Материали по българската история до ІV век от н.е - Амазонките и началото на началата

Написано от Кирил Милчев 25 Март 2010

Изследвания

    4. Амазонките и началото на началата.

    Митът за жените-бойци, чиито военни качества и умения надминават мъжките, е много древен и още бащата на историята Херодот през V в. пр.н.е. разказва първите легенди за амазонките.

    Със сигурност Омир не знае за тях, но през VІІ или VІ в.пр.н.е. е съществувал древногръцки епос „Аримаспея”, в който, според Херодот, се разказвало за циклопите-аримаспи и за възхитителните амазонки.

    Легендите за тях били толкова пленителни, че не само войниците на Александър Македонски се хвалели през ІV в. пр.н.е., че срещали амазонки, но и благочестивият католик-историк през VІІІ в. от н.е. Павел Дякон развихря въобръжението си, съобщавайки, че старите лангобарди през ІV век от н.е. били воювали с амазонки на средни Дунав, в днешните унгарски земи.

    Амазонките, според Херодот, били майки на савроматите. Последните живеели на източният бряг на р. Дон (Танаис), при Азовско море (Меотида). „Преминеш ли река Танаис, вече не си в Скития. Първата област, на която попадаш, е на савроматите, които, като се започне от най-вътрешната част на езерото Меотида, обитават на север земите.(...) Над тях втората област държат будините – страна, цялата в гъсти гори с всякакви дървета.” (Херодот, ч.ІІ, С., 1990, с.15).

    През ІІ в. от н.е. александрийският географ Птоломей поставя на същото място народ с името „венед” (бенед), по чието име даже планината е наречена от него „Венедска планина”.

    Близостта на имената предполага, че става дума за един и същ етнос.

    Будините на Херодот, описани през V в.пр.н.е. и бенед на Птоломей от ІІ в. от н.е., ни разкриват една устойчива кимеро-савроматска цивилизация в Предкавказието.

    През І в. от н.е. венед (бенед) са известни и на Тацит и Плиний Старши, които описват набези на сарматските „венед” до Карпатите, а Плиний Старши дори ни е завещал уточнението, че сарматите на гръцки били наричани савромати.
    Кимерийският ареал, описан от Херодот, се трансформира в сармато-савроматски и не случайно Херодот е убеден, че амазонките са майки на савроматите.

    Херодот не е знаел, че кимерийците имат няколковековно съществувание в областта Кападокия в Мала Азия, където е била тяхната родина Гамирая, чието име е запазено в асирийските клинописи.

    Вероятно още през ІХ в. синдо-меоти, които живеели около Азовско море, мигрират на южното Черноморие през Кавказ и основават гр. Синоп, който изглежда носи тяхното име „синди”, упоменато от Херодот.

    Епосът „Аримаспея” описва тези синдо-меоти, които онаследяват в Мала Азия хето-хуритската залязваща култура и дори приемат етнонимът „камирци” от името на хуритското божество Кумарби.

    Анатолийските и месопотамски цивилизации отдавна са патриархати, но изглежда приазовските синдо-меоти към ІХ – VІІІ в. пр.н.е. донасят в Мала Азия някакви останки от матриархат, които са явно в основата на митът за амазонките.
    „Аримаспея” е на автор (или аеди) от Кизик (бл. до дн. Бурса), епосът повествовува за анатолийските кимерийци от VІІ в., но през V в. пр.н.е., т.е. по времето на Херодот, кимерийците вече са загубили през VІ в. пр.н.е. своите земи в Мала Азия и през Кавказ са се върнали около Азовско море, ето защо Херодот знае само за приазовските кимерийци, а сведенията за тяхната анатолийска мощ, свежда до 30 годишен поход, по аналог с разказа му за скитите.
    Така анатолийските древни амазонки, по линия на преходът на кимерийците през VІ в. пр.н.е. от Мала Азия в Предкавказието, изведнъж са увидяни от Херодот като феномен около Приазовието.

    Така се ражда легендата за предкавказките амазонки...

    Тази легенда със сигурност произхожда от кимерийската цивилизация и нейните миграции на южното Черноморие и оттам обратно на северното Черноморие в региона на изток от Азовско море и Дон...

    Цялото това преселение на синдо-меоти от Приазовието в Мала Азия и случването на синдо-меотите като камирци, които се връщат обратно от Мала Азия в Приазовието, става в един период между ІХ в. пр.н.е. и VІ в. пр.н.е., който период е всъщност истинската праистория на българите.

    Това предположение е направено още в средата на ХІХ в. от Г.С.Раковски в книгата му „Българска старина”.

Илюстрация: sunstone40.tripod.com/womenwarriors
   
   


                                   

 

Добави в любими

Сподели

Изпрати на приятел

Прочити: 2275

Коментари (5)

Следете за нови коментари с RSS

Котраги - етимология

Написа Sevt Exhemus
на 17 юли 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Стана въпрос че антите наричали движещите се от/към Панония "хуни" /казвам го условно/ сохат понеже возели със себе си цялата къща/покъщнина, т.е. со хата /със къща/
На езика на съвместно живеещите тервинги и гревтунги /или германци със по-скоро не-готски произход/ сохат
се превежда huttrag/cottrag от hut/Hütte/cottage - къщичка и tragen - нося,влача. "носещи къща" е доста по-точно от антското "сохат".

Хуттраг --> Котраги


ПС Не ми се отваря прозорец за коментар под точната статия?

со хат, хотраги, кутригури

Написа Летописец
на 19 юли 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Всичко е възможно като предположение, в случаят обаче пост-атиловите хуни към 465 г. са мигрирали от Панония към р. Днепър (Йордан, Прокопий), където са били антите.Освен това сведението за "сохат", е заето от летописа от ХІІІ в. на волжките българи "Барадж тарих" и не е глотогенетично, независимо, че около този средновековен летопис все още има спорове за автентичността му.

...

Написа Sevt Exhemus
на 20 юли 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Освен това сведението за "сохат", е заето от летописа от ХІІІ в. на волжките българи "Барадж тарих" и не е глотогенетично, независимо, че около този средновековен летопис все още има спорове за автентичността му.

- ами тая двойна засечка през немския доста увеличава вероятността за вярност. Още повече, че немското звучеве е почти буквално еднакво, а засечката е смислова, не звукова. Просто няма как да е случайно съвпадение?

котраги, българи и славяни

Написа Летописец
на 21 юли 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Да наблюдението Ви е особено интересно и допълва версията за преселението от Панония на Днепър на кутригурите, които Йордан и Агатий наричат "ултинзури", последният дори пише, че те са един от най-многобройните народи по това време (средата на V в.);през Х в. Багрянородни пише за ултин, че живеят заедно с поляни и древляни между Панония и Днепър; дори руските летописи от ХІІ в. знаят за уличите...А арабоезичният историк от Х в. Ибн Русте нарича тази държава "българският Есгел", име което заема явно от Ибн Фадлан, който я познава като "Аскал"(от ас-сакалиба, т.е. славяни); между другото тази българска държава, организирана от кутригурите, е в основата на разбирането на византийският император Константин Багрянородни за т.нар. "карабългари"; по-голямата част от населението в тази българска държава е славянско и затова Ибн Фадлан през Х в. я нарича "Аскал" (от ас-с.к.л.); така че много преди Аспарух да дойде на Дунав, българите са организирали славяни в държави; пръв е Само (Шамбат) с неговата "Ду-лоба" в Каринтия, буквално "начело с Дуло", след това "Аскал" (Кара-българ, т.е. западна България,сиреч онези части от кубратовата държава, които не попадат в хазарските владения, а те не са стигали до Днепър)и вече като трета държава, която организира славяните като поданици, е Аспаруховата; преди нея кутригурите в Панония, заедно с аварите, също приемат славяните за свои поданици...и т.н. Няма никакъв смисъл да се отрича славянското присъствие в българските държави, то е било отдавна традиционно, ето защо през ІХ в. княз Борис изобщо не се колебае да припознае писмененият славянски език на гърците Св.Св. Кирил и Методий, като свойствен на българската държава...и да му даде църковен статут.Толкова е просто, защо трябва да се спори за елементарното. В римската империя латинският до VІІ в. е бил езикът на администрацията и вонното дело, а гръцкият е език на културата и църквата...След VІІ в. гръцкият навлиза и в административната и военна лексика, така както славянският след ІХ в.става постепенно език на българската администрация и култура...Нямаше да има писмен славянски език, ако не бе съществувал българският държавник Борис, делото на Методий в Моравия, без държавна закрила, не успява да просъществува.

Време е....

Написа Летописец
на 30 юли 2010

Оцени коментара:

• 
• +0
• 
• 

Г.С.Раковски заслужава да бъде реабилитиран като хуманитарен учен и историк, а съчиненията му да бъдат преиздадени и върху тематиката в тях да бъдат проведени няколко научни конференции.

Напиши коментар

Име

Email адрес

Заглавие

Коментар

по-малък | по-голям

Известяване по Email (Само за регистрирани потребители)

Прочетох и се съгласявам с Правилата.

Моля въведете символите

Добави коментар