gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира. "
Христо Ботев

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Кои са кутригурите?

Внимание, ще се отвори в нов прозорец. ПДФПечатЕ-мейл

Изследвания

(3 Гласа)

Автор: Кирил Милчев

Самоназвание: бенед, бунджар, бун, бундурки, боян, бояндур, в-н-н-т-р, v.n.nd.r, vhndur...

Външно  название до  ок. 465 г.: е-в-д (Евдоусия), а-в-т (Авито-хол), адон, аудан,  ултин, ултинзури

Външно  наименование след 465 г.: котраги, кутригури

      Проблемът за това кои са кутригурите не е мръднал в българската историческа наука от 20 – те години на ХХ век и си стои на същото научно ниво, на което го оставя през 1918 г. Златарски...



         Атила умира през 453 година.

      Две години по-късно най-доверените му съюзници гепидите се обръщат срещу неговия син и воюват с престолонаследника на Хунската държава Елак при река  Недао в Панония. Елак губи битката и е убит в 455 година.

      Йордан  пише:”Останалите братя, след като той бе убит, ги изтласкаха до бреговете на Понтийското море (Черно море – бел.м.), където, както ние вече описахме, са били преди готите.”

      Ото Манчън-Хелфън смята, че се е случило  почти същото, което към 375 година сполетяло готите, когато те, прогонени от хуните, дошли до северните брегове на река Дунав и търсели място от византийския василевс за заселване на юг от реката.

      „Така отстъпваха хуните,- пише Йордан- пред които преди това отстъпваше целия свят (ойкумен, вселена). Разделението и низвержението между съюзниците, които преди с обединени сили всяваха ужас, бе пагубно. Делото на Ардарих, владетеля на гепидите, донесе щастие на различни племена, които дотогава против своята воля се подчиняваха на властта на хуните. То насочи техните души – отдавна пребиваващи в дълбока печал – към радостта на желаното освобождение.”

      Готите  все още са съюзници на хуните при  гепидската битка на река Недао, когато Елак умира. Победата на гепидския васал на хуните Ардарих над престолонаследника Елак, е онова „дело”, което според Йордан, зарадвало душите на готите.

      Те  се възползват от променената ситуация и ”изпратили посолство до римската земя, където били приети с величайша милост от тогавашния император Маркиан”.

      Това  готско посолство до император Маркиан е втория тежък удар върху Хунската империя, след военните действия малко преди това на гепидите на Ардарих. Готите измислят хитър, почти одисеев дипломатически ход. Те буквално предлагат на Маркиан областта Панония, която дотогава е част от Хунската държава, да бъде върната на Рим и отново да стане римска провинция. За себе си те поискали в Панония „да получат отредените им (от императора-бел.м.) места, в които да се заселят” (Йордан). Гепидите пък, според Йордан, взели „хунските поселения” в „пределите на цяла Дакия” като победители. Те били „делови хора” и „не искали от Римската империя нищо, освен мир и ежегодните дарове по приятелски (разбирай: за федерати-бел.м.) договор.”

      Така  се оказва, че без военни действия и  почти мигновенно Рим си възвръща огромни територии, завзети от хуните до смъртта на Атила, в своите бивши земи в Дакия и Панония.

      Очевидно  още до края на 455 година гепиди и готи са засвидетелствали федеративно вероподаничество на Рим, понеже Ото Манчън-Хелфън цитира в своята монография от 1973 година един панагерик на  поета Сидониус Аполинарис (Panegyric on Emperor Abutus), в който поета на 11 януари 456 година в Рим възхвалява новият западно-римски император Авитус, че е „възвърнал изгубената Панония след много поколения”..

      Една част от хуните, явно тези, които са изтласкани от горна Дакия от гепидите, с разрешението на византийския василевс Лъв (457-474), са допуснати на юг от р.Дунав и се заселват в областта между гр.Лом (Алмом) и р.Вит (Утом). Друга част от тях намира подслон в Мала Скития (дн.Добруджа) на север от р.Дунав, до Черно море, според готския историк от VІ век Йордан.

      Основната маса от хуни обаче все още е в Панония.

      Когато  Денгиз, втория син на Атила, разбира  за готското съглашение с Рим относно  Панония, той напада готите. Йордан пише:”синовете на Атила тръгнаха против готите”.

      Което ще рече, че това събитие е преди 465 година, когато Ирник (третият син на Атила) се отделя с утигурите на изток.

      Братята воюват с готския владетел Валамир, според Йордан. Конкретен повод е притеснението, което готите оказват на садагиите (явно славянско население в Панония, от „сад”, градинари; това племе е известно и като сагадии, в „Чудесата на Св.Димитър Солунски” през VІ в., по време на аваро-кутригуру-славянското нападение над гр.Солун).

      В тази битка с готите, Денгиз и  Ирник губят, но Денгиз не е убит. Неговото убийство е чак през 469 година, когато според историка Марцелиан Комес, главата му е занесена в Константинопол.

      За  нас е важно да уточним това време точно, понеже в периода между битката на Денгиз и брат му с готите преди 465 година (когато той не е убит) и битката от 469 година, когато е убит от гот-федерат с римски военен чин Анагаст, е важният над петгодишен (може би около 10 годишен) период, през който хуните  действително масово се изселват от Панония на изток.

      Знае  се, че през 465 година Ирник и утигурите вече са към Приазовието. Те, според Прокопий, се върнали на „старите си места”, за да „владеят сами” тези земи. Отметката на Прокопий, че те се върнали сами, има смисъл единствено, ако с тях не са се върнали още някои от хуните, с които те преди са владеели заедно там. Незавърналите се, са наречени от Прокопий (от позицията на около век след тези хунски разслоения), с името „кутригури”.

      Според  Йордан, по негово време (т.е. около 551 година, когато пише своя исторически труд) имало хуни, заселени във Византия, които той нарича „сакромонтизи и фосатизи”.

        В това свое съобщение Йордан  отъждествява две, хронологично раздалечени заселвания на хуни във Византия. Около 457/8 г. (с възцаряването на Лъв), както вече казахме, хуни са поселени в региона на гр.Лом до р.Вит на изток. Тези хуни, Йордан нарича „фосатизи”, от римското понятие за „военен лагер”. Те са заселени от Лъв с традиционната римска уговорка да защитават военно земята и да не пропускат на юг външни врагове. Така те играят ролята на „фосатизи” (преден военен лагер на Византия).

      Що  се отнася обаче до ония хуни, които Йордан нарича „сакромонтизи”, това име е неточно предаване от него на византийския топоним „Стримон” (областта на заселване е около дн.Струмяни в България, по поречието на р.Струма, около превала между планините Рила и Пирин-б.м.), където хуни са заселени не по времето на Лъв, а по времето на Юстиниан І, т.е. след 527 година. Но Йордан по принцип е прав за наличието там на хуни-сакромонтизи (чети:стримони), тъй като „по негово време”, т.е. към 551 година, те вече са там.

      Да  се върнем на първото нападение на Денгиз срещу готите, предизвикано от тяхната измяна и от опита им да прогонят „садагиите от владенията им във вътрешна Панония” (Йордан). Вследствие загубата на Денгиз, започва голямото изгнание и преселение на хуни от Панония. Тук става дума не за военни подразделения, а за изселване на покъщина. Хуни и готи са живеели съвместно по тези места повече от „50 години” (Йордан).

      Къде  отиват изгнанниците ?

      Йордан  пише: „ те се отправиха към онези области на Скития, по които протичат водите на р.Днепър, която на своя хунски език те наричат Вар”. Явно и р.Вардар в Македония носи името си от хуните-стримони; р.Кубан, според „Арменската география” от VІІ век на Анани Шираканци, също е била наричана „Вардар”...

      И така, землище на пост-атиловите хуни, след тяхното прогонване от новите  римски федерати (остроготите) от Панония, към 465 година става територията от Мала Скития (дн.Добруджа), където е северния ръкав на р.Дунав (р.Серег), до р.Днепър (на хунски език - р.Вар).

      Именно  тази територия през Х век Константин Багрянородни в своя трактат „За устройство на империята” именува като топоним „Атилкезе”.

      През VІІ век тази земя аспаруховите българи наричат „ол” (Ογλον), т.е. „дом”. Благодарение на намесата на Иречек „ογλον„ стана „ογγλον„  и бе преведена чрез славянски като „онгъл” (ъгъл), а дори Крум през Х век нарича жилищата си „ол”/αυλήν/, което на тюркски е „аул”.

      Хуните в Атилкезе стават известни, чрез Прокопий, с името „кутригури” (котраги, хотраги).

        Още по-наизток, край река Дон и Азовско море, се заселват утигурите с Ирник.

      Фактически  двамата братя Денгиз и Ирник  се прибират с кутригурите и утигурите в „западната” (от Добруджа до Днепър) и „източната” (Дон, Приазовието и Предкавказието) части от остатъчната атилова хунска империя, без загубените земи в централна и западна Европа.

      И така кои са кутригурите?

      Откъде  произхожда това наименование?

      Това  е един от най-заплетените въпроси  в българската етногенеза. Пренебрегването  му е непростимо, защото етнонима „кутригури”  се отнася за същия народ, който преди  е наричан „ултин”. Същият този народ хазарския каган Йосиф  през Х век нарича „в-н-н-т-р”, а някои арабски летописи още преди това го именуват „V.n.nd.r”. Този народ пък се самонарича „бояни” (и „бояндур”)...

      Нека  проследим метода, чрез който Златарски  идентифицира утигурите като българи. Той анализира съобщението в сирийската хроника (555 г.) на Псевдо-Захарий Ритор, където има изброени „13 хунски народа”. Между тях липсва „утиг” (утигурите), но затова пък е посочен народ „бургар” (българи). Златарски към 1918 година направи извод, че „утиг” на гръкоезичните византийски историци, съответства на „бургар” на сирийският византийски автор от 555 година, известен като Псевдо-Захарий Ритор.

      Йордан  през VІ век пише, че когато „хуните се уплашили от готското оръжие” Денгиз имал под своя власт „ултинзури, ангискири, битугури и бардори”.

      Битугурите, според Ото Манчън-Хелфън, по-късно изоставят хуните. Той предполага, че и други племена са сторили същото.

      Но между тях явно не са „анчийците” (антите), които можем да разчетем при Йордан под етнонима „ангискири”...

      Най-важния народ, който командва Денгиз е първи в списъка на Йордан, това са „ултинзури” (ултин, аудан). Агатий изрично упоменава, че ултинзурите „били най-могъщи и знаменити във времената на император Лъв и на живеещите по това време римляни.” (с. 83).

      Ако приемем метода на Златарски, бихме могли да кажем, че „ултинзури” на Йордан съответства на „кутригури” на Прокопий...

      Имаме ли основание да направим такава идентификация?

      Необходимо  е да повторим, че името „Улдин”  ни е известно още от времето на римския генерал Стилихон (ок.365-408), когато войската на Улдин (явно прозвище на Харатон) му оказва помощ. Улдин е споменат от Зосим, Созомен, Агатий, Йордан.

      Ние допускаме, че „ултин” е етноним, така както пише и Йордан за „ултинзури”.

      Кога  се появява името „кутригури”?

      Можем ли да допуснем, че „хотраг” (котраги, кутригури) е външен етноним на „ултин”?

      Мисля, че да. Той им е даден от антите (анчийците) и неслучайно се появява по време на преселението на хуните от Панония в междуречието на реките Прут, Днестър, Буга и Днепър. Преди това етнонима „кутригури” е непознат...

      Единственото  място, откъдето можем да научим нещо за произхода на названието „хотраги”  е летописа от ХІІІ век „Барадж тарих”. Там е казано: „А в древността това племе се наричало сохот или по сербийски хол, но след това думата се променила и станала хот или хотраг”.

      Анчийската (славянска) дума за къща е „хат”. „Со хот” е всъщност „със къщите (покъщината)” и отразява именно времето на преселението на денгизовите хуни в Атилкезе. Сербийската дума „хол” ни е позната от „Именника на българските канове” като добавена към „Авито” (Ултин, Аудан), т.е. „Авито-хол”; а така също като „ол”, „аул”...Византийският император Никифор през 811 година, според Теофан, превзел и изгорил крумовите жилища ( „ол”).

      През  Х век византийския император Константин Багрянородни в своя трактат „За устройство на империята” надлежно описва териториите на симпатичните му печенеги, в които вижда евентуални мощни съюзници. Той пише (гл.37), че на запад страната  Пачаникия е на един ден път разстояние от Киевска Рус, на четири дни от Унгария и на половин ден от балканската държава България. Императорът-писател уточнява, че на територията от четирите дни път между Пачаникия и Унгария живеят „ултин,древляни и лензити”...

      Последните  два народа са славянски, а може би и антски... ”Древляни” (горци) и „поляни” (от lend, лензити).

      „Ултин”, които Багрянородни поставя на първо място, вече знаем кои са, това са кутригурите...

      Сега, след като дешифрирахме, че именно дингизовият  народ „ултинзури” (Йордан) е онзи, който получава външен етноним „хотраги” от антите (прото-украинците), сме изправени пред не по-малко сложният въпрос: а кои всъщност са „ултин” (аудан, авито)?

      Отговора  получаваме от арабската средновековна  историческа школа, която на същото географско място, където през Х век Багрянородни поставя (гл.37) „ултин”, сочи по същото време народ „V.n.nd.r”.

      За  щастие арабоезичните източници  по този въпрос са внимателно и детайлно представени от Минорски.

      Единственото, на което той не е обърнал внимание е, че арабските историци не слагат знак на равенство между наименованието на даден народ и наименованието на страната, в която обитава.

      В случая, те поставят на едно и също място  народ „V.n.nd.r” и независимата държава с име „Аскал” (Исигел). Наименованието на тази държава влиза в употреба в арабоезичната историография след 922 година, когато е посолството на Ибн Фадлан в гр.Болгар на реките Волга и Кама. В своите „Записки” (Рисала) Ибн Фадлан пише, че владетеля на гр.Болгар е „малик” (цар) на „ас-сакалиба” (ас-к.л.)175. След това Фадлан обяснява, че княза на Аскал е подчинен на Алмъс, владетеля на гр.Болгар.

        Фактът, че Ибн Фадлан посочва  двама владетели, би трябвало отдавна да насочи изследователите на този щекотлив въпрос в историческата наука, към предположението, че техните правомощия не са на една и съща територия.

      В противен случай не биха били двама. Фадлан не бива да бъде подценяван, той е  грамотен мъж и много добре  е знаел, че владетеля на гр.Болгар е „балтавар” (васал), спрямо Хазария, в чиито земи е този град. Спрямо земята на Аскал обаче, която на запад граничи с Маджария (Унгария е в Панония), а на изток с печенегите, за Алмъс може да бъде казано, че е „малик” (цар). Ето защо, според Ибн Фадлан, владетеля на гр.Болгар е „малик на ас-сакалиба”.

      Това  княжество, чиято територия е  „4 дни” (Багрянородни), е волжко-българско, независимо, че по-голямата част от поданиците са славяни (ас-сакалиба).

      Аскал (Есегел) е българска провинция  с особен статут, която обаче се е подчинявала на владетеля на гр. Болгар.

      Къде  е била тази държава?

      Какво казват за нея арабските източници?

      Ибн Русте (Х век): „Мадиар. Между земята на печенегите и земята на българския Есгел лежи първият от краищата на мадиярите.”

      Гардизи и Бакри компилират свободно от Ибн  Русте.

      Точното географско разположение се уточнява от „За устройство на империята” от К.Багрянородни.

      Самият  Фадлан пише: „Друга група била с царя на някакво племе, когото наричаха цар Аскал. Той (Аскал) бе поданик на него (царя на Болгар)”.

      Така  става ясно, че народа „ултин” на Багрянородни съвпада с „V.n.nd.r” на арабоезичната средновековна историческа школа.

      През  същия Х век хазарския кагат Йосиф пише в писмо до андалузкия евреин Хасдай ибн Шапрут, че народа на Аспарух (VІІ в.) се казвал „в-н-н-т-р”.

      В тази светлина, която идва от арабските източници за „V.n.nd.r”, е необходимо отново да бъде критично преразгледано наименованието на народа „Venet” на Йордан, който по негово време живее съвместно с анти и славяни...

      Според  Ото Манчън-Хелфън етнонима „Venet” Йордан го е преписал от Касиодор.

        Йордан волно пише, че още Херманарих  бил победил „Venet”, но забравя да ги впише в списъка на покорените под този владетел народи, който той нарочно подготвя.

      В началото на ХХ век панславянизма  в Русия реши да превърне „Venet” в славянско племе, въпреки сериозните възражения на А.Шахматов. Оттогава аз лично съм прочел само една руска статия (на В.П.Шувалов, 2003 г.), в която се допуска, че този народ е може би част от пост-атиловите хуни...

 

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (7)

Следете за нови коментари с RSS
0
Яко
Написа Боил
на 07 септември 2010
Оцени коментара:
Кутригурите са българските громити...
0
прабългари
Написа Суворов
на 10 октомври 2010
Оцени коментара:
Забележителна статия, поздрави от Чикаго на участниците и администраторите на сайта.
Администратор
Здравей, Чикаго!
Написа Администратор
на 11 октомври 2010
Оцени коментара:
Радваме се, че намирате Роден Край толкова надалеч smilies/smiley.gifХаха, малка игра на думи smilies/wink.gif

Поздрави от България!
kamen
Забележително!
Написа kamen
на 20 януари 2011
Оцени коментара:
Статията е супер и всичко има логика.Просто е изумително и ме замисли много smilies/smiley.gif
0
Специално за Камен
Написа K. Милчев
на 21 януари 2011
Оцени коментара:
Благодаря ти, Камен. Досега не е правено самостоятелно изследване на кутригурите,а сведенията за тях за толкова много в късно-античните летописи.Надавам се, че това скоро ще се промени.Долният текст е предназначен специално за Вас...


В грузинското съчинение „Мокцевай Картлисай” се дава сведение за „военното племе хони”, което се заселило в Занави, на земята на древният прародител Херки („Хайк” в арменските извори), като мястото му за заселване им била дадена от „бундурк”.
При по-късните преписи на грузинския извор след идването по тези места на турките на Истеми през VІ в., това име „бундур”, където „к” е очевидно арменски афикс, се изписва погрешно от преписвачите „бунтурки”.
Очевидно е, че „бундур” не могат да са „турки”, защото „Мокцевай Картлисай” дава сведение, че „бундур” са коренните жители на Картли, преди в края на ІV в. пр.н.е. там да се заселят иберите.
Бундур живеели по течението на р. Кура в четири града, те са по тези места, според документа, още преди Александър Македонски (ІV в. пр.н.е.). „ Когато цар Александър обърна в бягство потомците на Лот и ги отблъсна към полунощната страна, тогава (той) за първи път видял свирепите племена бундурк, живеещи по течението на Кура в четири града с тяхните предградия: град Саркин, Каспи, Урбнис и Одзрах, и крепостите им (чети: цитаделите – бел.ред.): голямата крепост Саркин, правителствените (чети: царските – бел.ред.) Каспи, Урбнис, Одзрах.” (гл.І, Мокцевай Картлисай).
Упоменаването на цитателите и на градовете отделно дава много ясно указание, че тук става дума за пост-урартски градове, тъй като е невероятно населението на такава мощна антична държава като Урарту да изчезне безследно след VІ в. пр.н.е., когато е превзета.
Несъмнено под името на свирепите „бундурк” в грузинското съчинение, е останал спомен от урартци, тъй като при разчитането на урартурските клинописи в началото на ХХ в., се оказа, че самонаименованието им не е Урарту, както са ги наричали, а Биайнед (Биайн).
Крепостта, наричана „Саркин” в грузинското съчинение, напомня името на урартския владетел Сардур І (има и негови потомци Сардур), който е оставил следният надпис за себе си, като „цар на Биайнед, владетел на град Тушла”.
Езерото Ван тогава е било наричано „морето Наири”, но благодарение на самоназванието на урарците, е запазило етнонимът им „Биайн” като „Ван”.
Цялата земя нагоре до Шара, както пише през VІ в. арменският историк Мовсес Хоренаци, се е наричала от древните „Баоенан”: Кн.ІІ, гл.6: ”/Валаршак/ се спусна към зелените пасбища на предела Шара, който древните са наричали Безлесен или Горен Баоеан, а впоследствие, заради колонизаторите българи Вндур на Бунд, заселили се там, били наречени по неговото име Вананд. И досега селища там носят названия, получени от имената на неговите братя и потомци.”
Тя се казвала така, според Хоренаци, понеже българинът Бунд, заедно със своите хора „бундур”, я били колонизирали. На друго място същият автор пише, че „страната на българите” се намирала в пояса на Кавказката планина - Кн.ІІ, гл.9: ”В дните на Аршак възникнаха големи смутове в пояса на великата планина Кавказ, в Страната на българите.
Имайки предвид сведението „бургар – народ езически и варварски, имат градове и свой особен език” от 555 г. на Псевдо-Захарий Ритор, че „бургар”, които имат градове, се намират на север от дербентският проход, т.е. не са в Задкавказието, а в Предкавказието, изниква въпросът как и кога „бундур” се преместват на север от проходът ?
Но преди да дадем отговор на този въпрос, нека посочим още едно изключително важно сведение от „Мокцевай Картлисай”.
Очевидно е, че грузинският църковен документ не знае, че „Бундурк” са Урарту и съвсем в духа на библейската генеалогия им преписва, че са библейските йевусейци, коренните жители на Йерусалим преди юдеите.
„Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи. Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетелят на Бундур място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки”(гл. І).
Тук под името „хони” не може да се разбира нищо друго, освен кимерийците, които през VІ в. пр.н.е. напускат именно земите вблизост до Халдея, т.е. напускат Кападокия, където е била античната им държава „Гамирайа” (асирийски клинописи). На път за Предкавказието и Приазовието, където те вече са през V в. пр.н.е. (по времето на Херодот), пътят на кимерийците минава през Урарту и очевидно в „Мокцевай Картлисай” се е запазил спомен от древни времена.
0
Имам 2 забележки
Написа БТ
на 01 октомври 2012
Оцени коментара:
Първо: очебийно е, че хуните и цялото хунско нашествие е сбирутък от различни кочеви народи, изнудени да се занимават с този "занаят" - по-късно достатъчно бързо го изоставят. Това са "транзитни" народи за описваните генотипи, временно явление.

Второ: анализа ви се опира само на лингвистика и топоними, т.е. е доста "кабинетен". А и сами пишете, че този метод дава доказателства за тюркски произход даже на индианците в Америка. Без полеви изследвания, археология, комплексен подход - не може да се говори сериозно на хипотезата.

И като резултат: напълно игнорирате новата теория за афгано-иранският произход на "пра-българите" (Бактрия, пуштуни, Хиндукуш, това-онова...).

Тя е максимално-възможно очебийна: достатъчно е да чуете тяхната музика, да видите тяхните музикални инструменти, тяхните облекла и нашите - българските. На какъв регион ви прилича българското (не говоря за тракийско, славянско или пък още нещо по-местно): и музиката, и облеклата ни и танците ни? Те имат силен афгано-ирански и индийски белег. Проблемата за някои е да отделят славянското, но това не е сложно. На кой народ приличат българите (а не русите славяни среди нас)? Българските жени много, ама страшно много приличат на иранските.

Вашата хипотеза и труд (в никой случай нямам лоши думи за тях!) ми много приличат на хипотезата за произходът на животът, която се казва "пан-спермия":
- Как се е появил животът?
- Е ми той е дошъл от друга планета.
И нека си остане проблем за учените на другата планета smilies/smiley.gif

Това, че българи (и още мнооого-много други народи!) изнудени да се скитаят (като проклети скити), след заминаването на родината си далеч на Изток, нали не означава, че тази родина е нямало? Тези диви, варварски хунски племена са носели белег на деградация и разпад: те са били фрагменти на някакви култури, цивилизации, а не на диви племена от неолита, нали? Защо тогава Вие игнорирате корена на дървото и говорите само за един от клоновете му?

Древната История на Човечеството това е история на Древни Цивилизации. И във уравнението Ви те трябва да присътстват, в противен случай трябва да пишете, че изучавате само един епизод, един отрезък на историята на предъците ни.

PS. В никакъв случай не намалявам работата Ви. Тя има и един явен плюс, обяснява откъде са се взели "българи" в Европа ДО кан Аспарух
0
Ще си позволим още един коментар
Написа БТ
на 01 октомври 2012
Оцени коментара:
Ето статия за булгур: http://fasol.tv/fasolepedia/detail.php?ID=14

Този булгур, очебийно, е дошъл в Европа от Азия... от Изток. Кой го е донесъл? А друг въпрос: а защо така се казва? А тези, които са го донесли, не са ли вървяли-вървяли, даже бродили със някакви си диваци-хуни (примитивен народ без градове и цивилизация) и пристигнали в края-накраищата на Балкана, който даже и нарекли по-своему?

И ето Ви идея: например, нали знаете, че генетическите изследвания се използуват за определяне на възрастта не само на културата, но и на народа, който я култивирал? И по тях може да се определи даже връзка със други региони и със някаква вероятност и миграциите.

Твърде много са "пра-българските" следи на Изток; твърде силно прилича българската (а не местната тракийска и т.п.) култура на ония регион.

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy