gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Обичаят Мавруз в Златоградско

Култура и Традиции

(5 Гласа)

Автор: Ненко Л. Дедьов

Наскоро при разговор с местния краевед д-р Розалин Хаджиев разбрах, че на 22.03.или около тази дата в Златоградските села земята не се работи по никакъв начин. Хаджиев получил следното обяснение:
"Тогава земята оживява и не бива да се работи за да не бъде повредена."



Tози ден се наричал  "Мавруз" . Mалко след това имах едно излизане към върховете над с. Ерма река, създадено от Златоградски изселници и от изселници, търсещи свободна земя от Златоградското село Старцево. Придружаваше ме сравнително млад човек, който вече живее в гр. Златоград.Tози човек беше роден през 1963г. Хрумна ми да го питам за този ден - 22 март и дали знае нещо .Бях шокиран от отговора му, че знае за този ден .Че този ден се нарича Мавруз и че земята тогава оживява и не бива да се работи.

Защо бях шокиран? Първо, защото това е вече забравено в Златоград, а жителите на с. Ерма река са изселници от Златогред преди коло 300 години. Второ, докторът ми сподели, че има такъв празник Невруз -кюрдската Нова Година, при която също не се работи по същите причини.и Трето - над близкото село Старцево се извисява почти триъгълен връх, който се нарича Маврузия.... Дълго време съм се чудил откъде произлиза името на този връх. Дори бях решил, че произхожда от сорта грозде Мавруд. Според мен тези факти ясно и категорично сочат, че родопчани са с индоирански, а не с тюркски произход, както се опитват да ни замъглят съзнанието някои турски "културни "емисари! Освен това научих с огромна изненада, че в бившето Златоградско село Луджа, сега Термес в Гръцко, в местноста „Сарелски дол” се намира изображение на бог Митра, както и лъв, който се бори с тур (бик).

Анализът на тези факти предстои. Нужни са още факти, които явно са при етнографите. Само че тълкуването им до сега не е било адекватно.

Допълнение от администратора / Деси Неделчева/: Този разказ ни бе изпратен от нашия читател  Ненко Дедьов и ние го помолихме за разрешение да го споделим с вас, читателите на Роден Край. Ето какво открих аз при бързо търсене в гугъл за мавруз...

Съществува Маврузия /дали това е понятие за страна или просто географско понятие?/, която се споменава от Страбон в неговата География, книга 3. Според него Маврузия се намира в Южна Европа, близо до Иберия и има излаз на море. Страбон я споменава по отношение на страната Турдестания. Доколко Маврузия има отношения към обичая Мавруз, преценете вие. Понякога езиковите прилики са само прилики, друг път водят до неочаквани открития. А откъде идва името Маврузия и кога е било споменато за първи път - не знам.

Страбон, География

 

Книга трета, Глава първа

7."Между това крайбрежие, на което се вливат Байтис и Анас, и границите на Маврузия, Атлантическото море прониква и оформя пролива на Стълбовете и чрез този пролив вътрешното море се свързва с външното. Там има планина, която се владее от иберите ластетани, наричани още бастули; имам предвид Калпе, която макар да не е голяма на обиколка, се издига на толкова голяма височина и е толкова стръмна, че отдалече прилича на остров."

8." След това идва Мелария с нейните места за осоляване на риба; а след това е градът и реката Белон. Тъкмо от Белон хората взимат кораб за преминаване до Тингис в Маврузия; а в Белон има пазарища и места за осоляване на риба."


Книга трета, Глава втора

4."И морският приток по това крайбрежие е по-голям, отколкото в други райони, защото морето, идващо от големия океан, е притиснато в тесния пролив, който оформя Маврузия с Иберия, среща там съпротива и след това с лекота нахлува в онези части на сушата, които отстъпват пред него. Прочие, макар много от тези разливи да се изпразват по време на отливите, въпреки че някои от тях не се пресушават напълно, все пак много от тях затварят в себе си острови. Такива са разливите между Свещения нос и Стълбовете, защото имат много голям приток от прилива в сравнение с други места. "

13. "А и поетите след Омир продължават да ни дърдорят подобни истории: похода на Херакъл в търсене на кравите на Герион, и похода му в търсене на златните ябълки на Хесперидите, като дори наричат някои от островите “Островите на блажените”, които, както знаем, все още ги показват недалече от носовете на Маврузия, разположени срещу Гадейра."

Източник: antichniavtori.wordpress.com
 

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (5)

Следете за нови коментари с RSS
0
Маврузия или ???
Написа летописец
на 01 април 2010
Оцени коментара:
Тази Маврузия на Страбон е всъщност Мавритания; друго е по-интересно, името Мавруз може да е форма на Мраз; моите наблюдение, които скоро ще споделя тук,сочат, че произходът е от Азовско море и това е кимерийска дума, упомената още от Плиний Старши от І в., който цитира още по-старият географ Филемон. Кимерийците са наричали дн.Керченски провлак - "Моримаруза", а Теофан пише за рибата "мурзилия", която българите в "древна Велика България" ловяли.
0
Интересно
Написа Наблюдател
на 01 април 2010
Оцени коментара:
Аз като един изтъкнат наблюдател бих се радвал да се направи едно проучване на местния фолклор и легенди, свързани с думата Мавруз.

По всичко личи, че има много голяма неизследвана част от българския фолклор, а той все по-бързо почва да избледнява и накрая май сами ще се заличим като култура. smilies/sad.gif
0
Науруз...
Написа летописец
на 01 април 2010
Оцени коментара:
Много вероятно е, това наистина да е Науруз. Това не е кюрдски, а персийски празник, новогодишен, с настъпването на пролетта...
0
относно изображението на бог Митра
Написа Н.Л.Дедьов
на 07 април 2010
Оцени коментара:
На 01.04.2010 г получих обяснение от археолога проф. Овчаров че митраизма е бил широко разпространен сред гражданите на римската империя и особено сред легионерите ..Всъшност това изображение намиращо се на десетина метра над асфалтовия път за бившето Златоградско село Луджа (Луджански бани,Златоградсдки бани)сега наричано Термес(Горно -Ано;Средно-Мезес;Долно -Като на гръцки)-отдясно илюстрира казаното от професора .Самото изображение е описано от проф. Богдан Филов още през миналият век по думите на д-р Розалин Хаджиев
Петър Дервишев
Само да отбележа, без да наливам вода в ничия мелница
Написа Петър Дервишев
на 17 май 2011
Оцени коментара:
В Западните Родопи сред българите-мохамедани (по-специално селищата Ваклиново, Сърница и др.) празникът св. 40 мъченици (Младенци, 9 март) е известен под името Невруз, Нифруз. Невруз (Новруз, букв. "нов ден") е името на персийската нова година, която се отбелязва по времето на пролетното равноденствие. В момента този празник се отбелязва в почти цялата Средна Азия, някои части от Индия и Турция. Фактът, че с това име е познат само сред мюсюлманското население в България може да се тълкува двояко, така че аз поне не бих бързал със заключенията.

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy

Още интересни статии

Камъните (падат) от небето
През Гергьовден и Сурва към... Автор: Петър Дервишев Скоро беше Гергьовден. В българската народна традиция този ...
Прочетено: 713 пъти

Шаманските техники на русалиите
Магията на старите българи Написа: Деси Каравеликова По идея на: Станимир Каравеликов Ние вече веднъж писахме за ...
Прочетено: 1372 пъти

Диалектната дума ДЖУПА в Златоградско
Ето какво ни изпрати един от нашите читатели: Преди четири-пет години установих, че Златоградската диалектна ...
Прочетено: 757 пъти

Мизи и българи
Автор: Павел Серафимов   От известно време се опитвам да обясня, че през VII-ми век в ...
Прочетено: 1899 пъти

Страбон - География
Книга ХVІІ Превод от старогръцки: Петьо Ангелов ...
Прочетено: 1343 пъти

Последни мнения

Думи на велики българи

" Интригата спира хода на народната работа. "
Васил Левски

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Новините на Роден Край™

Абонирай се
Joomla : История и к

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal