Интересни маршрути в Родопите (с.Кръстатица)
Написано от India Jane 18 Февруари 2009
(1 Глас).jpg)
В тази статия:
историческо наследство, археологически находки, туристически маршрути, забележителности, места за отдих в района на община Баните, Родопите.
В тази статия ще ви предложим информация за туристически забележителности, маршрути и археологически находки на територията на община Баните. За изходен пункт сме избрали Еренджиковата къща в село Кръстатица - чудесно място за отдих и туризъм в сърцето на Родопите. Повече информация за нашите любезни домакини, както и снимки от околността може да намерите ТУК.
.jpg)
Част от археологическото наследство в община Баните са регистрираните християнски църкви в местността Костадин (с. Баните), местността Черквата (с. Гълъбово), местността Черквата (с. Давидково), местността Хорището (с. Босилково), местността Св. Неделя (с. Загражден), местността Клисе чаир (с. Рибен дол), местността Равна поляна (с. Стърница), местността Руснакица (с. Стърница) и други.
В общината са регистрирани много антични селища, разположени пропорционално на
цялата територия на общината. Точно датирани засега са селищата в местността Селището (с. Гълъбово), местността Лъга (с. Треве), местността Елата, Копаното имане и Даскалото (с. Давидково), местността Файдушка чука, Ташлъ борун (Равнишките) и Гаджев гроб (с. Стърница), както и местностите Светълна, Братаница и Петков гроб (с. Загражден).
На територията на общината съществуват пътеки още от римско време, които се възстановяват и маркират. В общината е завършен проектът по програма ФАР –ТГС България – Гърция за насърчаване на културните, туристическите и човешките ресурси в трансграничния регион: ”Баните – Доксато: Зеленият коридор на родопската екосистема”. Проектът включва крайречен парков ландшафт от село Баните с дължина около 2 км. Изградени и възстановени са екопътека Вишнево-Гълъбово-Дяволски мост.
Изградена е и първата велопътека в община Баните – между двете планински села Кръстатица и Стърница. Приблизителната дължина на велопътеката е 12 км. Тази пътека ще бъде една от най–отдалечените от всички разположени в планинската и горска зона. Тя е маркирана и има места за почивка.
Другата възстановена екопътека е Вишнево – Гълъбово – Дяволски мост, която започва от центъра на с. Вишнево, пресича гората, с. Гълъбово и отново през гората до Дяволския мост. Общата дължина на пътеката е 12 км и се преминава за около 3.5 - 4 часа. Пътеката е маркирана с информационни насочващи табелки, изградени са места за почивка, почистен е брегът на река Арда от отпадъци и са поставени дървени парапети на опасните места.
В момента тече изпълнението на проект по програма ФАР – “По стъпките на тракийските богове”. Екип от учени от Софийския университет възобнови разкопките в изпълнение на проект за проучване и опазване на археологическото наследство, важна част за развитието на общината като туристически център.
Три уникални скални тракийски светилища са открити при археологически разкопки в района на град Мадан. Светилищата се намират в махалите "Шаренка" и „Върба” и са наречени „Бабата”, „Гъбата” и ”Римпапас”. Това са скални крипти, които наподобяват човешки фигури и гъба, откъдето идват имената им.
„Римпапа” е най-голямо от всички и представлява голяма скала. На върха и на трите светилища специалистите са открили десетки скални ями, свързани по между си с улей и каналчета. Според Дамянов те датират от преди 2500 г. пр. Хр. Открита е и много разтрошена скална керамика.
Светилищата са в близост до три пещери, които също са уникални за археолозите. Те са установили, че в трите пещери е извършван рудодобив.
Най-интересна е пещерата „Шаренка”, кръстена на махалата в съседство. По размери тя е около 300-400кв.м., като има и все още непроучени разклонения. Установено, е че пещерата е използванa като дом от траките през късно-желязната и през римската епоха - от 6 век пр. Хр. до 6 в. след Хр. Уникалното за пещерата, е че освен като дом, обитаващите я, са извършвали и рудодобив. Според Дамянов, това е първият доказан случай, в който освен като местообитание, пещера се използва и за рудник. Освен като дом и рудник, в пещерата се е извършвало и самото претопяване на рудата, предимно оловно-цинкова. Разкрита е и една пукнатина, която е служила за естествена вентилация, което е позволявало претопяването.
„За съжаление древните леярни са унищожени от иманяри. През тази година предстои проучване и на останалите две пещери „Триъгълната пещера” и „Малката дупка” по проект „ФАР -ТГС” .
Пещерата „Шаренка” ще бъде превърната в туристическа атракция, експонирана с музейни сбирка и художествено осветление, а до светилищата ще бъдат изградени туристически маршрути.
Източник: ekont.bg
Снимки: Станимир Каравеликов
Please wait...
© 2009-2011