Пример за едно великолепно постижение на портрет, изпълнен с прецизност в детайла, е гравираният образ на кан Тервел върху неговия оловен печат. Появата на този печат се отбелязва (през 705, 706 г.) след завръщането на българския кан от столицата Константинопол, където той е оказал помощ на намиращия се в изгнание Юстиниян II Ринотмет (Носоотрязаният) да заеме отново византийския престол. Като израз на благодарност императорът поканил Тервел в града и както пише хронистът Никифор, наметнал го с царска хламида и го провъзгласил за "цезар" (най-високата византийска титла след императорската). След което го поставил да седне до себе си на престола и заповядал на войската си да им се поклони. Наградил го богато и го изпратил да се завърне в страната си. Това събитие завършило с големи материални и политически успехи за кан Тервел. Мирният договор от 681 г. бил подновен, българската държава била призната отново, данъкът възстановен, а владетелят на България получил титлата "цезар" и много дарове, изразени в копринени дрехи, злато и сребро.

 

Оловният печат на Тервел е изработен в кръгла форма. Върху задната му страна между раменете на гравиран равнораменен кръст, с кръгче в центъра, е изписан надпис на гръцки: "Богородице, помагай на цезаря Тервел". На лицевата страна е портретното изображение на кана. Той е представен в поза до пояс, държащ с дясната си ръка над рамото дълго копие, а в лявата си ръка - щит със заоблена форма, заострена в долната си част. Върху щита е гравирана бойна сцена, представяща конник - войн, който тъпче повален на земята неприятел. Главата на Тервел е предадена във фас - лицето е леко удължено, очите са големи и отворени, над тях веждите са извити, следват правилен нос, малка уста, тънки мустачки и брадичка. Впечатлението е за красив, добре сложен млад мъж с деликатни черти. Върху главата си той носи богато изработен шлем с пластична розета в средата на челото и спуснати по четири дълги висулки от двете страни пред ушите. Облечен е в релефно изработена ризница с хармонично съчетание от мотиви. В кръговото пространство на печата, от двете страни на главата, са гравирани два еднакви владетелски знака, а завършекът на кръга е с усукан кант. Композиционно елементите са добре балансирани и поставени в пълно съзвучие. Без съмнение върху печата е отразена физическата прилика с реалния български кан Тервел и са показани българските войнски атрибути - дълго копие, щит, облекло и шлем. Но освен външните белези се забелязва и предаденото самочувствие на един владетел, който съзнава своето величие и достойнство и счита себе си за равен на съседа си - византийския император.

 

Печатът е изпълнявал предназначението си - кореспонденцията на кана, а титлата "цезар" е била насочена към външния свят, за да покаже представителност. С това се обяснява и текстът на печата с обръщение към Св. Богородица на гръцки език. При предшестващите български печати на владетелите Орган и Кубрат (пръстени-печати от "Съкровището на Кубрат", намерено в Малая Перещепина, Украйна) присъстват само монограмите на всеки един от тях, докато при Тервеловия се появява нещо ново - неговият образ. Желанието на Тервел е било да представя своята държава пред външния свят като могъщо "цезарство", тоест като империя. Надписите на гръцки език върху печата, според историка Иван Венедиков, показват, че този език се е знаел от мнозина в страната и че тогавашното българско общество си е служило с него и за чисто вътрешни цели. Той е бил език на канската канцелария, но е бил считан в страната и за официален писмен език, също така, както латинският език е бил официален писмен език в повече от една страна.

 

Друг известен, забележителен автентичен портрет е този на кан Омуртаг от златния медальон, направен по негова поръчка. Изработката му вероятно е била изпълнена между 816 и 822 г. Възкачването на Омуртаг на престола става през март 815 г. и той остава на власт 20 години, така че медальонът е бил създаден в ранните години на неговото управление. При Омуртаг България заемала по мощ и значение трето място в Европа след Византия и държавата на франките. Канът бил удостоен с българската титла "кан сюбиги", което значело "кан, вожд на войската". За да издигне престижа на българската държава и нейния владетел, той възприел някои титли, форми и обичаи от Византия, като например изработването на златни медальони с неговия образ и надпис, които вероятно са били подарявани на някои от гостите му при тържествени угощения. В кръглата форма на медальона е гравиран образът на кан Омуртаг, наметнат с царска наметка, чиято материя прави множество красиви гънки и е забодена на дясното рамо с кръгла брошка, от която се спускат три пискюла. В дясната си ръка, с дълги тънки пръсти, държи владетелски скиптър, а лявата се подава през гънките на наметката пред гърдите. Главата е във фас, правят впечатление големите очи с извити вежди над тях, следва дълъг прав нос, добре оформени тънки устни и обла брада. Върху главата си носи корона с високо издигаща се нагоре средна част. Около овала на лицето обикаля оригинален, драпиран воал, закрепен за долния ръб на короната, а са прибавени и някои допълнителни украшения към него, като всичко това създава една съвършена цялостност. Композицията завършва с надпис, движещ се по извивката на кръглия медальон, а последният е с назъбен кант в края. В надписа е записано името на владетеля кан Омуртаг. От позата на този владетел лъха самоувереност, царственост и достолепие.

 

Портретност в изкуството на българите е имало и преди Тервел, макар и изявена по различен начин. Това се установява при скалния релеф от Мадара, така известния "Мадарски конник", на популярен език. При внимателното анализиране на човешката фигура се разбира, че се отнася за мъжка фигура, с невисок ръст, но с добре развита мускулатура на тялото, с кръгла по форма глава, с широко енергично лице и гъста леко къдрава брада. През челото му минава диадема, а от нея над главата - текстилна материя, която се спуска назад към гърба. Всички тези особености определят неговия европеиден произход, както и зрялата възраст, в която му е направено изображението. Гравираните знаци върху тялото на коня го определят като владетел.

 

По повод личността на портретувания кан са се водили много спорове и са изказвани многобройни предположения. Едни от най-авторитетните - на проф. Бешевлиев и на историка доц. Иван Венедиков, застъпващи тезата, че това е българският кан Тервел, биват опровергани напълно от точния портрет върху оловния печат на последния, с който разполагаме днес. Сравнението между двата образа показва пълно различие в конструкцията на главата и отделните подробности на лицето, както и в конструкцията на тялото.

 

Откриването на фигурата на змия в най-ниската средна част от композицията на релефа, представена във вид, напълно покриващ се с изображението "дилом" от българския 12 годишен циклов календар, доказва годината, в която е издълбан самият релеф. Годината "дилом", превърната в съвременното летоброене, е 681 г. През тази година кан на българите е бил Аспарух. По този начин се установява и доказва автентичният портрет и на българския кан Аспарух.

 

Към тези портрети бихме могли да причислим и този на кан Кубрат от гравюрата върху блюдо от "Съкровището на кан Кубрат", намерено в Малая Перещепина, Украйна. Както в съдържанието, така и в композицията, се разкриват сходства с релефа от Мадара, които говорят за общ произход, обичаи и религия. И в двата случая засегнатата тема показва "жертвоприношение", извършвано върху кон от владетел, и в двата случая върху кожата на коня са гравирани владетелските знаци, а владетелят е с корона на главата. Автентичният портрет на българския кан Кубрат го представя в неговата млада възраст. Той има много добре сложено младежко тяло, красива мъжествена глава, с бадемови очи, правилен нос и къса, добре оформена брада. Главата му е увенчана с корона. Видът на тази корона се покрива с изобразената корона върху "герба на кан Кубрат", показан в книгата "Изгубените кодове на древните българи" от Александър Алексиев Хофрат. Така в поредицата автентични портрети се вписва и портретът на кан Кубрат. В последно време беше открит и оловният печат на княз Борис I. При него се повтарят основните постановки на Тервеловия оловен печат - на задната страна е изписан надписът: "Господи, помагай на княза Бориса", а на лицевата е портретното изображение на княз Борис I, представен като човек с продълговато слабо лице и средно дълга, островърха в долния край брада.

 

Познати са и оловните печати на цар Симеон I и на цар Петър I. За съжаление този на Симеон е доста увреден, но все пак показва широко лице и средно дълга брада. Короната му е заоблена в горната част и е с две средно дълги висулки пред ушите, дрехата е богато украсена. Кръгът на печата завършва в края си с усукан кант. При цар Петър I лицето е твърде характерно - дълго по форма, вяло, отпуснато и намръщено. Короната е с издигната средна част и спуснати висулки, царят държи в дясната си ръка владетелски отличителен знак, доспехите са изразени със средствата на релефа, а в пространството от двете страни на главата има надпис с неговото име. Кръгът завършва с троен кант.

 

Обичаят на българските владетели, въведен от Тервел, да поставят образа си върху държавния печат и продължен през съществуването на българската държава, дава възможност на българската нация днес да притежава автентичните портрети на тези български владетели, чиито оловни печати са намерени и са в добро съхранено състояние.

 

Изводът от всички разгледани в настоящата студия портрети, представители на ранната средновековна историческа епоха, е, че тяхното притежание е ценно богатство, с каквото малко народи в Европа могат да се представят. Тези портрети се отличават със забележителна реалистичност при изобразяването, високо постижение в композицията, подчертано разнообразие в характерите на портретуваните лица. Общото при тях е безспорният европеиден произход на всяко от тези лица, отличаващи се с физическа красота и интелигентно излъчване. Представителността, доброто самочувствие и индивидуалността във всеки отделен портрет са категорично изказани. Голямото разнообразие на облеклото и материите, от които е направено, създава впечатление за висока култура в облеклото, а видът при короните на всеки отделен владетел, въпреки различието, покБазва общия почерк на българския стил. Българският творец в една твърде ранна епоха е проявил разбирането си за портретност, за индивидуализиране на образа, за убеденост от потребността да твори такъв род изкуство.

 

Този забележителен исторически материал, почиващ на сигурна автентичност, може да бъде чудесна база за съвременните български художници, занимаващи се с илюстрации и портрети на теми от българската история, като им дава възможност да покажат на обществото ни реалните образи на редица владетели от ранното българско Средновековие.

 

арх. Виола НЕДКОВА

 

Илюстрации
От ляво на дясно

1. Кан Омуртаг - миниатюра от Мадридския ръкопис на хрониката на Йоан Скилица.

2. Омуртаг преследва Тома Славянина - същия източник.

3. Българските вестители се завръщат при кан Омуртаг от Михаил II.

4. Медалъонът на Омуртаг.

5. Печатът на кан Тервел.

6. Мадарският конник.

7. Печатът на Симеон I.

8. Печатът на Борис I.

9. Миниатюра, изобразяваща Борис I.

10. Печатът на цар Петър.

11. Кан Крум.

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
•  

Източници

geocities.com/arh_art/tor08.html

bg.wikipedia.org

pravoslavieto.com

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар