В моя род и момичетата суровакахме, но само вкъщи. Ние не сме ходили по къщите, а от бабите и дядовците "намазвахме" по 5 лв )) Суровачката се украсяваше задължително с вълнени конци (червено и бяло задължително да присъстват, другите цветове бяха по желание), гледаше се дряновицата да е с много пъпки (за плодородие) и се слагаха нанизи с пуканки. Цветни ленти не сме слагали, но някъде четох, че те са "модерно" нововъведение от началото на 20 век. За съжаление не помня нищо друго от моето детство, свързано с този празник.

Деси Каравеликова

Поздравления към Павел за чудесната статия!

Прочитайки я, аз също се върнах назад във времето, когато бях малък и обичаят "сурваки" все още се помнеше и спазваше, а хората бяха по-сплотени.

Тогава, бил съм на 5-6 години, помня, че дядо ми ми носеше дряново клонче, а баба ми пукаше пуканки и украсявахме клончето с пуканките, червени конци и сухи чушки, като го усуквахме да стане на сурвачка. После дядо ме водеше с други момчета (трябваше да сме само момчета) из махалата и сурвакахме наред всички комшии и роднини като изричахме стихче за плодородие и здраве. Те пък от своя страна нии даваха дарове, предимно плодове и бонбони, които си събирахме в торбички.

Добре си запомнил ритуалаПоне до края на 70-те само момчета ходеха да сурват. В края на 80-те започнаха и момичетата.

Аз си имах даже специална торбичка за Сурва, а сурвачката я правех от истинска дрянова пръчка. С една сурвачка съм карал поне 10-тина години...

Поздрави!

Мойта сурвачка също беше от истинска дрянова пръчка, но всяка година след като обходехме всички къщи, хвърляхме сурвачката на покрива. Следващата година - нова сурвачка. Не мога да ти кажа само защо я хвърляхме на покрива...

Всичко за мен е впечатляващо - и разсъжденията за началото на индийската цивилизация и разказът за думите от езика на траките и на другите народи.
Също впечатляващо (но само за мен) е, че точно преди няколко дни говорихме със съпруга ми и неговите родители и брат на тема сурвакане. Аз съм от София и за мен този обичай е строго семеен, но абсолютно задължителен, а в селото, от където е съпругът ми едва ли не доскоро са обикаляли децата да сурвакат (не стана дума дали са били само момчета). Това, което е развалило удоволствието от обичая и вече и там е станал само семеен празник всъщност мисля сега да не коментирам, за да не ме обвини някой в насаждане на етническо напрежение.
Постоянно се опитвам да уча дъщерите ни на БЪЛГАРСКИ език - доста трудна мисия в свят, в който дори медиите постянно вкарват чуждици, а за чуждите думи - да обяснявам от кой език са дошли и какво значат на нашия език. Точно за "сурва" ме пита онзи ден 9-годишната ни щерка, а аз почти раздразнено й отговорих, че не всякя дума идва от някъде и значи нещо (вече съм досто уморена да търся превод и обезверена, че има смисъл да пълня главата й с един на практека умиращ език). И съвсем случайно, търсейки друго, попаднох на тази прекрасна статия, съвсем "прясна" и подтикваща към правилното подреждане на древния "пъзел"! Благодаря на човека, който я е написал, бих се радвала да прочета още неща на тематика "кой от къде идва" и "преливане/разделяне на древните в съвременни езици"!

Извинявам се за правописните грешки, не можах да го проверя преди да го пратя!

И у нас сурвачката от дрянов клон се украсява(ше) всяка година. Задължително с пуканки, сушени плодове и зеленчуци и без лъскави хартийки.

Изпопрочетох доста изследвания от най-старите та до сегашните изследователи за траките(както ги изписват гърците) или тракиянците, както са известни на обикновените българи от някои области на българските земи,и по специално за обичаите им, но не ми се е случвало да срещна и намек за подобен обичай при тях. Дори не се е срещнало нещо и за някакъв календар при тях, а то празници без календар, как става, не вярвам на някого да е ясно? Казаното !? от Софокъл, Ст.Византийски, Ганчо Ценов и пр. с нищо не подкрепя нито празника нито обичая за празнуването. Има едно произведение на Димитър Маринов от 1914 г. за народните календарни обичаи, написано след Освобождението ни, "Народна вяра и религиозни народни обичаи", но и там не се посочва, че има такъв обичай на тракиянците. Раковски, този радетел на родните обичаи, който ни е оставл завета си "Бащино огнище не оставяй и старите обичаи не забравяй" - също. Един съвременен изследовател - А. Калоянов - също. Би ли могъл авторът да посочи източникът, в който дори е загатнато за такъв обичай от преди две хиляди години до н.е. та до сега? Не става дума за кукерските празници, характерни за западните земи и за някои области на юг. Има ли го в някоя област от съседните страни, където живее население, което от край време има, посочвания от автора, български произход?

Г-н Серафимов, само за Ваше улеснение, моля, във връзка с посочването от Вас на името на Омуртаг с цел да подчертаете тракийския характер на сурвакането и Сурваки, да обясните как да разбираме неговите думи към Кинамон, след като е известно, че внукът му Пресиян е оставил надпис на камък във Филипи, където е посочил, че е "На многото българи от Бога архонт ...". Та дядо му Омуртаг бил ли е тракиец, както внушавате, и кога Пресиян се е отказал от етническия си произход на тракиец и приел да се представя като българин?

Ако е рекъл Господ в страницата на Роден Край ще бъдат публикувани още мои работи. В случай, че се интересувате от старите ми работи, можете да ги намерите на sparotok.blog.bg

Българщината трябва да се пази!

Поздрави!

Наивно е да се смята, че гърците са се интересували живо от тракийската култура и обичаи. Освен това Сурва се празнува в най-студения период от зимата, трудно би било да се накара грък да тръгне през преспи, само и само да види един тракийски обичай

Знаем обаче, че слънцето е най-почитаното божество на траките (Софокъл твърди това). Знаем и за слънчевите божества Сургет, Сургаст, Сура. Знаем също, че старите българи почитат слънцето (Теофилакт Охридски пише за това).

Българите са отъждествявани с тракийски племена като мизи, пеони, трибали в продължение на 1000 години.

Старобългаската изкуствена черепна деформация се среща в Тракия още през Неолита.

Старобългарсите землянки и полуземлянки са типичните жилища на мизите.

Старобългарските житни ями се среат в Тракия от най-дълбока древност.

Старобългарския лък е идентичен на тракийския, старите българи използват пет вида тракийски върхове на стрели.

Бръсненето на главата и оставянето на кика (както правят старите българи) е мизийски обичай ( Плутарх пише за това).

Старобългарски имена като Борис, Борил,Белаур ги има и при траките, добре са документирани.

Други старобългарски имена като Крум, Кормесии, Токту, Винех, Вокил ... ги има в Линеар Б документи.
Потърсете "Documents in Myceanian Greek" и вижте плочица 236 К ( по Чадуик).


Относно името траки...дедите ни никога не са са разпознавали като такива. Траки е ексоним, тъй както немци е ексоним, немците не се разпознават под това име.

Така е било и с хората наречени от гърците траки. Бесът се е считал за бес, а гетът за гет...

Кои са българите...това са племе от групата на мизите, живели са край планината Балагрос ( на юг от София), тя е наречена по тяхно име, тъй както Венетските Алпи и Сарматските планини са наречени по имената на венети и сармати.

Обзалагам се, че не сте чували за балагрите ( споменати са от Квинт Курцию Руф), нито за планината Балагрос ( Ст. Византийски пише и за град Балагрос).

Образуването на етнонима българи е станало по същия начин както образуването на етнонима елини.

Елините са били малко племе обитаващо Додона. В последствие, благодарение на престижността на името им, жителите на цяла Гърция приемат името елини, независимо дали са били аркадци, еолийци, йонийци и т.н.

Балагриите, или по-точно балгариите ( българите) са обитавали земите на юг от София от незапомнени времена. Част от тях може да е заминала за Азия, това е нормално, част от бригите, техните съседи също напускат Европа и се заселват в Азия. Така правят също халиби, бебрики, меони, мейони, сарапари, едони, кикони...Някои опират чак до Араксис, някои стават съседи на персите...

...Иска се обаче доста четене, за да се знаят тези неща.

Съветвам ви да черпите знанията си от академична литература, а не от евтини издания...Те обикновеноподвеждат.

Е, всеки не е в състояние да черпи знания от "академичната" литература, както подразбирам за Вас. Но пък такива автори "неакадемици" като Кацаров, Данов, Фол, Попов, Бонев и други, да не изреждам повече, не са показвали подобна "смелост" на Вашата и да твърдят, че след като един от последните представители на Александрийската школа 5 века след н.е. е съобщил това, което пишете за "балагриите" и "Балагрос", тези епо... и топо..., са станали "маята", от което е произлязло името "българи" и "България"!? Все пак, за сега, подобни сравнения за елините от Додония и престижността на името им и т.н., никой разумен човек не може да приеме като доказателство за приемане, от останалите племенни образования, с най-различни имена, на обитаваните от тях земи, на името "българи" за всички тях и на общата територия - за България. Между другото, може ли да представите точното изписване от Ст. Византийски на тези думи или поне страницата от известното Ви издание на "Ethni...", на която те са изписани? Не ми отговорихте за Омуртаг и Пресиян. Ако се върнем 150 и повече години назад от тяхното време, как да си обясним думите за българите в словото на презвитер Константин от Апамея?!

Всеки, който има воля и желание може да намери нужната литература.

Относно Етника - изданието е Nathaniel Hogevoorst, Amsterdam, MDCCXXXV, СТР.218

Да, нужно е да се чете В случай, че бяхте чели Аристотел щяхте да знаете, че повече от 2300 години е известно, че елини идва от ели, или по-точно сели – малко племе обитаващо Додона. Не случайно тяхната земя е наречена най-древната Елада...

The deluge in the time of Deucalion, for instance, took place chiefly in the Greek world and in it especially about ancient Hellas, the country about Dodona and the Achelous, a river which has often changed its course. Here the Selli dwelt and those who were formerly called Graeci and now Hellenes.


Няма да е зле да прочетете и “Juventus Mundi: The Gods and Men of the Heroic Age” от William Ewart Gladstone. Там, на стр. 115 е обяснено добре, че името Елада идва от ели – по-новото име на селите- пазители на зевсовото светилище.
Определено Уйлям Гладстон е разумен човек

Предлагам Ви и по-ново издание Nigel Guy Wilson, “Encyclopedia of ancient Greece”( 2006) – стр.341, в което също ясно е обяснено, че елини, Елада идва от ели, носещи по-древо име сели.

Вижте и това SELLI - Eth. SELLI or HELLI, an ancient tribe in Epeirus, in whose country, called Hellopia, the oracle of Dodona was situated. [DODONA p. 782a.]


The Selli, whom Homer describes as the interpreters of Zeus, “men of unwashed feet, who slept on the ground,” appear to have been a tribe. They are called by Pindar the Helli; and the surrounding country, named after them Hellopia (Ἑλλοπίη), is described by Hesiod as a fertile land with rich pastures, wherein Dodona was situated. (Strab. vii. p.328; Schol. ad Soph. Trach. 1167.) Aristotle places the most ancient Hellas...

Ptolemy (Geographica, 3, 15) calls Epirus "primordial Hellas" and Aristotle (Meteorologica, I.352a) reports that an ancient cataclysm was most severe "in ancient Hellas, in between Dodona and the Achelous river [...], the land occupied by Selloi (or Helloi) and Graeci who later came to be known as Hellenes."

Както виждате, има доста разумни хора, знаеещи, че Елада идва от името на едно малко племе споменато за пръв път от Омир



Не се съмнявам в компетенстността на нашите академици, а в тяхната безпристрастност.

1. Учените ни знаят още от 50-те години на 20-ти век, че траките практикуват изкуствената черепна деформация, която е типична за старите българи. Измина около половин век преди тези данни да се появят в издания предназначени за широката публика.

2. Учените ни знаят прекрасно, че нашите думи вол, коза, кон, заек, змия, елен, еж, орел, кобец (вид сокол), вепръ (глиган), куче, земя, вода, вьсъ (село), град, път, гора, блато, планина и др. са от тракийски произход.Никой от академиците ни не си е направил труда да събере данните от работите на колегите си и да представи информацията в систематизиран вид. Защо? Май поради това, че на читателите ще стане ясно това, че траките са говорили древена вариант на българския език?

3. Всеки академик би трябвало да е чел старите автори. Плутарх описва обичаите на мизите и веднага става ясно, че това са обичаи и на българите (стигането на главата и оставане на кика). Странно, че траколозите са позабравили това. Неотдавна Ст. Йорданов писа за тезеидата, но българите някакси отсъстваха...

4. Етнолози и археолози знаят прекрасно, че земеделските ни сечива и пастирски атрибути на българите са от тракийски произход. Н.Колев е представил своя работа на тази тема на конгрес на траколозите. Обаче на широката публика това не е известно. Не е известно и, че житните ями, които се ползват даже от волжските българи, се срещат в Тракия още в най-дълбока древност.

5. Археолозите знаят прекрасно, че траките ползват същия крив, сложносъставен лък както старите българи. Знае се и това, че старите българи ползват 5 типа тракийски върхове на стрели...Защо обаче широката публика не знае това?

6. Академици като Д.Овчаров знаят, че типичното жилище на старите българи е полуземлянката. Вижда ми се странно да не са се правили паралели с полуземлянките на мизите, които обитават абсолютно същия регион...

7. Академиците ни знаят прекрасно за работите на проф.Методи Попов, чиито изследвания убедително доказаха, че българите са европейски народ. Попов е направил публикации през 30-те и през 60-те години на 20-ти век. Изследвани са над 10 000 индивида ( не 50-60 както правят някои мошеници). Обаче авторитети като Симеонов, Бешевлиев, Овчаров, Рашев, Данов, Венедиков ...не споменават нито дума за това, че от гледна точка на краниметрични и кръвни изследвания ние сме безспорно европейци, а не азиатци.



Сведението на Константин Апамейски няма никаква стойност относно произхода на българите. То може да се използва само за уточняване на момента, в който българите извоюват своята независимост.

Преблагочестивият Константин каза: „Казвам се Константин. Презвитер съм на светата божия църква, която се намира в Апамея, в провинция Втора Сирия. Ръкоположен съм от Авраамий, епископ на Аретуса. Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане мир, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли. И аз отидох при стратега патриций Теодор и го помолих да говори на събора за мене, та да настане любов и мир, защото бог от всичко най-много обича мира и любовта. И сега, ако заповядате, нека напиша онова, което бог ми е внушил за вярата, по сирийски и да се преведе на гръцки.”


Ако искате да Ви се отговаря веднага на въпросите, опитайте се да ги задавате по-ясно и най-вече да разбирате какво питате. Доста човечета се опитват да се правят на оригинални със заучени фрази...

Вие избягнахте да отговорите на предтставените от мене доводи, най-вече на факта, че европейския произход на българите е доказан научно, а също и това, че болшинството от земеделските сечива и пастирски атрибути на българите са от тракийски произход.

Прочетете

1.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

2.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

Препоръчвам Ви също

N. Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Traditionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Dritter Internationaler Thracologischer Kongress, 2-6 Juni, Wien, 1980;


Тези работи дават отговор на всичките Ви въпроси...иска се само четене

Ако сте от провинцията помолете някой столичанин да отиде до академическата библиотека и да Ви набави данните.


Ще се радвам на една културна дискусия. Представете в сбит вид своите доводи относно произхода на българите и посочете къде са се объркали Проф. Попов и Н.Колев.

Поздрави!

Сандилх> В изданието „ETHNICORUM QUAE SUPERSUNT” – Stephanos (ho Byzantios) - Ex recensione Augusti Meinekii. T. I. Berolini, 1849 / Scribebam Berolini mense Aprili MCCCDLIX –, представено на съответния за времето на СТЕФАН (525-535 г.н.e.) гръцки език, с оригинално заглавие, което за съжаление не може да се представи на този коментар, и съдържащо 825 стр., такива думи за племе и планина, които твърдите,няма.
Не си е струвало да цитирате превода на думите на презвитер Константин, след като твърдите, че няма стойност за произхода на българите, при положение, че той е участник във вселенски събор и образован поданик на Източната Римска империя, която от своя страна наследява името на темата „Тракия” и го ползва, заедно с населението й, достатъчно дълго време.
В пространното изложение пак не намирам отговор, във връзка с надписа на Пресиян, кога и защо племената от ексонима „траки” са се обявили за българи, след като те са обявени като не идентични в хронографа от 354 г., където са записани в Liber generationis I 197.(49) “Thraces” и в 88.(49) “Thracia” и в Liber generationis II 77.( Ziezi ex quo „Vulgares”), и какви са фактите за престижността на това тракийско племе „балагрите” или град „Балагрос” (,че и планината на тяхно име), които са заслужили тази чест, та всички племена да приемат тяхното име!?
Нямам никакви претенции и амбиции да представям доводи за произхода на българите. Търся отговори из дебрите на достъпните източници и предлаганите разсъждения и доводите за тях и намирам основания да считам за по-достоверни тези на българи, чиито имена, оскъдни думи и писания са останали, по една или друга причина, в паметта ни след толкова много години.
Поздрави!

Арриан Квинт Эпий Флавиан "Поход Александра", кн. 3;
11
Войско Дария всю ночь оставалось в том же порядке, в каком и было первоначально поставлено, потому что лагерь не был у них обведен надежным укреплением, а кроме того, они боялись ночного нападения. (2) Персам, между прочим, очень повредило тогда и это долгое стояние в полном вооружении, и страх, обычный ввиду грозной опасности, но не тот, который возникает сразу, внезапно, а тот, который уже задолго овладевает душой и порабощает ее.
(3) Войско у него построено было таким образом (план войскового расположения, составленный Дарием, был впоследствии, по словам Аристобула, захвачен): на левом крыле у него стояла бактрийская конница и вместе с ней дай и арахоты; рядом с ними персы, всадники и пехотинцы вперемежку; за персами сусии, и наконец кадусии. (4) Левое крыло выстроилось до самой середины всего войска. На правом стояли солдаты из Келесирии и Междуречья, а также мидяне, за ними парфяне и саки, затем тапуры и гирканы, затем албаны и сакесины — эти тоже до середины войска. (5) В середине же, где находился царь Дарий, стояли родственники царя, персы, «носители айвы»; инды, карийцы, именуемые «выселенцами» и марды-лучники. Уксии, вавилоняне, люди с Красного моря и ситаксны были поставлены в глубину. (6) Впереди на левом крыле против правого Александрова крыла находились: скифская конница, около тысячи бактрийцев и сотня колесниц с косами. Слоны и колесниц с 50 стояли около царской илы Дария. [120] (7) На правом крыле впереди была выстроена армянская и каппадокийская конница и стояло 50 колесниц с косами. Эллины-наемники стояли возле Дария, по обе стороны его и персов, бывших с ним: их выставили против македонской фаланги как единственных солдат, которые могли этой фаланге противостоять. ( У Александра расположение войска было такое: правое крыло занимала конница «друзей»; впереди стояла царская ила со своим илархом Клитом, сыном Дропида, за ней ила Главкия, рядом ила Аристона, потом Сополида, Гермодорова сына, потом Гераклида, Антиохова сына, за нею Деметрия, сына Алфемена, рядом с ней воины Мелеагра, самой крайней из царских ил была та, которой командовал Гегелох, сын Гиппострата. Веси конницей «друзей» командовал Филота, сын Пармениона. (9) В македонской фаланге, рядом с конницей находилась агема щитоносцев, а за ней прочие щитоносцы. Командовал ими Никанор, сын Пармениона. Рядом с ними стоял полк Кена, Полемократова сына; затем Пердикки, Оронтова сына; потом Мелеагра, Неоптолемова сына; затем полк Полиперхонта, сына Симмии; затем Аминты, сына Филиппа. Этим полком командовал тоже Симмия, так как Аминта был отправлен в Македонию набирать войско. (10) Левое крыло македонского войска занимал полк Кратера, Александрова сына (Кратер же командовал и всей пехотой на левом крыле). Рядом с ним находилась союзная конница под предводительством Еригия, сына Лариха. Рядом с ними на левом крыле стояла фессалийская конница, которой командовал Филипп, сын Менелая. Всем левым крылом командовал Парменион, сын Филоты; вокруг него стояли всадники из Фарсала, составлявшие цвет и большинство фессалийской конницы.
12
Так была выстроена передовая линия Александрова войска. За ней он поставил другую линию так, чтобы иметь два фронта. Начальникам этих стоявших сзади отрядов было приказано, в том случае, если они увидят, что персидское войско окружает македонцев, повернуть в полный оборот и принять варваров. (2) На тот конец, если бы пришлось развернуть фалангу или сомкнуть ее, были выстроены подковой на правом крыле, рядом с царской илой, половина агриан под командой Аттала, за ними македонцы-лучники под начальством Брисона, рядом с лучниками так называемые «чужестранцы-ветераны» со своим начальником Клеандром. (3) Впереди агриан и лучников стояли всадники — «бегуны» и пэоны, предводительствуемые Аретой и Аристоном. Впереди же всех находилась конница наемников под командой Менида. Впереди же царской илы и всех «друзей» находилась другая половина [121] агриан и лучников, а также метатели дротиков Балакра. Они были выставлены против колесниц с косами. (4) Мениду и его людям было приказано, если вражеская конница начнет объезжать их крыло, повернуть и напасть на них сбоку. Таково было расположение войска у Александра на правом крыле.
На левом подковой поставлены были фракийцы под командой Ситалка, рядом с ними союзная конница под начальством Койрана, за ней всадники одрисы под командой Агафона, Тиримова сына. (5) Впереди же всех стояла здесь чужеземная наемная конница под начальством Андромаха, Гиеронова сына. Для охраны обоза назначена была фракийская пехота. Всего войска у Александра было: конницы около 7000 и пехоты около 40000.
13
Когда войска сошлись, стало видно, что Дарий со своим окружением: персами «носителями айвы», индами, албанами, карийцами-»выселенцами» и лучниками-мардами стоят против Александра и царской илы. Александр двинул вправо свое правое крыло, а персы двинули на него свое левое крыло, которое заходило дальше Александрова правого фланга. (2) Уже скифские всадники подъезжали вплотную к передовым отрядам Александра, но Александр продолжал идти вправо и уже почти выходил за пределы того пространства, которое расчистили под дорогу персы. Дарий испугался, как бы македонцы не вышли на пересеченную местность, где его колесницы окажутся ни к чему, и приказал всадникам, выстроенным перед левым крылом, объехать неприятельское правое, которое вел Александр, и не дать ему возможности вести свое крыло дальше. (3) В ответ на это Александр приказал Мениду бросить на них находившуюся под его командой наемную конницу. Скифские всадники и бактрийцы, которые были к ним приданы, устремились на нее и отогнали назад, так как значительно превосходили числом маленький отряд Менида. Александр приказал бросить на скифов отряд Арсты, пэонов и чужеземцев; (4) варвары дрогнули. Другой отряд бактрийцев, подойдя ближе к пэонам и чужеземцам, заставил своих беглецов повернуть обратно; завязалась упорная конная схватка. Воинов Александра пало больше: варвары подавляли своей численностью, а кроме того, и сами скифы и лошади их были тщательно защищены броней. Несмотря на это македонцы выдерживали натиск за натиском и, нападая отрядами, расстроили ряды врагов.
(5) В это время варвары пустили на Александра свои колесницы с косами, рассчитывая в свою очередь привести в расстройство его[122] фалангу. Тут они совершенно обманулись. Одни колесницы агриане и люди Балакра, стоявшие впереди конницы «друзей», встречали градом дротиков, как только они приближались; на других у возниц вырывали вожжи, их самих стаскивали вниз, а лошадей убивали, (6) Некоторым удалось пронестись сквозь ряды: солдаты расступались, как им и было приказано, перед мчавшимися колесницами. В этом случае чаще всего и сами колесницы оставались целы, и неприятелю, на которого неслись, вреда не причиняли. Их, впрочем, захватили конюхи Александрова войска и царские щитоносцы.

Ех,сандилх, ако ценната информация се намираше лесно, нямаше да има сиви петна в историята...

Казах съвсем точно в кое издание трябва да се търси информация за Балагрос...

Книгата Liber generationis не може да служи като индикатор за произхода на българите понеже в нея българите са определени за семити. Надявам се Вие да не твърдите подобно нещо.

Единсвената ценна ихформация от Liber generationis е споменаването на българите през 4-ти век...а Зиези между другото е тракийско име. Документирано е добре. Както са тракийски и Борис, Борил, Белаур, Телец ( сравни с мизийския Телеф, Бато ( това е мизийско име със значение владетел)...надявам се, запознат си с тези факти.

Титуловката КАНАС У БИГИ се превежда от гърците като ЕК ТЕИ АРХОНТОС - ИЗ (В) БОГА ВЛАДЕТЕЛ.

КАНАС отговаря на тракийската титла АКЕНАС -княз
БИГИ е местен пад.ед.ч. на Бог ( на гръцки Теос)...а тракийската дума за Бог е Баго (8-ми век преди Христа), по-късно Баго става Бог.

Има един професор Люботски, който преподава в Лайден, Холандия. Той има хубави публикации за фригийските надписи, потърсете ги.

Потърсете и работите на У.Дж. Аркрайт относно фригийските и ликийските имена, много неща ще Ви се изяснят.

Удивен съм, че питате какво толкова е престижно на балагрите -българи...Ами нали точно те, а не беси, одриси, или гети оглавяват съпротивата против Римската Империя.

Балагрите са обитавали земите между Перник, Пазарджик и Скопие, това е така наречената Провинция Македония...която Анастасий Библиотекар нарича Отечество на българите, земя, съединена със северните провинции въз основа на родовото право.

Родово право може да имаш само в изконна земя...

Г-н Милчев, тази тема я минахме с Вас, колко пъти да ви повтарям къде да намерите данните.

Lempriere’s Classical Dictionary, London, 1788;

Книгата я има в Библиотеката на Конгреса (САЩ), помолете американските си приятели да направят справка.

Проверете и на друго място - The History of Life and Reign of Alexander The Great, by Quintus Curtius Rufus, Vol. 1, London, 1809; стр. 435.

Книгата я има дори в интернет, потърсете я и прочетете за балакриите.

Г-н Серафимов, в свой пост в друг сайт Вие много ясно пишете, че това име Балакр се среща само като лично в източниците, но Вие смятате, че е име и на народ???? Ами смятайте си...Защо ме препрещате при речник от 18 в., като ме уверявате, че в следващите издания на същия, информацията е укрита...Ами по същия начин може да ме препратите в речник от 18 в., откъдето да ми стане ясно, че разлика между европейските хуни и средно-азиатските хсионг-ну, няма...Щото така са мислили в 18 век...

Станал си по зле от нежелана поща (SPAM) едно и също меляш , вместо да препращаш към американец писал за източна Европа , направи ли си труда да потърсиш китайските извори от които доста историци са черпили сведения .. Там е много весело да знаеш , и можеш да си съчиняваш бая теорийки ..

Нека коментираме темата за сурвакарството по същество, а не да превръщаме коментарите в място за спорове върху големи тези. Моля ви.

Напълно съм съгласен, че е по-добре дискусията да е върху темата.

Сандилх> Добре е дискусията да бъде по темата, но без "носене на вода от девет кладенци" за обосноваване на несъстоятелни тези. Ето какво имам пред вид: 1. твърдението Ви "В по-късни времена се получава така, че основните добродетели на християнството, а именно честност, истина и почтеност, са и качества на бога на слънцето. Това е довело до синтеза на две религии, който явно е доста успешен, иначе нямаше да може да просъществува в хармония толкова дълго време." Не искам да квалифицирам мнението Ви, но ако сте в състояние, моля, да посочите поне в един от клоновете на настоящето, пък и в миналото, християнство, да се говори или чества някъде Сурваки. Този ден християните честват Св. Василий Велики и нито дума за Сурваки или пък митрополитите, епископите, свещениците и монасите/монахините да сурвакат някого или тях да ги сурвакат? Къде е синтез между двете религии. Едното не е ли обичай?
2. твърдението Ви "Освен това Сурва се празнува в най-студения период от зимата, трудно би било да се накара грък да тръгне през преспи, само и само да види един тракийски обичай". Известно е, че йонийци, карийци, милетци и др. представители на този род племенни образования, доста години преди новата ера, са имали колоний: Одесос, Калатис, Истрия, Херсонес, Боспор и т.н., които са разположени доста по на север от крайбрежието на земите, които тогава са обитавани тракийските племена, но няма нито запетайка за този обичай на това население. Траките от Егейското крайбрежие са по на топло, но и от там няма ни вест ни кост за този обичай! В северните земи е бил заточен и Овидий, който пише за студа и какво ли още не за хората в тях, където е прекарал дните си, че и за тези от другата страна на Истър/Дунав, но и от него нито ред за такъв обичай. Следвайте девиза на Константи - Кирил Философ "Проумявай и разсъждавай" и не приемайте желаното за действително!

Sandilh, прощавайте, но съжденията Ви са меко казано наивни

Синтеза на две религии се основава на толерантност, не на възхваляване и популяризиране на едната религия от другата. Коледа е всъщност рождения ден на бога слънцето, но през 4-ти век се приема, че тогава се е родил Спасителя.

Факт е, че Сурва не е анатемосана от църквата, факт е, че никой не е отлъчен от църквата защото уважава древния празник. Ако това не Ви говори нещо, то аз съм безсилен да ви обясня нещата по друг, още по-елементарен начин.

Обичаите са проява на духовността на даден народ, на неговите вярвания. Не е ли обичай да се боядисват великденски яйца,а свещеникът пък ги благославя. Христос и дума не отваря за яйцето като символ на прераждането и обновлението, но ето, църквата не е забранила нито боядисването на яйцата, нито благославянето им от свещеник.

Празнуването на Св. Василий не е ли езичество? Кога Христос е казал, че неговите ревностни последователи трябва да бъдат почитани? Христос дори проповядва - И не назовавйте никого отец, защото имате само един Отец, който е на небесата...

Поправете ме, ако греша..

По отношение на това, че гръцките колонисти не са споменали нищо за Сурва...карате ме да се смея
Гърците са основавали колонии, за да търгуват, а не да се запознават с местните обичаи, те не са ги вълнували изобщо.

Овидий е поет, а не етнолог. В творбата си Тристия той оплаква положението си, не го е грижа за грубите (в неговите очи) варвари.

Sandilh, редно е да проявите малко мъжественост и да най-сетне да изразите ясно позицията си. Извиненията, които предложихте миналия път са в стила на хората, които поддържат неиздържаната теория за иранския произход на българите.

Надявам се да намерите смелост и да започнем да дискутираме с отворени карти.

Поздрави!

Г-н Милчев, в своя работа Вие твърдите, че Сурва е езическо божество, което Аспарух въвежда на Балканите. Това са Ваши думи, нали:

" Не на последно място е важен и пренесеният култ на езическото божество Сурва през VІІ век от н.е. от мигриралите с Аспарух българи на Балканския полуостров"

http://letopisec.blog.bg/history/2011/07/21/kibela-i-surva-edno-i-syshto-bojestvo.787331

Прерових Теофан, Никифор и др. стари автори, но не намерих потвърждените на Вашите твърдения. Умолявам Ви да представите извора, който сте ползвали, за да може всеки да научи кой е казал, че Сурва е божество донесено от Аспарух.

В случай, че представите неизвестните на други хора данни, то дискусията за Сурва ще бъде неимоверно обогатена.

Поздрави!

Сандилх> Не намирам отговори на въпросите си, а само поучения, които в никакъв случаи не са доказателства за познаване на фактите, тяхното проумяване и обясняване.
Зададох прост въпрос : „Омуртаг бил ли е тракиец, както внушавате, и кога Пресиян се е отказал от етническия си произход на тракиец и приел да се представя като българин?” и го продължавам : „Кога и как „балагрите”, споменати от посочения автор, станаха българи? Във времето между Омуртаг или Маламир и Пресиян ли?”
А от къде сте абсолютно сигурен, че е написано лично от Квинт Курций Руф, след като е неоспоримо доказана появата на ръкописите на капиталния му труд чак през ІX – X в. и то преписи. С една дума, сравнете изданията на съчинението на Ст. Византийски за наличието на термина „балагри” в тях и си отговерете кое е вярнотто.
Междувпрочем, К.К.Руф не е свидетел на събитията, които описва, и ползва по-ранни съчинения, от които и със съмнителна достоверност. За него Тацит пише : „за произхода на Курций Руф император Тиверий е заявил: «Руф, както ми се струва, се е родил от самосебе си». Освен това Тацит му дава и следната характеристика: «Доживял до дълбока старост, с високопоставените - отвратителен подмазвач, с тези под него — надменен, с равните — неуважителен, той се сдобива с консулство, триумфални отличия и, накрая, с провинция Африка, изживявайки живота си в съответствие с предсказаната му съдба». Щом вярвате на такъв автор, "изборът е Ваш"!
Има едно издание на Института по Балканистика при БАН с информация за всички племена, които са обитавали Балканите преди и след н.е., но явно не са разполагали с писанието на Руф. Какво чакате и си мълчите, изобличете автора и издателя!?
Пишете следното твърденние : „Образуването на етнонима българи е станало по същия начин както образуването на етнонима елини.” Незнам каква е професионалната Ви подготовка, но явно урокът за това, че сравненнието не е доказателство, или сте пропуснали, или не сте разбрали.
Твърдите „Книгата Liber generationis не може да служи като индикатор за произхода на българите понеже в нея българите са определени за семити.” Става дума за писмен паметник, известен в научната литература под името Анонимен хронограф от 354 г. Изброявайки племената, обитаващи на север от Кавказ, анонимният автор споменава и траките и българите (The Chronography of 354 AD. Part 15:The book of the generations; Liber generationis I 197.(49) “Thraces” и в 88.(49) “Thracia”Liber generationis II ;77. (Ziezi ex quo „Vulgares”)- повтарям текста). Оригиналът на този сборник е от 253/254 г., но най-важният негов XV раздел представлява латински превод на гръцката хроника на Иполит, доведена до 230 г. В тази връзка споменатите в „Хронографа” „Thraces”, от чие коляно на синовете на Ной са, на Сем ли!? Та „Надявам се Вие да не твърдите подобно нещо.” !
За сега стига. Ако сте в състояние да отговорите на даден въпрос, моля, с удоволствие бих се поучил, но не сте ли в състояние, не го обяснявайте с несъстоятелни твърдения от рода на посочените по-горе. С това ни най-малко Ви преча да вярвате в твърденията си и да ги споделяте с когото пожелаете, стига да Ви вярва и е в състояние да ги разбира. Поздрави!

http://www.bgsever.info/br-44_...str-11.htm Pavele,moliate pro4eti tova,mislia 4e 6te te zainteresuva jivo.