gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република. "
Васил Левски

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Проучване на оброчните места в община Костинброд

Култура и Традиции

(13 Гласа)

Оброчен кръстАвтор: Николай Андреев Борисов

Доклад от семинар за експерти, докторанти и студенти „МЕТОДИ ЗА ПРОУЧВАНЕ И СОЦИАЛИЗАЦИЯ НА РЕЛИГИОЗНОТО КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА“, проведен на 25 октомври 2012 г в УниБИТ
 
Оброкът е култов обект, посветен на християнски светец, който е предназначен за поклонение и провеждане на празник в съответния календарен ден. Той е разположен в рамките на селището или извън него, на високо място, до дърво или група стари дървета, често в близост до извор или кладенец. Много оброци се намират върху развалините на езически светилища, надгробни могили, стари християнски храмове. Има оброци на синорите на семейно-родовата, махленската или общоселската обработваема земя, пасища, гори. Срещат се и такива, които са в близост до природни забележителности – лековити извори, големи скали, планински върхове. Оброкът е означен с голям камък, каменен или дървен кръст, понякога с надпис - кога и на кого е посветен, кои са установителите му. Той е свещено място под постоянна охрана и почит, която се изразява в строга забрана за посегателство върху дърветата, камъните, кръста, водата, а от друга страна – в редица празнично-обредни действия за измолване на защита от природните стихии, на здраве и благополучие. Характерна е календарната обвързаност на голяма част от оброчните патрони (и съответните празници) с пролетно – летния сезон, когато опасността от природни бедствия – суша, градушка, наводнения, пожари, е най – голяма. По време на турското робство, поради липса на църква, около оброкът се съсредоточава религиозния и празничния живот на селището и околната група селища, а при ускореното църковно строителство, характерно за епохата на Възраждането, много параклиси, църкви и манастири се издигат върху или до стари оброчища, като се запазва оброчния знак.
 
Оброкът се приема и като празник в чест на светеца - покровител на дадена местност в границите на селищното землище. Честването на оброка на местност може да бъде на семеен кръвно – родствен, на съседско – териториален или общоселски принцип. Празникът се състои в колене на оброчното място на жертвено животно и съвместно ядене на обща трапеза. В наши дни за жертвено животно се използва най – често овен или овца. 
В почитането на оброчни кръстове и светеца - покровител ясно прозира древното преклонение към природните сили, примесен с елементи на култа към митичния стопан (стопанин). 1
Оброчищата са характерни за цялото землище на България. Частично или по-задълбочено те са разглеждани в трудове на Хр. Вакарелски2 , Д. Маринов3 , В. Мутафов4 , М. Арнаудов5 , Б. Петрунова6  и др. В отделни статии, сборници и публикации само е споменато тяхното наличие, без да е правено обстойно проучване.
 
Според вида си, в който се срещат в Костинбродско (каменен оброчен кръст на сакрално място), оброчищата са разпространени основно в Западна и Северозападна България, Драгоманско, Годечко, Трънско7 , Искърското дефиле8 , Софийско, Пернишко и Кюстендилско9 , срещат се в Западните покрайнини (днес в Сърбия) – Царибродско и Босилеградско10.  Във всеки отделен район и област има характерни и уникални обичаи за отбелязване на празника11.  Забелязват се и чисто визуални, иконографски и каменоделски различия в самите оброчни кръстове, като в разглеждания район (землището на община Костинброд) повечето от кръстовете спадат към т. нар. Гинска каменоделна школа12 . Имат аналог с тези в Драгоманско и Годечко13
До настоящия момент (2012 г.) темата за оброчните места в Костинбродско е изключително слабо засегната в публикации и теренни проучвания. Изключение прави местно краеведско изследване за с. Драговищица, в което са описани всички оброчища14.  
Целта на локализирането на тези местни топоси на вяра е
- регистриране на местни родове и проследяване на традицията през годините; 
- регистриране на светците-покровители на определените родове и селища; 
- регистриране на имена на местности, където се намират оброчищата. Както споменах, някои оброчни места се намират върху останки от стари селища, църквища и светилища и по този начин би се постигнало обогатяване на данните за историческото развитие на селищата от Общината;
- регистриране на стари обредни практики и преплитане на езически елементи, които са вкоренени в обредния бит и фолклор;
-съставяне на фотоархив на оброчните кръстове, като паметници на приложното изкуство.
Освен това събраният емпиричен материал има съществена роля при запазването, съхранението и регистрирането на традицията, която в наши дни се губи все повече. Обредът е с изключително религиозна, битова, социална и родова насоченост и е един от най-дълго оцелелите в българското общество.
 
Обредната дейност, свързана с оброчищата в Костинбродско, се назовава от местните „изнасяне на кръст”, „ходене на кръст”, „месене на кръст” (до момента се среща само в с. Градец). В отредения ден около оброкът се събират членове на рода (ако оброкът е родов) или се прави общоселско празненство, ако кръстът е селски. Присъстващите се поздравяват с думите „честит кръст”, целува се оброкът и се обкичва с цветя. В основата му се пали сноп свещи. Винаги има приготвена обредна храна – курбан (съобразен с дните на пости) и обредни хлябове и питки, наредени около кръста. Освен тях присъстват и традиционни напитки като вино и ракия. В наши дни енорийският свещеник дава служба за здраве на присъстващите и плодородие на земята. Освещава се храната. След това се сяда на обща трапеза. Има регистрирани случаи, когато обредът се извършва в навечерието преди календарния празник (с. Градец). До някои от оброчните кръстове често се срещат антични архитектурни елементи – бази от колони, капители, постаменти за статуи (с. Царичина, с. Градец, с. Драговищица). 
 
Методологията при проучването на костинбродските оброчища засяга етнографските и краеведски проучвания, археологическите обходи, както и каноничните форми на свещенослужене, изпълнявано от духовни лица. Основно изследването може да се раздели в няколко категории:
- теренно проучване. Включва посещение на обектите, снемане на размерите на оброчните кръстове, участие в обредите, интервюта с представители на местните родове, както и фотографиране на оборчищата и видео заснемане на няколко обреда;
- издирване и интервюиране на информатори, които дават данни за оброчището – светец-покровител, име на рода, който се грижи за него, име на местността, в която се намира, спомени, легенди и характерни особености около традицията, информация за вече несъществуващи обекти и за стари традиционни вярвания. Основни събеседници са свещенослужителите в костинбродските храмове, читалищни служители, местни краеведи, обикновени граждани;
- архивна работа. Осъществи се проучване в два архива до момента – архив на д-р Иван Велков, намиращ се в Научния архив на Българската академия на науките15.  Другият ползван фонд е на Софийски градски окръжен държавен архив, където обстойно бе проучен архив на  църковно настоятелство при оброчище „Св. Георги” в с. Шияковци, община Костинброд, което е действало в периода 1932 – 1939 16г.  
Архивът на д-р Иван Велков и неговите записки от теренни обходи из землището на община Костинброд дават сведение за нерегистрирани до момента оброчища, като се споменават местностите и светците, на които са посветени. Не е дадена информация за родовете. 
Използваният архивен фонд в СГОДА разкрива уникална до момента структура, изградена към оброчище – църковно настоятелство. Съдържа кореспонденция и документи от счетоводната отчетност, молби, окръжни, от които може да се проследи дейността през годините. Разгледаният пример показва, че оброчището напълно изземва функциите на храм в посочения период и селище;
- работа в няколко библиотеки, включително и църковни и лични фондове. В хода на проучването са използвани трудове за изясняване характера на обичая и неговия дълбок корен в народните вярвания, както и съпоставка с вече регистрирани и проучени оброчни места, като по този начин се откроява характерното и типичното за разглеждания район;
- осъществи се анализ на приложното каменоделско изкуство, което е съществена част от разглеждането на обичая. Този момент от оброчния комплекс е също слабо разглеждан и проучен, както и използваната знакова ситема. Символните групи, които най-често се срещат върху оброчните кръстове са триделни флорални мотиви, равнораменни кръстове и шестлъчеви розетки (често вписани в кръгове), геометрични фигури и др. Често срещан елемент са т. нар. „букели” или ябълки по горното и страничните рамене на каменния кръст.
 
Интересен случай е регистриран в с. Градец. На 6 май 2012, Гергьовден, е храмовията празник на местният манастир. Непосредствено зад храмовата постройка има оброк, посветен също на св. Георги и празнуван същия ден. Родът, който се грижи за оброчното място, помоли свещеника да отслужи на него отделна от манастирската служба. По думи на представители на рода, оброкът е различно свещено място и на него трябва да се служи отделно.
 
В мултидисциплинарния подход при описване на оброчищата се компилира и съпостави информация от различни източници. Данни от архива на д-р Иван Велков17  се сравниха с извършените теренни проучвания и с книгата на Б. Тодоров „Костинброд”18 , като по този начин се локализираха останки от антично селище, където по-късно е поставен оброчен кръст, посветен на св. ап. Петър и Павел. Днес той не съществува, но на негово място се намира параклис със същите патрони (става дума за параклиса „Св. ап. Петър и Павел в местността Балван, гр. Костинброд). По същия метод на засичане на информация от различен вид проучвания се събраха данни за пренесен оброчен кръст от с. Опицвет (община Костинброд) в тогавашното с. Сливница. За този кръст говори И. Енчев в своя труд „Български кръст”19 , местният краевед Димитър Колев от с. Опицвет също разкза за него, както и отец Георги Иванов от сливнишката църква „Св. Св. Кирил и Методий”, където днес е пренесен оброкът.
В годините след 9 септемви 1944 г. съдбата на оброчните кръстове е идентична с отношението към другите християнски обекти. Множество от оброчищата са заличавани, бутани и унищожавани. Забранявано е провеждането на обредите. На места чувството за съхранение надделява – те са зарявани с пръст, за да не се виждат. И днес могат да се видят кръстове, които са частично вкопани в зеята, резултат от такава дейност.
 
Интерес представлява и неравномерната концентрация на оброчищата в различните населени места. В източните села те са значително повече, отколкото в западно разположените. Тази тенденция бих я обяснил с по-близката локация на селата в посока Искърското дефиле, където оброчните кръстове и места са често срещани, а също така и целта те да бъдат поставяни на високи и по-труднодостъпни места, с цел тяхното запазване и съхранение. 
 
В наши дни се забелязва все по-голямо отдалечаване от традиционните форми на обичая. Много от оброчищата са заличени и забравени. В деня на своя светец-покровител представители на родовете посещават близкия храм и там се осъществява обредната дейност. Малко са примерите на пренесени оброчни кръстове в дворовете на църкви (с. Опицвет, с. Голяновци), за да се съхрани вярата в тях и да се запазят като паметници на културата. В дейността си по проучването на оброчните места на територията на общината в рамките на 2 г. (2010-2012) са регистрирани над 100 оброчища, някои от които днес не същестуват. Други пък са записани само по разкази и предстои тяхното бъдещо локализиране и архивиране.
------------
Обяснителни бележки:
  1.Българска митология: Енциклопедичен речник. Съст. Анани Стойнев и др. С., Изд. 7М + Логис. С., 1994, с. 238 – 240.
  2.Вакарелски, Хр. Етнография на България. Изд. Наука и изкуство. С., 1974.
  3.Маринов, Д. Избрани произведения в 5 тома. Т. 1, Изд. Изток-Запад. С.,  2003.
  4.Мутафов, В. Оброчищата като култови обекти. – В: Етнографски проблеми на народната духовна култура. С., 1989, с. 194-195.
  5.Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди. Изд. БАН. С., 1972.
  6.Петрунова, Б., В. Григоров, Н. Манолова. Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско. Изд. Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия. С., 2001.
  7.Пак там.
  8.Мутафов, П. Искърският пролом. Перлата на Западна Стара планина.Тангра ТанНакРа.
  9.Пътеводител: Заедно по свещените места на планината Осогово. Проект:BG 2004/016-786.01.02.01.12. – София : Дийор Принт.
  10.Тодорова, З. Светилища, разделени с граница. Цариброд – София. Хелзински комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия. С, 2007. 
  11.Петрунова, Б., В. Григоров, Н. Манолова. Цит. съч., с. 27.
  12.Любенова, И. И гробовете умират. Акад. изд. „Проф. Марин Дринов”. С., 1996, с. 19.
  13.Петрунова, Б., В. Григоров, Н. Манолова. Цит. съч., с. 19; Любенова, И. Цит. съч., с. 160.
  14.Христова, М. Книга за Драговищица. С., 2009, с. 103-107.
  15.НА БАН ф. 83 К.
  16.СГОДА, ф. 1117 К.
  17.НА БАН ф. 83 К, оп. 1, а. е. 157, л. 77
  18.Тодоров, Б. Костинброд. Изд. на ОФ. С., 1983, с. 35.
 19.Енчев, И. Български кръст. <http://www.omda.bg/bg_krast/web/kreuz.htm> (31.12.2011).
-------------------------
 
Използвани източници:
 
АРХИВНИ МАТЕРИАЛИ:
1. Научен архив на Българската академия на науките (НА БАН). Фонд 83 к.
2. Софийски градски окръжен държавен архив (СГОДА). Фонд 1117 к.
 
ЛИТЕРАТУРА:
3. Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди. Изд. БАН. С., 1972, 464 с.
4. Българска митология: Енциклопедичен речник. Съст. Анани Стойнев и др. С., Изд. 7М + Логис. С., 1994, 400 с.
5. Вакарелски, Хр. Етнография на България. Изд. Наука и изкуство. С., 1974, 797 с.
6. Любенова, И. И гробовете умират. Акад. изд. „Проф. Марин Дринов”. С., 1996, 231 с.
7. Маринов, Д. Избрани произведения в 5 тома. Т. 1, Изд. Изток-Запад. С.,  2003.
8. Мутафов, В. Оброчищата като култови обекти. – В: Етнографски проблеми на народната духовна култура. С., 1989
9. Мутафов, П. Искърският пролом. Перлата на Западна Стара планина.Тангра ТанНакРа, 101 с..
10. Петрунова, Б., В. Григоров, Н. Манолова. Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско. Изд. Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия. С., 2001, 268 с.
11. Пътеводител: Заедно по свещените места на планината Осогово. Проект:BG 2004/016-786.01.02.01.12. – София : Дийор Принт, 128 с.
12. Тодоров, Б. Костинброд. Изд. на ОФ. С., 1983, 149 с.
13. Тодорова, З. Светилища, разделени с граница. Цариброд – София. Хелзински комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия. С, 2007, 91 с.
14. Христова, М. Книга за Драговищица. С., 2009, 275 с.
 
ЕЛЕКТРОННИ РЕСУРСИ:
15.  Енчев, И. Български кръст. <http://www.omda.bg/bg_krast/web/kreuz.htm> (31.12.2011).
Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy