gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си. "
Васил Левски

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Мизи и българи

Внимание, ще се отвори в нов прозорец. ПДФПечатЕ-мейл

Изследвания

(5 Гласа)

Автор: Павел Серафимов
 
От известно време се опитвам да обясня, че през VII-ми век в Тракия не е имало поява на нов етнос - българи ( “идването” на Аспарух). Поддръжниците на тезата за българската миграция от Азия коментират предимно автори като Теофан, който заблуждава, че дедите ни са нов народ, докато се касае само за ново име на едни и същи хора. Сведението на гръцкият автор не може да е достоверно понеже почти половин хилядолетие* преди той да опише “нахлуването” на българите в Тракия, предците ни са описани като стари поселници на земите на юг от река Дунав, познати са прекрасно на римските летописци, а и са високо ценени от римските императори, които финансират построяването на Плиска и Преслав през 320-330 година [1] стр. 5. Тъй като и двете селища носят български имена, то може да се заключи, че по времето на Константин Велики в Мизия е имало българи**. Съществуват достатъчно доказателства за това.
 


В продължение на хиляда години, различни летописци отъждествяват дедите ни с тракийското племе мизи. Като се започне от Св. Йероним през IV-ти век [2] стр33, та стигнем до Йоан Кантакузин през XIV- ти век [3] стр. 225-239. Споменавайки  старите българи Л. Дякон, Д. Хоматиян и др. употребяват изрази като: мизите, езикът на мизите, Борис - царят на мизите, пратениците на мизите, мизийският народ, данък, който мизите изискват от ромеите и т.н. Самата територия на България е наречена Мизия, Отечеството им Мизия [3] стр 76-79, стр. 107-108, стр110-111, стр184-188, стр.225-239...
 
Въпреки изобилните данни някои учени са на мнение, че се касае за анахронизъм, т.е. грешна формулировка. Гърците не били наясно с кого си имат работа и затова произволно избрали за българите името мизи, понеже тракийско племе с такова название е обитавало земите около долното течение на река Дунав хилядолетия наред.
 
Подобно обяснение е меко казано несериозно. Турците също се заселват трайно в Мизия и остават цели пет века, но никой летописец не ги нарича мизи, никой не употребява израз катоБаязид, царят на мизите, на езикът на мизите екмек означава хляб, Тосун бей се завърна в Отечеството си Мизия...
 
Гърците имат колонии по черноморието още поне от VII-ми-VI-ти век преди Христа, включително в мизийски територии. Наивно е да се мисли, че южните ни съседи не са били в състояние да съберат данни за хората, в чиито земи са построили търговски центрове. Не може да има обмен на стоки без контакт, а всеки контакт води до опознаване. Елинските колонисти са познавали изключително добре тракийското племе мизи. Щом потомците на Данай отъждествяват дедите ни чак до 1362 година с едно от най-известните тракийски племена, то явно са знаели прекрасно, че става дума за един и същи народ.
 
Най-сигурния начин да разберем дали траките населявали долното течение на река Дунав са същите хора както и мизите-българи от Късната Античност и Средновековието е като направим сравнения на език, обичаи, изкуство, носия, въоръжение и погребални ритуали на тракийските мизи с език, обичаи, изкуство ... на старите българи. Ако се окаже, че няма нищо общо, то тогава може да се говори за анахронизъм. Да видим обаче какво показват фактите. В лявата колонка са посочени  мизийски думи, срещу тях са българските***.
 
ак-як
бeла – бела, бяла
брег-брег, бряг
берза-бреза
бист – быти ( бъда)
брит-брити ( бръсна)
бура-буря
вис- вьсъ ( село)
вода –вода
граник-граница
дава-дявам ( полагам, слагам, поставям)
даоа-давя, душа
дери-дера
дур-двор
зелиа-зелие ( зеленина)
кайка-чайка
кист-чист
куза-коза
пад-пад ( падина)
перк-перкам, пера, удрям
перг-праг
скор-скоръ( скоро, бърз)
стор-простор, страна
стра-струя
тама-тъма
хром-хром ( недъгав)
хупан(купан) - къпане
 
 
Още от пръв поглед е ясно, че става дума за стар и по-нов вариант на един и същ език, наричан днес български. Изобщо не е грешка, че в продължение на хиляда години на дедите ни се е гледало като на траки. Св. Йероним, Лъв Дякон, Д. Хоматиян и т.н. са написали истината. Старите автори са осъзнавали, че българите са потомци  на  древен народ, които е населявал значителни територии в Европа, Мала Азия и други места.
 
Да продължим със сравнение на обичаите. Г. Фехер споменава, че българите вземали кобили по време на военните си походи, за да могат да ползват млякото им за храна [4] стр.132. Това е типично за траките, те не само, че са славни коневъдци, но и пият кобилешко мляко. Цар Харпалик учил невръстната си дъщеря да язди кон и да пие мляко направо от вимето на кобилата [5]стр.165.
 
Едва ли има някой който да не е чувал за изкуствената черепна деформация на старите българи. Това, което не се знае е, че обичаят се е зародил още в дълбока древност в Източна Европа [6] стр. 136. Премълчава се също, че  изкуствената черепна деформация е практикувана от трако-пеласгийски племена [7]стр.223.
 
Геза Фехер описва тенденциозно  въоръжението на старите българи, наричаки кривите им лъкове турански [8] стр142.  Ако унгарският иследовател бе непредубеден той щеше да съобщи, че такива лъкове са ползвани от траките ( Пеони с криви лъкове). Има и изображения от първото хилядолетие преди Христа, от които може да се види, че тракийският лък е от същият тип както и старобългарския [9] стр.78, стр. 108. Този вид оръжие няма как да е туранско, защото крив, сложносъставен лък се използва на обитаваният от пеласги остров Крит още през Бронзовата епоха [10] стр. 23-24....
 
Фехер дава изображения на върхове на старобългарски стрели от Плиска [4] стр.116, но не отваря и дума за това, че абсолютно същите върхове на стрели се срещат в Тракия през първото хилядолетие преди Христа [11] стр. 324.
 
Описвайки старобългарското изкуство унгарският учен дава пример с Мадарския конник [8] стр.56-60, но премълчава, че този впечатляващ монумент  има типична тракийска иконография. Съществуват стотици, ако не и хиляди тракийски оброчни плочки, на които може да се види прототип на Мадарския конник.
 
Фехер теденциозно свързва българските “каменни баби”  (антропоморфни надгробни камъни) с орхонските, принадлежащи на турански етнос и твърди даже, че дедите ни донесли от изток тази традиция [8] стр. 48. За пореден път унгарският учен укрива важен факт, а именно, че такива антропоморфни стели съществуват в Източна Европа  от най-дълбока древност, няколко хилядолетия преди тюрко-алтайските народи да започнат да правят “каменни баби” [12]. Антропоморфен надгробен камък от Бронзовата епоха може да се види във варненския музей [13].  ( www.zn.ua/3000/3150/50638/ , www.amvarna.com/gindex.php?lang=1&lid=3&slid=17&show=20 )
 
Давайки данни за старобългарските погребения Д.Овчаров споменава за жертвани кон и куче стр. 86, но “забравя” да добави, че това е древен тракийски обичай, който се практикува в Източна Европа дълги векове преди да се появи в Централна Азия сред други етноси [9]стр. 212.
 
Овчаров характеризира най-популярният тип старобългарско жилище като землянка и полуземлянка стр. 71. Неизвестно защо нашият учен пропуска да съобщи на своите читатели, че съвременните археологически проучвания показват, че в Мизия ( Шуменско и Варненско) типичното селско тракийско жилище е полуземлянка [11] стр.56. Страбон споменава и за тракийски землянки [14] VII-5-7. Тези факти са изключително важни, когато се касае за определяне на етническият облик на дадена група хора и не би трябвало да се пренебрегват, но учените опитващи се да ни изкарат азиатци го правят.
 
Фехер прави описание на българското облекло, но засяга само бойната униформа [4] стр. 133-136, което е подвеждащо понеже има огромна разлика между народна носия и бойна екипировка. Унгарският учен не обръща внимание, че традиционият български национален костюм е от тракийски произход. Страбон е пределно ясен когато казва, че мизи и гети са от един и същ произход [14] VII-3-2. Носията на гетите е добре позната от стотици изображения по Траяновата колона. Гетското облекло се състои от дълга риза носена свободно над панталоните. Това обаче е и най-консервативният тип стара българска носия [15]. Агре и Китов споменават, че женската тракийска дреха прилича много на българската народна носия [11] стр. 20. Ако и мъжката и женската българска носия са от тракийски произход, то какви сме ние тогава?
Та нали точно народната носия е най-важният признак за етническа принадлежност!
 
Ще добавя и друго важно сведение за културата на старите българи, а именно, че старобългарските руни имат прототип сред древната тракийска писменост ( http://history.rodenkrai.com/new/izsledvaniq/proizhodyt_na_starobylgarskite_runi.html )
 
 
Щом езикът, обичаите, оръжията, монументалното изкуство, жилищата, руните, облеклото и погребалните ритуали на старите българи имат корени в Тракия, то единственото логическо заключение е, че дедите ни са древен тракийски народ наричан с различни имена през различни периоди.

 
Напълно естествено е с течение на времето да настъпят промени в названието на  дадени хора. Причините за това са много и различни. Най- често, когато няколко сродни племена се обединят, новата общност получава  името на най-известните си представители. Трябва да се спомене, че мизите не са малък народ,  а най-голямата тракийска група, в чийто състав влизат много други сродни племена. Страбон пояснява, че мизи и гети са от един и същ произход [14] VII-3-2 . Старият автор твърди също, че европейските мизи са същият народ както и азиатските мизи [14] VII-3-2, а също и, че витини, меони и меойни спадат към семейството на мизите [14] XII-3-3, [14] XII-3-20. Дион Касий добавя, че даките, обитаващи земите на юг от Дунав са наречени мизи [15] 51-22, а също и, че в миналото племената на мизи и гети са имали селища между Дунав и Стара планина, с времето някои променили имената си, като само дардани и трибали били запазили старите си названия [16] 51-27.
 
За първи път името на това славното тракийско племе мизи се споменава в египетски хроники от XIII-ти век преди Христа описващи битката при Кадеш [17] стр. 22. В този конфликт потомците на Арес са съюзници на хетският цар Муватали II, който се противопоставя на опитите на Рамзес II да завладее важен търговски град намиращ се в земите на днешна Сирия.
 
Следващото споменаване на мизите е направено отново от египтяните ( надписи на Мернепта ). Става дума за нашествието на така наречените Морски народи през XII-ти век преди Христа . Те са без съмнение трако-пеласги. Названията пелесет, шерден, чкр, уешеш, тршу, дрд, мешуе са всъщност пеласги, серди, тевкри, веси ( уеси), трауси, дардани и мизи...
 
Част от Морските народи остават във Египет ( по-точно Либия) като наемни войници на фараоните. През X-ти  век преди Христа мизийски генерал слага край на хаоса царящ в страната на пирамидите и сяда на египетският престол полагайки началото на XXII  династия. Характерното за нея е, че се слага край на войните, за сметка на това се започва активна търговия със съседните държави, в следствие на което икономиката претърпява разцвет. Династията основана от мизите просъществува до VIII –ми век преди Христа. След този период траките загубват доминантната си позиция, но остават в Египет поне до V-ти век преди Христа когато Херодот ги посещава. Старият автор ги споменава под името максии ( египетското им име ма, мешуе) и събщава, че те все още помнели старите си земи край Троя [18] IV-191 ( Мизия граничи с Троя [14] VII-3-2) , а техният цар бил наречен Бато [18] IV-155 ( това е тракийско име, чийто варианти са Батон, Бата, Батис). Съществуват изображения на египетските мизи. Изрисувани са хора с кестенява коса и светли очи. Телата на някои са татуирани, а това според Херодот е белег на тракийската аристокрация [18] V-6.
 
В по-късни времена мизите са обезсмъртени от Омир. По време на състоялата се през XII-ти век преди Христа Троянска Война те са описани като страховити ръкопашни бойци. Техен цар е Телеф (чието име е на е същото като това на старобългарсият княз Телец).
 
Най-древният клон на мизите обитаващи Северна България е известен най-вече с духовната си извисеност. Посидоний ( цитиран от Страбон [14] VII-3-3) казва за нашите деди, че били миролюбиви по характер, макар да имали много стада се въздържали от месоядство, хранели се с млеко, мед и сирене. Това е в пълно сътветствие с  учението на Орфей.
 
През I-ви век предците ни са покорени от римляните. Макар една част от мизите да мигрира на север от Дунав, в свободните територии,  доста остават в старата си земя. Някои дори постъпват на римска служба. През IV-ти век Св. Йероним посещава нашите земи и прави карта, на която пише Moesia hec et Vulgaria- Мизия също и България. Тъй като преди IV-ти век няма абсолютно никакви сведения за идване на нов етнос на име българи, то логичното заключение е, че българи е само алтернативното название на древното тракийско племе мизи. Поради тази причина от IV-ти до XIV- ти век имената българи и мизи се употребяват като синоними.
 
Може да се възрази, че само на картата на Св. Йероним не бива да се разчита, тъй като тя може да е късна работа. Да, но има и други свидетелства поставящи българите като стари поселници не само на Мизия, но и на други европейски територии през IV-ти -V-ти век век. Според Орозий Павел ( 385-420 година) земите на българите се простират от Каринтия ( Австрия) до Гърция. Т.е. Панония, Мизия и Тракия са обитавани от българи по времето на Св. Йероним ( 347-420). Орозий не говори за българите като за нов народ. Не е казано никъде новодошлите българи, азиатските  българи, непознатите досега българи...  т.е. на българите се е гледало като местен народ. Да не забравяме, че езикът, обичаите, оръжията, жилищата и монументалното изкуство и погребалните ритуали на старите българи имат корени в Тракия.
 
Можем с пълно право да се гордеем, че сме потомци на народ, който се е прославил на три континентта. Мизи са седели на египетски престол, мизи са обезсмъртени в Илиада. Мнозина са се възхищавали и прекланяли пред духовна извисеност на  нашите деди и са ги наричали най-праведен народ.
 

Жалкото е, че тези данни са били укрити от недобросъвестни личности. Възможно е някои се притесняват, че славата на дедите ни ще засенчи тяхната собствена и затова бяха изфабрикувани толкова лъжи за произхода на българите. Спекулираше се с името на предците ни без да бъде обяснено, че един народ може да има няколко наименования, наложени по политически, или др. причини. Различното название може да доведе до заблуда, че има поява на нова, непозната племенна група. Мнозина биха си помислили, че артеи, кефени, перси и иранци са различни етноси, но истината е, че се касае за един и същ народ. Като друг пример могат да се посочат названията германи, алемани, тедески, немци, джърманс, дойчерс. Те се отнасят за едни и същи хора. Определени имена са дадени от друг народ, други са си собствени.
 
Мистерии в историята няма, има нежелание да се каже определена истина. Рано, или късно обаче тя ще блесне защото е и неунищожима. Единственото, което враговете й могат да направят, е да я забавят... и те го правиха дълго време. Сега обаче става все по-трудно да се лъже, че българите са татаро-монголци и памирци.

На Запад става все по-ясно, че историята трябва да се преразгледа. Все повече са хората виждащи в Тракия първата европейска цивилизация, която изпреварва гръцката с хилядолетия, защото откритие след откритие показват, че нашата земя е люлката на европейската култура. В България е най-древният град на континента, в България е най-старото златно съкровище, в България е първата писменост, в България е първото богато царско погребение. България е страната на първите просветители. Как да не се гордеем, че сме българи!
 
 
Използвана литература и пояснения
 
1.G. Sotirov, Slavonic Names in Greek and Roman Sources, Canadian Institute of Onomastic Sciense, Quebec, 1969;
2. Г. Ценов, Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
3. Г. Бакалов, П. Делев, А. Стаматов, А. Фол, Подбрани Извори за Българската История, Тангра, ТанНакРа, София, 2002;
4.Г.Фехер, Облеклото и Оръжието на Старата Българска Войска, Военното Дело на Прабългарите, ИК Тангра, София, 2000;
5.Г. Батаклиев, Антична Митология, ДИ, Петър Берон, София, 1985
6. A.L. Mongait, Archaelogy in USSR, Pengin Books Ldt, Harmondsworth, 1961;
7.С. Йорданов, Тракийският Воин- Проучвания върху военната и социална история на древна Тракия, Фабер, Велико Търново, 2000;
8.Г.Фехер, Ролята и Културата на Прабългарите- Значението на прабългарската и старомаджарската култура в изграждането на Източна Европа, Огледало, София, 1977;
9.A. Fol, K. Jordanov, K. Porozhanov, V. Fol, Ancient Thrace, Balkan Press, Sofia, 2000;
10. A.M. Snodgrass, Arms and Armour of the Greeks, Thames and Hudson, London, 1967;
11. Г. Китов, Д. Агре, Въведение в Тракийската Археология, ИК Авалон, София, 2002
12. Антропоморфни стели  - http://www.zn.ua/3000/3150/50638/
13. Антропоморфна стела от варненския музей - в сайта amvarna.com/gindex.php?lang=1&lid=3&slid=17&show=20
14.Strabo, Geography, Harvard University Press, Cambridge, 2000;
[15]  http://sparotok.blog.bg/politika/2010/02/01/proizhodyt-na-tradicionnata-bylgarska-nosiia.484480
Най-консерванивната българска носия
http://74.125.77.132/search?q=cache:PKBM3_gqU4MJ:project-bulgaria.free.bg/docs/narodni%2520kostjumi.doc+%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD+%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8E%D0%BC&cd=2&hl=nl&ct=clnk&gl=nl
16.Cassius Dio, The Roman History- The reign of Augustus, Pengin Books, Harmondsworth, 1967;
17.К. Порожанов, Общество и Държавност у Траките, БАН, София, 1998;
18. Herodotus, Histories, Wordsworth Editions Limited, Hertfordshire, 1996;
 
 
 
* Теофан пише хорниките си някъде към 805-810 година и твърди, че българите са нашественици, но през 325 година българите са вече народ с утвърдено име в Тракия. Константин Велики им построява градове, явно са му помогнали в борбата с Лициний. Св. Йероним също познава нашите предци, а малко по-късно от него и Орозий Павел описва нашите землища. Давайки сведения за събития от 513 година Иоан Никиуски нарича земята ни Провинция България...Виждаме, че има редовно споменаване на българи и България между 325 и 513 година. Как тогава да вярваме, на Теофан, че дедите ни са се появили чак през 680 година на река Дунав!
 
** Може да се възрази, че сведението на Кодин за Плиска и Преслав е анахронизъм, т.е. че гръцкият автор е объркал времената. Сравним ли обаче постройките на Плиска и Преслав с крепостите на северните траки ( даките, които са роднини на мизите) ще видим, че архитерктурният стил на постройките на първата българска столица е тракийски.
 
 ***Думите са взети от топоними, хидроними и антропоними, а също така и от работите на В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977 и Въпроси на българската етимология, БАН, София, 1958;
 
Сливане на родствени етноси в по-голяма група е напълно естествен процес протичащ и при други народи. Алемани, хамави, хавки, ингвеони, ирмиони, иствеони, сакси, силинги, франки, тюринги, тунгри и др. са сродни племена. Днес няма народ хамави защото още в далечното минало те са се слели с други по-големи и по-известни родствени групи, едно от които е представена от обитателите на Германия

 

 

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (4)

Следете за нови коментари с RSS
0
Древните мизи
Написа Летописец
на 09 март 2010
Оцени коментара:
Древните мизи, по асирийските клинописи "мушки", поставят края на анатолийската цивилизация на хетите приз ХІІ в. пр.н.е.(Дяконов), тяхната инвазия е до Армения; Фригия е изповядвала култа на Кибела; арменският език произхожда от индоевропейският на мизите; по Вашата логика, цяла Анатолия е българска; Теофан, който Вие недолюбвате, пише, че Аеций е мизиец; и тай ли е българин...
0
нещо се бъркате
Написа П.Серафимов
на 12 март 2010
Оцени коментара:
Уважаеми господине!
Кой успя да докаже, че мизите слагат край на хетската империя? Асирийците споменават, че са нападнати от мушки през 1160 г. ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ - АСИРИЙЦИ СА НАПАДНАТИ, НЕ ХЕТИ! РАЗБИРАТЕ РАЗЛИКАТА, НАЛИ?

През 14-ти век преди Христа мизите са верни съюзници на хетския владетел Муватали II. Няма нито един исторически извор, от който можем да отсъдим, че мизите имат нещо общо с края на хетската държава. Това, че някакъв народ мушки е нападнал асирийците, не озачава, че същият народ има нещо общо с упадъка на хетската държава.
През 12-ти век преди Христа в земите на хетите избухва чумна епидемия, а има и сериозни климатични промени, които довеждат до миграциите на така наречените морски народи в посока Египет.

Арменският език не произхожда от мизийския. Нещо се бъркате здраво. Мизийските градове Зелея и Кузик са обясними с думите зелие-зеленина и коза (прочетете Влахов по този въпрос).

Не ми приписвайте неща, които не съм казал, подобно поведение е крайно непочтено!
Това, че мизи обитават ЧАСТ от Мала Азия не означава, че цяла Мала Азия е българска. Българи е само най-новото име на мизите.

Ако искате да научите истината, трябва да изоставите неиздържаните теории на руските учени. Има достатъчно нова литература, стига да имате желание можете да си я набавите.
0
Защо...
Написа 5AB>@20= #7C=>2Иван Узунов
на 08 август 2012
Оцени коментара:
Всичко толкова много се обърка, че не може да му се намери краят.
0
...
Написа Светла
на 17 ноември 2017
Оцени коментара:
Прекрасна статия!Най-силната страна на писането на история е фактологията.Благодаря много на автора за този труд!

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy