gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Старобългарски надписи от апенинския полуостров

Внимание, ще се отвори в нов прозорец. ПДФПечатЕ-мейл

Изследвания

(4 Гласа)

 

Венетски надпис АВТОР: Павел Серафимов
 
През XX-ти век в северната част на Апенинския полуостров бяха открити много древни надписи от VI- ти – V- ти век преди Христа.  Някои бяха идентифицирани като създадени от ретите, други като принадлежащи на роднините им венетите. Тези народи са обитавали земите между Алпите и Адриатическо море поне от първото хилядолетие преди Христа. Въпреки, че са били силни и развити римляните успяват да ги завладеят и асимилират между III-ти и I-ви век преди Христа.
 
Ретският и венетският език са обявени официално за спадащи към италийската група, но  все още не са направени точни преводи на надписите намерени в Ретия и Венетия. Шумахер, Просдочими и др. каталогизират усърдно артефактите, но до разчитане и ясна интерпретация на древните послания не се стига. Тогава се лансира теорията, че текста е неразбираем защото се касае за сакрални формули и неприсъстващи в историческите извори лични имена.
 
Понеже повечето западни, а и наши учени ( погрешно) смятат, че старите българи са азиатци по произход, заселили се в Европа между V-ти и VII-ми век, то не са правени опити за разчитане на  алпийските надписи с помощта на българския език. Все пак съдържащите текстове артефакти са от VI- ти – V- ти  век преди Христа. Затова и за мнозина ще е учудващо, ако бъде обявено, че нашият език е прекрасен кандидат за дешифрирането на мистериозните текстове.
 
Първият надпис, който ще бъде разгледан е намерен в Магре, Италия. Регистриран е като Schum. МА 14. Текстът е изсечен върху еленово рогче, което е било носено като амулет.
Венетски надпис

 
 
Четенето е следното ЕСИУМНИНЕСУР.
Понеже Есиумнинесур не прилича изобщо на ретско лично име ( като Писие, Валтен, Перуниес ) то явно трябва да се търсят отделни думи даващи някакъв смисъл. Следното разделение дава възможност за логичен превод:
 
ЕСИ * УМНИ *  НЕ * СУР *
 
ЕСИ е перфектен еквивалент на старобълтарското ЕСИти си;
УМНИ означава умен;
НЕ  е отрицателната частица не;
СУР  отговаря на нашата дума суров, тук употребена в смисъл на зелен, неопитен;
 
На старобългарски значението би било – Ти си умен, (а) не неопитен.
Навярно предназначението на амулета е било да вдъхне увереност на притежателя. Това разбира се е предположение, за истинската функция на артефакта можем само да гадаем. Важното е, че текста е преводим на старобългарски. Забележителна подробност е това, че руните са изрязани на повърхноста на еленово рогче. Старобългарското рогче-амулет от Плиска също е изписано с руни, приличащи на тези от алпийските региони.
 
 
 
Вторият надпис е венетски, гравиран е върху съд намерен в гробница. В момента се съхранява в музея на Адрия. И в този случай няма разстояние между думите. Посоката на четене е от дясно на ляво. Това може да се види от ориентацията на буквите: Е, С, М, Н, Л.
Венетски надпис
 

 
                 
Траскрипцията е: ЕСМИВЕНЕЛУСЛЕЕНИЙ. Следното разделение дава възможност за логически превод:
 
ЕСМИ * ВЕНЕЛУ * СЛЕЕНИЙ *
 
EСМИ - отговаря  перфектно на старобългарското ЕСМИаз съм;
ВЕНЕЛУ – е лично име Венел в дателен падеж, т.е. на Венел;
СЛЕЕНИЙ- е показва връзка със старобългарския глагол сълати – изпращам, съланий означава изпратен;
 
На старобългарски значението би било- Аз съм изпратен на Венел.
Възможно е съдът, на който е гравиран надписа да е бил предназначен за гробен дар на покойник с име Венел. Това лично име наподобява българското име Венелин.
 
Ретския надпис от Източните Алпи ( местност Щайнберг) и с венетския от Сколо ди Лоцо няма да бъдат разгледани подробно в тази работа понеже са твърде дълги, а и етимологическия анализ би бил прекалено сложен за повечето читатели. Ще бъде споменато обаче, че в тези епиграфски паметници се намират думи, които са изключително близки до старобългарските: АЗИ-аз, ЕСИ- ти си, ЕСТА- бъдете! МАЛИ- малък, АЖЕ- ако, САН- сън, ОДЕТ- облечен, ВСЕ- всички, НЕГО-него, ТЕМОН- тъмен, МОКЛА- мъгла.
 
Характерът на представените в тази работа надписи е индикация, че през първото хилядолетие преди Христа Ретия и Венетия са населявани и от хора, говорещи българско наречие. Остава да се обясни как са се появили стари българи на Апенинския полуостров повече от хиляда години преди Алцек да се засели там. Ясно е, че един народ не може да остави толкова писмени паметници, без да е обитавал дълго време дадена област. Топонимите и археологическите находки би трябвало да дадат потвърждение за присъствието на стари българи в алпийските региони.
 
За името на областта Ретия, произнасяно в древността като Рейтия се предлага обяснение с галската дума ардус височина, хълм, от която идва и названието на Ардените- планинска верига в Белгия. При липса на по-добър кандидат ардус наистина би било приемливо, но работата е там, че българските думи рът, рътлина,рид ( хълм, високо място) са по-близки до Рейтия отколкото ардус. Най-вероятно оригиналното име на Реития е било Рътия, но поради липса на Ъ в латинската азбука, римляните го преиначават на Rhaetia.
 
Езиковедите анализирали древния името на Рейтия не са обърнали внимание на факта, че България е осеяна с топоними съдържащи частицата рът. Това са Рът, Бели Рът, Средни Рът, Тънки Рът, Шипковски Рът, Рачов Рът, Илаков Рът и т.н. Освен това трябва да се отбележи, че ретските и венетски лични имена Валтен, Перуниес, Венел са изключетелно близки до българските Владен, Перун, Венелин.
 
Археологическите данни показват, че през Ранната Желязна Епоха ( VIII-VII -  ми век преди Христа) земите на Рейтия са обитавани от хора, чиято материална култура е смайващо близка до старобългарската. В работите на Старе и Гущан, засягащи Ранната Желязна Епоха на подалпийските региони са дадени изображения на старобългарски саби, върхове на стрели с триъгълно сечение, ножове и копия от същия тип като старобългарските.В същият този регион са намерени множество погребения с конско жертвоприношение. Този обичай е типичен за нашите деди. Р. Рашев публикува доста данни за особеният български обичай.
 
Древното присъствие на стари българи в северните части на Апенинския полуостров изобщо не е мистерия. До скоро се смяташе, че халщатската култура е възникнала самостоятелно в алпийските области. Новите изследвания обаче показват, че създателите на тази уникална за Средна Европа култура са трако-кимерийски племена. Проф. Ценов доказа отдавна, че старите българи принадлежат на палеобалканските етноси – траки, кимерии и илирийци. Тезата на Ценов обяснява присъствието на старобългарски артефакти в Ретия и Венетия. Става ясно и защо “странните” надписи се разчитат с помощта на български език, а не на латински, германски, или галски. Логичното обяснение е, че през Ранната Желязна Епоха трако-кимерийци са дошли от Балканите в Средна Европа, където са повлияли местното население. Тези трако-кимерийци явно са говорели българско наречие. Името на най-известният кимерийски цар Бойорикс е обяснимо на български. Бойо отговаря на старобългарската дума бои-бойци, а рикс е древната тракийска титла за цар. Тя е използвана също от Пребънд и Мусокий владеещи племена, които са част от българският етнос в Ранното Средновековие.
 
Поне до V-ти век трако-кимерийските българи са обитавали Източните Алпи защото някъде към 415 година римският историк Орозий Павел поставя земите на българите между Каринтия ( Австрия ) и Гърция. Сведението на Орозий пояснява защо старите български владетели са предявявали претенции за земи граничещи с източноалпийските региони.
 
Комбинацията от исторически извори за присъствието на българи в алпийските региони, епиграфски данни и археологически находки е неопровержимо доказателство, че дедите ни са били древен европейски народ с изключително висока култура. Време е нашите учени да спрат да служат на чужди интереси и да покажат на българския народ истинската му история! Има изобилие на данни,  те трябва само да се поднесат на широката публика и истината ще стане ясна на всеки.
 
 
 
Използвана литература:
 
1. S Schumacher, Die Rhaetishen Inschriften- Geschichte und Heutiger Stand der Forschung, Verlag des Instituts für Sprachwissenschaft der Universität Innsbruck, 1992;
2. S. Schumacher, DieRetischenInschriften, GeschichteundheutigerStandderForschung, 2-te erweiteteAuflage, Archaeolingua, InnsbruckerBeitrаgezurKulturwissenschaft, Sonderheft 121, Innsbruck 2004;
3.E Vetter, Die Vorrömische Felsinschriftenvon Steinbeg in Nordtirol, Anzeiger der phil.-hist. Klasse der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1957;
4.K M Mayr Die rätische Felsinschriften von Steinberg in Nordtirol, Ein beitrag zu Ihrer Deutung, Der Schlern, Bozen, 1960;         
5 K M Mayr, Eine neue Steinberg-Inschrift, in Der Schlern, 36:287, 1962;
6. A.L. Prosdocimi, Note di Epigrafica Retica, in: Studien zur Namenkunde und Sprachgeographie. Festschrift für Karl Finsterwalder, Innsbrucker Beitrage zur Kulturwissenschaft, p.16 edd. Wolfgang Meid, Herman M. Oltberg, Hans Schmeja, Innsbruck, 1971;
7. J. Joppich, Tonabdruck und Korrektur zur Lesung der Felsinschriften nach Emil Vetter, bei: A L Prosdocimi, Note di Epigrafica Retica, in Studien zur Namenkunde und Sprachgeographie. Festschrift fur Karl Finsterwalder, Innsbucker Beitrage zur Kulturwissenschaft p. 16, ed. Wolfgang Meid, Herman M. Olberg, Hans Schmeja, Innsbruck, 1971;
8. M. Lejeune, LesInscriptionsVenеtes, Univ. DegliStudidiTrieste, DalBiancoEditore, Udine, 1965;
9.B. Pellegrini, A.L. Prosdocimi, La Lingua Venetica, I – Le Iscrizioni, Ist. Di Glottologia dell’ Univ. Di Padova, Circolo Linguistico Fiorentino, 1967;
10.R. W. Conway, The Prae-Italic Dialects, II, Part 3, Cambridge, Mass, 1973;
11.М.Gushtin, NOTRANJSKA, ZUDEMANFANGENDEREISENZEITANDERNORDLICHENADRIA, katalog, NarodniMuzej, Ljubljana, 1979.
12.
V. Stare, PrazgodovinaShmaretje, katalog, NarodniMuzej, Ljubljana, 1973.
13.Д.Иванова-Мирчева, А. Давидов Малък Речник на Старобългарския Език, СЛОВО, Велико Търново, 2001;
14. P. Serafimov, Steinberg Inscription, Proceedings of the Fourth International Topical Conference ANCIENT INHABITANTS OF EUROPE, Založništvo Jutro, Ljubljana, 2006;
15. A. Ambrozic, P. Serafimov, G. Tomezzoli, The Venetic inscription ES 120 on the cup of Scolo di Lozzo, Proceedings of the Fourth International Topical Conference ANCIENT INHABITANTS OF EUROPE, Založništvo Jutro, Ljubljana, 2006;
16.F.S. Smole, Nekai o Venetskih Napisih, Proceedings of the Fourth International Topical Conference ANCIENT INHABITANTS OF EUROPE, Založništvo Jutro, Ljubljana, 2006;
17. Р.Рашев, Прабългарите през V-VII век, Орбел, София, 2005;
18. Г. Ценов, Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
19. Г. Ценов, Праотечеството и праезика на Българите, Хелиопол, София, 2000;
20.F. Curta, The Making of Slavs, Cambridge University Press, Cambridge, 2001;
21. R.G. Latham, The Germania of Tacitus with Ethological Dissertations and Notes, Tayor, Walton and Marberly, London, 1851;
22. Strabo,Geography, Loeb, London, 1923;
23.Н. Иванова, П.Радева, Имената на Българите, Абагар, Велико Търново, 2005;
24.Н.П. Ковачев, Честотно-Тълковен Речник на Личните Имена у Българите, ДИ Др. Петър Берон, София, 1987
 
 
 

 

 

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (5)

Следете за нови коментари с RSS
0
траки=българи
Написа Чавдар
на 09 февруари 2011
Оцени коментара:
Много, много хубава статия; надявам се скоро да падне тежката, наложена отвън мъгла на забравата над собствената ни история. Няма съмнение, че траки=българи; колкото по-бързо го осъзнаем, токлова по-добре. Ще се радвам да установя връзка с автора, за което предварително благодаря!
Администратор
блог на автора
Написа Администратор
на 10 февруари 2011
Оцени коментара:
Здравейте,
за да установите контакт с автора, може да посетите личния му блог и след регистрация в блог.бг да му пишете съобщение. Посетете http://sparotok.blog.bg/
bozman
...
Написа bozman
на 24 април 2011
Оцени коментара:
Павле, що така си тръгнал през просото бе приятел ? Това е етруска писменост, не е венетска. За другите работи да не говоря - много лесно обаче може да ти падне главата - казвам ти го най-съпричастно и отговорно. Дори Глишев тъпунгерчето може да ти отсече главата по този материал.
Поздрави.
0
до BOZMAN
Написа П.Серафимов
на 30 април 2011
Оцени коментара:

Здравей Бориславе!

Етруската азбука има доста варианти, освен това тя показва силни прилики с венетска, ретска, пикенска, умбрийска и др. писмености. Ето, виж сам

http://www.proel.org/index.php?pagina=alfabetos/umbro

http://www.omniglot.com/writing/olditalic.htm

По-подробни сравнения има в работите на Шумахер, Просдочими, Йопич, Томецоли и др. но за съжаление тяг ги няма в интернет, ще трябва да ги потърсиш в библиотеките.

Поне на мен не ми е известно, етруските да са имали надписи на еленов рог. Такива имат рети, венети и стари българи. Ако имаш данни за етруски надписи върху еленов рог ще се радвам, ако споделиш данните.

Да не забравяме, че надписите са намерени в старите владения на рети и венети, т.е. доста далеч от земите на етруските. За древността 150-200 км. са си били голямо растояние.

Тук можеш да прочетеш за едно интересно ретско име - Перун. http://reocities.com/Athens/cr...thian.html


Поздрави!
bozman
...
Написа bozman
на 01 май 2011
Оцени коментара:
„Здравей Бориславе!”
--- Здравей Павле,

„Етруската азбука има доста варианти, освен това тя показва силни прилики с венетска, ретска, пикенска, умбрийска и др. писмености.”
--- Азбука не може да има прилика/и с писмености. Азбука може да има прилика с азбука, писменост със писменост и език с език. В случая се вижда прилика на етруската азбука в венетска, умбрийска и т.н. Тъй като обаче и умбрийски и етруски и т.н. са декодирани последством латинската азбука, то очевидно става въпрос за езици ползвали азбука, дала началото на латиницата, а не както твърдят папагалите, че гръцката й е родоначалница. Т.е. няма да е грешно да се каже, че имаме развитие на една и съща графологична система, наречена в различни времена умбрийска, венетска, етруска според различните й варианти с графологията и т.н., послужила за основа на умбрийски, венетски и селто-иберийска писмености (последната аз наричам протобългарска, ти знаеш защо).




„По-подробни сравнения има в работите на Шумахер, Просдочими, Йопич, Томецоли и др. но за съжаление тяг ги няма в интернет, ще трябва да ги потърсиш в библиотеките.”
--- Мерси за линковете, много са интересни, но не са верни. Все едно да се говори на руска, украинска, белоруска, сръбска, българска и други азбуки. Тези хорица са на десетилетия зад нас, няма какво да се научи от тях. За посочените хора не мога да търся – разполагам само с нет. За библиотеки нямам време.

„Поне на мен не ми е известно, етруските да са имали надписи на еленов рог. Такива имат рети, венети и стари българи. Ако имаш данни за етруски надписи върху еленов рог ще се радвам, ако споделиш данните”.
--- Е, може да са имали, може и да са нямали. В средиземноморските страни поначало няма елени, а някакви мърляви сръндаци малко по-големи от козли, не знам, може и елени да се наричат, но са твърде мини, както казах. Изключено е писменост означена върху траен материал, да не е била в наличие върху по нетрайни – дърво, кост и т.н., просто не са се съхранили.


„Да не забравяме, че надписите са намерени в старите владения на рети и венети, т.е. доста далеч от земите на етруските.”
--- Никой не е казал, че венети, рети и т.н. не използват етруската азбука – казах по какви съображения. Да се вменява на всеки един от тези народи (като е съмнително дали са били и отделни народи, или нарицателни на един и същ народ) отделна азбука е несериозно. Да се твърди, че това е прабългарска, още повече. МОЖЕ, при положение, че декодирам докрай селто-иберийските като български и едва тогава се отива на паритет със западняците за началото на тази графологична система.. Има протобългарска реч с тази графология, но има и италийска също. Т.е. някъде в тъмните времена, това е бил един народ, с една реч.


„За древността 150-200 км. са си били голямо разстояние.”
--- Така се мисли, но аз не споделям тези виждания. 150 - 200 км., за популация, която се прехранва предимно с лов и риболов, са нищо работа. Те са близкото ловно поле. Като се има пред вид и миграцията на дивеча към планините през лятото и обратно, към равнините през зимата, то ловното поле на едно средно поселище съвсем спокойно може да се разпростре на 1000 кв. км. САМО ловното поле, за „владения” не говоря, защото това е доста смътно определение за онези времена.

„Тук можеш да прочетеш за едно интересно ретско име - Перун. http://reocities.com/Athens/cr...thian.html
--- Да, само че не е Перун, а perunies (рер униес – има етимология „за събраното”, „за събирането” и т.н. И може да има още 50 варианта чрез друга сепарация). Ретската писменост е може би старата венетска реч, но . . . няма засега такава възстановена. Отделни думи дори да са Перун не дават такава сигурност. Думата ЕСМИВЕНЕЛУСЛЕЕНИЙ може да има и друга сепарация: ЕСМИ ВЕНЕ ЛУС ЛЕЕНИЙ. Аз съм Вене (Венера) светлината желана (лелеана). Виж сега, това което си дал горе, има „хляб”.
Позволи ми да ти дам един съвет – извади „венетските” графеми от по-горе (или от линковете които си дал) една по една с Рaint, Microsoft Offise Picture Manager или каквото друго имаш под ръка.. Дай на всяка една от тях тези фонетични стойности, които ползваш в момента или други, които по те устройват – които са най удобни за българската реч.. И вече си имаш декодер – венетска руна – бълг.графема. Тази константа ( с този декодер) можеш да приложиш върху каквито искаш текстове и да ги наречеш както си искаш - по резултатите никой не може да каже и копче. АКО те са позитивни спрямо една константа (декодера) позитивни спрямо даден текст (намерените надписи по гробници, камъни, рогове и т.н.), и позитивни спрямо днешната бълг. реч., то никой не може да противоречи на декодирането (на превода може) по никакъв смислен начин. Е, лай ще има, но то без кучета около каруцата накъде ?!
Поздрави.

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy

Още интересни статии

Не ме е страх от министъра на културата ...
... а от културата на министъра. Особено ме безпокои културата на "нашия" министър на ...
Прочетено: 285 пъти

Легенда за Билянините извори
След 1000 годишно съществуване изворите от прочутата народна песен „Биляна платно белеше“ пресъхнаха. Според ...
Прочетено: 562 пъти

164 години от рождението на Христо Ботев
Днес се навършват 164 години от рождението на Христо Ботев. Христо Ботев е един от ...
Прочетено: 506 пъти

Сурва, българските сурвакари и Божествената светлина
Произход и значение на думата "сурва" и връзката на древния български празник с култа ...
Прочетено: 993 пъти

Сведения за траки и кимерийци преди Троянската война.
    На картата, която давам, се вижда южно-черноморският град Хераклея (Heraclea Pontica), който се ...
Прочетено: 1602 пъти

Последни мнения

Думи на велики българи

" Времето е в нас и ние сме във времето. "
Васил Левски

Новините на Роден Край™

Абонирай се
Joomla : История и к

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal