Сагите на викингите и тяхната връзка с Троя и траките

Написано от Петър 04 Юни 2011

Легенди

Автор: Петър Дервишев

Всички сме чували за Троя и Троянската война. Знаем за Ахил и Хектор, за Приам и Агамемнон, за Хубавата Елена и Парис. Знаем и за десетгодишната обсада на този град, завършила трагично за него, както знаем и за тежките битки между ахейци и троянци, които са се водили под стените му. В тези битки участват и много траки и винаги на страната на троянците. И нищо чудно – Омировата „Илиада” представя троянците като родствени на траките, а днес огромната част от учените приемат това като неоспорим факт, говорейки за трако-троянски етнокултурен кръг. Ако мога да си позволя един по-образен изказ – траки и троянци са ако не братя, то поне първи братовчеди.

Оказва се обаче, че според някои исландски саги, скандинавските народи – или така наречените викинги (нормани, варяги, рус и т.н.) – също претендират за родство с троянци и траки. За какво става дума?

Иде реч за т. нар. Прозаична Еда, известна още и като Млада Еда и Снора-Еда по името на автора/съставителя й – ирландския скалд (поет),  прозаик, историограф и политик Снори Стурлусон. Тя се появява около 1220 – 1225 г. и се състои от четири книги: Пролог, Гюлфагининг (Gylfaginning; Видението на Гюлви), Скалдскапармал (Skáldskaparmál; Език на поезията) и Хататал (Háttatal; Списък със стихосложения), които са базирани на цитати от по-древни поеми със сюжети от германо-скандинавската митология. Именно в първата част на Прозаичната Еда – Пролога, – се разказва за произхода на скандинавските народи, който пролог ще предам тук отчасти, засягайки само местата в него, в които се говори за произхода и разселването на така известните викинги.

И тъй:

  „ ...Целият свят се разделя на три части. Частта, която лежи на юг, простирайки се на запад и към Средиземното море, се нарича Африка. В африканския юг е горещо и всичко е изгорено от слънцето. Другата част лежи на запад и се простира на север и към океана, тя се нарича Европа или Енея. В северната й част е толкова студено, че там не расте трева и там нико не живее. От север на изток и до самия юг се простира частта, наричана Азия. В тази част на света всичко е красиво и великолепно, там изобилстват земните плодове, златото и скъпоценните камъни. Там се намира и центърът на земята. И затова, щото самата земя там е във всичко по-прекрасна и добра, хората, които я населяват, също се отличават с качествата си: мъдрост и сила, красота и всевъзможни знания.

Близо до центъра на земята бил построен град, придобил велика слава. Тогава се наричал Троя, а днес Туркланд (Страна на Турките). Този град бил много по-голям от всички други и построен с цялата изкусност и великолепие, които тогава били известни. Имало там дванайсет кралства и имало един върховен владетел. Всяко от тези кралства си имало васали с обширни земи. В града имало дванайсет крале. Тези крале превъзхождали по човешки качества всички хора, раждали се някога по земята.

Един от конунгите (крале) в Троя наричали Мунон или Меннон. Той бил женен за дъщерята на върховния конунг Приам, която наричали Троан. Те имали син на име Трор, ние го наричаме Тор. Той се възпитавал в Тракия при херцог на име Лорикус. Когато минали десет зими[от живота му – б. а.], той започнал да носи оръжието на баща си. Откроявал се сред другите хора с красотата си като слонова кост, врязана в дъб. Косите му били по-красиви от злато. Дванайсет зими след рождението си, той вече бил в пълната си сила. През това време повдигал от земята десет мечи кожи наведнъж и убил той херцога Лорикус, своя възпитател, и жена му Лора или Глора, и завладял царството им Тракия. Ние наричаме неговото царство Трудхайм. След това той много странствал, обиколил половината свят и сам победил всички берсерки, всички великани, най-големия дракон и много зверове. В северната част на кралството си срещнал прорицателка на име Сибила – а ние я наричаме Сив – и се оженил за нея. Никой не знае откъде е родом Сив. Тя била най-прекрасна сред жените, косите й били подобни на злато. Синът им се наричал Лориди, той приличал на баща си. Той имал син Ейнриди, а той – Вингетор, а Вингетор – Вингенер, а Вингенер – Моди, а Моди – Маги, а Маги – Сескев, а Сескев – Бедвиг, а Бедвиг – Атри (ние го наричаме Анана), а Атри – Итерман, а Итерман – Херемод, а Херемод – Скялдун (ние го наричаме Скьолд), а Скялдун – Бяв (ние го наричаме Бяр), а Бяр – Ят, а Ят – Гудолв, а Гудолв – Фин, а Фин – Фрядлав (ние го наричаме Фридлейв), а той пък имал син Воден, а ние го наричаме Один. Той се славил с мъдростта си и всички съвършенства. Жеена му наричали Фригида, а ние я наричаме Фриг.

