gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Силен е не онзи, който може да се изкатери до голяма височина, а онзи, който не допуща да се смъкне по-ниско от веднъж постигнатото. "
Блага Димитрова

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Хонория, сестрата на император Валентиниан ІІІ, иска да се омъжи за Атила

Личности

(12 Гласа)

ХонорияАвтор: Кирил Милчев

Предисловие

Днес някои историци смятат, че епизодът с молбата за брак на римската принцеса Хонория, която изпраща годежен пръстен на Атила, е легенда. Но повечето от учените са на мнение, че описанието на тези събития, намерили отзвук в летописите, е всъщност истина. В художествените книги и във филмите за Атила този момент е възлов. Още през ХVІІІ в. Волтер е бил очарован от опитът на Хонория чрез Атила да стане императрица и да прецака брат си Валентиниан ІІІ, давайки на великият хун трона на Рим... Ето защо добре би било да си припомним тези времета и събития...


 Хонория, заедно с брат си Валентиниан и майка си Гала Плацидия бяга през 424 г. от пределите на старата римска империя, чиято столица бил пищният град Равена, в Константинопол на тракийският босфор, при братовчедите си, византийският  император Теодосий ІІ и сестра му Пулхерия.
 
Кръстена на чичо си, западно-римският император Хонорий (395-423), който починал няколко години след раждането й, малката палавница е ужасена от нравите във Византия и изпада в шок от мрачната си братовчедка Пулхерия, с която съдбата ще я срещне отново в по-късен етап от живота.

Аркадий е старшият син на починалият през 395 г. достолепен император Теодосий І (наричан от църковните историци Теодосий Велики; 379-395), Хонорий е вторият му син, а Гала, майката на Валентиниан и Хонория, е дъщеря на Теодосий І, но от вторият му брак с дъщерята на Валентиниан І (364-375).


Теодосий І непосредствено преди кончината си през 395 г., решава да раздели единната и могъща римска земя която управлява, на две части, като източната империя завещава на Аркадий (395-408), а западната на Хонорий, който я управлява до смъртта си през 423 г.
 
Сестрата Гала Плацидия остава на запад с Хонорий и по време на конфликта му с визиготите той я моли да стане съпруга на Атаулф, като така принуждава визиготският крал да напусне с войските си Италия и да се засели в Тулуза.


Гала по-късно се връща в  гр. Равена и през 417 г. се омъжва там, с надеждата тя и новият й мъж римлянин да онаследят западната империя от бездетният Хонорий, но съпругът на Гала почива през 421 г. и тя започва сама да командва на запад след 423 г. (умира Хонорий), като регент на сина си Валентиниан ІІІ от брака й с римския й съпруг.

Галските римски полкове обаче решават в това смутно време да  издигат за император своя командир Йоан и той се насочва с армията си към Равена, за да узурпира властта. Тогава Гала Плацидия, която вече се опитва чрез Бонифаций да усмири вандалите в Картаген, а чрез Аеций – хуните в Панония, се изправя пред истинска заплаха от преврат и решава да бяга  с децата си при племенниците си византийският император Теодосий ІІ (син на Аркадий, стъпва на трона на Византия от 408 до 450 г.) и сестра му Пулхерия, с надеждата да получи от източната империя военна помощ, с която да върне трона на Рим за сина си Валентиниан ІІІ.

По време на бунтa на узурпаторa Йоан малката Хонория разбира колко мъдър държавник е бил дядо й Теодосий І. Той се издига като генерал в Испания, където се пенсионира, но през 379 г. е поканен в гр. Сирмиум от Грациан (367-383), за да оглави източната империя, след злополучната смърт на Валент през 378 г., убит при гр. Адрианопол от готи и хуни.
 
През 379 г. Европа се е променила коренно.

  Векове наред римските легиони не допускат германските и сарматските народи на юг от средни и долни Дунав, но откакто към 370 г. хуните превземат цяла Скития и конните им полкове стигат до Панония, се оказва невъзможно да бъдат спряни многохилядните тълпи от бежанци готи и сармати, които напускат домовете си в Скития и нахлуват ужасени от хунското оръжие в западната римска провинция Панония.


През 375 г. западният римски император Валентиниан І, в пристъп на гняв обеснява пред едно сарматско посолство, че Рим не е длъжен да приеме цялото население на Скития, само защото са се появили хуните. И докато разпалено обеснява и жестикулира пред тези жители на Скития, която римляните наричат и Сарматия, получава сърдечен удар и умира.


Заменя го Грациан.


По това време братът на Валентиниан І, източният император Валент, също приема бежански готски посолства, които молят през 375 г. да бъдат приютени от византийците на юг от Дунав, за да се спасят от  мощният северен враг хуните.    


Валент ги допуска на юг от реката разоръжени и „без държавен ред” (Евнапий, ІV в.), надявайки се, че те ще помагат на войските му да охраняват Дунав от хуните. След което отива в гр. Антиохия, за да довърши конфликтa си с персите, но готите, въоръжени от хуните, започват да мародерстват в Тракия и Валент в изблик на гняв се връща, за да ги накаже. Пред себе си изпраща една арабска конница, за да не нахлуят варварите в Константинопол. 


Хуни и готи обсаждат Валент в гр. Адрианопол (дн. Одрин) и го убиват през 378 г.

Ужасен от случващото се в западната и източната римски земи, Грациан кани генерал Теодосий в гр. Сирмиум и епископът го миропомазва за източен император през 379 г.

Като талантлив военен стратег Теодосий І разбира, че единственият начин да усмири готските тълпи е да издигне техни вождове на висши длъжности в римската армия. Но не успява да стори същото с хуните, чиято военна мощ Теодосий упорито разузнава и спешно реорганизира римските гарнизони, като дава приоритет на леката кавалерия, която да противостои на хунската бърза конница.


Вандалът Стилихон, открит от Теодосий за войската, скоро забравя произходa си и всеотдайно се впуска в кариерата си на римски префект на запад. Той дори се опитва да сгоди през 405 г. своя син за Гала Плацидия, за да заграби трона за семейството си.


Същото прави и готът Аларих, чиято мечта е да стане генерал-губернатор на Илирик, но след това тръгва да превзема Рим.
Хитрият гот Гайна пък решава да се издигне до градоначалник на Константинопол.


Всички те бързо забравят потеклото си от Херманарих и се стремят да станат римляни и да командват Рим.
За целта създават готски полкове в римската армия и им дават привилегии, за да постигнат с тях целите си.


Всичко това предизвиква открито недоволство в Константинопол и кликата срещу варваризирането на римската армия издига за свой източен префект Руфин, който започва да обмисля как да изхвърли готските генерали от армията.

През 388 г. Теодосий І се обръща за помощ към хуните, които се включват заедно с готи и римляни в мощната армия на императора, с която той помита на запад Магнус Максим (383-388), който се е опитал да узурпира западният трон.
След тази победа, възхвалявана от летописците, готите обаче са недоволни от плячката и започват да опустошават Илирия и Тракия, а хуните също показват своите претенции и превземат гр. Сирмиум през 389 г., с надеждата той да е техният южен пост.
Но още през 390 г. Теодосий І си връща любимият град, откъдето през 379 г. е започнала кариерата му на източен император.
През 390 г. той вече е станал император и на западната империя и обединява под своя скиптър цялата римска земя.


По това време хуните са се настанили в по-голямата част от западната римската провинция Панония и техни съюзници са гепиди, остроготи, вандали, сарагури, алани, скири, акатири, анти и много други кавказки, скитски, славянски и германски народи.
 
Водещи племена в хунският съюз били ултинзурите и българите, тях по-късно през VІ в. византийският историк Прокопий Кесарийски нарича кутригури и утигури, и разказва, че те са потомци на древните кимерийци.
 
Името „хуни” е имало военно значение и е принесено на Кавказ от масагетите, които разказвали легенди за древните бойци от Жълтата река хсион-ну, които през 214 г. пр.н.е. били отблъснати от китайците в земите на масагетите около пустинята Гоби. Китайците наричали масагетите на своя език – юеджи.

Постепенно името „хуни” станало общо име на всички народи от хунският кавказки съюз, но истински основатели на ядрото на империята били ултинзурите и българите.
 
Обединените хунски войски в Европа пък се ръководели от военачалника Улдин (Созомен, Зосим), който произхождал от народа на ултинзурите и затова носел това прозвище.
Истинското му име било Харатон, а брат му Донат (Олимпиодор)  онаследил трона на Хунската империя от старият вожд Баламер, когото готите наричали Хумли.

Повелителят Донат разположил новата столица на хуните в стария келтски град Корнунт, на отсрещният дунавски бряг на Виена.
Някога Валентиниан І бил генерал на римския гарнизон в Корнунт, преди да стане император през 364 г.
 
Хунската столица, останала известна с името Ветвар  (Ханзиций), а областта приела името Сабария, на теонимът на хунското божество-майка Савар, наричана също Кубар, Куар (Калакантуаци) и Сурва.


След като Теодосий І станал самодържец на цялата римска империя, сената в старият Рим бил лишен от антрибутите и символите си, понеже епископите докладвали на равенският църковен водач Амбросий, че това са езически идоли.


Достолепните римски сенатори, които вече нямали почти никаква власт, се почувствали обидени и подтикнали през 392 г. Евгениус (392-394) да узурпира властта в Рим и да възстанови почитанието на старите богове. Те го вдъхновявали, че ще бъде новият Юлиян Отстъпник, който през 361 г. възстановил старите храмове и философските академии.


Евгениус се договорил със своя приятел Артавасд (Теофан), който организирал тайно армия, а за да засили своята мощ се свързал с хуните, които привлякъл на страна на Евгениус, както пише през VІ в. летописецът Агатий Меринейски.
 
По това време на възраждане на езичеството, дори престарелият историк Амиан Марцелин, чийто любим император бил Юлиян, отишъл в Рим и с очите си видял страшната хунска конница, която дошла до предградията, за да оформи договора с Евгениус и да получи злато от сената.
Римляни и хуни заедно щели да воюват срещу франките на Бату, които през 394 г. Теодосий изпратил, за да убият Евгениус.
Амиан довършвал в тия години историческия си труд и решил да напише и за хуните.
Той разбрал, че тяхната родина е между Меотида (Азовско море) и Океана, както древните наричали Каспийско море, смятайки, че то е „залив на Океана”.


Амиан преровил трудовете на много стари класици и преписал оттам важни сведения, които му липсвали като информация. Той дал и разказ как изглеждат хуните и как живеят.


Бил впечатлен, че те са без бради, като римските евнуси, но за разлика от последните вдъхвали ужас в противника, според историка.    Той видял как жените им спят във впрягове и решил, че те така изобщо живеят.


Един ден обикалял около обоза на дошлите до римските преградия хунски войници и ужасено видял, че те слагат някакви парчета месо под седалките на конете. Амиан не разбрал, че по този начин хуните лекуват протритите конски гръбници (Ото Манчън-Хелфън) и написал, че те така затоплят месото, преди да го ядат. Сякаш са диваци.


Хунските водачи водят преговорите от седлата на конете си, отбелязал Амиан и този път не сбъркал, понеже това било действително така. През V в. византийският историк Приск Панийски също разказал за тази особеност на полевата хунска дипломация.
Амиан описал техните палатки и облеклото им от кожа.
Така той се оказал първият историк, който още в края на ІV в. дал сведения за новите господари на Скития и Панония...

След него, в самото начало на V в., отделна книга за хуните написал образованият философ и историк от гр. Сарди в Мала Азия Евнапий, но от нея е запазен само един фрагмент в архивите на Ватикана, открит през ХІХ в.

Теодосий І се справил с узурпатора Евгениус през 394 г., така както убил през 388 г. предишният узурпатор на Рим Магнус Максим.
Амиан пък написал, че хуните са продажни и не зачитат чест и достойнство.

Старият историк присъствал на краха на езичеството, което за две години сякаш възкръснало в Рим. Той бил свидетел и на хитрата дипломация на източният префект Руфин, който възстановил старият съюз (от 388 г.) на Теодосий І с хуните, освен това си взел лична гвардия от тях и посъветвал хунският генерал Улдин да завоюва Персоармения, за да може източната граница на хунската империя да граничи на юг от Кавказ с Византия и Персия. С две думи хитрият Руфин успял да пренасочи хунското оръжие в Междуречието, при реките Ефрат и Тигър, където те стъпили през 395 г. (Едеската хроника).
 
С похода на Улдин (когото Приск нарича в летописа си Басих) и Курдилах в Персоармения и сирийските земи на Византия през 395 г., хуните станали световен геополитически фактор, равен по значение на двете римски империи и Персия.

През 400 г. Улдин вече се бил върнал на Дунав от Ефрат и бил бесен, че готските генерали във византийската армия са убили през ноември 395 г. неговият приятел префекта Руфин.
 Улдин за назидание заловил Гайна през същата 400 г., когато последният при гр. Нове (Свищов) искал да премине Дунав на север и да избяга, и изпратил главата му в Константинопол.
 
През 405 г. западният префект Стилихон сключил съюз с хуните и благодарение на тяхната военна помощ помел пълчищата на германските племена на Радагайс.
 
През 406 г. вандали и алани избягали на запад от р. Рейн в Галия и Испания, понеже Донат наложил едноличната династична власт на своя род Дуло и реформирал хунската държавна и военна машина по персийски и римски образец.

Няколко години преди да почине през 423 г., западният император Хонорий изпратил посолство до хунският рикс (крал) Донат в Панония, в което участвал историка Олимпиодор. Последният написал подробни сведения за хуните, които през ІХ в. Фотий преразказал в няколко изречения от един абзац на конспекта си (Библиотеката). Оргиналът на Олимпиодор не е съхранен.

 

*  *   *

 

Монети с лика на Хонория През 425 г. Хонория се върнала с брат си и майка си в Равена, след обезвреждането от войските на Теодосий ІІ на узурпаторът Йоан и започнала постепенно да обмисля как да вземе властта от брат си Валентиниан ІІІ.

Минали години и тя си хванала любовник, когото подготвяла да узурпира трона на брат й, но заговорът бил разкрит и претендентът останал без глава.
Хонория пък за назидание била изпратена в Константинопол, където Пулхерия я взела под строг надзор и я вкарала в своя манастир.

От този момент Хонория си мислела само за най-великия мъж на света по това време – Атила...

Малко преди 451 г. вече бил окончателно узрял плана й и тя му изпратила годежен пръстен и писмо, с което му предлагала да се ожени за нея, като му обещала, че така ще онаследи половината римска западна империя, която тя твърдяла, че й се пада като Августа и сестра на Валентиан ІІІ.
 
През 452 г. Атила завоювал северна Италия и пътят му към Рим бил отворен.


Все още остава загадка дали е действал като упълномощен от Хонория и дали се отказва да превземе Рим, понеже в преговорите с папа Лъв, е получил уверение от светия отец, че годеницата му ще бъде освободена от Константинопол...


За съжаление тези въпроси ще останат без отговор, защото през 453 г., вместо да стане император на Рим, Атила умира от кръвоизлив...


Атила не е искал просто да превземе Рим, като готите и вандалите. Той се е стремял към императорския жезъл и годежът му с Хонория е бил най-прекият път към трона на западната римска държава, като се е надявал, че ще бъде признат от Византия, която той през 447 г. поставя на колене и превръща в най-солидният си данъкоплатец, получавайки 2 100 фунта злато годишен данък от 449 г. по договор с Теодосий ІІ.    Можем само да предполагаме как е обмислял той и Хонория да влязат пищно във вечния град, подобно Цезар и Клеопатра някога...


Орест и Едеко, най-близките в обкръжението на Атила, негови  съветници и сътрапезници, са знаели за плановете му за Рим и всъщност по ирония на съдбата точно техните синове стават последователно  римски императори.


Синът на Орест, т.е. Ромул Августул, заема трона на Рим и управлява като римски император от 30.Х.475 до 4.ІХ.476, след което трона в Рим е окупиран от Одоакър, синът на хунския генерал Едеко (Приск, 448; Томпсън, 1948)...
    
------

Илюстрации:
aamr.cat/Articles/Gala_Placidia_castellano.htm
en.wikipedia.org/wiki/Justa_Grata_Honoria

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (22)

Следете за нови коментари с RSS
Администратор
Името Хонория
Написа Администратор
на 04 ноември 2010
Оцени коментара:
Според речника Хонория идва от honor /латински/ и означава "жена на честта".
0
феминизъм
Написа Летописец
на 04 ноември 2010
Оцени коментара:
Значи император Хонорий (395-423)е "мъж на честта"...
0
Ясно от къде произлиза т.нар. "славянски" език - от хуно-българите
Написа В.Алтънов
на 05 ноември 2010
Оцени коментара:
Благодаря много на автора за това задълбочено историческо сведение. То потвърждава едни мои интуитивни предположения.
Панславянската история (създадена чек ХVІІІ в.) се опитва да даде измисленото обяснение за съществуване на някакава мнима огромна общност "славяни", единствено въз основа на очевидно сходния език сред т.нар. "славянски" народи. И от тогава, лансирана от Руската империя, която има имперски интерес от тази теория тя е възприета повсеместно, независимо, че до днес не са открити никакви елементи на каквато и да било самостойна "славянска" култура, независимо от това, че етнически отделните славяни изобщо не изглеждат чак толкова близки - поляци, чехи, сърби, руснаци (за Българи, влахо-румънци и македонци не говоря, тях отдавна вече сериозните учени не ги водят "славяни"). Така изнесеното тук потвърждава моето предположение: така наречените "славянски" народи не говорят един език, защото са част от един обще народ, а по друга причина. Тези народи дълго време са включени в една мощна държава с характерна своя култура - Хунската империя, основно ядро на която са Българите. Така вече е по-логично тези определено некултурни народи - сармати, готи, венети, поляни, чехи, анти да са възприели някакъв общ административен език, наложил се в тази империя (Хуно-българска), който би следвало да наречем "протобългарски". Той е станал основа на така наречения с фалшификация столетия по-късно "славянски" език. И тогава вече става и по-ясно, и по-логично силна държавна култура, като хуно-българската да е дала този общ език на тези народи, а не някакви диви славяни да са наложили езика си на появилата се малко по-късно върху останките на Хуно-българската империя курлтурна Българска империя.
0
Кирил Милчев
Написа Летописец
на 05 ноември 2010
Оцени коментара:
Благодаря Ви, г-н Алтънов за добрите думи, те ме мотивираха да напиша следните бележки.

Размисли на един хунолог



Когато преди време поетът Цанев написа, че българската история е проучена добре от историците, но не е поднесена на читателите интересно и разказвателно, аз му повярвах за второто, но не и за първото.
В нашата страна все още съществува смешното на запад мнение, че с история могат да се занимават само завършилите исторически факултет. Ето защо писателите странят от навлизането по същество в историческата тема, докато в Европа е обратно – проучванията и новите гледни точки са дело предимно на писатели.
Точно те не са ангажирани със старият позивистичен метод на историческата наука и смело въвеждат херменевтичните модели, според които историческото минало е необходимо да се преосмисля. Разбира се, има и вулгарни „херменевти”, като онези, които разбуниха духовете с прочита си на баташкото клане или със създателите на теорията за сватбата на Иисус с Мария Магдалена, но не трябва да забравяме, че новите херменевтични модели на запад, не са създадени за да се злоупотребява с тях, а имат в основата си философските теории от ХХ в. на мислители като Хусерл, Хайдегер, Рикьор, Сартр, Дерида и т.н.
Тук е ключът на загадката, някак мирише на мухъл да създаваш нова хипотеза в ХХІ в. за произхода на българите, на основата на метод от началото на ХХ в., известен като глотогенеза и компрометиран в западната историческа наука с догмите за индоевропейски народ и арийци.
Моите философски и теологични проучвания до 2005 г. оформиха разбирането ми за понятиен и категориален апарат в духа на фундаменталната онтология и феноменологията, и този „философски речник” отдавна е подложил на сериозна ревизия старият позивистичен научен метод на познание.
С други думи, няма как познанието за историческото минало да прескочи темата за това що е познание и да се впусне в дилетански открития и хипотези за прабългарите, чийто епицентър на възможността за разсъждение си остава само в сферата на идеите и предположенията. Любителите на глотогенетични пара-теории явно все още не знаят, че езиковедските етно-проучвания, още от времето на създателите на структурализма в езикознанието от началото на ХХ в., са обявени за псевдо-научен апарат за диахронните изследвания; няма никакъв знак на равенство в начина на развитието на езика и в начина на обществено-историческо развитие (и това е аксиома за филолозите); освен това е смешно след Дилтай да се твърди, че историческото минало е предмет на доказателствени съждения, с каквито си служат природните науки.
Естествено учени като Гумильов, принудени да живеят в средата на марксиската философия, все още се хвалят през втората половина на ХХ в. с индуктивно-дедуктивните си доказателствени хипотези, все едно са природоизпитатели, а не историци.
Но не по-малко е тъжно, когато новият полъх за преосмисляне на произходът на българите в началото на ХХІ в., се осъществява с остарели глотогенетични хипотези. Това може и да формира позитивни патриотични подбуди, но не може да заблуди онези, за които историята не е само националистична тръпка, но и интелект.
Не по-малко глотогенетичен е и новият казански булгаризъм, който в лицето на езиковеди като Мизиев си е поставил за цел да продължи пан-тюркизмът на учени като Масуди, Ючура и Тоган, които откликнаха в началото на ХХ в. на призива на Ататюрк, че не иска отоманска турска история и му създадоха пан-тюркска хипотеза, на основата на която бе открито единство даже между езика на тюрките и този на индианците в Америка (при това дори учени като Вяч.Вс.Иванов, един от създателите на новата пан-славянска глотогенеза в езикознанието, са впечатлени от възможността за такова единство).
Мисълта ми е, че е крайно време да се експлицира, че българската историческа мисъл днес все още не е стъпила на европейските научни стандарти, а някак клони към евразийската методология на руските нови историци и темата за хуните е най-очебийното доказателство за това.
Както знаем, руско-съветската хипотеза за хуните, е че те са един и същ народ с Hsiong-nu, за които китайските историци дават сведение до І в. от н.е.; след това хсионг-ну са победени от сянбийците.


0
...
Написа Летописец
на 05 ноември 2010
Оцени коментара:
Съветско-руската хипотеза за произходът на българите твърди, че те били тюрки от Алтай и когато хсионг-ну тръгнали на „велико преселение на народите”, повлекли със себе си към Волга и българите.

Това както знаете бе дълго време официалната догма за произходът на българите и тя се повтаря и доднес.

Какво обаче се случва междудругото в науката ?
През годините се развива археологията и се доказва, че преселение на хсионг-ну е нямало, няма никакви артефакти (С.С.Миняев).
Още през 1945 г. американският учен Ото Манчън-Хелфън повдига въпросът за липсата на антропологична и етнографска близост между европейските Huns (ІV/V в.в. от н.е.) и обитателите на Ордос и Жълтата река Hsiong-nu (последни данни за тях са от І в. от н.е.).
Доводите на Хелфън очевидно повлияват на Томпсън, който през 1948 г. в своята монография за хуните отрича приемствеността на европейските хуни от хсионг-ну.
През 1960 г. (ВДИ,4) съветския историк Л.Н.Гумильов подлага на критика възраженията от 50-те години на ХХ век на американския изследовател Ото Манчън-Хелфън, в които се посочва, че въпроса за произхода на европейските хуни все още не е окончателно решен в историческото познание.
В своята статия Гумильов си поставя за цел да защити хипотезата от 1900 г. на руския учен Иностранцев за това, че средно-азиатския народ „хсионг-ну” (Hsiong-nu) и европейските хуни (Huns), са един и същ етнос. Защитавайки Иностранцев, създателят на руската хипотеза за приемственост и превръщайки го в нещо като гуру на руските исторически изследвания за Средна Азия, Гумильов възприема себе си като част от една дълга традиция на руската наука за този регион, която според него държала монопола върху историческото познание за Средна Азия (?).
В тази своя статия Гумильов разработва идеята за „конния отряд” хсионг-ну (”хунну”, „сюну” на руски), който избягал от хсионг-пи (”сянбийци” на руски) и стигнал до Волга, там те си взели жени и по логиката на „пасионарната философия” на Гумильов създали за два века нов народ – „гуны” (=европейските хуни).

Както виждате, още през 1960 г. се оформя хипотезата, че е нямало „велико преселение” на хсионг-ну на запад, но това по неведоми причини ни най-малко не променя през годините хитопезата за произхода на българите, които били повлечени от хсионг-ну на запад. Кой ги е повлякъл, един „конен отряд” ли?
0
...
Написа Летописец
на 05 ноември 2010
Оцени коментара:
За всички е очевидно, че в Република България няма нито един хунолог, хазаролог или аваролог; няма български учен който да е създал книга по въпросът за хуните и техният произход, независимо, че във всички късно-антични летописи се говори за някаква връзка между хуни и българи.

Много ми е интересно, как без да се преразгледат и интерпретират по новому късно-античните летописи и хроники, може изобщо да се повдига въпросът „българите хуни ли са”, при условие, че отговорите са всъщност нелепи, тъй като хунологията е най-слабо разработената историческа дисциплина в Европа.
Немските учени от ХІХ в. и ХХ в. не посягат към тази тема, просто защото не искат да се ревизира остарялата днес хипотеза, че след ІV в. Европа се превръща в германо-римски въпрос.

Няма по-голямо предизвикателство за талантливата нова историческа мисъл в България, от това да се включи в „европейският дебат” кой всъщност през ІV в. и през V в. създава фундаментите на Европа и защо хунското минало е пресъздадено в учебниците само с негативизъм. Какво се крие зад тази едностранчивост на модерните историци? Не сме ли свидетели, че в щекотливият днес въпрос за създаването на теория за произходът на българите, се крие отдавна заложената бомба от националните модерни историци, че хунският въпрос няма връзка с българският произход?

Краят на атиловата хунска империя през 453 г. е обявен от модерните историци и за край на хунската история (дори официално се твърди, че след 468 г. вече нямало хуни), независимо, че дори Орган е наречен от Никифор през ІХ в. „господар на хунския народ”, а през VІІІ в. в хрониката на Йоан Никиуски Кубрат е наречен „владетел на хуните”.

Въпросът за това кои са хуните е поставен изначално погрешно в просвещенско-модерната историческа наука, не е отчетено, че през VІ в. сироезичният автор Псевдо-Захарий Ритор (и не само той, да не навлизам в подробности) изброява 13 хунски народа и нито един от тях не се казва „хуни”.
В германската история се укрива, че до 455 г. остроготите са били хунски народ, такъв какъвто са били и българите (Павел Дякон през VІІІ в. пише за атака на българи над първият лангобардски вожд и времето на тази атака съвпада с хунското нашествие в Европа през ІV в.).

Някои автори по сайтовете днес пишат, че хуни и българи са разграничавани от редица късно-антични историци и са прави в това наблюдение, но понеже няма разработена детайлно хунска история, тези автори изобщо пренебрегват, че пост-атилоните хуни са всъщност два народа, между които т.нар. „кутригури” са изобщо забравени от историческото познание, а техните подвизи са толкова многобройни в летописите, че заслужават отделна монография. Кутригурите също са пост-атилови хуни и когато се говори за „хуни и българи” като за два отделни етноса, не е далече от мисълта, кои са конкретно тия хуни...

Изобщо голямо объркване е.
В официалната историческа догма, наложена в европейските академични среди, хуните изчезвали през 468 г.; а в късно-античните и средновековните летописи, има някакви хуни и българи дори до Аспарух.

Как тогава без разработване на хунологията като историческа дисциплина в Република България ще има изобщо методологични предпоставки за създаването на хипотеза за прозиходът на българите?
Станимир Каравеликов - Администратор
Свалям шапка
Написа Станимир Каравеликов - Роден Край
на 05 ноември 2010
Оцени коментара:
Г-н Милчев, приемете моето дълбоко уважение за изказаните думи и пояснения към статията! Сигурен съм, че рано или късно духовете ще се разбунят достатъчно, за да се погледне сериозно на тези думи и да вземем да помислим познаваме ли историята си такава, каквато е, а не такава, каквато ни я втълпяват "Великите сили"...
0
Благодаря ти
Написа Летописец
на 05 ноември 2010
Оцени коментара:
Без този сайт, който съществува благодарение на теб и Деси, аз съм "глас в пустиня", както е казал евангелиста...Пък и не смятам,че са важни персоните, а идеята. Може би не си обърнал внимание, но в някои други сайтове въпросът за хуни и българи бе еретичен, преди да получи разработка тук; днес същите сайтове правят анкети с въпрос "българите хуни ли са"...
Станимир Каравеликов - Администратор
Радвам се
Написа Станимир Каравеликов - Роден Край
на 05 ноември 2010
Оцени коментара:
Изненадан съм от това, което казваш, но се радвам, че по някакъв начин сме размътили добре отаената тиня около миналото ни и ще продължаваме да го правим с каквото и както можем, пък да става каквото... трябва smilies/smiley.gif
0
...
Написа natan
на 11 ноември 2010
Оцени коментара:
Тя му казвала Хъни,Хъни (най-скъпи hon-ey(хъни)) и от там му останало Атила Хуна и на политическия съюз от различни народи под негово ръководтство ,започнали да им казват Хуни.

натан
0
...
Написа natan
на 11 ноември 2010
Оцени коментара:
иначе Прокопи пише директно,че масагетите са хуните.
Същите на Царица Томирис му кръцват кратунката на Персиеца Кир .
Ех,най-накрая една славна царица.Не били само неолитнети венери от гръцкия о-в .
Масагетите имали любимо оръжие,сакира (секира). Прочутото скитско оръжие.Приличали на тях в облеклото и по начина на живот.
натан
0
...
Написа natan
на 11 ноември 2010
Оцени коментара:
Подведох ви.Корекция. Собственоръчно Царица Томирис му кръцнала кратунката на цар Кир .След битката в която вся и всьо персийсци били избити Царицата му намерила трупа и му отрязала главата.
натан
0
Похвално
Написа Летописец
на 11 ноември 2010
Оцени коментара:
Радвам се, господине, че статията Ви е харесала и провокира Ваши идеи. Баба ми, българка от Царево село, викаше "кратунка" на онези малки декоративни тикви, дето бяха приспособявани да се пие с тях вода от изворчетата...Както знаете, старото Царево село е дн.гр. Делчево; цялата тази област, известна като Пеанечко, се е простирала по времето на Херодот от Охридското езеро до Пирин, както той пише. Местното население било "пеони", преселници от Троя, според Херодот. От втората планина на север от Охридското езеро, започвала държавата Македония през V в. пр.н.е.; Пеоните гордо бранели своите земи от персийският нашественик Дарий, докато македонците капитулирали без бой, пише Херодот. Та, удивително е наистина, че областта Пеанечко в Република Македония и доднес е запазила името на местните жители пеоните...
0
...
Написа natan
на 12 ноември 2010
Оцени коментара:

летописецо,
твоята летопис започва от моето неизтекло вчера.Това е по моето летоброене.
Всеки самоуважаващ се македонски селянин е насадил де що намери около кащата,на лозето,арпаджика ,нивте и т.н. кратунки. На Александър III ,който искал да изпълни завета на татко си и да довърши започнатата от него работа ,превземането на света ,му било казано от летописците ,че ще превземе света.Но при едно условие.Трябвало пророчество за тази работа. За да довърши татковото дело му трябвало пророчество или ,както вие летописците му казвате Гледане(фърляне) на Боб(боб-на македонски фасуль).Една кратунка фасуль щяла да свърши работата.Но къде можел да намери и кратунки и фасуль за пророчество. Взел най-дебелата книга и понеже го били научили да чете на стария елинский се зачел . В момента в който разбрал ,къде да намери и кратунки и фасуль зарязал книгите и тръгнал да превзема света. Но и кратунките и фасульа растели в Индия,така пишело в книгата , която пък била на края на света и която тепърва трябвало да превземе. И как се справил със ситуацията ,която за летописците изглеждала патова.
Отишъл във най-великото елинско светилище Оракул да си вземе едно временно пророчество, което да издържи докато той се доберел до Индия да събере кратунка с фасуль.Името на това място било Делфи.То преди това не било елинско ама тва е друга история. Сега било елинско. Като научила Пития,така се лазвала жрицата,че варварина македонец идвал да тера пророчество затворила кепенците,казало че било неделя и не работела. Македонците настоявали тя да отиде и да направи изключение за техния любим Александър. Тя разбрала,че работата е сериозна и за да не отвори светилището ,и да не му издаде на варварина македонец Александър временното свидетелство избягала и се скрила в селището. Когато научил Александър отишъл и я намерил в къщата където се скрила ,хванал я за косите и я помъкнал по скалите към светилището . Оная се развикала още преди да бъде замъкната при дупката на оракула : Ти си Недосегаем! Ти си Недосегаем ! Като чул това .Александър я захвърлил и казал : Ето това пророчество исках да чуя !
И наистина стигнал до Индия,превзел я,макар,че днес ако някой летописец прочете индийските епоси и истории там няма и дума обелена за него. Все едно че не е съществувал !
Достигнал той до Индия само за да разбере,че кратунките и фасулья не растели в тази Индия,описана от македонеца Херодот ,ами в онази другата описана от македонеца Колумба.
natan
0
...
Написа Боил
на 12 ноември 2010
Оцени коментара:
И като как не се намери нито един образован македонец за да бъде учител на Александър, че се наложи грък Аристотел да му е учител? Това, което сте написали говори, че имате дарба да пишете вълшебни приказки и чудотворни разкази, може да издадете нещо за децата, кажете им, че новите играчки громити, са всъщност - македонити...За първи път чувам, че боб е българска дума, а фасул - македонска....Дай още някой бисер да се посмеем...
0
...
Написа natan
на 13 ноември 2010
Оцени коментара:
боил,
пред непознатото ние винаги си оставаме деца които гледат света с невярващи очи.
Написаното от мен е вярно до последната сричка-от думите които са предадени точ в точ и са изречени и от Александър и от Жрицата до описаното действие. провери в което и да е научно издание,библиотека на която вярваш и т.н.
За това,че Филип е могъл да си позволи най-добрите учители на своето време и какви исторически заключения могат да се направят от този факт-че Аристотел е учител на Александър има друга история. Ти само трябва да знаеш че съветскта аристокрация,тази от шестнадцатое -девятнадцатое столетие,която е директен наследник на оставените от татарите събирачи на данъци от тяхно (татарско) име за тяхна сметка, си поръчваха тилько французкие учители и не знаеха и дума кирилометодиевски (техния руски). Виртуалния любовник на Екатерина ,немската принцеса ,която като всики руские аристократи не знаеше руски,бе Волтер. Руската аристокрация питаше как да кажем мерси на руски и не знаеха и бъкел на руски.
натан
0
...
Написа natan
на 13 ноември 2010
Оцени коментара:
боиле
и не знаеш македонски
думата е фасуль , а това ь не са го измислили солунски братя нито пък онова Ъ ,дето го няма в диалекта на македония .От солун до самоков и костенец думат пат ,вместо път,каща вместо къща и так дальше,но некой бил използвал диалект в който няма ъ да измисли ъ
това е дело на сестра шехерезада ъ-то и ь то и так дальше
кажи му приказка и повече не се затормозявай защото всички знаят че солунските братя създали писмеността на ..... и тук си слагаш квото си искаш ,за по научно
натан
0
...
Написа natan
на 13 ноември 2010
Оцени коментара:
когато се родили габровците евреите заплакали
шумерка поговорка чута от очевидец
натан
Администратор
Моля не превръщайте всяка тема в тема за Македония!
Написа Администратор
на 13 ноември 2010
Оцени коментара:
Не е коректно спрямо автора. Ограничавайте се да коментирате по съответната тема, и го правете с доводи, източници, линкове ако трябва и прочие. Махленски спорове няма да допусна в този сайт. Досега не е имало модерация на коментари, триене и банване, не ме карайте да го правя, ще е в ущърб на читателите!

жИнатЪ на админЪ от севИрЪ, детУ яхнЪ митлЪтЪ
0
...
Написа natan
на 13 ноември 2010
Оцени коментара:
жинъ,
забравям сайта.бял и чист е.хареса ми .не знам по кви криви пътеки вървях и как дойдох тук ,но повече няма да влизам
имаш думата ми .
благодаря за успешния експеримент с "пълната" история на паисий ,роден край
натан
Станимир Каравеликов - Администратор
Сполай ти
Написа Станимир Каравеликов - Роден Край
на 13 ноември 2010
Оцени коментара:
И не забравяй от къде си тръгнал.

Роден Край
0
...
Написа Християн
на 01 януари 2018
Оцени коментара:
Ако този излезе на Арената срещу мен спукана му е работата годиникат на Хонория

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy
nike tn pas cher nike tn pas cher nike tn pas cher nike tn pas cher air max pas cher air max pas cher stone island outlet stone island outlet stone island outlet stone island outlet stone island outlet stone island outlet barbour paris barbour paris barbour paris barbour paris barbour paris piumini peuterey outlet piumini peuterey outlet piumini peuterey outlet piumini peuterey outlet piumini peuterey outlet canada goose pas cher canada goose pas cher canada goose pas cher canada goose pas cher canada goose pas cher canada goose pas cher woolrich outlet online woolrich outlet online woolrich outlet online woolrich outlet online woolrich outlet online woolrich outlet online Fjllraven Kanken backpack Fjllraven Kanken backpack Fjllraven Kanken backpack Fjllraven Kanken backpack Fjllraven Kanken backpack Fjllraven Kanken backpack woolrich outlet online piumini woolrich outlet moncler outlet online moncler outlet piumini moncler outlet moncler outlet online peuterey outlet online peuterey outlet cheap oil paintings pop canvas art