаняват театъра, библиотеката, градския музей. Фасадата на сградата е в стил неокласицизъм, украсена с пластични орнаменти, архитектурни детайли и скулптурни фигури, символизиращи земеделието и войната. Интериорът е също декориран с гипсови форми. Особено характерни са 7-те фигури, извисили ръст на покрива. Те символизират изкуството, науката, земеделието, занаятите, търговията, отбраната и свободния полет на духа. Най-отгоре е символът на търговията - Меркурий. Историята на Доходното здание е всъщност историята на Русенския драматичен театър.През 1973 г. в „Държавен вестник" Доходното здание е обявено под № 1 от списъка на сградите от фонда на архитектурно-историческото наследство в Русе с национално значение. В днешно време Доходното здание се счита за паметник на културата и един от символите на града, редом с Паметника на Свободата.

Хотел "Тетевен"

До Доходното здание е четириетажния хотел “Тетевен”, построен през 1897г. от италианския арх. Нино Росети за фабриканта Андре Тюрийо, който продал сградата на братя Ревенски, които са родом от град Тетевен.

Градската градина

През 1891 г. за залесяването на градината е поканен Фердинанд Халубар, а паркостроителят Рихард Нойвирт прибавил екзотични растения (палми, бананови храсти и др.). Назначен бил специален персонал за поддържането й в най-добър вид. Градината била заградена с желязна ограда, а вратите й се заключвали вечер. По оградата вляво се виждат реклами за галоши и шапки. Русе е най-големия център на шапкарската индустрия след освобождението от 1878г.

Паметникът на Свободата

Паметникът на Свободата в Русе е построен в началото на XX век от италианския скулптор Арнолдо Цоки. С течение на времето е придобил значение като един от символите на града, и е част от герба му. Композицията е пирамидална. Статуята на върха представлява фигура на жена, която държи меч в лявата си ръка, сочейки с дясната посоката, откъдето са дошли освободителите. Единият от двата бронзови лъва при основата разкъсва с уста робските вериги, а другият пази Меча и Щита на Свободата. На пиедестала има релефни изображения на опълченски сцени. Текстът на главния надпис е следния: "На поборниците и опълченците, които са взели участие за Освобождението на България през 1867 - 1977 г".

Окръжното управление

Дворец Батенберг - бившо Окръжно управление – днес Исторически музей. Строен 1879 – 1882г. за дворец на Александър Батенберг, по проект на виенския архитект Фридрих Грюнангер. Сградата е проектирана за дворец на Александър Батенберг, но след построяването на царския дворец в София, се използва за окръжно управление, а от 1948 г. - за Окръжен съд. Сега тя е адаптирана за Исторически музей.

Музикалното училище

Сградата е построена през 1901 г. за немски протестантски пансион и училище, организирани от пастор Вангеман.Проекът е на инж. Тодор Тонев и арх. Удо Рибау. След 20те год. На ХХ век там е френски колеж “Св. Йосиф”, уч-ще “Петър Берон” от 1937г, Висше техническо училище от 1945, Училище за трудови резерви от 1948г и Музикално училище, до земетресението през 1977г. Архитектурата е оригинална, изключително артистична „смес“ на готически и класически форми. Интересното е, че всеки етаж е решен по различен начин, като сложността на детайлите се увеличава във височината. В интериора най-голям интерес предизвиква молитвената зала с олтар, която по-късно е ползвана за концертна зала с изключително добра акустика.

Улица "Александровска", хотел "Тетевен", БНБ

Вляво е хотел “Тетевен”, а вдясно е сградата на търговеца” Васил Радев, от 1890 г. по проект на инж. Едуард Винтер. Сградата с кулата е Българската Народна Банка, строена през 1890 г. от арх. Херман Майер.

Улица "Александровска", хотел "Бристол", банка "Буровъ"

Улица “Александровска” с хотел “Бристол” вдясно, от 1907 г. по проект на арх. Тодор Петров. Вдясно е жилищно-търговската сграда на братя Папаманоли, построена през 1897 г. по проект на арх. Едвин Пиетрицки. Следва банката на Бурови , сторена 1912 г. по проект на арх. Янович.

Улица “Александровска”, още един поглед

В ляво е къщата на семейство Янкови. Двата жилищни етажа са надстроени през 1928г. по проект на арх. Радослав Радославов. Зад нея е старата сграда на кино “Модерен театър”, строена през 1911г. От дясно къщата с балкона е на чехларя Кирил Димитров, строена е на два етапа- през 1900г и 1928г. В края на редицата отдясно се извисява ъгловата кула на сградата от 1923г. на тримата братя Боздуганови- производители и търговци на вино.

Улица "Александровска" и банка "Гирдап"

”Улица “Александровска” вляво е банка “Гирдап” след реконструкцията на сградата от 1913 г. Срещу нея е къщата на управителя на кино “Модерен театър” Коста Томов. Построена е през 1904г. по проекта на инж.Едуард Винтер, който преработва проекта на арх. Георги Ланг.

Акционерно спестително дружество "Гирдап"

Сградата на Акционерно спестително дружество “Гирдап”- първата частна банка в България, основана 1881 г., е построена от инж. Самуил Данаилов през 1896 г. В този си вид съществува от 1913 г. когато мансардата изгаря. На първия етаж е била разположена аптека “Силаги” Сега сградата е Сметна палата, а на първия етаж бе Концетно бюро. Днес е най-честото място за срещи на русенци.

Джамията "Джеми и джедит"

”Сградата на дружеството “Гирдап”, ул. “Александровска” и Джамията “Джами и джедит”. Множеството коли вляво от банката оформят Балакчъ пазар (рибен пазар). След приемане на устройствения план на Русе през 1886г. повечето от джамиите в града са разрушени. На мястото на “Джами и джедит” по-късно е построено Казиното. Сега там е кръглият шадраван.

Улица "Княжевска"

Още от времето на Мидхат паша. По негово време се прокарват прави улици с тротоари и фенери, на тях се дават имена, а къщите получават номера. Това е една от главните улици, затова е павирана с гранит през 1891г. В дъното се вижда сградата на Дирекцията на железницата, строена през 1864-1866 г. Първата врата вдясно води към ателието на фотографа Рудолф Либрих.

Улица "Княжевска"и сградата на Железницата

В сградата където е била Дирекцията на железницата на ул. “Княжеска” е било Австро-Унгарското консулство, Банк “Отоман”,а по-късно е резиденция на княз Александър I. Днес- Държавен Куклен Театър.

Улица "Княжевска" от началото на 20-те год на XX век

Улица “Княжевска” с фотографски и модни ателиета, шапкарски и фризьорски салони от началото на 20-те год. На 20 век. Вижда се къщата на търговеца Йосиф Дайнелов, построена през 1886 г. по проект на Нигохос Бедросян. В нея се е помещавала Русенската градска библиотека.

Площадът "Княз Борис"

Площадът “Княз Борис” днес е част от централния площад. Сградата в центъра е на търговеца Стефан Генов, построена през 1896 г. по проект на арх.Едвин Пиетрицки. Вляво е ул. “Княжевска”, която води до Пристанището.

Банката на братя Симеонови

Банката на братя Симеонови, построена през 1895г. от Негохос Бедроссян. По-късно там се посещава Русенската популярна банк и ДСКаса. В дясно от нея имало куполна джамия, а след Освобождението мястото е определено за църква. Строежът се забавя и там е настанена пожарната команда. Вляво са къщи и дюкяни от 19 век.

Мъжката гимназия

Мъжката гимназия е строена по план на арх. Петко Момчилов през 1898 г. Тогавашното Министерство на народното просвещение е държало Мъжката гимназия да бъде образцова и е отпуснало достатъчно средства за уреждане на богати кабинети, аудитории, рисувален и гимнастически салони, лаборатории и библиотека.Строежът на сградата е струвал 720 000 златни лева. Състои се от партер и първи етаж, както и сутерен под цялата сграда, където е било централното отопление с калорифери за топъл въздух, устроени в стената. Като учител тук Ст. Михайловски написва текста на “Върви, народе възродени”.

Митницата и пристанищното управление

Митнициа вляво и пристанищното управление са сред важните институции на града.

Улица "Търговска" и къщата на Канети

ул. “Търговска”, “Митарна”, днес “Славянска”, свързва Пристанището иРечна гара с центъра. Вдясно е хотел “Севастопол”, строен през 1894г. В нач. На 20 век тук е била телеграго-пощенската станция. Вляво до хотела е търговската къща на Елиезар Канети, дядо на нобеловия лауреат за литература Елиас Канети, строена през 1898г.

Балканската банка

Балканската банка е построена в началото на 20 век, а през 1923г. е надстроена от арх. Каназирски за Българска кредитна банка. Сега е Дом на учителя. В партера е бил домът на руските белогвардейци. След банката е къшата на търговеца Петър Атанасов, от 1886 г. по проект на Спиро Валсамски. През 30-те год. На 20 век, сградата приютява Ротари клуб в Русе.

Книжарницата на С. Симеонов

Книжарницата на С. Симеонов е приемник на книгопродавницата на Хр. Г. Данов в Русе. Повече от столетие в тази къща се продават книги и учебни пособия.

Улица "Романовска"

В първата сграда вляво е била книжарницата и печатница “Балкан”, открита през 1901г. от Давид Л.Бениеш. От ляво, на ул. “Романовска”, зад книжарница на С. Симеонов, впечатлява сградата от 1898 г. (арх. Нино Росети), за магазини, която по-късно е полицейски участък, германско и съветско консулство. В дясно е кредитно-търговска популярна банка и магазини на братя Бъклови от 1911 г. (инж. Геро Геров). До скоро там е магазин 1001 стоки, днес магазин на Office 1 Superstore.

Къщата на банкера Ив. Симеонов.

Къщата на банкера Иван Симеонов е построена през 1895г. по проект на Нигохос Бедросян. През 1937г е продадена на католическия епископ Евгени Босилков. По-късно е общежитие на Английската гимназия, след преустройството е къща за гости на община Русе. Сега там отнова се помещава Никополската епископия.

Църквата "Всех Святих"

Църкавата “Всех Святих” е изградена за гробищна църква през периода 1886-1894 по проект на Едуар Винтер. В градежа и са използвани камъните от разрушаваната по това време крепостна стена на османския Русчук. Съборена е на 26.10.1975г. за да се построи Пантеон на възрожденците.

Българско търговско акционерно дружество

Българско търговско акционерно дръжество (сега Регионален ТВ център) е строена през 1909 г. за жилище и магазини на инж. Хайнрих Лангбен по негов проект в стил Сецесион.

Ж.П. гара "Пристанище"

Ж.П. гара “Пристанище» е строена по проект на австрийската фирма на Питер Браузлетер, открита е през 1931 г. Зад нея е сградата на Пристанищното управление.

Товарна гара

Товарна гара към пристанищната гара е модерно железобетонно съоръжение, построенно през 1935г. Горя вдясно се вижда Флотската кула,построена през 1884 г. по проект на арх. Фридрих Грюнангер- това е първата Метерологическа станция в България.

Братската могила

Братската могила е изградена през 1951г. по проект на арх. Нейчо Йорданов и арх. Иван Минев. Преустройвана е неколкократно. Сегашният и вид е от 1983г. (арх. Йеротей Петров и скулптор Георги Радулов). На 12.02.1945 в могилата са препогребани убити антифашисти от Русенско.

Касапските могили

След 1938 г. на тяхно място се разполагат Градските хали.

Градските хали

Общинските хали са строени през периода 1936-1938 г. а са открити на 11 юни 1939г. Проектанти на модерния железобетонен магазин с 2000 кв.м застроена площ са архитектите Петър Марковски и Стоян Ковачевски от София.

Русе в края на 30 год. на XX век

В края на 30 год на 20 век. Завършва цялостното оформяне на централната градска градина. Съборено е старото казино, премахната е оградата. Построена е “Стъклената будка”, автобусна спирка-място за среща на поколения русенци.

Съдебната палата

Съдебната палата е открита на 28 януари 1940 г. Построена е на мястото на стария рибен пазар и по-късния дървен цирк. Проектирана като първата в България, няколко години преди съдебната палата в София. Първоначалният проект е изготвен от арх. Никола Лазаров. Поради факта, чена това място се е намирала къщата на тогавашния министър на правосъдието, строежът се забавя няколко години. Затова Софийската е изградена по-рано.

Улица "Александровска", 90-те год. на XIX век

Вдясно се вижда Градската градина, в която паркостроителят Рихарт Нойвирт превръща старото мюсюлманско гробище. Вляво в градинката, както и днес са разположени кафенета и кръчми.

Улица “Александровска» през 20-те год. на XX век.

Вляво на преден се вижда павилион за продажба на цветя, а зад него е Гъбата- покрита лятна сцена, където духовия оркестър е свирел привечер.

Тази презентация има идеята да покаже онзи Русе през миналия и по-миналия век, съхранил се в картичките и фотографските снимки. Тя е едно логично продължение на пътуващия семинар на студентите в бакалавърска програма "Култура и изкуство", НБУ, провел се през месец ноември в "Русе-Разград-Шумен" и последвалия от него пост-семинар "Синхронно и диахронно съжителство на култури в Североизточна България" провел се през месец декември 2007.

Коментари (7)

Истински впечатляващо!

Написа Olympias
на 07 януари 2008

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Статията е цял бисер - както по отношение работата на автора, така и на уеб-дизайнера! Поздравления! :zzz

Браво!

Написа Веласкес
на 07 януари 2008

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Обичам го този град! Благодаря за информацията,която получих.Надявам се скоро да има нещо подобно и за другите градове Поздравления!

:)

Написа Isis
на 08 януари 2008

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Бравос!

Statiq

Написа Ralica Uzunova
на 08 януари 2008

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Samo taka,Misho! I az 4akam s netarpenie da izlqzat moite statii. :grin

.

Написа Кръстева
на 24 февруари 2008

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Впечатляващо ! Браво

Впечатлявощо :)

Написа Кръстева
на 24 февруари 2008

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Страхотно е да знаеш , че родният ти град има една от най-добрата архитектура на онова време и честно казано , старият вид на Русе ми допада повече от сегашния

Възхитена съм

Написа Milka
на 04 април 2008

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

прекланям се пред поколенията градоначалници на Русе,че не са събаряли,а са строили и поддържали,обичам Русе и винаги когато мога го посещавам!

Напиши коментар

Име

Email адрес

Заглавие

Коментар

по-малък | по-голям

Известяване по Email (Само за регистрирани потребители)

Прочетох и се съгласявам с Правилата.

Моля въведете символите

Добави коментар