Один и жена му  били надарени с пророческа дарба и им се открило пророчество и то му разкрило, че ще превъзнесат името му на север и ще го почитат повече от имената на всички конунги. Затова той решил да тръгне на север, оставяйки Туркланд. Взел със себе си много хора, млади и стари, мъже и жени и много скъпи вещи. И през която и страна да минавал пътят им, навсякъде ги прославяли и ги приемали по-скоро за богове, отколкото за хора. ...”

По-нататък в пролога се разказва, че Один подчинява Саксланд (Страната на саксите) и оставя трима от синовете си за пазители на различните й части – Източната, Вестфалия и Франкланд (Страната на франките). След това продължава похода си и подчинява и Рейдготланд – страната на готите (макар, че не става ясно точно кои готи) и също оставя един от синовете си за владетел. Накрая Один и хората му, продължавайки на север, стигат до страната, наричана днес Швеция, където тамошният владетел Гюлви доброволно предоставя властта на богоподобния Один, а самият Один и хората му са наречени Аси, тъй като идват от Азия. Один харесва тези земи и се установява там, построява град („ ...който днес се нарича Сигтун...”) в който има дванайсет управници по троянски образец и налага закони като тези, които са били в Троя.

Та така... Като оставим настрани очевидната евхемеризация на германо-скандинавските богове (Тор, Сив, Один, Фриг, Моди, Балдр и т. н.), за нас би било интересно и важно да разберем дали има някаква историческа истина в това предание. Независимо обаче дали има такава или това е просто една красива сага, фактът, че викингите вярват (или искат да вярват), че се родеят с траките, за мен поне е достатъчно показателен.

Засега въпросът е отворен...

А каква е връзката между викинги и хуни, прочетете тук >> Бог Один и хуните

Добави в любими

Сподели

Изпрати на приятел

Прочити: 2073

Коментари (9)

Следете за нови коментари с RSS

Това май трябваше да е в горния текст...

Написа Петър Дервишев
на 06 юни 2011

Оцени коментара:

• 
• +3
• 
• 

Та по въпроса за историческата истина: аз лично не се съмнявам, че има поне троха (ако не и залък) такава, поне що се отнася до преселението. В смисъл, че разселване явно има, но дали тръгва от Троя, Тракия или пък от съвсем друго място, не можем да сме сигурни. Основание за тези съмнения ми дава факта, че скандинавците далеч не са първите, които извеждат родословието си от Троя. Знае се, че според древноримската традиция, Ромул, основателят на Ришм, е пряк потомък на троянеца Еней. Галфрид Монмутски (около 1100-1154 или 1155) в съчинението си "История на бринатските крале" (Historia Regum Britanniae), извежда родословието на бритите от внука на същия този Еней - Брут. Самият Галфрид се опира на по-старото съчинение на историка Нений (VIII—IX в.) "История на бритите" (Historia brittonum), където Брут е наречен Брит. Да не забравяме и че разказът за Троянската война е много известен през Средновековието.
Но какво прави впечатление в исландския разказ. Докато британците, обявявайки се за наследници на Еней, претендират за родство едновременно с троянци и римляни, то скандинавците не се блазнят от славата на Римската империя, т. е. тук може и да не става въпрос за така разпространеното тщеславие. Техният родоначалник, троянецът-трак Тор (бог-гръмовержец в митологията им) си живее в Тракия и тя е негово кралство. Следва дълга родова линия все по тези земи, докато не се стигне до погоподобния Один (върховен бог в скандинавската митология; между другото според нея Тор е негов син, а не както тук - Один е наследник на Тор).

И още нещо интересно: от този пролог научаваме името на кралството на Тор (Тракия) и то е Трудхайм (Þrúðheimr), което в превод означава "дом, място на силата", където "хайм" (heimr) е "място", а "Труд" (Þrúð) е "сила" .

--

Написа Администратор
на 06 юни 2011

Оцени коментара:

• 
• +1
• 
• 

Мисля, че Павел Серафимов отдавна беше писал за връзката траки-викинги и ще има какво да добави към тази статия, стига да има възможност да я прочете. Някои неща, които преди звучаха като небивалица, все повече придобиват смисъл в контекста на нова информация, която се изнася.
Деси

И още нещо:

Написа Петър Дервишев
на 06 юни 2011

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

В скандинавската митология е много известен сюжетът за войната между боговете Аси и боговете Вани. След дълга вражда, накрая те се помиряват и се сливат. Ако приемем този мит за отглас от действително събитие, то тогава пък е любопитно кои са Ваните. Няма точен отговор, но в Сага за Инглингите от цикъла "Земният кръг" (Heimskringla), където между другото също се говори за азиатски произход на асите, се уточнява къде се намира земята им Ванахайм - край устието на Дон, тоест Северното Черноморие. Та кои ли са ваните?

@ Петър

Написа Администратор
на 06 юни 2011

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Ако имам време утре ще пусна една интересна статия, която може да насочи към отговора на твоя въпрос Деси

...

Написа Летописец
на 07 юни 2011

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Херодот пише, че пеоните са бивши троянци, те се заселили в областта от Охрид до Струма, дори днес в Македония на юг от гр. Делчево местността се нарича Пеанечко, от старият етноним на пеоните. Те били много смели, според Херодот, и единствени се противопоставили на Дарий, докато македонците послушно приели васалство под скиптъра на персийският шах. В по-късната традиция след V в. пр.н.е. пеоните се възприемат като траки, така че има резон в предположението за трако-троянски синтез;

Легенди, легенди...

Написа Летописец
на 07 юни 2011

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Не можем да не отчетем, че във визията на такъв ерудиран гръцки историк от 1 в. пр.н.е. - 1 в. след н.е., какъвто е Страбон, присъстват древни спомени от кимерийско-тракийски синтез; за съжаление за този период, който очевидно е бил преди 8 в. пр.н.е. няма първоизточници, така че за реконструкцията му трябва да разчитаме изцяло на езикови и донякъде на археологични препратки. Първите сведения, които са съвременни на кимерийците, са в асирийските клинописи от 8-7 в. пр.н.е. и те ни очертават т.нар. "исторически кимерийци", чието присъствие е на териториите на т.нар. "Древен изток", т.е. Предна Азия и Месопотамия, а така също на териториите на Мала Азия и Йония. Не е без значение, че докато кимерийците са хегемон в Мала Азия, т.е. някъде до началото на 6 в. пр.н.е., тракийската държава Фригия и била под тяхно опекунство и придобива доста нови територии. Крахът на "историческите кимерийци" се оказва и край на Фригия като държава. Забележително е, че дори в 5 в. от н.е. арменския историк Тавстос Бузанд не познава топоним Кападокия, а го именува Гамирка. През 4 в. от н.е. пък Павел Орозий нарича южното Черноморие до Колхида (Лазика): "Кимерийско море". Въпреки почти двувековното присъствие на кимерийците в Мала Азия, изследователите са затруднени да верифицират къде в Мала Азия е територията им. Не е реално да се смята, че само временно присъствие в Кападокия е довело до съхраняването на името й като Гамирка дори до 5 в. от н.е. при Бузанд, очевидно след налагане на кимерийската династия над фригийския цар Гордиас, останал известен в митовете с "гордиевия възел", именно Фригия, която включва и територии от Кападокия, е била ДЪРЖАВНАТА земя на кимерийците. Дали заради това Страбон свързва кимерийци и траки в общ произход или има на разположение сведение за траки-трибали, чийто произход е кимерийски отпреди 8 в. пр.н.е., остава предмет на по-нататъшно изледване от учените.

бог Один и хунския военачалник Улдин

Написа Летописец
на 07 юни 2011

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Проблемът е, че хунското име от началото на 5 в. от н.е. Улдин е прозвище на народа улдин (Багрянородни), известен на Йордан и Агатий като "ултинзури". Удини са се самонаричали местните жители на по-късният арменски гавар Утик, тези ути са известни на Страбон (1в.); Udon се среща и при Птоломей (2 в.) (вж. Арменската география от 7 в. на Анани Ширакаци), но вече като предкавказци. Прословутият "българин Бунд" в историята на Мовсес Хоренаци носи име Бунд, а народа му се казвал бундур, последното показва, че Бунд е етноним. Това е самоназванието на урартите, които са се самонаричали Бийан, съгласно урартските клинописи. Как Бунд е станало Udon? Загадката е може би в индоевропейският на кимерийци и арменци и в хурито-урартския на Бийан, т.е. самоназванието Бунд е станало Udon. Сведения за прехода на пост-урарти (бундурк) и кимерийци (хони) от южен Кавказ в северен има в грузинското съчинение "Мокцевай Картлисай" и хронологично това е станало след 4 в. пр.н.е., когато в южен Кавказ идват иберите (протогрузинците). Така че е напълно възможно много преди хунския военачалник Улдин от 5 в. от н.е., кимерийци и улдини да са стигнали до Скандинавия и в този случай улдините (одини, Один), които са пост-урарти, със сигурност са шашнали с уменията си примитивните германи, понеже те са практикували халдейството. Така се ражда скандинавско-германския мит за бог Один. А така също и топонима там Кимври. Уменията им в чародейските науки са били такива, че дори в библията Мойсей нарича Урарту - "Ур Халдейски". Изобщо за да стане ясна кимерйската история след 6 в.пр.н.е. не бива да забравяве и пост-урартите (Бунд, Udon)и да си припомним, че през 6 в. от н.е. Прокопий преразказва легенда за двама древни братя, от които единият се казвал Ути-гур...

гамири и кимери, кимври

Написа Летописец
на 07 юни 2011

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Защо името на кимврите не може да се е появило преди 8-7 в.пр.н.е ? Защото самоназванието на кимерийците е било Gimir и то е съхранено в асирийските и урартските клинописи, в Библията и в арменските летописи, дори във фолклора на грузинския и осетинския езици.На древните гърци името става известно чрез посредничеството на лидийския език, в който - както показа Иванчик (а Дяконов се съгласи с тази хипотеза и изостави своята, че посредник е бил тракийския)- отсъства звука "г" и се изговаря "к". И понеже първи сведения на гръцки за кимерийците има при Омир в Одисеята, където те са с "к", следователно историята на кимврите, описани от гърците, е със сигурност след 8-7 в.в. пр.н.е, откогато е "Одисеята" на Омир.

Bravo

Написа nix
на 14 септември 2011

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Чудесни анализи и приказки от древността. За съжаление само в сферата на фантастиката и предположенията не способни да се докажат и без исторически факти, плод на наши си български интерпретации от псевдо учени. Никъде в която и библиотека няма подобни анализи и връзки на българите с кимерийците нито за "българин Бунд".

Напиши коментар

Име

Email адрес

Заглавие

Коментар

по-малък | по-голям

Известяване по Email (Само за регистрирани потребители)

Прочетох и се съгласявам с Правилата.

Моля въведете символите

Добави коментар