gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си. "
Васил Левски

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Легендата за Мардукан и синовете му Сак и Сок

Легенди

(21 Гласа)

Мардукан В темата "Не българите били татари, а татарите били българи", наш читател от Казан откликна на молбата ни и ни изпрати легенда, свързана с българския обичай Сурваки, която е съхранена в паметта на българите, които живеят в Татарстан. Ето и текста на легендата...

 

"Има няколко древни български празници, свързани с древната легенда за Сак и Сок. Според този мит, злите духове решили да унищожат човешката раса и за тази цел издигнали висока стена, която отделяла Слънцето от Земята. На Земята се възцарили студ и мрак,всичко живо загинало.

Тогава на помощ се притекъл алпът* Мардукан - Карга**. Заедно със синовете си Сок и Сак той се отправил към стената, за да я унищожи. Понеже щели да летят близо до слънцето и то щяло да ги изгори, Мардукан - Карга изпратил синовете си за мед, който щял да ги предпази от изгарянията.Сок и Сак обаче се уплашили, литнали в ивицата на нощта и не се върнали при баща си.Без да чака синовете си, Мардукан- Карга сам счупил стената, но с това той излязъл под парещите лъчи на слънцето. Неговите горящи пера паднали на земята и се превърнали в черни (врани) коне.

Затова, че пожертвал себе си, за да могат хората да имат светлина и топлина, бог Тангра пожалил живота на Мардукан - Карга. Оттогава всяка пролет той се връща при хората под образа на врана. За измяната на Сак и Сок към баща им, тяхната майка и покровителката на семейното щастие Чакчак,
ги проклела. С  времето двамата братя осъзнали вината си и искали да се извинят на майка си, но не успели да преминат границата между деня и нощта и завинаги останали в тъмното."


* алп - Гугъл преведе алп като добър дух
**карга на български означава и “грак”, и “гарван”
(звученето на думата напомня на "гарга", ако заменим К с Г)

За алпите в Сказание за дъщерята на Кана
(виж пълния текст ТУК)  е написано:

В далечни времена,
когато на Земята още нямаше хора,
Създаде Всевишният Тангра алпи-диви.

Първо създаде старшите алпи:
Слънцето, Луната и някои други.
От старшите алпи се родиха средните алпи...


Някои тълкуват алпите като божества, по-низшестоящи от Тангра, а не като духове. Прабългарският пантеон обаче не е проучен в достатъчна степен от учените и докато едни приемат Джагфар Тарихи за действителна легенда, други го смятат за фалшификация. В същото време поне до нас не е достигнала информация за научни изследвания сред хората с българско самосъзнание в Татарстан, за да бъдат пручени техните обичаи, традиции и легенди и връзката им както с Волжска България, така и с нас - българите, които живеем в днешна България.

Още за Мардукан


Ролята на всебог и творец на вселената в тангристката митология се изпълнява от Мардукан, чиито други наименования също разкриват поразително съвпадение с имена от Месопотамския /Шумерски, Асиро-Вавилонски/ епос - Сабан /явно идва от светлина/, Самар /Шумер/, Гюлджимеш /Гилгамеш/. Пълно съвпадение има и при мита за сътворението на света от Мардукан, дори името на Тама Тархан, алпа на тъмнината, който Мардукан убива в жестока битка, отговаря на месопотамската Тиамат - прабогинята майка Хубур. Разбира се, като по-северен бог, скитският Мардукан приема образа на Гарван, безсмъртна птица, с подвига си върнала отново слънчевата светлина на хората. Напълно възможно е самото име на Мардукан да означава МРъ ДъОКъ или АМРъА ДъОКъ - вечно жива или безсмъртна птица, чието име носи и българският кан Омуртаг (814 - 831 год.). /вж. книгата "Говореща азбука на прабългарите" 6-то допълнено издание/.

Кукерският ритуал, посветен на скитския Мардукан, е напълно идентичен с днешните български кукерски обичаи.

Източници:
Читателско писмо до Роден Край
knigabg.com -за книгата Безсмъртна птица на вярата


 

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (2)

Следете за нови коментари с RSS
0
Легенда за Мардукан и синовете му Сак и Сок
Написа Валентин Иванов
на 09 август 2010
Оцени коментара:
Легендата е напълно достоверна и е една от двете най-популярни,заедно с тази за чудното спасение на българския принц от алпа-вълк Бури.Могъщите алпи-асове в Тенгрианския пантеон наброяват 33,като сред тях има и алп-бики т.е.женски духове...
Името Мардукан-"Раждащия светлина"в късношумерските източници приело формата "Мардук".
Кукерския ритуал е наистина от булгарската/не "прабългари",защото това е измислена и фалшива дума/дохристиянска духовна куртура."Кукери" означава -"Небожители".Ритуала се е изпълнявал през зимата по време на второто годишно моление в края на декември."Джагфар Тарихи" е сборник от исторически летописи,сред които има сведения и от посланници на Дунавска България там.Не е фалшификация а е информация за нас от първа ръка т.е. това е роден български източник.Съхранявани са от рода и семейството на Ф.Нурутдинов.Още по-интересното за нас е че този род Ойгър-Амир по женска линия идва от нашия Цар Самуил и Кан Атила...!Привет и до скоро.
Станимир Каравеликов - Администратор
@ Валентин Иванов
Написа Админ
на 09 август 2010
Оцени коментара:
Здравейте,
Да, легендата наистина е много интересна. Вашите думи също звучат много интересно поне за мен и ще се радвам ако получим от Вас още някоя любопитна легенда за древните българи.

Между другото аз също не харесвам названието "прабългари", тъй като е едно измислено разделение, което ни откъсва от предците ни.

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy