gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Думи на велики българи

" Америка не се е променила много. Винаги, когато кажех, че съм от България, повечето казваха: А-а, Боливия. За да ги иронизирам, отвръщах: Не, България е един нов американски щат на границата с Канада. Невежеството бе толкова голямо, че една жена ми отговори: Да, знам. "
Астор

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Петър Дънов (Беинса Дуно)

Личности

(11 Гласа)

Учителят ДъновБиография на Петър Дънов

Учението Дъновизъм и Бялото Братство

Духовно и културно влияние на движението на Беинса Дуно по света

Галерия

Биография

Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в Османската империя, село Хадърча, днес Николаевка, Област Варна, България. Петър Дънов е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805-1865), български възрожденски деятел за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830-1918) е първият български свещеник във Варна.

 
През 1872 година Петър Дънов постъпва в основно българско училище в село Хадърча, а след освобождението от османска власт завършва петокласна мъжка гимназия във Варна. На 24 юни 1886 година завършва американско методистко училище в Свищов, в което изпада под влияние на протестантството. От есента на 1887 до лятото на 1888 година учителства в русенското село Хотанца.
 
През август 1888 г. заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране” и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина.
 
През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна и отказва предлаганите му длъжности на методистки и теософски проповедник. През 1896 г. издава книгата „Науката и възпитанието”, в която анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век.
 
През 1896 г. е един от учредителите на Дружественото читалище „Петко Рачов Славейков”, избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство сказките: „Произхождението на человека”, „Преглед върху древната и модерна философия”, „Науката и философията”, „Защо и как живеем” и „Основите на просвещението”.
 
През 1897 г. Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ“, в което по-късно членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил”. Така той застава в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в „Синархическа верига“ (1906 г.) и обществото „Всемирно бяло братство“ (1918 г.), а последователите на Дънов започват да го наричат „Учителя“. Според тяхното гледище, след 1897 г. е по-правилно да се говори за Учителя Беинса Дуно, вместо за Петър Дънов, въпреки че псевдонимът Беинса Дуно започва да се употребява в публикации едва в началото на 30-те години на 20 век. Според някои източници етимологията на името „Беинса Дуно“ е със санскритски корени и според една от интерпретациите може да се преведе като Този, който носи доброто чрез слово. Според други интерпретации на негови последователи, името е с корени в така наречения ватански език, който според Дънов е първичният протоезик на човечеството. Самите последователи на Дънов не са единни в тезата за произхода на името.
 
През 1898 г. записва и произнася пред Варненското благотворително дружество „Майка” беседата „Призвание към народа ми” , която е апел към социално и духовно самоутвърждаване. На следващата година написва „Десетте свидетелства Господни” и „Божието обещание”. От 1900 г. Петър Дънов свиква ежегодни събори, които първоначално нарича „срещи на Синархическата Верига“. Оттогава до 1942 г. през месец август се провеждат годишни събори на Всемирното бяло братство на различни места - във Варна (1900,1903, 1905-1909), в Бургас (1901, 1902 и 1904), в Търново (1910-1925), в София (1926-1941), на планините Рила и Витоша.
 
От 1901 г. до 1912 г. пътува из селищата на България, изнася сказки и прави френологични изследвания на избрани представители от българския народ. От 1904 г. пребивава продължителни периоди от време в София, в дома на Петко Гумнеров на ул. „Опълченска” 66. Започва да изнася публични проповеди под форма на беседи. Централно място в тях заема фигурата на Христос, схващан като историческа, космична и метафизична личност.
 
През 1912 г. в село Арбанаси, Търновско, работи върху Библията и съставя „Завета на цветните лъчи на светлината”, който излиза от печат през септември същата година. На титулната страница е изписано мотото: „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий, 15 август, Търново, 1912“.
 
На 16 март 1914 г. произнася в София първата официално стенографирана неделна беседа „Ето Човека“, с която слага начало на сериите „Сила и Живот”. В тях Петър Дънов излага основните принципи на своето учение, което нарича „Новото учение на Всемирното бяло братство“.
 
На 8 февруари 1917 г. открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. През 1917-1918 г., по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна, тъй като разколебава духа на войниците на фронта. Живее в хотел „Лондон” (днес „Мусала”) и води преписка със свои ученици. След края на войната бързо нараства броят на последователите му из цялата страна и през 30-те години на 20 век достига около 40 000.
 
На 24 февруари 1922 г. открива в София езотерична школа, която нарича Школа на Всемирното бяло братство. Състои се от два класа ученици. Общият окултен клас се открива с лекцията „Трите живота”, а Специалният (Младежки) окултен клас – с лекцията „Двата пътя“. Лекциите пред двата окултни класа продължават ежеседмично 22 години – до декември 1944 г.
 
През 1927 г. Дънов създава край София селището Изгрева (днес квартал Изгрев), в което събира свои слушатели, последователи и ученици, за да центрира работата на езотеричната школа. Установява се постоянно в Изгрева, където проповядва в специално построен салон. От 19 август 1927 г., на годишния събор на Всемирното бяло братство, изнася поредица от беседи, обединени в цикъла „Пътят на ученика”.
 
В периода 1929-1932 г. Дънов осъществява контакт с теософския водач Джиду Кришнамурти (в град Омен, Холандия), който по същото време излиза от Теософското общество и разпуска ордена „Звездите на Изтока”.
 
През лятото на 1929 г. Дънов за първи път извежда своите последователи и ученици на лагер край Седемте рилски езера. На 21 септември 1930 г. открива ново течение на своите проповеди, наречено неделни утринни слова, които продължават до април 1944 г. От 1934 г. започва работа върху паневритмията – цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията Слънчеви лъчи и Пентаграм.
 
На 4 май 1936 г. активист на политическата партия Демократически сговор му нанася побой, който предизвиква мозъчен кръвоизлив и парализа. Въпреки заболяването, на 14 юли Петър Дънов излиза със свои ученици на лагер край Седемте рилски езера и до 12 август напълно възстановява здравето си.
 
На 22 март 1939 г. записва послание към учениците си, озаглавено „Вечният завет на Духа”. В началото на 1944 г., по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на Изгрева в село Мърчаево (на 24 км югозападно от София) и се установява в дома (сега музей) на своя ученик Темелко Гьорев. Завръща се на Изгрева на 19 октомври 1944 г. На 20 декември 1944 г. изнася пред Общия окултен клас беседата „Последно слово”.
 
Дънов умира на 27 декември 1944 г. от пневмония. Тялото му е погребано в квартал „Изгрев“.
 
Дъновизъм и Бяло Братство
 
Трудно е да се обобщи в няколко изречения същността на учението, което Петър Дънов проповядва. Макар че то се занимава с християнски въпроси, Църквата определя дъновизма като ерес, тъй като учението включва и редица окултни практики като астрология, хиромантия, физиогномика, кабала и т.н. Източните идеи за реинкарнация и карма също не са чужди на дъновизма, а в танците, наречени паневритмия, които дъновистите практикуват, има елементи както от българските народни танци, така и от източни упражнения, които целят да лекуват и укрепват духа и тялото.Идеалът на Бялото братство е чрез личностно усъвършенстване на духа и тялото да се развият добродетелите у всеки един човек и да се възстанови вътрешната връзка с Христовия Дух в живота на съвременния човек, като се приложи Неговото първично учение. В разговорния език идеите и принципите на Петър Дънов са най-известни като дъновизъм, но последователите на учението намират това название за неточно. Главни категории в учението на Всемирното бяло братство са любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, схващани като атрибути на историческия, космическия и мистичен Христос. Братството се описва като организъм, съставен от еволюиралите човешки души и деветте йерархии от свръхсетивни същества - ангели, архангели, начала, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими, като деветте същества са подредени в низходящ ред: най-високо в йерархията са ангелите, след това архангелите, началата и т.н. Според Петър Дънов върховен ръководител на Великото всемирно братство е самият Иисус Христос.Различните аспекти на учението са изложени и развити в около 4000 проповеди на Петър Дънов, говорени и стенографирани в периода от 1914 до 1944 г. Публикувани са в няколко многотомни поредици: лекции пред Общ окултен клас, лекции пред Специален окултен клас, неделни беседи, съборни беседи, утринни слова и др. Основни методи за духовна работа в Школата на Всемирното бяло братство са молитвени събрания, музикални упражнения, четене на Словото на Петър Дънов, посрещане на изгрева на Слънцето, планински екскурзии, живот в братски общности, годишни събори и други.
 
