gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество! "
Христо Ботев

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Захарий Ритор - глава 3 от книга 7 и глава 7 на книга 12

Исторически Извори

(10 Гласа)

Превод и предговор: Веселин Тракийски

Предговор

В Британския музей (БМ) под Add.MS. 17,202 се съхраняват исторически материали за Сирия, издадени от Dr. Land, под заглавието – „Zachariae Ep. Mitylenes aliorumque scripta historica Graece plerumque deperdita - От Захария Еп. Милитенски и други написани на гръцки език истории,  унищожени в голямата си част”. В Хрониката се съхраняват без името на автора и под заглавието „A volume of records of events which have happened in the world.- Обем от записи, които са се случили в света”. Части от същата работа се съдържат (също анонимно) в  Cod. Syr. Vat. 14.6 (formerly 24), fol. 78ff. Цитати от тях са публикувани от Асемани в превод от латински през 1838 г. Пасажът,  намерен в посочения ватикански кодекс, е цитат от Dionysius Bar Tsalibi като "Zachariah the Rhetor and bishop of Melitene – Захарий Риторът и епископ от Мелитени", от което Асемани титулува автора като "Zachariah of Melitene – Захариа от Мелитени."

Името на Захарий (ЗР) се потвърждава   с факт от BM. Add. MS. 12,154, съдържащ  два откъса от същата хрока, които части са от "Ecclesiastical History of Zachariah – История на Църквата от Захарий." Допълнително , Евгарий - в книги 2. и 3. на своята история, често се позовава на Монофитизкия писател , който той нарича  „Zachariah the Rhetor – Захарий Риторът”, и тези цитати напълно покриват текста по-горе. "Zachariah the Rhetor – Захарий Риторът"е също цитиран от първия патриарх на Ефес  Михаил Сирийски (който е копирал от Gregory Abu'l |2 Farag), историята за „Седемте Спящи” (Според  тази християнска легенда седем млади мъже са били зазидани по време на царуването на Деций (250 г.) и все още били виждани живи по улиците на Ефес по време на царуването на Теодосий II/408-450 г.  к.м.), случки от управлението на Маркиан (450-457 г.) и на чумата по време Юстиниян.

Захарий е роден в Майюм (неизвестно кога), пристанището на град Газа. Учи в Александрия между 482 и 489 г., но след това напуска Александрия и започва да учи правни науки в знаменитата по това време Бейрутска школа. От тук произтича и добавката „Ритор, Схоластик” към името му. Известно е, че бил бизък със Север Антиохийски, яростен защитник на монофизитците (християни проповядващи, че Бог е природата), и написал  за него „Животът на Север Антиохийски”. Още по времето на император Зенон в качеството си на юрист се мести в Константинопол (през 490/1 г. за тази година има писмо от него до евнуха Евпраский; а в сирийски текст е посочено, че последният по това време бил на царска служба).  В 536 г. на акта на Константинополския събор има негов подпис като епископ   Милетински (по ВВ. Болотов Милитински по името на главния град на о-в Лесбос - Μιτυλήνη к.м.), което показва, че е сменил професията си и е приел църковен сан. Не е известна и годината на кончината му, тъй като в 553 г. Милитени/Милитини е представен от Паладий. Тези биографски сведения са извлечени от негов (на Захарий к.м.)  текст на гръцки език. Известно е, че на същия език е написана и неговата „История” или „Хроника”, но тя не е достигнала до нас. В 593 г. Евагарий  цитира няколко откъса от нея и сочи, че авторът й  е „Захарий Ритор”. Анонимен сириец (АС, известен още като Псевдо- Захарий Ритор (ПЗР)) използва този (на ЗР) труд, като го превежда от гръцки на сирийски и го използва за свое  повествование. Книгата на ЗР обхваща периода от Халкедонския събор до смъртта на император Зенон (425 – 491 г по списъка на византийските императори к.м.). Анонимният сириец пише, че превел за повествованието си книги III - IV,  a за V – VI, пише, че е ползвал откъси, но съкръщавайки ги, поради това, че ги намерил „многоречиви”. Това се потвърждава от неговото изречение „Начало на трета книга съгласно писанията на Захарий – вярващ мъж, който си писал по гръцки на някой си по име Евпраский, чиновник на царска служба”. Покрай ЗР, който заема относително голям дял в поввованието му, анонимният сириец е използвал и редица други източници; сред които има агиогрфаски паметници, легенди, послания, устни съобщения. Известно е, че същият автор посочва в своето съчинение, че познава книгите в няколко библиотеки по онова време: книгите в минимум две библотеки на Мар Амидски († 527 к.м.), познаващ гръцкия език и управляващ църковното имущевство в Амида (сегашен Диарбекир, тогава администраивен център на византийската провинция Месопотамия  в състава на префектура Изток к.м.), а в последствие изгнаник в Александрия, където сирийците изучавали гръцки език и ползвали книгите на тамошната библиотека. В повествованието на анонимния сириец са поместени списъци на епископи, които не са свързани с „История”-та на ЗР. Последният от списъците включва Епифаний Константинополски (520-535 к.м.) „който сега навършва деветата година”. Това указание на анонимния сириец се среща в последния списък и се отнася за 529 г. Очевидно източникът завършва на посочената дата. От тук следва предположението, че ози летопис е бил от Амидската библиотека или църковен архив и може да е ползван от съвременниците на анонимния сириец и видимо или вероятно от епископ Йоан Ефески (507/516-586 г к.м.). Покрай тези сведения е почерпена информация от  архива  на града или от жив свидетел (в годините 550-570) за обсадата на Амида от персийския цар Кавад I, описана в книга 7, гл.4 и 5, и за построяването на крепоста Дар по времето на Теодосий II (кн. 7 гл.6 , защото последният пишейки  така „както съобщава хрониката”. Последното се използва за хронологични изчисления, свързани с царуването на този император. Съществен въпрос е за взаимодействието между анонимният сириец, известен като Псевдо-Захарий Ритор и Йоан Ефески. Първият завършва повествованието си в 569 г., а при вторият има данни за 896 г. по селевкидската ера ( 312 г.пр.Р.Х. > 585 г.сл/Р.Х к.м.). Йоан Ефески има позовавания на Малала (Йоан Антиохийски – 491- 578 г. к.м.), които не се срещат  при АС, между двамата има разлики в описанията на събитията в двадесетте гдини на VI в. и др., което навежда на мисълта, че вторият е ползвал информация от първия, а не обратното. По отношение на Йешуа Стилит изследователи смятат, че АС е имал възможност да черпи сведения от него, например за земетресението и глада по време на Анастасий (кн. 7 гл.2), за войната на Пероз (кн.7 гл.3), за отделни епизоди от похода на Кавад I из византийските провинции .

Текста на кн. 7 гл. 3 е даден в две колони за сравняване на английското и българското смислово значение на думите и граматическата постройка на повествованието. Другият  превод е от руски на български и е направен за сравнение между превода на английски и на руски. Желателно е при запознаването с преводите на  трите езика да се има пред вид изказаното от ПЗР, че е ползвал откъси, но съкръщавайки ги, поради това, че ги намерил „многоречиви”.

Посочените маркирания  тип „9” нямат съществено значение за превода; те указват примерно какво е посочено в някой друг от запазените преписи или друго прочитане на стария език.

 

Глава 3 от Книга 7

BOOK VII, CHAPTER III 9

THE THIRD CHAPTER OF THIS SEVENTH BOOK MAKES KNOWN HOW THEODOSIOPOLIS OF ARMENIA WAS SUBDUED, AND CONCERNING THE CITY AMIDA OF MESOPOTAMIA
КНИГА VII,  ГЛАВА III

ТРЕТАТА ГЛАВА ОТ ТАЗИ СЕДМА КНИГА ПОКАЗВА КАК ТЕОДОСИОПОЛИС ОТ АРМЕНИЯ Е ПОКОРЕН И ЗА ГРАД АМИДА ОТ МЕСОПОТАМИЯ
 
When10 Piroz, king of the Persians, was reigning in his own country, in the thirteenth (year) of Anastasius, the Huns issued forth from the gates that were guarded by the Persians, and from the mountainous region there, and invaded the territory of the Persians. And Piroz became alarmed, and he gathered an army and went to meet them. And when he inquired from them the reason of their preparation and invasion of his country, they said to him, "What the kingdom of the Persians gives to us by way of tribute is |152 not sufficient for us Barbarians, who, like rapacious wild beasts, reject God in the North-West region; and we live by our weapons, our bow and our sword; and we support ourselves by flesh-food of all kinds; and the king of the Romans has promised by his ambassadors to give us twice as much tribute whenever we shall dissolve our friendship with you Persians; and accordingly we made our preparations, and we have come here, that either you shall give us as much as the Romans, and we will ratify our treaty with you, or else if you do not give it to us, take war." And when Piroz perceived the determination of the Huns, although they were much fewer in number than his own army, he thought it well to play them false and deceive them; and he promised them to give it. And four hundred of the chief men of the Huns assembled, and they had with them Eustace, a merchant of Apamea, a clever man, by whose advice they were guided. But Piroz also and four hundred men with him met together. And they went up into a mountain; and they made a treaty, and they ate together, and they swore, lifting up their hands to heaven. And when few remained along with the four hundred men who were to receive the tribute money which was being collected, and the rest of the Huns had dispersed to return to their own country; after ten days Piroz broke faith with them, and prepared war, both against the Huns who had dispersed, and against the four hundred who remained and those with them. But Eustace the merchant encouraged the Huns that they should not be alarmed even though they were very much fewer. And in the place where the oaths were made, they cast musk and spices upon coals of fire, and made an offering to God according to the advice of Eustace, that he might overthrow the liars. And they joined battle with Piroz, and killed him and a great number of his army; and they pillaged the Persian territory, and returned to their own country. And the body of Piroz was not found; and in his country they call him the liar. Когато Пероз, царят на Персия, владеел своята си страна, в тринадесетата( година) на Анастасий(491-518 г. к.м.), хуните излизат, оттатък вратите пазени от персийците, от планинския район. И навлизат в персийската територия. Пероз бил предупреден и събрал армията си и отишъл да ги посрещне. И когато ги попитал за причината на тяхната предварителна подготовка и нахлуване в страната му, те му казали: „Каквото ни дава персийското царство като данък не е достатъчно за нас варварите, то е като за диви зверове, и е отхвърлено от Господаря на северо-западния район;  ние живеем от нашите оръжия, нашите стрели и нашите саби; ние се поддържаме с месна храна от всякакъв вид; царят на Римляните ни е обещал, чрез неговите пратеници, да ни дава два пъти повече като данък всеки път, когато ще развалим нашето приятелство с теб персиеца; и в съответствие с това ние се подготвихме и пристигнахме тук, така че или ще ни даваш така както Римляните, и ние с теб ще се съгласим за данъка, или ако ти не ни го дадеш, почваме война.” И когато Пероз възприе условията на хуните, въпреки че тяхната войска беше много по-малка на брой от неговата войска, той  помисли, че е по-добре да им плати с фалшиви пари и ги измами; и им обеща да им даде това. И хунският им началник събра четиристотин от тях, и те имаха с тях си Еустаси, търговец от Апамеа (сирийски град разрушен 638 г. к.м.), честен човек, който да ги съветва при придвижването им. Перос  се срещнал с четиристотинте мъже.  Те се изкачили в планината; напрвили договора, заедно се хранили и си стиснали ръцете и се заклели с вдигнати към небесата ръце. И когато няколко оставнали сами с четиристотинте мъже, които вече са получили парите за данъка и са започнали да ги прибират, а почиващите и разпръснали се хуни се готвели да се върнат в родните си страни. ; след 10 дни Пероз едностранно разтрогнал договора с тях, и подготвил война, и срещу хуните , които се били разпръснали, и срещу четиристотинте, които останали и тези с тях. Но Еустаси търговецът окуражажил  хуните, че те не са били предупредени, въпреки че са много по-малобройни. На мястото, където били положили клетвта, хвърлиха мускус и подправки върху жар и , по съвета на Еустаси, направили жертвоприношение на Бога, та той да накаже измамниците. И те започнали битка с Пероз и го убили и голяма част от войската му, след това ограбили персийската територия, и се врънали в собствената си страна. Тялото на Пероз не  било намерено, а в страната си те го наричали лъжец.
But Kawad, who succeeded him in the kingdom, and his |153 nobles cherished hatred against the Romans, saying that they had caused the incursion of the Huns, and the pillage and the devastation of their country. And Kawad gathered an army, and went out against Theodosiopolis in Armenia of the Romans, and subdued the city; and he treated its inhabitants mercifully, because he had not been insulted by them; but he took Constantine, the ruler of their city, prisoner. Но Кавад, който поел управлението  в царството, и неговите | 153 благородници таели омразата си срещу римляните, като казвали, че те са причината за нахлуването на хуните и за грабежите и опустошаването на страната им. И Кавад събрал армия и излязъл срещу Теодосиополис (днешен Ерзурум к.м.) в римска Армения, покорил града и се отнесъл милостиво с жителите му, защото не е бил обиден от тях, но взел за затворник управителя на техния град Константин .
And in the month of October he reached Amida of Mesopotamia. (But though he assailed it) with fierce assaults of sharp arrows and with battering-rams, which thrust the wall to overthrow it, and pent-houses, which protected those who brought together the materials for the besiegers' mound and raised it up and made it equal in height with the wall, for three months, day after day, yet he could not take the city by storm; while his own people were suffering much hardship through work and fighting, and he was constantly hearing in his ears the insults of disorderly men on the wall, and their ridicule and mockery, and he was reduced to great straits. And indignation and regret took possession of him, because the winter came upon him in its severity, and because the Persians, being clad in their loose garments, showed themselves inefficient; and their bows were greatly relaxed by the moisture of the atmosphere; and their battering-rams did not hurt the wall or make any breaches in it, for (the defenders) were binding bundles of rushes from the beds with chains, and receiving upon them the violence of the battering-rams, and thus preventing them from breaking the wall. But they themselves made a breach in the wall from inside, and they carried the material of the mound from without into |154 the fortress within, and they gradually propped up the cavity with beams from beneath. And when chosen Persian warriors ascended the mound and laid beams upon the wall to effect an entrance (now they were clad in armour, and the king was near with his army outside, and was supporting them with display of strength and shooting of arrows, and encouraging them with shouting, and stimulating them and urging them forward by his presence and appearance, they being about five hundred men), the defenders threw strings of skin just flayed from an ox, and soaked vetch mixed with myrrh-oil from the wall upon the beams, and poured the liquid from the vetch upon the skins to make them slippery, and they placed fire among the props which were beneath the mound. And when they had engaged in a conflict with each other for about six hours, and (the besiegers) had failed to effect an entrance, the fire blazed up and consumed the wood of the props, and immediately also the rest of the material was reduced to ashes by the violence of the fire, and the mound was destroyed and fell.11 And the Persians who were on the top of it were burned, and they were also bruised, being struck with stones by those on the wall. And the king retired with shame and grief, being more than ever mocked and insulted by those daring, proud, and boastful men. For there was no bishop in that city to be their teacher and to keep them in order. For John the bishop, a chaste and noble man of honoured character, had died a few days before. This man was called from the monastery of Karthamin, and he, having been elected, came, and he became their bishop. However, he did not change his asceticism and self-mortification and habit of life, but was constant (in them) by day and by night. And he |155 warned and rebuked the rich men of the city at the time of the famine and the incursion of the Arabs 12 and the pestilence, saying that they should not. keep back the corn in the time of distress, but should sell it and give to the poor; lest if they kept it back, they might be only hoarding it for the enemy, according to the word of Scripture. And so, in fact, it happened. To him an angel appeared openly, standing beside the altar-table, and he foretold to him the incursion of the enemy, and that he should be taken away as a righteous man from the face of the enemy; and he revealed the saying, and published it in the presence of the people of the city, that they might turn and be saved from the wrath.
 
През месец октомври той достигнал Амида (Диярбекир к.м.) в Месопотамия. (Но все пак той го атакувал) със свирепи нападения с остри стрели и с бойни машини „овни”, които нанасяли удари по стената, за да я разрушат, и с бойни кули, които защитават тези,  които събрирали материали за насип пред крепостната стена на обсаждащите, и ден след ден го издигнали за три месеца,  като го направили равен на височината на крепостната  стена, но той не успял да превземе града с щурм, а собствения му народ страдал  много от трудностите по време на работата и боевете, и освен това той постоянно слушал  в ушите си обиди и техния присмех и подигравки от неизвестни мъже от стената,  и  бил докаран до голямо отчаяние. Завладяло го възмущение и съжаление, защото като допълнителна тежест дошла зимата, и тъй като персите, които били облечени в неподходящо, за времето, облекла, се оказали и неефективни,  лъковете им били много отслабнали от влагата в атмосферата, и техните бойни овни не  могли да пробият отвори на стената или да направят някакви разрушения в нея, защото (защитниците) поставяли в тях снопове от тръстика в легла (мрежи к.м.) от вериги и намалявали с тях ударите от бойните овни, като по този начин не им позволявали да разрушават крепосната стена. Но те сами направили от вътрешната й страна пробив в крепостната стена, като отвътре (на насипа к.м.) изнасяли материала за направата на високия насип отвън | 154 на крепостта и постепенно подпирали кухината отдолу с греди. И когато избраните персийски воини  се качили на направения от тях  висок насип  и положили греди на стената за да прехвърлят (те били около петстотин мъже облечени в броня, и царят  бил наблизо в района с армията си, за да ги подпомога с показването на силата си и със стрелбата на стрели, и да ги насърчава с викове, стимулира и призовава да атакуват в негово присъствие и с вида си), защитниците хвърляли жили от токущо одрана от говеда кожа, напоена със смес от фий с масло от смирна (Myrrh билка смола+ лепливи  свойства к.м.), изливали течността от фий и смирна по кожите, за да ги направят стената от гредите хлъзгава, и запалили огън между подпорите, които били под високия насип. И когато те около шест часа се биели помежду си, и (обсаждащите) не е успели да проникнат в крепостта, огънят се разгорял и подпалил дървените подпори на високия насип, след това пламнала и останалата част от материалите, плътността им намаляла под  действието на огъня, и високият насип се разпаднал и срутил.11 Персите, които били отгоре му се запалили, ударяни  с камъни от защитниците на крепостната стена. Царят се оттеглил със срам и мъка, които се усилвали от непрекъснатите подигравкии обиди от тези смели, горди и обичащи да се хвалят мъже. В този град не е имало епископ  да ги учи и да поддържа ред. Епископ Йоан, почтен, чист и благороден човек с характер, няколко дни преди това, бил починал. Този човек бил повикан от манастира Karthamin(неизвестен на преводача к.м.), и след като бил избран, отишъл в града и станал техен епископ. Въпреки това, това не променило аскетизма и самоотричане му и начина му на живот, но той бил постоянно (с тях), през деня и през нощта. Преди това той | 155 предупредил и смъмрил богатите мъже на града по времето на глада и нахлуване на арабите 12 и чумата, като казал, че те не трябва да крият зърното по време на глада, но трябва да го продадат и да дадат на бедните, ако те го държат скрито, то можело да бъде само презапасяване в интерс на враговете, според словото на Писанието. В действителност така се и случило. Явил му се ангел, застанал до олтарната маса, и му предсказал появата на враг, и че той трябва да се жертва като праведен човек пред лицето на врага, и той обявил думите му в присъствието на жителите на града, че те (богатите к.м.) може да се поправят  и да се спасят от гнева.  

 

Глава 3 от книга 7

(по Н.В. Пигулевска с приложено фотокопие от изданието „Сирийские источники по истории народов СССР” 1941 )

 

Ил.1                                                        Ил.2



Когато Пероз, царят на персийските граници, се възцарил в земята си в тринадесетата година на Анастасий, хуните  излезли през „вратата”, която охранявали персите, и през тамошните планински места достигнали до персийските граници. Пероз се изплашил, събрал войска и излязъл насреща им. Когата той се осведомил от тях за причината за нахлуването им и идването в неговата страна, те му казали: „ За нас е недостатъчно това, което ни дава персийското царство, както би подавало на хора-варвари, които подобно на злощастни зверове са прогонени от бога в северо-западната страна. Ние живеем от оръжието, лъка и меча и се подкрепяме с всякаква местна храна. Императорът ромейски, чрез посланниците, които ни изпратил, ни обеща да умножи пащането, ако ние развалим дружбата си с вас, персите. За това ние се запасихме и подготвихме за път. Или ни дайте на нас  колкото [дават] ромейте и ние ще потвърим  с вас  съюза, или ако вие не дадете, приемайте войната”. Когато Пероз научил намеренията на хуните, макар те да били много по-малко, от неговата войска, той поискал да ги излъже и измами и обещал, че ще им дава (данък). От хунските вождове се събрали четиристотин мъже, а с тях бил и Ефстафий, апамейски търговец, мъж лукав, с който те е съветвали. Пероз с четиристотинте мъже, изкачили се в планината, нагостили се един друг и се заклели, вдигайки ръце към небето. Немного (от хуните) от четиристотинте мъже останали, за да вземат сумата от събрания данък.  След десетди Пероз нарушил (договора) и се приготвил за война срещу хуните, които се разръснали, както и срещу тези четиристотин, които останали и тези, които били с тях. Евстафий търговецът окуражавал хуните, за да не се плашат, макар те да били много по-малко (от персите). На мястото, където била дадени клетвите, на пламтящата въглени те излели мускус и аромати и по съвета на Евстафий,ги обрекли на Бог, за да победят лъжците. Те започнали битката с Пероз, убили го и множеството от войската му, опленили персийските области и се върнали в земята си. Тялото на Пероз не било намерено, а в земята си те го нарекли лъжец.

Възцарилият се след него Кавад и неговите благородници били гневни на  ромеите и говорели, че идването на хуните, пленничеството и разоряването на земите им са предизвикани от тях. Кавад събрал войската и настъпил срещу Теодосиополис (днешен Ерзурум к.м.), който бил в ромеиска Армения, и обсадил този град. С жителите му той се отнесъл милостиво, защото те не го охулили, но затворил началника на града им. В месец тешри (октомври к.м.) той достигнал Амида (Диярбекир к.м.) в Месопотамия. Непрекъснато стреляли остри стрели с лъковете си и удряли стената с  балисти, за да я разрушат. Покритя от кожа ги пазели, за да събират и изграждат насип и го изравнявали с височината на стената. Но в продъйжение на три месеца, ден след ден в боеве, той не превзел града, тъй като хората с него им дошло много тежко от работата и битката, а той съъс собствените си ушите чувал ругаенето на нередовните бранители (доброволците) от към стената, техните подигравки и примех. Той достигнал до голямо огорчение, изпаднал в досада и раздразнение, защото настъпила сурова зима и че персите, затруднени от облеклото си, се показали слаби, а техните лъкове съвсем отслабнали от влажността на въздуха. Тхните балисти не могли да повредят стената и да направят проходи в нея, защото те (амидийците) прикрепили с вериги към зъбците й дюшеците от леглата си и с тях приемали ударите на балистите, пречейки им да пробиват стената. От дебелия насип те (амидяните), пробили от вътре стената, отнемали от пръста и подпирали отдолу кухината  с дървета. Когато на насипа се качили въоръжените отбрани мъже – перси, те поставили  греди към стената, за да влязат. Били също и въоръжените, а от страни се приближил царя с бойската си и им помагали с оръжие, мятане на стрели, ободрявали ги с викове, а той ги поддържал и подпомагал с близостта и присъствието си. Те били около петстотин мъже. (Обсадените) от стената хвърлили на гредите токущо одрани кожи от бикове и гръцко сено (фий к.м.), напоено с нефт, изливали по кожите сок от гръцкото сено, за да ги направят хлъзгави, и запалили огън в кухината под насипа. След като се били едни с други около шест часа и на (персите) било пречено да влязат, огънят серазгорял и запалил дървата в кухината, и веднага под въздействието на огъня се разрушила и останалата  част от насипа и се сгромолясала. Персите на нея се подпалили и били убити с камани оттези, които били на стената. Царят  се върнал от срам и мъка, още повече осмян и  засрамен от нахалните, горди и хвалещи се хора, тъй като в града им нямало епископа, който ги насталявал и установявал ред. Няколко дни преди това епископ Йоан, скромен, славен и добродетелен мъж, бил починал. Тои бил извикан от Катраминския монастир, дошел, бидейки избран, и станал епископ, но своя пост, аскетитен нащин на живот той не изменил, а бил твърд в прилаганетмо денем и нощем. Богатите от града той предупреждавал и увещавал, казвайки им, че в дните на глад и нападение на арабите и чума, не трябва в бедствено време да хитруват със зърното, но да го продават и дават на нуждаещите се, щото, по думите на писанието здържайки го за себе си, те не го пазели от врага, което и станало на дело.  Явно на него му се явил ангел, койт застанал до жервената маса и го предупредил за идването на враговете и за това, че той, като праведен мъж, ще отклони враговете. Той разказал тези думи, съобщил ги пред народа на града, така че се съобразили и спасили от гнева.
 

От „Хроника” на Теофан 

л. м. 5983, р. х. 483.
Год, в котором умер Зинон и воцарился Анастасий, римляне полагают от Адама 5999, но по точному и верному счислению александрийцев этот год есть от сотворения мира 5983, от царствования Диоклетиана 207, от божественного воплощения 483-й, 14 индиктиона. Анастасий же, восседя на ристалище, венчался на царство упомянутого индиктиона 14, апреля 14, в пятый день пасхи.
(За р.х. 484 Теофан не пише за война между персийсците и хуните!?)


л. м. 5994, р. х. 494.
В том же году, так называемые, булгары вторгались в Иллирию и Фракию [и возвращаются назад («прежде чем о них узнали»; «... болгары .., ) о которых никто до того ничего не знал;

л. м. 5996, р. х. 496.
В сем году персидский царь, Кавад, требовал денег от Анастасия, который отвечал ему: «Если он хочет занять у него {113} денег, то пусть пришлет расписку, иначе он не даст». Почему, нарушив мир, заключенный некогда с Феодосием Младшим, Кавад с великим множеством персидского и наемного войска вторгнулся прежде всего в Армению и взял Феодосиополь, который предан был ему изменою Константина, сенатора и предводителя иллирийского отряда. Потом, пришедши в Месопотамию, осадил Амиду, в которой римское войско было незначительно; один лишь Алипий подавал некоторую помощь, муж во всех отношениях почтенный и любитель мудрости, который в особенности заботился о снабжении жизненными припасами и всем необходимым для продовольствия городов. Он жил недалеко от Константины, отстоящей на запад от Нисивис в пятидесяти семи стадиях, и в стольких же от Амиды на север. Между тем, в продолжении некоторого времени у персов с римлянами происходили отдельные сшибки, на которых иногда римляне уступали персам, а иногда побеждали их с переменным счастьем. Наконец, кто-то сдал персам Амиду, осаждаемую варварами более трех месяцев; она предана была им ночью со стороны той башни, которую защищали монахи. Здесь неприятели, с помощью лестниц, вошли в город, разграбили и опустошили целиком его, захватив большие богатства. Чрез три дня после сдачи этого города, въехал в него на слоне и сам царь, Кавад, но уже почти ничего не нашел из сокровищ, а потому, оставив Глоя стражем в нем, удалился в город Нисивис; таким образом персидские войска очутились между Амидою и Константиною.


( От приложените текстове се набива на очи разликата в историческите датирания  между Захарий Ритор и Теофан)

*   *    *    *    *


Глава 7 от книга 12

Глава 7

Тази глава 7 на книга 12 е написана през 555 г. сл.Р.Х., а глава 4 на същата книга е от 561 г.

CHAPTER VII

THE SEVENTH CHAPTER TREATS OF THE MAP OF THE WORLD WHICH WAS MADE BY THE DILIGENCE OF PTOLEMY PHILOMETOR, KING OF EGYPT
ГЛАВА VII

ГЛАВА СЕДМА ОТНАСЯЩА СЕ ЗА КАРТАТА НА СВЕТА, КОЯТО Е НАПРАВЕНА СЪС СТАРАНИЕТО НА ПТОЛЕМЕЙ ФИЛОМЕТОР, ЦАР НА ЕГИПЕТ
Now Ptolemy Philadelphus, king of Egypt, as the Chronicle of Eusebius of Caesarea declares, two hundred and eighty years and more before the birth of our Lord, at the beginning of his reign, set the Jewish captives in Egypt free and sent offerings to Jerusalem to Izra'el,15 who was priest at that time; and he assembled seventy men learned in the law and had the Holy Scriptures translated from the Hebrew tongue into Greek; and he stored them up and kept them with him; for in this matter he was indeed moved by God, in order to prepare for the calling of the nations who should attain to knowledge, that they might be true worshippers of the glorious Trinity through the ministration of the Spirit. Сега Птолемей Филаделфийски (египетски фараон 309-246 г.пр.Р.Х. к.м.), цар на Египет, така както съобщава Хрониката на Евсевий Кесарийски, повече от двеста и осемдесет години преди раждането на нашия Господ, в началото на царуването си, дава свобода на еврейските пленници в Египет, и изпраща предложение в Ерусалим до Ел’азар 15, който бил свещеник в онова време, и събрал седемдесет мъже научени на закона и имащи Светото писание в превод от езика иврит на гръцки; и той ги запазил и ги държал при себе си, защото по този въпрос  той наистина бил осенен от Бога, да се подготви за да се обърне към хората, така че те да достигнат до познанието, че могат да бъдат истински поклонници на света Троица чрез служението на Свети Дух.
Yet again about the space of one hundred and thirty years after him Ptolemy Philometor also was honourably moved and exerted himself, and by means of ambassadors and letters and presents, which he sent and dispatched to the rulers of the countries of the nations, he urged them to write down and send to him the limits of the lands under their sway and of the neighbouring peoples, and also a description of their habitations and their customs. And they wrote and sent them to him except the northern region extending to the East |326 and to the West. And we have thought it necessary to write it out here at the end for the understanding of the discerning. And the account is as follows:— И все пак отново сто и тридесет години след него Птолемей Филометор (египетски фараон 191–146  г.пр.Р.Х. к.м.)  също бил с достойни постъпки и се упражнявал, и с помощта на посланици, писма и подаръци, които той изпращал и експедирал към управниците на страните на другите народи, той призовавал да му се напише и да се изпрати за земите в границите под тяхна власт и на съседните народи, а също и за описанието на техните жилища и техните обичаи. И те му писали и изпратили с изключение на северния регион на изток |326 и на запад от него. И ние си помислихме, че е необходимо да го напиша тук в края с разбирането да бъда  коректен. А сметката е както следва: -
[At this point follows an epitome of the geography of Claudius Ptolemaeus, whom our author has taken for an Egyptian king. As no good purpose would be served by publishing a translation of this section, I omit it. A portion of it is also contained under Zachariah's name in Add. MS. 14,620, fol. 28, with considerable variations from our MS. After the description of the province of Africa this MS. has the curious addition, "and they speak Syriac and Latin." There is another addition to Ptolemy in the notice of the Scenitae of Arabia Felix,16 where our author adds, "who are called Sabaeans," to which 17,202 further adds, "the same is Sh'ba," while in place of the Sabaeans, whom Ptolemy mentions lower down,17 our author has "the Ofirians, the same is Ofir." 18 These additions are of course due to our author himself or some earlier Christian translator; but there are others which point to a difference of reading. Thus in place of " 'Aqa&kai, Ai0qi/opej"19 he has "others who live in the water, who eat fruit," and to the notice of the Sachalites he adds, "from whence come pearls, and they sail on the water on bladders," an addition which in Nobbe's text of Ptolemy is printed as the note of a Scholiast.20 Again to the notice of the frankincense country in Ethiopia21 he adds, "thence comes beet." There are a few other places where our author throws some light on Ptolemy's text. Thus in place of the Pexi=noi 22 of Ethiopia he has "cubit-men," and, therefore, perhaps read Phxi=noi, while among the tribes of Arabia Felix in the place where Nobbe's text has Dwrhnoi/ 23 our author's reading [Syriac] (14,620, [Syriac]) shows that he read "Dwsarhnoi/," as in the text of |327 Montanus. Other variations from Ptolemy's text are probably due to carelessness or misunderstanding. There is, however, one peculiar variation, of which it is hard to see the origin, in the account of Taprobane, where our author has "and their women are deaf," the corresponding statement in Ptolemy being "[Greek]." 24 I continue the translation at p. 336, 1. 13, of Land's text.] [На този етап следва образец от географията на Клавдий Птолемей, когото авторът ни е взела за един египетски цар. Тъй като нито една добра цел ще бъде обслужена чрез публикуване на превода на тази част, аз го пропуснах. Част от него се съдържат също и под името на Захария в Add. МС. 14620, fol. 28, със значителни разлики между нашите MS. След описанието на провинция Африка тази MS има любопитни добавки, "и те говорят сирийски и латински." Има и друг освен на Птоломей в съобщението за Арабска Scenitae от Феликс, 16, където нашият автор добавя, "които се н аричат Sabaeans", за които добавя допълнително 17 202, "също е Sh'ba", докато на мястото на Sabaeans , които Птолемей споменава по-надолу, 17 нашият автор има "Ofirians, същият е Офир". 18 Тези допълнения са, разбира се седължат на  самия автор или някой по-ранен християнски преводач, но има и други, които говорят за разлики в четенето. Така на мястото на "Aqa& kai, Ai0qi/opej "19  той има " други, които живеят във водата, и които ядат плодове ", и до бележките от Sachalites той добавя:" Дето има перли, и те плават по водата на мехури, " и допълнения, които в текста Nobbe’text на Птолемей е отпечатана като бележка от Scholiast.20 Отново в допълнението за тамяновата държава Ethiopia21 той добавя," оттам идва цвеклото. " Има няколко други места, където нашият автор хвърля малко повече светлина върху текста на Птолемей. Така на мястото на Pexi = noi 22 от Етиопия е "cubit-men" и, следователно, може би четат Phxi = noi, до като при племената от Арабия Феликс на мястото, където текста Nobbe има четене [Dwrhnoi / 23 нашият автор сирийския] (14620 [сирийския]) показва, че той чете "Dwsarhnoi /", както в текста на | 327 Montanus. Други промени от текста на Птолемей вероятно се дължат на небрежност или недоразумение. Има обаче една особена промяна, от която е трудно да се види на произход, в сметката на Taprobane, където нашите авторът е "и жените им са глухи", съответната декларация в Птолемей е "[гръцки]." 24 продължавам превода на стр. 336, 1. 13, от текста на земя. Преводът е от Google преводач к.м.]
This description of the peoples of the world was made, as recorded above, by the exertions of Ptolemy Philometor and in the thirtieth year of his reign, one hundred and fifty years before the birth of our Saviour, so that the space of time from that day to the present, which is the twenty-eighth year of the reign of Justinian, the serene king of our days, the eight hundred and sixty-sixth year of Alexander, and the three hundred and thirty-third Olympiad,25 will be found to be a space of seven hundred and eleven years. In such a space of time, therefore, how many cities have been built and added among all peoples in the world from the time of Ptolemy down to the present day, and especially since the birth of our Saviour! And peace has reigned among nations and kindreds and tongues, and they have not observed their former custom, nor has nation stood up to make war or to use their swords against nation, nor have they contended in battle, in that the prophecy has been fulfilled in them which says, "They shall beat their swords into plowshares and their spears into pruning-hooks."26 Това описание на народите по света е направено, както е записано по-горе, с  усилията на Птолемей Филометор и в тридесетата година от неговото царуване, сто и петдесет години преди раждането на нашия Спасител, така че периодът от тези дни до наши дни, което е на двадесет и осмата година от царуването на Юстиниан, ясния цар на нашите дни, осемстотин и шейсет и шестата година от Александър, и триста и тридесет и трета олимпиада, 25 ще бъде намерено да е период от седемстотин и единадесет години. В този период от време, колко градове са изградени и добавени, от всички народи в света от времето на Птолемей до наши дни, и особено след раждането на нашия Спасител! И мир царува между народите, племената и езиците, а те не са запазили своите бивши обичай, нито е имало народ  да се изправи да воюва или да използва мечовете си против друг народ, нито пък те са въвлечени в битка, и така че пророчеството е било изпълнено за тези, които казват : "Те ще изковат мечовете си на палешници и копията си на сърпове." 26
And besides these there are also in this northern region five believing peoples, and their bishops are twenty-four, and their Catholic lives at D'win, the chief city of Persian Armenia. The name of their Catholic27 was Gregory, a righteous and a distinguished man. |328 А освен тези има също  в този северен район пет вярващи народа, и техните владици са двадесет и четири, и техните Католикоси живеят в Д’вин ( D'win ?), главния град на Персийскиа Армения. Името на техния Католикос27 е Григорий, праведен и забележим човека. | 328
Further Gurzan,28 a country in Armenia, and its language is like Greek; and they have a Christian prince, who is subject to the king of Persia. Допълнително Gurzan (Грузия или Иберия) държава в Армения, и езикът е като гръцкия, и те имат християнски княз, които  се подчиняват на власта на царя на Персия.
Further the country of Arran in the country of Armenia, with a language of its own, a believing and baptized people; and it has a prince subject to the king of Persia. Освен това страната на Аранните (Arran ?) в страната на Армения, със собствен език, с вярващи и кръстени хора, и те имат един принц, и той е под властта на царя на Персия.
Further the country of Sisagan, with a language of its own, a believing people, and there are also heathens living in it. Освен това страната на Сисаганите ( Sisagan), със собствен език, с вярващи хора, а има също и езичници, живеещи там.
The country of Bazgun,29 with a language of its own, which adjoins and extends to the Caspian Gates and sea, the Gates in the land of the Huns. And beyond the Gates are the Bulgarians with their own language, a heathen and barbarous people, and they have cities; and the Alans, and they have five cities; and the men of the race of Dadu (?), and they live on the mountains' and have strongholds; the Unnogur, a people living in tents, the Ogor, the Sabir, the Bulgarian,30 the Khorthrigor, the Avar, the Khasar, the Dirmar (?), the Sarurgur (?), the Bagarsik (?), the Khulas (?), the Abdel, the Ephthalite, these thirteen peoples dwelling in tents; and they live on the flesh of cattle and fish and wild beasts and by arms; and beyond them the tribe of the pigmies and of the dog-men, and north-west of them the Amazons,31 women with one breast each, who live entirely by themselves and fight in arms and on horseback; and there is no male among them, but, when they wish to pair, they go in peaceful fashion to a tribe near their country and hold intercourse with them for a month of days and return to their country; and, when they bear a child, if it is a male, they kill it, and, if it is a female, they preserve it alive; and in this way they keep up their Tanks. And the tribe which lives near them is the Harus (?), tall, big-limbed (?) men, who have no weapons of war, and |329 horses cannot carry them because of the bigness of their limbs (?). And to the east again verging on the north are three other black tribes. Страната на Базгуните (Bazgun,вер. Абхазия,  в оригинала Abasgia – гр. на хромите к.м.) със собствен език, която граничи и се простира до Каспийските врати и морето, Вратите в земята на хуните. И след Вратите са Българите с техния собствен език, езически и варварски народ, и те имат градове; и Аланите, и те имат пет града;  и хората от расата на Даду (синдхи от провинция Даду в зап. Пакистан к.м. ), и те живеят в планинините  и имат здрави крепости;  Уногурите (Unnogur), народ, който живе в палатки, Огорите (Ogor), Сабирите, Българите (вер. Вунугундурите), Котригурите (Khorthrigor), Аварите, Хазарите (Khasar), Дирмарите (Dirmar), Сарагурите (Sarurgur), Багарсиките (Bagarsik област в Турция близо до южния бряг на Черно море к.м. ), Кхуласите (Khulas ?), Абделите (Abdel) ? , Ефталитите (Ephthalite), тези тринадесет народи живеят в шатри; и те живеят от месото на животни, риби и диви зверове и от оръжието; и отвъд тях племето на pigmies (пигмеите к.м.) и на мъжете- кучета и на северозапад от тях Амазонките,(по Страбон) жени всека с една гърда, които живеят изцяло сами и  се борят с оръжие и на коне, а никой от мъжки пол не живее между тях, но, ако те желаят да имат деца, отиват по мирен начин при едно племе в близост до страната им и подддръжат общуването си с мъже в продължение на дни и месеци и се връщат в страната си и, ако имат дете, и ако е от мъжки пол, те го убиват, и ако е женско , те го запазват живо, и по този начин те поддържат  съществуването си. И племето, което живее близо до тях е Харусите (Harus), високи, едро сложени мъже, които нямат оръжие за война, и коне, които не може да яздят поради дължината на крайниците си (?). И на изток отново гранича на север с  три други черни племена.
Now in the land of the Huns about twenty years and more ago some men translated some books into the native tongue; and the origin of it, which the Lord brought about, I will relate as I heard it from certain truthful men, John of Rhesaina, who was in the monastery founded by Ishokuni close to Amida, and Thomas the tanner, who were carried into captivity when Kawad carried away captives fifty years and more ago. And, when they reached the land. of. the Persians, they were again sold to the Huns and went beyond the gates and were in their country more than thirty years; and they took wives and begot children there. But after about this space of time they returned and told us the story with their own mouths as follows:— Сега в земята на хуните, преди около двадесет години и повече, някои мъже превели няколко книги на родния им език, което Господ  ни подава за произхода им, ще го представя както аз го чух от някои праведни мъже,  Йоан от манастира в Ресаина (Rhesaina, в Месопотамиия к.м.),  основан от Ишокуни (Ishokuni) близо до Амида и Томас the tanner (обущарят к.м.), които петдесет години по-рано са били взети в плен от Кавад. И, когато достигат в земята на  персите, те отново били продадени на хуните и отишли отвъд Вратите и били в страната им повече от тридесет години, и там те си взели жени и децата им били родени там. Но след този период от време те се върнали и ни разказаха историята със собствените си уста, както следва: -
After the coming of the captives from the land of the Romans, whom the Huns had taken away with them, and after they had been in their country for thirty-four years, then an angel appeared to a man named Kardutsat, bishop of the country of Arran, as the bishop related, and said to him, "Take three pious priests and go out into the plain and receive from me a message sent to thee by the Lord of spirits, because I am guardian of the captives who have gone from the land of the Romans to the land of the nations and have offered up their prayer to God. And he told me what to say to thee." And, when this same Kardutsat, which, when translated into Greek, is Theokletos,32 had gone zealously out into the plain and had . . , called upon God, he and the three4 presbyters, then the angel said to them, "Come, go into the land of the nations and warn the children of the dead, arid ordain priests for them, and give them the mysteries, and strengthen them; and behold! I am with you and will deal graciously with you there, and signs shall ye do there among |330 the nations, and all that is needed for your service ye shall find." And four others went with them; and in a country in which no peace is to be found these seven priests from evening to evening found a lodging and seven loaves of bread and a jar of water. And they did not enter by way of the Gates, but were guided over the mountains. And, when they reached the place, they told these things to the captives, and many were baptized, and they made converts among the Huns also. They were there for a week of years, and there they translated books into the Hunnic tongue. След идването на пленниците от земята на римляните, които хуните отвели със себе си, и след като са били в страната им продължение на тридесет и четири години, след това на един човек на име Кардутсат (Kardutsat), епископ на страната на Араните (Arran,) се явил ангел, и свързания с тях (пленниците к.м.) епископ, и му казал: "Вземи трима благочестиви свещеници и излезте на полето, от мен ще получите съобщение, изпратено от Светия  Дух до теб, защото аз съм пазител на пленниците, които са доведени от земята на римляните в земята на тези народи и са отправяли молитви към Бога. И той ми каза какво да ти кажа." И, когато същият този Кардутсат (Kardutsat), който, когато се преведе на гръцки името му, се  нарича Теоклетос (Theokletos, божествена покана за спасението на Бог к.м.),  той и тримата презвитери пламенно отишли на полето и се обърнали към  Бога, а след това ангелът им казал: "Хайде, идете сухи(не токущо к.м.) ръкоположени свещеници за тях в земята на народите (на хуните к.м.) и предупредете децата на мъртвите и им обяснете загадката,  и ги подкрепете, и ще видите, Аз съм с вас и ще се грижа любезно за вас, и там сред | 330 народите вие ще получите знаци, и вие ще намерите всичко необходимо във ваша услуга". И други четирима отишли с тях, в страната в която нямало мир, в която тези седем свещеници от вечер до вечер намирали подслон и седем хляба и стомна с вода. И те не влезли по пътя през Вратата, а са водени през планините. И когато стигнали до мястото, те казали тези неща на пленниците, както и много кръстили, и те кръщават също и сред  хуните. Те били там в продължение на седем години, и там превели книгите на хунския език.
Now at that time Probus happened to be sent on an embassy to those parts by the king, in order to hire some of them to meet the nations in war. And, when he heard from the Huns about these holy men and understood their story also from the captives, he was very eager and desirous to see them. And he saw them, and received a blessing from them, and showed them much honour before the eyes of those nations. Сега по времето на Probus (Rufius Gennadius Probus, консул в  530 к.м.) се случило да бъде изпратено посолството от царя към  онези земи, за да наемат някои от тях да помогнат на народите по време на война. И когато то чуло от хуните за тези святи хора и разбрало за тяхната история като пленниците, то станало много нетърпеливо в желанието си да ги види. И като ги видели, и получили благословение от тях, им показали  много почести пред очите на тези народи.
And our king, when he heard from them the facts recorded above, which the Lord so brought about, loaded thirty mules from the territories of the neighbouring Roman cities and sent them to them, and also flour and wine and oil and linen cloths and other commodities and sacramental vessels. And the animals he gave as a present to them, because Probus was a believing and a kindly man. И нашият цар, когато чул от тях фактите записани по-горе, които Господ така довел, натоварили тридесет мулета от териториите на съседните ромейски градове  ги изпратили до тях, а също брашно, вино, масло, кърпи за изтриване и други стоки и съдове за тайнството. Той им даде и животните, като подарък, защото PROBUS е вярващ и благ човек.
Now another Armenian bishop also, whose name was Maku (?), was stirred to emulation by such noble deeds and went out after two more weeks of years; and he was honourably moved and went to the country of his own accord and some of his priests with him. And he built a brick church and planted plants and sowed various kinds of seeds and did signs and baptized many. When the rulers of these nations saw something new happening, they admired the men and were greatly pleased with them and honoured them, each |331 one among them inviting them to his own district and his own people, and beseeching them to be his instructors: and behold! they are there to this day. And this same thing is a token of the mercies of God, Who cares for everyone that is His in every place. And henceforth it is the time which is placed in His own power, that the fulness of the peoples may come in, as the apostle said.33 (?) Сега друг арменски владика, чието име било Маку (Maku област от древна Армения к.м.), също се задействал в подражание с такива благородни дела и отишъл след още четиинадесет години, и той бил преместен по свое желание и влязал достойно в страната и с него някои от неговите свещеници. И той построил  тухлена църква и засадил растения и посял различни видове семена и направил знаци и кръстил много хора. Когато управниците на тези държави видели, че се случва нещо ново, те се възхитили на хората и били много доволни от тях и ги честитили, като всеки | 331 сред тях ги поканил в своята област и собствения си народ, и ги молел да му бъдат инструктори: и ето! те са там и до днес. И това също е израз на милостта на Бог, който се грижи за всички, където е Той на всяко място. И оттук нататък това е времето, което е поместено в собствената Му власт, така че хората напълно могат да влязат в него, тъй както казва апостола .33
For for one week of years the king of Persia also, as those who know relate, has separated himself from the eating of things strangled and blood, and from the flesh of unclean beasts and birds, from the time when Tribonian the archiatros came down to him, who was taken captive at that time, and from our serene king came Birowi, a perfect man, and after him Kashowi, and now Gabriel, a Christian of Nisibis. From that time he has understood his food, and his food is not polluted (?) according to the former practice, but rather it is blessed, and then he eats. And Joseph also, the Catholic of the Christians, is high in his confidence, and is closely attached to him, because he is a physician, and he sits before him on the first seat after the chief of the Magians, and whatever he asks of him he receives. За една седмица от годината персийският цар а също така, както тези, за които се отнася знаят, се отказва от яденето на неща, удавени и в кръв, и от плътта на нечистите зверове и птици, от момента, в който Тринониан  архиваря (Tribonian, виден юрист на Изочната  Римска империя, инициатор на Юстинияновия кодекс к.м.) падна, когато беше пленен по това време, както и от нашия ведър цар дойде Бирови (Birowi, ?), съвършен човек, а след него Кашови (Kashowi,?), а сега Габриел, християнин на Мцбин (Nisibis, древен град силноу крепена крепост в сев. част наСирия к.м.). От това време той разбрал за храната и че тя не е замърсена (?) в съответствие с предишното му разбиране, а по-скоро е благословен, след като започнал да я яде. И Йосиф също, Католикоса на християните, има голяма увереност, и е тясно свързан с това, защото той е лекар, а той седи пред него (персийския цар к.м.) на първо място, след началникът на маговете (Magians, зороастрийски магове к.м.) и всичко, което той иска го получава от него.
Out of kindness towards the captives and the holy men he has now by the advice of the Christian physicians attached to him made a hospital, a thing not previously known, and has given 100 mules and 50 camels laden with goods (?) from |332 the royal stores, and 12 physicians, and whatever is required is given; and in the king's retinue (?) 34 ...   От любезност към пленниците и святите хора, които сега има, по съвета на лекарите свързани с християните,  той направи болница, неща които все още не са им известни, и той  дал 100 мулета и 50 камили натоварени със стоки от (?) | 332 царските складове, и 12 лекари, и каквото е необходимо е дал, и  в свита на царя на 34 ... (?)

 

Zachariah of Mitylene, Syriac Chronicle (1899). Book 12.

BOOK XII
CHAPTER IV
[Note to the online text: book 11 and the first 3 chapters of book 12 are lost from the manuscript.]

. . . earnestly [admonished] her not to do this in a vile manner and injure her spirit on account of the future righteous judgment. And she said to him, "How can I worship Him, when He is not visible and I do not know Him?" And after this one day, while she was in her park (and these things were in her mind), in a fountain of water which was in the park she saw a picture of Jesus our Lord, painted on a linen cloth, and it was in the water; and on taking it out she was surprised that it was not wet. And, to show her veneration for it, she concealed it in the head-dress which she was wearing, and brought it and showed it to the man who was instructing her; and on the head-dress also was imprinted an exact copy of the picture which came out of the water. And one picture came to Caesarea some time after our Lord's passion, and the other picture was kept in the village of Camulia, and a temple was built in honour of it by Hypatia, who became a Christian. But some time afterwards another woman from the village of Dibudin, mentioned above,1 in the |321 jurisdiction 2 of Amasia, when she learned these things, was moved with enthusiasm, and somehow or other brought one copy of the picture from Camulia to her own village; and in that country men call it "a0xeiropoi/htoj," that is, "not made with hands"; and, moreover, she also built a temple in honour of it. So much for these things.


In the twenty-seventh year of the reign of Justinian, the year three,3 a marauding band of barbarians came to the village of Dibudin and burned it and the temple, and carried the people into captivity. And certain earnest men, natives of the country, informed the serene king of these things, and begged him to give a contribution and to have the temple and the village restored (?) and the people ransomed. And he gave what he pleased. But one of the men attached to the king's person in the palace advised him to have the picture of our Lord carried on a circular progress through the cities by these priests, and a sum of money sufficient for the building of the temple and the village collected. And behold! from the year three until the year nine4 they have been conveying it about.5 And I believe that these things happened under the direction of Providence, because there are two comings of Christ according to the purport of the Scriptures, one in humility, which also took place five hundred and sixty-two years before this year nine, which is also the thirty-third of the reign of Justinian, and a future one in glory, which we are awaiting; and this same thing is a type of the progress of the mystery and picture and wreathed image of the King and Lord of those above and those below, which shall be quickly revealed. And, indeed, I admonish my own self and my brethren, since there is fear |322 of falling into the hands of God, that every man devote himself to affliction and penitence, for he shall be requited for his deeds; for the coming of our God, the righteous Judge, is already near; to whom with His Father and the Holy Spirit be glory. Amen.

CHAPTER V
THE FIFTH CHAPTER TREATS OF THE POWDER, CONSISTING OF ASHES, WHICH FELL FROM HEAVEN

In addition to all the evil and fearful things described above and recorded below, the earthquakes and famines and wars in divers places, and the abundance of iniquity and the deficiency of love and faith, which have happened and are happening, there has also been fulfilled against us and against this last generation the curse of Moses in Deuteronomy, when he admonished the people who had come out of Egypt, when they were just about to enter the land of promise, and said to them, "If thou wilt not hearken unto the voice of the Lord thy God, and wilt not observe and do all His statutes and His commandments, which I command thee this day, all these curses shall come upon thee and overtake thee"; 6  and a little further on he speaks thus: "The Lord shall give for the rain of thy land powder; and dust from heaven shall He send down upon thee, until He destroy thee. And He shall smite thee before thine enemies; and thy carcase shall be meat unto the fowls of heaven and unto the beasts of the earth, and there shall be no man to fray them away." 7
Such fearful things and more fearful things are coming; for in the year four,8 on the first Sabbath, which is the Sabbath before the feast of unleavened bread, the heavens above us |323 were covered with stormy (?) clouds, brought by the east winds, and instead of the usual rain and moistening water dropped upon the earth a powder composed of ashes and dust by the commandment of God. And it showed itself upon stones and fell upon walls; and discerning men were in fear and trepidation and anxiety, and instead of the joy of the Passover they were in sorrow, because all the things that are written had been fulfilled against us on account of our sins. Now it was the twenty-eighth year of this king.
Now, as regards the scope and sequence of the work, the book has brought us down in chronological order as far as the year four; but as to one chapter, concerning an event which happened here at the end of the year one,9 which before this year four we omitted, we have retraced our steps like men on the sea through the violence of the waves and record it briefly, it being as follows:—

CHAPTER VI
THE SIXTH CHAPTER OF THE TWELFTH BOOK, CONCERNING BASILISCUS, A PRESBYTER OF ANTIOCH, WHO WENT TO AMIDA WITH AUDONO (?) THE DUKE

In the summer of the year one,10 when the year was now just drawing to an end, and a council of bishops was being held in the royal city, certain men, their representatives in the cities here, whose names I forbear to record, some of |324 them, as I think, acting out of jealousy (?) of spite, wrote to their bishops, who were sojourning in the West, in order to please them and also to gratify their ears, saying, "There are certain Schismatics, that is, dividers, in the district, and especially in the land between the Rivers, who are holding councils and are, as it were, attracting the whole people from one end to the other to join them, and are in separation from our Church." And the bishops there brought the communication which they had received before the king, and he ordered Audono (?) 11 the duke, who was at Hamimtho, to investigate the matter in conjunction with Basiliscus, a presbyter of Antioch; and they were to reconcile them, if willing, to the Church. And, while the matter so stood, Bar Korgis, a presbyter of Amida, joined them at Hamimtho; and he assembled the priests and the inhabitants of the villages in the district of the trench and put constraint on them, as 12 well as from the property, so to speak, of Dith, a believing man, who had lately died, and from Ingilene and Tzophanene. And, when these men reached the city of Amida, then they put pressure on the five chaste cloisters of monks there with the intention of ejecting them; and they spoke with them and listened to them. And they readily met them, and especially the gentle John the archimandrite, of whom we have mentioned 13 that he was providentially present, a Greek and a grammarian, and the earnest Sergius, their visitor; which men stood at their |325 head, supported by the learned and believing men, John and Sobbo, and Stephen, an archiatros of the city. And they did not expel the cloister societies of monks, but they retired to Izlo. And, since Peter, the master of. the offices, arrived in the year two,14 and heard from the monks about the threats made against them, he withdrew them. The duke he restrained from again expelling the monks, and censured him.

CHAPTER VII
THE SEVENTH CHAPTER TREATS OF THE MAP OF THE WORLD WHICH WAS MADE BY THE DILIGENCE OF PTOLEMY PHILOMETOR, KING OF EGYPT

Now Ptolemy Philadelphus, king of Egypt, as the Chronicle of Eusebius of Caesarea declares, two hundred and eighty years and more before the birth of our Lord, at the beginning of his reign, set the Jewish captives in Egypt free and sent offerings to Jerusalem to Izra'el,15 who was priest at that time; and he assembled seventy men learned in the law and had the Holy Scriptures translated from the Hebrew tongue into Greek; and he stored them up and kept them with him; for in this matter he was indeed moved by God, in order to prepare for the calling of the nations who should attain to knowledge, that they might be true worshippers of the glorious Trinity through the ministration of the Spirit.
Yet again about the space of one hundred and thirty years after him Ptolemy Philometor also was honourably moved and exerted himself, and by means of ambassadors and letters and presents, which he sent and dispatched to the rulers of the countries of the nations, he urged them to write down and send to him the limits of the lands under their sway and of the neighbouring peoples, and also a description of their habitations and their customs. And they wrote and sent them to him except the northern region extending to the East |326 and to the West. And we have thought it necessary to write it out here at the end for the understanding of the discerning. And the account is as follows:—
[At this point follows an epitome of the geography of Claudius Ptolemaeus, whom our author has taken for an Egyptian king. As no good purpose would be served by publishing a translation of this section, I omit it. A portion of it is also contained under Zachariah's name in Add. MS. 14,620, fol. 28, with considerable variations from our MS. After the description of the province of Africa this MS. has the curious addition, "and they speak Syriac and Latin." There is another addition to Ptolemy in the notice of the Scenitae of Arabia Felix,16 where our author adds, "who are called Sabaeans," to which 17,202 further adds, "the same is Sh'ba," while in place of the Sabaeans, whom Ptolemy mentions lower down,17 our author has "the Ofirians, the same is Ofir." 18 These additions are of course due to our author himself or some earlier Christian translator; but there are others which point to a difference of reading. Thus in place of " 'Aqa&kai, Ai0qi/opej"19 he has "others who live in the water, who eat fruit," and to the notice of the Sachalites he adds, "from whence come pearls, and they sail on the water on bladders," an addition which in Nobbe's text of Ptolemy is printed as the note of a Scholiast.20 Again to the notice of the frankincense country in Ethiopia21 he adds, "thence comes beet." There are a few other places where our author throws some light on Ptolemy's text. Thus in place of the Pexi=noi 22 of Ethiopia he has "cubit-men," and, therefore, perhaps read Phxi=noi, while among the tribes of Arabia Felix in the place where Nobbe's text has Dwrhnoi/ 23 our author's reading [Syriac] (14,620, [Syriac]) shows that he read "Dwsarhnoi/," as in the text of |327 Montanus. Other variations from Ptolemy's text are probably due to carelessness or misunderstanding. There is, however, one peculiar variation, of which it is hard to see the origin, in the account of Taprobane, where our author has "and their women are deaf," the corresponding statement in Ptolemy being "[Greek]." 24 I continue the translation at p. 336, 1. 13, of Land's text.]

This description of the peoples of the world was made, as recorded above, by the exertions of Ptolemy Philometor and in the thirtieth year of his reign, one hundred and fifty years before the birth of our Saviour, so that the space of time from that day to the present, which is the twenty-eighth year of the reign of Justinian, the serene king of our days, the eight hundred and sixty-sixth year of Alexander, and the three hundred and thirty-third Olympiad,25 will be found to be a space of seven hundred and eleven years. In such a space of time, therefore, how many cities have been built and added among all peoples in the world from the time of Ptolemy down to the present day, and especially since the birth of our Saviour! And peace has reigned among nations and kindreds and tongues, and they have not observed their former custom, nor has nation stood up to make war or to use their swords against nation, nor have they contended in battle, in that the prophecy has been fulfilled in them which says, "They shall beat their swords into plowshares and their spears into pruning-hooks."26

And besides these there are also in this northern region five believing peoples, and their bishops are twenty-four, and their Catholic lives at D'win, the chief city of Persian Armenia. The name of their Catholic27 was Gregory, a righteous and a distinguished man. |328


Further Gurzan,28 a country in Armenia, and its language is like Greek; and they have a Christian prince, who is subject to the king of Persia.
Further the country of Arran in the country of Armenia, with a language of its own, a believing and baptized people; and it has a prince subject to the king of Persia.


Further the country of Sisagan, with a language of its own, a believing people, and there are also heathens living in it.


The country of Bazgun,29 with a language of its own, which adjoins and extends to the Caspian Gates and sea, the Gates in the land of the Huns. And beyond the Gates are the Bulgarians with their own language, a heathen and barbarous people, and they have cities; and the Alans, and they have five cities; and the men of the race of Dadu (?), and they live on the mountains' and have strongholds; the Unnogur, a people living in tents, the Ogor, the Sabir, the Bulgarian,30 the Khorthrigor, the Avar, the Khasar, the Dirmar (?), the Sarurgur (?), the Bagarsik (?), the Khulas (?), the Abdel, the Ephthalite, these thirteen peoples dwelling in tents; and they live on the flesh of cattle and fish and wild beasts and by arms; and beyond them the tribe of the pigmies and of the dog-men, and north-west of them the Amazons,31 women with one breast each, who live entirely by themselves and fight in arms and on horseback; and there is no male among them, but, when they wish to pair, they go in peaceful fashion to a tribe near their country and hold intercourse with them for a month of days and return to their country; and, when they bear a child, if it is a male, they kill it, and, if it is a female, they preserve it alive; and in this way they keep up their Tanks. And the tribe which lives near them is the Harus (?), tall, big-limbed (?) men, who have no weapons of war, and |329 horses cannot carry them because of the bigness of their limbs (?). And to the east again verging on the north are three other black tribes.
Now in the land of the Huns about twenty years and more ago some men translated some books into the native tongue; and the origin of it, which the Lord brought about, I will relate as I heard it from certain truthful men, John of Rhesaina, who was in the monastery founded by Ishokuni close to Amida, and Thomas the tanner, who were carried into captivity when Kawad carried away captives fifty years and more ago. And, when they reached the land. of. the Persians, they were again sold to the Huns and went beyond the gates and were in their country more than thirty years; and they took wives and begot children there. But after about this space of time they returned and told us the story with their own mouths as follows:—


After the coming of the captives from the land of the Romans, whom the Huns had taken away with them, and after they had been in their country for thirty-four years, then an angel appeared to a man named Kardutsat, bishop of the country of Arran, as the bishop related, and said to him, "Take three pious priests and go out into the plain and receive from me a message sent to thee by the Lord of spirits, because I am guardian of the captives who have gone from the land of the Romans to the land of the nations and have offered up their prayer to God. And he told me what to say to thee." And, when this same Kardutsat, which, when translated into Greek, is Theokletos,32 had gone zealously out into the plain and had . . , called upon God, he and the three4 presbyters, then the angel said to them, "Come, go into the land of the nations and warn the children of the dead, arid ordain priests for them, and give them the mysteries, and strengthen them; and behold! I am with you and will deal graciously with you there, and signs shall ye do there among |330 the nations, and all that is needed for your service ye shall find." And four others went with them; and in a country in which no peace is to be found these seven priests from evening to evening found a lodging and seven loaves of bread and a jar of water. And they did not enter by way of the Gates, but were guided over the mountains. And, when they reached the place, they told these things to the captives, and many were baptized, and they made converts among the Huns also. They were there for a week of years, and there they translated books into the Hunnic tongue.
Now at that time Probus happened to be sent on an embassy to those parts by the king, in order to hire some of them to meet the nations in war. And, when he heard from the Huns about these holy men and understood their story also from the captives, he was very eager and desirous to see them. And he saw them, and received a blessing from them, and showed them much honour before the eyes of those nations.


And our king, when he heard from them the facts recorded above, which the Lord so brought about, loaded thirty mules from the territories of the neighbouring Roman cities and sent them to them, and also flour and wine and oil and linen cloths and other commodities and sacramental vessels. And the animals he gave as a present to them, because Probus was a believing and a kindly man.


Now another Armenian bishop also, whose name was Maku (?), was stirred to emulation by such noble deeds and went out after two more weeks of years; and he was honourably moved and went to the country of his own accord and some of his priests with him. And he built a brick church and planted plants and sowed various kinds of seeds and did signs and baptized many. When the rulers of these nations saw something new happening, they admired the men and were greatly pleased with them and honoured them, each |331 one among them inviting them to his own district and his own people, and beseeching them to be his instructors: and behold! they are there to this day. And this same thing is a token of the mercies of God, Who cares for everyone that is His in every place. And henceforth it is the time which is placed in His own power, that the fulness of the peoples may come in, as the apostle said.33


For for one week of years the king of Persia also, as those who know relate, has separated himself from the eating of things strangled and blood, and from the flesh of unclean beasts and birds, from the time when Tribonian the archiatros came down to him, who was taken captive at that time, and from our serene king came Birowi, a perfect man, and after him Kashowi, and now Gabriel, a Christian of Nisibis. From that time he has understood his food, and his food is not polluted (?) according to the former practice, but rather it is blessed, and then he eats. And Joseph also, the Catholic of the Christians, is high in his confidence, and is closely attached to him, because he is a physician, and he sits before him on the first seat after the chief of the Magians, and whatever he asks of him he receives.


Out of kindness towards the captives and the holy men he has now by the advice of the Christian physicians attached to him made a hospital, a thing not previously known, and has given 100 mules and 50 camels laden with goods (?) from |332 the royal stores, and 12 physicians, and whatever is required is given; and in the king's retinue (?) 34 ...

________________________________________
[Note to the online edition: an index of names and things and an index of Greek words followed.  I have omitted these]
[Note to the online edition: footnotes have been moved to the end.  Footnotes concerned only with bits of Syriac and Greek have been omitted because of the time it would take to transcribe it.]
1. 6 In the lost beginning of the chapter (?).
2. 1 The word ... generally expresses metropolitan jurisdiction, so that the expression is equivalent to "in the province of Helenopontus."
3. 3 554-5
4. 7 561.
5. 8 There is perhaps a gap here, as Land marks, though it is not certain that there ever was anything written there. So also in the next line.
6. 1 Deut. xxviii. 15.
7. 2 Deut. xxviii. 24-26.
8. 3 556.
9. 2 Summer 553.
10. 3 553.
11. 4 This perhaps represents the Teutonic Audwin or Aldwin; or we might make the easy correction... for ..., and translate "Evodian."
12. 6 It is probable that something has here dropped out.
13. 10 In the lost portion. After this it is probable that something has been lost, since the following statements can hardly apply to John. In this case we may render "of whom we have mentioned that [. . . , and X.,] who was providentially present."
14. 2 553-4.
15. 4 El'azar is meant.
16. 1 Ptol. Geog. vi. 7. 21.
17. 2 Ibid. vi. 7. 23.
18. 3 Similarly in place of ... (vi. 7. 24) he has "the mountains of Ofir."
19. 4 Ptol. Geog, iv. 9. 3.
20. 5 Ibid. vi. 7. 11. Montanus prints it as part of the text, and so it is in the Athos MS. reproduced by Langlois. Wilberg brackets it.
21. 6 Ibid. iv. 7. 31.
22. 7 Ibid.
23. 8 Ibid. vi. 7. 23. ... is the reading of nearly all the MSS.
24. 2 Ibid. vii. 4. i.
25. 3 555.
26. 5 Isa. ii. 4.
27. 6 Probably the word " first " has dropped out.
28. 1 I.e. Georgia or Iberia.
29. 3 I.e. Abasgia.
30. 4 This is probably a corruption or confusion, as the Bulgarians are said above to .have had cities. The people here meant are perhaps the "Bourou&goundoi" of Agath. v. 11.
31. 5 Cf. Strabo, xi. 5. 1.
32. 2 From Armenian kardal, to call, and Astuats, God.
33. 2 Rom. xi. 25.
34. 2 ... At this point the MS. breaks off, which makes it hard to tell the meaning of this word. ... Across the last page of the MS. some illegible words are written in another hand.
________________________________________
This text was transcribed by Roger Pearse, Ipswich, UK, 2002.  All material on this page is in the public domain - copy freely.
Greek text is rendered using the Scholars Press SPIonic font, free from www.tertullian.org/support/
 

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (16)

Следете за нови коментари с RSS
0
Благодарности
Написа К.Милчев
на 22 март 2011
Оцени коментара:
Благодаря Ви, г-н Тракийски. С Вашият превод направихте голяма услуга изобщо на българската историческа наука, не само за това че е първи превод на български на тези фрагменти от Захарий Митиленски, а и защото тези данни имат изключително важно значение за ранната българска история във втората половина на V в.; тези хуни, за които пише летописецът, са всъщност онези пост-атилови хуни, с действията на които Приск Панийски свързва собствената източна политика на Ернак, третият син на Атила, който през 468 или 469 г. не оказва помощ на Дунав на по-големият си брат Денгиз, убит през същата 469 г. Според житието на Шушаник от V в. на грузинския свещенник Яков Цуртавели тия хуни (пост-атилови)се появяват за първи път на персийската граница, която тогава е до Кавказките проходи Дербенд и Дарял, през 467 г. и оттук насетнe, както пише Захарий Митиленски, те водят и войната през 484 г.с Пероз, когато последният е убит; както Йешу Стилит определя хуните, които убиват Пероз като ония същите, които през 395 г. са нападали сирийските земи, така и Захарий твърди, че това са пост-атилови хуни, взимали данъци в миналото от Византия; ще дам и допълнителен коментар по-нататък...
0
Дано преведеното да послужи за правата кауза
Написа Sandilh
на 22 март 2011
Оцени коментара:
Надявам се,г-н Милчев, че написаното от Вас е само от любезност към скромната ми персона. Не ми се вярва, че до сега тези летописи са останали (или тези глави от книгите, които се отнасят за българите) непреведени на български и да са чакали мен, лаика-инж.химик. Най-малкото трябва да има преводи в Института по история на БАН или в архивите на някои от доайените на нашата историческа наука, поне след 2002 г.
Като прочетох побликуваното, стигам до извода, че би било по-уместно да забавя предаването на превода на Администратора на "Роден край", за да подложа на още по-стриктен преглед на всяка дума и препинателен знак, но от опит знам, че колкото и да съм го гледал, окото ми има тази особеност да пропуска, очевидната за другия четящ, грешна буква или граматическа грешка. За това моля, четящите да ми простят за допуснатите грешки в няколко думи. Дано има възможност любезният Администратор да ги отстрани, за да не дразнят тези, които се интересуват от исторически четива за българите. Остава да разберем от къде, през II в.сл.Р.Х., Птоломей е научил и написал за хуните и за това, че живеят в земите северно от Кавказ!
0
...
Написа К.Милчев
на 22 март 2011
Оцени коментара:
И с просто око се вижда, че описанието по превземането през януари 503 г. на византийският (сирийски)град Амида на р. Тигър от персийските войски на Кавад, е почти идентично при Захарий Митиленски и Прокопий Кесарийски. Напълно е възможно двамата да ползват общ извор, известната хроника на Евстатий Епифанийски, която според Малала стигала до "дванадесетата година на Анастасий" (т.е.503); Пигулевская предполага, че източник на Прокопий е именно Евстатий; но от текста на Прокопий става ясно, че явно хрониката на Евстатий е стигала до 504 г., не можем да обвиняваме Малала в неточност, просто годините не са започвали както сега от 1 януари; по-интересно е, че Захарий също пише за "тринадесетата година на Анастасий". Очевидно сирийският преводач Псевдо-Захарий или някои от по-късните преписвачи са повредили синтактично текста; смисълът на първото изречение на гръкоезичният Захарий Митиленски е явно, че дава сведения от времето на Пероз (459-484)до "тринадесетата година на Анастасий", т.е. 504, когато фактически приключват военните действия в персо-византийската война (502-506), в която юридическият договор за мир е чак в 506. И така, не е ясно, защо някои учени отричат, че автор на събитията след кн. VІ е гръкоезичният автор Захарий Митиленски. Пигулевская твърди, че след кн. VІ автор е сирийскоезичният Псевдо-Захарий, но ако той е автор, значи преписва и превежда или от Прокопий или от Евстатий, обаче, този сирийски преводач, така както съобщава, че превежда от Захарий Митиленски, би могъл да съобщи и другите свои извори, особено след като сведенията около Амида през 502-504 почти съвпадат с тези на Прокопий. Пигулевская твърди, че Прикопий и Псевдо-Захарий ползвали различни източници; първият Евстатий, а вторият някаква градска амидска хроника. Обаче съпоставката между Прокопий и запазеното в Псевдо-Захарий говори за общ източник, а Прокопий, за разлика от запазеното при Псевдо-Захарий, твърди, че хуните, които нападат Пероз и го убиват през 484 г., са от източен произход; при Псевдо-Захарий те са от Предкавказието. Версията за пост-атилов произход на хуните, които превземат Персия през 484 г., е издигната първо от Йешу Стилит, след Захарий Митиленски тя има традиция при Псевдо-Захарий (кн.12, гл.7), продължена е от Михаил Сириец през 12 в. и от Бар Ебрей през 13 в.. Традицията на Прокопий е продължена от Менандър, Теофилакт, Теофан, Теофан Византиец. Следователно въпросът откъде според летописите произхождат победителите над Пероз и завоевателите на Персия, не е решен от историческата наука, независимо, че по-голямата част от учените, които пишат за хуните-ефталит, следват Прокопий. Но както обърна внимание с ужас през 1939/41 г. Пигулевская, нито един от сироезичните летописи, не е взет предвид от модерните изследователи на произхода на хуните-ефталит. Очевидно съвпадението на сведенията при Прокопий и Захарий, говори за общ източник, но именно Прокопий издига полемичната теза, че ефталит са хуни, но не са "познатите ни хуни", следователно родоначалник на версията за източно-персийски произход на хуните-ефталит е именно Прокопий Кесарийски, който е знаел през 527 г., откогато вече пише като очевидец, че ефталит имат държава в Согд, северна Индия и Тохаристан, и вследствие на това прокарва анахронизъм, че те и по произход са оттам; като отхвърля традицията на Евстатий-Захарий и както казахме, дори имплицитно полемизира, сревнявайки хуните-ефталит с добре известните му хуни утигури и кутригури. Това, че ги сравнява, говори за полемизъм, защото целта на Прокопий е да ги разграничи и той го прави за първи път в историята през VІ в.; дори твърди, че ефталит са градски хора, докато китайската хроника "Бей-ши" дава обратното сведение. Въпросът е много важен, защото ако Пероз е победен през 484 г. от пост-атиловите хуни на Ернак, се оказва, че всичките сведения при Йешу Стилит, Захарий Митилински, Прокопий Кесарийски и Агатий Миринейски за хуните-ефталит, са част от непроученото минало на ранната българска история в периода 465-565 години.
0
...
Написа К.Милчев
на 22 март 2011
Оцени коментара:
В текста на Захарий Митилeнски по превземането през януари 503 г. на гр. Амида от Кавад и съюзниците му хуни (които за първи път през VІ в. Прокопий нарича ефталит, т.е. знае действително тяхното наименование, както китайците също знаят, че това са "йе-да"; друг е въпросът, че и "Именникът на българските канове" знае за авитохол, но пък никой не си задава въпросът защо това да е персона и откъде на къде езичници имат библейски личности; по данните на нумизматиката ефтарит се самонаричат "хион", а индийските летописи ги именуват "huna") smilies/wink.gif
0
...
Написа К.Милчев
на 23 март 2011
Оцени коментара:
Захарий Митиленски разказва един интересен епизод. Когато гр. Амида е оградена от перси и хуни, някакъв смел амидянин минавал през водопровода и излизал отвън на града. Той се промъквал до вражеския обоз и разгонвал добитика. От стената хората викали "Кутриго, Кутриго". Захарий ни е представил това име като лично на смелият гражданин на Амида, но явно е допуснал инверсия. По-вероятно е, от стената да са предупреждавали смелият си съгражданин, че трябва да се скрие, понеже от високо са виждали хуни, които явно наричат "Кутригури, кутригури...". Прокопий е пропуснал да преразкаже този епизод, той много добре е знаел, че името Кутриго означава това на хуните-кутригури. Очевидно Прокопий вече знае от някъде името "ефталит" и дори не може да допусне, че кутригури и ефталит (ср.с `авитохоли` в "Именника на българските канове") биха могли да бъдат едни и същи, но от Теофан през ІХ в. много добре знаем, че кутригурите през 557 г. нападат Балканите и Константинопол, а още на следващата година тия "тракийски хуни", както ги нарича Теофан, атакуват гр. Анастасиопол, който е съвсем близо до Амида.
0
...
Написа Sandilh
на 30 март 2011
Оцени коментара:
„their Catholic lives at D'win„ с превод „техните Католикоси живеят в Д’вин ( D'win ?)” да се чете : „ техният Католикос живее в Дуин (или Товин – тогава арменска столица к.м.)”
bozman
...
Написа bozman
на 25 април 2011
Оцени коментара:
Превода от Теофан за година 5994, р. х. 494.
не е верен по смисъл.
0
За превода и неговата достоверност
Написа Sandilh
на 26 април 2011
Оцени коментара:
Текстът „л. м. 5994, р. х. 494.
В сем году, по кончине Агара, сарацины сделали новый набег на Финикию и Сирию; брат его, Вадихарим, бурею нападал на все места, а и того быстрее, захватив добычу, скрывался, так что Роман, преследуя их, никак не мог догнать.
В том же году, так называемые, булгары вторгались в Иллирию и Фракию [и возвращаются назад] (****), о которых никто до того ничего не знал.”е по "Летопись византийца Феофана.ОТ ДИОКЛЕТИАНА ДО ЦАРЕЙ МИХАИЛА И СЫНА ЕГО ФЕОФИЛАКТА"; В ПЕРЕВОДЕ С ГРЕЧЕСКОГО В. И. ОБОЛЕНСКОГО и Ф. А. ТЕРНОВСКОГО. С ПРЕДИСЛОВИЕМ О. М. БОДЯНСКОГО; МОСКВА.;В Университетской типографии (М.Катков),на Страстном бульваре.1884 г.; ЧТЕНИЯ В Императорском Обществе Истории и Древностей Российских при Московском Университете 1884 г. кн. 1-я., като първият абзац "В сем ... не мог догнат" е пропуснат нарочно поради отсъствие на информация за българите или хуните. За (****)информацията от забележките на преводачите е различна в различните издания и в основния текст вариантите са показани с разделителния знак ";"; към представения текст са пропуснати забележки под №№ 42, 43 и 44, които представляват "текст, отсутствующий в переводе В. И. Оболенского – Ф. А. Терновского, но имеющийся в переводе и комментариях И. С. Чичурова."

bozman
...
Написа bozman
на 02 май 2011
Оцени коментара:
В том же году, так называемые, булгары вторгались в Иллирию и Фракию [и возвращаются назад] (****), о которых никто до того ничего не знал.”е по "Летопись византийца Феофана.
--- Здравей,
Да, точно това не е вярното. Вярното е „нападаха и се връщаха обратно, без някой да разбере за това” (т.е. без да се разбере как става самото нападение). И изобщо ползването на руски преводи и вярно докато . . стигнат по понятията Босфор, кимери, Херсонес или да пратят българите в Азия. По стар имперски приказ пращат всичко на север от Ч.море. По принцип произведението на З. Ритор е доста проблематично като архивен източник, понеже ползва понятието „арменци”, за което К. Багренородни заявява през Х в., че е ново име., т.е., то не може да е на разположеине на Ритор за описваният период и т.н. Тъй като ползваш анг.ез. бих ти препоръчал Бъри : http://en.wikipedia.org/wiki/J._B._Bury Там долу има два РДФ-а., като за начало.

Остава да разберем от къде, през II в.сл.Р.Х., Птоломей е научил и написал за хуните и за това, че живеят в земите северно от Кавказ!
--- Е, да но едва ли Птоломей пише за това, най-вероятно това да са пак руските фантасмагории. Като започнеш от Херодот, преди него Есхил, през Прокоп, Аполодор, Страбон, Флавиус Йозеф и . . тези се сещам засега, НИТО ЕДИН не пише са хуни и скити извън Балканите и Мала Азия. Какво казал, този или онзи, не е препоръчително при изследвания – ОКО ДА ВИДИ, това е системата, и най-добре, търси сведения от най-първият източник (обикновено препис). Препоръчително, разбира се е да се запознаеш с първоизточника на латински и гръцки. С латинския обикновено е трудно, но за възлови понятия можеш да се оправиш и с познанията си по анг. ез. Има и лат.-руски онлайн речник. Понеже виждам, че си в „началото на пътя” ще си спестя критики по текста, а че си в началото говори, че за името на Пир, дадено от тебе като Перос, съдиш по анг. превод. В началото е така, по сетне . . . пак е така.  Човек (не всеки, Атил Джумбурлу например е спрял да учи преди 40 г.) цял живот се учи, стига да не се сметне за много умен и да цитира арабски и китайски източници за имена, след като няма и хабер за фонетиката на тези езици, а това се прави повсеместно от „специалисти”.

„their Catholic lives at D'win„ с превод „техните Католикоси живеят в Д’вин ( D'win ?)” да се чете : „ техният Католикос живее в Дуин (или Товин – тогава арменска столица к.м.)”
--- Първият ти превод е верният. Арменците са наричани католици почти до ХІІ в. от ромейските и римски писатели. Арменската църква е първата християнска църква и като казва „техните католици”, автора де факто казва „техните християни”. „Арменци”, не е било понятие за етнос, то е ново, служебно римско понятие, за етноса самонаричащ се хайя. Хайкуш, значи „арменка”, и т.н.
Поздрави за превода и ти препоръчвам да вървиш в дълбочина на по-малки пасажи, отколкото в ширина на общоизвестни (папагалски) понятия и изрази. В днешната българска офиц. история няма и 20 % фактологически верен материал – тоталменте е поскомунистическо и постимперско менте.
Поздрави.
0
...
Написа Милчев
на 02 май 2011
Оцени коментара:
Невероятно е когато някой парадира с неграмотността си...Името "Армения, арменци" се употребява масово от VІ в. пр.н.е.; не арменците, а държавата Осроен приема за първи път християнството като държавна религия;
0
...
Написа Скит
на 02 май 2011
Оцени коментара:
Боцман, пощади поне Херодот, който ясно очертава границите на Скития от Дунав до Дон, а Добруджа е била наричана "малка Скития", това са всеизвестни неща, приятел...
bozman
...
Написа bozman
на 03 май 2011
Оцени коментара:
{Невероятно е когато някой парадира с неграмотността си.}
--- Я са видим кой е неграмотния ?.

{Името "Армения, арменци" се употребява масово от VІ в. пр.н.е.;}
--- Употребяват се в навярно в бозите от които черпиш тази информация. Във всеки случай ти си първият, който заявява, че Константин Багренородни е неграмотен – това е от неговата „DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE”. Ти естествено не знаеш това и си направи харакири. Случва се, стига да не ти стане навик.

{ не арменците, а държавата Осроен приема за първи път християнството като държавна религия.}
--- Да предположим че си прав. Дай първоизточник по възможност в оригинален изпис за това сведения, пък може и да си променя мнението

{„Боцман, пощади поне Херодот, който ясно очертава границите на Скития от Дунав до Дон, а Добруджа е била наричана "малка Скития", това са всеизвестни неща, приятел”.}
--- Здрасти,
Да съм казал нещо против тези граници?! 
Поздрави.
0
...
Написа Милчев
на 03 май 2011
Оцени коментара:
Хубаво е, че искаш да се образоваш, човек се учи от грешките си, а понякога и от грешките на другите. Ахеменидските скални надписи не са "боза". Всички знаем, че арменците са извеждали своето потекло от легендарният си прародител Хайк, но това не значи въобще, че не са се възприемали като "арменци". Вторачил си се в Багрянородни и дори повтаряш някои от грешките му, които отдавна са опровергани от учените. Наистина Багрянородни нарича унгарците "турки", но те не са турки, това е негова грешка...Относно стилистиката , не се казва "я са видим", а "я сега да видим"; както е казал Цицерон "стилът това е човека"...
0
...
Написа Милчев
на 03 май 2011
Оцени коментара:
"Освен това Скития винаги е била не по на юг от Северна Добруджа."
Това думи на bozman ли са?
Ето още малко от него:
{„Боцман, пощади поне Херодот, който ясно очертава границите на Скития от Дунав до Дон, а Добруджа е била наричана "малка Скития", това са всеизвестни неща, приятел”.}
--- bozman: "Здрасти,
Да съм казал нещо против тези граници?! 
Поздрави."
Извод: Bozman e прав за южните граници на Скития. Трябва да му се признае...
bozman
...
Написа bozman
на 03 май 2011
Оцени коментара:
{Хубаво е, че искаш да се образоваш, човек се учи от грешките си, а понякога и от грешките на другите. }
--- Твоето мнение е кураж за мене Кириле, че тази есен ще мога да завърша 8 клас.

{Ахеменидските скални надписи не са "боза". Всички знаем,}
--- Кои сте вие „всички” ? Всички от БАН, всички от ИФ или всички от махлата ? Надписи обаче забрави да представиш. Значи още си остават боза.

{ че арменците са извеждали своето потекло от легендарният си прародител Хайк,}
--- И още го извеждат.

{ но това не значи въобще, че не са се възприемали като "арменци".}
--- Това е само предположение Кирилово. И други от „ние” може би.

{ Вторачил си се в Багрянородни и дори повтаряш някои от грешките му, които отдавна са опровергани от учените.}
--- Празни приказки са това Кириле, само за кафене. Преразказната форма не ме впечатлява – тя е за забавачницата, а аз вече карам 8 клас, както казах.

{ Наистина Багрянородни нарича унгарците "турки", }
--- Унгарците на наричани „турки” от половин Европа, И какво от това ?


{но те не са турки, това е негова грешка.}
--- Акъл даваш на Император, кого как да нарича !? Впечатлен съм. Можеш и при Карлос ІІІ да се опиташ. Да ти осигуря ли аудиенция ?


{..Относно стилистиката , не се казва "я са видим", а "я сега да видим";}
--- Когато е имало час по изучаване на клавиатурата, май си отсъствал. Иначе щеше да схванеш, че това е механична грешка и наместо „д” е чукнато „с”, защото са ми дебели пръстите. Учителката ми каза обаче, че когато се пише Багрянородни, наместо Багренородни, това няма как да е механична грешка, а въпрос на грамотност. Що е това „грамотност” аз не можах да схвана – много ми е сложно.


{ както е казал Цицерон "стилът това е човека"...}
--- Я да прескоча до статията ти за Паисий, и да я разгледам, че ще имам урок контролно за него. Поздрави.
0
...
Написа Анонимен
на 13 януари 2016
Оцени коментара:
Стига с тия Атила и Ернак! Така ли не разбрахте, че българите са в Западен Кавказ още от 1в.пр.н.е.-1в., т.е. от времето на първите Аршакиди. Захарий Ритор ясно е казал че българите са съседи на абазгите, земята Базгун (Абхазия) и живеят зад "Каспийските врата" което прохода Дарял! Същото го казва и М.Сирийски, само че нарича Каспийските врата - Тораиски врата, от областта Тори, сега Боржоми в Грузия. Там се намира и гр.Каспи от който започва стар транскавказки път, днес известен като "Грузинская военная дорога" (Грузински военен път) който завършва с прохода Дарял. Там са българите, къде ги търсите при диваците на Атила, те никога не са били част от племената на Атила и се появяват в Европа едва по времето на Зенон, при това една малка група от тях, която се слива с гепидите. Името Балкария е останало точно от нашите българи!

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy