Глава І

1. След като, обходили Арабия, обхванахме и заливите, които я заобикалят и я правят полуостров, а именно Персийския и Арабския, а заедно с това бяха обхванати и някои части от Египет и Етиопия, земите на троглодитите и на тези, които живеят по-нататък, чак до крайните точки на Канелената страна*, сега трябва да бъдат описани останалите земи, които граничат с тези народи, а именно тези около Нил; след това ще идем в Либия, която е остатъкът от цялата география. И тук трябва първо да се изложат твърденията на Ератостен.

2. Та той казва, че Нил отстои от Арабския залив на запад на деветстотин или хиляда стадия и че по форма е доста подобен на буквата N, сложена наопаки*; понеже, казва той, като тече от Мерое на север около две хиляди и седемстотин стадия, пак се обръща на юг и по посока на зимния залез в разстояние на три хиляди и седемстотин стадия, като почти достига ширината на района на Мерое; след това навлиза много навътре в Либия, завива отново и тече на север на разстояние от пет хиляди и триста стадия до големия праг, където леко се извива на изток, после още хиляда и двеста до най-малкия праг при Сиена, и накрая още пет хиляди и триста до морето. В него се вливат две реки, които изтичат от някакви езера на изток и обхващат доста големия остров Мерое; от тях тази, която тече от източната му страна, се нарича Астаборас*, а другата – Астапус*; други обаче я наричат Астасобас и казват, че Астапус е друга река, която изтича от някакви езера на юг*, и образува почти цялото праволинейно течение на Нил, като се пълни от летните дъждове. На седемстотин стадия над точката на сливане на Астаборас и Нил се намира град Мерое, който носи същото име като острова; над Мерое има друг остров, който държат египетски бегълци, отцепили се по времето на Псаметих, които се наричат сембрити, тоест преселници*. Над тях царува жена, но се подчиняват на владетелите в Мерое*. Земите по-надолу от двете страни на Мерое, покрай Нил до Червено море, обитават мегабари и блемии, подчинени на етиопците и съседни на египтяните; около морето пък живеят троглодити, като троглодитите, живеещи срещу Мерое, отстоят на десет или дванадесет дни път от Нил. От лявата страна на течението на Нил, в Либия, живеят нубийците, голям народ, като се започне от Мерое та чак до извивките; те не са подчинени на етиопците, управляват се сами и са разделени на множество царства. А частта от Египет покрай морето от Пелусийското до Канобското устие е хиляда и триста стадия. Така казва Ератостен.

3. Трябва да кажем нещо повече, и то първо относно Египет, за да напредваме от най-познатите места към онези, които идват след това; защото Нил има едно и също въздействие и върху тази страна, и върху другата, която е над нея и граничи с нея, тази на етиопците, като ги напоява и двете по време на издигането си и оставя обитаеми само онези части от тях, които са били покрити с вода по време на разлива, докато издигнатите части, намиращи се по-високо от течението, той заобикаля от двете страни и ги оставя всички необитаеми и пусти заради същата тази липса на вода. Що се отнася до Етиопия, Нил нито я прекосява цялата, нито е единствената река, нито тече по права линия през страна с уседнало население; докато в Египет тече единствен, минава през цялата страна и то по права линия, като тръгне от малкия праг над Сиена* и Елефантина, които са на границата на Египет и Етиопия, та чак до местата, където се влива в морето. И наистина, етиопците в повечето случаи водят номадски и беден живот заради неплодородността на страната, неравномерния й климат и отдалечеността й от нас, а при египтяните всичко е тъкмо обратното; защото те от самото начало живеят в градове и цивилизовано, установили са се в добре познати места, поради което тяхното устройство се помни. И ги хвалят, тъй като изглежда, че по най-добрия начин си служат с благодатта на своята страна, която са разделили и за която се грижат много добре; защото, когато си избрали цар, разделили хората на три части, като едните нарекли войници, вторите земеделци, а третите жреци; последните се грижат за свещените неща, а другите – за свързаните с хората, като едните се занимават с войната, а другите – с присъщите на мира неща, земеделие и занаяти, от които се събират и данъците за царя. Жреците се отдавали на философия и астрономия и били събеседници на царете. В началото страната била разделена на номи* – десет в Тиваида*, десет в Делтата и шестнадесет в района между тях (някои твърдят, че всички номи били толкова, колкото и стаите в Лабиринта*, но те са по-малко от тридесет*); номите от своя страна били разделени на други части, понеже повечето били разделени на топархии, а те пък – на други части; най-малките части били арурите*. Трябвало е едно такова точно и подробно деление поради непрекъснатото размиване на границите, което Нил предизвиква по време на разлива, като отнема и добавя пръст, променя формата и скрива междите, по които се съди кое е чуждо и кое – собствено; така възниква необходимостта да се мери пак и пак. Оттук казват, че е произлязла и геометрията*, също както изчисленията и аритметиката са възникнали у финикийците заради търговията*. Във всеки ном, също както в цялата държава, хората били разделени на три, тъй като и земята била разделена на три равни части. Дейностите, свързани с реката стигат до там, че със старание да се победи природата. Защото тази земя по природа носи повече плод от другите, а като се напои – още повече, по природа и по-големият разлив на реката напоява повече земя, но старанието често е надминавало природата, когато тя се е проваляла, така че и при най-плиткия разлив да се напоява също толкова земя, колкото и при най-обилния – чрез канали и насипи; преди времето на Петроний* най-голямата реколта и най-обилният разлив са били, когато Нил се е вдигал на четиринадесет лакътя, а когато се е вдигал до осем, е настъпвал глад; когато обаче той управлявал страната, въпреки че нилометърът се изпълнил само до дванадесет лакътя, реколтата била най-голяма, а когато веднъж достигнал само осем, никой не усетил глад. Такава е уредбата, а сега нека продължим нататък.

4. От етиопската граница Нил тече по права линия на север до областта, наречена Делта; след това той се разделя на върха, както казва Платон*, тъй като това място е като връх на триъгълник, а страните на триъгълника са теченията, които се разделят в две посоки и слизат до морето – дясното до Пелузион, лявото до Каноб и до съседния град, наречен Хераклеон, а основата на триъгълника е крайбрежието между Пелузион и Хераклеон. Така от морето и от двете разклонения на реката се е образувал остров, наречен Делта заради формата си; областта на върха се нарича със същото име, защото е начало на споменатата форма, а и селото в нея се нарича Делта. Това са две от устията на Нил, от които едното се нарича Пелузийско, а другото – Канопско или Хераклеонско; между тях има други пет, достатъчно големи, за да бъдат споменати, както и много по-малки; защото още от горния край много ръкави са разклонени из целия остров и образуват много течения и острови, тъй че цялата област е станала плавателна, канали разделят канали, по които се плава толкова лесно, че някои имат даже глинени салове*. Целият остров в обиколка е около три хиляди стадия; наричат го, заедно с речните райони срещу Делтата, Долната земя*; по време на разлива на Нил се покрива целия с вода и става езеро, с изключение на селищата; те са построени върху естествени или насипани хълмове, представляват доста големи градове и села и отдалеч изглеждат като острови. През лятото водата остава повече от четиридесет дни и след това започва да спада по малко, както и когато се надига; след шестдесет дни полето окончателно се оголва и започва да изсъхва; и колкото по-бързо съхне земята, толкова по-бързо орат и сеят; а е по-бързо там, където е по-топло. По същия начин се напояват и земите нагоре от Делтата, само че там реката тече по права линия в продължение на около четири хиляди стадия в едно корито, освен ако не се натъкне на някой остров – най-значимият е този, който съдържа Хераклеотическия ном, или не бъде отклонена по-далеч с канал към някое езеро или към земя, която може да напоява, като този, който напоява Арсиноитския ном и езерото Мойрис* и онези, които се вливат в езерото Мареотис*. Казано накратко, Египет е само земята, напоявана от Нил, докъдето се простира от двете страни на реката, като рядко обхваща дори и 300 стадия непрекъсната обитавана и равна земя, като се започне от границата с Етиопия до върха на Делтата. Така като изсъхне прилича на ремък на дължина*, с изключение на по-значителните отклонения. Тази форма на крайречните земи, за която говорим, както и на цялата страна, образуват планините, които се простират от двете страни на местността около Сиена до Египетското море; защото колкото тези планини се доближават и раздалечават едни спрямо други, толкова и реката се стеснява и разширява и дава различна форма на обитаваните земи. Земята отвъд планините на голямо разстояние е необитаема*.

5. Древните в повечето случаи са се доверявали на догадки, но по-късните поколения са държали да видят всичко със собствените си очи и са разбрали, че Нил се пълни от летните дъждове, когато горната част на Етиопия бъде заляна от тях, и то най-вече в най-далечните планини, защото като спрат дъждовете, спира постепенно и разливът. Това е станало съвсем ясно на онези, които са плавали в Арабския залив до Канелената страна, и на изпратените за лов на слонове* или по някакви други причини ако са решили да изпратят натам хора египетските царе от династията на Птолемеите. Защото те са се занимавали с такива неща, и особено онзи, наречен Филаделф, който обичал изследванията и поради слабостта на тялото си винаги търсел нови развлечения и забавления. Древните царе обаче не са се занимавали твърде с такива неща, ако и да са били предразположени към мъдростта, както самите те, така и жреците, с които са прекарвали по-голямата част от живота си; така достойно за удивление е не само това, но и фактът, че Сезострис е прекосил цяла Етиопия, чак до Канелената страна, и паметниците от неговия поход – стели и надписи – се показват и до днес. Камбис пък, като завзел Египет, стигнал чак до Мерое с египтяните; казват, че от него е дадено това име и на острова, и на града, тъй като там починала сестра му Мероя (според други това била жена му*); във всеки случай той е дарил това име в чест на жената. Така че чудно е как от такава основа на тогавашните хора не им е станала съвършено ясна историята за дъждовете, като при това се вземе пред вид, че жреците доста старателно вписват в свещените книги и така събират всичко, което носи любопитна информация. Защото те би трябвало да са изследвали това, което и до сега се изследва – защо дъждовете падат през лятото, а не през зимата, и то в най-южните райони, а не в Тиваида и около Сиена*; едва ли се изследвали, че разливът е резултат от дъждовете и едва ли са били необходими такива свидетели, каквито споменава Посидоний. Така той казва, че Калистен твърди, че причина са летните дъждове, като е взел това от Аристотел, той пък – от Трасиалк от Тасос (той е един от ранните физици), който на свой ред го е заел от друг, цитирал Омир, наричащ Нил “изтичащ от небето”: “… към реката Египт, от небето течаща”.
Но оставям това настрана, тъй като мнозина са говорили по този въпрос, от които е достатъчно да спомена двама, писали по мое време книга за Нил – Евдор и Аристон, перипатетикът; защото, с изключение на подредбата на материала, другото – както начинът на изразяване, така и отношението към предмета – е еднакво и при двамата. Аз пък, понеже ми липсваха преписи*, сравних двата текста, слагайки ги един до друг*; кой е бил този, който си е присвоил чуждото, може да се открие в храма на Амон. Евдор обвинява Аристон, само че начинът на изразяване е по-скоро този на Аристон.
Древните наричат Египет само обитаваната земя, напоявана от Нил, от района на Сиена до морето; а по-късните, та чак до наши дни, са прибавили от източната страна почти цялата територия между Арабския залив и Нил (етиопците пък изобщо не ползват Червено море*), а от западната – чак до Оазисите и по крайбрежието района от Канобското устие до Катабатмос и владенията на киренците. Защото царете след Птолемей* станали толкова силни, че не само завладели Киренайка, ами присъединили и Кипър към Египет. Наследилите ги римляни обаче разделили тяхното владение и запазили Египет в предишните му граници*. Египтяните наричат оазиси обитаемите райони, обградени отвсякъде от големи пустини, подобно на острови в морето. Има много такива из Либия, а три от тях са до границата на Египет и се управляват от него. Такова е общото ни и повърхностно изложение за Египет, а сега ще изложим по-подробно нещата и ще обърнем внимание на неговите достойнства.

6. След като най-голямата и най-важната част от нашата работа представлява Александрия и районът около нея, трябва да започнем оттам. Така разстоянието от крайбрежието при Пелузион на запад до Канобското устие е хиляда и триста стадия, което, както казахме*, е основата на Делтата; а оттам до остров Фарос – още сто и петдесет стадия. Фарос е продълговато островче, което е съвсем близо до брега и образува с него пристанище с два изхода. Понеже брегът прилича на залив – два носа се вдават в морето, а между тях се намира островът, който затваря залива, тъй като е успореден на брега и е разположен по дължината си. От двата края на Фарос източният е по-близо до брега и до носа отсреща (наречен Лохиада), и прави залива с тесен вход; освен теснотата при влизане има и скали, някои от които подводни, а други показващи се над водата, които разпенват през цялото време водите, нахвърлящи се върху тях откъм морето. А и носът на самия остров е скала, заобиколена от вода, на която има чудно издигната многоетажна кула от бял камък*, със същото име като острова. Тя била посветена в дар от Сострат от Книдос, приятел на царете, за спасението на плаващите, както казва надписът*; понеже брегът и от двете страни бил лишен от пристанища и нисък, и освен това имал подводни скали и плитчини, имало нужда от някакъв висок и блестящ знак за тези, които се приближавали откъм морето, за да уцелят входа на пристанището. Западното устие също не е лесно за влизане, ако и да не изисква толкова внимание. То образува друго пристанище, наречено Евност*, което лежи пред прокопаното и затворено пристанище*; защото другото, което държи достъпа откъм споменатата кула на Фарос, е голямото пристанище; а тези двете са свързани с него в най-отдалечените си части, като са отделени само от така наречения Седмостадиен насип*. А насипът е мост от сушата до острова, който достига до западната му страна, и оставя само два прохода до пристанището Евност, като и двата са с мост; този градеж не е бил само мост до острова, но и акведукт, когато островът е бивал обитаван; сега обаче е опустошен от божествения Цезар* във войната срещу александрийците, тъй като бил на страната на царете; все пак малцина моряци все още живеят близо до кулата. А голямото пристанище, освен че е закрито добре и от насипа, и от самата природа, освен това е дълбоко до самия бряг, така че и най-големият кораб да стигне до стъпалата, и освен това е разделено на няколко пристана. Първите египетски царе пък, които харесвали онова, което имат, и нямали твърде нужда от вносни стоки, се отнасяли с недоверие към всички мореплаватели, и особено към гърците (понеже те били грабители и желаели чуждото поради недостатъчното си земя), сложили стража на това място, като й наредили да отблъсква онези, които се приближават; за дом им дали така наречената Ракотис, която днес е част от Александрия, разположена над доковете, а тогава била село; района около селото дали на пастири, понеже и те били в състояние да отблъскват онези, които идвали отвън. След като дошъл Александър обаче и видял удобното разположение, решил да обгради със стени града на пристанището; споменава се като знак за късмета, споходил след това града, нещо, което станало при планирането на строежа: когато строителите очертавали с варовик линиите на строежа, варовикът свършил, а царят щял всеки момент да дойде; тогава прислужниците дали част от булгура, приготвен за работниците, с помощта на който били очертани и улиците, при това повече на брой; това било изтълкувано като добро предзнаменование*.

7. Благоприятните страни са много: местността се мие от две морета: от север от така нареченото Египетско, а от юг – от езерото Марея, наречено още Мареотис; то се пълни през много канали от Нил, както отгоре, така и отстрани, чрез които в него влиза много повече вода, отколкото от морето, и така неговото пристанище е много по-пълноводно от морското; тук и износът от Александрия е много по-голям от вноса; това би разбрал всеки, ако е бил в Александрия и Дикеархия*, като види плавателните съдове при пристигането и при заминаването им, колко са по-тежки или по-леки, като плават насам или нататък. Освен високата стойност на нещата, които се пренасят в двете посоки, както в морското, така и в езерното пристанище, благотворният въздух също е достоен за споменаване; това също се случва, понеже страната е обградена от двете страни с водни басейни и разливът на Нил става на определени периоди. Защото другите градове, които се намират на езера, по време на летните жеги имат тежък и задушлив въздух, понеже езерата се заблатяват по краищата поради изпаряването от слънцето; а след като толкова много тинеста влага си издигне, се вдиша болестотворен и съдържащ чумна зараза въздух; в Александрия обаче в началото на лятото Нил е пълен и изпълва също и езерото, като не оставя никаква тиня, която да прави негодни изпаренията; по това време и мусоните* духат от север и от открито море, така че александрийците живеят възможно най-добре през лятото.

8. Формата на района на града е подобна на хламида*; страните й на дължина са тези, които са от двете страни на вода, около тридесет стадия в диаметър, а страните на ширина са протоците, всеки от които е седем или осем стадия, притиснати от едната страна от морето, а от другата – от езерото*. Целият град е разделен от улици, по които може да се мине с кон и колесница, както и от две по-широки, простиращи се на повече от плетър, които се разделят една друга на две под прав ъгъл*. Градът съдържа и чудесни публични места, както и царския дворец, който представлява една четвърт или дори една трета част от цялата площ; понеже всеки един от царете както е прибавял някакво украшение към обществените сгради от любов към блясъка, така и е изграждал и за своя сметка свой собствен дом в добавка към вече съществуващите, така че както е казал поетът “една върху друга се трупат”*; всички те са свързани както помежду си, така и с пристанището, дори и тези, които са извън него*. Музеят също е част от царския дворец, има си алея, екседра и голяма сграда*, в която е общата трапеза на учените мъже, които споделят съществуването в Музея. Тези хора имат общо имущество, както и жрец на Музея, преди назначаван от царете, а сега – от Цезар. Част от двореца е и така наречената Сема*, която е била частта, в която са били гробовете на царете и на Александър; защото Птолемей Лагос* изпреварил Пердика като взел тялото, докато той го карал от Вавилон и се бил обърнал към Египет, подтикван от желание да си го присвои*; Пердика даже загинал, убит от войниците си, когато Птолемей го нападнал и го притиснал на пустинен остров*; така самият той загинал, пронизан от сарисите* на войниците, които го нападнали, а царете, които били с него, Аридей и синовете на Александър, както и жена му Роксана, си отишли в Македония; а Птолемей взел тялото на Александър и го погребал в Александрия, където и до днес лежи, само че не в същия саркофаг, защото сегашният е стъклен*, а предишният е бил златен; той бил ограбен от Птолемей, наречен Кокес* или Парисакт*, който дошъл от Сирия но веднага бил отблъснат*, така че неговият грабеж бил безрезултатен.

9. В голямото пристанище в дясно от входа е островът и кулата Фарос, а от другата страна са подводните скали и нос Лохиада, на който има царски дворец. На влизане от лявата страна са вътрешните дворци, които са свързани с тези на Лохиада и имат много и пъстри стаи и малки светилища; под тях лежи пристанището, което е прокопано и е скрито*, лична собственост на царете, както и Антиродос, островче, което лежи пред изкопаното пристанище, на което има както дворец, така и пристанище; нарекли са го така, сякаш си съперничи с Родос. Над изкуственото пристанище е театърът; след това е Посидий – една извивка, която тръгва от така наречения Емпорий, на която има светилище на Посейдон; към нея Антоний прибавил още насип и я продължил до средата на пристанището, като на края построил царска резиденция, която нарекъл Тимоний. Това било последното нещо, което направил, след като, изоставен от приятелите си, тръгнал за Александрия след катастрофата при Акций*, решавайки, че ще прекара като Тимон* остатъка от живота си, който искал да изживее далеч от такива приятели*. След това са Цезарият, Емпорият и складовете с резервни провизии; а след това са само докове, чак до Седмостадийния насип. Толкова за нещата около голямото пристанище.

10. След Седмостадийния насип идва пристанището Евност; над него е изкуственото, което се нарича и Кивот и също има докове. По-навътре от него има плавателен канал, който се простира чак до езерото Мареотис. Извън канала остава още малко от града; след това е предградието Некропол, в което има много градини, гробове и специални места за балсамиране на мъртвите. От вътрешната страна на канала както Серапейонът, така и другите стари светилища са изоставени заради изграждането на новите в Никопол; защото там има и амфитеатър, и стадион, и петгодишните игри се провеждат там*, докато старите сгради се пренебрегват. Казано накратко, градът е пълен с обществени сгради и светилища; но най-красив е гимназионът, чиито портици са повече от стадий дълги. В средата* има както съдилище, така и свещени горички. Там има и Панейон*, направена от човешки ръце височина с форма на конус, подобна на каменен хълм, по която изкачването става по спирала; от върха може да се види целият град, който лежи отдолу във всички посоки. От Некропол широката улица се простира покрай Гимназиона чак до Канобската порта; там е така нареченият Хиподрум, както и други успоредни улици* чак до Канобския канал. След като се мине през Хиподрума се стига до Никопол, който има обитаема част до морето не по-малка от град; отдалечен е на тридесет стадия от Александрия*. Цезар Август почел това място, тъй като там спечелил победа в битката срещу тези, които го нападнали под водачеството на Антоний; и след като превзел града още с първото нападение принудил Антоний да се самоубие, а Клеопатра да дойде жива в негова власт; малко по-късно тя също тайно се самоубила в затвора, чрез ухапване от змия или отровно мазило (защото се разправят и двете неща)*, и станало така, че властването на Лагидите, траяло много години, се разпаднало.

11. Защото Птолемей Лагос наследил Александър, него самия наследил Филаделф, него пък – Евергет, после Филопатор, син на Агатоклея, после Епифан, после Филометор, като синът винаги наследявал баща си; последният бил наследен от брат си, втория Евергет, наречен също Фискон, той пък – от Птолемей, наречен Латур*, който от своя страна бил наследен от Авлет, царувал по наше време, бащата на Клеопатра. Всички след третия Птолемей били разядени от разпуснат живот и управлявали по-лошо, а най-лоши били четвъртият, седмият и последният, Авлет; той, освен останалите прояви на необузданост, се упражнявал да свири на флейта*, съпровождайки хор, и по отношение на това се хвалел толкова много, че не се колебаел да урежда състезания в двореца, в които излизал да се състезава със съперниците. Него александрийците го изхвърлили; той имал три дъщери, от които само една, най-голямата, била законна, и нея я избрали за царица*; а двамата му сина*, които били още деца, изобщо не били обсъждани за избор. След като седнала на трона, те пратили да й доведат съпруг от Сирия, някой си Кибиосакт*, който твърдял, че е от рода на сирийските царе; след няколко дни обаче царицата го удушила, понеже не могла да понесе грубостта му и обноските, неподходящи за свободен човек. На негово място дошъл един, който твърдял, че е син на Митридат Евпатор, Архелай, който бил всъщност син на онзи Архелай, който се сражавал със Сула и след това бил почетен от римляните, дядо на последния кападокийски цар в наши дни*, жрец на град Комана в Черно море*. По това време той бил заедно с Габиний*, за да потегли заедно с него на поход срещу партите, но скришом от последния бил докаран от някакви хора при царицата и бил обявен за цар*. По това време Авлет пристигнал в Рим и бил приет от Помпей Велики, който го препоръчал на сената и прокарал решение той да бъде върнат като цар, а повечето посланици, на брой сто, които били дошли да му се противопоставят*, да бъдат убити; сред тях бил и Дион Академикът, избран за старши посланик. Върнат обратно от Габиний, Птолемей убил както Архелай, така и дъщеря си, но след като добавил съвсем малко време към царуването си, умрял от болест, като оставил двама синове и две дъщери, от които Клеопатра била най-голямата. Александрийците избрали за царе както по-големия син, така и Клеопатра, но привържениците на момчето вдигнали бунт и изгонили Клеопатра, която заедно със сестра си избягала в Сирия. В това време Помпей Велики пристигнал, докато бягал от Палефарсала към Пелузий и планината Касий. Хората на царя го убили с измама, но след като Цезар пристигнал, той убил момчето и сложил Клеопатра за царица, след като я върнал от изгнание; за неин съуправител сложил оцелелия й брат, ако и да бил съвсем малък. След смъртта на Цезар и битката при Филипи* Антоний преминал в Азия и толкова много ценял Клеопатра, че я взел за жена и имал деца от нея, заедно с нея предприел битката при Акциум и заедно с нея избягал; след това Цезар Август ги преследвал, убил и двамата и Египет вече не бил управляван с насилие от пияници.

12. Сега Египет е провинция, плаща значителни данъци и се управлява от разумни мъже* – префектите, които биват изпращани там. Така изпратеният има властта на цар; под него е министърът на правосъдието*, който има власт над много съдебни дела; съществува и така нареченият идиолог*, който разследва вещите, които не са ничия собственост и преминават към Цезар; помагат им освобожденци на Цезар, както и помощници, на които се доверяват повече или по-малко важни неща. Има и три легиона войници, един от които е установен в града, а другите – в страната; освен това има девет римски кохорти, три в града, три на етиопската граница в Сиена, за да охраняват местността, и три в останалата част от страната. Има и три кавалерийски корпуса, разпределени на необходимите места. От местните чиновници в града един е Преводачът*, облечен в пурпур, длъжността му е наследствена и се грижи за интересите на града; друг е Записвачът*, после върховният съдия*, а четвъртият е командирът на нощната стража*. Тези длъжности са съществували и по времето на царете, но тъй като тези царе са управлявали зле, е изчезвало и благоденствието на града заради беззаконието. Във всеки случай Полибий, който е бил в града, е отвратен от тогавашното положение, и казва, че градът се обитава от три вида хора: египтяните, местните хора, които са люти и нецивилизовани; после наемниците, които са с тежък характер, много са и са неуправляеми, защото по стар обичай при тях живеят чужди войници, научени повече да управляват, отколкото да се подчиняват поради нищожността на царете; третият вид са александрийците, като и те не са склонни към цивилизованост поради същите причини, но са по-добри от другите, тъй като ако и да са смесена раса, все пак по произход са гърци и си спомнят общите за гърците нрави. Но и това множество е изчезнало, най-вече по времето на Евергет, син на Фискон, при чието управление Полибий е бил в Александрия (защото Фискон, срещу когото имало бунтове, често изпращал масите срещу войниците и така ги унищожил); та след като такова било положението в града, както казва той, с пълно право можело единствено да се заяви с думите на поета: “за да отидеш в Египет тъй дълъг и труден е пътят”*.

13. По такъв начин, ако не и по-лошо, стояли нещата при последните царе. Римляните обаче са оправили нещата колкото се може по-добре, така да се каже, като са организирали града по начина, който споменах*, а из страната са назначили така наречените епистратези*, номарси* и етнарси*, от които се иска да надзирават по-маловажните работи. Най-значимото предимство на града е че от цял Египет единствено това място е удобно разположено и за двете неща – и за търговия откъм морето поради хубавото си пристанище, и за търговия от вътрешността на страната, тъй като реката лесно донася и събира всичко на такова удобно място, което се е превърнало в най-големия търговски център в света.
Някой би казал че това са преимуществата на този град; що се отнася обаче до доходите от Египет, в една реч Цицерон ги споменава*, твърдейки, че всяка година Авлет, бащата на Клеопатра, получавал данък от дванадесет хиляди и петстотин таланта*. След като онзи, който е управлявал царството толкова зле и лекомислено, е получавал толкова, какво трябва да мислим за сегашните доходи, които се управляват с такава грижа, като при това търговията с индийците и троглодитите е нараснала толкова много? Преди дори и двадесет кораба не биха дръзнали да навлязат толкова навътре в Арабския залив, за да видят какво има отвъд теснините, а сега дори и големи флотилии биват изпращани чак до Индия и до границата с Етиопия, откъдето идват най-ценните стоки в Египет, и оттам пак биват изпращани по други места; така че се събират двойни мита, както от вноса, така и от износа, а за по-тежките на цена стоки и митата са по-тежки. Има и монополи, защото за повечето стоки Александрия и ги приема, и ги доставя на външния свят. Още по-добре ще забележи благоприятното местоположение на града този, който обиколи останалата част от страната, и на първо място крайбрежието, като се започне от Катабатмос; защото до там се простира Египет, след това е Кирена и варварите мармариди, които живеят около нея.

14. Пътят от Катабатмос до Паретоний, ако се плава по права линия, е деветстотин стадия. Това е значителен град с голямо пристанище от около четиридесет стадия*; едни наричат града Паретоний, а други – Амония. Между тях е египетското село и нос Енисисфира, както и Тиндареевите скали, четири островчета с пристанище; след това е нос Дрепан, остров Енесипея, който има пристанище, и село Апис, от което до Паретоний са сто стадия, а до светилището на Амон – пет дни път. От Паретоний до Александрия са около хиляда и триста стадия. Между тях първо е един остров с бяла пръст, наречен Бели нос, след това е пристанището Финик и село Пнигей; след това остров Пидония, който има пристанище, после Антифра, която е на малко разстояние от морето. Цялата тази страна няма хубаво вино, понеже бъчвите се пълнят повече с морска вода, отколкото с вино, като на това вино му викат либийско, като него, както и бирата, го употребяват повечето александрийци*; а на Антифра се подиграват много*. След това идва пристанището Дерис, наречено така заради черната скала наблизо, която прилича на покривало*; околната местност също се нарича Зефирий*, а след това има друго пристанище, Левкаспида*, както и много други; след това е Кучият знак; после е Тапосирис, който не е на морето и в който има голям всенароден празник. (Има и друг Тапосирис от другата страна и отдалечен доста от града.) Близо до него има едно каменисто място до морето, на което се събират много хора в цветущите си години по всяко време на годината; след това е Плинтина и село Никий и крепостта Херонес, които вече са близо до Александрия и до Некропол, на около седемдесет стадия. А езерото Марея*, което се простира чак до тук*, има ширина повече от сто и петдесет стадия, а дължина по-малко от триста. То има осем острова и цялото крайбрежие е гъсто населено; районът произвежда толкова добро вино, че мареотското вино се прелива, за да остарее*.

15. В египетските блата и езера растат както библосът*, така и египетският боб*, от който се получава киборий*; техните стъбла са приблизително еднакви на височина, около десет стъпки.Но библосът има високо стъбло с коса на върха, а египетският боб пуска листа и цветове навсякъде и плодът му прилича на нашия боб, като се различава само по големина и вкус. Бобовите полета предлагат приятна гледка и радост за тези, които искат да празнуват в тях; празнуват в покрити лодки, които вкарват между стъблата на боба и оставят под сянката на листата; защото те са доста големи, така че ги ползват както за чаши, така и за чинии, тъй като имат и една вдлъбнатина, удобна за тази цел; работилниците в Александрия са пълни с тях и ги ползват като съдове; а част от доходите от полетата представляват именно доходите от листа. Такъв е египетският боб; а библосът не расте много в този район (защото не се и отглежда), но в долните части на Делтата расте нагъсто, като един е с по-лошо качество, а другият, йератическият*, е по-хубав; и там някои от онези, които искат да повишат доходите от него, са пренесли практиката на юдеите, която те са измислили за финиковите палми (и най-вече за кариотовата палма) и балсамовото дърво; защото не позволяват да расте на много места и поради недостига увеличават цените и уголемяват приходите, но пречат на широкото потребление*.

16. На излизане от Канобската порта вдясно има канал, който води към Каноб и е свързан с езерото; по него се плува към Схедия, към голямата река и към Каноб, но на първо място към Елевзина; това е селище близо както до Александрия, така и до Никопол, което лежи на самия Канобски канал и което предлага престой и съответни гледки на тези, които искат да развратничат, еднакво на мъже и жени, и е начало на канобския живот и на тамошната разпуснатост*. Малко по-нататък от Елевзина е каналът, който води към Схедия. Схедия отстои от Александрия на четири схени* и представлява част от града, в която е пристанът на покритите кораби, с които управителите плават към Горната земя; там е и митницата за стоките, които тръгват нагоре или идват оттам; поради това и реката е преградена с понтонен мост*, откъдето идва и името на мястото. След канала, водещ до Схедия, по-нататъшното плаване към Каноб е успоредно на крайбрежието, което се простира от Фарос до Канобското устие; там има тънка ивица суша между морето и канала, на която се намира Малкият Тапосирис след Никопол и Зефирий, нос с малък храм на Афродита Арсиноя; казват, че в стари времена тук е бил и град Тонис*, по името на царя, който приел гостоприемно Менелай и Елена. Така или иначе поетът казва следното за лекарствата на Елена: “силни, които жената на Тон, Полидамна, й даде”*.

17. Каноб е град на сто и двадесет стадия от Александрия пеша, и е наречен по името на Каноб, кормчията на Менелай, който загинал там; в него има светилище на Серапис, което е много почитано и лекува така ефикасно, че дори и най-високопоставени мъже вярват в него спят там било самите те, било изпращат други да го правят вместо тях*; едни описват начините на лечение, а други – достойнствата на тамошните оракули. Но в противовес на всичко това е тълпата на празнуващите, които слизат от Александрия по канала; всеки ден и всяка нощ са пълни с хората по лодките, които свирят на флейти и танцуват неудържимо с крайна разпуснатост, еднакво мъже и жени, както и със самите жители на Каноб, които имат кръчми покрай канала, подходящи за такова разпускане и пиршество.

18. След Каноб е Хераклий, в който има светилище на Херакъл; след това е Канобското устие и началото на Делтата. В дясно от Канобския канал е Менелаевият ном, наречен така по името на брата на първия Птолемей*, а не, кълна се в Зевс, по името на героя, както казват някои, сред които е и Артемидор. След Канобското устие е Болбитинското, после Себенитското и Фатнитическото, което е трето по големина след първите две*, които образуват Делтата; защото недалеч от върха то се разделя и единият ръкав продължава във вътрешността на Делтата. До Фатнитическото е Мендесийското, после Таниското и последно е Пелузийското. Има и други между тях, нещо като псевдо устия, които са по-незначителни; те са достъпни, но не могат да поемат големи кораби, а само лодки, тъй като са тесни и заблатени. Използвали са за търговско пристанище най-вече Канобското устие, когато пристанищата на Александрия били затворени*, както вече казах. След Болбитинското устие в морето се вдава далеч навътре нисък и песъчлив нос, който се казва Върбов рог; след това е Персеевата наблюдателна кула* и Милетската стена; защото тридесет милетски кораба пристигнали по времето на Псаметих (а той е живял по времето на Киаксар Мидиеца), стигнали Болбитинското устие, слезли на брега и оградили със стени споменатото селище; след време те тръгнали нагоре по реката към Саитския ном, победили в битка флота на град Инарос и основали Навкратис, недалеч от Схедия. След Милетската стена по посока на Себенитското устие има две езера, едното от които се нарича Бутическо заради град Буто, както и град Себенит и Саис, столица на Долната земя, в която почитат Атина; в нейното светилище е гробът на Псаметих. Близо до Буто се намира Хермопол, който лежи на остров; а в Буто има прорицалище на Лето*.

19. Навътре в сушата, над Себенитското и Фатнитическото устие се намира Ксоис, едновременно остров и град, в Себенитския ном. Тук също има град на име Хермопол, Ликопол* и Мендес, където почитат Пан и от животните – козела; както казва Пиндар, там козлите се съвкупяват с жени*:
“Мендес, който е на бреговете морски,
и на Нил е последният рог, козлите
там с жени се събират, с козите сякаш.”
Близо до Мендес е Диопол* и езерата около него, както и Леонтопол*; по-далеч е град Бузирис в Бузиритския ном, както и Кинопол*. Ератостен казва, че прогонването на чужденци е обичай, общ за всички варвари, но че египтяните са наказани за това поради нещата, разказвани за Бузирис в Бузиритския ном*, понеже по-късните писатели са искали да преувеличат негостоприемството на това място, въпреки че, кълна се в Зевс, не е съществувал нито цар, нито тиранин някакъв на име Бузирис; непрекъснато се споменава и стихът “за да отидеш в Египет тъй дълъг и труден е пътят”, като липсата на пристанища също допринася за тази лоша слава, а и единственото пристанище, което имат, това при Фарос, е недостъпно и се охранява от пастири-разбойници, които нападат пристигащите. Кархедонците* също давели в морето всеки чужденец, който плавал към Сардо* или към Стълбовете*, поради което и повечето от нещата, разказвани за Запада, са недостоверни; персите също се отнасяли зле с посланиците и ги водели в кръг по трудно проходими пътища.

20. С него граничи Атрибитският ном и град Атрибит, както и Просопитският ном, в който се намира градът на Афродита. Над Мендесийското и Танитското устие има голямо езеро, като там са разположени и Мендесийският и Леонтополският ном, както и Афродитопол и Фарбетитският ном; след това е Таниското устие, което някои наричат Саитско, и Таниският ном, в който се намира големият град Танис.

21. Между Таниското и Пелузийското устие има големи езера и непрекъснати блата, в които има много села; около самия Пелузий има блата, които някои наричат Ямите, и тресавища; селището се намира на повече от двадесет стадия от морето, а обиколката на стените му също е двадесет стадия; наречено е така заради тинята и тресавищата*. Тук също трудно се влиза в Египет, имам пред вид от източните области на Финикия и Юдея, както и от Набатейска Арабия, която е съседна; през тези райони минава пътят към Египет. Територията между Нил и Арабския залив е Арабия, и на края й се намира Пелузий, само че цялата е пустинна и не може да се прекоси с армия. Провлакът между Пелузий и дъното на залива при Хероонполис* е хиляда стадия или по-малко от хиляда и петстотин, както казва Посидоний; освен че е безводен и песъчлив, има много влечуги, които се заравят в пясъка.

22. От Схедия като се плава нагоре към Мемфис вдясно има много села чак до езерото Марея, едно от които е селото, наречено Хабрий; на самата река има град Хермопол, после Гинекопол* и Гинекополският ном; следват Момемфис и Момемфитският ном; между тях има много канали, които стигат до езерото Мареотис. Момемфитците почитат Афродита и отглеждат една свещена крава, както в Мемфис се отглежда Апис, а в Хелиопол – Мневис; те се смятат за богове, а тези, които се отглеждат другаде (защото на много места, както в Делтата, така и извън нея, се отглеждат било бикове, било крави), не се смятат за богове, а само за свещени животни.

23. Над Момемфис има две находища, в които има много нитрон*, и там е Нитровият ном. Тук се почита Серапис и единствено тези хора от цял Египет принасят в жертва овца; наблизо и в същия том има град на Менелай, а вляво в Делтата до самата река е Навкратис, а на разстояние две схени от реката е Саис; малко по-нагоре от него е убежището на Озирид, в което казват, че е погребан Озирис. Мнозина не са съгласни с това, и особено жителите на Филе, над Сиена и Елефантина*. Те разказват, че Изида сложила ковчези на Озирис на много места по земята (само един от тях съдържал тялото на Озирис и никой не знаел за него), и направила това, понеже искала да го скрие от Тифон, да не би да го намери и да изхвърли тялото от ковчега.

24. Това е описанието на района от Александрия до върха на Делтата, а Артемидор казва, че плаването нагоре е двадесет и осем схена, което означава осемстотин и четиридесет стадия, ако смятаме по тридесет стадия за схен; докато ние плавахме обаче ни съобщаваха разстоянията като си служеха с различни мерки за схените на различните места – в зависимост от мястото приемаха дължина дори от четиридесет стадия или дори повече. Фактът, че при египтяните мярката на схените е нестабилна, изяснява и самият Артемидор в описанието си след това. Защото, казва той, от Мемфис до Тиваида всеки схен е по сто и двадесет стадия, от Тиваида до Сиена – по шестдесет, и твърди, че като се плава нагоре от Пелузий до същия този връх на Делтата разстоянието е двадесет и пет схена или седемстотин и петдесет стадия, като се използва същата мярка. Първият канал, като се тръгне от Пелузий, казва той, е този, който пълни така наречените Блатни езера, които са две и лежат от ляво на голямата река над Пелузий, в Арабия; споменава и за други езера и канали в същия район извън Делтата. До второто езеро се намира Сетроитският ном, като той го смята за един от десетте в Делтата*; в същите тези езера се вливат и два други канала.

25. Има друг канал, който се влива в Червено море и в Арабския залив при град Арсиноя, който някои наричат Клеопатрида. Той тече и през така наречените Горчиви езера, които някога наистина са били горчиви, но след като е бил прокопан гореспоменатият канал са се променили поради смесването с речната вода и днес имат много риба и са пълни с водни птици. В началото каналът бил прокопан от Сезострис преди Троянската война; някои казват, че това направил синът на Псаметих*, който само го започнал, а след това починал; след това работил там Дарий Първи*, който наследил извършената след това работа. Но и той, заблуден от лъжлив слух, изоставил работата тъкмо преди нейното завършване, защото го убедили, че Червено море е по-високо от Египет и, ако се прокопае целият провлак между него и канала, морето ще потопи Египет; царете от династията на Птолемеите* обаче го прокопали и направили затворен пролив*, така че, щом поискат, да могат безпрепятствено да излизат във външното море и пак да се връщат. Но вече беше споменато и за нивото на водната повърхност в първите ми бележки*.

26. Близо до Арсиноя се намират Хероонполис и Клеопатрида, в дъното на Арабския залив откъм Египет, както и пристанища и селища, а до тях има много канали и езера; тук е и Фагрориополитският ном и град Фагрориопол. А началото на канала, който се влива в Червено море, е в село Факуса, до което се намира село Филон; ширината на канала е сто лакътя, а дълбочината е достатъчна за кораб с товароподемност десет хиляди таланта; тези места са близо до върха на Делтата.

27. Тук се намират и град Бубастис и Бубаститският ном; над него е Хелиополският ном. Тук се намира град Хелиопол, разположен на достоен за споменаване насип, в който има светилище на Хелиос и се отглежда в една сграда бикът Мневис, който хората смятат за бог, подобно на Апис в Мемфис. Пред насипа има езера, които поемат водата, изтичаща от близкия канал. Днес градът е изцяло изоставен, в него има стар храм, построен по египетски образец, който носи много следи от лудостта и светотатството на Камбис, който ту с огън, ту с желязо обезобразявал храмовете, като ги разбивал и изгарял отвсякъде, както правел и с обелиските; два от тях, които не са съвсем унищожени, били донесени в Рим, а други си стоят там или в Тива, която днес се нарича Диоспол – едни изправени, макар и повредени от огъня, а други легнали.

28. Разположението за изграждането на храмовете е такова*: при входа в светилището има под, постлан с камъни, на ширина около плетър или по-малко, а на дължина три или четири пъти повече, а понякога и по-дълъг; това се нарича дромос*, както казва Калимах: “това е свещеният дромос на Анубис*”. По цялата му дължина и от двете страни са разположени каменни сфинксове, раздалечени един от друг на двадесет лакътя или малко повече, така че единият ред сфинксове да е отдясно, а другият – отляво; след сфинксовете има голямо преддверие, след него има още едно, и още едно; няма определен брой нито за преддверията, нито за сфинксовете, той е различен в различните храмове, както и дължината и ширината на дромосите. След преддверието е храмът, който има голям и достоен за описване пронаос*, и симетрично помещение, в което няма статуя, или поне не статуя с формата на човек, ами има такава на някакво невъобразимо животно; от двете страни на пронаоса се простират така наречените крила; това са две стени със същата височина като храма, които в началото са отдалечени една от друга на малко повече разстояние, отколкото е ширината на основата на храма, след това продължават напред по приближаващи се линии в разстояние на петдесет или шестдесет стадия; на тези стени са издълбани големи фигури, подобни на тиренските и най-старите елински творби. Има и нещо като зала с много колони, както например в Мемфис, която е построена по варварски маниер; защото освен че колоните са големи, многобройни в много редове, няма нищо приятно или живописно, само дето прилича на израз на напразен труд, плод на суета.

29. В Хелиопол видяхме и големи къщи, в които са живели жреците; казват, че тъкмо това в стари времена било жилището на жреците, които били философи и астрономи; но днес тази система и нейните практики са изчезнали. Там не ми показаха никой, който да практикува тази наука, с изключение на тези, които извършваха ритуалите и на другите, които обясняват на чужденците свещените традиции. Когато управителят Елий Гал отплавал нагоре по реката от Александрия, той бил придружаван от някой си Херемон*, който си приписвал някакво такова знание, но в повечето случаи му се присмивали като на самохвалко и невежа. Така или иначе там ни показаха къщите на жреците и домовете на Платон и Евдокс; защото Евдокс е дошъл тук заедно с Платон и те са живели заедно с жреците в продължение на тринадесет години*, както казват някои; защото жреците били опитни в науката за небесните тела, и ако и да били тайнствени и да не обичали да споделят, двамата в течение на времето и с оказваното им внимание ги склонили да ги научат на някои от основните положения на ученията си; но варварите скрили повечето неща. Все пак ги научили на частите на дните и нощите, които, разминавайки се с триста шестдесет и петте дни, изпълват истинската година*. Дотогава елините не знаели истинската продължителност на годината, както и много други неща, докато по-късните астролози не ги научили от онези, които са превели на гръцки записите на жреците; дори и до днес усвояват техните учения, както и тези на халдейците.

30. След това е онази част от Нил, която е над Делтата; дясната й страна като се плава нагоре се нарича Либия, както и районът около Александрия и Мареотис, а лявата – Арабия. Така Хелиопол е в Арабия, а в Либия е Керкесура – град, разположен близо до наблюдателницата на Евдокс; защото пред Хелиопол показват някаква наблюдателница, както и пред Книд, с помощта на която той отбелязвал някакви движения на небесните тела; това е в Летополския ном. По-нагоре по реката е Вавилон, силна крепост, където някакви вавилоняни се разбунтували, а след това получили от царете право да основат там селище*; сега това е лагерът на един от трите легиона, които охраняват Египет. От лагера до Нил слиза хребет, по който се изкачва вода от реката с помощта на колела и винтове, с които работят сто и петдесет затворници; оттам ясно се виждат пирамидите* от другата страна на реката, в Мемфис, които не са далеч*.

31. Близо е и самият Мемфис, царската резиденция на египтяните, защото разстоянието от Делтата до там е три схени. Там има светилища, сред които е това на Апис, който е също и Озирис, където в едно помещение се отглежда бикът Апис, смятан, както казват, за бог, с бяло на челото и на някои малки части от тялото, като останалата част е черна*; по тези белези винаги преценяват животното, годно за наследяване, когато почитаното преди него умре. Пред светилището има двор, в който има друго помещение за майката на бика; в този двор понякога пускат Апис, и особено за да го показват на чужденци; наистина, те го виждат през прозорчето в помещението, но искат да го видят и навън; след като поскача малко на двора, връщат го обратно към познатия му яхър.
Там е не само светилището на Апис, което е в непосредствена близост до Хефестейона, но и самият Хефестейон, скъп храм както с оглед на големината си, така и на други неща. Пред него, на дромоса, има монолитна колосална статуя*; има обичай на този дромос да се устройват борби на бикове, които се отглеждат от определени хора, подобно на конярите; след като ги пуснат, те се сблъскват в бой и този, който излезе по-силен, получава награда. В Мемфис има и светилище на Афродита, която се смята за гръцка богиня*; други казват, че това е светилище на Селена*.

32. Има и Серапейон в едно място, което е толкова песъчливо, че там ветровете натрупват пясъчни дюни, под които едни от сфинксовете, които видяхме, са заровени чак до главите, а други се виждат наполовина; от това може да се прецени опасността, ако пясъчна буря връхлети човека, който отива към светилището. Градът е голям и гъсто населен, втори след Александрия, като населението е смесено, подобно на това в Александрия. Пред града и дворците има езера, които днес са разрушени и изоставени, построени на височини и стигащи до нивото на долната част на града; до града има гора и езеро.

33. На четиридесет стадия от града има един планински гребен, на който има много пирамиди, гробници на царете, като три от тях са достойни за споменаване, а две се смятат за част от Седемте чудеса на света*; защото на височина са по един стадий, по форма са четириъгълни, като височината им е малко по-голяма от дължината на всяка страна. Едната* е съвсем малко по-голяма от другата*; високо, приблизително по средата между страните има подвижен камък*, и когато той се вдигне, има крив тесен тунел, който води до погребалната камера*. Тези пирамиди са близо една до друга, на едно и също ниво; по-далеч и на по-голяма височина на хълма е третата*, която е много по-малка от първите две, но е построена с много по-големи разходи; защото от основите почти до средата е от черен камък, от който се правят и хаваните, докаран от далеч – чак от Етиопските планини, и тъй като е твърд и труден за обработване, е оскъпил значително начинанието. Нарича се Гробът на хетерата и се смята, че е построен от нейните любовници – хетерата, която мелическата поетеса Сафо нарича Дориха, любовница на нейния брат Харакс, който внасял лесбоско вино в Навкратис, за да го продава*, но други я наричат Родопида*. Разправят, че докато се къпела, орел откраднал единия от сандалите й от слугинята, занесъл го в Мемфис и, докато царят раздавал правосъдие под открито небе, той прелетял над него и хвърлил сандала в пазвата му; онзи пък, развълнуван както от изработката на сандала, така и от странното събитие изпратил хора из страната да търсят жената, която е носила тази обувка; тя била открита в град Навкратис, била отведена при царя и станала негова жена, а след като умряла, получила споменатата гробница.

34. Едно от странните неща, което видяхме около пирамидите и което не трябва да пропускаме: пред пирамидите има купища камъчета, а сред тях се намират малки парченца, които и по форма, и по големина приличат на леща; под някои от тях има останки от отвявани, но само наполовина обелени семена. Казват, че това са вкаменени останки от храната на работниците, и това не е невероятно; защото и в моя роден край* има много дълъг хълм в полето, който е пълен с малки порести камъчета*, подобни на леща; и морските, и речните камъчета ни хвърлят в една и съща безизходица; но да кажем, че едните имат някакво обяснение поради течението на водата; за другите обаче разсъждението става така още по-трудно. На друго място се казва, че около находищата на камъка, от който са построени пирамидите, които се виждат от самите пирамиди и са от другата страна на реката в Арабия, има някаква много камениста планина, която се нарича Троянска, под която има пещери и село, което е близо както до пещерите, така и до реката, наречено Троя, старо селище на пленените троянци, които дошли заедно с Менелай, но останали там*.

35. След Мемфис е Акантопол, който също се намира в Либия, и светилището на Озирис, както и гората от тиванска аканта*, от която се добива гума*. След това в Арабия е Афродитополският ном и градът със същото име, където се отглежда бяла свещена крава. След това е Хераклеотският ном, на голям остров, където вдясно има канал към Либия и към Арсиноитския ном, така че каналът има две устия, между които лежи част от острова*. Този ном е най-достоен за споменаване и на външен вид, и по достойнства, и по степен на обработване; защото той единствен е засаден с маслини, големи и хубави дървета, които носят много плод, а ако някой ги обираше както трябва, щяха да произвеждат и хубав зехтин; те обаче не се стараят много, и въпреки че произвеждат много зехтин, той има неприятна миризма (в останалата част от Египет не растат маслини, освен в градините около Александрия, които са достатъчни, за да се добиват от тях маслини, но не и за зехтин); там се произвежда и не малко вино, жито и боб, както и много други посевни растения. Номът съдържа също и удивителното езеро Мойрис, което по големина е като море и на цвят също прилича на море; бреговете му също изглеждат подобни на морските, така че за него може да се предположи същото, като за района на Амон (тези две места не са много далеч едно от друго или от Паретоний), а именно, че това светилище изглежда преди е било на морския бряг, съдейки по множеството следи; така че и въпросната област сигурно също някога е била на морето. А Долен Египет и районът чак до езерото Сирбонис са били море, което сигурно се е сливало с Червено море около Хероонпол и Еланитския залив*.

36. За тези неща вече беше споменато в първата част на “Географията”*, но сега трябва да спомена за делото както на природата, така и на провидението, понеже допринасят за едно и също*; работата на природата е това, че всички неща се събират около едно нещо, което е средата на всичко, и образуват кълбо около него, като най-плътното и в самата среда е земята, а по-рядкото и следващото е водата; и двете представляват сфери, едната твърда, другата – куха, вътре в която се намира земята. Делото на провидението е, че е решило, при условие че сякаш самото то бродира картини и е творец на безброй неща, сред първите си дела да породи живите същества, които да се различават много от останалите, и особено най-великите от тях, боговете и хората, заради които и останалото е било създадено. На боговете провидението е присъдило небето, а на хората земята, които са двете крайни части на вселената; а краищата на сферата са средата и най-външната част*. Но тъй като водата заобикаля земята, а човекът не е водно животно, ами сухоземно и има нужда от въздух и много светлина, провидението е направило в земята много издатини и вдлъбнатини, така че цялата, или поне част от водата, която скрива земята под себе си, да се събере във вдлъбнатините, а издатините да покрият под себе си водата, освен онази, която е необходима на човешкия род и на растенията и животните около него. След като всичко обаче се намира в непрекъснато движение и претърпява големи промени (защото иначе е невъзможно да се управляват толкова значими, многобройни и големи неща във вселената), трябва да приемем, че нито земята остава вечно непроменена, така че да е винаги еднакво голяма, без да приема или отнема нещо от себе си, нито водата прави така, нито пък всяка една от двете запазва едно и също място, особено след като промяната на едната в другата е най-естественото и често срещаното нещо. Голяма част от земята се превръща във вода, а и от водите много изсъхват по същия начин, както това става на земята, където пък има толкова различни видове на това превръщане, защото една част от нея е ронлива, друга е твърда и камениста или пък съдържа желязна руда и така нататък. По същия начин стоят нещата и с течните вещества: една вода е солена, друга е сладка и питейна, в трета има различни вещества, спасителни или губителни, или пък е студена или топла. Следователно какво чудно има, ако някои части от земята, които днес са обитаеми, някога са били море, а сегашните морета някога да са се обитавали? Също както и с изворите се случва старите да пресъхват, но да извират нови, или с реките и езерата, така става и с планините и полетата, които се превръщат едни в други; но по тази тема и преди говорихме много*, така че стига за сега.

37. Така езерото Мойрис*, поради големината и дълбочината си, е в състояние да поеме настъпващите води по време на разлива и да не се разлее в обитаваната и обработваната земя, а след това при оттеглянето на водите да върне излишната вода през същия канал при всяко едно от двете му устия* и да задържи, както самото то, така и каналът, достатъчно вода за отвеждане по полетата. Това е работа на природата, но и при двете устия на канала са сложени шлюзове, с помощта на които инженерите* управляват настъпващата или изтичащата вода. Освен всичко това там се намира Лабиринтът*, който е постижение, равно на пирамидите, а в близост до него е гробницата на царя, който го е построил. След първото влизане в канала, на разстояние тридесет или четиридесет стадия има равно правоъгълно поле, на което има село и голям дворец, който се състои от няколко по-малки, на брой толкова, колкото някога са били номите*; толкова са перистилните дворове, наредени един след друг, всички в една редица и с обща стена, сякаш има една дълга стена с дворове пред нея; а улиците към тях са точно срещу стената. Пред входовете има много и дълги крипти, които имат криволичещи входове една към друга, така че никой чужденец не може да влезе или да излезе от всеки един от дворовете без водач. Удивителното е, че покривите на всяка стая са монолитни, също както и стените изглежда са покрити с монолитни плочи, които са по-широки от тях, като никъде не се виждат сложени между тях греди или някакви други материали. Ако някой се качи на покрива, който не е много високо, тъй като сградата е едноетажна, може да види равна каменна повърхност от толкова големи камъни, а след като отново слезе в двора, ще види, че те са подредени в редица и се поддържат от двадесет и осем монолитни колони; стените са направени от камъни с почти същата големина. На края на тази сграда, която е дълга повече от стадий, се намира гробницата – четириъгълна пирамида, всяка от страните на която е по четири плетъра, както и височината; погребаният там се нарича Имандес*. Казват, че са направили тези дворове, понеже имало обичай номите да се събират там, всички съгласно ранга си, заедно със собствените си жреци и жрици, за да извършват жертвоприношения, да поднасят дарове на боговете и да раздават справедливост по най-важните дела. Всеки от номите бил въвеждан в отредения му двор.

38. Като се плава по-нататък, на около сто стадия е град Арсиноя, който преди това се е наричал Крокодилопол, защото в този ном особено много почитат крокодила, и при тях има един свещен, който се отглежда сам в едно езеро и жреците са го опитомили. Той се казва Сухос; хранят го с жито, месо и вино, които винаги носят чужденците, които са дошли да го видят. Нашият домакин, един от уважаваните местни хора, който ни въвеждаше в мистериите там, дойде с нас при езерото, носейки от вечерята някакво сладкишче, печено месо и каничка с вино, смесено с мед. Намерихме животното да лежи до брега; жреците дойдоха и едни му отвориха устата, а друг сложи вътре сладкиша, после месото и накрая изля виното с меда. Животното се върна в езерото и отплува на другата страна; но след като пристигна още един чужденец, който също носеше дар от първите плодове, жреците го взеха, изтичаха до другата страна, хванаха го и му дадоха донесеното.
39. След Арсиноитския и Хераклеотския ном е град Хераклеопол, в който се почита ихневмонът, противно на това, което правят арсиноитците; защото те почитат крокодилите, и затова каналът им и езерото Мойрис са пълни с крокодили – почитат ги и се въздържат да ги нараняват*; тук пък почитат ихневмона, който е изключително враждебен към крокодилите, както и към змиите; те унищожават яйцата им, както и самите змии, покривайки се с кал като с броня – търкалят се в калта, после се изсушават на слънце, след това хващат змията било за главата, било за опашката, завличат я в реката и я убиват; що се отнася до крокодилите, на тях им устройват засада, чакат ги докато излязат на слънце и отворят уста, след което се хвърлят в пастта им, изяждат вътрешностите и червата им и после излизат от мъртвите тела.

40. След това е Кинополският ном и град Кинопол*, в който се почита Анубис и на кучетата се отдава почит и е устроено нещо като свещено общо хранене. От другата страна на реката е град Оксиринх и номът със същото име. Там почитат оксиринха* и имат светилище, посветено на бог Оксиринх, въпреки че и другите египтяни общо почитат оксиринха. Някои от животните се почитат от всички египтяни заедно, като например три сухоземни животни – бикът, кучето и котката, две птици – соколът и ибисът, и две водни животни – лепидотът и оксиринхът; но има и други, които се почитат само на определени места, както например саисците и тиванците почитат овцата, латополците – латоса, вид нилска риба, ликополците – вълка*, хермополците – павиана, вавилонците – кебоса*, който живее около Мемфис (кебосът в лицето прилича на сатир, а останалата част от тялото му е нещо средно между куче и мечка и се въди в Етиопия); тиванците почитат орела, леонтополците – лъва, мендесийците – козата и козела, атрибитците – мишката*, и всички други почитат по нещо; но всички дават различни причини за почитта си.

41. След това е хермополският гарнизон, нещо като митница за стоките, които пътуват надолу по реката от Тиваида; оттам е началото на стадиите от по шестдесет схени* до Сиена и Елефантина; след това е тиванският гарнизон и каналът, който води до Танис; после са Ликопол, Афродитопол и Панопол, стари селища на хора, обработващи лен и камъни.

42. След това е Птолемеевият град, който е най-голям в Тиваида и не е по-малък от Мемфис, като политическото му устройство е по гръцки образец. Над него е Абидос, в който се намира Мемноният, царски двореца, построен по удивителен начин от цели каменни блокове, по същата схема, която описахме и за Лабиритна, ако и да не се състои от много повтарящи се части; има и извор*, който е разположен на определена дълбочина, така че до него се слиза по засводени галерии, покрити с невероятно големи и прекрасно изработени монолити. Има канал, който води от голямата река до това място. Около канала има гора от египетска аканта, посветена на Аполон. Изглежда Абидос някога е бил голям град, на второ място след Тива, а сега е малко селище; но ако, както казват, египтяните наистина наричат Мемнон Исмандес, то и Лабиринтът е Мемноний и е дело на същия човек, на когото са и онези в Абидос и Тива, защото и там се казва, че има няколко Мемнония. Срещу Абидос е първият от споменатите три оазиса в Либия, който отстои на седем дни път през пустинята, и представлява селище с много вода и вино и с достатъчно провизии; вторият е срещу езерото Мойрис, а третият е срещу прорицалището на Амон; те също са достойни за споменаване селища.

43. Въпреки че казахме много неща за Амон, искаме все пак да добавим, че древните особено много са почитали както гадателското изкуство като цяло, така и прорицалищата, а днес в повечето случаи ги пренебрегват, особено щом като римляните се задоволяват само със сибилинските предсказания и етруските гадания по вътрешности на животни, полет на птици и знамения. Затова и прорицалището на Амон е почти изоставено, а някога е било много почитано. Това подчертават особено много онези, които са описвали делата на Александър и които са прибавили много неща, за да го ласкаят, но са разказали и работи, достойни за доверие. Така Калистен казва, че Александър искал да се окичи със славата да отиде в прорицалището, след като чул, че и Персей, и Херакъл са ходили там преди това; тръгнал от Паретоний, въпреки че южните ветрове му пречели, и успял да си пробие път; след като се загубил заради облаците пясък бил спасен от падналите дъждове и от два гарвана, които му показвали пътя, макар че последното се казва с цел да се поласкае царят. Такъв е и следният разказ: жрецът позволил само на царя да влезе в светилището с обичайните си дрехи, другите трябвало да се преобличат, освен това всички слушали гаданието отвън, освен Александър, който бил вътре; а гаданието не било изразено като в Делфи и при Бранхиадите* с думи, ами в по-голямата си част със знаци и символи, както и Омир казва: “рече и знак му направи със веждите тъмни Кронион”*, като гадателят взел ролята на Зевс; а човекът изрично казал на царя, че е син на Зевс. Към това Калистен драматично добавя, че, въпреки че Аполон бил напуснал прорицалището при Бранхиадите, след като светилището било ограбено от същите тези Бранхиади, застанали на страната на Персите по времето на Ксеркс, а и изворът също спрял да тече, все пак при пристигането на Александър и изворът потекъл, и много гадания били донесени от милетските пратеници в Мемфис за родството на Александър със Зевс и за предстоящата победа при Арабела, за смъртта на Дарий и за бунта в Лакедемон. Твърди също, че и Еритрейската Атинаида споменала за благородния произход на Александър, а тя била подобна на старата еритрейска сибила. Такива неща са казвали историците.

44. В Абидос почитат Озирис, а в храма на Озирис не е позволено нито певец, нито флейтист, нито арфист да започва службите в чест на бога, както е обичайно да се прави за другите богове. След Абидос е малкият град Диоспол, след което е град Тентира; там, за разлика от другите египтяни, хората ненавиждат крокодила и го смятат за най-лошо от всички животни. Защото другите, макар и да знаят, че животното е лошо, и че е пагубно за човешкия род, все пак го почитат и се въздържат да го нараняват; а тамошните хора по всякакъв начин го преследват и го убиват. Някои казват, че както псилите близо до Кирена имат някакво природно отвращение от влечугите, така и тентиритците се отвращават от крокодилите, и то така, че не само не страдат от тях, но и плуват и прекосяват реката свободно – нещо, което никой друг няма да дръзне да направи. Когато крокодили бяха докарани в Рим, за да се показват, за тях се грижеха тентиритци; след като беше направен басейн и нещо като площадка на едната му страна, за да има къде животните да излизат от водата и да се пекат на слънце, тъкмо те бяха хората, които веднъж ги извличаха с мрежи към площадката, за да ги видят зрителите, влизайки заедно във водата, и после пак ги връщаха в басейна. Те почитат Афродита, а зад храма на Афродита има светилище на Изида. След това са така наречените Тифонии и каналът към Коптос, град, общо владение на египтяните и арабите.

45. След това има провлак към Червено море близо до град Береника, който няма пристанище, но заради удобното разположение на провлака има подходящи места за пускане на котва. Казват, че Филаделф пръв прокопал този провлак с помощта на войската, който обаче е безводен, и съоръжил спирки за търговските кервани от камили, като направил това, тъй като Червено море било трудно за плаване, особено за онези, които идват от вътрешността му. Голямата полза от това проличала с опита, и сега всички индийски стоки, както и арабските и етиопските, които минават през Арабския залив, се стичат в Коптос, и той е основното търговско пристанище за такива стоки. Недалеч от Береника е така нареченият Миши пристан*, град с корабна стоянка за тези, които плават, а от Коптос не е далеч до така наречения Аполонопол, така че и от двете страни на провлака има два града, които го ограничават. Сега обаче Коптос и Миши пристан са доста известни и хората често ги посещават. По-рано търговците на камили пътували през нощта и гледали към звездите, за да се ориентират, и също като моряците пътували, носейки си вода, а сега са съоръжени кладенци, изкопани много надълбоко, и са направени резервоари за събиране на дъждовна вода, колкото и да е оскъдна. Пътуването трае шест или седем дни*. В този провлак има и рудници за смарагди*, където арабите са прокопали дълбоки тунели, и за други скъпоценни камъни.

46. След Аполонопол е Тива* (тя днес се нарича Диоспол*),
“портите в нея са сто, а от всяка една могат двеста
воина вън да излязат, със коне или пък колесници”*.
Така казва Омир и говори също и за богатството й:
“… даже и Тива в Египет,
дето в хазните й пълни богатства безчет са събрани”.
Други също говорят подобни неща, правейки от този град столица на Египет; дори и сега се показват следи от нейното могъщество, които се простират на площ от осемдесет стадия*. Пълно е с храмове, но повечето от тях Камбис е обезобразил*. Сега това са няколко села, част от които са в Арабия, където е бил и градът, а друга част е от другата страна на реката, където е Мемноният. Там има два монолитни колоса, които са близо един до друг, единият от които е цял, а на другия горната част от тялото, от трона нагоре, е паднала при едно земетресение, както твърдят. Смята се, че по веднъж всеки ден някакъв звук, подобен на лек удар, излиза от частта от втория колос, която е останала на трона и на пиедестала; и аз, като бях по тези места с Елий Гал и с множеството придружаващи го приятели и войници, около първия час* чух този звук, но не съм в състояние да твърдя със сигурност дали идваше от пиедестала, от колоса или пък не го направи някой от хората, които стояха в кръг около пиедестала. Поради неясната причина съм склонен да вярвам на всичко, освен на това, че така поставени камъни могат да издават този звук. Над Мемнониона има царски гробници в пещери, издълбани в камъка, на брой около четиридесет, удивително изработени и достойни да бъдат видени. В гробниците на едни обелиски* има надписи, които разказват за богатството на тогавашните царе и за тяхното могъщество, което се е простирало чак до скитите, бактрите, индийците и до съвременна Йония, както и за данъците, които са получавали, и за войската, възлизала на около един милион души. Казват, че тамошните жреци били най-вече астрономи и философи; на тях се дължи и фактът, че дните се броят не според луната, ами според слънцето, и към дванадесетте месеца по тридесет дни се добавят пет дни всяка година; а за да се изпълни цялата година, понеже има една част от деня, която се движи нагоре-надолу, те са образували определен период от толкова цели дни и години, че като се съберат тези подвижни части, да станат цял ден*. Те приписват цялата тази мъдрост на Хермес; на Зевс пък, когото изключително много почитат, посвещават най-красивата и от благородно потекло девойка (такива девойки елините наричат палади*), която се отдава на проституция и спи с когото поиска, докато не настъпи природното очистване на тялото й*; след очистването тя се омъжва, но преди сватбата, след като спре да проституира, за нея се изпълняват траурни церемонии.

47. След Тива е град Ермонтис, в който се почита както Аполон, така и Зевс; там също се отглежда бик; след това е Крокодилопол, който почита това животно; после е Афродитопол и след него Латопол, където се почитат Атина и латът; след това е град Илития* със светилище; от другата страна на реката е Йераконпол, който почита сокола*; после е Аполонопол, който също е враждебен към крокодилите.

48. Що се отнася до Сиена* и Елефантина, едната е град на границата между Етиопия и Египет, а другата е остров в Нил, който лежи на половин стадий пред Сиена и на който има град, в който пък има светилище на Кнуфис и нилометър, също както в Мемфис. Нилометърът е кладенец, изграден от плътно прилепващи камъни на брега на Нил, в който се обозначават най-големите, най-малките и средните разливи на Нил, защото водата в кладенеца се казва и слиза заедно с тази в реката. Така на стената на кладенеца има белези, отбелязващи най-пълноводните и останалите разливи. Наблюдателите известяват белезите на другите, за да знаят; защото те отдавна знаят по тези знаци и по дните какъв ще бъде настъпващият разлив и съобщават това предварително. Това е удобно и за селяните, заради разпределението на водата, бентовете, каналите и другите подобни неща, и за управителите, заради приходите, тъй като по-високите разливи носят и по-големи приходи. В Сиена има кладенец, който отбелязва летния тропик*, защото тези места лежат под тропическия кръг и поради това там гномоните нямат сянка по обяд; защото ако тръгнем от нашите земи, имам пред вид Елада, на юг, за пръв път там слънцето застава над гладите ни и кара гномоните да нямат сянка по обяд; така по необходимост, при условие, че е застанало над главите ни, лъчите му стигат до водата в кладенците, колкото и дълбоки да са, защото ние стоим под прав ъгъл спрямо повърхността и кладенците са изкопани също под прав ъгъл. Там има три римски кохорти, разположени като гарнизон.

49. Малко над Елефантина е малкият праг, при който лодкарите организират нещо като зрелище за управителите*; защото прагът е в средата на реката, подобно на каменна вежда, и отгоре е равен, където поема реката, но свършва с пропаст, от която водата се разбива, и от двете страни има течение, което дори на места се насочва обратно; та като дойдат отдолу по реката до тук, водата ги увлича към прага и ги блъска заедно с лодката към пропастта, след което те се спасяват заедно със съда си невредими. Малко над прага е разположен Филе, общо селище на етиопци и египтяни, построено подобно на Елефантина и по големина равно на нея, в което има египетски храмове; там се почита една птица, която наричат сокол, но на мен ми се стори, че няма нищо общо с нашите соколи и с тези в Египет, ами и по размери е по-голяма и перата й са по-пъстри. Казаха, че това е етиопска птица, и когато тази умре, а дори и преди това, се носи друга. Пък и тази, която ни беше показана, беше на умиране поради болест.

50. От Сиена до Филе отидохме с каруца през едно доста равно поле, дълго близо сто стадия*. По време на целия път от двете страни често можеше да се види камък, подобен на нашите херми* – висок, кръгъл, доста гладък, почти сферичен, от черния и твърд камък, от който се правят хаваните, поставен на друг камък, а върху него още един; някъде камъните са само по един; най-големият в обиколка е не по-малко от дванадесет крачки, но всички останали са наполовина на него*. До острова стигнахме на пактон; пактонът е лодка, направена от пръти, които изглеждат преплетени; въпреки че стояхме във водата или седнали на малки дъсчици, все пак прекосихме лесно реката и се бояхме напразно, защото това е безопасно, освен ако съдът не се претовари.

51. Из цял Египет финиковите палми не са добри и плодът им не става за ядене в района около Делтата и около Александрия, а палмите, които растат в Тиваида, са най-добрите от всички. Достойно е за удивление как районът на Делтата и Александрия, който има същия климат като Юдея и граничи с нея, се различава толкова много, по това, че в Юдея освен финиковата палма се въди и кариотовата, малко по-добра от вавилонската. Двата вида, кариотовата и другата, растат и в Тиваида, и в Юдея, като плодовете на тиванската да по-твърди, но по-приятни на вкус. Има един остров, който носи големи количества от най-добрите плодове и представлява значителен източник на доходи за управителите; някога е бил царски и частни лица не са имали достъп до него, а сега принадлежи на управителите.

52. Както Херодот, така и други говорят празни приказки, сякаш за да прибавят мелодия, ритъм и пъстрота към разказа си, украсявайки го с чудни приказки; такова е твърдението, че изворите на Нил са при островите около Сиена и Елефантина (има доста такива), и че коритото там има бездънна дълбочина. Из Нил има много разпръснати островчета, някои от които биват изцяло заливани по време на разлива, а други само частично, като най-високите части се напояват с винтове.

53. От самото начало Египет е бил по-скоро мирен поради самодостатъчността на страната и невъзможността за нахлуване отвън, тъй като тя е защитена на север от брегове без пристанища и от Египетско море, а от изток и запад – от пустинни планини, Либийските и Арабските, както вече споменахме; по останалите места живеят троглодити, блемии, нубийци и мегабари, етиопците, които живеят над Сиена; те са номади и не са нито много, нито воинствени, въпреки че са изглеждали такива на древните поради това, че често са нападали незащитени пътници, подобно на разбойници. А другите етиопци, които живеят на юг и към Мерое, те също не са многобройни и не са единна група, тъй като обитават тясна и криволичеща дълга ивица земя покрай реката, за която споменахме по-рано; не са добре снабдени нито за война, нито за друг някакъв живот. И сега дори страната е настроена по същия начин за мир; знак за това е и фактът, че само с три кохорти, и то непълни, римляните са в състояние да охраняват страната, а когато етиопците дръзнаха да ги нападнат, стана така, че собствената им страна беше застрашена. Останалите войски в Египет не са дори и толкова на брой и нито веднъж не са били използвани от римляните събрани в едно, защото нито самите египтяни са войнствени, ако и да са извънредно много на брой, нито пък околните племена. Корнелий Гал, първият наместник на страната, назначен от Цезар, превзе разбунтувалия се Хероонполис с малцина мъже и потуши за кратко бунта, който беше избухнал в Тиваида заради данъците. Петроний пък, след като такова безбройно множество александрийци се беше нахвърлило върху него и мяташе камъни, единствено с войниците около себе си застана срещу тях, уби неколцина и спря останалите. Вече споменахме как Елий Гал нахлу в Арабия с част от египетския гарнизон и откри, че хората там не са войнствени; ако не беше го предал Силей, щеше да покори цяла Щастлива Арабия*.

54. След това етиопците, одързостени от това, че част от египетските войски са тръгнали с Елий Гал да воюват срещу арабите, нападнали Тиваида и граничната стража от три кохорти при Сиена и успели с неочакван удар да превземат Сиена, Елефантина и Филе, поробили населението и счупили статуите на Цезар. Петроний обаче дошъл с по-малко от десет хиляди пехотинци и осемстотин конници срещу тридесет хиляди души и първо ги принудил да избягат в Пселхис, етиопски град, и изпратил посланици да ги питат какво са взели и каква е причината, поради която са започнали война; те рекли, че са претърпели неправда от номарсите, но той отвърнал, че на те управляват страната, а Цезар; и след като онези поискали три дни, за да се посъветват, и не направили нищо от онова, което трябвало да сторят, той ги нападнал и ги принудил да влязат в битка, като бързо ги обърнал в бягство поради лошото им въоръжение и снабдяване; защото имали големи щитове, като даже и те били направени само от сурова бича кожа, а за оръжия едни имали брадви, други копия, а трети мечове. Едни били прогонени обратно в града, други избягали в пустинята, трети пък се спасили на близък остров, след като прекосили коритото на реката, където нямало много крокодили поради течението. Сред тях били и военоначалниците на Кандака, която по наше време управляваше етиопците – жена, подобна на мъж, с едно извадено око; всички тях той заловил живи, след като тръгнал след тях със салове и кораби, и веднага ги изпратил надолу към Александрия, след което нападнал и превзел Пселхис; ако към броя на пленените прибавим този на падналите в битката, тези, излиза, че тези, които са се спасили, не са били никак много. От Пселхис тръгнал към Премнис, укрепен град, след като преминал през дюните, в които Камбис бил победен, след като вихрушка връхлетяла войската му. Нападнал крепостта и я превзел веднага, след което се устремил към Напата; това била царската резиденция на Кандака и там бил синът й, а самата тя се била установила в едно недалечно място. Въпреки че тя изпратила посланици за приятелство, готова да върне пленниците и статуите от Сиена, той нападнал и превзел Напата, след като синът й вече бил избягал, и я разрушил до основи; след това поробил населението и се върнал обратно назад с плячката, тъй като преценил следващите области като трудни за прекосяване. Укрепил по-добре Премнис, оставил там гарнизон и храна за четиристотин души за две години и си тръгнал за Александрия. Част от пленниците продал като плячка, хиляда други пратил на Цезар, който тъкмо се бил върнал от Кантабрия, а останалите били погубени от болести. В същото време Кандака с многохилядна армия нападнала крепостта; Петроний обаче тръгнал на помощ, пристигнал там преди нея и подсигурил мястото с много нови укрепления; тя пратила посланици, а той им казал да идат при Цезар, и понеже те не знаели кой е Цезар и къде да го търсят, той им дал придружители, с които отишли до Самос, където бил Цезар и се готвел оттам да отиде в Сирия, след като бил изпратил Тиберий в Армения. След като получили всичко, за което молели, той дори им опростил данъците, които бил наложил.

Глава ІІ

1. Много неща бяха казани за етиопците в предишните глави, така че техните земи могат да се смятат за описани заедно с Египет. Така да се каже, краищата на обитаваната земя, които лежат в непосредствена близост до необработваните и необитаемите поради жега или студ райони, следва да са по-неудобни и по-неизгодни за живеене от умерените райони; това е ясно от начина на живот на хората там и от липсата на човешки дейности. Защото повечето от тях водят тежък живот, ходят голи и са номади; добитъкът им е дребен и се състои от овце, кози и крави; и кучетата им са дребни, но са зли* и войнствени. Възможно е и хората да са добили идеята и да са си измислили пигмеите поради ниския им ръст, тъй като никой от достойните за доверие хора не твърди, че ги е виждал.

2. Живеят от просо и ечемик, от които правят и питие, а вместо зехтин имат масло и мас; нямат и плодни дървета освен няколко финикови палми в царските градини; някои използват за храна трева, крехки клончета, лотос и тръстикови корени; използват и месо, кръв, мляко и сирене. Почитат като богове царете си, които в повечето случаи остават затворени в домовете си. Най-големият им дворец е в Мерое, град, който носи същото име като острова. За острова казват, че е с форма на щит, а размерите му най-вероятно са преувеличени – дължина около три хиляди стадия дължина и хиляда ширина. Островът има както много планини, така и големи гори; обитават го номади, ловци и земеделци; има мини за мед, желязо, злато и различни скъпоценни камъни*; отделен е от Либия с големи дюни, от Арабия – с непрекъсната верига от отвесни скали, а отгоре, откъм юг, от мястото на сливане на трите реки Астабор, Астапод и Астасоб; на север границата е следващото течение на Нил чак до Египет покрай споменатата вече извивка на реката. В градовете домовете са направени от преплетени летви от финикови палми или от тухли. Копаят сол, както и арабите; от растенията в изобилие са финиковата палма, персеята*, ебонитът и кератията*; ловуват не само слонове, но и лъвове и леопарди; има и змии слоноубийци и много други животни, защото те бягат от по-топлите и сухи райони към по-влажните и блатисти земи.

3. Над Мерое лежи Псебо, голямо езеро, в което има гъсто населен остров. И тъй като на западния бряг живеят либийци, а на отсрещния – етиопци, става така, че те владеят под ред острова и крайбрежието, като едните изгонват другите и то остава за по-силните. Етиопците използват лъкове, направени от дърво, дълги четири лакътя и заякчени чрез обгаряне; въоръжават и жените, повечето от които носят на устната си медна халка; носят овчи кожи, по които обаче няма вълна, тъй като овцете им имат козина като на кози; други пък ходят голи, като си привързват само малки овчи кожи или добре изплетени от козина парчета плат. За бог смятат едно безсмъртно същество, което е причина за всичко, и едно смъртно, което е безименно и неясно. Но в повечето случаи смятат благодетелите и царете си за богове, като царете се смятат за общи за всички спасители и пазители на всичко, а частните лица – само за тези, които са получили някакво благодеяние от тях. Част от онези, които живеят близо до горещите райони, се смятат и за безбожници, тъй като за тях се казва, че дори и слънцето мразят и го ругаят, когато го виждат да изгрява, тъй като ги гори и воюва срещу тях, и бягат от него в блатата. Жителите на Мерое почитат Херакъл, Пан и Изида, както и някакъв варварски бог. Що се отнася до мъртвите, някои ги изхвърлят в реката, други ги заливат със стъкло* и ги пазят вкъщи; някои пък ги погребват около светилищата в ковчези, направени от глина, като рецитират над тях клетви* и ги смятат за най-свещеното от всички неща. За царе избират тези, които се отличават било по красота, било по способност да отглеждат добитък, било по мъжество или богатство. В Мерое най-високо положение в стари времена са заемали жреците, които са давали нареждания дори на царя – нареждали са му даже чрез вестител да умре и на негово място са слагали друг; по-късно обаче един от царете прекратил обичая, като настъпил с оръжие към светилището, където е златният храм, и изклал всички жреци. Съществува и следният етиопски обичай: ако някой от царете получи някаква рана на която и да е част от тялото си, най-близките му хора претърпяват същото, и дори умират заедно с него; затова те особено бдително пазят царя. Стига толкова за етиопците.

4. Към египетските неща трябва да се прибавят и тези, които са свойствени само за там, какъвто е споменатият египетски боб, от който се прави киборий, и библосът, който расте само там и при индийците; персеята расте само там и при етиопците – голямо дърво с голям и сладък плод; както и черницата, чиито плодове се наричат така, тъй като приличат на смокини*, въпреки че вкусът й не се цени; тук се въди и корсият, растение, подобно на пипера, малко по-голямо от него. Що се отнася до рибите, в Нил има много и разнообразни, които имат собствен, местен характер, като най-известните са оксиринхът, лепидотът, латът, алабът, коракинът, хирът и фагорият, когото наричат и фагър, още и силурът, китарът, трисата, кестреят, лихнът, фисата, рибата-бик; от черупчестите има големи рапани, които издават звук, подобен на квакане. Местни животни са както ихневмонът, така и египетската змия, която изглежда по-различно от останалите; има два вида, едната е дълга около педя и от нея се умира по-бързо, а другата е близо лакът, както казва Никандър, авторът на “Противоотрови”*. От птиците се срещат ибисът и египетският сокол, който, за разлика от другаде, е питомен, както и котката; среща се и нощният гарван, който също е различен там – при нас е на големина колкото орел и крещи дрезгаво, а в Египет е на големина колкото чавка и крещи иначе. Най-питомен е ибисът, който по вид и големина е като щъркел, а по отношение на цвета има два вида – един като щъркел* и един изцяло черен. Всички кръстовища в Александрия са пълни с тях, и въпреки че от една страна са полезни, от друга не са; полезни са, защото отстраняват всички вредни животни* и изяждат всички отпадъци от месарниците и хлебарниците, а са вредни, защото ядат всичко, нечисти са и трудно се държат далеч от неща, които са чисти и не бива по никакъв начин да се замърсяват.

5. Вярно е и онова, което казва Херодот* – египетски обичай е да месят глината с ръце, а тестото за хляб – с крака. Какеи е вид хляб, който спира работата на червата, а кики е някакво семе, което сеят по нивите и от което се изстисква мазнина, използвана както за светилници почти от всички в страната, така и за намазване на тялото от най-бедните и подложени на най-тежък труд, както мъже, така и жени. Коикините са египетски тъкани, направени от някакво растение, подобни на тръстика или финикова палма. И бирата при тях се приготвя по особен начин, като употребата й е обща за мнозина, но приготвянето във всяка страна е различно. Един от най-строго спазваните сред тях обичаи е този, че те отглеждат всяко родено дете, като момчетата обрязват, а на момичетата отстраняват клитора, както това правят и евреите; те също са египтяни по произход, както споменахме в разказа си за тях. Аристобул казва, че никаква риба на навлиза от морето в Нил заради крокодилите, освен кефалът, трисата и делфинът; делфинът го прави, защото е по-силен, а заедно с кефалите покрай брега плуват хойри* поради някаква природна близост; крокодилите се държат далеч от хойрите, тъй като са кръгли и имат бодли на главата, които са опасни за крокодилите; през пролетта кефалите плуват нагоре по реката с хайвера си, а малко преди залеза на Плеядите слизат надолу, за да хвърлят хайвера си, на ята, и така ги залавят, след като стадата попаднат в заграждения. По подобен начин изглежда стоят нещата и с трисата. Стига толкова за Египет.

Източник: www.sigilla.com

Коментари (0)

Напиши коментар

Име

Email адрес

Заглавие

Коментар

по-малък | по-голям

Известяване по Email (Само за регистрирани потребители)

Прочетох и се съгласявам с Правилата.

Моля въведете символите

Добави коментар