Разпространение на учението на Дънов по света
 
През 40-те години на 20 век учението му става популярно в някои европейски страни като Франция и Литва, а през 70-те години навлиза в Русия, Канада и САЩ. През последното десетилетие на миналия век негови ученици и последователи се появяват във Великобритания, Германия, Австралия и Конго.
 
През 1995 последователи на Всемирното Бяло Братство в България юридически регистрират организация с идеална цел „Бяло Братство – България”, която се ръководи от Върховен братски съвет със седалище София. Извън пределите на страната съществуват десетки духовни центрове, най-голям от които е френският център в Бонфен. Той е основан през 1953 г. от Михаил Иванов (1900-1986) – ученик на Петър Дънов, наричан от последователите си Омраам Микаел Айванов.
 

Духовно и културно влияние на Дъновизма

Дейността и идеите на Дънов са обект на изучаване и анализи от учени и духовни водачи.
 
Кардинал Джузепе Ронкали, посланик на Ватикана в България преди Втората световна война, по-късно избран за папа Йоан XXIII, казва: „В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята, е Петър Дънов.”
По повод смъртта на Алберт Айнщайн (1955) Френското национално радио излъчва предаване с негови изказвания, между които е и следното: „Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България.”
 
Според мемоарите на Боян Боев, един от учениците на Петър Дънов, в разговор с него в Мюнхен през 1910 Рудолф Щайнер, основателят на антропософията, му казва: „На славянството е определено велика мисия. То, и в частност България, ще допринесе много за духовното повдигане на човечеството. Върнете се в България, там има мощно духовно движение, начело на което стои велик духовен посветен.”
 

Джиду Кришнамурти, лидер на Теософското движение, отхвърля идеята да бъде провъзгласен за Майтрея и Христос и споделя пред участници в световен теософски конгрес в Холандия, че Мировият учител е в България.Последното в това твърдение се отнася към събора от 2-ри рвгуст 1929 в Оммен,Холандия и рязко противоречи на речта произнесена от Кришнамурти в този ден по повод разпускането на "Ордена на Звездата".


Онисабуро Дегучи, водач на японското духовно движение Оомото, споделя: „Аз съм един мъдрец, Учителят е в България.”

 
Алфред Лемоние, професор от Тулузкия университет, Франция, при посещението си в България се обръща към Дънов с думите: „Ние дойдохме да Ви благодарим от всичката си душа и всички си дух, също така и да Ви искаме нови благословения, съвети, пример, физическа, морална и интелектуална сила, за да можем по-добре да служим на Цялото.”
 
След 1925 г. учението на Дънов придобива световна популярност чрез редица публикации във вестници, списания и книги.
 
В Италия Алдо Лавини публикува в списание ”Ил Месаджеро дела Салуте” (1927) обширна биография и проучване за дейността на Петър Дънов. Излизащият в Палермо вестник „Алфа”, орган на Сдружението за психически експериментални науки, го нарича мистичен апостол на християнството в своята пълнота и величие. В Локарно издателство „Йога” подготвя и издава девет избрани беседи в превод на поетесата Мара Белчева и уводни думи на професор Джино Сордели. Луиджи Белоти, директор на Италианската академия за наука, литература и изкуство, в слово при откриването ѝ (24 октомври 1929) провъзгласява Учителя Петър Дънов за неин духовен ръководител.
 
В Чехословакия списание „Ди Глоке” публикува негова биография, а философът Рудолф Буркерт в книгата си “Божието царство на земята” го нарича „Пророк на бялата раса“.
 

В Германия вестник „Реформблат” отпечатва статия под заглавие „Предвестници на новата култура”, в която за Всемирното бяло братство се казва: „Истинската стойност на това движение не е само в неговите идеи, но и в непоколебимата му сила да се реализират тези идеи в живота.” Там е представен като „красива фигура, дишаща доброта.”

Германското движение „Меншхайтспартай” (1932) се обявява за част принадлежност към Всемирното бяло братство в България.

 

Агнеса Хофман, деятел на Католическата либерална църква в Холандия, посещава България през 1928 година и споделя: „Аз дойдох да се срещна с Учителя Петър Дънов. Малко са Учителите на човечеството.”


В САЩ са публикувани на английски деветнадесет негови беседи, отбелязани с отзиви в пресата.
Розенкройцерското общество в Оушънсайд, Калифорния, изказва впечатленията си от беседата „Великият закон” по следния начин: „Този, който е писал тези прекрасни и възвишени мисли, познава дълбоко тайните на живота.”

 

В Канада списание „Торч“, орган на Канадското астрологическо общество, публикува отзив за беседата „Великият закон”: „По своите достойнства тази малка книжка няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература. Авторът е проникнал дълбоко в работата на духовната алхимия на вселената, показва как всяка добродетел спомага за изграждане на индивидуалното и общото благо на човечеството.”

 
В Полша списание „Хейнал” публикува отзив на Агни Пилшова: „Има много окултни школи по света, но тази в България се отличава с нещо специфично. Тя се старае да упражни възпитателно въздействие върху обществото чрез добрия си пример.”
 

В Швейцария пресата отпечатва отзив за книгата на Георги Радев „Учителят говори” (съставена по текстове на Дънов): „Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво.”


Във Франция Михаил Иванов, един от най-ревностните му ученици, създава през 1953 г. в Бонфен Всемирно бяло братство , което в следващите години разгръща десетки духовни центрове по всички континенти. Последователите на Иванов практикуват паневритмия и специално изучават „мистичния български език”, за да пеят в оригинал музикалните упражнения на Дънов.

 
След демократичните промени в България стотици хора от цял свят посещават ежегодния дъновистки събор край Седемте рилски езера, за да участват в „Школата на Планината” и да изпълняват свещения за дъновизма танц паневритмия.
 
През 2005 г. интернет сайт, посветен на Дънов, стартира инициатива за многоезично превеждане на неговото литературно наследство на руски, немски, английски, испански, френски, полски и други.

 

Снимки

Източници


deunov-portraits.hit.bg


wikipedia

bg-tourinfo.com/seven_rila_lakes.htm

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (4)

Следете за нови коментари с RSS
0
...
Написа Горския
на 25 декември 2009
Оцени коментара:
Петър Дънов "спасява" българските евреи от измисления "холокост".
0
Дъновизъм!!!!
Написа Петър Капралов
на 27 септември 2013
Оцени коментара:
Моля променете заглавието кзьздето споменавате името "Дъновизъм". Това е погрешно, Дънов винаги е казвал, че това не е негово Учение, за да се нарича Дъновизъм! Явно тези, които нямат представа от това им е удобно да го наричат така!
Станимир Каравеликов - Администратор
Добре
Написа Станимир Каравеликов - Администратор
на 30 септември 2013
Оцени коментара:
Все пак бихте ли бил така добър да разясните повече за казуса, както и заместител на определението на това учение. Все пак нещата трябва да си имат названия, за да бъдат разбрани правилно или изобщо споменати. Казвате "променете", но не казвате с какво? Едва ли Дънов е учил да се заменя пълното с празно...
0
Учението на Бялото Братство
Написа Пенчо Бойчев
на 08 октомври 2013
Оцени коментара:
Учението на Учителя Беинса Дуно може да се определи по смисъл като "Езотерично християнство", защото възстановява първоначалното учение на Христос, изопачено впоследствие от църквите. Но правилното наименование е Учение на Бялото Братство. Христос е проповядвал Закона на кармата и прераждането. Той е предсказал идването на Учителя в евангелие на Йоан под името Духът на Истината. Основата на Христовото Учение е Любовта. Обаче както сам посочва Учителят, изнасяното от него Учение стои по-високо от Христовото, защото той добавя трети елемент - Истината. И така, Учението на Бялото Братство, изнесено от Учителя се състои в изучаване и прилагане в живота на Мъдростта, Любовта и Истината.

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy