Добре дошли в новия сайт на Роден Край!

Вход / Регистрация

Основно меню

Последни мнения


Начало на историята - Култура и традиции - Обичаят Мавруз в Златоградско

Обичаят Мавруз в Златоградско

Внимание, ще се отвори в нов прозорец. ПДФПечатЕ-мейл

Култура и Традиции

(3 Гласа)

Автор: Ненко Л. Дедьов

Наскоро при разговор с местния краевед д-р Розалин Хаджиев разбрах, че на 22.03.или около тази дата в Златоградските села земята не се работи по никакъв начин. Хаджиев получил следното обяснение:
"Тогава земята оживява и не бива да се работи за да не бъде повредена."



Tози ден се наричал  "Мавруз" . Mалко след това имах едно излизане към върховете над с. Ерма река, създадено от Златоградски изселници и от изселници, търсещи свободна земя от Златоградското село Старцево. Придружаваше ме сравнително млад човек, който вече живее в гр. Златоград.Tози човек беше роден през 1963г. Хрумна ми да го питам за този ден - 22 март и дали знае нещо .Бях шокиран от отговора му, че знае за този ден .Че този ден се нарича Мавруз и че земята тогава оживява и не бива да се работи.

Защо бях шокиран? Първо, защото това е вече забравено в Златоград, а жителите на с. Ерма река са изселници от Златогред преди коло 300 години. Второ, докторът ми сподели, че има такъв празник Невруз -кюрдската Нова Година, при която също не се работи по същите причини.и Трето - над близкото село Старцево се извисява почти триъгълен връх, който се нарича Маврузия.... Дълго време съм се чудил откъде произлиза името на този връх. Дори бях решил, че произхожда от сорта грозде Мавруд. Според мен тези факти ясно и категорично сочат, че родопчани са с индоирански, а не с тюркски произход, както се опитват да ни замъглят съзнанието някои турски "културни "емисари! Освен това научих с огромна изненада, че в бившето Златоградско село Луджа, сега Термес в Гръцко, в местноста „Сарелски дол” се намира изображение на бог Митра, както и лъв, който се бори с тур (бик).

Анализът на тези факти предстои. Нужни са още факти, които явно са при етнографите. Само че тълкуването им до сега не е било адекватно.

Допълнение от администратора / Деси Неделчева/: Този разказ ни бе изпратен от нашия читател  Ненко Дедьов и ние го помолихме за разрешение да го споделим с вас, читателите на Роден Край. Ето какво открих аз при бързо търсене в гугъл за мавруз...

Съществува Маврузия /дали това е понятие за страна или просто географско понятие?/, която се споменава от Страбон в неговата География, книга 3. Според него Маврузия се намира в Южна Европа, близо до Иберия и има излаз на море. Страбон я споменава по отношение на страната Турдестания. Доколко Маврузия има отношения към обичая Мавруз, преценете вие. Понякога езиковите прилики са само прилики, друг път водят до неочаквани открития. А откъде идва името Маврузия и кога е било споменато за първи път - не знам.

Страбон, География

 

Книга трета, Глава първа

7."Между това крайбрежие, на което се вливат Байтис и Анас, и границите на Маврузия, Атлантическото море прониква и оформя пролива на Стълбовете и чрез този пролив вътрешното море се свързва с външното. Там има планина, която се владее от иберите ластетани, наричани още бастули; имам предвид Калпе, която макар да не е голяма на обиколка, се издига на толкова голяма височина и е толкова стръмна, че отдалече прилича на остров."

8." След това идва Мелария с нейните места за осоляване на риба; а след това е градът и реката Белон. Тъкмо от Белон хората взимат кораб за преминаване до Тингис в Маврузия; а в Белон има пазарища и места за осоляване на риба."


Книга трета, Глава втора

4."И морският приток по това крайбрежие е по-голям, отколкото в други райони, защото морето, идващо от големия океан, е притиснато в тесния пролив, който оформя Маврузия с Иберия, среща там съпротива и след това с лекота нахлува в онези части на сушата, които отстъпват пред него. Прочие, макар много от тези разливи да се изпразват по време на отливите, въпреки че някои от тях не се пресушават напълно, все пак много от тях затварят в себе си острови. Такива са разливите между Свещения нос и Стълбовете, защото имат много голям приток от прилива в сравнение с други места. "

13. "А и поетите след Омир продължават да ни дърдорят подобни истории: похода на Херакъл в търсене на кравите на Герион, и похода му в търсене на златните ябълки на Хесперидите, като дори наричат някои от островите “Островите на блажените”, които, както знаем, все още ги показват недалече от носовете на Маврузия, разположени срещу Гадейра."

Източник: antichniavtori.wordpress.com
 

Коментари (4)

Следете за нови коментари с RSS
Маврузия или ???
0
Тази Маврузия на Страбон е всъщност Мавритания; друго е по-интересно, името Мавруз може да е форма на Мраз; моите наблюдение, които скоро ще споделя тук,сочат, че произходът е от Азовско море и това е кимерийска дума, упомената още от Плиний Старши от І в., който цитира още по-старият географ Филемон. Кимерийците са наричали дн.Керченски провлак - "Моримаруза", а Теофан пише за рибата "мурзилия", която българите в "древна Велика България" ловяли.
летописец , 31 март 2010
Интересно
0
Аз като един изтъкнат наблюдател бих се радвал да се направи едно проучване на местния фолклор и легенди, свързани с думата Мавруз.

По всичко личи, че има много голяма неизследвана част от българския фолклор, а той все по-бързо почва да избледнява и накрая май сами ще се заличим като култура. smilies/sad.gif
Наблюдател , 31 март 2010
Науруз...
0
Много вероятно е, това наистина да е Науруз. Това не е кюрдски, а персийски празник, новогодишен, с настъпването на пролетта...
летописец , 31 март 2010
относно изображението на бог Митра
0
На 01.04.2010 г получих обяснение от археолога проф. Овчаров че митраизма е бил широко разпространен сред гражданите на римската империя и особено сред легионерите ..Всъшност това изображение намиращо се на десетина метра над асфалтовия път за бившето Златоградско село Луджа (Луджански бани,Златоградсдки бани)сега наричано Термес(Горно -Ано;Средно-Мезес;Долно -Като на гръцки)-отдясно илюстрира казаното от професора .Самото изображение е описано от проф. Богдан Филов още през миналият век по думите на д-р Розалин Хаджиев
Н.Л.Дедьов , 07 април 2010

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy

Думи на велики българи

" Времето е в нас и ние сме във времето. "
Васил Левски

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Пишете ни

Анкета

Посетители

mod_vvisit_counterДнес127
mod_vvisit_counterВчера598
mod_vvisit_counterЗа седммицата725
mod_vvisit_counterМиналата седмица4101
mod_vvisit_counterВсички138016

Дарение за Роден Край

Роден Край набира средства за закупуване на нов хостинг пакет! Помогнете ни да запазим историята на България жива в интернет пространството!
PayPal